Още не съм го казала/ама съм втора употреба с ремарке/. Познавахме се от 5 г., давах му заплата, работехме заедно. Направили коалиция с дъщеря ми/тогава на 14 г/ и веднъж бяхме на гости на родата му и заяви - викам си такси и си водя жената и детето у дома. От тогава като стане дума - нали съм обещал, значи е завинаги, няма значение подписа в общината. То и аз не държа на подписа и документа.
- Публикувана: 24 окт. 2008, 23:48 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2008, 00:16 ч.
как казахте вашето"ДА"
Това е момента, който никога няма да забравя 
Тогава живеехме в Сан Франциско и милото ме покани на романтична вечеря, но не ми каза нито къде е ресторантът, нито нищо. Аз не престанах да питам "Къде отиваме", а той само се усмихваше , и сменяше темата на разговор.
Стигнахме пред хотел Хилтън , той се спря и ми отвори вратата. Аз започнах да се хиля, защото си мислех, че се шегува. Е да, ама не беше никаква шега. Имахме резервация в ресторанта, който е на 50-тият етаж. Масата беше подредена невероятно, всички бчха много мили с нас и само ни се усмихваха. Това което ми направи впечатление (понеже не съм свикнала чак на такова внимание), нашата маса я обслужваха 5 срвитьора - един ни доливаше чашата, друг ни носеше храната, а накрая милото плати сметката на съвсем различен
Аз през цялото време бях някъде в облаците (макар , че на 50-тият етаж няма как да не си в облаците), но дори и през ума не ми мина , че ще ми предлага брак, все пак живеехме заедно 3 години , и не предполагах , че толкова романтичен. Когато ни сервираха вечерята, моят човек започна да говори за нас, за това колко се обичаме.., извади един красив пръстен и ме потита : "Ще се омъжиш ли за мен?"
Честно да ви кажа, никога няма да забравя тази вечер. Дори и сега, докато пиша, си разглеждам снимките. Гледката беше неописуема (виждаше се абсолютно целия град), обстановката беше супер романтична, и все пак бях с най-любимият си човек
Тогава живеехме в Сан Франциско и милото ме покани на романтична вечеря, но не ми каза нито къде е ресторантът, нито нищо. Аз не престанах да питам "Къде отиваме", а той само се усмихваше , и сменяше темата на разговор.
Стигнахме пред хотел Хилтън , той се спря и ми отвори вратата. Аз започнах да се хиля, защото си мислех, че се шегува. Е да, ама не беше никаква шега. Имахме резервация в ресторанта, който е на 50-тият етаж. Масата беше подредена невероятно, всички бчха много мили с нас и само ни се усмихваха. Това което ми направи впечатление (понеже не съм свикнала чак на такова внимание), нашата маса я обслужваха 5 срвитьора - един ни доливаше чашата, друг ни носеше храната, а накрая милото плати сметката на съвсем различен
Аз през цялото време бях някъде в облаците (макар , че на 50-тият етаж няма как да не си в облаците), но дори и през ума не ми мина , че ще ми предлага брак, все пак живеехме заедно 3 години , и не предполагах , че толкова романтичен. Когато ни сервираха вечерята, моят човек започна да говори за нас, за това колко се обичаме.., извади един красив пръстен и ме потита : "Ще се омъжиш ли за мен?" Честно да ви кажа, никога няма да забравя тази вечер. Дори и сега, докато пиша, си разглеждам снимките. Гледката беше неописуема (виждаше се абсолютно целия град), обстановката беше супер романтична, и все пак бях с най-любимият си човек
Много пъти сме говорили,че не е нужно да подписваме,ние сме си мъж и жена и без брак,а имаме и дете. Но през последните години на няколко пъти ме е подпитвал,а аз си мислех ,че е на шега.На 14 февруари ,лежа си аз вкъщи ,че глава ме боли,пристига моят мъж с един огромен букет от 25 червени рози 
и ми пада на коленце...Е как да откажа 
ДА ДА ДА 
и ми мина главобола..
и ми пада на коленце...Е как да откажа ДА ДА ДА и ми мина главобола.. 
Ми ние си живеехме няколко годинки мирно и сладко, гледахме си детенцето и решихме да емигрираме. Подписахме. Преди заминаването решихме, че ще вдигнем купон със всички приятели и от много планове накрая вдигнахме една голяма сватба. Ей така стана. И нашето детенце беше много щастливо, че е на сватбата - първа шаферка.
Срам, не срам да си кажа и аз 
Бяхме от девет месеца заедно, когато това се случи.Една вечер в приятели на гости, той пи доста (че и аз също ) и докато говорех нещо с другите на масата, ме задърпа за ръката да се доближа, за да ми кажел нещо на ухо.След като се приближих чух изфъфлено в ухото ми "Искаш ли да се оженим?"
Аз "Какво?"и честно казано наистина не го разбрах на пълно.
Въпроса се повтаря, а аз му казах, че като изтрезнее да ме попита пак.Той, човека обаче искал отговор веднага.След като приех, каза на всички, че ще си тръгваме (без да обясняваме какво съдбоносно решение сме взели ) и отидохме в къщи.Накара ме да събудя родителите си, за да им съобщим, а аз през цялото време си мислех как ще им обяснявам на другия ден, че всичко е една пиянска шега и че той не помни нищо 
(наистина си мислех, че няма да си спомня).
Е, да ама не се оказа шега.Само дето се наложи да избързаме със сватбата понеже 4 мес. след това забременях.
Бяхме от девет месеца заедно, когато това се случи.Една вечер в приятели на гости, той пи доста (че и аз също
) и докато говорех нещо с другите на масата, ме задърпа за ръката да се доближа, за да ми кажел нещо на ухо.След като се приближих чух изфъфлено в ухото ми "Искаш ли да се оженим?"Аз "Какво?"и честно казано наистина не го разбрах на пълно.
Въпроса се повтаря, а аз му казах, че като изтрезнее да ме попита пак.Той, човека обаче искал отговор веднага.След като приех, каза на всички, че ще си тръгваме (без да обясняваме какво съдбоносно решение сме взели
) и отидохме в къщи.Накара ме да събудя родителите си, за да им съобщим, а аз през цялото време си мислех как ще им обяснявам на другия ден, че всичко е една пиянска шега и че той не помни нищо (наистина си мислех, че няма да си спомня).Е, да ама не се оказа шега.Само дето се наложи да избързаме със сватбата понеже 4 мес. след това забременях.
На връх Нова Година , когато часът удари дванадесет, като в приказките . Беше толкова романтично и хубаво ,че и до ден днешен ми се подкосяват краката като се сетя 
на моя мъж,аз му предложих,че ако чаках той да ми предложи,щяхме още да сме гаджета.Много е срамежлив миличкия!!!
С моя мъж живеехме заедно от пет месеца, бях бременна в третия месец и имахме дата за сватбата. Просто всичко дойде в реда на нещата, но ей така без предложение. Един ден се разхождахме и аз на шега му подметнах, че не ми е поискал ръката, тогава той клекна на самата улица и ми предложи брак. Щях да умра от срам , всички погледи бяха вперени в нас, но пък сега ми е забавно когато си спомня за този момент. 
, всички погледи бяха вперени в нас, но пък сега ми е забавно когато си спомня за този момент.
Ми то при нас малко странно 
Да уточня, че милият ми мъж е опериран от романтичност
Живеехме заедно от 2 години и една вечер- той на компютъра си работи нещо, аз съм се изтегнала на диванчето и си гледам филм. В един момент милият ми се обръща и ми забива съдбовния въпрос. Аз се поошаках и отказах /имаше много причини за отказ- основно битови и финансови/. И така си остана. Повече не се спомена нищо за сватба.
След около 6 месеца нещата вече се бяха стабилизирали и на връщане от супермаркета, насред улицата, като го погледнах как носи торбите с покупките, реших, че сега аз ще му предложа - ми сега пък той се ошашка. За щастие след 2 цигари и 20 пъти въпроса "Ама нали не се шегуваш" прие
Да уточня, че милият ми мъж е опериран от романтичност
Живеехме заедно от 2 години и една вечер- той на компютъра си работи нещо, аз съм се изтегнала на диванчето и си гледам филм. В един момент милият ми се обръща и ми забива съдбовния въпрос. Аз се поошаках и отказах /имаше много причини за отказ- основно битови и финансови
/. И така си остана. Повече не се спомена нищо за сватба. След около 6 месеца нещата вече се бяха стабилизирали и на връщане от супермаркета, насред улицата, като го погледнах как носи торбите с покупките, реших, че сега аз ще му предложа - ми сега пък той се ошашка. За щастие след 2 цигари и 20 пъти въпроса "Ама нали не се шегуваш" прие
Ние пък решихме, че ще се женим само три месеца след като почнахме да излизаме заедно. Бяхме на почивка във Флорида и на връщане от плажа спряхме на едно мостче да гледаме залеза. "Слънцето" ми каза че иска да сме заедно завинаги, аз без да се замислям накъде вървят нещата викам "и аз така", тогава ме попита "горещия" въпрос (нямаше пръстен, защото не беше подготвен за това - просто му дошло от вътре) 
...аз пък с простата глава като почнах да се хиля, защото си мислех че се шегува, но след момент се осъзнах и казах "да" от раз без да имам спомен защо точно (всичко стана много спонтанно). Като се разтърсих след това се чудих дали найстина ме е попитал или съм сънувала нещо и не смеех да кажа нищо, че да не ми се смее... 
На следващият ден ме заведе да си избера пръстена и после имахме романтична вечеря на плажа - абе успокоих се, че не съм окончателно мръднала тогава...
...аз пък с простата глава като почнах да се хиля, защото си мислех че се шегува, но след момент се осъзнах и казах "да" от раз без да имам спомен защо точно (всичко стана много спонтанно). Като се разтърсих след това се чудих дали найстина ме е попитал или съм сънувала нещо и не смеех да кажа нищо, че да не ми се смее... На следващият ден ме заведе да си избера пръстена и после имахме романтична вечеря на плажа - абе успокоих се, че не съм окончателно мръднала тогава...