такаааааааааааааааааа....
току що влизам от вратата и бързам да споделя, защото ми стана криво!
малката ми дъщеря е на почти 6 години.
Ходи на детска градина.много и харесва.Госпожите са малко по строги от нужното, даже не точно строги ми де да знам -серт.
обикновенно, каквито и дрехи да обличам на щерка си, виаги са по-спортен тип - не нацузи, но не и рокли, блузи с паети , синджирчета и т.н.
Не че ги отписвам тотално, просто не са мой тип и стил , съответно липсват и при децата ми.
И пак обикновенно в повечето случай е с панталон за да и е удобно.
Ако е с рокля или пола, то те са пак спортно ежедневен тип.
Днес беше с пола.Много джиджана, с ризка на рае в същите тонове и отгоре с блузка дълго ръкавче с две цветенца.Тънък чорапогащник и чорапки, все пак сутрин е студено.И с маратонки - на мен поне са ми любимите и обувки (даже за момента са единствените).
и отивам аз сега да си взема детето.Усмихнтата, бях на фризьор, та с настроение отивам.Те играят на двора.Малката ме вижда и се втурва към мен и тя усмихнта "мамооооо, ееейййй имаш нова прическа"
идва госпожата към мен и какво
ми казва.
"Госпожа вие ли я наредихте така сутринта?"
отговарям да и питам защо - не и ли беше много удобно?!
но какъв е проблема мислите:
"Първо, госпожа , обувките и са големи, второ, погледнете другите деца, друго такова виждате ли, къде сте виждали чорапи върху чорапогащник...., в цялата градина друго така облечено няма да намерите....!!!"
" Е - отвръщам аз, ние сме уникални!"
а друга госпожа се обажда отзаде, "баба ми ходеше едно време така"
и ми стана криво, много, защото в този момент се усетих тъпо, как ме оглеждат, и най вече панталано ми, който не ми стоиосоенно добре - напълняла съм, и съм му навила на всичкото отгоре крачолите.
Много кофти се почуствах, много.
та така, да знаете - вече си поставяме и забележки за стила на об личане
току що влизам от вратата и бързам да споделя, защото ми стана криво!
малката ми дъщеря е на почти 6 години.
Ходи на детска градина.много и харесва.Госпожите са малко по строги от нужното, даже не точно строги ми де да знам -серт.
обикновенно, каквито и дрехи да обличам на щерка си, виаги са по-спортен тип - не нацузи, но не и рокли, блузи с паети , синджирчета и т.н.
Не че ги отписвам тотално, просто не са мой тип и стил , съответно липсват и при децата ми.
И пак обикновенно в повечето случай е с панталон за да и е удобно.
Ако е с рокля или пола, то те са пак спортно ежедневен тип.
Днес беше с пола.Много джиджана, с ризка на рае в същите тонове и отгоре с блузка дълго ръкавче с две цветенца.Тънък чорапогащник и чорапки, все пак сутрин е студено.И с маратонки - на мен поне са ми любимите и обувки (даже за момента са единствените).
и отивам аз сега да си взема детето.Усмихнтата, бях на фризьор, та с настроение отивам.Те играят на двора.Малката ме вижда и се втурва към мен и тя усмихнта "мамооооо, ееейййй имаш нова прическа"
идва госпожата към мен и какво
ми казва."Госпожа вие ли я наредихте така сутринта?"
отговарям да и питам защо - не и ли беше много удобно?!
но какъв е проблема мислите:
"Първо, госпожа , обувките и са големи, второ, погледнете другите деца, друго такова виждате ли, къде сте виждали чорапи върху чорапогащник...., в цялата градина друго така облечено няма да намерите....!!!"
" Е - отвръщам аз, ние сме уникални!"
а друга госпожа се обажда отзаде, "баба ми ходеше едно време така"
и ми стана криво, много, защото в този момент се усетих тъпо, как ме оглеждат, и най вече панталано ми, който не ми стоиосоенно добре - напълняла съм, и съм му навила на всичкото отгоре крачолите.
Много кофти се почуствах, много.
та така, да знаете - вече си поставяме и забележки за стила на об личане
Не знам как бих реагирала аз-също не обичам конфликти, но най-вероятно щях да кажа нещо хапливо. В ДГ дъщеря ми ходи спортно облечена, не обича поли и рокли и съответно не носи. Нейния стил не ми допада, но се съобръзявам с него. 
Това как обличаш детето, а и себе си, си е лично твоя работа и стига то да се чувства добре- госпожите или там каквито се водят тези "дами", нямат изобщо повод да си изказват мнението. Дори и не пред теб- пак е странно вечното одумване и коментиране на хората по улицата 
- панталон за хладен ден +блузка, нооо тя решава, че си иска роклята на Бел (една от цялата орда принцеси) и я нахлузва отгоре, а след това си облича якето 
Пробвам да я склоня да не излиза така, но ако настоява- оставям я 
). Аз съм на принципа, доста непривичен за жалост все още по нашите земи, че щом дрехите са подходящи за сезона (т.е. няма да настине или да се претопли), то нека е мир и спокойствие и тя да е щастлива. Също така обичам черните дрехи и редовно купувам блузи, чорапогащници и какво ли не в този цвят. Откачам от изцяло инфантилните бонбонени цветове и екипчета по магазините, а околните откачат от гледката на дете, облечено в черно 
Колко съм ходила така 
И клиновете...все се канеше да ми забрани да ходя с клин на училище, неприлично му се виждаше.
.Наистина тъжното в случая е ,че разчиташ на тези хора да помагат във възпитание то на детето ти 
за него.
ммддаааа... мислех си, че е приоритет по- скоро на малките градчета, където почти всеки познава поне половината си съграждани или техни роднини, или колеги или съседи . Или са сватове 
По темата не е работа на учителките да казват как да е облечено детето, освен ако нещо в облеклото не му пречи. И на мен се опитаха да намекнат как би трябвало да се облича детето с коментара "днес е много хубава". Аз обаче отвърнах, че всички деца винаги са хубави. И на другия ден моята хубостница си избра облекло от две блузи, едната от които с къс ръкав и то най-отгоре, върху иначе официален панталон. Според мен си е супер така, ама като я взех блузката с къс ръкав беше облечена отдолу, при това с гърба отпред, а Теди почти ревяща обясни как лелята не знаела как да я облече. Та се наложи пред лелката да я преоблека, за да види как става обличането всъщност. 
