Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 8 окт. 2008, 09:53 ч.

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

  • 127 889
  • 249
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 249
А аз имам искрен въпрос, но досега не смеех да го задам.

Може ли да ми обяснят мамите защо толкова ги възмущава поведението на една лекарка, че бяха готови и да я линчуват.
Случката: 
стара позната на детенце от дома, в който то е било, и тя се е грижила през определен период за здравето му,
го среща случайно с майка му и му се радва и го закача и го пита как му е новото име и му говори какво то било правило в дома.
Нищо нецензурно, грубо  или обидно в думите на лекарката мамата не спомена да е имало.
Мамата не реагира  външно никак.

Въпроси:
Защо това поведение на лекарката за мамите е толкова страшно, та са готви да я разпънат на кръст ?
Т.е. кое е толкова страшно и защо това поведение за вас е почти престъпно?
Дали детето е усетило вътрешната бурна реакцията на мамата ?
Тя не е поради това, че детето не било спало през нощта. Неспането следва  часове след нейния потрес, а не е по време на случката, та това отпада като вариант за обяснение.
Лекарката е педиатър, предполагам.

И аз като Мама Галя питам и бих се радвала на мнения, незвисимо какви са те.
Имената на участниците нямат значение.
Напълно е възможно въпросите ми да са глупави, за което предварително се извинявам.

# 16
  • Мнения: 8 141
Мираета, досега не съм си позволявала и буква да напиша в тази тема.

Тъй като става въпрос за случка с моя син, искам да кажа, че нещата тук трудно могат да се опишат с точните думи.Никъде не съм казвала, че поведението на лекарката е било грубо и т.н.

Винаги съм казвала добри думи за дома от който излезе синът ми, но въпреки това, той като че ли само чакаше да прекрачи прага му.Излезе оттам със светнали очички и толкова бързо свикна с нашия дом.За него в поведението на лекарката имаше нещо опасно, нещо нежелано, не за мен.На две год и осем месеца имаш друга представа за  реалност, не тази която е когато си зрял човек.Детето определено се уплаши, вероятно че ще бъде върнато в дома.

Нямаш представа, какво изживя детето през нощта, а ние с него.Сега тъй като е край мен ми е малко трудно да пиша, но то няма и какво повече.Който е осиновил дете на повече от две години от дом, който е виждал очичките и ръчичките на децата в дома, които се протягат към всеки възрастен ,знаят за какво иде реч

В деня, в който взехме сина ми от дома, първо портиерът се обади/такъв е редът там/, след което социалната работничка е тръгнала да излиза да ни посрещне, за да вземе дрехите, които носим за детето.Минавайки покрай децата на излизане, ТОЙ я е погледнал с очакване в очите.Защото вече е имал стереотипа, че като се звънне по тел. и тръгне социалната ще го вземат за "свиждане" с нас/там е такъв редът.Останал е разочарован като го е подминала, но после беше така щастлив.Имам и снимки в съответната тема ,спомен от този ден.На връщане от дома седеше в колата и стискаше с ръчички палците на ръцете ми

Едва ли е необходимо кой знае какво да се пише повече ,за да се разбере за какви притеснения от моя страна иде реч.




Последна редакция: чт, 06 ное 2008, 10:10 от Светкавица

# 17
  • Мнения: 1 249
...
На две год и осем месеца имаш друга представа за  реалност, не тази която е когато си зрял човек.
...


Светкавица,  Hug

Мерси, че каза ти как си обясняваш нещата.
Опасявах се да не си внушиш, че има упрек или нещо зловредно към теб във въпроса ми, но не те познавах.

И аз не мога да си махна от главата моята представа за реалност от дома, която както сама  казваш, е друга и "не е тази която е когато си зрял човек".  Но бързам да те успокоя и кажа, че дори да не ги изтрие човек от себе си,  дори и след десетки години, те не будят този страх или поне ако си го откриеш и си простиш, че го имаш на редки моменти, той няма безусловна власт над теб.

Има и други аспекти темата и ми е много интересно какво мислят и други, но пак много съм ти признателна за нивото, което не напусна.





# 18
  • Мнения: 2 123
Ето какво казва моето момченце два дни след като дойде у дома. Който разбрал, разбрал... В края на деня ще махна снимките, защото са много лични и изобщо не съм убедена, че трябва да ги публикувам,ама може би ще провокират някого да се замисли...

махам ги.

Последна редакция: чт, 06 ное 2008, 12:17 от Fussii

# 19
  • Мнения: 1 843
Цитат
Защо това поведение на лекарката за мамите е толкова страшно, та са готви да я разпънат на кръст ?
Описаното поведение, според мен не е чак страшно, малко неделикатно, бих казала. Не за това, че се радва на детето, но за напомнянето за живота в дома (при положение, че ако не се лъжа, в конкретния случай не е минало толкова много време, че детето да го приема като бегъл спомен).

Цитат
Т.е. кое е толкова страшно и защо това поведение за вас е почти престъпно?
Нищо. Пак казвам, тъпо е да напомняш нещо, което децата с радост биха забравили. Ще ме прощавате, но ЧАК толкова добри "домове" няма. Може да е топло, сухо и да има храна, но няма маса други неща, които са така нужни на всяко едно дете.
Колко е страшно да си мислиш, че може да се върнеш "там" го знам от дъщеря ми, не гадая и не се правя на псевдо-самарянин.

Цитат
Дали детето е усетило вътрешната бурна реакцията на мамата ?
Ако са успяли вече да изградят връзка помежду си, може би. Говоря за истинска привързаност.

Цитат
Тя не е поради това, че детето не било спало през нощта. Неспането следва  часове след нейния потрес, а не е по време на случката, та това отпада като вариант за обяснение.
Лекарката е педиатър, предполагам.
Не бих го отхвърлила като вариант.
Може и да на са думите, отключили страха в детето, а просто лицето, което то свързва с "дома". Даже е по-вероятно.
Ирина ми е реагирала със страх (от изоставяне) както моментално и на мястото, предизвикало емоцията, така и с часове и дни закъснение. А и не само малки, и големи не винаги имат рационални и обясними реакции на някои събития, лица, обекти, миризми, звуци и т.н. Подсъзнанието често работи по-силно от съзнанието, а както знаем, е най-активно нощно време, докато спим и контрола на разума е по-слаб...

П.П. Абе, Мираетке, нарочно ли ни питаш баш в този форум? За да може  тиквичка да обяви кастинг за пишман-осиновител, пишещ във форума на "децата"?  Mr. Green

Последна редакция: чт, 06 ное 2008, 20:20 от ДарЗаМен

# 20
  • Мнения: 1 249
Дар,

Утре ще пиша тук повече, ама много се разсмях на ведрото ти питане.
Ама и ти си една - хич биля бива ли на прости като мен в едно изречение да има слагаш едновременно две сложни думи като "кастинг" и "пишман".
Ми поне в отделни ги сложи, да ги сФана.
 Hug

Много се зарадвах и на твоя и на Светкавица отговор именно защото са мнения, отговори.

# 21
  • Мнения: 998
2) Дълбоко ме нараняват необмислени, повърхностни и понякога злобни постинги - така много пада нивото на този форум. Тук сме, за да споделяме, а не да ни ритат с думи. Това е и причината много от нас да спрат да пишатл Словесният тероризъм на някои от вас мина определени граници и изгони някои от нас от форума. Останалите сме като бели врани, ходим си все накълвани.
  202uu  202uu  202uu
Благодаря на Мина за това мнение!  bouquet
Вероятно е така ,защото дръзваме да противоречим на гуру-тата във форума.Разбира се ,че нямаме право да се засегнем от нечие изказване.Е ,нападките ни (ако това се случи) са смешни.
Хубаво е ,че ако не научат нещичко от нас за осиновените,то поне ги развеселяваме newsm57

# 22
  • Мнения: 2 123
 Sad а ти ми липсваш....

# 23
  • Мнения: 1 249
За всички, които се тревожат, но дори не смеят да се попитат директно,  какво ще срещнат при био-авторките, моля, прегледайте логиката и автентичността на следните неща :

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=342137.80 , ( ПОСТОВЕ с номера  87 И 103)

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=342137.msg9108361#msg9108361

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=315230.40

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=279121.800

и свързаните с тях, но те излизат при проследяването на горните.

Извинете, но се налага да влизам и излизам, за да ги копирам, а не съм добре с техниката.

Е това ви очаква: В стил: "Не разбирам, смятам го за супер-маловажно, как мога да разбера и запомня подобно нещо,  направо е пълна мъгла всичко, ...... а познавам толкова деца, за които това не е проблем, а дали вие не сте нещо нередовни, а ..., а най-вече не схващам, то какво има да се схване  newsm78.... " и това от интелегентен и делови човек, който уж не бил разбрал смисъла на един цитат (и то от него самия) плюс един коментар след него ...
Интелегентен и делови човек, който не е разбрал кой какво казва и то след като има картинки, отделен цитат и пр.

И не става дума, че Дарена лъже, а за друго иде реч.
Това момиче е деформирано от непосилна за него и чужда вина, а био-авторките - от своята.
Та те така природно се пазят да не разберат.
Ето ви една суха тренировка какво може да ви очаква.
Изиграйте си го. Преглътнете си мъката, слд като похабите доста енергия да осъзнаете какво ви тормози всъщност, сълзите и ако ви стиска някоя такава като Даренба да ви угроби доста дни, сили и обич - тръгнете.

Това с Дарена си е суха тренировка и, колкото и да е задушаваща и болезнена, си е е стойностна, защото е реална.


Тя тук не е в ролята на мама, станала такава чрез осиновяване.
Мама никога не би била толкова фанатична, опиянена и замъглена просто защото, като е ставала мама вече е била голяма .
От Фоксче има респект и замазва пред нея старателно.
Моля, четете внимателно.
Моля, не си и помисляйте, че с нещо искам да засегна мамите.


Хубав ден на всички !
 Hug Praynig Peace

Последна редакция: ср, 12 ное 2008, 09:11 от Miraetta

# 24
  • София
  • Мнения: 1 444
не съм влизала от месеци, сега срещнах един пост на Мираета в старата, заключена тема, който много ме впечатли и не мога да се сдържа и да не го цитирам


Цитат на: marianaden в 24 септември 2008, 18:04:27
Здравейте!
Аз пък съм от другата страна на барикадата. Преди 3 години си осиновихме слънчево момиченце. Беше само на 2 месеца, когато я видях за първи път. Знам как ни проучваха, колко документа събрахме, колко срещи с психолози имахме, как ни проверяваха 2 години дали си гледаме добре детето и т.н. Беше ужасно обидно! Може би така трябва да се прави, но ако имаш място в сърцето си за едно малко дете, ми се струва, че не трябва да минаваш през този ад.
Психолозите бяха категорични, че трябва да й кажем, че е осиновена. Аз нямам сили. ОБИЧАМ Я ПОВЕЧЕ ОТ СИЧКО НА СВЕТА! Тя промени живота ми! Даде ми нов смисъл! Мразя биологичните й родители, защото са я обрекли на страдание, което всички осиновени познавате по-добре от мен. Обградила съм я с всичко, което мога да й дам. По много!!! И пак знам, че не мога да я предпазя...
Гледах документите от съда и не ги изхвърлих, защото трябва да мога да й помогна, ако един ден реши да си търси "кръвта". Сигурно тогава ще умра от мъка...

Формално може и да си от другата страна, но от написаното за мен не си от другата. Усещам те искрена и нелицемерна, а най-важното казваш ти какво чувстваш и не  налагаш на другите как трябва да се чувстват.
На писания от сорта :"Това че е преценила, че не може да осигури това, което иска за детето си .." нямам сили за 101 път да отговарям.  Достатъчно е гнусно и болезнено да го четем тук за 101 път.  Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad Дано да не се изразявате  така пред децата си.

Та за теб: Не сме ли ние най-яркият пример, че "кръвта" не струва много след като в услуга на други приоритети едно дете бива метнато на произвола.  Май относителната и стойност не е особено голяма на практика.

А ако детето ти реши да търси, то моля те имай предвид:
1. Това няма да е скоро.
2. Детето ще е твоето дете и ще има това светоусещане, което И ти вложиш в него.  Т.е. от теб зависят доста неща.
3.Не съм видяла, а не вярвам и някъде да видя искреноразкайваща се БМ. Срещите с нея имат трагикомичен вид ако човек може да ги погледне отдалеч. Тя жали за своя живот и за това колко не и е провървяло и очаква детето и майката (осиновителката) да си посипат главите с пепел поради нейните мъки и страдания....
А има ипо- агресивни изпълнения в стил :" Аз си платих за това, че те дадох. Случиха ми се такива и такива неща. Значи не заслужавам сега да ме питаш. ..."
Накрая ако можеше един безпристрастен човек да я попита как точно е разбрала коя жена е имала нужда от рожба, че въпросната девойка така хубаво я е снабдила с нея, та чак мъченица е станала.

А за годините лъжи и разкарване ... няма да пиша. Мислех, че мен като ме баламосва една 6 години това е много, Да, ама не. Има момичета и по 11 години размотавани.
Та, с две думи, не и се плаши много на тази жена. Не си струва. Тя не е градивна.

А ако въобще детето търси, то то не търси нея като цел. То си търси историята, в която тази жена присъства, но да я търси за да я прегърне или за да я направи част от своя живот - не ми се вярва никак.
Има една песен. Обстойно това сме го разисквали преди. Намери го.

Страшно вярно и реалистично написано, наистина ние, осиновените търсиме своята история и корени, не мама, която ни е зарязала и така е загубила правото да бъде наричана така..................... затова мили майчета, не се притеснявайте ако децата ви поискат един ден да разберат своята история, за тях думата мама е облечена завинаги в един образ и това е вашият мил и незаменим лик.

# 25
  • Мнения: 115
Поддържам мнението на Мираета 100%. Отлично казано и много вярно!

Благодаря ти Maryppopins за това, че ни го припомняш.   Flowers Bouquet

Още повече благодаря на Мираета за това, което е споделила.  Hug


# 26
  • Мнения: 998
Ти на мен-повече Cry

# 27
  • Мнения: 63

Не съм съвсем съгласна с теб-МЕРИПОПИНЗ.Има и случей,в който нещата се развиват по-добре.След като почина моята осиновителка когато бях на 10 не съм се и замисляла да търся,но 15 г по-късно ми дойде тази идея.Случайно,без да го мисля,докато гледах по телевизията предаване за това.Обадих се и ме поканиха да участвам.Знаех само името й,когато ме е родила.Отидох в предаването с надеждата да се обади някои.Още на другия ден ме потърси баба ми.А после и тя.От тогава вече 4год. се чуваме всеки ден и се виждаме поне по веднъж на седмица.Помага ми много,когато имам нужда и много обича децата.Често ги взима за събота и неделя.Аз и простих отдавна.Не съм човека,които да я съдя.А и тя си е платила жестоко за грешката.Няма други деца,освен две починали още при раждането.Господ си я е наказал.Когато и простих ми олекна,да ви кажа.Радвам се,че я има.Сега знам и рода си и роднините си.

Последна редакция: вт, 25 ное 2008, 09:20 от mama vania19

# 28
  • Мнения: 2 172
Mama Vania, нали беше разбрала , че си осиновена на 18г, от документи?Как не си се замислила да търсиш  тогава на 10? Thinking Whistling

# 29
  • София
  • Мнения: 1 444
Имам едно лошо качество-да помня като слон. Та услужливата ми памет ми припомня, че mama vania19
беше научила на 18 год., на стълбището, от документи дадени и от баща и за разсиновяване.

Твоя работа е какво ще пишеш, но тук неписаното правило е да сме откровени, да споделяме опита си и си помагаме, не да се надлъгваме, за което не виждам смисъла.

Колкото до несъгласието ти с прекрасно описаната роля на БМ от Мираета, това е въпрос на лично мнение и никого не задължавам да се съгласява с моето и на Мираета.Аз лично не бих развила прекрасни отношения с жената, която преди много години е имала възможността и е решила, че не съм нужна в живота и.Още по-малко бих си дала децата, но това отново е моето становище и не задължавам никого да го одобрява.

Ще се радвам и ще апелирам също, да не даваме път на лъжите в този сайт.Мисля че лъжата няма място тук.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт