Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 юли 2005, 11:38 ч.

Кога се почувствахте за първи път майки?

  • 1 933
  • 40
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 785
Като ми я поставиха мокричка на корема,бях несравнимо щастлива-и че е добре,и че всичко най-сетне е свършило.Но колкото и да бях подготвена се оказа малко трудно да надделея над егоизма ми и да поставя нейните нужди над моите.И досега,като се събуди в 5 сутринта се изнервям,че и се играе,а аз 2 не виждам #Cussing outПонякога се случва дори да кресна,а то милото не може да разбере,защо мама е такава.Това ме прави по-лоша майка,отколкото очаквах да бъда,но се успокоявам с мисълта,че сега е времето да се уча и да греша,докато е съвсем малка и няма да запомни каква гадина съм била Mr. Green
А иначе,чисто биологично ми е ясно как се създава малко човече,но като я гледам ми се струва чудо,че от двама недодялани възрастни може да излезе такова съвършенство Heart Eyes Laughing

# 16
  • Мнения: 3 550
И аз късничко се почувствах майка. Едва наскоро, когато долавям сред плача му сричките "маааааа-маааааааааа". Или когато се плаши от други хора и иска да го гушна. Heart Eyes

# 17
  • София
  • Мнения: 11 547
Аз се почувствах майка когато бебето започна да комуникира с мен... когато спря да спи по 20 часа... Не мога да кажа, че съм я заобичала веднага като съм я видяла. Вярно - еуфорията и чувството при раждането е огромно, но не бих го нарекла точно обич. По скоро е опознаване. Доста по-късно започнах наистина да я обичам, като тая обич те залива главоломно и сега я обичам толкова, че не мога да си представя как съм живяла без нея.

# 18
  • Мнения: 6 395
И аз се по4уствах майка веднага след раждането   babyuu
Накрая направо ставах и лягах с мисалта кога най-после и аз ще стана мама  newsm07
Нямала сам проблеми с обаркани 4увства
Таткото казваше 4е за 3.дни свикнал с новия 4лен на семейството  smile3560

# 19
  • Мнения: 273
Аз се почувствах майка когато бебето започна да комуникира с мен... когато спря да спи по 20 часа... Не мога да кажа, че съм я заобичала веднага като съм я видяла. Вярно - еуфорията и чувството при раждането е огромно, но не бих го нарекла точно обич. По скоро е опознаване. Доста по-късно започнах наистина да я обичам, като тая обич те залива главоломно и сега я обичам толкова, че не мога да си представя как съм живяла без нея.
Съвсем същото почувствах и аз, даже се чувствах виновна, че в началото не преливам от супермайчински чувства!

# 20
  • Мнения: 1 180
В края на трети или може би в четвърти месец една вечер бях легнала и гледах ТВ, а бебчо спеше. Изведнъж отвори очички и ревна много силно, все едно нещо го стресна. Отидох при него и го помилвах по главичката, а то миличкото като ме видя усмихна се, затвори очички и заспа. Е, тогава нещо в стомаха ми се преобърна и проумях че това дете зависи изцяло от мене защото аз съм неговата МАЙКА. А иначе до този момент не знам как съм приемала бебето, може би просто... ами като бебе. Доста време ми отне докато му кажа "маминото" или нещо такова. Но във всеки случай при мен го нямаше момента при който като ми го дадат в родилното и вече майчинските чувства да ме връхлитат. Даже обратното -  като ми го дадоха за пръв път и аз стоя и го гледам като някакво извънземно и се чудя от къде се появи това дете, уж до вчера бяхме двама сега сме трима, леле, та това е нашето бебе и други подобни глупости.

# 21
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Ами, в началото-хич. Казвах му приятелче и ме беше срам.
Сега не ме е срам, но още не се чувствам в истинския за мен смисъл на майка. Аз си мисля, че майката е последният човек, който винаги ще е там наоколо и винаги ще се опита да помогне.
ПРи все, че като ми се усмихне и се разтапям.  Hug Hug

# 22
  • Мнения: 10 737
ох....и при мен беше подобно:)
супер странно ми беше да се наричам "майка" и да казвам примерно "на мама детето..." но след около месец всичко беше както трябва:)
.......кога се почуствах истински майка....труден въпрос:) Може би когато усетих, че никой друг не разбира детето ми както мен...когато ми се усмихна за първи път съзнателно....после когато и помагах да прави първите си стъпки..
Всеки ден привързаноста става по-силна и любовта расте..........

Втория път всичко това ме връхлетя още когато я гушнах след раждането:)
Абсолютно. Даже понякога с първото се ушещах, че й казвам " На леля детето", а всъщност то си е мое дете Mr. GreenА с второто, още като го гушнах първия път и си замамосвах.

# 23
  • Мнения: 229
Веднага като си видях слънчицето Heart Eyes.

# 24
  • Мнения: 532
Ами предполагам си е до човек.Аз още докато бях бременна си мислех за на мама детето и като се роди му виках така и така си го чувствах ( на следващата сутрин ми го дадоха ).Проблема беше , че като и виках по има вместо Вили и виках Вики , защото много познати деца около мен се случиха да се казват Виктория.Ама бързо се свиква.А сега като чуя мамо и направо се разтапям ( нищо , че се правя на мъж все едно не ми пука и уж случайно съм отишла при детето).Като знам какво " послушно" дете бях и дето се вика до вчера хвърчах не мога да повярвам , че това съкровище зависи от мен и баща си ( същия като мен ).

# 25
  • Spain
  • Мнения: 3 580
мислех си 4е съм единствената ,която не е успяла да осъзнае вси4ко в първия момен ..и все си мислех 4е не е нещо нормално ..но явно е ....ами аз може би към края на 1-я месец "разбрах" какво сме направили с мъжо ..4е си имаме "наше "дете .свеки беше при нас ..и аз все и виках на Гери " О,на кака сладкото беб4е !"  а тя все "каква кака , ти си и майка " е аз знам 4е си е моя ..но някак си до тозьи момен не можех да го повярвам просто ...ние " дъртите хлапета " и " дете" -между другото доста приятели все не ни вярваха 4е искаме да имаме дете ..и  после все ни убеждаваха 4е " не било за нас "?!- прекале но сме били безатговорни  Wink

# 26
  • Мнения: 1 107
В момента, в който за първи път всмукна мощно от цомбата ми  Simple Smile, т.е. 7 часа след раждането.

# 27
  • София/Велико Търново
  • Мнения: 713
Мисля че става постепенно.  newsm78 На мен ми е по-трудно да възпрема това че съм майка по принцип, иначе си се чувствам негова мама и той си е моето малко сладурче. Иначе проблем с обръщението нямам, още като бях бременна си му вигах "на мама ангелчето/златото и т.н", а сега "мамин сладък"  Grinning
Беше много смешно като се върнахме от болницата и сестрами му вика "Ох на кака ...." Laughing", а аз "Каква кака, леля си му"  Laughing Laughing Laughing Wink

# 28
  • Мнения: 1 233
Аз си го чувствам мое дете още от първия миг, в който го видях. Възприемам се като мама май пак от тогава.

НО това, което наистина не мога (все още) да възприема е факта, че аз за него всъщност съм това, или поне би трябвало да бъда, което е моята майка за мен. Всеки път като си го помисля и ми става странно. newsm78 Че съм голямата, знаещата и силната, която ще оправи бакиите, ще ти отговори, като не знаеш нещо, ще те успокои, ще те гушне когато те е страх от чудовищата под леглото и цялото онова невидимо присъствие на мама ...

# 29
  • На небето
  • Мнения: 5 522
АМИ, аз 1 път като го видях, го мярнах само за 1-2 секунди, пък и бях още под шока на раждането, след това ми го дадоха след 24 часа, но тогава, не можех да възприема, че това бебе е моето и че е същото бебе от корема ми, което обичах, беше ми толкова чуждо и различно и странно. Бях се притеснила, че нещо ми има, и съм се сбъркана, защото не го чувствах свое. Нямах търпение да дойдат да го вземат, чувствах се толкова отпаднала и си мислех само за почивката, и ме беше срам т самата мен, толкова много го исках, а сега като го имах, не чувствах нищо, новото ми положение ми беше толкова странно... Но следващия път като ми го дадоха, всичко беше различно, не исках повече да го отделя от прегръдките си, не исках да ми го вземат повече, едвам изкарах 3 дена и бях толкова щастлива, че ще мога да си го гушкам колкото си искам без никой да дойде да ми го вземе. Майчиния инстинкт си каза думата. Учудих се че свикнах много бързо с думата мамо, за разлика от мъжа ми, който чак от преди 1 месец започна да му казва татко. И както му казаха негови приятели, "ще се почувстваш баща след 3 месец", така и стана. Сподели ми че толкова време му е било необходимо за да се почувства татко.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт