депресия или реализъм?

Умм да, и аз по това време на годината леко започвам да се скапвам. Задава се дългата зима, чувствам се изморена, искам малко да си почина, няколко часа само за мен - ама няма. ))))
Ще се оправят нещата, ама....) може и да не е скоро. )

аз пък приспивам бебето и мъжа ми,след което си сипвам една чаша водка пускам си старите балади(ама много спомени ме навяват)почвам да си мисля какъв живот съм имала и че  с тези две прекрасни слънчица при мен живота ще ми става все по хубав(и труден без това не може).Честно да ви кажа се депресирам още повече(плача,смея се на спомените),но това на мен ми помага.

Имаш нужда от почивка.

Освен от депресия, да не страдаш и от раздвоение на личността? 

Мила, имаш нужда от малко разнообразие и почивка. Намери начин да излизаш за час-два сама и просто се разхождай, зяпай насам натам по улиците, по витринте на магазините , ей така просто ходи, ходи докато се измориш и ти се прииска да се върнеш у дома. Да, това което описваш не е реализъм, а депресия и трябва да поговориш за това с мъжа ти.Откъсване от дома и децата дори само за 1-2  дни би ти се отразило добре. А и розовите хапчета понякога наистина помагат.

Абе започвам да си мисля, че жените сме абсолютни мазохистки. Значи винаги има някой да мрънка за манджата и за секс, ама няма кой да помогне с прането. Тия 4-5 човека да не са без крака и ръце?! Не можела да ги остави... Проблемът си е в теб, че си ги оставила да ти се разхождат по главата. Като се разтовариш от работата, ще ти олекне. Като обясниш на мъжа ти, че един път не искаш секс, а просто да се погушкате и да изпиете по едно, няма да умре. А ако смяташ, че само ти можеш да свършиш нещата и никой друг, се сърди на себе си. Не че искам да звуча грубо, обаче такива жени, които не могат да оставят безценната домакинска работа, имат нужда от превъзпитание, околните не са виновни.

Дааа,  много си права принципно. В много семейства е така. Разликата между жената-героиня и жената-робиня е един чувал с боклук или измита тоалетна.

Е, това е мойта тема днес. Твърдо смятам, че работата не е в депресията. Аз също не изпитвам удоволствие от секса с мъжа ми, макар че го обичам много силно. И също с труд се заставям да изпълня задачите за деня. Работих упорито около две години, за да убедя милото да ми "помага" в домакинството - разбирай да почиства и прибира от време на време поне след СЕБЕ СИ. И на мен не ми стига забавлението, развлечението и мъничко безотговорност ако щете. Ако я подкарам през просото, къщата за две седмици максимум ще стане на коптор - ще заприлича на клошарско убежище, а не на жилище на уважаващи себе си хора. И твърдя, че "розовите" хапчета не лекуват мъжкото безхаберие и липсата на човещина у заобикалящите. Защо жената трябва да се трови с лекарства, които между другото съвсем не са безобидни? Само тя ли е отговорна за липсата на мотивация за живот? Ами като не можеш да промениш нищо, защото е извън тебе, като не можеш да избягаш, понеже обичаш мъжа си, какво ти остава? Остава ти да си плюеш на желанията, да наведеш глава и да работиш, ама непрекъснато. Как си се събудила - и право при миялната, пералнята и т. н. И така до вечерта. Опитвам се да му кажа, че всеки трябва да почиства след себе си, а общите чистения да се споделят, ама все едно нищо не съм казала. Той не видял, че е изцапал. Сега нямал време за това. Бил уморен. И най-противното - демонстративно чистене пред мене, ей такова, назидателно, да видя колко съм лоша, че го карам да върши "такава" работа.

Всъщност нещото за промяна е вътре в теб, а не извън. Като те стегне шапката, хвърли децата на мъжа си и излез. Като не иска да помага за нещо, не му готви на него точно, или му остави дрехите негладени. Да видим гладен и намачкан ли ще стои? А и да стои, теб лично какво толкова ще те засегне това? Нали е извън теб... Той дали те обича достатъчно, щом те оставя да вършиш всичко? Или просто е захитрял, защото знае, че така или иначе изходът е един - има кой да го свърши вместо него. А щом си готова да прекараш живота си, плюейки на желанията си, между пералнята и миялната - какво да кажа повече, направи го!

