Липсата на любов достатъчно основание ли

  • 6 855
  • 115
  •   1
Отговори
11 окт. 2008, 10:17 ч.
  • Мнения: 212
Липсата на любов в семейството достатъчно основание ли е според вас за развод и раздяла.
В смисъл всичко друго долу-горе е добре - финансова стабилност, няма караници и скандали, всеки се грижи за децата, заплатата се оставя в къщи, всеки се отнася към другия с необходимото уважение и зачита личната му свобода ... с една дума мирно съвместно съжителство, като едни добри и възпитани хора. Но ... само съжителство. Нищо повече от това. Любовтта я няма отдавна.
Вие бихте ли се развели ако любовтта си отиде, но всичко друго е в границите на нормалното, човешко съжителство между културни и възпитани хора. Можете ли да живеете в брак с човек към когото не изпитвате вече любов, а само уважение и респект.

Само да уточня, да не ми давате персонални съвети, защото въпросът ми е общ и принципен и не се отнася до моята скромна личност. Благодаря.

# 1 11 окт. 2008, 10:28 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Ако децата са ми още малки, а той е добър баща и наистина вкъщи няма никакви скандали, вероятно бих се седяла на дупето Thinking Не знам, трудно е, без любов не се живее Rolling Eyes
При пораснали деца вероятно бих се развела без много-много да се притеснявам.

# 2 11 окт. 2008, 10:29 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Според мен основанието е липсата на комплекта любов+уважение. Ако единият компонент в един момент е залипсвал все пак има някаква надежда, че нещата могат да се оправят, любовта или уважението да се възвърнат с общи усилия и хората да живеят добре. Но ако и двете липсват няма спасение.
Финансовите и др материални неща, дори децата не са основание за съвместен живот, но много хора го правят.

# 3 11 окт. 2008, 11:02 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 522
Аз не бих се развела при такива обстоятелства. Принципно не съм много романтична натура и взаимното доверие и уважението, съвместната грижа за децата и за благополучието на семейството са много по-важни от любовта, поне за мен.

# 4 11 окт. 2008, 11:08 ч.
  • на майната си
  • Мнения: 425
Аз съм от хората, при които любовта е бурна и болезнено осезаема, но и точно толкова бързо ми минава.
Та по тази причина, ако я няма любовта, но е останала поне обичта, уважението, доверието - бих останала.

# 5 11 окт. 2008, 11:20 ч.
  • Мнения: 533
Факт е , че при определени условия ,разводът може да има и предимства
пред бавното взаимно самоубийство в един мъртъв брак.
Невинаги е задължително някой от двамата да бъде виновен за подобно развитие. Както не е задължително и животът на съпрузите и децата непременно да е катастрофална след развода.
Не си заслужава да живееш с някой без любов, това е мъчение и за двамата.

# 6 11 окт. 2008, 11:41 ч.
  • Мнения: 3 371
Цитат на: Борис в сб, 11 окт 2008, 10:17
Липсата на любов в семейството достатъчно основание ли е според вас за развод и раздяла.
......

достатъчно основание е за поддържане на паралелна връзка.

# 7 11 окт. 2008, 11:53 ч.
  • Мнения: 678
Научно е доказано, че химията между двама души продължава за около две години. След това остават обичта, уважението, взаимното доверие. Ако търсиш непрекъснато любов то значи да прескачаш непрекъснато от човек на човек и да се развеждаш във всеки момент, в който усетиш, че няма вече любов. Аз не бих го направила.

# 8 11 окт. 2008, 12:10 ч.
  • Мнения: 157
То това е  пример за добро семейство. Който ми каже, че "любовта" в пълната си сила е вечна, няма да му повярвам.

# 9 11 окт. 2008, 12:53 ч.
  • Мнения: 6 992
Не бих се развела при подобни обстоятелства. По-скоро бих си намерила някого, колкото за секса. newsm78

# 10 11 окт. 2008, 13:03 ч.
  • Мнения: 2 388
Липсата на любов не е достатъчно основание, но липсата на обич за мен е.
Говоря чисто хипотетично, разбира се.

# 11 11 окт. 2008, 13:05 ч.
  • Мнения: X
черно лале ,това е пример не за добро семейство,а за това как не трябва да се живее.Не го казвам,за да се хваля, а като пример:през декември ще станат 20 години,откакто съм омъжена и смело мога да твърдя,че при нас не е само обич,уважение,зачитане,доверие.Кажете ми вие как се нарича това:сутрин се събуждаме с целувка,носим си кафе в леглото /който стане пръв/,често следвано от  luvbed, през деня се чуваме по няколко пъти,като всеки разговор завършва с "обичам те" или "липсваш ми" и не са само думи...вечер,докато седим на дивана и си говорим или гледаме телевизия ,се държим за ръце /може да е смешно,но на нас така ни е добре/, всичко правим заедно, все още правим секс поне 2-3 пъти седмично...За мен това е любов.
Не знам дали ще е вечна,но ако я няма ,не бих могла да живея без нея.
По темата... Не знам дали липсата на любов е основание за развод...но мисля,че много малко хора могат живеят така цял живот...просто в един момент някой от двамата ще срещне друг,ще се влюби и съвместното съжителство ще отиде по дяволите...
да не говорим,че по този начин учим децата си да са студени,затворени,да не могат да изразяват чувствата си...

# 12 11 окт. 2008, 13:09 ч.
  • Мнения: 11 747
Ако се влюбя в друг - да, бих се развела. Ако няма никой на хоризонта, бих си седяла така.
Гледам някои бъркат страст и любов  Thinking За 2 години (може би) се изчерпва страстта, но любовта?  newsm78

# 13 11 окт. 2008, 13:12 ч.
  • Мнения: 1 559
Аз съм от хората,които обичат да се чувстват обичани Heart Eyes Heart Eyes.Т.е. мъжът ми ако спре да ми осигурява това чувство,ще почна да го търся навън Thinking,намеря ли го навън,ще се наложи да се разведа ooooh!,защото вече няма да понясам мъжът си със сигурност Sick..Не мога да живея без любов Naughty...или ако мога(имала съм във времето такива връзки),ще е супер временно.
Надявам се,мъжът ми все така да продължава да ме обича Heart Eyes,и да ми показва колко съм ценна Heart Eyes(за него имам впредвид Mr. Green)

# 14 11 окт. 2008, 13:15 ч.
  • Мнения: 1 731
Че то вечна любов няма.И няма на света човек в който да си влюбен цял живот.Но любовта прераства в обич ,уважение,разбирателство и приятелството като остане,достатъчен повод да остарееш с този човек.Децата за мен не са причина.Един ден ще порастнат и ще си отлетят.Ако тогава няма какво да си кажа с човека до мен... newsm78

# 15 11 окт. 2008, 13:17 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако някой реши, че иска да се развежда ще си намери основания цяла планина - от проблеми в брака, през личностни кризи, та до кривата стена в тоалетната или капещия кран.

# 16 11 окт. 2008, 13:21 ч.
  • Мнения: 4 965
Амииии, аз правя разлика между онази изпепеляваща любов, съпътствана от пърхащи в стомаха пеперуди, изтръпване при всеки поглед и постоянен копнеж /т.е. любов=влюбеност/ и другата любов, която включва в себе си всичко останало - обич, уважение, приятелство, привързаност, всеотдайност, добър секс  Wink, липсата на другия при отсъствието му, спокойствието в негово присъствие, животът на "една вълна" и т.н. /онази любов, при която другият е станал част от живота ти и част от самия теб/.
Описаната хипотеза ми звучи като втората любов - в такъв случай бих била щастлива и никога не бих дори и търсила онази влюбеност, която вече ме радва у тийновете /примерно, при 22-годишната ми колежка, която с треперещ глас говори по телефона с гаджето си/. С времето истинската любов преминава от влюбеност към любов.
Ако изобщо липсват чувства - всичко останало /и уважението, и зачитането на личната свобода, и привидното спокойствие/ надали биха били нещо повече от лицемерие и поза. А аз самата не бих могла да живея в лъжа. Ако е така, бих си тръгнала, независимо колко сигурност /фалшива/ ми дава това "семейство"...
Ако се влюбя в друг, но обичам съпруга си, също не бих се развела.
Ако обикна друг и към съпруга ми не чувствам нищо, няма причина на този свят, която би ме задържала с него...

# 17 11 окт. 2008, 13:28 ч.
  • Мнения: 836
Да, за мен е достатъчно основание.
Защото, липсата на любов (на по-късен етап - обич) довежда до други съществени недостатъчности, които неминуемо се отразяват на взаимоотношенията.
Любовта е основата.
Ако, говорим разбира се за нормално семейство, а не за сделки.

# 18 11 окт. 2008, 13:39 ч.
  • Мнения: 1 763
Не, не бих се развела. Любовта е относително понятие, а дори да съм сигурна, че в даден момент липсва, винаги може да се върне.

