Здравейте, при нас войната вкъщи започна. Много ми е неприятно да откривам такава тема. Обаче, нещо стана с моето прекрасно добро детенце.
Става дума за синът ми и моето психическо състояние. Става дума за изпускането на нещата от контрол, като казвам това, нямам предвид контрол върху детето, а изобщо върху себе си и всичко, с което се захвана, включително и възпитанието на сина ми. Преди четири седмици тръгна на детска градина. Знаете как е в началото. Една седмица ходи една не ходи. Болен е.
Което означава кисел. Но не това е причината да пиша.
Никога не съм го глезила, според мен. Но прекалено много съм говорила и обяснявала всичко. Гледала съм да има свобода. И да не ходя след него да казвам това не прави, онова не пипай. Недей там да се качваш, че ще паднеш. Не съм от тези майки. Но може би тази прекалена свобода ми се връща тъпкано.
И друга грешка, храня го още. Не иска сам. Изобщо от бебе няма никакво желание да хване лъжицата и да се храни. Сега воювам и за това. В детската градина е единствен, които не може сам да яде. Е единствен може да бори до двайсет, да познава всички коли и цветове. Да брои до пет на английски и т.н. Обаче какво от това като неможе да изяде една филия сам.
Следваща причина да пиша е, че започна да обижда децата и хората навън. Явно агресията, която излъчвам у нас му се отразява, но думите, които използва не ги знае от мен, а от едно филмче (не го взимайте - за патето грози).
Още една причина, за да пиша е, че е страхотен егоист, вещоман. Нищо не дава на сестра му и на никой друг. Ако тя се заиграе с нещо той веднага тича да го отскубне от ръцете й. Много съм му купувала играчки. Затрупан е. Но знае, всяко нещо от кого му е. Контролира ги всички. Усеща се като изчезне например някоя кола и я търси, пита и т.н.
Опитвам с добро, но всичко се прави НАРОЧНО наобратно. На всичко НАРОЧНО се казва НЕ. Стана изведнъж. Държи се лошо с бабите му (за което те страдат много).
Нервите ми не издържат вече. Реших да не обръщам внимание, да се опитам по-спокойно обаче в следващата минута пак се карам. Затворен кръг. Дано да е период и да премине. Обаче ме е страх, че насаждам в него много лош поведенчески модел. Таткото го няма - ходи на работа.
Бебето беше много ревливо и още е голяма глезана. Израстна ми в ръцете. Та така. Сигурно съм за темата с породени деца. Обаче мисля, че това което става с баткото не е само защото има сестричка.
Забравих да кажа, че е лъв, че имаше проблем при раждането му и наистина всички в началото се бяхме втрещили в него. Но това все пак беше в съвсем бебешките периоди. Сама го гледам. Отскоро баба му идва да ми помага.
Ако някой има подобни проблеми, особено ако вече са преминали, моля да сподели. Приемам съвети, а дори и без съвети би било хубаво да си поговоря с вас.
Малко объркано стана, но в момента ми досажда, че искал да пише букви на компютъра, а бебка лази с невероятна скорост към опасни зони и тичам да я спасявам...
Лек ден.
Става дума за синът ми и моето психическо състояние. Става дума за изпускането на нещата от контрол, като казвам това, нямам предвид контрол върху детето, а изобщо върху себе си и всичко, с което се захвана, включително и възпитанието на сина ми. Преди четири седмици тръгна на детска градина. Знаете как е в началото. Една седмица ходи една не ходи. Болен е.
Което означава кисел. Но не това е причината да пиша.
Никога не съм го глезила, според мен. Но прекалено много съм говорила и обяснявала всичко. Гледала съм да има свобода. И да не ходя след него да казвам това не прави, онова не пипай. Недей там да се качваш, че ще паднеш. Не съм от тези майки. Но може би тази прекалена свобода ми се връща тъпкано.
И друга грешка, храня го още. Не иска сам. Изобщо от бебе няма никакво желание да хване лъжицата и да се храни. Сега воювам и за това. В детската градина е единствен, които не може сам да яде. Е единствен може да бори до двайсет, да познава всички коли и цветове. Да брои до пет на английски и т.н. Обаче какво от това като неможе да изяде една филия сам.
Следваща причина да пиша е, че започна да обижда децата и хората навън. Явно агресията, която излъчвам у нас му се отразява, но думите, които използва не ги знае от мен, а от едно филмче (не го взимайте - за патето грози).
Още една причина, за да пиша е, че е страхотен егоист, вещоман. Нищо не дава на сестра му и на никой друг. Ако тя се заиграе с нещо той веднага тича да го отскубне от ръцете й. Много съм му купувала играчки. Затрупан е. Но знае, всяко нещо от кого му е. Контролира ги всички. Усеща се като изчезне например някоя кола и я търси, пита и т.н.
Опитвам с добро, но всичко се прави НАРОЧНО наобратно. На всичко НАРОЧНО се казва НЕ. Стана изведнъж. Държи се лошо с бабите му (за което те страдат много).
Нервите ми не издържат вече. Реших да не обръщам внимание, да се опитам по-спокойно обаче в следващата минута пак се карам. Затворен кръг. Дано да е период и да премине. Обаче ме е страх, че насаждам в него много лош поведенчески модел. Таткото го няма - ходи на работа.
Бебето беше много ревливо и още е голяма глезана. Израстна ми в ръцете. Та така. Сигурно съм за темата с породени деца. Обаче мисля, че това което става с баткото не е само защото има сестричка.
Забравих да кажа, че е лъв, че имаше проблем при раждането му и наистина всички в началото се бяхме втрещили в него. Но това все пак беше в съвсем бебешките периоди. Сама го гледам. Отскоро баба му идва да ми помага.
Ако някой има подобни проблеми, особено ако вече са преминали, моля да сподели. Приемам съвети, а дори и без съвети би било хубаво да си поговоря с вас.
Малко объркано стана, но в момента ми досажда, че искал да пише букви на компютъра, а бебка лази с невероятна скорост към опасни зони и тичам да я спасявам...
Лек ден.
Понякога говоря,говоря и пак говоря,а като ми се изчерпа търпението,викам 
От известно време се държи лошо с дядо си,той го приема много тежко,защото основно той я гледаше ,преди да тръгне на градина,докато аз работех.Преди малко се съгласи да му се извини,но това стана след доста уговорки от моя и на майка ми страна. 
