Вече нищо не е наред

  • 6 224
  • 86
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 38 476
Все стискам зъби и си казвам, че няма да се лигавя и да се оплаквам от лош късмет и да пускам тема тук.
Но вече не издържам, честно. Проблемите толкова се натрупаха, че ще избухна!
Вчера станаха точно 5 месеца откакто загубих работата си. През цялото време пускам обяви и ходя по интервюта, но никъде не ме вземат. Парадокса е, че когато ми свърши майчинството и реших тепърва да почвам кариера от нулата в началото на 2007, си намерих работа много по-лесно и бързо. А сега, когато имам опит и добро СВ, нещо не върви.

Мъжът ми в началото си траеше и беше мил, но напоследък е станал много заядлив и отдалечен. Когато го помоля да си поговорим, казва, че всичко е ок и аз само глупости мисля. После почва да ми вика за дреболии. Или за това, че не мога да си намеря работа.

Върха на всичко е, че малката се разболя. Сливици, температури, такива работи.


И вече днес стана критично.
Милото ми се обажда и ми говори някакви глупости по телефона - да се разделяме май.
Заедно сме от 5 години. Уж си обичаме, а чувствам че не се познаваме. Точно когато положението е най-тежко, той изкарва наяве най-гадната си страна.

Довечера ще си говорим пак.

Ох, оплаках се. А какво да правя занапред - не знам. Вече толкова съм се отчаяла от неуспеха, че и обяви не ми се пускат.

# 1
  • София, България
  • Мнения: 5 596
Здравей,
това което си описала хич не е весело  Confused
Моят съвет е само да не се подценяваш. Оттам може би му идва смелостта на мъжа ти да се държи говедарски с теб.
Ако се обичате, колкото и клиширано да звучи, нещата ще се оправят... иначе се търсят поводи.

# 2
  • София
  • Мнения: 3 064
Когато не върви - не върви! Стискай зъби, горе главата, и нещата ще се оправят едно по едно. Няма лоша поредица без край. Следва винаги нещо хубаво! Успех и не се предавай!

# 3
  • София
  • Мнения: 2 840
Проблемът с работата ще се реши.
Проблемът, който назрява в семейството ти би трябвало да те вълнува повече.

С какво образование си?

# 4
  • София
  • Мнения: 38 476
Проблемът с работата ще се реши.
Проблемът, който назрява в семейството ти би трябвало да те вълнува повече.

С какво образование си?

Висше без дипломна. Sad

# 5
  • Мнения: 192
Не я мисли толкова много тая работа.  Ще се намери. Ако не става с точно каквото си наумила, хвани се да поработиш нещо друго. Ако се поуспокоиш мъжа ти ще се успокои също и нещата ще си фойдат на мястото Simple Smile

# 6
  • София
  • Мнения: 2 840
Каква е специалността ти и какви са очакванията ти? За каква позиция кандидатстваш?

# 7
  • Мнения: 3 675
Според мен всеки в даден момент от живота си може да загуби работата си или да му се наложи да си я смени.Именно в такива моменти се разбира, доколко може да разчиташ на човека до себе си.Да не дава Господ, но представете си, че поради някаква причина единият от двойката стане временно нетрудоспособен /а не просто да не може да си намери работа/, означава ли това, че другия ще го зареже в такъв момент.Човек знае две и двеста.Спокойно ще си намериш работа, ако искаш потърси нещо временно на по-ниско заплащане, докато изкочи нещо, което да отговаря на професията, която упражняваш или на образователния ценз.Късмет в намирането на работа. Hug

# 8
Все стискам зъби и си казвам, че няма да се лигавя и да се оплаквам от лош късмет и да пускам тема тук.
Но вече не издържам, честно. Проблемите толкова се натрупаха, че ще избухна!
Вчера станаха точно 5 месеца откакто загубих работата си. През цялото време пускам обяви и ходя по интервюта, но никъде не ме вземат. Парадокса е, че когато ми свърши майчинството и реших тепърва да почвам кариера от нулата в началото на 2007, си намерих работа много по-лесно и бързо. А сега, когато имам опит и добро СВ, нещо не върви.

Мъжът ми в началото си траеше и беше мил, но напоследък е станал много заядлив и отдалечен. Когато го помоля да си поговорим, казва, че всичко е ок и аз само глупости мисля. После почва да ми вика за дреболии. Или за това, че не мога да си намеря работа.

Върха на всичко е, че малката се разболя. Сливици, температури, такива работи.


И вече днес стана критично.
Милото ми се обажда и ми говори някакви глупости по телефона - да се разделяме май.
Заедно сме от 5 години. Уж си обичаме, а чувствам че не се познаваме. Точно когато положението е най-тежко, той изкарва наяве най-гадната си страна.

Довечера ще си говорим пак.

Ох, оплаках се. А какво да правя занапред - не знам. Вече толкова съм се отчаяла от неуспеха, че и обяви не ми се пускат.



апропо, това е една от най-актуалните теми от доста време насам, много смислена и на място, за разлика от разни "бившата", "свеки" и "мама и тате".   bouquet Peace успех

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 10 348
Минавате през криза в отношенията си май.
Работа ще си намериш, по важното е да се разберете с мъжа ти.А него това ли го притеснява най-много (работата ти)?Може би се тревожи, че сам няма да се справи с издържането на семейството.А може би и двамата сте прекалено изнервени и това се отразява на отношенията ви.
Седнете да поговорите спокойно, всеки да каже какво му тежи на душата...
Успех и дано скоро излезете от това положение!

# 10
  • София
  • Мнения: 38 476
Не искам темата да е за работата ми. Но каръка е тотален. Кандидатствах на 5-6 места и за преводачка - това поне е нещо, което винаги мога да правя - и от там няма отговор!

Точно за това говоря - че човека до мен би трябвало да ме подкрепя в най-трудните моменти.
А то какво става - точно обратното. Когато всичко е прекрасно - и той е прекрасен, когато нещата се сговнят - примерно сме под напрежение, болна съм аз или детето, нямам работа - той става гаден.
И не се случва за пръв път, за съжаление.

