Майките,избрали да останат вкъщи-3

Лала Рахин,колкото и изтъркано да звучи-това са деца,радвай се,че играе и беснее.Освен това именно възрастта между годинка и две е най...как да кажа-опознаваща за детето.То вече може да ходи/тича,все гледа да разузнае къде какво има,защо е там .и моите деца на тази възраст не играеха с кукли.Най-подходящи според мен са играчките от типа на кубчета за сглобяване тип Лего,също разни къщички с отвори,през които да се поставят предмети със съответната форма,дървени играчки...Истината е,че това е трудна възраст за майката,но то всяка възраст си има своите трудности.За филмчетата-чак сле тригодишна възраст започнах да пускам,преди това нямаше никакъв интерес.Не че сега гледат много.

напълно съм съгласна с мнението на Валенцето относно яслите.но не ги отричам.въпрос на избор.аз съм от тези майки,които дадоха детето си направо на градина. и то защото вече аз не й бях достатъчна.искаше си вече друга компания и друг вид занимавка.иначе бих си я задължала с мен до 1ви клас. и тя е темпераментно дете/НИЯ/.теле,какво да го прави човек.....
Лала Рахин,не си ограничавай детето.нека си е палаво.няма по-хубаво нещо от дейно,щъкащо и темпераментно дете. нека се катери,тича,закача кучето и т.н.после като стане по-голямо няма да прави много от тези неща и  ще ти липсва това.сега е естествено детето.радвай му се. аз така се опитвах да контролирам палавостта на НИЯ  и темперамента,да й правя забележки за щяло и нещяло. и за какво?то си е такова.нека си го изживее.

О,и Калоян е същият навън,като хала е.Ако това може поне малко да ти послужи за успокоение.Но мисля,че на теб ти трябва
малко почивка...Има ли кой да излиза с нея за по 1-2 часа,докато е още хубаво времето,а ти да се разтовариш?Дори и да присъстваш,но да не търчиш след нея непрекъснато.Да и се порадваш отстрани,един вид.Мисля,че тогава ще я възприемеш по
друг начин.Да ти е жива и здрава!

Подписвам се и аз под това мнение и за това смятам да остана вкъщи до другата есен поне. Намирам работа оттук оттам, за малко, от вкъщи, ще вържем бюджета, но детето на ясла няма да ходи. То няма и места де, и да искам

И аз съм една от майките останали вкъщи. При нас положението е като на Лала Рахин, до преди момента в който пуснах детето си на ясли. Честно си признавам че психически трудно издържам с него по цял ден защото просто не се заиграва с нищичко. Ужасно мрънка, с повод и без повод, уморява ме и това е. Имам и по-голям батко у дома, но събрани двамата стават невъзможни. Всяко дърпа към него чергата и никой не отстъпва. Баткото е ученик и с него основно се занимавам, иначе е невъзможно да учим. ЧЕсто ме питат как сега като съм пуснала малкият на ясли си уплътнявам времето. Честно казано то просто не стига, време за себе си почти нямам. Не се оплаквам, споделям само.

ние решихме проблема с тони-фурията като му направихме сестричка

О , не въображението не ми стига алексатор терминатора + бебе


п.п.Да са ви живи и здрави дечицата

 

Темата е чудесна и аз съм една от майките, който си гледат детето в къщи.Когато стана на 2 год взехме общо решение,че за детето е по-добре да го гледам аз ,че е още малък, а и не е достатъчно самостоятелен.Другата година живот и здраве ще е на 3год и половина и ще има достатъчно време да се социализира.Поне така ни е семейното мнение.

Здравейте, бях писала в първата тема и се изгубих
При мене се наложи да остана в къщи, защото нямаме баби и двамата сме от други градове.
Първо избутах каката (сега е 5кл) , а сега се налага за малкият, който е в предучилищна в училище.
Много е трудно, защото на моменти се чувствам ненужна слугиня. Децата много се карат и постоянно викам, за това също се мразя. На мъжът ми така му е по-лесно , защото си ходи на работа и с деца и къща ангажименти няма.

Ето, тук ти е грешката - оставила си го да живее като на хотел със 10 звезди - децата му гледани, всичко оправено, манджата му манджа, че и други услуги. Това, че ти си останала вкъщи не означава, че той е освободен от ролята си на съпруг и баща. В противен случай може и без него, а само да теглиш от банкомата. Гледай да го въвличаш повечко в домашния живот. Децата са и негова грижа.

здрасти ми-ди

само внимавай как ще го направиш, за да не постигнеш обратния ефект (да трябва да викаш и по него). моя съвет е по-скоро да престанеш да се чувстваш като слугиня. той надали мрази децата ви и ако е единствения, който докарва доходи според мен е логично ТИ САМАТА да искаш да му е по-лесно поне вкъщи. той тегли на единия фронт, ти на другия. скромното ми мнние е, че ако си промениш малко мирогледа и започнеш да се чувстваш като господарката вкъщи (тази, която прави всички колелца на семейния живот да се движат нормално) вместо като "ненужна слугиня" (такова словосъчетание за пръв път чувам - всяка слугиня върши работа => е нужна!) и на теб и на децата ще ви е по-леко. не е хубаво да викаш по цял ден по децата, но надали ще престанат да те дразнят ако и той се включи - просто ще му се налага и той да вика - да си викате дружно напрежението вкъщи ще нарастне вместо да намалее...
от мен да знаеш, сестра трудно се разбира с малко братче! помогни им до колкото е възможно да намерят общ език, но имай предвид, че вероятно ще престанат да се карат едва когато се изнесат от вкъщи и заживеят в различни държави приеми го. вместо да товариш мъжа си с този "неразрешим проблем" бих те посъветвала да се отпуснеш малко и да се радваш на живота, на това, че децата ти още имат нужда от теб и на факта, че имаш възможност да им обръщаш внимание. имай малко повече увереност в собствената си стойност и в значимостта на собствената си работа!
моят мъж със сигурност не прекарва толкова време с децата, колкото ми се иска. той има нужда от тишина и спокойствие. веднъж ми каза, че дава на децата си най-доброто, което има - мен   съдира се от бачкане, за да им осигури най-добрата възможна среда за развитие. как да не му го призная...

 Казах "ненужна слугиня", защото според него съм от тези, които не се справят със задълженията си. Ако не вървя постоянно с прахосмукачката и парцала е мръсно, а аз мързелива.
 Започнах от това лято да вкарвам постепенно промени, но ни костват на всички прекалено много нерви. Той си иска неговото и не е съгласен да се откаже от никое от удоволствията си. Може би се предадох, но му обясних, че колкото по-рядко се прибира (работи в друг град и е на смени) за нас е по-добре, защото всички в къщи сме по-спокойни и се справяме по-добре без него. Този факт го накара да се постегне и сега, поне за сега се старае да отделя повече време за децата. Не мрази децата, просто си иска спокойствие, а те когато го видят полудяват да играят с него и да му разказват какво им се е случило, просто го виждат по-рядко. Така му е и по-удобно, ето каката не се справя в училище, виновна пак съм аз. Хубаво е, когато има кого да обвиняваш.

Много кофти се е получио. Практически ти си се предала и той се е възползвал. Не че нете обича, но обича повече себе си. Няма да се даде "без бой", защото усеща, че искаш да му измъкнеш килимчето изпод краката. А това не му харесва.
Ти започвай да гледаш повече себе си, а не къщата. И да си търсиш правата.

радостина, страхувам се, че това би довело до повече скандали отколкото спокойствие... понякога мъжете са доста глупави и държат на неща, които иначе биха били склонни да пуснат, само защото някой ги е направил предмет на борба. тогава вече е въпрос на чест да устискат. в никакъв случай не е по-удобно за един мъж да воюва с жена си отколкото да си почива. много мъже се предават и "пускат килимчето" само мир да има. струва ми се че миди си е изградила картинка на "перфектното семейство" и сега вика по всички, че не я осъществяват забележи - нещата, които се оплаква, че съпругът и прави и тя прави с него. тя мрънка, че не прекарва достатъчно време с децата - той мрънка за чистотата, тя вика на децата да не се карат - те освен да стават по-изнервени друго резултат няма. това е омагьосан кръг и тропането с крак не мисля да разреши проблема. може само да го задълбочи... единственото, което е във властта на човек да промени е не съпруга или децата си, а себе си!
едно време като бях изключителна домакиня с мъжа ми се разбирахме доста по-зле. нещата бяха даже трагични откакто почнах да се грижа за него той започна да не забелязва планините от чинии, дрехи за гладене и купища мръсни дрехи пред пералнята. аз му влизам в положение - той ми влиза в положение. моя съвет - не задължавам никой да го приеме - се гради на философията "да се бориш за мир е като да се чукаш за девственост" (с извинение)