Здравейте приятели. Имам нужда от съвет как да постъпя, какво да направя , защото така както са тръгнали нещата вкъщи скоро.......
Женени сме от една година - прекрасно време и имаме страхотен син. Проблема идва от там че живеем заедно със свекърва ми в един апартамент. Още от самото начало , когато заговорихме за брак и деца аз казах, че не искам да живеем тримата, в последствие четиримата заедно, но мъжът ми отказа. Каза "аз не мога да стана убиец на майка си "
В смисъл ние да се изнесем или тя да отиде в старчески дом. И се разбрахме аз да направя компромис и да поживеем заедно, като след година две да видим какво ще правим . Да и това ми беше първата грешка. Жената е разбрана относително , има заболявания сама се обслужва, но още от самото начало ме дразнят много неща - като начин на въртене на къщата, поведение , приказки и т.н. Което е нормално все пак сме различни поколения , възпитавани сме по различен начин и т.н. Но след като се роди синът ми нещата станаха все по-трагични - почнахме от там да си правим забележка за елементарни неща като да я карам да си измива ръцете преди да пипа детето или да се преоблича след като е била в болницата да и сменят превръзка и така нататък както и да си правим забележка да не се вре в детето, когато е болна. Това с течение на времето ( синът ми е на 8 месеца вече ) се превърна в неприязън към нея от моя страна , нещо което заради мъжът ми се опитах да контролирам , но вече не мога. За да се стигне днес до следния инцидент. ТО два дни я слушам как подсмърча и и казах да не се вре в детето, защото и тече носът. И ето седим си след като сме приспали детето и се започва тирада " Ти няма да ме отделиш от детето , аз да не би да не съм с акъла си и да не знам кога съм болна. Това дете не е само твое, то е наше така че няма да ме отделиш от детето. Ти може и да се опитваш, но аз няма да позволя това да стане. Ето започна се като ми каза да не влизам в стаята. Добре аз вече там не влизам, идвам да го виждам когато сте в хола. Но ти да ми казваш, че детето е болно защото аз му предавам нещо - няма да стане. Ти седиш с него по цял ден на вън и то от това изстива. Аз си спомням как от самото начало ме изгони от стаята на детето защото съм вдигнала температура с един градус от възпалената рана на крака . Толкова съм търпяла сега няма да търпя да ме отделиш от детето. "
Е това е почти дословно тирадата , като някои абзаци се повтаряха неколкократно.
Проблем има , аз вече не мога да се контролирам: от месеци чакам да си легне и тогава влизам в кухнята за да си готвя ( дюканка съм) ; гледам да сме на вън колкото се може повече и да не се засичаме в къщи. Или пък да си траем в стаята за да не влиза.
По повод на това, че и казах да не влиза в стаята , мисля че съм права : няма работа там преди аз да съм станала от леглото и съм по пижама . Влиза като почуква, но не чува дали може или не може и влиза - ми ако правим нещо с мъжа ми
Или че съм я изгонила защото вдигнала температура с един градус - та детето нямаше две седмици, много ясно че ще изгоня.
Обичам мъжа си, даже прекалено много за да се съглася да направя този компромис , но се подцених и не издържам вече. Не искам да го карам да избира между двете ни, но как да градим здраво семейство след като нещата вече излизат от контрол ??!?!?!
Оплаках ви се - сега вие кажете как бихте постъпили на мое място ?
Женени сме от една година - прекрасно време и имаме страхотен син. Проблема идва от там че живеем заедно със свекърва ми в един апартамент. Още от самото начало , когато заговорихме за брак и деца аз казах, че не искам да живеем тримата, в последствие четиримата заедно, но мъжът ми отказа. Каза "аз не мога да стана убиец на майка си "
В смисъл ние да се изнесем или тя да отиде в старчески дом. И се разбрахме аз да направя компромис и да поживеем заедно, като след година две да видим какво ще правим . Да и това ми беше първата грешка. Жената е разбрана относително , има заболявания сама се обслужва, но още от самото начало ме дразнят много неща - като начин на въртене на къщата, поведение , приказки и т.н. Което е нормално все пак сме различни поколения , възпитавани сме по различен начин и т.н. Но след като се роди синът ми нещата станаха все по-трагични - почнахме от там да си правим забележка за елементарни неща като да я карам да си измива ръцете преди да пипа детето или да се преоблича след като е била в болницата да и сменят превръзка и така нататък както и да си правим забележка да не се вре в детето, когато е болна. Това с течение на времето ( синът ми е на 8 месеца вече ) се превърна в неприязън към нея от моя страна , нещо което заради мъжът ми се опитах да контролирам , но вече не мога. За да се стигне днес до следния инцидент. ТО два дни я слушам как подсмърча и и казах да не се вре в детето, защото и тече носът. И ето седим си след като сме приспали детето и се започва тирада " Ти няма да ме отделиш от детето , аз да не би да не съм с акъла си и да не знам кога съм болна. Това дете не е само твое, то е наше така че няма да ме отделиш от детето. Ти може и да се опитваш, но аз няма да позволя това да стане. Ето започна се като ми каза да не влизам в стаята. Добре аз вече там не влизам, идвам да го виждам когато сте в хола. Но ти да ми казваш, че детето е болно защото аз му предавам нещо - няма да стане. Ти седиш с него по цял ден на вън и то от това изстива. Аз си спомням как от самото начало ме изгони от стаята на детето защото съм вдигнала температура с един градус от възпалената рана на крака . Толкова съм търпяла сега няма да търпя да ме отделиш от детето. " Е това е почти дословно тирадата , като някои абзаци се повтаряха неколкократно.
Проблем има , аз вече не мога да се контролирам: от месеци чакам да си легне и тогава влизам в кухнята за да си готвя ( дюканка съм) ; гледам да сме на вън колкото се може повече и да не се засичаме в къщи. Или пък да си траем в стаята за да не влиза.
По повод на това, че и казах да не влиза в стаята , мисля че съм права : няма работа там преди аз да съм станала от леглото и съм по пижама . Влиза като почуква, но не чува дали може или не може и влиза - ми ако правим нещо с мъжа ми
Или че съм я изгонила защото вдигнала температура с един градус - та детето нямаше две седмици, много ясно че ще изгоня.
Обичам мъжа си, даже прекалено много за да се съглася да направя този компромис , но се подцених и не издържам вече. Не искам да го карам да избира между двете ни, но как да градим здраво семейство след като нещата вече излизат от контрол ??!?!?!
Оплаках ви се - сега вие кажете как бихте постъпили на мое място ?
Аз лично,поне за момента бих отишла някъде,да се отдръпна от ситуацията,да помисля.Не можеш ли да идеш на гости на вашите или на други близки?Като си излееш мъката,ще си по-добре 
Успех!