Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 8 окт. 2008, 09:53 ч.

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

  • 131 273
  • 249
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 115
 newsm10
Sustain!

# 31
  • Мнения: 63
Извинявам се ,че не съм се изразила много добре имах в предвид и исках да опиша колко години горе долу са минали от тогава.и това ми дойде като идея.Когато говоря за това малко или много се разстройвам.Няма значение.Надявах се тук да не е като навън.Затова не разказвам историята си.Много хора не вярват.А и я приемат лошо-да не говорим че направо ме гледат с други очи.Мислех че тук ще е по-различно,като не се познаваме.Но не е.Същата злоба.Аз не лъжа,така съм възпитана.Все пак благодаря че ме изслушахте и чао.Повече няма да се меся във вашите разговори,за да не се съмнявате в това и онова.

# 32
  • София
  • Мнения: 1 444
Приеми извиненията ми в такъв случай и недей да се сърдиш. Нормално е да сме по-чувствителни, защото сме срещали доста фалшиви "осиновени", при едно така объркано изявление реагираме. Би трябвало да разбереш и да приемеш извиненията ми, нали сме от един кюп.

# 33
  • Мнения: 63
Аз също се извинявам ако съм ви объркала,но наистина се разстройвам като пиша за това.Да не говорим,че близките няколко години не съм го споделяла с друг.Живея в малък град,отскоро-4год. ,и хората не знаят историята ми.Разказала съм я на малцина.Знаят хубавата част,защото живея в апартамента на майка ми,тя ми го подари след като се намерихме.Тя си живее в близко село.Но за разсиновяването не знаят.
Понякога ме боли за баща ми(осиновителя ми),но аз си го наричам баща,защото за мен е такъв.Не иска никакъв контакт с мен и децата.Майка ми(био)ходи да му благодари ,че ме е отгледал и да му засвидетелства уважението си.А той нищо.Толкова лесно ли може да ме забрави ,при положение че ме е гледал 18год.?
А за това,че оставям децата на майка ми-да и мога да ви кажа ,че тя ги обожава.А и те имат нужда от баба.Големия много обича да е при нея,защото тя много го  глези.Мисля че това,което не е дала на мен,сега го дава на тях.Не казвам да се съгласите с мен,това е моята гледна точка.Намерих сили и простих.Не мислете че ми е било лесно. Hug

# 34
  • Мнения: 677
mama vania19, това е чудесно, за което разказваш.Главното в нашият живот е да прощаваме и затова получаваме обич и приятелство.
За теб и дечицата ти Hug

# 35
  • Мнения: 1 249
Пуснах въпроси по една тема  и сега казвам аз как усетих нещата. Дадох си време да отлежи, което никога не правя, но и след време, нищо не се е променило в мнението ми.

Мерси на Дар, че каза очевидните неща, че аз ако ги кажа освен "на нож" няма как да се приемат от мнозинството.
Абсурд е детето да е забравило и само факта, че вижда лекарката и нейните думи, да му напомнят.
Не може да очакваме лекарката да си направи пластична операция, да напусне района  или да потъне в нелегалност,  Wink че да не става причина за смут в душите.
За нея детето е познато дете и тя го закача точно както би го заговорила лекарка или друга позната, позната на родителите, при която отиват за някой пореден път на консултация или а друго и  която и хабер може да няма от осиновяване.
Но вакуум има в случката.
Майката за себе си е права. Детето си е дете, нито право, нито криво, лекарката си е права.
Ама вакуум има.
Децата работят за да се справят с този вакуум, но са деца. Какво се домовете сте наясно, но това е част от живота на детето, в която то е било бебе, дете.


Моята мечта по случката беше: Майката да се посъвземе (имала е поне десет години на спокойствие да укрепва душата си и  е изградена здрава личност за разлика от детето) и да каже:

" – Доктор Иванова,
Знаете ли колко се радвам, че стана така, че да се видим с Вас. От Вас научавам какъв юнак (или за каквото е ставало дума ) е бил моят в дома.
Откакто моето мило момченце е у нас правим снимки, записвам си разни неща, той е толкова палав, мил, усмихнат и ...... (каквото се сети хубаво), но аз нямаше как да знам в дома какъв е бил.  Сигурна съм, че той винаги е бил .... (каквото хубаво се сети мамата), но ей сега от вас ги чувам тези работи. Милото ми момченце, не се и съмнявам, че е бил ... (нещо хубаво)  а сега да знаете колко добре се храни, как казава еди-какво си  ... и ... и....
Няма нищо случайно. Милото ми детенце каъв герой, поспаланко или за каквото иде реч ...

Да си гушне детето, да се усмихне на докторката и да си направят това, за което са отишли - преглед ли или каквото е тaм.

Нямат значение думите, всеки си има свои думи, но е важен ГЛАСЪТ, ИНТОНАЦИЯТА,  ЖЕСТА, ПОЗАТА ....

Ураганът е минал, бурята е минала и никога няма да е толкова опустошителна, колкото е била (изоставянето имам предвид), та защо сега да не се усмихнем, (не хилейки се, а от широка душа, спокойно, пък дори в първите минути и да ни е неловко). Гарантирам,  Hug че ако премине човек първите минути, после на самия него му става неподозирано леко и естествено.

Детето може и една дума да не разбере, но интонацията, жеста, позата няма да пропусне. А мамата няма да се разкъсва и измъчва неиzвестно от какво. Пак казвам, че тя е в емоцията от  момента на случката, а кризата и неспането на детето идват след това, а не по време. Детето си е в емоция, но кое ще доминира зависи от всички.

Време е да си повярва една жена, че е мама, че е кралицата и друга няма и няма и да има и ако тя не си заеме мястото, кралството ще е пусто.
Това е моят сън, моята  мечта за описната от една мама случка.

По въпроса на Дар: Не са един и същи човек Тиквето и Мумборок.
 Питах, проучих, не са един и същ.





 

Последна редакция: пт, 12 дек 2008, 09:07 от Miraetta

# 36
  • Мнения: 1 843
По въпроса на Дар: Не са един и същи човек Тиквето и Мумборок.
 Питах, проучих, не са един и същ.

Аз ли съм питала? Може, но като цяло, съвсем откровено - хич ме няма по детайлите, проследяванията, мнителността... че за капак не съм и злопаметна.

А за съня ти... хубав е и (съжалявам за думата, но не ми идва по-удачна) правилен.
Но за да може една прясна майка на току-що осиновеното си дете да реагира така, са нужни доста предпоставки.

Ще оставя настрана повечето, които ми идват наум.

Само една ще спомена, а за нея е нужно време. Нужна е връзка между дете и родител, а това е двупосочен процес.
Остави това, че сме големи, че сме имали време, че сме чели, че сме мислили... говоря за тази връзка, която се ражда с дните и нощите, с грижите, с проблемите, с общите и личните битки, със загубите, с победите и т.н., с опознаването.
Разбираш ли?

Когато тази връзка я има, няма вече въпроси и дилеми. Ти просто знаеш как, какво и кога, защото четеш в душата на детето си.
Не, не се старая да звучи поетично. Просто е така.

Но в началото, макар и големи, ние сме просто едни уплашени деца в телата на жени. И си играем на майки. Ставаме такива далеч по-нататък.

П.П. И не знам къде да ти отговоря, ако не е в тази тема. Съжалявам.

# 37
  • Мнения: 8 259
Имам огромна молба.Нека не коментираме повече случката.Разказала съм я не по повод да търся отговори, а по съвсем друг повод- по тема, в която ставаше въпрос за стряскане на дете докато спи.
Какво и как е било не може да се пресъздаде тук, във форума, а и в случая не ми беше това целта.

Надявам се да бъда правилно разбрана.