# 11
  • София
  • Мнения: 362
Извинявай, не че ми е работа да се бъркам (за пръв път се включвам в толкова лична тема и определено ми е неудобно, но ми стана интересно), питала ли си го той какво мисли? Как преценя ситуацията? Как казва, че му се отразява всичко?  С две думи - поговорихте ли???

# 12
  • Мнения: 24
А ти би ли искала да си заедно с подобен...мъж? Или е въпрос на навик и сигурност?

# 13
  • София
  • Мнения: 38 476
Извинявай, не че ми е работа да се бъркам (за пръв път се включвам в толкова лична тема и определено ми е неудобно, но ми стана интересно), питала ли си го той какво мисли? Как преценя ситуацията? Как казва, че му се отразява всичко?  С две думи - поговорихте ли???

Опитвам се да говоря с него, но той се връща разбит от бачкане /бачка в сервиз и е тежко/, гледа малко телевизия и заспива. Събота все е в кофти настроение. Неделята пак е пред телевизора. Опитвам се да говоря. Казва ми, че не съм достатъчно мотивирана да си намеря работа и че не издържа повече така, без пари.
Надявам се довечера да си поговорим по-сериозно.

# 14
  • София
  • Мнения: 2 840
Абе, Селтакис, да не би да мислиш, че иска да е с ПОДОБЕН мъж?
Иска да е с ТОЯ мъж.
Това не е нещо необичайно.
Иска да е с него, ама той да е друг.
Историята на не един живот...

# 15
  • София
  • Мнения: 2 840
Че когато няма пари, нещата се скапват, е ясно на всички.
Щом се е стигнало дотам, изкарваните от теб пари да крепят бюджета и без тях мъжът ти да се вкисва, няма да е зле да го посъветваш да си потърси самият той по-добре платена работа, което също е вариант, в края на краищата.

# 16
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Избягвай да казваш, че "нищо не е наред", така се самонавиваш и депресираш. Работа ще си намериш, детето ще оздравее, а с мъжа ти си поговори, но смени тактиката... не тръгвай с упреци и негативни нотки и го хвани като е в добро настроение.
Успех  bouquet

# 17
  • до морето
  • Мнения: 494
Дилянка съчувствам ти за ситуацията, в която се намираш... Sad
...но ми е трудно разбера тази позция на мъжете, според мен е нормално мъжът да печели толкова, колкото семейството да не закъса ако на жената й се наложи да остане у дома по някаква причина и това да не се отрази катастрофално на бюджета /все пак жената се грижи основно за децата/.
Пожелавам ти да си намериш наистина работата, която ще ти пасне в най-скоро време. Но обърни внимание на съпругът си, че след като финансовото положение е толкова зле, че чак да иска да се разведете, не трябва ли той да помисли за по-добре платена работа...ами ако имате второ дете докато си в майчински какво ще става.
Незнам дали съм права в ръзсъжденията си, но това мисля.

# 18
  • София
  • Мнения: 38 476
В интерес на истината, защото ми е кофти, представям тука само тъмната страна на Милото.
Иначе си е съпруг като съпруг - обича мен и детето, носи заплатата вкъщи, не пие, не бие.
Живеем си, общо взето нормално.
Неговата заплата стига донякъде - разходите по апартамента, храна.
Нормално е едно домакинство да се крепи поне на две заплати, според мен.

# 19
  • Мнения: 1 367
Какво значи в кофти настроение?На теб да не би да ти е много весело?Всеки може да е добър и готин,когато нещата вървят.Но истинските отношения се проверяват,когато има криза и трябва да се обединят усилията,за да бъде тя преодоляна.Да,той е притеснен,че нямате пари.Но какво променя,като се нахвърля върху теб?Както вече са ти писали,проблемът с работата ти е по-малкото зло.Виждам,че живееш в София,град с повече възможности от всеки друг.Даже и да не намериш веднага точно това,което търсиш,винаги можеш да поработиш нещо друго,докато излезе подходяща работа.Така хем ще решите въпроса с парите,хем ти ще се почувстваш по-добре.Но според мен трябва да се съсредточиш в истинския проблем и той е в отношението на мъжа до теб.Пишеш,че тази вечер ще говорите.Дано да се вредиш от телевизора и лошото му настроение /извинявай,че го казвам/.Обясни му как ти виждаш нещата,питай го той какво предлага за изход от кризата и дано все пак се разберете.Пиши как е минало.Успех! Hug

# 20
  • Мнения: 24
Не искам да сипвам сол в раната на Дилянка, но мъж, който дудне на жена си, че не изкарва пари, който уикендите седи и гледа кисел телевизия по цял ден....айде, ще спестя квалификации... Както гласят вечните форумни съвети, станали вече евфемизъм на нещо друго: "Седнете и си поговорете сериозно, за да изясните нещата"

# 21
  • Мнения: 25 600

Нормално е едно домакинство да се крепи поне на две заплати, според мен.

Нормално е, да. Но когато единият не може да си намери работа, какво правим? Спасяваме се поединично ли?
За мен това е предателство.

# 22
  • София
  • Мнения: 2 840
Винаги може да се случи някой от двойката да остане без работа. И в такъв момент, ако парите на другия не са достатъчни да се поддържа стандартът, на който са свикнали, би трябвало не да се стига до мрачни мисли и обвинения за липса на мотивация у партньора, а самият той да потърси алтернатива - повече работа, друга работа.
Естествено, веднага ще викнете, че така не бива, че човекът и без това работи много, трепе се като вол, ама...това не е оправдание за лошото му настроение и липсата на разбиране.
Ако партньорите ни не са до нас в миговете, когато сме слаби и дори нелогично меланхолични, безволеви и въобще в някаква дупка, то за какво говорим?
Нали това е смисълът - в добро и в зло...

Дилянка, хубаво е, че мъжът ти не пие, не бие, обича ви с детето, ама ако ги нямаше тези неща, не вярвам, че такава тема щеше да има изобщо. Все пак, само идиоти викат "Мило" на алкохолизиран домашен насилник, който не дава една стотинка вкъщи и едничката му радост е да тормози жена си.

# 23
  • out of space
  • Мнения: 8 573
В дупка си явно...
Но защо не почнеш друга работа, не задължително като преводач? И същевременно ще се оглеждаш за такава, каквато искаш.
Аз ако съм 5 месеца вкъщи, сигурно щях да изтрещя... Еднообразието си казва думата- почваш да търсиш под телето вол и намираш негативи там, където липсват....

# 24
  • София
  • Мнения: 38 476
В дупка си явно...
Но защо не почнеш друга работа, не задължително като преводач? И същевременно ще се оглеждаш за такава, каквато искаш.
Аз ако съм 5 месеца вкъщи, сигурно щях да изтрещя... Еднообразието си казва думата- почваш да търсиш под телето вол и намираш негативи там, където липсват....

Работата като преводач или въобще нещо с езици ми е алтернативата, нещо , което винаги мога да бачкам, а не това, което търся основно.

Азсъм изтрещела вече. Щом пуснах тема тука. Mr. Green

# 25
  • София
  • Мнения: 2 840
Дилянке, дай да оплюем Милото, бе!
Ще видиш как ще ти просветне Mr. Green

# 26
  • София
  • Мнения: 38 476
Дилянке, дай да оплюем Милото, бе!
Ще видиш как ще ти просветне Mr. Green



Е нали ти казах - мисли си, че като си дава заплатата вкъщи и вече си е свършил цялата работа.
Идва и се пльосва пред телевизора - 32 инча, купи си го специално за това.
Между другото, нищо не пипва вкъщи, освен много мъжките работи - ако нещо има да се ремонтира, да сложи крушка, такива работи.
Едвам го навивам да излезем веднъж в месеца.

# 27
  • out of space
  • Мнения: 8 573
В Call-centre не те ли урежда? Там взимат добри пари и търсят само хора с езици...  Rolling Eyes

Абе просто се махни от къщи и ще спреш да се дразниш тутакси....Ще ти се иска най-малкото и ти като се прибереш от работа да гледаш телевизия  Simple Smile

# 28
  • Мнения: 196
всичко ще се оправи споко..имала съм подобно "преживяване" ,като за почнеш работа ще си мечтаеш за отпуска .. Hug

# 29
  • София
  • Мнения: 38 476
В Call-centre не те ли урежда? Там взимат добри пари и търсят само хора с езици...  Rolling Eyes

Абе просто се махни от къщи и ще спреш да се дразниш тутакси....Ще ти се иска най-малкото и ти като се прибереш от работа да гледаш телевизия  Simple Smile

За кол-център се колебаех, защото е на смени - работила съм, преди да родя. Ама май определено натам отиват нещата вече.

# 30
  • Мнения: 958
Здравей, не знам какво да ти кажа освен, че хората се познават по това, как реагират в кризистни ситуации.
Надявам се всичко при теб да се уреди.

А ако случайно си търсиш работа не по специалността, мога да помогна, при нас търсят.
Пиши ми на лични ако се интересуваш.

# 31
  • Мнения: 2 556
Кажи му, че не мислиш да работиш изобщо и си решила да си гледаш детето. Така че разчитате на него за всичко - и ти, и детето. Да си прави той сметката и да изкарва повече пари, защото се е оженил за теб и е длъжен да те осигури (аз така бих постъпила, ако ме карат да си намеря спешно работа). Според мен мъжът трябва да приема всяко решение на жена си, а ако тя е решила да остане вкъщи и да се посвети на семейството, направо трябва да е трогнат. Хич не го мисли и не го оставяй да прехвърля проблемите си върху теб, реално никакви кой знае какви грижи нямате, финансово притиснатите хора не са с 32 инчови телевизори  Simple Smile

# 32
  • София
  • Мнения: 38 476
Там е работата, че и на мен ми се работи, честно казано.
Освен парите, това си е повече социален живот, шопинг и прочее екстри.
Малката сега е болничка, но иначе в градината много й харесва и учи нови неща.

# 33
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Кажи му, че не мислиш да работиш изобщо и си решила да си гледаш детето. Така че разчитате на него за всичко - и ти, и детето. Да си прави той сметката и да изкарва повече пари, защото се е оженил за теб и е длъжен да те осигури (аз така бих постъпила, ако ме карат да си намеря спешно работа).
И аз реагирам по този начин, затова и се караме много. Но ако Дилнянка държи да си запази семейтвото едва ли това е начина- той и без това прави намеци за развод.

Според мен мъжът трябва да приема всяко решение на жена си, а ако тя е решила да остане вкъщи и да се посвети на семейството, направо трябва да е трогнат. Хич не го мисли и не го оставяй да прехвърля проблемите си върху теб, реално никакви кой знае какви грижи нямате, финансово притиснатите хора не са с 32 инчови телевизори  Simple Smile
Аз лично не познавам такива мъже (не казвам, че ги няма)- никой не изпитва желание цялата издръжка на семейтвото да се падне на него (без значение, че доходите им са в пъти по-високи). "Посвещаването на семейството" е "губене на време" и "бездействие".

# 34
  • Мнения: X
Аз ,честно казано не разбирам как ви се работи, цял ден, и после в къщи отново.Особено ако мъжете ви не пипват нищо.Това си е двоен работен ден,както и да го погледнеш.
Но...по темата:не знам дали си чувала израза "Най-тъмно е преди зазоряване."
Така че ,по-лошо накъде...време е нещата да започнат да се оправят!  Hug

# 35
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Дилянке, не разбирам мъжа ти. Не бих могла и да го понасям. Вече писах някъде: била съм без работа, бил е и мъжа ми без работа - никой на никого не е дуднал, не се е сърдил, въобще никакви проблеми в тази връзка не сме имали. И не разбирам това, което се случва при вас. Наистина сега е момента да те подкрепи, да ти удари едно рамо както се казва. Страшно много сили дава това, че някой вярва в теб. И да, нормално е семейството да се издържа финансово от двама, но и Кака Сийка е права.
Горе главата. Постоянство трябва и ще видиш как всичко ще се подреди накрая   bouquet

# 36
  • Мнения: 6 690
Кажи му, че не мислиш да работиш изобщо и си решила да си гледаш детето. Така че разчитате на него за всичко - и ти, и детето. Да си прави той сметката и да изкарва повече пари, защото се е оженил за теб и е длъжен да те осигури (аз така бих постъпила, ако ме карат да си намеря спешно работа). Според мен мъжът трябва да приема всяко решение на жена си, а ако тя е решила да остане вкъщи и да се посвети на семейството, направо трябва да е трогнат. Хич не го мисли и не го оставяй да прехвърля проблемите си върху теб, реално никакви кой знае какви грижи нямате, финансово притиснатите хора не са с 32 инчови телевизори  Simple Smile

Това е и моето мнение. Трудно е да, но да е мислил като се е женил и правил дете. Такива мъже, дето като стане трудно, ги хваща депресията много ги обичам.
Може и ти да си изнервена и да приемаш нещата доста по-трагично. Дай си малко почивка от негативни мисли.

# 37
  • Мнения: 2 556
Рени, да, права си, но дори така да е, аз имах предвид, че след тази нелицеприятна за него новина той на каквато и да е работа от нейна страна после ще бъде супер доволен.  Grinning А ако тя се обяснява колко й се работи, но не намира нищо подходящо, той все повече ще мърмори и ще се самонавива Wink

# 38
  • Мнения: 384
Моя съвет е търпение!Аз бих подредила приоритетите така:
1.детето,съсредоточи се,лекари ,аптеки когато оздравее ще ти олекне !

2.продължавай да си търсиш работа,самоуверено ,но спокоино!

3.дръж се мило(въпреки,че ти е криво)отзивчиво,не напрягай нещата с `разговорите` за тях трябва подходящ момент,иначе можеш и да придизвикаш съдбата!

Дилянка,от мен това ,но търпението е решение на много проблеми!Пожелавам ти добър развой на нещата и да посрещнеш 2009 с здраво и сплотено семейство и чудесна нова работа!  bouquet

# 39
  • Мнения: 5 710
Проблемът с работата ще се реши.
Проблемът, който назрява в семейството ти би трябвало да те вълнува повече.

С какво образование си?

Висше без дипломна. Sad

Дилянка, моят съвет е наистина да не се отказваш от търсене на работа, демотивираш и униваш.
Намирането на работа в София е въпрос на време, не на 'няма работа".
В момента си направих труда да проверя колко обяви има  в www.jobs.bg   за София - над 7 хиляди!
Нямаш никакво основание за притеснение, че ще си намериш работа и то каквато търсиш ( не разбрах каква).
Само спокойна да си и да знаеш ясно какво търсиш, ще намериш.

Мъжът ти сигурно е изнервен повече, поговорете си. Защото утре той може да е без работа, а ти да си....

# 40
  • Мнения: 1 749
Аз искам да попитам :сами ли живеете?
Иначе...мисля,няма какво да ти кажа ,което да е различно от казаното преди мен.
Съчувствам ти!
И,недей да се депресираш,защото тогава ще виждаш всичко само в черни краски и ще се натовариш повече.Пожелавам ти успех!

# 41
  • Мнения: 4 068
Много е кофти това, че е говот да си стяга багажа и да се спасява по единично. Вие сте семейство и никой не е застрахован от това да остане без работа и доходи. Иначе кризи има във всеки брак. Ние скоро минахме през криза и дупка от която на мен ми се струваше, че единственото решение е раздяла, но се оказа, че много съм бъркала. Оправиха се нещата, но с усилия и от двете страни и много търпение и обич. Подкрепям и мнението и съвета на Тес. Има и мъже, които нямат против жените им да не работят. Зет ми е такъв и мъж ми също, но аз не бих могла да не работя съвсем, защото ще перкулясам. Случвало ми се е често да оставам без работа, защото мен стегне ли ме шапката и не ми ли изнася някъде си тръгвам на минутата и чак после започвам да търся нова работа. Важно е човека до теб да те подкрепя в решенията ти освен ако не са абсолютно неадекватни и в трудните моменти също да ти е рамо. Поговорете и дано всичко се нареди! Стискам ти палци!

# 42
  • Мнения: 22 430
Случва се човек да остане без работа и е напълно нормално да не може да си намери веднага нова. Седни и обясни някой неща на твоят съпруг и да вземе да ги разбере.
И на теб не ти е лесно от това положение, но той не работи двойно повече, защото ти нямаш работа, нали?
Страшно обезкуражаващо е, когато човекът до теб не те подкрепя и не ти предлага дори и морална подкрепа, а е готов да си хване чантичката и да се изнесе, само защото си нямала работа. Щом е готов сега да се изнесе, ами да се изнася, а ако стане нещо по-лошо, или което да не му харесва? Не мисля, че човек трябва да реагира по този начин още повече когато има семейство.

# 43
  • София
  • Мнения: 16 024
повечето неща вече са казани, но и аз да си кажа
1. Обърни вничание на дететео - да се оправи след болестта и след това на градина. там е в своя среда и му е интересно.
2. Обясни на мъжа, че си търсиш работа, искаш да си сред хората, да имаш контакти - не само до магазина и в къщи като песионерка. Ще си намериш,  в София има много възможности.
3. След като работи в сервиз значи изкарва достатъчно/имам наблюдения/, страно ми е защо търка кревата в събота и неделя. Все пак сервизите тогава имат най много клиенти. След като е решил да има семейство значи е знае, че трябва  да се грижи за жената и детето. Ако трябва и само той да изкарва пари временно. Моят мъж винаги казва - седи си дома. В рода му е обида ако жената работи. Свикнали са да изкарват пари и да ги дават на жената - тя е касиерката и плаща. Мъжете обикновенно издържат жени с по 3-4-5 деца, кои тяхни, кои от предишни връзки на жените. Но щом са дали дума - данат парите без да мрънкат за моето, твоето и нашето.
3. Помня една тема за майка му, някакъв чичо и купен от вас апартамент/така ли беше?/
Та по този повод явно стоенето в къщи те изнервя. Аз на твое място бих почнала и по-непрестижна работа за да не съм в къщи при свеки и чичо. В София точно за 10 мин. ще си намериш работа като касиерка или аранжор на стоки във всички вериги магазини. Заплатите започват от 800 лв. В свободното време ще си търсиш друга работа и ще си намериш.
4. В темите за работодатели май съм срешала твои отговори, че не имаш изисквания за пълна осигуровка и др. законни неща. Много по-възрастна съм и с диплома да средно образование си намирам работа точно за 20 дни. В момента също съм на нова работа в голяма фирма с офиси в цялата страна. Та мисля малко да снижиш изисванията. Майната и на голямата осигуровка - започни работа, взимай парите сега. За какво ържите на реални осигуровки - за са плащате по-големи данъци и те да отиват да хрантутят с тях мангалите. Дали ще дочакаме пенсия - божа работа.

# 44
  • Мнения: 4 784
Е, кофти от негова страна, ако точно в този труден за теб момент е решил да те предаде!
Забелязала съм, че има едни такива моменти, като тръгне нещо назад и всичко повлича... дано да успеете да излезете благоприятно от ситуацията! Peace
Как мина разговора?

# 45
  • Мнения: 589
повечето неща вече са казани, но и аз да си кажа
Аз на твое място бих почнала и по-непрестижна работа за да не съм в къщи при свеки и чичо. В София точно за 10 мин. ще си намериш работа като касиерка или аранжор на стоки във всички вериги магазини. Заплатите започват от 800 лв. В свободното време ще си търсиш друга работа и ще си намериш.
4. В темите за работодатели май съм срешала твои отговори, че не имаш изисквания за пълна осигуровка и др. законни неща. Много по-възрастна съм и с диплома да средно образование си намирам работа точно за 20 дни. В момента също съм на нова работа в голяма фирма с офиси в цялата страна. Та мисля малко да снижиш изисванията. Майната и на голямата осигуровка - започни работа, взимай парите сега. За какво ържите на реални осигуровки - за са плащате по-големи данъци и те да отиват да хрантутят с тях мангалите. Дали ще дочакаме пенсия - божа работа.
   Peace
 

# 46
  • София
  • Мнения: 38 476
Поговорихме си и всичко е ок. Притеснено му е на мъжо. Затова говори глупости. Иначе въобще няма подобни намерения.

Що се отнася до работата, аз наистина се целя на високо - маркетинг мениджър.
Но последните 3 позиции в СВто ми са такива.
Обичам си работата и искам да работя.
И като отида да кандидатствам за по-ниска позиция, като съпорт например, ми се мусят, че съм "твърде квалифицирана".
А с интервютата за маркетинг уж се справям, а после не се обаждат. Sad

Що се отнася до свеки и чичо Боби - разбираме се чудесно.
Детенце вече е по-добре - поне температура няма.

# 47
  • Мнения: X
Ето,видя ли...Слънцето се показва зад хоризонта...А тъмнината имрачните мисли се разсейват...

# 48
  • Мнения: 4 068
Радвам се за теб! Ще видиш, че всичко ще си дойде на мястото. Всички семейства минават през кризи, но важното е да устискате и да се подкрепяте в такъв период.

# 49
  • Мнения: 2 556
Дилянка, аз започнах като маркетинг мениджър на 21 години, без никакъв опит и само със сносен английски. Въобще това понятие е супер разтегливо в българските условия, в случая с моята първа работа си беше чисти продажби и никакъв маркетинг реално). Цели се тогава още по-нависоко, ако наистина си твърде квалифицирана (не знам какво се има предвид с това, но сигурно владееш перфектно език или имаш други специфични умения).

# 50
  • Бургас
  • Мнения: 10 348
Браво!
Дано все напред да вървят нещата.Както е казала renci всички семейства минават през кризи, но важното е да се съхранят и да останат един до друг.То отстрани е лесно да се говори, а на вас кой знае какво ви е още.Важното е да започнеш да мислиш по-позитивно, другото ще се нареди малко по малко.

# 51
  • Мнения: 1 103
Всичко ще се нареди след лошото идва и добро  Peace

# 52
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Моля само никой да не се обижда.
В началото като прочетох, изпитах истинско съчувствие към авторката.

След това се замислих, че просто е невъзможно в София да не можеш да си намериш работа 5-6 месеца, при това търсенето на работници и служители е огромно. Вярно, че заплащаното  не започва от космическа заплата, но и никой няма да умре от глад.

И накрая се оказва, че всъщност авторката не иска някаква си работа, за да подпомогне затъващия семеен бюджет. Уж няма високи изисквания, но ако може да я назначат като маркетинг мениджър.

По принцип смятам, че човек трябва да си поставя високи изисквания и да търси онази работа, която ще му даде възможност да се изяви най-добре. НО в същото време не мога да подкрепя онзи, който горделиво отказва всякаква друга работа, а семейството му в това време гладува.

И в случая може би милото е право, като казва, че жена му не си дава много зор да си намери работа.

# 53
  • Мнения: 1 749
Има ли смисъл човек да се бъхти по n-часове на ден за "скромните" 200-300 лв?И,никъде не е казано,че семейството "умира от глад".Не съм адвокат на никой,просто не съм съгласна с теб.

# 54
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Има ли смисъл човек да се бъхти по n-часове на ден за "скромните" 200-300 лв?И,никъде не е казано,че семейството "умира от глад".Не съм адвокат на никой,просто не съм съгласна с теб.


По принцип човек, който е средно интелигентен, има висше образование /дори не е задължително вече/, знае добре поне един чужд език и има прилично чувство за отговорност и дисциплина на работното място, и няма твърде големи претенции,  може да си намери работа за първоначална заплата от 800-1000лв /за София/.

Тъй като дори не си си направила труда да прегледаш обявите за свободни работни места, ще ти кажа, че в момента много се търсят секретарки, изискванията към които са да знаят език и да изпълняват задачите, поставени от началниците им бързо и точно. Заплащането варира, но в действителност една секретарка може да започне със заплата около 800-1000лв., в зависимост от обема на работата. Говоря само по принцип, а не конкретно за авторката.

# 55
  • Мнения: 48
Има ли смисъл човек да се бъхти по n-часове на ден за "скромните" 200-300 лв?И,никъде не е казано,че семейството "умира от глад".Не съм адвокат на никой,просто не съм съгласна с теб.
Когато няма нищо друго, има смисъл и междувременно си търсиш друга работа. Аз също не съм съгласна, че няма работа, просто всеки иска да работи минимално а да получава максимално, без да се поглежда какви възможности и образование има.

# 56
  • София
  • Мнения: 12 554
Кажи му, че не мислиш да работиш изобщо и си решила да си гледаш детето. Така че разчитате на него за всичко - и ти, и детето. Да си прави той сметката и да изкарва повече пари, защото се е оженил за теб и е длъжен да те осигури (аз така бих постъпила, ако ме карат да си намеря спешно работа). Според мен мъжът трябва да приема всяко решение на жена си, а ако тя е решила да остане вкъщи и да се посвети на семейството, направо трябва да е трогнат.

Подобен начин на мислене винаги ме изумява. Абе хора, този човек се е оженил за нея, не я е осиновил. Какво означава той да си прави сметката? В едно семейство двамата са партньори и равностойни, равнопоставени във всяко едно отношение. Което включва подпомагане на семейния бюджет и от двамата. Естествено, че във всяко семейство има кризи, може да се получи така, че и мъжът да остане без работа. А ако той реши да си остане вкъщи и да се посвети на семейството???
Дилянка моето мнение е, че трябва да започнеш работа дори да не е по исканата от теб специалност. Впоследствие нещата ще се наредят. Не случайно по-старите хора са казали, че когато бедността влезе през вратата, любовта излиза през прозореца. Едва ли вие живеете в бедност, но недостигът на пари винаги е повод за обтегнати отношения и разправии. А те вгорчават и най-голямата любов. Успех!

# 57
  • Мнения: 2 556
nana, в случая това за мен не е начин на мислене, а подход към ситуацията  Simple Smile Може би ти винаги тръгваш право към целта, но има и други, по-заобиколни начини човек да постига каквото иска.

# 58
  • София
  • Мнения: 38 476
Е, да търся си работа по специалността. И тя е маркетинг. Това съм работила през последните година и половина. Пак ще повторя - обичам си я. Нещо лошо?

Или да си изтрия тия неща от свто и трудовата книжка да си търся работа като секретарка, а?
Не, мерси, оттам тръгнах.

Ще започна някаква работа като съпорт, заради парите.
И после нещата и аз не знам накъде ще тръгнат.

Определено пари за храна имаме. И за лечебна хумана даже.

# 59
  • Мнения: 1 749
Има ли смисъл човек да се бъхти по n-часове на ден за "скромните" 200-300 лв?И,никъде не е казано,че семейството "умира от глад".Не съм адвокат на никой,просто не съм съгласна с теб.
Когато няма нищо друго, има смисъл и междувременно си търсиш друга работа. Аз също не съм съгласна, че няма работа, просто всеки иска да работи минимално а да получава максимално, без да се поглежда какви възможности и образование има.
Работа има,не е като да няма,наистина е така.Мисълта ми беше: ако нещата със семейния бюджет не са много зле,както е в случая на авторката,то защо да не си потърси по-добре платена работа,вместо да се хвърля на първата обява "каквото и да е"?Едва ли авторката си търси работа с мисълта"да работя минимално,но добре да ми плащат за това"Просто не останах с такова впечатление......Мога да кажа същото и за себе си.

# 60
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
В такъв случай започвам да си мисля, че проблемът е повече в Дилянка, отколкото в мъжа й.
Да седне и да му каже, че не иска да работи, докато не я назначат за шеф /всъщност не се съмнявам, че който търси намира, макар и след време/.

А той, да бачка и след работа да я носи на ръце, ако обича, м-да, и да не се скатава с думите, че работата му автосервиза е тежка.

# 61
  • София
  • Мнения: 38 476
В такъв случай започвам да си мисля, че проблемът е повече в Дилянка, отколкото в мъжа й.
Да седне и да му каже, че не иска да работи, докато не я назначат за шеф /всъщност не се съмнявам, че който търси намира, макар и след време/.

А той, да бачка и след работа да я носи на ръце, ако обича, м-да, и да не се скатава с думите, че работата му автосервиза е тежка.


Маркетинг мениджър не е шеф!

Мъжа ми не бачка в авто сервиз!

И ти въобще не си в час!

А Джопса го познавам толкова добре, че мога Админ да им стана!

# 62
  • Мнения: 958
Дилянка, радвам се че нещата при вас са ок.
Щом не ви е притиснат семейният бюджет, можеш наистина да си позволиш да търсиш, това за което си учил, както се казва.

Искам да кажа и още нещо (не е ориентирано към Дилянка). В една тема от миналата седмица, беше разкъсан приятеля на авторката, който седял в къщи от няколко месеца и търсил подходяща работа. Какви ли не напдаки имаше, какъв мъж е и как не го е срам. Аз също доста години съм се борила, за мястото което заемам в момента, и ако изпадна в нужда, да търся работа и не съм притисната финансово, ще си позволя да се забавя във времето, но да намеря това което искам.
Но ако по някакъв начин, с това лишавам детето си от играчки, дрешки, море или планина, ще почна да работя като продавачка или секретарка без да се замисля. не ме е срам, навремето съм го работила.
Така че, всичко се определя от нуждата.  Peace

# 63
  • София
  • Мнения: 12 554
nana, в случая това за мен не е начин на мислене, а подход към ситуацията  Simple Smile Може би ти винаги тръгваш право към целта, но има и други, по-заобиколни начини човек да постига каквото иска.

В голяма степен си права. Не обичам заобиколни начини, нито заобиколни приказки. Когато хората си казват нещата, така както са, всичко е по-лесно.  Simple Smile

Дилянка ти познаваш семейството и мъжа си най-добре. Сама прецени риска дали докато търсиш позицията, която искаш напрежението и недоволството у него да ескалират до степен, за която после може да съжаляваш.

# 64
  • Мнения: 1 928
... Точно за това говоря - че човека до мен би трябвало да ме подкрепя в най-трудните моменти.
А то какво става - точно обратното. Когато всичко е прекрасно - и той е прекрасен, когато нещата се сговнят - примерно сме под напрежение, болна съм аз или детето, нямам работа - той става гаден.
И не се случва за пръв път, за съжаление.

Твоят и моят мъж май са близнаци-абсолютно същото положение и при мен,но с разликата че аз работя.
Докато нямах проблеми и го подкрепях в неговите,всичко беше ок.Но когато започнаха моите-трудна бременност на легло и на хапчета,трябваше да го моля да ме прегърне ,защото ме е страх за бебето.И нищо-само ми се караше,че и да плача няма да помогне и че е късно през нощта,а той милият трябва да се наспи.А аз умирах от страх-така 5 месеца от бременността.А сега след 4 години брак нямаме нищо общо.Само повтаря,че разбирал,че ме обича и че няма вече,но след ден пак същото.Но май вече не ми пука,а това е страшно...

Ох,и аз се оплаках в темата ти,а изках да ти кажа ,че много добре те разбирам

# 65
  • Мнения: 1 749
ЖИванка,казаното от теб ме изумява....Какво смяташ да правиш?Абе,изобщо....как понасяте това положение,как се справяте?

# 66
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Дилянка, писала си, че бачка в сервиз, аз не съм догледала и реших, че става въпрос за автосервиз. Така или иначе този факт не променя смисъла на казаното от мен.

А репликата ми за обявите за работа не бяха насочени към теб, а по повод изказването на Китана за работа за по 200-300лв., не знам защо си решила, че имам пред вид теб.


И за съжаление съм си много в час и съм се нагледала на мъже и жени, които уж искат много да работят и нямат претенции.
Пък като започнат работа се отказват, защото "работата е много". И продължават да се оплакват по форумите как няма работа.

# 67
  • Мнения: 1 928
Ужасно е,доскоро плачех всеки ден,а сега съм изморена,много ...и не знам просто искам да се успокоя,че аз си съсипах нервите,а него не можах да гонакарам да говорим за проблемите.А като не говорим,как да ги решим...А той все обещава,че вече няма да си го изкарва на мен когато някой го ядоса или има проблеми в работата.А и детенцето ми от два месеца е с една досадна хрема,не тече а му хърка нослето и не може да спи,и аз покрай него...Та искам да оздравее малчо,да се наспя и да помисля,не знам...дано на никого да не се случва да е в такова състояние

всъщност за първи път споделям с някого,с вас ,защото не мога да говоря за това без да се разрева

# 68
  • Мнения: 3 782
Явно животът наистина ни поднася изненади, мога само да пожелая успех на авторката и на Живанка, нещата ще се поуталожат, ще се наредят. Щом сме се влюбили в човека до себе си, щом сме се свързали с него значи има ЗАЩо. Просто има различни хора,които реягират различни в тези тежки ситуации Tired

# 69
  • София
  • Мнения: 38 476
Дилянка, писала си, че бачка в сервиз, аз не съм догледала и реших, че става въпрос за автосервиз. Така или иначе този факт не променя смисъла на казаното от мен.

А репликата ми за обявите за работа не бяха насочени към теб, а по повод изказването на Китана за работа за по 200-300лв., не знам защо си решила, че имам пред вид теб.


И за съжаление съм си много в час и съм се нагледала на мъже и жени, които уж искат много да работят и нямат претенции.
Пък като започнат работа се отказват, защото "работата е много". И продължават да се оплакват по форумите как няма работа.



 Peace
Не се оплаквам, че няма работа, а че мен не ме взимат. И не съм се отказала, защото работата беше много, а поради други причини, които няма да обсъждам сега.

# 70
  • Мнения: 589

 Peace
Не се оплаквам, че няма работа, а че мен не ме взимат. И не съм се отказала, защото работата беше много, а поради други причини, които няма да обсъждам сега.
  Позволете ми да вметна,че съм напълно съгласна с Луда.
 Авторката хубаво се цели в точно определена длъжност,ама май забравя,че опитът и като такъв никак не е сериозен,даже бих казала,е доста скромен.Доколкото разбрах-три различни работи за година и половина.Ами това е доста вероятен отговор защо не се обаждат от фирмите,където кандидатстваш,още повече,ако търсят кадри чрез агенция.Моят приятел е десет години вече бранд мениджър.Познават го в цяла България и половин Европа колегите от бранша,дори са му лепнали прякор-марката,с която се занимава основно.Миналата година нещо беше недоволен как се развиват нещата във фирмата и реши да потърси нещо друго,за всеки случай,ами не успя да намери нищо,заради което да напусне старата си работа.А такива куриози ми е разправял,за кандидатите и интервюиращите в агенциите...ама това е друга тема...И все пак никой не му се е мръщил,че е прекалено квалифициран-кой не иска квалифицирани кадри?А ти казваш,че с твоята една година опит те отхвърлят като "прекалено квалифицирана"-дали не го казваш и на интервютата?(Нали си даваш сметка,че звучи доста нескромно?) Та ми се струва(без да се обиждаш)че с малко по-голяма кошница си тръгнала за гъби...Казали са ти и други момичета-бракът е равностоен съюз.Мъжът ти може би затова демонстрира вечер непукизъм,защото смята,че задълженията са разделени от теб справедливо-той на работа,ти-у дома...Виж,ако,докато си работила,пак не ти е помагал в къщи-това вече е лошо...
  Моето мнение е,че трябва да започнеш някаква работа,в София има,не е като да няма.Пък това не пречи да си търсиш което си си наумила...
  Дано успеете да се справите с кризата по-скоро!

# 71
  • Linz
  • Мнения: 11 619
И на мен това ми направи впечатление- Дилянка е работила от началото на 2007 до преди 5 месеца- това е година и нещо, и е сменила 3 работни места! Дилянка, без да се обиждаш, но звучи доста несериозно.

# 72
  • София
  • Мнения: 38 476
Първо, искам да благодаря на всички, които ми подадоха ръка на Лични!

Второ, от началото на 2007 работя по специалността маркетинг. И в първите две фирми нямаше дори маркетинг бюджет. Просто много надъхани млади хора, които вече не са там. Нито един от тях.

Олимпия, напротив, обаждат ми се - за интервю. Значи харесват СВто ми.
Не търся чрез агенция.
За "прекалено квалифицирана" Въобще не си ме разбрала. Каза ми го човека, който ме интервюираше за кол-център. Защото /пак повтарям/ след три позиции маркетинг да кандидатстваш за съпорт или секретарка звучи странно, нали?

Но го правя, това е положението сега.

# 73
  • Мнения: 3 722
Ако обобщим:
Най-добре се хвани временно на неподходяща работа, колкото да докажеш на себе си, съпруга си и целия форум, че "така не става", а и да си дадеш време да излезеш от дупката-
Цитат на: Дилянка


[/quote

 Peace
Не се оплаквам, че няма работа, а че мен не ме взимат. И не съм се отказала, защото работата беше много, а поради други причини, които няма да обсъждам сега.
Успех!

# 74
  • Мнения: 61
ех , тези мъже винаги когато имаш нужда от тях те ти обръщат гръб и се възползват от твоята моментна слабост . Пожелажам ти скоро да си намериш подходяща и добре платена работа която да те удовлетворява.УСПЕх.  bouquet

# 75
Едно въпросаче, ако позволите. Какво означава, Дилянке, че си с висше образование, но без диплома? Това звучи адски несериозно - искаш да си мениджър, пък дори дипломанямаш. Ами това за мен значи, че си със средно образование, ама с един тон претенции. Което7 явно не се котира на пазара на труда. Вземи си дипломата и тогава пак кандидатствай за мениджър.

# 76
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Както вече казах в една друга тема, днес явно е денят на  личните нападки.

stranno,

тук може понякога да изказваме мнение, различно от това на останалите, но се стараем да не бъде обидно, а твоето обръщение към Дилянка е точно такова, анонимно при това.

Последна редакция: вт, 28 окт 2008, 13:26 от luda

# 77
  • Мнения: 1 334
Едно въпросаче, ако позволите. Какво означава, Дилянке, че си с висше образование, но без диплома? Това звучи адски несериозно - искаш да си мениджър, пък дори дипломанямаш. Ами това за мен значи, че си със средно образование, ама с един тон претенции. Което7 явно не се котира на пазара на труда. Вземи си дипломата и тогава пак кандидатствай за мениджър.

Написала е висше без дипломНа. Не без диплома. По всяка вероятност е завършила с държавен изпит.

Но и това надали има значение за търсенето на работа.

# 78
  • Мнения: 6 604
Едно въпросаче, ако позволите. Какво означава, Дилянке, че си с висше образование, но без диплома? Това звучи адски несериозно - искаш да си мениджър, пък дори дипломанямаш. Ами това за мен значи, че си със средно образование, ама с един тон претенции. Което7 явно не се котира на пазара на труда. Вземи си дипломата и тогава пак кандидатствай за мениджър.

Написала е висше без дипломНа. Не без диплома. По всяка вероятност е завършила с държавен изпит.

Но и това надали има значение за търсенето на работа.

Според мен има Дилянка е имала предвид,че е завършила само семестриално-без държавен изпит (или в нейния случай дипломна работа). Но и аз мисля ,че това няма значение в случая.
А да нападаш някого анонимно е тъпо. И да има претенции-к'во лошо?

# 79
  • София
  • Мнения: 38 476
Имам претенции, защото имам някакъв опит. Което е много по-важна от дипломата. И нея ще я взема скоро.

А всички гости -  ignore2

# 80
  • Мнения: 1 749
Дилянка,как така нямаш диплома?И работодателите не ти ли я искат?Така все едно нямаш висше.
Питам не за да подклаждам отново някакъв спор,или да отправям лични нападки,а защото лично ме интересува.Аз учех висше преди да прекъсна(оставаше ми само една година )по майчинство.Аз също си търся работа(моя проблем е с работното време...няма да се впускам в подробности),пиша си CV-то и се чудя...пиша годините,в които съм учила,къде и с каква специалност,и се чудя дали изобщо да добавям прекъснала по еди-какви си причини....А ако не напиша какво съм учила и къде, то излиза,че през тея четири години съм си вяла д-то на бял кон ....А пък ако оставя само от еди-коя си до еди-коя си година,мястото и специалността си ,а не спомена нищо....

Извинявай,че се вклинявам по този начин в темата ти...

# 81
  • София
  • Мнения: 38 476
Дилянка,как така нямаш диплома?И работодателите не ти ли я искат?Така все едно нямаш висше.
Питам не за да подклаждам отново някакъв спор,или да отправям лични нападки,а защото лично ме интересува.Аз учех висше преди да прекъсна(оставаше ми само една година )по майчинство.Аз също си търся работа(моя проблем е с работното време...няма да се впускам в подробности),пиша си CV-то и се чудя...пиша годините,в които съм учила,къде и с каква специалност,и се чудя дали изобщо да добавям прекъснала по еди-какви си причини....А ако не напиша какво съм учила и къде, то излиза,че през тея четири години съм си вяла д-то на бял кон ....А пък ако оставя само от еди-коя си до еди-коя си година,мястото и специалността си ,а не спомена нищо....

Извинявай,че се вклинявам по този начин в темата ти...

Ми пиши какво си учила и за колко време. Рядко питат за диплома. Искат я чак когато подписваш договор. А докато стигнеш до договор, ехе...

# 82
  • Мнения: 1 749
 Peace Мерси !

# 83
  • Мнения: 2 556
На мен и при договор не са ми искали копие от дипломата (дори и когато имах вече, никой не ми я е искал, а ако нямах, нямаше как да се разбере предполагам)

# 84
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Рядко има длъжности, при които има категорично изискване да имаш диплома като документ.

Например в държавните учреждения, където се спазват написаните, прономеровани, прошнуровани и утвърдени с подпис и печат правила.
Или пък специфични длъжности, като медицинските, правните, счетоводните.
За  длъжностите в маркетинга и продажбите е по-важно умението, а не тапията.

# 85
  • София
  • Мнения: 38 476
Освен това, ако взема диплома моята специалност се води Бакалавър по връзки с обществеността.

# 86
  • Мнения: 1 749
Успокоихте ме!Доста се притеснявах по този въпрос...
Пожелавам си успех.Дилянка,на теб също. Peace

Общи условия

Активация на акаунт