Оф, това, че другите вкъщи не можели... Ами ще се научат, бе. Защо да се стараят, като виждат, че мама върши всичко. Ти как си се научила да миеш и чистиш? Като някой винаги минаваше след теб ли? И изобщо, помислете си по-добре защо го правите това - хем ви е гадно, хем го правите. Не знаете как да се промените, или не искате? А ако нещата се променят и вече не сте идеаланат майка-домакиня, защото и другите вършат разни неща у дома, по-добре ли ще се чувствате? Преди да се оплаквате от другите, помислете върху това. Не го казвам с лошо, а като човек, който си има такава майка вкъщи и тия вечни оплаквания ги слушам честичко. Можех и аз да съм такава, но не съм и живея доста по-щастливо и пълноценно...

Ако мъжът й наистина се държи така, както тя описва, като нищо ще ходи измачкан, а за яденето - ще си сготви, но после ще й го изкара през носа. Нищо чудно и да й каже нещо от сорта "ако не искаш да се грижиш за дома за какво си ми тогава". Той просто така е свикнал. Не зная дали от самото начало на брака им е било така - тя гърби всичко вкъщи, а той е като гостенин, но със сигурност нейното оставане по майчинство й е овесило още един камък на шията - цялата къща.
Прави сте - промяната трябва да дойде от нея.

Мисля, че много добре си назовала част от проблема за много от жените, които вечно се гърбят, въпреки че това ги прави безкрайно нещастни. Въпрос на възпитание или несигурност, или и двете - ако не си добра домакиня, едва ли не си безполезна, мъжът ти няма да те цени, няма да те уважава, ще те напусне... Сякаш жената няма други качества, заради които да я цени мъжа, освен да чисти, лъска и да му гледа децата.

Мисля,ч е проблемът е в теб- искаш да си перфектна във всичко. Не знам какъв съвет да ти дам, защото аз не съм такава, поне по отношение на домакинската работа. Но ако наистина не оставяш никой да свърши нищо и вървиш след тях, просто им убиваш желанието да ти помагат. Аз един единствен път съм копала на село, после видях, че баба ми прекопава след мен. Ами за какво тогава да се моря, като тя така или иначе ще го свърши?
А за това, че не помагаш на съпруга ти в работата- ако неговите служебни задължения се увеличат, шефовете му ще наемат човек, който да му помага. Нормално е, ако твоите домакински задължения са прекалено много и на теб да ти помагат.
Важно е да се научиш да молиш за помощ, ако не физическа, то поне някой да те изслуша и да ти каже, че всичко е наред. Повярвай ми, помага.
Ако може да се отпуснеш, да видиш, че не е чак такъв проблем да походиш с измачкани дрехи, да хапнеш от не добре измити съдове, ще си по-щастлива. Ако не можеш- нека съпругът ти се научи да ти казва, че си най-прекрасната в неговите очи, пак ще си по-щастлива.

Пресен пример от снощи:ще сядаме да вечеряме,направила съм салатата и ще пием ракия.Чашките са измити /от него/и са на сушилнята.Взема ги ,за да ги занесе на масата и едната му се изплъзва от ръцете.
-Ама тя е мазна,не е измита хубаво.   - негова реплика.
-Ами снощи ти ги изми,не помниш ли?
Е,изми чашите наново и ги сложи на масата.Когато преди се случеше да видя неизмита добре посуда,и аз ги миех отново.Ама вече не.Ако забележа,го карам той да ги прибира или сервира.И като види каква я е свършил....
Не можеш да си перфектна във всичко.Иначе ще си роб на къща,деца,съпруг...А твоят живот...

А той не се ли сърди на подобни твои реплики? Имам предвид това, че след първоначалното недоволство, което явно е било насочено като критика към теб разбере, че той е свършил зле работата не предизвикваше ли у нещо някакво недоволство, сякаш да се измъкне? Например, нещо от рода "това не е мъжка работа" или намек, че теб те мързи или нещо подобно?