"Издивяването" на 3 годишните

Моят син е на 1г.4м. не ходи на ясла, гледам си го вкъщи-спи добре, храни се добре, но когато иска нещо и не го получи на секундата започва да пищи с един пронизителен глас, извива се на дъга ако го сложа в количката и веднъж започне ли да пищи няма спиране поне 10 минути, които ми се виждат цял час не минава и ден без 3-4 такива истерии но вече му свикнах и изобщо не му обръщам внимание.  Само ако сме навън се изнасяме по възможно най-бързия начин, все пак никой не е длъжен да ни слуша. Преди се паникьосвах и се чудех какво да го правя горкото дете, вече не. За слушането-не слуша, а разбира!!! И то много добре, щото като му се скарам да не бърка в контакта (любимото му занимание) след 1 минута пак отива натам и се оглежда дали го наблюдавам и каква ми е реакцията.

И все пак се реших на второ, това са периоди, които отминават, просто трябва да се научиш да приемаш нещата по-спокойно и да си упорита. Не, означава не и точка. И моят син прави всичко на обратно, но все си мисля, че в един момент ще влезе в правия път.

Да се включа и аз в групата на скоро откачащи мами  Беше супер добро и послушно дете, обаче от около 2 месеца има дни, в които едва издържам, тръшкане, реване, напоследък даже посяга да ме удря  тя ходеше на ясла, после на детска, така че мисля, че е от възрастта, а не от детската, поне при нас.
Дано е период, че незнам..........

Свързах "издивяването" с тръгването на детска градина, заради това, което написа авторката:


Иначе безспорно има моменти, в които децата просто не слушат. Или не толкова, колкото ни се иска на нас    Но при нас беше всеки ден след градина, определено в събота и неделя детето беше по - спокойно, а както вече писах, сама ми обясни защо "издивява" 
Отделно е липсата на следобеден сън. Тогава наистина положението става тежко. Но в началото, котаго тръгна на ДГ, дори и да беше спала, лудницата беше пълна.



Децата на годинка и няколко месеца са много, ама много по - различни от тези на три годинки.
Не може да се сравняват двете възрастнови групи, поне според мен. Комуникацията е съвсем друга, проблемите в общуването също.

Три години е възрастта, в която детето осъзнава собствената си личност и значимост.
Изпробва границите на допустимото. Ако го попитате например дали иска на разходка,
може да отговори с не, но не, че не му се излиза, а защото му доставя удоволствие да се
съобразяват с него. Вземащо решения човече и налагащо изпълненията им.
Четох някъде, че японците не казвали не на децата си докъм 6-7 годишна възраст.
Вероятно заобикалят, но не мога да си го представя как става.

Много сме в отбора дъщеря ми попринцип си е разглезена и лигава, ама напоследък се тръшка за всичко, което не е получила.

Хайде и ние в клуба 

Освен че от началото на септември тръгнахме на градина имаме и бебе и както казва нашия педиатър каката преживява "синдрома на детронираната царица", така че положението е още по-сложно.

Имам чувството че вече плясканиците по дупето са ежедневие, макар че има и спокойни дни от време на време. Писъци, крясъци, тръшканици по земята, влачене, рев  С една дума: ЦИРК 

Ох, даже успях да се разсмея, но не за друго а защото сме в същата ситуация   

Ами то или трябва да се смеем или трябва да полудеем  А пък лудницата няма ресурс да ни поеме всичките луднали майки 

Синът ми е на три години и положението е същото. Не ходи на градина и затова си мисля, че по-скоро е свързано с възрастта. Дано премине по-бързо.

        Значи не сме само ние. Вечер като се приберат от градина започва едно лудо скачане по леглата, пискане, бият се двамата.  Баща им е облагодетелстван, че докато се прибере и те вече са се кротнали.

При нас е същото положението, не винаги, но през повечето време. След детска е най-зле или когато не е спала също. Поне забелязвам напоследък, че като й се говори, се заслушва от време на време в това, което й се казва. Дано да е период наистина, че ми се струва, че има и известна доза характер в тая работа, и темперамент - виждам и доста кротки деца на нейната възраст.

Вчера вечерта си мислех, че не се справям като родител. Само викам по това дете - явно не сме единствени.

Все по често ми минава тази мисъл през главата. Само викове, крясъци, тя иначе не чува. Трябва да я затворя в стаята й за да има ефект някакъв, но само временен за съжаление.
Абе на път съм да се побъркам.

Ето ме и мен в тази тема, за тези, които си имат по едно тръшкащо се диване, успокойте се, моите са 2 на една възраст Алесина, душа, дръж се Както казва една приятелка - когато ми е най-тежко с моето се сещам за теб и ми става добре

anette1104, много ти благодаря за споделения подход, страшно ми пасва и ще го опитам със сигурност Виждам, че и твоите са на почти еднаква възраст, така че сме на един хал. И аз съм разбрала, че само казармения подход успява, но виж за това с мрънкането и уморени сте не съм се сетила. Ще го пробвам още днес В крайна сметка те са двама - аз една

При моите смело мога да кажа, че като ходят на ясла е по-добре положението, но сега като са си вкъщи положението е ад, всички сме вдигнали ръце от тях, баща им даже иска да ги водим на психолог за да ни посъветва акво да ги правим. Аз обаче само чакам още някой и друг ден и ги пускам на ясла Там ще ги излекуват или поне през деня няма да се тръшкат на мен. Вечер за 2-3 часа ми е поносимо, но цял ден и по цяла седмица, НЕ, не мога вече

А уж четох в книгите на доктор Додсън, че 1,3 и 5 години били спокойни и бил период на равновесие за децаа и били като ангелчета. Е, дано доживеем, ама като ви чета може и да не стане скоро, а още нямат и три моите, та ще видим

Освен това забелязвам, че понеже съм с тях по цял ден явно нямат изобщо респект от мен, онзи ден моя младеж ми взе телефона и аз му напомних, че с тати не даваме да се пипат мобилните ни телефони, на което той отговори: Тати няма да дойде сега, СПОКОЙНО И после по повод на това, че обърках чекмеждетата ме нарече под мустак тъпа кокошчица Та си рекох, щом само от тако си респект имаш - айде на разговор с него тогава. Иначе и двамата посягат, а помежду им да не ви разправям какво е. По цял ден - тове е мое, не мое е, дай си ми го, шамар, тупаник, скубане, щипане и накрая и двамата идват ревящи да ми се опракват. Не дай си Боже да купя само една паста за зъби и венага има бой чия е, иди обяснявай, че е за двамата

След като отминахме кризата на 3-тата година, имаме такива изблици само когато е бил на ДГ. Сега започна да ходи , не е ходил на ясла. Ходи 2 седмици - беше АДД вечер, направо ни идеше да го напляскам та свят да му се завие, и това всеки ден. Разболя се и се стоя вкъщи една седмица, а също и събота и неделя е ангел - просто старото ми момченце, което е нормално непослушно - нищо общо с истериите след ДГ...
Искам, не искам, иска нещо което го е видял само за идеята... гладен съм, искам да ходя, не, носи ме.....
Нормално е и доколкото съм разпитвала почти всички минават през този етап - търпение му е майката...
Все пак спазват поведение цял ден и изпускат парата накрая, не мисля, че има нещо неормално, само се моля по - бързо да отмине.