Как да рзабера???

  • 14 870
  • 47
  •   1
Отговори
# 15
Ами относно датата-на удостоверението ми пише,че е издадено въз основа на акт за раждане от съответната дата-08 месец 1987,аз съм родена на 23.09.1986.А акта си за раждане наистина не съм виждала.Мариета много ти благодаря за разбирането,за това че незнам как да попитам,въпреки че,marrymaroon, понякога си представям разговора и ми се струва лесно,но сякаш го гледам отстрани и съм друг човек,а когато застана срещу тях не мога да се реша.Нещо отвътре ме спира.

# 16
Извинение на Miraetta,че те нарекох Мариета,от бързината е,съжалявам.

# 17
Аз съм bubinka,но се регистрирах под това име,така че да не се чудите кой е Simple Smile Да не съм само гост Simple Smile

# 18
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Събери смелост и говори с майка си,като първо и кажеш, че с това което ще я питаш нищо няма да се промени, просто искаш да разсеяш съмненията,по-добре да говориш с родителите си от колкото вече като пълнолетна да тръгнеш по инстанции....може би ще ти каже!Пък и ,ако им кажеш ,че още по-вече ще ги обичаш за това което са направили...да са те осиновили...може би ще разчупиш страха у тях!  Heart Eyes

# 19
  • Мнения: 115
На мен ми отказаха да си видя личното дело с аргумента: "Не може и точка, какво като е вашето лично дело, то ако можеше всеки да си гледа, щяхме да ги наредим отвън да си ровите." !!!! Shocked
Междувременно видях как поддържат прословутите томове, докато обслужваха жената пред мен. наблюденията на Мираета са съвсем верни.
Отидох втори път и помолих само да ми видят часа на раждане, уж за хороскопа ми трябва, тогава ми казаха, че пазят актовете само 15 години, след това ги унищожават, същото било и за архива на болниците.
Та така излиза, че следите се замитат и на практика невъзможно да откриеш произхода си. Може би само през съда...
Аз почти съм се отказала за търся. Друга "събратка" ми препоръча един частен детектив, но не знам, не съм му се обаждала нещо не ми е точно.... чак пък и Марлоу да включвам в търсенето...

# 20
  • Мнения: 1 249
На мен ми отказаха да си видя личното дело с аргумента: "Не може и точка, какво като е вашето лично дело, то ако можеше всеки да си гледа, щяхме да ги наредим отвън да си ровите." !!!! Shocked
Междувременно видях как поддържат прословутите томове, докато обслужваха жената пред мен. наблюденията на Мираета са съвсем верни.
Отидох втори път и помолих само да ми видят часа на раждане, уж за хороскопа ми трябва, тогава ми казаха, че пазят актовете само 15 години, след това ги унищожават, същото било и за архива на болниците.
Та така излиза, че следите се замитат и на практика невъзможно да откриеш произхода си. Може би само през съда...
Аз почти съм се отказала за търся. Друга "събратка" ми препоръча един частен детектив, но не знам, не съм му се обаждала нещо не ми е точно.... чак пък и Марлоу да включвам в търсенето...

Казали са ти разни глупости, за да не им досаждаш.
 Актовите книги не се унищожават на 15 год., т.е. съвременните не се унищожават. Ако нещо друго се чистина 15 г. - ОК, но не и актовите книги, ти да не си на 200 години ...
Ей, и тука за преобладаващия процент от мамите сме до елементарност тъпи,  Cry Cry Cry, ама и навсякъде май. Cry Cry Cry
Абе нали до преди  09.09.  синодът/църкавата ги пази данните, та за съвременната администрация актовете са едва отскоро.

Унищожават се някои дела, но само досиетата, а решенията са събрани и подвързани в  книгите, разбира се. Но и за ос-то и досиетата се пазят според мен. 

Ние сме група хора с по-ограничени права по преценка на обществото, ама така е по закон. Има логика.
 Но извън това и на разни лелки им се струва, че няма какво да питаш, хеле пък ти, нали всичко си имаш, аааама ха, пък и нагла отгоре, за час пита ...
Не се хаби за часа. В онези актове го няма. В епикризите на родилките е следвало да го има, ама те са Индия ...

Абе ... колкото и интелегентно и мило да се опитваш да обясниш, винаги ще си зад чертата, неразбрала и неосъзнала.
Иди се почерпи сега.
Аз си взимам чайчето и отивам да гладя, че ме чакат бели ризи сто на брой, е не чак сто де, сори за спама.

# 21
  • Мнения: 1 249
Събери смелост и говори с майка си,като първо и кажеш, че с това което ще я питаш нищо няма да се промени, просто искаш да разсеяш съмненията,по-добре да говориш с родителите си от колкото вече като пълнолетна да тръгнеш по инстанции....може би ще ти каже!Пък и ,ако им кажеш ,че още по-вече ще ги обичаш за това което са направили...да са те осиновили...може би ще разчупиш страха у тях!  Heart Eyes

Дидка Hug,

Само някои  неща ти убягват:

1) Това с уверенията в обич сме го отигравали под различни предлози и има индикации, че не хваща вяра. Това, че Дидка така би реагирала, както и останалите мами, не означава, че е валидно и за мамата на това момиче...
Абе ние топла вода и колело сме видели, бе ... и затова пита момичето, защото си знае нещата как са у тях. Ама на чужд гръб и сто тояги са малко.
Аз децата и мъжа си игнорирах напълно десетки години само за да бъда с родителите си и да ги убеждавам колко ..., ама те сигурност от това не добиха.
Една мама бе казала :"Ти да не би да искаш да я търсиш?" в отговор на подобен въпрос. Е какво остава да си мисли човек при това положение.

2) След такъв разговор невинния период вече не може да се върне, каквото и да значи това.


3) В онези години и осиновителите не са имали толкова инфо, колкото имате сега. Не че сега имате 100 %, но тогава е било доста по-ограничено, защото ос-та са уговаряни преди бебето да се роди и не лично от осиновителите. Или ако са имали, са им казвани и заблуждаващи неща, за да стане работата. А те не са и питали или уточнявали...  и то не по тяхна вина или предпочитание.

4) Малко съветите ви са като за планинар,  давани от хора, които на планина не са се качвали.
Не се сърдете!
Момичето разбира и иска да говори с майка си. Разбира, че това е най-доброто, но има горчив опит от други неща.
Аз докато не станах на 30 и нещо  бях категорична, че нищо не ме интересува и хич не искам и да знам нищо, но с годините разбрах, че не искам да умра без да разбера какво е станало.

Всеки е различен.
Тука никой не вярва, че сме порядъчни и сме добри деца на родителите си, само защото си позволяваме да мислим.
На какво основание тогава това момиче на 22 ще си мисли, че би била приета по-радушно с въпроса си.

Последна редакция: сб, 11 окт 2008, 00:08 от Miraetta

# 22
  • Мнения: 847
пак няма да съм права, знам, ама групово на жената й обясняваме най-вече как изобщо няма начин да намери отговор на съмненията си! дотук излиза, че е по-нормално да не посмее да попита родителите и че общо взето едва ли има начин да получи официално информация от административен или съдебен орган, за да потвърди или разсее съмненията си ...
е, колкото и да е тежко, не е ли по-практичният вариант с питането?! отношенията така или иначе вече не могат да са съвсем същите, при наличие на такова съмнение, дълбоко загнездило се в нея. коя е по-малката злина - да проведе възможно тежък (в началото за нея абсолютно сигурно, но пък краят е неизвестен) разговор с родителите си или с години да храни подозрения за себе си и към тях, като междувременно тропа по врати, които хем не се отварят, хем проплъзва помия под прага?

# 23
  • Мнения: 547
Буричка,не знам защо наминавам в подфорума свързан с осиновяването след като не съм осиновена и нямам осиновено дете.Дано това не ви подразни,но имам своя гледна точка по проблемите които те вълнуват.Може би защото моето дете е родено след борба със стерилитета 2г. и половина мога да си представя какво е преживяла майка ти 8г. без да може да забременее в едно по-различно от сега време.Не че сега обществото е много разбиращо и подкрепящо двойките с такъв проблем,но ние по-младите някак отказваме да се срамуваме от това защото не сме виновни,а страдащи.но по онва време 80-те години вероятно е било голям проблем да се признае че семейството има такъв проблем.Може свекърите,съседите,колеги и приятели да са ги одумвали и обиждали.Ето ти причина да не иска да говори за обстоятелствата около твоето раждане.Пък и за майка ти именно ти и сестра ти сте най-важни.Не как и кога сте били заченати и как сте се появили в живота й.А сега за разминаването в датите мога да ти споделя накратко личния си опит.Макар и родено след много чакане и мъка вместо да бъде безусловно обожавано от баща си и семейството му детето се оказа в ситуацията да бъде изгонено от дома си още преди да е излязло от родилния дом,защото майка му го е кръстила само на първата буквичка на свекъра,а не е повторила името му буква по буква.Бащата който година и половина ходи до София да дава материал за инсеминации и инвитро не дойде да поеме сина си на изписването и не дойде да го види първите 10 дена от живота му.После се появи,за да изтъргува бащинството си с цел да угоди на егото на баща си.Водена от мисълта че правя избор вместо невръстния си син предположих че все пак би предпочел да има баща отколкото името което майка му е избрала с любов за него.За да живее синът ми с баща си и изобщо за да има контакт с него се съгласих да сменя името.Три месеца /докато мине делото/ детето беше без име.Новият акт за раждане е със същото ЕГН,но с дата 03.12,а детето е родено на 28.08.Ако делата се бяха проточили повече и разликата в датите щеше да е по-голяма.Живеем в Бургас,но родих сина си във Варна и там издадоха акта за раждане,а също и дубликата със смененото име.Но преди 22г. доколкото си спомням имаше някакви жителства и ако ти си родена в един град и там е издаден първия акт за раждане,а издаването на втория е станало в друг град по някаква причина ето ти причина да имаш различни ЕГН-та.Поне на мен ми казаха,че последните 4 цифри в ЕГН-то са свързани с пола на детето и мястото на раждането.Ако с родителите си имате здрава връзка,изградено доверие и честни отношения ще се справите с неловката ситуация която би възникнала след задаването на такъв въпрос и евентуалните отговори.Не веднага,но с времето когато видите че нищо между вас не се е променило може би ще си станете и по-близки.А ако между вас се усети някаква студенина след подобен разговор значи имате по принцип някакъв проблем и ще трябва да търсите отново път един към друг,но вярвам че обичта ви ще съхрани тази най-силна връзка майка-дете.Все пак ако аз имах такива съмнения със сигурност щях да се измъчвам в търсене на истината.Не защото не обичам родителите си,а просто защото имам право да знам произхода си.Желая ти късмет и успех в търсенето на твоята истина и най-вече истинско здраво семейство,което да издържи на това изпитание! Hug

# 24
  • Мнения: 1 249
...и че общо взето едва ли има начин да получи официално информация от административен или съдебен орган, за да потвърди или разсее съмненията си ...


Няма гарантирано с правна норма право по свое желание да научи произхода си. Няма.

Има право да опита чрез триинстанционно съдебно производство да се моли след като докаже, че важни причини налагат това.
Има и проблем с местната подсъдност, която и е неизвестна, ако друг не и помогне .
Може да опитва, но държавата не и дава право. Дава и право да се опитва тя да доказва нещо си и друг да прецени дали това е достатъчно сериозно.

От административен директно - Няма  такива права въобще.

Всичко друго е ухажване на служители, близки, познати, тото, логика и губене на време и нерви.

...
коя е по-малката злина - да проведе възможно тежък (в началото за нея абсолютно сигурно, но пък краят е неизвестен) разговор с родителите си или с години да храни подозрения за себе си и към тях, като междувременно тропа по врати, които хем не се отварят, хем проплъзва помия под прага?

Идеалният вариант е разговор, завършващ с прегръдка.   Защо мислите, че не е ясно това и се налага да ни се обяснява ?
Много са болезнени нещата.
Цената ще си плати момичето, а не ти.
Щом родителите и са мълчали токлкова и са оставили тя да бъде възрастния, какво да си мислим друго ???

Друго - Май всички не вярвате и изпускате " творчествата" в разни болници, вследствие на което има доста заплетени истории, които никога няма да излязат наяве.
Сег наличните ЕГН-та и други неща не е толкова лесно да се правят нещата, които са ставали тогава.
За тези случаи и родителите не може да са много наясно.
Затова за родените преди 80-та трябва да имате винаги едно на ум.

 

И добре, че няма, защото ако има сигурна и законногарантирана възможност да се научи, то това би струвало живота на поне едно дете.
От осиновителната триада само био-майката е потенциален убиец.
И то не защото е лоша и порочна, а защото мисли, че тялото и плода, дори и вече роден, са си нейни.

Последна редакция: сб, 11 окт 2008, 20:18 от Miraetta

# 25
  • Мнения: 20
Моят въпрос е към Miraetta.Когато отидох за първи път в служба ГРАО и поисках копие от личния ми картон,ми бе отказано,с мотивация,че само със седебен иск могат да го издадат.Предната година лично аз извадих на сина ми такова копие/беше необходимо във връзка с дела за имот,където и двамата сме съсобственици/-само срещу попълнена молба.Опитаха се да ме убедят,че нещо не съм разбрала и никога не давали така копия.След месец отидох при друг служител,който ми каза,че по номера на удост. за раждане мога да получа копие от ориг. акт за раждане-като подам молба.Отидох на гише за експресни услуги за да не чакам и да го получа веднага с/у съответната такса.Да,но там ми казаха,че колежката не е наясно и не се издава копие от акта за раждане,а ми написаха на бележка номера на делото по осиновяването ми и кой съд го е гледал.За мен това беше голяма крачка напред.След седмица/след като стигнах до извода,че зависи на кой служител ще попадна/пак отидох и поисках да подам молба за копие от ориг . акт за раждане по номера от удостоверението.Служителката дойде на място с голяма дебела,подвързана книга от съответната година и пред мен отвори -това,което видях и тя потвърди,ме смути доста.Имаше данните ми от сегашното ми удостоверение,като в него на имена на родители бяха вписани осиновителите ми-а името на майка ми/осиновителката/-пишеше моминската й фамилия.Станно защо не фамилията на татко,след като са били женени 11г и след ред проблемни бременности са стигнали до моето осиновяване.Не е ли редно след като са в брак да е записано фамилно име по мъж.Отдолу като послепис имаше записано номера на дело по осиновяване и града.Служителката ми каза,че ориг. акт се унищожава,затова имат само този.От моя адвокат знам,че в общините трябвя да се пази първия,оригиналния.Молбата ми е да ми кажеш на какво да се позова,за да получа и копие от оригинала.Доста неща вече изчетох във форумите,но не видях точно упоменат член от кодекса ,който да дава това право-един служител ми казва можете,друг -не. Явно и не всички юристи са запознати с този тип дела.Благодаря ти предварително,ще съм благодарна за съвет как да постъпя за напред.

# 26
  • Мнения: 115
Роси Мая, и аз чакам да чуя какво ще каже Мираета по твоя въпрос, но ще ти кажа за мен. По думите ти разбирам, че сме на едно дередже в търсенето, т.е. наникъде. Аз обаче съм 1 крачка напред - майка ми беше запазила и ми даде копието от съдебното решение за осиновяването. Имам № и дата, както и името на БМ. Но само това - няма адрес, няма ЕГН (тогава не е имало), няма нищо повече от едно име, а то пък - до болка стандартно - такива има с хиляди елени, атанасови и т.н. Е как да търся от тук нататък?
Хич не ми се ходи в съда - знам че ще е само загуба на нерви и време, а и двете са ми кът, така че ..... май все пак ще видя дали Марлоу няма да се справи по-добре. Мен не ме бива в корумпирането на общински служители с цел даване на информация, а той може и да си има канали. 

# 27
  • Мнения: 115


От осиновителната триада само био-майката е потенциален убиец.
И то не защото е лоша и порочна, а защото мисли, че тялото и плода, дори и вече роден, са си нейни.

[/quote]

Да нейни,  и тя има право да се разпорежда с тях, както пожелае!!!

Мираета, това е вярно ако разбира се тя е взела съзнателно решението си, а не някой да го е взел вместо нея. Защото често пъти тези момичета са си просто едни жертви - жертви на своите семейства.

# 28
Ами явно излиза наистина,че от никъде не мога да получа информация и всъщност нямам право на това.Незнам,но всичко е много заплетено и объркаващо за мен.На майка ми със сигурност и е било много тежко,споделяла е,че от свекърите е получавала обиди,защото няма деца.Странното е,че тя е родила сестра ми секцио,а мен уж нормално,но когато се съберат с приятелки и се разговорят,тя винаги използва изрази като:"Тези,които раждат нормално още същия ден могат да стават,а аз трябваше да лежа,да се пазя..." Би трябвало да прави сравненията между 1вото и 2рото си раждане все пак.Питала съм я дори колко време ме е раждала,измрънква нещо и гледа да смени темата или като я питам в колко часа ме е родила,не помнела,което ми е странно,ако чакаш едно дете 8 години,накрая да не помниш нищо.Затова също ми е съмнително.А раждането на сестра ми всеки път се описва с големи подробности-от тръгването към болницата до излизането от там,защото тя по време на операцията няма какво да помни,но всичко останало.А също така намерих вкъщи записани приемни дни за "Дом майка и дете" и някоя си д-р Милева.А също и молба за платен отпуск,когато би трябвало да съм на 6 месеца и тя да е в майчинство.

# 29
  • Мнения: 547
Буричка,а сестра ти колко е голяма?Ако е примерно над 18г. и сте си много близки не може ли тя да попита майка ти.Уж че именно на нея са й направили впечатление всички тези странни недомлъвки около твоето раждане.Амяа да не казва че ти се интересуваш.Да пита от свое име

Общи условия

Активация на акаунт