Моят син от 2 месеца вече ходи,така и не се научи да се крепи,челото му е като релефна карта,синьо,червено,направо незнам вече...а ужким винаги съм до него,как стават нещата за части от секундата и хоп-нова цицина,последните 2 пъти все цели касата на вратата,направо изтръпвам като се сетя...опасни ли са цицините?И всички ли в началото са така и докога е това начало?
- Публикувана: 13 окт. 2008, 14:43 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2008, 18:17 ч.
Падат ли много вашите деца?
Ами "НЕ" не пада,защото съм като навита пружинка 
неотлъчно до него.От прохождането до сега...вече седем-осем месеца съм "позволила"едно падане от леглото/скочи бързо сам и не повтори ,защото се стресна 
/ и още едно от нашата спалня ,защото се търкаляше и се лиготеше ,а аз не успях да го стигна като правеше поредното кълбо 
.Та само две падания върху килима-това са ни "постиженията".Ама и синът ми си беше смел но предпазлив и внимаваше къде ходи,къде има препятствия-абе и той внимава и аз.Така ,че паданията ни са няколко 
неотлъчно до него.От прохождането до сега...вече седем-осем месеца съм "позволила"едно падане от леглото/скочи бързо сам и не повтори ,защото се стресна / и още едно от нашата спалня ,защото се търкаляше и се лиготеше ,а аз не успях да го стигна като правеше поредното кълбо .Та само две падания върху килима-това са ни "постиженията".Ама и синът ми си беше смел но предпазлив и внимаваше къде ходи,къде има препятствия-абе и той внимава и аз.Така ,че паданията ни са няколко 
Пада и още как 
Сега е малко по-добре,но съвсем малко.Това че върви напред,а гледа назад изобщо не го смущава.....не внимава изобщо и препятствията от които боли не ги забелязва докъто не го връхлетят Роман мога да напиша по темата,но съм се примирила че просто има по-невнимателни и несъобразителни деца измежду които е и моето.Така че споко.
Сега е малко по-добре,но съвсем малко.Това че върви напред,а гледа назад изобщо не го смущава.....не внимава изобщо и препятствията от които боли не ги забелязва докъто не го връхлетят Роман мога да напиша по темата,но съм се примирила че просто има по-невнимателни и несъобразителни деца измежду които е и моето.Така че споко. Ами повечето са така. Ако те успокоява това, моят беше същия!
Като се стабилизира с ходенето, се почна с катеренето и опити за превземане на непосилни за възрастта му препятствия. Всеки ден сме в опасна ситуация. Вече няколко пъти въздуха ми е спирал от стрес.
Като се стабилизира с ходенето, се почна с катеренето и опити за превземане на непосилни за възрастта му препятствия. Всеки ден сме в опасна ситуация. Вече няколко пъти въздуха ми е спирал от стрес.
даже доста време го държах на коланите за прохождащи, и майките около мен само роптаеха, че то така нямало да се научи да пада и т.н. но сега нещата откъм ходене са доста по-спокойни, но пък за сметка на това се катери навсякъде.
Mоето не е падало много докато прохождаше. Започна да пада чак по-късно когато започна да тича или просто да си върви по улиците до нас (тук е като терен за бягане с препятствия и екстремни преживявания - ако няма коли значи дупката е яма). Иначе челото никога не си е уцелвала- няколко пъти си разби устата, а в повечето случаи само си образува синявици по краката.
Няма страшно, някои и като възрастни падат много. Важното е да не личи
Няма страшно, някои и като възрастни падат много. Важното е да не личи
