СПЕШНО МОЛЯ ЗА СЪВЕТ-ВСЯКА НОЩ ПИЩИ И НИЩО НЕ ПОМАГА

  • 2 316
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 139
При нас положението е същото. От 3 седмици ходи на ясла и от тогава няма спане в нашата къща Rolling Eyes Към 3-4 часа през нощта се буди и до сутринта пиши, рита, върти се, като го гушна ме блъска и пищи още по-силно. Чудя се как му остава глас. Много съм притеснена, явно е нещо свързано с адаптирането в яслата. Там е мушица, не плаче, папка, спинка, а в къщи рев за всяко нещо като го вземем след яслата и нощем след като мине първия сън се започва. Вече дори ми минава през ум, да го спирам от ясла, но се чудя, дали да изчакам още малко.
Извинявам се на авторката, че й използвам темата, но ако може някой преживял това да ме насочи какъв специалист да търся. Мисля си за детски психолог, детето е на 1г.7м., не говори още.
Явно много деца реагират така на яслата. Моя син също беше така. С времето свикна обаче. Това са им много нови емоций. Синът ми като го вземеше някой друг от яслата и като ме види бягаше от мен. Беше ми сърдит. Иначе и до сега нощем проплаква и аз все си мисля, че нещо го боли. Като го питам казва, че нищо не го боли.  Смятам, че това е период, който ще отмине.

# 16
  • Мнения: 532
И моята госпожица така пищеше всяка нощ без никаква реална причина,нито на ясла е ходила,нито някой я е плашил.А като се разпищи и понеча да я докосна ,преминаваше в истерия.Единственото ,което помагаше ,беше да я вдигна и да я събудя хубаво,носех я до кухнята ,измивах й личицето с вода,показвах й навън лампите или Луната през прозореца.....Разни такива работи,които да й отвлекат вниманието от реването и после като се успокои си лягахме пак.
Явно при много деца е така ,явно изживяват впечатленията си от деня,особено ,ако са по-емоционални.Но това се оправя с времето.

# 17
                                                                                                   БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ

                        ЗА СЪВЕТИТЕ, КОИТО МИ ДАДОХТЕ!

            БИХ ИСКАЛА ДА НАПРАВЯ ЕДНО ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ МОЯ ПРОБЛЕМ- В ОТГОВОР НА ВСИЧКИ, КОИТО МИ ПИШЕТЕ:ВОДИЛА СЪМ ДЕТЕТО НА ЛЕКАР- ЗДРАВА Е, НО НИ ИЗПИСА ХОМЕОПАТИЧНИ ХАПЧЕТА ЗА УСПОКОЕНИЕ. ЛЯХА Й КУРШУМ, ВОДИХ Я НА ПОП ДА Й ПЕЕ МОЛИТВА /ВЯРВАЩА СЪМ/, НО ПАК НИЩО НЕ НИ ПОМОГНА. ТОВА ПРОДЪЛЖАВА ПОВЕЧЕ ОТ 2 МЕСЕЦА. ИЗБЯГВАМ ДА Й ДАВАМ СЛАДКО, А  ВЕЧЕР В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ Й ДАВАМ. КОГАТО НОЩЕМ ЗАПОЧНЕ ДА ПЛАЧЕ И ДА ПИЩИ Е С ОТВОРЕНИ ОЧИ /НИКАКЪВ ПРИЗНАК ДА СЪНУВА/,НЕ ДАВА ДА Я ГУШНА, А ЩОМ Я ИЗВАДЯ ОТ КОШАРКАТА- ПЛАЧЕ ДА Я СЛОЖА ПАК ТАМ:НЕ ИСКА ДА СПИ ПРИ МЕН, СВИКНАЛА СИ Е В КОШАРКАТА.НЕ ЗНАМ ДАЛИ СЪНУВА,КАКВО Е ТОВА СЪСТОЯНИЕ?!? ПЛАЧЕ ОКОЛО 1 ЧАС СЛЕД КОЕТО СИ ИЗПИВА ТОПЛОТО МЛЯКО, КОЕТО СЪМ Й ДАЛА И ЧАК ТОГАВА СЪС ЗОР ЗАСПИВА. НЕ ХОДИ НА ЯСЛА, ЗАЩОТО НЯМАШЕ МЕСТА. ПРЕЗ ДЕНЯ Я ГЛЕДА МАЙКА МИ, ЗАЩОТО АЗ СЪМ СТУДЕНТКА И СЕГА ИМАМ ИЗПИТИ, А ВЕЧЕР СИ Е ПРИ МЕН /ТАТКОТО РАБОТИ В ЧУЖБИНА/НЕ ЗНАМ ДАЛИ ТОВА Е ПРАВИЛНО, Т. Е. ДАЛИ Й СЕ ОТРАЗЯВА ДОБРЕ.ДНЕС МИ СЪОБЩИХА, ЧЕ Я ПРИЕМАТ НА ЯСЛА СЛЕД 3 СЕДМИЦИ-ДАЛИ ЩЕ СВИКНЕ ПОКРАЙ ДРУГИТЕ ДЕЦА? НАДЯВАМ СЕ, ЗАЩОТО Е ОБЩИТЕЛНА.

           АКО НЯКОЙ ИМА ОЩЕ ИДЕИ, НЕКА ДА ПИШЕ! Praynig

# 18
  • София
  • Мнения: 13 206
Моля пиши нормално, а не с главни букви!!!

По темата. Аз не бих давала никакви хапчета, било то и хомеопатични... Моето дете беше както описваш ти. Бидеше се в истерия. Не го свързвам с яслата, защото тя на ясла тръгна, когато беше на 1 г. и 3м., а това се появи около 2 г. й възраст и малко преди това. Според мен сецата в тази възраст като цяло са по-неспокойни, защото периода съвпада и с "трудните две" и с растежа на зъбите. Александра не можеше да се успокои от нищо, накрая установих, че всъщност тя седи с отворени очи, но спи. Когато й дам водичка се успокояваше. Така постепенно тия пристъпи преминаха. След 3 г. възраст й се е случвало много рядко, ако е събрала много емоци през деня, вкл. положителни.

П.С. Куршума, молитвите и пр. няма да ги коментирам изобщо.. безполезни глупости за мен лично  Wink

# 19
  • Мнения: 3 323
А, съвпада ли периода на гледането от бабата с ревовете? При такова малко дете всяка промяна е драстична, още повече, щом таткото е изчезнал ( имам предвид - от живота на детето, то не разбира заминаването като такова) внезапно... И моя големия син мина през такъв рев, макар на по късна възраст (след смъртта на баба си), интересното е че макар и с отворени очи детето не е будно, а в някакво преходно състояние на сън и будуване (по мои наблюдения). Внимателно му говорех и успокоявах, докато не се разбуди окончателно и види че "страшното нещо" го няма.

# 20
  • Мнения: 386
Ревяхме, мисля от филми.
Водех я сред природата, в парка, на село; където може свободно, без никакви забрани да играе , да лудува , да изчерпи всички сили физически,  да не  останат силици за страхове и сънуване. Преди сън приказки и гушкане с мен.

# 21
да, съвпада, защо? всъщност бабата я гледа у нас, а с таткото детето изобщо не е свикнало, защото той си идва на 3 мес. за по 10 дни и пак заминава

# 22
  • Мнения: 463
На нас ни се слу4ваше същото,между 1 и 2.5 годинки някъде.Малкият се будеше всяка нощ с писъци,дори ти4аше из къщи и нищо не можеше да го успокои за около 1 час,абе ужас някакъв.Спеше,но беше с отворени очи и ние дълго време си мислехме че е буден.А ако опитаме да го гушнем пищеше още по-силно.Много се бяхме притеснили с баща му.
В края на краищата го заведох на лекар,тук в Англия и обяснението беше,че това е  Night terrors ,така е на английски,и докорът каза,че ще го израсте.И каза когато пищи така да не се опитваме да му говорим и да не го гушкаме просто да го оставим да се успокои.И да има спокоен режим преди лягане,да не се превъзбужда.Отмина слава богу.
Нядявам се да съм била полезна Hug

Последна редакция: вт, 21 окт 2008, 22:45 от кики

# 23
  • София
  • Мнения: 13 206
А, съвпада ли периода на гледането от бабата с ревовете? При такова малко дете всяка промяна е драстична, още повече, щом таткото е изчезнал ( имам предвид - от живота на детето, то не разбира заминаването като такова) внезапно... И моя големия син мина през такъв рев, макар на по късна възраст (след смъртта на баба си), интересното е че макар и с отворени очи детето не е будно, а в някакво преходно състояние на сън и будуване (по мои наблюдения). Внимателно му говорех и успокоявах, докато не се разбуди окончателно и види че "страшното нещо" го няма.

А дъщеря ми не е показвала да я е страх от нещо. Просто изпадаше в истерия... помагаше само водичка да й дам да пие. Моето дете е много емоционално и впечатлително. Приела съм, че е такава, което донякъде ще й играе лоши шеги в бъдеще  Wink

А според мен ако се прочете темата внимателно ще видите, че периода е горе-долу в една и съща възраст. Според мен няма връзка с отделянето на детето от майката, защото при нас настъпи доста след тръгването на яслата. А, и при нея никакво гушкане не вършеше работа. Тя се биеше яко ако някой я пипне. И реве истерично и се изпъва и бие с ръцете ако я докосне човек.

# 24
  • Мнения: 101
Моля пиши нормално, а не с главни букви!!!

По темата. Аз не бих давала никакви хапчета, било то и хомеопатични... Моето дете беше както описваш ти. Бидеше се в истерия. Не го свързвам с яслата, защото тя на ясла тръгна, когато беше на 1 г. и 3м., а това се появи около 2 г. й възраст и малко преди това. Според мен сецата в тази възраст като цяло са по-неспокойни, защото периода съвпада и с "трудните две" и с растежа на зъбите. Александра не можеше да се успокои от нищо, накрая установих, че всъщност тя седи с отворени очи, но спи. Когато й дам водичка се успокояваше. Така постепенно тия пристъпи преминаха. След 3 г. възраст й се е случвало много рядко, ако е събрала много емоци през деня, вкл. положителни.

П.С. Куршума, молитвите и пр. няма да ги коментирам изобщо.. безполезни глупости за мен лично  Wink
Имате ли куче,котка. Провери за бълхи!

# 25
  • Мнения: 3 323
да, съвпада, защо? всъщност бабата я гледа у нас, а с таткото детето изобщо не е свикнало, защото той си идва на 3 мес. за по 10 дни и пак заминава

Виж, не съм психолог - пиша ти собствения си опит от моите деца. Смятам че детето (до този момент свързано много емоционално с теб) усеща остро липсата ти, не защото бабата не се грижи добре за него - просто ти си неговата опора и сигурност. Също присъствието на тати (макар и спорадично - сигурно му говориш за него и се чувате по телефона в присъствието на детето). Не се притеснявай - това е като свикването с ясла/градина, макар и с много емоция ще премине.

А дъщеря ми не е показвала да я е страх от нещо. Просто изпадаше в истерия... помагаше само водичка да й дам да пие. Моето дете е много емоционално и впечатлително. Приела съм, че е такава, което донякъде ще й играе лоши шеги в бъдеще  Wink

А според мен ако се прочете темата внимателно ще видите, че периода е горе-долу в една и съща възраст. Според мен няма връзка с отделянето на детето от майката, защото при нас настъпи доста след тръгването на яслата. А, и при нея никакво гушкане не вършеше работа. Тя се биеше яко ако някой я пипне. И реве истерично и се изпъва и бие с ръцете ако я докосне човек.

Да, би могло да се обясни и с "бебешки" пубертет, но при моите деца се разви при различни събития, нарушаващи техния свят и сигурност, затова го и написах. Визирам именно страха, а не емоциите преживени през деня. Третото ми дете е на същата възраст и то както и останалите (в този период) няма подобни отклонения. При малкия син беше градината ( на 3 год.), при големия - загубата на баба (живеехме заедно). Исках само да дам насоки на майчето, като ориентир за случващото се ( повтарям - базирано на моя опит, дали съм права - не мога да кажа).

# 26
  • Мнения: 781
Явно изнервеното ежедневие се отразява и на децата. Такива истерии, такова чудо не бях преживявала с голямото ми дете, а то беше от много ревливите, но се успокояваше по-лесно. Тази нощ малкия ни взе акъла, от 1 до 3.30 истеричен рев и нищо не признава ooooh!Не знам само съседите докога ще ни траят, защото децибелите, които развиваме са особено високи.Ако това продължи година, както казвате, ще трябва да си запазя място в лудницата Confused

# 27
  • Мнения: 851
Боже момичета добре, че го има този форум та да чета, че не само ние сме така. Тамън бях решила, че нещо не ни е в ред...Всяка нощ проревава по няколко пъти. Понякога вика нещо, понякога като днес се събужда и не може повече да заспи. Но при нас го има и това, че отскоро сме на ясла, а ни растат и вторите кътници. Аз за съжаление ходя на работа и недоспиването ме съсипва. /направо се чудя другите мами как издържат/.
И аз мисля, че детето преживява раздялата с мама. Но не съм съгласна, че баба му не се грижи добре за него. Най-перфектната да е, щом не е мама ще се разстройва. Мисля, че е нормален период, ще отмине и не бива да му се придава прекалено значение. Явно всички деца минават през такива фази. Просто стискайте зъби, за да издържим. Hug

Общи условия

Активация на акаунт