# 19 11 окт. 2008, 13:53 ч.
  • Мнения: 366
В момента точно в това положение съм Rolling Eyes

# 20 11 окт. 2008, 14:14 ч.
  • София
  • Мнения: 622
Борисе, от миналата тема в същата мелодраматична насока поне не се ли научи, че любов се членува с едно "т" . Не се заяждам, избожда ми очите направо..
Иначе по темата -не, конкретно в описаната ситуация, когато съжителството е приятно и не създава проблеми на никой от партньорите, не виждам защо да се разпада семейството. Виж, ако лелееш и жадуваш близост навън и имаш някой предвид, се връщаме на предишната ти тема и там имаш достатъчно отговори.

# 21 11 окт. 2008, 14:18 ч.
  • Мнения: 109
При така описаната ситуация аз виждам двама съквартиранти,които още малко и ще си доведат половинките да живеят задружно и весело Laughing

Като нямат финансови проблеми защо просто не се разделят и да си живеят живота както им харесва(или може би това е което търсят.........)

Твърде хипотетично и след като не се отнася за автора не намирам смисъл в темата Crossing Arms

# 22 11 окт. 2008, 16:11 ч.
  • Мнения: 822
Любовта е първопричината за един брак (като изключим браковете по сметка). Значи, за да са заедно един мъж и една жена все някога са се обичали.
Според мен трябва да се открият причините довели до охлаждане в отношенията и да се преодолеят с общи усилия !
Глупаво и егоистично е да зарежеш децата си, домът си и човекът, с който живееш заедно само заради едната тръпка, сбъркана с истинската любов - любовта не е само страст, моментна емоция и трябва непрекъснато да се разпалва, за да не угасне в сивото ежедневие...!

# 23 11 окт. 2008, 16:30 ч.
  • Мнения: 3 146
Винаги са ми изключително странни изказвания от рода "Любовта вече отдавна си е отишла!". Аз съм от хората, които твърдят, че при подобен сценарии, тя изобщо не е била налице. Лудото, страстно привличане, което изгяря бързо като сухо дърво, не е собствено любов, няма ясен контиунитет. То е мимолитно, дори болезнено силно преживяване, най-често свързано предимно със страстите на тялото и емоциите, отколкото с някакво състояние на духа, т.е. цялостно отдаване на даден човек.
В този смисъл, въпросът ми се струва малко необмислен, но има и друг проблем. Въпросът е от общ характер, защото може да се отнесе до множество случаи, но не може да получи общ отговор, а само конкретен, спрямо даден случай. Така че, не виждам как ще дадем задоволителни отговри.

# 24 11 окт. 2008, 17:00 ч.
  • София
  • Мнения: 2 508
Цитат на: manana в сб, 11 окт 2008, 11:53
Научно е доказано, че химията между двама души продължава за около две години. След това остават обичта, уважението, взаимното доверие. Ако търсиш непрекъснато любов то значи да прескачаш непрекъснато от човек на човек и да се развеждаш във всеки момент, в който усетиш, че няма вече любов. Аз не бих го направила.

Ама това правило ли е или има изключения? Защото ние сме все още безумно влюбени след хм...7 години...

Аз не бих се развела на твое място най-вече заради децата. Но ако се появи някой на хоризонта... Wink Не се знае... Знам, че приятелят ми много държи на любовта и ако тя изчезне между нас, би се разделил с мен. Но аз не бих...

# 25 11 окт. 2008, 17:48 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Това са статистически данни, които показват или средното или най-разпространеното положение. За съжаление ние не можем да знаем за какъв вариант става въпрос, защото нямаме достъп до изследването.

# 26 11 окт. 2008, 18:21 ч.
  • Мнения: 2 448
При наличието на дете / деца / , особено ако са малки, в никакъв случай. След като говорим за уважаващи се взаимно индивиди , при които любовта и при двамата си е отишла, следва негласно / а защо не и гласно / споразумение за поддържане на странични връзки, дискретно разбира се.
Ако децата са големи и особено при наличието на перспектива за лично щастие на кой да е от двамата партньори, развода е за предпочитане.

Труден е случая, ако любовта си е отишла едностранно, т.е. единия все още обича и желае пълноценна връзка, а другия само съжителство.

А с това
Цитат на: gergandi в сб, 11 окт 2008, 16:30
Лудото, страстно привличане, което изгаря бързо като сухо дърво, не е собствено любов, няма ясен контиунитет. То е мимолетно, дори болезнено силно преживяване, най-често свързано предимно със страстите на тялото и емоциите, отколкото с някакво състояние на духа, т.е. цялостно отдаване на даден човек.
Не съм много съгласна. Напълно е възможно да обичаш някого страстно с тялото си и същевременно от цялата си душа. Дори смятам, че да срещнеш така любовта в точното време, би била завинаги. Малко обаче са късметлиите.

# 27 11 окт. 2008, 19:10 ч.
  • Мнения: X
Не, основанието е "липса на любов".

# 28 11 окт. 2008, 21:02 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Не.
Аз обаче се питам обратното- ако е останала само обичта (понеже за любов, всмисъл на влюбеност не може да се говори при продължителна връзка/брак) и нищо друго не свързва двамата (като общи цели и интереси, и съществува разминаване в очакванията на един към друг, фундаментални различия при възпитаването на децата, несходства в характерите и т. н.) заслужава ли си? Доста дълго време не мога да си отговоря Tired

# 29 11 окт. 2008, 21:04 ч.
  • Мнения: 3 146
Цитат на: pasinet в сб, 11 окт 2008, 18:21
Не съм много съгласна. Напълно е възможно да обичаш някого страстно с тялото си и същевременно от цялата си душа.

Да, и аз това казвам - двете заедно става, но не само първото.

# 30 11 окт. 2008, 21:11 ч.
  • Мнения: 836
Цитат на: РЕНИ в сб, 11 окт 2008, 21:02
...
Аз обаче се питам обратното- ако е останала само обичта ...
...заслужава ли си? Доста дълго време не мога да си отговоря Tired

Да. Ще трябва да се работи, много, но си заслужава.
Винаги има разминаване в очакванията, Рени. Идеално състояние няма никъде.


# 31 11 окт. 2008, 21:38 ч.
  • Мнения: 625
  Вероятно не , ако трябва да съм реалист.Зависи от това до колко е нужна любовта, за да се усеща човек щастлив .Аз лично ,обаче ,се усещам нещастна без любов  Sick

# 32 11 окт. 2008, 23:31 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Не....,любовта не винаги е в тандем с уважението,а за мен второто ми е по ценно за семейството.

# 33 12 окт. 2008, 09:58 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: РЕНИ в сб, 11 окт 2008, 21:02
Не.
Аз обаче се питам обратното- ако е останала само обичта (понеже за любов, всмисъл на влюбеност не може да се говори при продължителна връзка/брак) и нищо друго не свързва двамата (като общи цели и интереси, и съществува разминаване в очакванията на един към друг, фундаментални различия при възпитаването на децата, несходства в характерите и т. н.) заслужава ли си? Доста дълго време не мога да си отговоря Tired

Странен ми е този въпрос, Рени, и наистина се опитах да се замисля върху такава една ситуация. Не мога да си представя толкова различни хора, както описваш с общо ежедневие и деца да не стигат до спорове / да не казвам кавги / , което си е доста натоварващо, въпреки, че може да се обичат. Според мен за семейството са по важни точно другите неща, общи цели, подобно виждане за живота и възпитанието на децата и уважение, отколкото гола обич. При такова стечение на обстоятелствата, по добре като толкова се обичат двама души, а не успяват да намерят общ език за съвместно съжителство да живеят отделно един от друг и да се развиват според собствените си виждания за живота, а то не пречи да си се обичат.

Човек винаги може да намери място на любовта, по един или друг начин, дори и извън стандарта, извън общоприетите начини на изразяване и споделяне на чувствата. За мен да обичам, значи да искам другия да е щастлив, но това не винаги може да стане по моя начин.

# 34 12 окт. 2008, 12:30 ч.
  • Мнения: 2 309
Е,малко ли е!?
Няма ли любов,няма уважение

# 35 12 окт. 2008, 14:25 ч.
  • Мнения: 3 146
Въпросът на РЕНИ е много важен. Наистина, за съжаление, почти всеки от нас понякога се е налагало да си го задава. Поне от моя личен опит мога да кажа НЕ - любовта не е достатъчна, ако вече сме опитали да работим в посока на надграждането й и не се е получило.
Когато остане само любовта, често тя се превръща в причина единствено за мъка, за страдание.

# 36 12 окт. 2008, 14:52 ч.
  • Мнения: 836
Цитат на: gergandi в нд, 12 окт 2008, 14:25
... Когато остане само любовта, често тя се превръща в причина единствено за мъка, за страдание.

При такива спорове все на математика ме избива.
Естествено, че един ошушкан откъм други семейни ценности брак, освен едната обич, не може да има претенции за пълноценност.
Любовта, според мен е необходимото, но недостатъчно условие за щастие в семейството.

В противен случай, смисълът му отива към съдружие.

# 37 12 окт. 2008, 14:57 ч.
  • Мнения: 5
Аз не бих се развела при подобни обстоятелства.
Горещата, изпепеляваща любовта е до време. Обичта е съвсем друго -уважение, разбирателство, безрезервно доверие и всеотдайност. Което мисля е достатъчно за един спокоен и щастлив семеен живот.

# 38 13 окт. 2008, 12:25 ч.
Ако не обичам партньора си,ако нямаме деца,ако срещна споделена и силна любов в лицето на друг мъж...Ако,ако,ако...Мисля че бих се разделила с настоящата,безплодна,безлюбовна връзка и бих се отдала на новите перспективи.Дори и да е най-милия и прекрасен човек един съпруг,дори и да се грижи за жената,ако няма страст,любов и желание в сърцето...За какво говорим тогава?Нима съпружеския живот трябва да се приема като задължение на всяка цена?Значи уважавайки чувствата на необичания вече партньор,трябва да се пренебрегнат чувствата на другия който видите ли,гад мръсна,не обича мъжа си вече!Та на въпроса.Липсата на любов може да е достатъчно основание за раздяла.Вярно че любовта трае 2 години според разни изследвания,но след тази еуфория като прогледнеш и видиш недостатъците нима вече не ти е позволено да се поправиш?Или щото си сбъркал в първоначалния си избор трябва да теглиш цял живот?

# 39 13 окт. 2008, 13:17 ч.
  • Мнения: 668
Зависи какво разбираш под думата"любов".На мен ми се стува,че ти все още обичаш съпруга си,но някак ти се иска нещо да се случи.С годините не може  да те свива стомаха или да тръпнеш от мисълта за него.Любовта не е само в букета който ти подарява в годината по 1-2 пъти вече,а в нещата които прави за вас всеки ден.Дори и това,че днес е отишъл на работа за да може  да посигури спокоен живот на теб и семейството ти или в това,че ти е опържил яйца ,защото си изморена.Гледай малко по встрани  :peace любовта никога не липсва

# 40 13 окт. 2008, 13:30 ч.
  • Мнения: 1 289
Цитат на: Борис в сб, 11 окт 2008, 10:17
Липсата на любов в семейството достатъчно основание ли е според вас за развод и раздяла.


Достатъчно, но не и необходимо. Всеки мисли по различен начин в различен етап от живота си. Никой не мисли, че живее без любов, пък в много случаи именно така се оказва Simple Smile

# 41 13 окт. 2008, 16:10 ч.
  • Мнения: 13
Лично аз мисля, че зависи доколко добре се чувстват и ДВАМАТА в това семейство. Ако са нясно с липсата на любов и са я приели философски, считайки това за възможност да създадат добър съюз и да успяват в живота и кариерата осланяйки се един на друг, то не виждам защо ще трябва да се развеждат. Аз, обаче, собствено, съм романтична натура и липсата на любов в семейството би ме довела до депресия, която пък ще довлече други беди и всичко ще се разпадне... Така си мисля, защото вече ми се е случвало. Разведохме се. Не виждам смисъл, още повече, че тогава бях на 29!! Може би зависи и от възрастта... Но не може любовта да е изчезнала, а на нейно място да си остават добри взаимни чувства. Значи - или никога не я е имало, или все още тлее под ежедневните грижи. Може би само прекрасният секс е изчезнал. 

# 42 13 окт. 2008, 16:13 ч.
  • Мнения: 13
Цитат на: k.a.l.i. в сб, 11 окт 2008, 23:31
Не....,любовта не винаги е в тандем с уважението,а за мен второто ми е по ценно за семейството.
Лелее, чак сега прочетох това. Наистина ли го мислиш? Сигурно има печатна грешка и си искала да напишеш друго...

# 43 13 окт. 2008, 17:40 ч.
  • Мнения: 6 690
За мен любовта включва страст, приятелство, доверие, уважение, желание да съм с този човек. Ако си е отишла любовта не мога да си представя как точно ще си живея с този човек мирно и тихо. Единствено за страстта имам някакви съмнения, че може и да отслабне с напредване на възрастта без това да се отразява на любовта. Каква е точната възраст обаче не знам.

# 44 13 окт. 2008, 18:21 ч.
  • Мнения: 1 289
Цитат на: Dincho в пн, 13 окт 2008, 17:40
За мен любовта включва страст, приятелство, доверие, уважение, желание да съм с този човек. Ако си е отишла любовта не мога да си представя как точно ще си живея с този човек мирно и тихо. Единствено за страстта имам някакви съмнения, че може и да отслабне с напредване на възрастта без това да се отразява на любовта. Каква е точната възраст обаче не знам.

Мдаа, така си е. Страстта утихва, но обичта остава. За точната възраст ще поживеем да видим Mr. Green

# 45 13 окт. 2008, 19:45 ч.
  • Мнения: 194
За мен..............ДА!

# 46 14 окт. 2008, 15:15 ч.
  • Мнения: 2 478
Не знам,не мога да ти отговоря,защото и аз съм се питала същото.
Ами ако любовта си отиде,ако той спре да ме обича и да ми показва,че съм важна за него...
Не мисля,че ще мога да живея без любов.Едно е любовта да се трансформира в обич,а друго е в безразличие.
Такова безразличие би ме убило.Бих страдала,но не бих се примирила да живея без да усещам,че съм жизненоважна за някого.
Ще намеря новата любов и тогава бих се разделила с мъжа си.
Но това са само хипотези,дано никога не ми се налага,да търся нов пристан на любовта си.

# 47 14 окт. 2008, 19:13 ч.
      Въпроса ти е наистина труден за отговаряне.И ме интересува за каква любов иде реч?
     
    Защото любовта  има няколко аспекта.
    Тя може да е семейната, улегнала, успокоила се  от първоначалните земетръсни чувства любов.Когато ти е добре, уютно,  приятно с  половинката.Но  не те тресе хормона през 5 минути, както в началото.И то е нормално развитие на нещата, нищо лошо няма в това.Аз мисля, че за  долу-горе такава любов  ни питаш ти.Само че малко или много поохладняла откъм привличане.А според мен това  е най- лекия симптом за развод.Защото на този етап нещата са поправими.Ако го има уважението  е лесно. Ти все още можеш да споделиш с  човека до себе си и той да те разбере, или обратното.Можете да си дадете усилие и да възродите любовта (т.е. страстта) помежду си.Но не можем да се надяваме, че тя ще живее вечно в сърце, което не я подхранва ,изгражда и пази.Това даже е в съгласие с физичния закон, че всяка система  оставена сама на себе си се разпада Wink.А какво е любовта, ако не система от чувства, желания, очаквания, надежди ...много сложен механизъм, без който човека не е това, за което е бил създаден.
   Но , виж, ако уважението  липсва е страшно.По никакъв начин  не можеш да пивлечеш  вниманието на другия, колко си наранен, колко ти липсва ласка и  съчувствие:разбиране и топлота.Той не се вълнува вече от теб, защото  не те уважава.
    Повече няма да разсъждавам, но на никого не пожелавам да изгуби уважението на съпруга/та си.Само ако хората осъзнаваха, колко голямо богатство е любовта и , че като всеки капитал, то се нуждае от  съхранение , влагане, разработване, за да дава печалба и да расте- тогава и разводите нямаше да са толкова много.Нито пък да се  взимат прибързани решения за раздяла Sad

# 48 14 окт. 2008, 19:23 ч.
не ,аз не бих!Боре,изброил си бая неща,но си пропуснал секса ако и той влиза в сметките на мирното съжителство е супер!А,ако не пак не бих се развела ,но е възможно да `кръшвам` от правия път,от време на време Wink

# 49 14 окт. 2008, 21:51 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Цитат на: Yellow Tulip в пн, 13 окт 2008, 16:13
Цитат на: k.a.l.i. в сб, 11 окт 2008, 23:31
Не....,любовта не винаги е в тандем с уважението,а за мен второто ми е по ценно за семейството.
Лелее, чак сега прочетох това. Наистина ли го мислиш? Сигурно има печатна грешка и си искала да напишеш друго...
Не, няма печатна грешка,не е задължително да изпитвам любов за да уважавам човек.

# 50 14 окт. 2008, 21:54 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: k.a.l.i. в вт, 14 окт 2008, 21:51
Цитат на: Yellow Tulip в пн, 13 окт 2008, 16:13
Цитат на: k.a.l.i. в сб, 11 окт 2008, 23:31
Не....,любовта не винаги е в тандем с уважението,а за мен второто ми е по ценно за семейството.
Лелее, чак сега прочетох това. Наистина ли го мислиш? Сигурно има печатна грешка и си искала да напишеш друго...
Не, няма печатна грешка,не е задължително да изпитвам любов за да уважавам даден човек.

Мисля, че тя не те е разбрала, по скоро е помислила, че можеш да обичаш без да уважаваш. Което е немислимо. Та за това така те пита, предполагам.

# 51 14 окт. 2008, 22:10 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Не знам как ме е разбрала,но хората  по различен начин  изразяват чувствата си .....няма точни параметри за да просъществува едно семейство.

# 52 14 окт. 2008, 22:42 ч.
  • Мнения: 2 448
В контекста на темата искам да попитам мислите ли, че едно семейство може да продължи, ако наистина няма някакви сериозни сътресения , дори се обичат съпрузите, но само като приятели. Уважават се , грижат се за децата, но ..... физически вече не се понасят ( или поне единия да речем ), което автоматично прави секса между тях, ако не немислим то поне незадоволителен, по задължение и с нежелание. Какво става в такъв случай, ако кажем, че решавайки, че уважаваме другия, не искаме да го нараняваме със странични връзки. Нямам приемлив отговор на този въпрос, някоя от вас да има?  Rolling Eyes

# 53 14 окт. 2008, 22:46 ч.
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Е,това вече за физическата непоносимост е нещо много сериозно,за да се стигне до там е имало доста голямо сътресение във взаимоотношенията..... newsm78

# 54 15 окт. 2008, 00:11 ч.
  • Мнения: 106
Цитат на: doby80 в пн, 13 окт 2008, 13:30
Цитат на: Борис в сб, 11 окт 2008, 10:17
Липсата на любов в семейството достатъчно основание ли е според вас за развод и раздяла.


Достатъчно, но не и необходимо. Всеки мисли по различен начин в различен етап от живота си. Никой не мисли, че живее без любов, пък в много случаи именно така се оказва Simple Smile

понякога пък хората си мислят, че живеят без любов, а то се оказва обратното Simple Smile

по темата: не. не бих се развела. особено ако имам деца. всеки си има гледна точка, но според мен е престъпление да лиша детето си от нормален семеен живот само защото не изпитвам вече това гъделичкащо любовно чувство към половинката.
на 1ва страница краси.мира спомена за 20-годишният си щастлив брак. bouquet ще е добре да сподели "тайните", но много психолози твърдят, че колкото повече критикуваш някой, толкова по-малко любов изпитваш към него, колкото повече кафета пиете заедно сутрин и колкото повече жестове на обич си показвате, толкова повече се харесвате. като (не "ако", защото се случва от време на време) в брака ми залипсва любов се старая да се грижа повече за милото, той откликва и тя се връща. ако ще инвестираш време, усилия, душа и спомени в една връзка, то май е по-добре да не я затриваш....

Последна редакция: ср, 15 окт 2008, 00:26 от chatpatka

# 55 15 окт. 2008, 08:54 ч.
  • Мнения: 730
Да, за мен е достатъчно. И за мен любовта включва не само страстта, но и уважението, привързаността, отдадеността на даден човек. Но въпреки всичко не бих живяла с него, ако няма тръпка, влечение, а само заради съжителството- като съквартиранти.

# 56 15 окт. 2008, 10:24 ч.
  • Мнения: 4 733
Цитат на: Борис в сб, 11 окт 2008, 10:17
Липсата на любов в семейството достатъчно основание ли е според вас за развод и раздяла.
Лично за мен, да. Писала съм из форума в доста такива теми и съм осъзнала че е неразбираемо и дори глупаво за повечето хора, но за мен липсата на любов прави двама души просто съквартиранти, но не и семейство.

# 57 15 окт. 2008, 15:19 ч.
  • Мнения: 1 404
Цитат на: РЕНИ в сб, 11 окт 2008, 21:02
Не.
Аз обаче се питам обратното- ако е останала само обичта (понеже за любов, всмисъл на влюбеност не може да се говори при продължителна връзка/брак) и нищо друго не свързва двамата (като общи цели и интереси, и съществува разминаване в очакванията на един към друг, фундаментални различия при възпитаването на децата, несходства в характерите и т. н.) заслужава ли си? Доста дълго време не мога да си отговоря Tired
Рени,това е нещото,което ме тормози отдавна,на моменти замира,после се обостря...на този етап смятам,че обичта е важна и от нея ще се родят все някакви общи пътеки,дано животът не ме опровергае Praynig

# 58 15 окт. 2008, 15:45 ч.
  • Мнения: 2 478
Цитат на: pasinet в вт, 14 окт 2008, 22:42
В контекста на темата искам да попитам мислите ли, че едно семейство може да продължи, ако наистина няма някакви сериозни сътресения , дори се обичат съпрузите, но само като приятели. Уважават се , грижат се за децата, но ..... физически вече не се понасят ( или поне единия да речем ), което автоматично прави секса между тях, ако не немислим то поне незадоволителен, по задължение и с нежелание. Какво става в такъв случай, ако кажем, че решавайки, че уважаваме другия, не искаме да го нараняваме със странични връзки. Нямам приемлив отговор на този въпрос, някоя от вас да има?  Rolling Eyes


Пасинет и аз нямам отговор на този въпрос.Но....ако стане така,по-скоро бих продължила да живея така,защото имам любов,разбирателство,уважение.
Рабира се,че те не заместват секса и физическото привличане,но и не са малко,нали?

# 59 16 окт. 2008, 10:34 ч.
  • Мнения: X
chatpatka ,няма тайни... Simple Smile
В началото на брака ни имаше доста търкания,защото се познавахме само от 4 месеца,когато се оженихме.Но при добро желание и от двете страни и много компромиси нещата си дойдоха на място...
Тайни?
За мен най-важното беше да показвам любовта си,постоянно и винаги ,когато мога.Писала съм,че си носим кафето в леглото,събуждаме се с целувка,вечер,последното което правим ,е да се целунем за лека нощ...и др.такива дребни жестове,които на някой може да му изглеждат смешни,но те показват на другия,че той е в мислите ти и това го кара и той да мисли за теб.
Друго важно ,което разбрах пак от личен опит е,че не мога и няма смисъл да се опитвам да го променям.Запознала съм се с човек с определени навици,черти на характера и ако той няма желание за промяна,нищо и никой не е в състояние да го промени.Но ако човек обича,той сам се нагажда към промените.
Сега се сещам за нещо като виц...семейство решава ,че ще заздрави брака си.Жената казва:"За да потръгнат нещата,трябва и двамата да променим нещо-ти ще откажеш алкохола,аз ще те откажа от цигарите."Това по въпроса за критиката,така е.Когато постоянно критикуваш някого, и ти подсъзнателно се настройваш критично към него,а това не те кара да го обичаш повече.
Но може би най-важното е да имаш до себе си човек,който е готов на същото ,което и ти.Защото иначе всичко се обезсмисля.
Мога още да пиша,но много дълго стана,а и не беше целта ми за лекция...

pasinet , за мен сексът е като дишането,като гладът, т.е. без него не може.Доказано е ,че липсата на секс влияе на психологическото здраве.Та на въпроса ти:уважаваш един човек,не искаш да го нараняваш,но в еди момент усещаш,че нещо ти липсва и се появява друг,който да запълни тази липса.Така че,за мен такова съжителство е временно и предопределено .Ако, разбира се ,не става въпрос за 70-годишни хора... Simple Smile

# 60 17 окт. 2008, 00:46 ч.
  • Мнения: 157
Краси.Мира, Тези неща които описваш особено чуването сто пъти по тел. което завършва с "обичам те" не е в стилът на моето семейство, много е изкуствено и нереално.
Това да се грижиш за човека с който живееш и да го правиш щастлив е супер и всеки го прави по свой собствен начин и според собствените си разбирания.
Аз просто исках да кажа с написаното по-горе, че всеки семеен човек може само да се радва ако след първоначалните силни чувства и трепети остане уважението и приятелството, защото на тях се корени според мен добрият брак.
П.П. Съжалявам за гадният пример, но имам колега който след като говори по няколко пъти на ден с  жена си и и вика "цунки мила", затваря телефона и казва "Да ти е..... м...а по сто пъти на ден едно и също няма ли с кой да си говори.

# 61 17 окт. 2008, 01:09 ч.
  • Мнения: 2 032
Не.
Както и наличието на лИбоф не е достатъчно основание за женитба.

# 62 17 окт. 2008, 02:20 ч.
  • Мнения: X
черно лале, аз не налагам някакви правила или закони...  Simple Smile
Просто споделям моя опит,защото при нас има ефект.Ние така сме свикнали,така ни харесва.
Във вашето семейство може да има други традиции и навици.Важното е вас да ви удовлетворяват.
Нали в крайна сметка искаме едно и също-добър и щастлив брак за нас и спокойствие за децата ни?!

# 63 17 окт. 2008, 09:30 ч.
  • Мнения: 1 187
По темата - не бис се развела.

# 64 17 окт. 2008, 10:53 ч.
  • Мнения: 122
Достатъчно е...
... освен ако нямаш седем живота и не искаш този да ти мине без любов...

# 65 17 окт. 2008, 13:06 ч.
  • Мнения: 196
Цитат на: Нали Мъжете Не Плачат в пт, 17 окт 2008, 10:53
Достатъчно е...
... освен ако нямаш седем живота и не искаш този да ти мине без любов...


  202uu  202uu  202uu  202uu

# 66 17 окт. 2008, 19:52 ч.
  • София
  • Мнения: 3 979
Цитат на: sharli в сб, 11 окт 2008, 11:02
Аз не бих се развела при такива обстоятелства. Принципно не съм много романтична натура и взаимното доверие и уважението, съвместната грижа за децата и за благополучието на семейството са много по-важни от любовта, поне за мен.

И аз мисля така!

# 67 17 окт. 2008, 20:03 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: Нали Мъжете Не Плачат в пт, 17 окт 2008, 10:53
Достатъчно е...
... освен ако нямаш седем живота и не искаш този да ти мине без любов...

Тя любовта ако и е писано да дойде идва. Ако си е отишла като оставиш човека, новата не идва автоматично. Освен това любовта към децата е най голяма, така, че няма как живота да мине без любов, ако тях ги има. Изобщо любовта има толкова много измерения и всеки човек има различни начини да и намери място в душата си, стига да я има.

# 68 17 окт. 2008, 22:12 ч.
  • Мнения: 122
Цитат на: pasinet в пт, 17 окт 2008, 20:03
Цитат на: Нали Мъжете Не Плачат в пт, 17 окт 2008, 10:53
Достатъчно е...
... освен ако нямаш седем живота и не искаш този да ти мине без любов...

Тя любовта ако и е писано да дойде идва. Ако си е отишла като оставиш човека, новата не идва автоматично. Освен това любовта към децата е най голяма, така, че няма как живота да мине без любов, ако тях ги има. Изобщо любовта има толкова много измерения и всеки човек има различни начини да и намери място в душата си, стига да я има.

... така е...

# 69 17 окт. 2008, 23:52 ч.
  • Мнения: 1 174
Така, както го описваш, Борис, бих останала и не бих се развела. Гаранция ли е, че след раздялата ще намериш Любов (за мен тя е особено понятие, нещо на границата на идеалното, възвишеното, неземното...) и колко трайна ще бъде тя? Аз...не си падам по вечното търсенене на сродната душа, не че не вярвам в това. Предпочитам да съм уважавана, разбирана и почитана от човекът до себе си, а увлечението, страстта и тръпката отминават с времето и с илюзията за съществуването на "вечната любов", която пък е за идеалистите-романтици. Не, че я няма, аз също имах подобна настройка за живота и моя партньор, която не е отминала, ами просто е попроменена, приземена... Simple Smile
Пак по описания от теб начин живеят майка ми и баща ми и гордо заявявам, че те са едно много добро семейство, но вече без деца около себе си или поне в дома си. Simple Smile

Последна редакция: сб, 18 окт 2008, 00:04 от ive

# 70 18 окт. 2008, 00:03 ч.
  • Мнения: 3 425
Цитат на: Rima в пт, 17 окт 2008, 19:52
Цитат на: sharli в сб, 11 окт 2008, 11:02
Аз не бих се развела при такива обстоятелства. Принципно не съм много романтична натура и взаимното доверие и уважението, съвместната грижа за децата и за благополучието на семейството са много по-важни от любовта, поне за мен.

И аз мисля така!

И аз  Peace

# 71 18 окт. 2008, 00:19 ч.
  • Мнения: X
ive , значи аз съм идеалистка,романтичка...Вярвам в любовта,имам я ,изживявам я всеки ден...

Не се обиждай,но като чета такива постове,/и други подобни имаше в темата/, си мисля,че не сте срещнали истинската си любов,тази,за която ви пърха под лъжичката,за която мислите във всеки свободен момент...за която сте готови да се отречете от всичко,ако се наложи,а не да преценявате дали ще е разумно или не...
Наистина е жалко ,ако човек никога не изпита нещо подобно...не е задължително да е за цял живот,но си струва да познаваме това чувство.
А който го е изпитал веднъж,после не би могъл да живее цял живот само с уважение и разбиране.
За мен това означава да си мъртъв отвътре.
Аз лично не бих пропиляла живота си така...

# 72 18 окт. 2008, 01:02 ч.
  • Мнения: 824
Дааа, Краси.мира, мисля,че си много права.И аз не бих пропиляла живота си така,но не смея да кажа"никога',че всичките ми"никога",вече се превърнаха в "някога".

# 73 18 окт. 2008, 10:47 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: краси.мира в сб, 18 окт 2008, 00:19
...за която сте готови да се отречете от всичко,ако се наложи,а не да преценявате дали ще е разумно или не...
Наистина е жалко ,ако човек никога не изпита нещо подобно...не е задължително да е за цял живот,но си струва да познаваме това чувство.
А който го е изпитал веднъж,после не би могъл да живее цял живот само с уважение и разбиране.
За мен това означава да си мъртъв отвътре.
Аз лично не бих пропиляла живота си така...

И какво означава това, ако тази любов се окаже невъзможна или вече си е отишла, трябва да се самоубия ли, защото се чувствам мъртва?  Rolling Eyes
Разбира се, че почти всеки е преживял любовта, или поне тези които искат да обичат.
Ето това болднатото от твоя текст, прочети го пак и се замисли, че за всеки може да означава различно нещо. Да се отречеш от всичко понякога значи да се отречеш от личното си егоистично желание да споделиш живота си с този човек и то точно заради неговото щастие.
Всеки среща любовта по различно време и я преживява по различен начин, не бързай да казваш за някой, че не познава това чувства, само защото не го е преживял по твоя начин.

# 74 18 окт. 2008, 12:02 ч.
  • Мнения: X
pasinet ,не значи,че трябва да се самоубиваш...но ако живееш без любов, само с "уважение и разбирателство", което според мен е под въпрос,ако липсва любов,ти така или иначе бавно се самоубиваш.Дали ще е 5,10,20 години ,е без значение.Но мисля,че рано или късно нещо ще започне да ти липсва...и ще тръгнеш да търсиш това,което го няма в дома.А ако цял живот можеш да преживееш без любов,как да не си мъртва отвътре...

"...Да се отречеш от всичко понякога значи да се отречеш от личното си егоистично желание да споделиш живота си с този човек и то точно заради неговото щастие." - Не разбирам какво си имала предвид,но ако това означава ,че той не ме обича вече,бих си тръгнала,за да е щастлив той,защото това пак не е любов.Аз имах предвид споделената любов,когато и двамата желаят едно и също.

А любовта към децата тук няма нищо общо.Тях си ги обичаме без значение какви са ,какво правят и как живеят,безусловно.



# 75 18 окт. 2008, 13:12 ч.
  • Мнения: 2 448
краси.мира, семейството не е единствено любов. То е преди всичко отговорност към другия и най вече децата. Имам няколко поста по темата да не се повтарям.
Исках само да отбележа това, че ти обичаш по определен начин не означава, че ако някой друг обича различно от теб имаш правото да намекваш, че може би на е срещнал или изпитал любовта.
Човек не избира нито кога, нито кого да обича. Не избира какво да чувства, но може да избере какво да прави.


Цитат
pasinet ,не значи,че трябва да се самоубиваш...но ако живееш без любов, само с "уважение и разбирателство", което според мен е под въпрос,ако липсва любов,ти така или иначе бавно се самоубиваш.Дали ще е 5,10,20 години ,е без значение.Но мисля,че рано или късно нещо ще започне да ти липсва...и ще тръгнеш да търсиш това,което го няма в дома.А ако цял живот можеш да преживееш без любов,как да не си мъртва отвътре...


И кой е казал, че ще живея бе любов. В темата се пита липсата на такава в семейството дали е само по себе си причина за раздяла. Аз мога да обичам, кой би ме спрял, за любовта граници няма.

# 76 18 окт. 2008, 14:15 ч.
  • Мнения: 1 174
краси.мира, няма защо да ти се обиждам, затова че не си вникнала в написаното от мен и според мен не правиш разлика между понятията. Ако искаш, опитай ти да ми обясниш някои чувства (може..., даже е желателно, за да не сменяме съвсем посоката на темата, на ЛС ) и най-вече Любовта и пак, ако искаш, понеже виждам, че си по-голяма (да кажем "опитна"), сподели как тези чувства се променят, ако е така при теб, в и с годините. Simple Smile
  Няма да се впускам да разказвам за настоящата си връзка (за да не се окаже, че много  хора в темата са "живели напразно" Wink ), само ще кажа, че не съм лишена от тази благословия Любовта, пък който каквото ще да мисли и разбира. Simple Smile

Последна редакция: сб, 18 окт 2008, 14:37 от ive

# 77 18 окт. 2008, 14:37 ч.
  • Мнения: X
ive , не искам да влизам в спорове,най-малкото защото всеки има право на своето мнение.

Нямам определение за това,какво е Любов.Всеки я разбира различно...
Имала съм достатъчно връзки,за да мога да преценя сега,връщайки се назад,в кого съм била влюбена и кого съм си мислела ,че обичам.

Не знам между кои понятия не правя разлика...и кои чувства искаш да обясня...

"...а увлечението,страстта и тръпката отминават с времето..."   -  може би си права,но аз още не съм го разбрала...при нас и увлечението , и тръпката още си я има и не е изчезнала или намаляла,а напротив...
Колкото до промяната на чувствата...мисля,че сега се обичаме още повече и по-силно,отколкото в началото...
И това имах предвид,като написах,че аз не бих живяла без това усещане...липсата му ще е като някаква празнота в мене и аз ще се опитвам да я запълня,така че дори и да искам да остана ...сигурно няма да мога.
Човек има само един живот,само един...и за мен специално той ще е пропилян напразно ,ако е минал без любов.
Моля,не се засягайте или обиждайте,не се опитвам да променям или налагам мнение.   Hug
Аз съм си романтичка и това си е мое лично усещане за нещата.Може би съм имала късмета да срещна човека със същите разбирания.  Simple Smile

# 78 18 окт. 2008, 20:47 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: краси.мира в сб, 18 окт 2008, 14:37
Нямам определение за това,какво е Любов.Всеки я разбира различно...
За това и има толкова различни мнения.

# 79 18 окт. 2008, 22:34 ч.
  • Мнения: 3 425
Краси.мира, аз пък имам предвид не,че след дълго съжителство няма тръпка, а че е различна и еволюира през годините и който твърди,че не е така не мога да повярвам  newsm78
А и засега не мисля да си разваля семейството,защото лудата тръпка и новостта я няма...дано ме разберете правилно  Peace

# 80 18 окт. 2008, 22:47 ч.
  • Мнения: 2 448
На краси.мира и вярвам, че е супер романтична натура,защото си спомням, че преди време беше пуснала тема, че след почти 20 години заедно, което виждам от подписа и, все още ревнува мъжа си, за дето започнал да обядва в едно и също заведение, с притеснението дали не ходи там , заради някоя сервитьорка.

# 81 18 окт. 2008, 23:22 ч.
  • Мнения: 3 425
Ааа, то лошо няма...и аз понякога 'изсъсквам'  Twisted Evil ,а не съм ревнива личност,но ние сме на 8та година и има още много 'хляб да ядем'   Peace

# 82 18 окт. 2008, 23:27 ч.
  • Мнения: 1 174
"...а увлечението, страстта и тръпката отминават с времето..."

Цитирам себе си от поста на краси.мира. Моля подчертаното да се разбира по-скоро като "отшумява",  "не е така силна", за което вече съм убедена. Някак странно би ми звучало, ако 50-годишна жена започне да ми говори за "пеперуденото пърхане" и други такива трепети след 20-30 годишен брак...Simple Smile
Мисля, че Кала говори за същото, което и аз имам предвид.

А за спор...няма нужда, друга е темата. Любовта е понятие точно за това, защото всеки я разбира по различен начин, да. Simple Smile

# 83 19 окт. 2008, 00:45 ч.
  • Мнения: 6 690
Цитат на: Kaлa в сб, 18 окт 2008, 22:34
Краси.мира, аз пък имам предвид не,че след дълго съжителство няма тръпка, а че е различна и еволюира през годините и който твърди,че не е така не мога да повярвам  newsm78
А и засега не мисля да си разваля семейството,защото лудата тръпка и новостта я няма...дано ме разберете правилно  Peace

А кой е казал, че "еволюиралата" тръпка не е по-хубава  newsm78
Защото аз за някой, с когото само пеперуди са ми трепкали мога и да не страдам много, но за този, с когото съм минала през какво ли не едва ли ще ми е все едно. Не пеперуди, ами цели динозаври ще ме преследват.

# 84 19 окт. 2008, 01:09 ч.
  • Мнения: 3 425
Динчо, затова съм написала еволюира  Peace

За нямането на лудата тръпка и новост,имах предвид,че факта,че се познаваме от 8год и доста добре, и понякога не всяка седмица правя секс ще хукна да си търся друг, и да си разваля семейството, и да лашкам детето си напред назад  Peace 

А иначе ние все още си се обичаме и не се даваме  Mr. Green


# 85 19 окт. 2008, 01:45 ч.
  • Мнения: X
ive ,не знам на колко години си, но щом сш убедена,че страстта "отшумява", "не е така силна", сигурно не си на 20.И при теб вече  я няма...
Не мисля,че мога да убедя някого в нещо,ако той сам не го изпитва.
Е,на мен все още ми пърхат пеперуди в корема,когато ме докосне, да,страстта я има,защото все още правим секс 2-3 пъти в седмицата и той е страхотен,и стократно по-добър от началото...
За всички други дребни неща,знаци на внимание,закачки,разговори,прекарване на свободното време няма да споменавам.
При нас е така и ако на някого му е странно,съжалявам.
Не мога да живея в пуст дом,в който няма любов и топлота.
И за да приключа...ДА,за мен липсата на ЛЮБОВ е достатъчно основание да си тръгна,защото имам само един-единствен живот и искам да го изживея пълноценно!
Сори за повторението!

# 86 19 окт. 2008, 10:12 ч.
  • Мнения: 641
Не се развеждайте,щом се уважаваете и имате деца.

# 87 19 окт. 2008, 12:35 ч.
  • Мнения: 1 174
краси.мира, радвам се за теб, но аз също съм щастлива с половинката си и извинявай, ако съм те притеснила с липсващите ми страсти. Simple Smile
Ти защо толкова държиш  всички да знаят за прекрасното ви разбирателство с мъжа ти? И то тук, във форума?
Спирам да пиша.

# 88 19 окт. 2008, 13:36 ч.
  • Мнения: 3 425
Да, отплеснахме се малко от темата  Peace май трябва да се извиняваме на автора  Rolling Eyes

# 89 19 окт. 2008, 16:26 ч.
  • Мнения: X
Не държа.Но се оказа невъзможно да обясня,че без любов не се живее,ако не дам някакъв пример.
А ще бъде неетично да разказвам за браковете на мои познати,затова използвах своя.
Не е нужно да ми вярвате...   Simple Smile

# 90 19 окт. 2008, 16:53 ч.
  • София
  • Мнения: 2 840
Хората, които престанат да се желаят, много трудно продължават да се обичат. Съответно, липсата на любов се компенсира със забежки. Забежките водят до отклоняване на вниманието от партньора вкъщи и насочване на положителната енергия извън дома. Тогава не е ясно как ще се запазят добрите, културни отношения, за които се говори, че съществуват.
Скоро говорих с една приятелка, която ми разказваше за една жена, вече над 80-годишна. До смъртта си, нейният съпруг й държал ръката, преди да заспят и й казвал, че е неговата любов.
Вероятно не го е владеела онази младежка страст, но любовта я е имало. На тази възраст.
До края на живота си, човешкото същество се нуждае от любов. И трябва да я търси, да я изисква, а не да оправдава липсите й като някакви безумни трансформации в приятелство и т.п.

# 91 19 окт. 2008, 23:42 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 919
Цитат на: КЛОНКА в нд, 19 окт 2008, 16:53
До края на живота си, човешкото същество се нуждае от любов. И трябва да я търси, да я изисква, а не да оправдава липсите й като някакви безумни трансформации в приятелство и т.п.
Чуедсно казано   bouquet
Да, смятам, че липсата на любов е достатъчно основание. По-лошото е обаче, че повечето хора просто си затварят очите за тази липса, защото са израснали с мисълта, че семейството е по-ценно от личноста и потребностите и чувствата на последната са с второстепенна важност...

# 92 20 окт. 2008, 00:20 ч.
  • София
  • Мнения: 1 524
Ей го на, 10 дни вече темата си върви, Борис си мълчи.

Аз така не мога да живея - чисто и просто да съжителствам и нищо друго.

# 93 20 окт. 2008, 11:15 ч.
  • Мнения: 822
Цитат на: Jade в нд, 19 окт 2008, 23:42
Да, смятам, че липсата на любов е достатъчно основание. По-лошото е обаче, че повечето хора просто си затварят очите за тази липса, защото са израснали с мисълта, че семейството е по-ценно от личноста и потребностите и чувствата на последната са с второстепенна важност...
Ами семейството е ценно,да, защото е съставено от група личности. Семейство се създава с любов - поне така би трябвало да е. В семейството  - освен секс и емоции има и отговорности. Не може всеки да прави каквото му скимне и да живее сам за себе си.
В  любовта има уважение, разбирателство, отстъпчивост, взаимност и ....тръпка и емоция и секс.
Ако има проблем трябва да се търси решението - най-лесно е да се избяга!

# 94 20 окт. 2008, 11:25 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 919
Цитат на: MamaBelle в пн, 20 окт 2008, 11:15
Ами семейството е ценно,да, защото е съставено от група личности. Семейство се създава с любов ...
Да, семейството се създава с любов. В противен случай не е никакво семейство, а мирно или не толкова мирно съжителство. Само, че откъде идва тази любов, ако не от конкретния индивид?
А той откъде я взема за да я даде, ако няма за себе си?
Преди да може да обича някого, всеки човек първо трябва да може да обича себе си! В противен случай нещата се случват защото "трябва", а човек живеещ по този начин е достоен за съжаление.
Моля ви, нека не говорим за любов и уважение към другия или към "група личности", преди да сме се научли да обичаме и уважаваме самите себе си.

# 95 20 окт. 2008, 11:29 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Семейството се създава първо с любов към другия, а не с любов към себе си и след това към другия ...

Човек също така трябва да яде, следва ли  от това, че първо трябва да се наям аз и ако остане да дам и на жената и детето?

# 96 20 окт. 2008, 11:33 ч.
  • Мнения: 822
Цитат на: Jade в пн, 20 окт 2008, 11:25
Цитат на: MamaBelle в пн, 20 окт 2008, 11:15
Ами семейството е ценно,да, защото е съставено от група личности. Семейство се създава с любов ...
Да, семейството се създава с любов. В противен случай не е никакво семейство, а мирно или не толкова мирно съжителство. Само, че откъде идва тази любов, ако не от конкретния индивид?
А той откъде я взема за да я даде, ако няма за себе си?
Преди да може да обича някого, всеки човек първо трябва да може да обича себе си! В противен случай нещата се случват защото "трябва", а човек живеещ по този начин е достоен за съжаление.
Моля ви, нека не говорим за любов и уважение към другия или към "група личности", преди да сме се научли да обичаме и уважаваме самите себе си.
Съгласна съм  Peace! Затова първо трябва да си наясно дали обичаш, дали си обичан и дали си готов да носиш отговорностите на семейния живот и чак тогава да се обвързваш.
 Labrador  yes

# 97 20 окт. 2008, 11:42 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 919
Цитат на: Labrador в пн, 20 окт 2008, 11:29
Семейството се създава първо с любов към другия, а не с любов към себе си и след това към другия ...

Човек също така трябва да яде, следва ли  от това, че първо трябва да се наям аз и ако остане да дам и на жената и детето?

Любовта, както дори и храната няма как да дойде от нищото. Някой трябва да я набави за да нахрани другия, а гладния няма сили да търси храна, нито да я поделя с някого.

Знам, че е трудно да се приеме, особено след като от малки са ни натяквали, че всички други са по-ценни и по-важни от нас. Нима не разбирате, че това е един от основните проблеми на обществото ни.
Ако успеем да осъзнаем и да приемем природния си здравословен стремеж да се обичаме и да уважаваме желанията си, света ще стане едно много по-приятно място.
Знам, че ви звучи егоистично. Да, такова е!
Но аз предпочитам да притежавам здравословен егоизъм, отколкото патологичен алтруизъм.

# 98 20 окт. 2008, 11:48 ч.
  • Мнения: 822


Според мен проблемът на съвременното ни общество е точно егоизмът.
Но това е тема на дълъг разговор, а сега за жалост нямам достатъчно време. Пък и темата е друга , макар че има някаква връзка все пак  Confused

# 99 20 окт. 2008, 11:48 ч.
  • Мнения: 3 425
Значи според вас ако с мъжа си не се обичате можете да станете и да си тръгнете,защото няма обич,няма и любов,а с дечицата родени от вашата свършила любов какво се случва?!
Как се обяснява на едно дете и как то приема факта,че мама и татко се разделят,защото не се обичат,а пък видиш ли него продължават да го обичат!?
(изключвам,когато има психически тормози...говоря само за липса на любов,та даже и да се уважавате и разбирате)

Как се отразява на психиката на едно дете?Какъв пример му се дава?И доколко егоистичен е изборът да се разделим,защото любовта я няма?

Аз трудно си ги представям,защото засега ми е леко чуждо....но все си мисля,че бих направила този кокпромис със себе си,,колкото и да е голям  newsm78 така си мисля сега,пък не знам как ще реагирам ако ми се случи  newsm78

Цитат на: meggyv в пн, 20 окт 2008, 00:20
Ей го на, 10 дни вече темата си върви, Борис си мълчи.


Може и да е предприел някакви действия  Crazy

# 100 20 окт. 2008, 12:08 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Цитат на: Jade в пн, 20 окт 2008, 11:42
Цитат на: Labrador в пн, 20 окт 2008, 11:29
Семейството се създава първо с любов към другия, а не с любов към себе си и след това към другия ...

Човек също така трябва да яде, следва ли  от това, че първо трябва да се наям аз и ако остане да дам и на жената и детето?

Любовта, както дори и храната няма как да дойде от нищото. Някой трябва да я набави за да нахрани другия, а гладния няма сили да търси храна, нито да я поделя с някого.

Знам, че е трудно да се приеме, особено след като от малки са ни натяквали, че всички други са по-ценни и по-важни от нас. Нима не разбирате, че това е един от основните проблеми на обществото ни.
Ако успеем да осъзнаем и да приемем природния си здравословен стремеж да се обичаме и да уважаваме желанията си, света ще стане едно много по-приятно място.
Знам, че ви звучи егоистично. Да, такова е!
Но аз предпочитам да притежавам здравословен егоизъм, отколкото патологичен алтруизъм.
любовта не е кебабчета да си ги купиш от магазина и да се нахраниш първо ти, а после и този до теб ....

И е естествено позицията ти да не бъде приета, поради простата причина че е погрешна ... и не е проблем за обществото чувството за отговорност. Егоизма е това което спъва едно общество (в частност семейството). поставянето на личния интерес над обществения (в частност семейния) лишава семействотото от неговата същност (в частност води до разпада му).

# 101 20 окт. 2008, 12:11 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Jade в пн, 20 окт 2008, 11:42

Ако успеем да осъзнаем и да приемем природния си здравословен стремеж да се обичаме и да уважаваме желанията си, света ще стане едно много по-приятно място.
Знам, че ви звучи егоистично. Да, такова е!
Но аз предпочитам да притежавам здравословен егоизъм, отколкото патологичен алтруизъм.


Jade,прекрасно си го казала, това е и моята позиция  Hug

# 102 20 окт. 2008, 12:11 ч.
  • Мнения: X
Kaлa , а какъв пример даваш на детето си ,когато не обичаш?Или мислиш,че то не усеща липсата на любов между родителите си?
Как ще го научиш самото то да обича и да изразява чувствата си,ако ти самата не ги показваш или ги нямаш вече?
И няма ли да е по-щастливо,ако вижда и двамата си родители разделени,но щастливи,огколкото двама безразлични ,може би тъжни родители...защото липсата на любов неминуемо си проличава в даден момент...дори на изражението...

MamaBelle , тук става въпрос за липсата на любов вече...а не за бягство от отговорности!
Не мислиш ли ,че е по-отговорно,най-малкото към детето/децата,да си тръгнеш и да им спестиш много по-големи разочарования по-нататък?
Защото не мога да повярвам ,че има хора,които не се обичат и продължават 10-20-30 години мирно и тихо да съжителстват,да се уважават,да не се карат....Според мен това е невъзможно. Човек има нужда от любов още от раждането си ...И в един момент на някой от двамата ще му писне и ще тръгне да търси любов другаде...и какво става тогава с отговорностите...

пп. Много бих искала да се запозная с човек,който живее 10 и повече години например без любов...и е добър,търпелив,внимателен,няма любовник/ца...Дори приказките звучат по-реалистично...

# 103 20 окт. 2008, 12:14 ч.
  • Мнения: X
Labrador , интересно...ако човек не е научен да обича себе си ,как ще обича друг?
Как всъщност знае какво е любов и обич?  newsm78

# 104 20 окт. 2008, 12:22 ч.
  • Мнения: 2 448
Не всички други са по ценни от мен, но детето ми със сигурност. Ако не мисля така, не бих могла да се нарека майка.
Разбира се, че най хубав е идеалния вариант двама обичащи се и щастливи родители и щастливо дете, но ако живота ме постави пред дилема моето щастие или това на детето си, длъжна съм да избера неговото, защото в противен случай ще се намразя.

Освен това според моите разбирания за любовта, ако обичам някой от цялата си душа означава, че го обичам такъв какъвто е, с това което ми дава и с това , което зная, че не е способен да ми даде. Любов се дава, не се изисква.

Изисквания само към себе си. Мога да изискам отговорност към общото ни дете със съпруга ми примерно, но да изисквам от когото и да било любов за мен е немислимо.

# 105 20 окт. 2008, 12:31 ч.
  • Мнения: 3 425
Цитат на: краси.мира в пн, 20 окт 2008, 12:11
Kaлa , а какъв пример даваш на детето си ,когато не обичаш?Или мислиш,че то не усеща липсата на любов между родителите си?
Как ще го научиш самото то да обича и да изразява чувствата си,ако ти самата не ги показваш или ги нямаш вече?
И няма ли да е по-щастливо,ако вижда и двамата си родители разделени,но щастливи,огколкото двама безразлични ,може би тъжни родители...защото липсата на любов неминуемо си проличава в даден момент...дори на изражението...


Да, права си  Peace Но пък все си мисля,че 2ма цивилизовани родители могат да намерят общ език в името на общото семейно благо  поне за 20тина години newsm78 пък после децата като за големи всеки да си Фаща пътя  newsm78 ,но трябва да си призная,че аз съм израстнала в сплотено семейство и родителите ми все още са заедно и се търсят  Peace ...е,не всичко е идеално де,но пък съм виждала доста напарвени компромиси в името на семейството и то да остане заедно  Peace
То всичко си е според зависи от личността....но много се надявам след 10год ако мъжа ми се изчерпи да ме обича по една или друга причина(или аз) да намерим обще цивилизован език в името на детето(децата) ни  Peace

# 106 20 окт. 2008, 12:35 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: краси.мира в пн, 20 окт 2008, 12:11

пп. Много бих искала да се запозная с човек,който живее 10 и повече години например без любов...и е добър,търпелив,внимателен,няма любовник/ца...Дори приказките звучат по-реалистично...

Наличието или не на любовник / ца / няма връзка с темата. Става дума за това дали да си тръгнем, ако вече не обичаме, а е останало само уважението.
И да, познавам семейства, които си живеят и отглеждат децата без скандали, при които любовта по някакви причини си е отишла, дали защото всеки се е променил или нещо друго и поддържането на странични дискретни връзки не им пречи да възпитат добре децата си.
Както казах семейството не е САМО любов, то е много повече. И човек сам определя приоритетите си:
1.
2.
3. ......
Според собствените си разбирания. Не мисля, че моите за "най" за всички, но са единствените, които имат значение за мен и моето семейство.

# 107 20 окт. 2008, 13:07 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Цитат на: краси.мира в пн, 20 окт 2008, 12:14
Labrador , интересно...ако човек не е научен да обича себе си ,как ще обича друг?
Как всъщност знае какво е любов и обич?  newsm78

много интересен въпрос .... според мен не можеш да се учиш на това, можеш само да се научиш как да го показваш. при това съдейки най-вече какво си видял в семейството си ...

# 108 20 окт. 2008, 14:33 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 919
Цитат на: Labrador в пн, 20 окт 2008, 12:08
любовта не е кебабчета да си ги купиш от магазина и да се нахраниш първо ти, а после и този до теб ....

И е естествено позицията ти да не бъде приета, поради простата причина че е погрешна ... и не е проблем за обществото чувството за отговорност. Егоизма е това което спъва едно общество (в частност семейството). поставянето на личния интерес над обществения (в частност семейния) лишава семействотото от неговата същност (в частност води до разпада му).
А, моля те... сравнението с храната ти го направи Wink

Позицията ми е различна е от твоята. Това я прави погрешна само в твоите очи.
Искам дебело да подчертая, че егоизма (чистия здрав егоизъм, а не егоцентризма) не изключва чувството за отговорност.
Да се обичаш и уважаваш не означава да зарежеш всички около себе си и да живееш единствено в полза на собствения си задник. Пак повтарям, говоря за здравословния егоизъм, този който ни е вроден, подобно на чувството за самосъхранение.

Поставянето на обществения интерес над личния е нездравословно и често води до лоши последици. А най-лошото е, че става пример за децата ни, които на свой ред ще страдат от това.

# 109 20 окт. 2008, 14:45 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
хайде свържи ми "чистия здрав егоизъм" с думата любов ... или дай по-точна дефиниция.
и какви последици? и как децата ни ще страдат от това?

# 110 20 окт. 2008, 14:46 ч.
  • Мнения: X
Labrador , ти сам си го казал...

можеш само да се научиш как да го показваш. при това съдейки най-вече какво си видял в семейството си ..." - именно в семейството детето се учи да показва чувствата си .А как да се научи,като не вижда любов, а само двама души ,които живеят като съквартиранти...

# 111 20 окт. 2008, 14:49 ч.
  • Мнения: X
Labrador , ето ти пример:
Жена ,която не се уважава и не се обича,мъжът й постоянно я навиква,критикува,а тя не прави нищо ,за да се защити...За мен това е човек,който не е научен да се обича, а винаги да поставя другите на първо място...Така и децата се научават ,че това е правилното поведение към жените ,или мъжете, ако е обратния вариант,защото макар и по-рядко срещан,и той съществува...

# 112 20 окт. 2008, 14:56 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: краси.мира в пн, 20 окт 2008, 14:46

можеш само да се научиш как да го показваш. при това съдейки най-вече какво си видял в семейството си ..." - именно в семейството детето се учи да показва чувствата си .А как да се научи,като не вижда любов, а само двама души ,които живеят като съквартиранти...

Детето може да види много - може да види , че мама и тати го обичат, че се уважават и правят всичко за него. Че живеят заедно, а не след като тръпката си е отишла / или според някой се трансформирала в приятелска обич / всеки да си е хванал пътя в дирене на собственото си желание за тръпнене с някой друг, щото видите и така щял да е супер щастлив родител. Детето няма място в спалнята на родителите си и не е нужно да знае каква и колко е тяхната страст. За него е по важно да живее с двамата, отколкото с един от тях, пък бил той или тя влюбен в друг.
Какво ще го топли моето дете, ако на мен в едни момент вече не ми пърхат пеперуди в стомаха от баща му, хвана си пътя и пред очите му показвам, че ми пърхат, но от друг. Да , много ще съм щастлива, но само аз. А това е доста егоистично. Предпочитам детето ми да не става свидетел на това, поне не докато не порасне достатъчно, за да ме разбере.

# 113 20 окт. 2008, 14:58 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Цитат на: краси.мира в пн, 20 окт 2008, 14:49
Labrador , ето ти пример:
Жена ,която не се уважава и не се обича,мъжът й постоянно я навиква,критикува,а тя не прави нищо ,за да се защити...За мен това е човек,който не е научен да се обича, а винаги да поставя другите на първо място...Така и децата се научават ,че това е правилното поведение към жените ,или мъжете, ако е обратния вариант,защото макар и по-рядко срещан,и той съществува...

Това което описваш няма общо с тезата. Дори се обича (или не), мъжът и може да я навиква, обратното също е възможно.
Също така може да заключим че в този случай мъжът действа като егоист ....

# 114 20 окт. 2008, 15:05 ч.
  • Мнения: 3 425
Факт е,че в последните 10-15год разводите са се увеличили...да,времената са различни от това на моите родители,баби и дядовци,но ИСТИНАТА е,че хората вече не се изтърпяват,нямат желание и 'нерви' да правят компромиси в името на социалната единица СЕМЕЙСТВО(пак казвам изкл тормозения,побоища и подобни).....да всичко е различно,но аз все още искам да вярвам,че мога да създам семейство и да осигуря хармония в него...да,вярно любовта е фондаментална,но имаи други качества не по-малко важни за един прекрасен семеен живот....е, ще има и по-щастливи от мен,по-обичани, по-често правещи секс,по-...не знам си какво си,но аз съм МАЙКА и ако мъжа ми утре не ми е мъж,то децата ми са завинаги и не искам да ги наранявам....те нямат вина за това,че една любов е свършила,но аз ще имам вина,че не съм намерила начина да им спестя едно вътрешно страдание,което ще им остане за цял живот....всеки сам си прави избора и си степенува нещата  Peace

# 115 20 окт. 2008, 15:35 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 919
Цитат на: Labrador в пн, 20 окт 2008, 14:45
хайде свържи ми "чистия здрав егоизъм" с думата любов ... или дай по-точна дефиниция.
и какви последици? и как децата ни ще страдат от това?

Ако сметнем, че егоизма би могъл да се опише с думите "Поставяне на личните интереси над тези на другите", а любовта с - "Състояние в което другия става важен колкото теб, а да му даваш от себе си ти носи дори по-голямо удоволствие, отколкото да получаваш", то ще кажа, че няма по-голямо удоволствие от това да си доставиш удоволствието да дадеш всичко свое на човека, когото обичаш.
Мдааа... самата любов също е форма на егоизъм, но смятам да спра до тук, че и без това са малко тези, които са в състояние да разберат за какво говоря.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата