Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 юли 2005, 11:38 ч.

Кога се почувствахте за първи път майки?

  • 1 945
  • 40
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Overijse, Belgie
  • Мнения: 976
Интересно ми е колко време след раждането на бебето се почувствахте негова майка?
Явно аз нещо съм сбъркана, защото до 4-5 месец имах чувството, че ми е...брат  Embarassed Embarassed Embarassed А може би месец ми отне, докато се обърна с "Мамо" към него!
Понякога и сега се учудвам, че го има! Още повече, че не помня че съм била бременна и че съм раждала  Embarassed

А и по време на бремеността не осъзнавах, че чакаме бебе, нищо че беше планирано! Докато раждах не вярвах, че се случва на мен...тъкмо бях свикнала, че имам бебе в корема, а то вече се раждаше  Shocked Shocked Shocked

Нека мами с повече от 1 дете споделят как е било втория, третия, н-тия път!  Wink

# 1
  • Мнения: 338
Веднага след раждането Simple Smile.

# 2
  • Мнения: 138
Веднага и аз се почувствах майка

# 3
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 541
ох....и при мен беше подобно:)
супер странно ми беше да се наричам "майка" и да казвам примерно "на мама детето..." но след около месец всичко беше както трябва:)
.......кога се почуствах истински майка....труден въпрос:) Може би когато усетих, че никой друг не разбира детето ми както мен...когато ми се усмихна за първи път съзнателно....после когато и помагах да прави първите си стъпки..
Всеки ден привързаноста става по-силна и любовта расте..........

Втория път всичко това ме връхлетя още когато я гушнах след раждането:)

# 4
  • Мнения: 5 578
Бебенце ме накара да се по4увсвам така.
Първата усмивка, сега прегръдка, държи се оби4ливо с мен, както с никой друг. По разли4ен и невероятен на4ин. То самото ме накара да проумея.
 Hug

# 5
  • София
  • Мнения: 2 433
Може би след 4-тия месец. Взе да се държи повече като човече, а грижите към нея ме направиха и по-привързана. Но и досега ми е малко странно, че съм майка. Че някой зависи от мен така както аз съм зависила от майка си. Инстинктивно я наричам "моето момиче", "маминото" и други такива и се чувствам нормално. Странно ми става като се замисля - кога аз скачах на ластик и кога станах аз майка. Затова мисленето е вредно! Wink

# 6
  • София
  • Мнения: 1 543
Ами ....  newsm78 аз и до ден днешен ми е трудно да се възприема като майка.
Иначе в началото бях толкова объркана. Не знаех въобще на кой свят съм. Може би в момента, в който си останахме самички двамата в къщи ( таткото тръгна на работа а майка ми си замина) и аз поех всичко осъзнах, че това е животът ми. Обожавах го още в корема си. Laughing

# 7
  • София
  • Мнения: 5 320
И аз в началото се бърках брат ли ми е, или син? Въпреки че откакто се помня все си мечтаех да си имам бебче. Но пък може би защото бях голяма като се роди брат ми и за мен все си е малкото ми братче. А също и аз като родих майка ми беше при мен да ми помага и това ме объркваше... Знам ли? Но вече определено си го чувствам като мое детенце и някак сърцето ми ми го подсказва. А очаквах още като го родя да се почувствам така, дали има значение това, че раждането не беше от най-леките newsm78. Не че не го обичах още като се роди.

# 8
  • София
  • Мнения: 32 283
ми още в родилното Simple Smile
сега от време на време с мъж ми само си казваме "ех едно време не можех да си представя какво е да си майка" и тати съответно Simple Smile
Мслех, че като родя няма да смея да пипна бебето Simple Smile Но веднага я награбих Simple Smile

# 9
  • Мнения: 2 950
Като ми я сложиха на гърдите веднага след раждането усетих, че е моя и единствено аз мога да й дам всичко, от което се нуждае - за сега!!! Но честно казано, колкото повече я гледам, толкова повече не мога да повярвам, че е излязла от мен smile3506
Може би втория път ще съм стъпила на земята по-здраво newsm68

# 10
  • Overijse, Belgie
  • Мнения: 976
Успокоих се! Не съм само аз с тези мисли!  Grinning
Абе доста странно усещане е, още повече че го кърмя и е малко ...хм...необичайно да си мисля, че ми е брат  Confused
Е, вече ми е ясно, че аз съм му майка, особено в моментите, когато срича срещу мен "Ма-ма-ма"  Simple Smile и гушка муцунка във врата ми  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 11
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 046
Още със самото раждане - като ми я сложиха гола и морка на корема Simple Smile
Иначе по-трудно ми се пречупи езика да казвам 'маминото' и 'на мама детето', мина може би месец в тренировки - гледах същото и с майка ми - по инерция казваше 'ох, на мама' , вместо 'на баба' Simple Smile

# 12
  • Мнения: 928
И аз се 4увствам като теб - кога се слу4иха толкова много неща и аз не знам - бременност, раждане, а сега сме си двамката и аз съм майка. И при нас беше непланирано и може би и това е при4ината - знам ли и аз. Но се свиква - и досега ми е странно, но става все по - голяам и по - голяма любовта ми към него.  Hug

# 13
  • Overijse, Belgie
  • Мнения: 976
И при нас беше непланирано и може би и това е при4ината - знам ли и аз.

Е, при нас беше планирано, ама пак така се чувствам!

гледах същото и с майка ми - по инерция казваше 'ох, на мама' , вместо 'на баба' Simple Smile

И при нас беше същото, даже си признавам, че се дразнех  Blush

# 14
  • София
  • Мнения: 1 402
И при мен не беше веднага след раждането, а около 5-ия месец.Дотогава бях много объркана, точно като нереалност ми се струваше всичко,докато свикна че аз съм и майка. Rolling Eyes

# 15
  • Мнения: 2 785
Като ми я поставиха мокричка на корема,бях несравнимо щастлива-и че е добре,и че всичко най-сетне е свършило.Но колкото и да бях подготвена се оказа малко трудно да надделея над егоизма ми и да поставя нейните нужди над моите.И досега,като се събуди в 5 сутринта се изнервям,че и се играе,а аз 2 не виждам #Cussing outПонякога се случва дори да кресна,а то милото не може да разбере,защо мама е такава.Това ме прави по-лоша майка,отколкото очаквах да бъда,но се успокоявам с мисълта,че сега е времето да се уча и да греша,докато е съвсем малка и няма да запомни каква гадина съм била Mr. Green
А иначе,чисто биологично ми е ясно как се създава малко човече,но като я гледам ми се струва чудо,че от двама недодялани възрастни може да излезе такова съвършенство Heart Eyes Laughing

# 16
  • Мнения: 3 550
И аз късничко се почувствах майка. Едва наскоро, когато долавям сред плача му сричките "маааааа-маааааааааа". Или когато се плаши от други хора и иска да го гушна. Heart Eyes

# 17
  • София
  • Мнения: 11 605
Аз се почувствах майка когато бебето започна да комуникира с мен... когато спря да спи по 20 часа... Не мога да кажа, че съм я заобичала веднага като съм я видяла. Вярно - еуфорията и чувството при раждането е огромно, но не бих го нарекла точно обич. По скоро е опознаване. Доста по-късно започнах наистина да я обичам, като тая обич те залива главоломно и сега я обичам толкова, че не мога да си представя как съм живяла без нея.

# 18
  • Мнения: 6 395
И аз се по4уствах майка веднага след раждането   babyuu
Накрая направо ставах и лягах с мисалта кога най-после и аз ще стана мама  newsm07
Нямала сам проблеми с обаркани 4увства
Таткото казваше 4е за 3.дни свикнал с новия 4лен на семейството  smile3560

# 19
  • Мнения: 273
Аз се почувствах майка когато бебето започна да комуникира с мен... когато спря да спи по 20 часа... Не мога да кажа, че съм я заобичала веднага като съм я видяла. Вярно - еуфорията и чувството при раждането е огромно, но не бих го нарекла точно обич. По скоро е опознаване. Доста по-късно започнах наистина да я обичам, като тая обич те залива главоломно и сега я обичам толкова, че не мога да си представя как съм живяла без нея.
Съвсем същото почувствах и аз, даже се чувствах виновна, че в началото не преливам от супермайчински чувства!

# 20
  • Мнения: 1 180
В края на трети или може би в четвърти месец една вечер бях легнала и гледах ТВ, а бебчо спеше. Изведнъж отвори очички и ревна много силно, все едно нещо го стресна. Отидох при него и го помилвах по главичката, а то миличкото като ме видя усмихна се, затвори очички и заспа. Е, тогава нещо в стомаха ми се преобърна и проумях че това дете зависи изцяло от мене защото аз съм неговата МАЙКА. А иначе до този момент не знам как съм приемала бебето, може би просто... ами като бебе. Доста време ми отне докато му кажа "маминото" или нещо такова. Но във всеки случай при мен го нямаше момента при който като ми го дадат в родилното и вече майчинските чувства да ме връхлитат. Даже обратното -  като ми го дадоха за пръв път и аз стоя и го гледам като някакво извънземно и се чудя от къде се появи това дете, уж до вчера бяхме двама сега сме трима, леле, та това е нашето бебе и други подобни глупости.

# 21
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Ами, в началото-хич. Казвах му приятелче и ме беше срам.
Сега не ме е срам, но още не се чувствам в истинския за мен смисъл на майка. Аз си мисля, че майката е последният човек, който винаги ще е там наоколо и винаги ще се опита да помогне.
ПРи все, че като ми се усмихне и се разтапям.  Hug Hug

# 22
  • Мнения: 10 739
ох....и при мен беше подобно:)
супер странно ми беше да се наричам "майка" и да казвам примерно "на мама детето..." но след около месец всичко беше както трябва:)
.......кога се почуствах истински майка....труден въпрос:) Може би когато усетих, че никой друг не разбира детето ми както мен...когато ми се усмихна за първи път съзнателно....после когато и помагах да прави първите си стъпки..
Всеки ден привързаноста става по-силна и любовта расте..........

Втория път всичко това ме връхлетя още когато я гушнах след раждането:)
Абсолютно. Даже понякога с първото се ушещах, че й казвам " На леля детето", а всъщност то си е мое дете Mr. GreenА с второто, още като го гушнах първия път и си замамосвах.

# 23
  • Мнения: 229
Веднага като си видях слънчицето Heart Eyes.

# 24
  • Мнения: 532
Ами предполагам си е до човек.Аз още докато бях бременна си мислех за на мама детето и като се роди му виках така и така си го чувствах ( на следващата сутрин ми го дадоха ).Проблема беше , че като и виках по има вместо Вили и виках Вики , защото много познати деца около мен се случиха да се казват Виктория.Ама бързо се свиква.А сега като чуя мамо и направо се разтапям ( нищо , че се правя на мъж все едно не ми пука и уж случайно съм отишла при детето).Като знам какво " послушно" дете бях и дето се вика до вчера хвърчах не мога да повярвам , че това съкровище зависи от мен и баща си ( същия като мен ).

# 25
  • Spain
  • Мнения: 3 614
мислех си 4е съм единствената ,която не е успяла да осъзнае вси4ко в първия момен ..и все си мислех 4е не е нещо нормално ..но явно е ....ами аз може би към края на 1-я месец "разбрах" какво сме направили с мъжо ..4е си имаме "наше "дете .свеки беше при нас ..и аз все и виках на Гери " О,на кака сладкото беб4е !"  а тя все "каква кака , ти си и майка " е аз знам 4е си е моя ..но някак си до тозьи момен не можех да го повярвам просто ...ние " дъртите хлапета " и " дете" -между другото доста приятели все не ни вярваха 4е искаме да имаме дете ..и  после все ни убеждаваха 4е " не било за нас "?!- прекале но сме били безатговорни  Wink

# 26
  • Мнения: 1 107
В момента, в който за първи път всмукна мощно от цомбата ми  Simple Smile, т.е. 7 часа след раждането.

# 27
  • София/Велико Търново
  • Мнения: 713
Мисля че става постепенно.  newsm78 На мен ми е по-трудно да възпрема това че съм майка по принцип, иначе си се чувствам негова мама и той си е моето малко сладурче. Иначе проблем с обръщението нямам, още като бях бременна си му вигах "на мама ангелчето/златото и т.н", а сега "мамин сладък"  Grinning
Беше много смешно като се върнахме от болницата и сестрами му вика "Ох на кака ...." Laughing", а аз "Каква кака, леля си му"  Laughing Laughing Laughing Wink

# 28
  • Мнения: 1 233
Аз си го чувствам мое дете още от първия миг, в който го видях. Възприемам се като мама май пак от тогава.

НО това, което наистина не мога (все още) да възприема е факта, че аз за него всъщност съм това, или поне би трябвало да бъда, което е моята майка за мен. Всеки път като си го помисля и ми става странно. newsm78 Че съм голямата, знаещата и силната, която ще оправи бакиите, ще ти отговори, като не знаеш нещо, ще те успокои, ще те гушне когато те е страх от чудовищата под леглото и цялото онова невидимо присъствие на мама ...

# 29
  • На небето
  • Мнения: 5 522
АМИ, аз 1 път като го видях, го мярнах само за 1-2 секунди, пък и бях още под шока на раждането, след това ми го дадоха след 24 часа, но тогава, не можех да възприема, че това бебе е моето и че е същото бебе от корема ми, което обичах, беше ми толкова чуждо и различно и странно. Бях се притеснила, че нещо ми има, и съм се сбъркана, защото не го чувствах свое. Нямах търпение да дойдат да го вземат, чувствах се толкова отпаднала и си мислех само за почивката, и ме беше срам т самата мен, толкова много го исках, а сега като го имах, не чувствах нищо, новото ми положение ми беше толкова странно... Но следващия път като ми го дадоха, всичко беше различно, не исках повече да го отделя от прегръдките си, не исках да ми го вземат повече, едвам изкарах 3 дена и бях толкова щастлива, че ще мога да си го гушкам колкото си искам без никой да дойде да ми го вземе. Майчиния инстинкт си каза думата. Учудих се че свикнах много бързо с думата мамо, за разлика от мъжа ми, който чак от преди 1 месец започна да му казва татко. И както му казаха негови приятели, "ще се почувстваш баща след 3 месец", така и стана. Сподели ми че толкова време му е било необходимо за да се почувства татко.

# 30
  • Мнения: 2 607
Ами newsm78.....,когато ми я показаха....Стана ми едно такова мило,тогава осъзнах,че всъщност сладичкото бебче,което виждам е мое Heart Eyes
Друг е въпроса,че първите няколко дни и виках "ой на кака то... "Embarassed

Последна редакция: пт, 08 юли 2005, 13:41 от бубинка

# 31
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 010
Майка се почувствах на 2-я ден от раждането, когато я видях в количката. Питах се:това "чудо", аз ли го родих  newsm78. То мое ли е(че не можах да й видя лицето в деня на секциото)??? И някак ме осени майчиното чувство.  Simple Smile
А с обръщението "на мама..." се преборих къмто 20-25 ден. Майка ми нямаше такива грижи: "На баба хубавицата  Heart Eyes" от 1-вия ден в нас!

# 32
  • sofia
  • Мнения: 6 228
Аз се почувствах майка когато бебето започна да комуникира с мен... когато спря да спи по 20 часа... Не мога да кажа, че съм я заобичала веднага като съм я видяла. Вярно - еуфорията и чувството при раждането е огромно, но не бих го нарекла точно обич. По скоро е опознаване. Доста по-късно започнах наистина да я обичам, като тая обич те залива главоломно и сега я обичам толкова, че не мога да си представя как съм живяла без нея.
И аз така.....
даже в началото (като ревеше без почивка) ми е идвало да го метна през балкона Embarassed
Сего горкия не може да се отърве от моето мачкане и гнявене Mr. Green
Ама на човек почна да прилича Sunglasses

# 33
  • Мнения: 6 147
Истински се почувствах майка при първото разболяване на Ния /беше на 3 месеца/. Никога преди през целия ми живот не съм изпитвала подобна болка и притеснение. А когато се роди и ми я сложиха на гърдите още неизкъпана, признавам си идеше ми да им кажа първо да я измият и тогава да ми я дадат  Embarassed Embarassed

# 34
  • Overijse, Belgie
  • Мнения: 976
А когато се роди и ми я сложиха на гърдите още неизкъпана, признавам си идеше ми да им кажа първо да я измият и тогава да ми я дадат  Embarassed Embarassed

Хахаха, ама може ли такова нещо да ти я дават неокъпана  Wink Wink Wink На мен не ми минаха такива мисли, защото беше чистичък, незнам и аз как, все пак след нормално раждане си представях едно кърваво бебе  Confused, но пък докато го раждах хич не си мислех за него...Май по се притеснявах за мен  Blush Blush Blush

# 35
  • Bristol
  • Мнения: 7 297
Ами с първото ми трябваше време да свикна. В началото само го разглеждах любопитно и дума не обелвах. Просто не ми идваше отвътре, а още по малко имах желание да го прегръщам или целувам. Като заплачеше и изпадах в ужас какво да го правя  Embarassed Постепенно се отпуснах и вече повече от 8 години се чувствам като майка  Laughing
При второто от момента, в който го сложиха на гърдите ми, още не й бяха прерязали пъпната връв. Беше толкова грозна и синя, но това не ми попречи да я обсипя с нежни думи и целувки Heart Eyes И като се раплаче знаех как да я успокоя, а плачът и не ме стресира въобще Hug.
Понякога се чувствам много виновна, че не съм подхождала по същия начин и със синът си. Чувствам се сякаш съм го лишила от нещо  Rolling Eyes Но явно това е нормално с първите деца. Трябва време, за да натрупаме опит като родители.

# 36
  • Мнения: 1 697
Веднага се почувствах майка, още щом ми го връчиха. Толкова дълго бях чакала тази среща. Е, не по-дълго от която и да е от вас, но ми се сториха безкрайни тия 9 месеца, та нямах търпение да си го видя и нагушкам малкия. Хич не ми е минало през ума нещо от сорта дали ми е син или брат. Връзката ни е много силна от първия миг и си се гледаме чудесно като че ли винаги така е било. Хич не съм и се усъмнявала в майчинските си способности.

# 37
  • Севлиево
  • Мнения: 1 662
И аз като Just a Girl, но за много кратко беше. В началото и казвах "на леля тя", но  много бързо след това осъзнах, че това мъниче разчита само на мен. Нямах търпение да я гушна. Когато ми я дадоха/ на другия ден след раждането, защото след секцио се стои 24 часа в реанимация/ направо се разплаках от умиление  ylinfant Знаех вече че съм майка  smile3541

# 38
  • Overijse, Belgie
  • Мнения: 976
В началото и казвах "на леля тя"  smile3541

Въпреки неосъзнатия ми статус на майка след раждането  Wink, не ми се е случвало да му кажа "на леля", "на кака"... Просто го наричах с галени имена! Чак ми е странно как има жени, които с раждането осъзнават, че това е тяхното дете  Confused Confused Confused Реакцията ми след раждането беше адекватна - целувах го и му казвах, че го обичам, ама и бях същисана че това НАИСТИНА е МОЕ дете!!!
Сега нямам съмнения! Виждам се в него като в огледало  Wink

# 39
  • Spain
  • Мнения: 3 614
В началото и казвах "на леля тя"  smile3541

Въпреки неосъзнатия ми статус на майка след раждането  Wink, не ми се е случвало да му кажа "на леля", "на кака"... Просто го наричах с галени имена! Чак ми е странно как има жени, които с раждането осъзнават, че това е тяхното дете  Confused
ами незнам - и аз знаех 4е си ми е "моята Гергана" но в на4ало беше "ох на кака..." ..може би не исках да си призная..сама на себе си 4е съм станала майка, 4е трябва да бъда по отговорна , 4е от мен зависи някои ....за любовта си към нея никога не съм се съмнявала..става въпрос 4е ми беше трудно да кажа първия път "мама" ,може би koleva_m го е написала доста добре

НО това, което наистина не мога (все още) да възприема е факта, че аз за него всъщност съм това, или поне би трябвало да бъда, което е моята майка за мен. Всеки път като си го помисля и ми става странно. newsm78 Че съм голямата, знаещата и силната, която ще оправи бакиите, ще ти отговори, като не знаеш нещо, ще те успокои, ще те гушне когато те е страх от чудовищата под леглото и цялото онова невидимо присъствие на мама ...

# 40
  • СОФИЯ
  • Мнения: 601
Az za sajalenie usetih mai4inskoto 4uvstvo 4ak na 2ria mesec ot rajdaneto na moeto beb4e, no tolkova silno se privurzahme edin kum drug, 4e dori na moga da si predstavia kakvo e bilo predi da se rodi i kak sam mogla da go gledam po4ti bez4uvstveno tolkova vreme!

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт