детегледачка съм и имам нужда от съвет

  • 2 969
  • 35
  •   1
Отговори
# 30
баба му принципно се меси когато съм със него, майка му и баща му не, и не знам защо. случвало ми се е докато го храня да ми вземе лъжицата от ръката за да му я набута в устата(като през това време той не си е отворил устичката защото иска да ми каже нещо или да ми обясни нещо). също така се опитвам да го храня само когато е гладен  защото е 25 кг. а баба му постоянно му бута някакви неща в устата- на ден по един шоколад , кренвирш, пастет и тн. като аз съм изрично предупредена от родителите му да не го тъпча с такива боклуци и да се храни само тогава когато сам пожелае. не знам ситуацията е малко объркана. нещото което ме притеснява в това да говоря с майка му е да не си помисли че се опитвам да я уча как да си гледа детето или че критикувам грижите на бабата...

# 31
  • Мнения: 413
дипломатичен начин е, ако споделиш наблюденията си на майката и бащата когат по възможност са заедно. Те със сигурност знаят за проблема, но не са му обърнали достатъчно внимание по една или друга причина. Когато ти им обърнеш внимание те ще трябва да вземат решение за проблема и вече няма да го отлагат. Сподели за автоагресията и за това, че бабата те обърква или по-скоро обърква теб и детето като се намесва.
Съвета да не му обръщаш внимание като се удря сам е добър. Със сигурност това е отчаян начин да привлича внимание.

# 32
  • Мнения: 5 877
Значи,
тръшкането на 2-3 годишна възраст е често срещано.
Гушни го така, че да не може да ръкомаха, и го дръж така, докато му мине.
Чаша вода може да свърши работа. Или да си играе нещо с вода.
Аз моята дъщеря я оставях просто в стаята й, докато й мине кризата, но не знам с чуждо дете какво бих правила.

# 33
говорих днес с майката за автоагресията му, но не разполагахме с достатъчно време за да говорим и за другите неща. мисля че мина добре и в най скоро време пак ще поговорим и се надявам и за другите неща да мине така както днес Simple Smile
P.S. Благодаря на всички

# 34
  • Мнения: 497
Значи,
тръшкането на 2-3 годишна възраст е често срещано.
Гушни го така, че да не може да ръкомаха, и го дръж така, докато му мине.
Чаша вода може да свърши работа. Или да си играе нещо с вода.
Аз моята дъщеря я оставях просто в стаята й, докато й мине кризата, но не знам с чуждо дете какво бих правила.

И аз съм на същото мнение. Моят син около тази възраст също се "тръшкаше" и това със здравата прегръдка определено действа.
Мисля, че във вашия случай бабата може би проявява някаква "ревност" към това, че друг човек се грижи за детето и се справя по-добре. Явно има конфликт между родителите и нея - те са по-строги, тя глези детето и тъй като я упрекват за това тя се опитва да бъде строга , но всъщност става лоша. Детето усеща, че има напрежение и реагира по своя си начин.
Горещо препоръчвам книгата на Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител"

# 35
  • Мнения: 2 018
alabalaxx, наистина интересна и полезна книга.   bouquet

Долу са цитати от нея, а подробности, ето от тук.  Peace http://ivalex.multiply.com/journal/item/4/4

"...Ако накараме група родители да определят с тайно гла­суване най-уморителния период от предучилищната възраст на децата им, мнозинството с положителност биха посочи­ли две години и половина, защото на тази възраст децата проявяват крайности. Ето защо честотната крива на перда­ха достига своя връх точно тогава."
На този стадий детето не се вписва добре в никоя соци­ална група и не е истински склонно да общува със себепо­добните си. То все още се нуждае от майка си. Майката е слънцето, около което се върти младата планета.
Обикновено детето е упорито и непреклонно. Изисква желанията му да бъдат задоволявани на минутата. Не си пада по компромисите, не обича да дели онова, което смя­та за свое, зле се приспособява към реалността. Не приема никакво изменение в съществуващото. Яростно протести­ра, ако мама или татко променят или прескочат някоя дума в позната песен или приказка. Възприема всяка рутинна домашна дейност като поредност от строго определени събития и абсолютно държи да се спазва установения ред. С това ни напомня за някой придирчив стар ерген-перфек-ционист с веднъж завинаги изработени навици. Но за ]раз-лйка от ергена детето може изцяло и внезапно да се проме­ни. Давате му плодов сок в стъклена чаша, то иска в порце­ланова. Предлагате му порцеланова, то държи на стъклена. Детето е тиранично. То обича да заповядва. Държи се като малък цар, като господар на къщата. Опитва се да върши неща, с които очевидно не може да се справи само, като наиример да си завърже връзките на обувките, и кате­горично отказва да приеме помощта ви. А когато забеле-жи че не се получава, избухва в сълзи и прави страхотна сцена. Може дори да ви обвини, че не сте му помогнали.
Този период е и време на силни изблици, на бури и нап­режения, на чести смени на настроението. На всякакви край­ности...."
..............................................................................
„Първото юношество" притежава сходни черти. Най-чес­то то се характеризира с „остави, мамо, мога и сам". Дете­то отказва помощта на майка си например в обличането и ядосано възкликва: „Аз сам!"
В други случаи обаче то се лепва за майка си, заявявай­ки, че е още бебе, и настоява тя да прави всичко вместо него. Също като юношата двегодишното дете всекичасно и всекидневно се люшка напред-назад между стремежа си към самостоятелност и желанието да остане в инфантилна зависимост от майка си. То приема облика на „господин Да-Не". Поради тази причина налаганите му ограничения трябва да бъдат гъвкави. Погрешно е да се принуждава дете на тази възраст да спазва строги принципи по отношение на обличането, часа за къпане и пр. Абсолютните и неиз­менни правила просто са неприложими на този стадий от развитието, дотолкова той е съставен от сложни чувства и стремежи. Общо взето, желателно е родителите да не нала­гат точни и ясно определени правила и ограничения, преди детето да навърши три години. Но между втория и третия рожден ден те биха могли печелившо да последват мъдрия съвет на Емерсън: „Глупавото постоянство е демонът на дребния дух".                                   
Значи новата задача, поставена на детето през този ста­дий йа развитие, е да придобие силен усет за своята инди­видуалност, дълбоко чувство за това, което е. В същото вре­ме обаче то трябва да се научи да се съобразява с очаквани­ята на обществото (тоест на тази възраст главно на родите­лите).                                                                     
И тук нещата могат да тръгнат на зле по два начина. Ако родителите упражняват твърде строг контрол и изискват абсолютно подчинение, детето става прекалено послушно. Сещам се за едно познато момченце, което така и не пре­мина през стадия на противопоставяне, типичен за двего­дишните, защото майка му просто не му позволи. Тя напра­во го дресира да бъде пасивно и покорно. Не търпеше ни­какъв импулсивен порив или емоционален изблик, така характерни за възрастта му. Напротив, награждаваше сина си всеки път, когато се държеше спокойно, пасивно и „ми­ло". Тази система действаше отлично в смисъл, че, за май­ката въпросният стадий на развитие съвсем не беше изпи­тание, напротив, премина относително безболезнено, но не свърши работа на детето. Когато то тръгна на детско учи­лище*, учителката забеляза, че е плахо, не си играе с други­те деца и е по-скоро затворено. Явно майката прекалено добре го бе приучила към пасивност и кротост. А подобно поведение можеше да го превърне в стеснителен и лишен от агресивност мъж, неспособен да се впусне в живота и да предприеме нещо ново.
Но не всички деца се огъват така лесно пред строгостта на родителите си. Някои малчугани..."

Общи условия

Активация на акаунт