# 38
  • Мнения: 1 249
Имам огромна молба.Нека не коментираме повече случката.Разказала съм я не по повод да търся отговори, а по съвсем друг повод- по тема, в която ставаше въпрос за стряскане на дете докато спи.
Какво и как е било не може да се пресъздаде тук, във форума, а и в случая не ми беше това целта.

Надявам се да бъда правилно разбрана.


Разбира се.
Не се притеснявай.
Ние сме си прокажените и най-доброто да се старае човек да даде в този форум, пак не става.

ХУбави празнични дни на всички !

# 39
  • Мнения: 115
Мира, недей...

Каквото и да се каже от нас, се приема от някои на НОЖ. От кои ли? Ами първо от "гурутата" на форума "Осиновяване...", които задават общия тон, второ - от младите кадри, дето повече обичат да пишат и поучават, отколкото да четат, трето - от случайно пребиваващи и четвърто- (за тези най ми е мъчно) от майки, които предпочитат да си затварят очите пред истината и си мислят, че като упорито отричат фактите и си казват заклинанията, няма да ги стигне прокобата на у-у-у-у  Scream първичната рана!

Да не говорим, че въпреки обещанията, продължават да се изказват в темата на осиновените, където уж нямаше да пишат (признавам, че голяма част от майките уважително престанаха). Тези, които продължават, ни карат ние пък да престанем да пишем. И така ни съсипват мястото за срещи и обсъждане. Минаваме на други канали за връзка между нас, но се губи смисъла и ползата от форума.

Whatever....

Надявам се, че ЕГОТО на някои от мамите е задоволено, носът ни е натрит/разбит, всичко е прекрасно!

Тук му е мястото да питам администраторите - КАКВО СТАВА С ОТДЕЛНИЯ НИ ПОДФОРУМ, РУБРИКА ИЛИ КАКВОТО ТАМ СЕ КАЗВА? Време е вече....

# 40
  • Мнения: 1 249
Споко.


За невнимателно четящите ще остане идеята, че сме груби, невъзпитани и неразбрали.
Това не е от полза за никого.


Показва ни се колко сме несхватливи и неуместни.
Нито тук, нито в друг подфорум ни е мястото.

Парадоксалното е,  Shocked че сме такива деца, синове и дъщери,  които всяка от тук би се радвала да има след 20-30 години.
Но сега сме трудни за преглъщане.

С най-добри чувства към всички  Praynig








# 41
  • Мнения: 2 123

Нито тук, нито в друг подфорум ни е мястото.

за форум и подфорум не знам, ама тук, на номер 35,  определено  Hug ви е мястото

# 42
  • София
  • Мнения: 1 444
Miraetta , момичета,
влизали ли сте скоро в бао?
Направи ми впечатление, че срещу страшно много от обявите на търсещите биологичните си родители има с големи букви НАмЕрЕН
Дали е вярна тази информация?Аз там описах историята си през януари 2006г и до момента няма дори коментар под нея, та това ме прави недоверчива за толкова намерили се био родители и роднини Освен това там дискусия не върви, толкова мудно се развиват нещатаlor]

# 43
  • Мнения: 1 843
А аз имам искрен въпрос, но досега не смеех да го задам.

Може ли да ми обяснят мамите защо толкова ги възмущава поведението на една лекарка, че бяха готови и да я линчуват.

Единствената причина да пиша в тази тема, е от уважение към Мираета, която насочва въпроса си към майките. Отговорих като такава.
Но, ако това е причина да се чувствате не на място, зле или засегнати по какъвто и да е начин, моля мненията ми да бъдат изтрити или преместени на по-удачно място.
За жалост, аз вече не мога да го направя.


Благодаря на търпеливия модератор!  Simple Smile

# 44
  • София
  • Мнения: 1 444
Аз нямам претенции, напротив винаги е добре дошло мнението на някоя мама Нали в това е смисъла и ползата от форума
Тъй че ДарЗаМен пиши спокойно, поне за мен мнението ти винаги е от значение и добре дошло
Hug

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт