kolko deca sa..."dostatachno"

Мисля, че след като веднъж вече имаш близнаци трябва да приемеш мисълта, че този път пак може да са две. При положение, че имаш вече три деца бих те посъветвала да решиш дали можете да си позволите финансово още 2. Ако прецените, че ще се справите и медицинските ти показания са ок, вече може да се вслушаш и в други съвети. Поне аз така бих подредила приортетите за подобно решение. 

Прецени си възможностите - финансови, физически и психически - за отглеждането на още едно дете.
Ти сама трябва да вземеш решението, заедно със съпруга ти.
На твое място, аз бих задържала детето (много искам още едно или още едни близнаци), но аз не съм на твое място...

Няма такова нещо като "достатъчно" деца. Всеки има свое виждане - за едни едно дете е напълно достатъчно, други искат поне три, трети са готови да гледат "колкото дойдат". Решението е трудно, но трябва да е лично твое и да си убедена, че е правилното за теб. Форумите не са панацея за всяка болка...каквото и да ти напишат тук, отговора е в теб.

то и аз искам много деца, но желанията и реалността не винаги се покриват. мисля, че такова решение трябва да се гледа като начало чисто практично, можеш ли да си го позволиш, има ли кой да помага, ако са повече от 1 .............. успех каквото и да решиш  но аз бих оставила случайността да решава живота ми 

Познавам българско семейство с 4 деца. Прекрасно е, весело е, празниците им са пълни, топли и красиви ! Но майката не работи, а се грижи за децата и дома, не че е лесно, но наистина е добра майка....обаче имат финансовата възможност. Не че парите са най-важното, но сме българи...доходите са 'български' на повечето от нас.

Тези 4 деца ходят на спортове, на ски,големите на курсове...облечени са нормално, имат пространство, помагат вкъщи и ги учат на отговорност и труд...

Искам да имам повече такива познати, искам и моето семейство да е такова, но за съжаление, моята картика би била: работеща уморена майка, да се чудя как да разпределя, да лишавам себе си и децата от малките удоволствия...абе би било оцеляване, не живот.

Сигурно е труден избора, не мога да дам съвет, не съм го преживяла.
Аз се борих 3 години за положителен тест и минах през ада за да го видя....затова не мога да изрека "махни го"

Мила остави си детенцето това е моят съвет. Децата са дар.

BiliK, доколкото разбирам имаш време. не бързай, а каквото и да решиш, то със сигурност ще е най-доброто за теб и семейството ти 

каквото и да реши миличка решението си е твое и знай че ще е най- правилното! Успех!

Заповядай в темата на Многодетните семейства! Там може би ще откриеш отговори на своите въпроси.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=341892.0


Успех, каквото и да решите!

Дали са едно или две може да се разбере още в 6-7 г.с., така че това не е критерии. Според мен, ако финансово можете да си го позволите давай смело. Не си причинявай това нещо аборта , ако можеш да го избегнеш. Цял живот ще се мъчиш после дали е било правилно или не. И наистина няма такова нещо като достатъчно деца. А физически ще се справиш. Щом се справяш с три ще се справиш и с 4, сигурна съм. Бабите ни навремето са гледали по 10 пък не е имало нито памперси и пюрета нито топла вода и прахосмукачка.
Така че, ако можете да си го позволите хич не се замисляй, раждай го, пък ние ако можем да помогнем с нещо само кажи 

А съпруга ти какво мисли по въпроса _{(говориш само в първо лице ед. число)}?  Каквото и да пишем тук, няма да кажем нещо, което вече не си премислила и не знаеш. Ще усетиш кое е най-правилното решение за вас. Аз най-вероятно не бих посмяла, а и не бих искала да го махна  И на мен ми харесва мисълта за пълна къща, весело семейство. Имам познат, който има 4 братя, т.е. 5 деца са  Нито родителите им са имали финансови възможности, нито са живели в голям апартамент, но това не им попречи да си отгледат децата добре 

Всеки сам си решава. Аз само мога да ти кажа - че е много весело, но и е важно да не лишаваш никое от тях заради появата на нови членове.
Ние лично сме с 4 деца - 2 двойки близнаци, но каките са ми голями и ми помагат, а и засега  сме финансово добре.
Каквото и да решиш - ще е правилно, т.к. така сте го почувствали

BiliK, аз също съм с 3 деца и много искам още едно. Моите близнаци са малки, но сме решили като станат на 3 г. да започнем да работим по въпроса. Дай боже да ни се усмихне щастието. Тогава нашият батко ще е на 7 г., както при теб! Мое лично мнение е, че дали ще гледам 3 или 4 деца - лудницата ще е еднаква. За финансовата част - да, адски трудно е, то и сега ни е трудно, но желанието ми е по-голямо и мисля, че ще се справим.

Желая ти успех, каквото и решение да вземеш! 

 Аз съм баба....а за бабите внуците са по-мили и от децата Има една приказка......децата ни са "враговете"защото получават всичко от нас без да връщат.....а внуците ни са най-големите приятели ...защото им го връщат!!!!
аз съм трето дете ,майками ни е отгледала в една стая-всички ,в средата масата ,наоколо леглата в ъгъла печката,мивката на двора.....това е минало сега всички искат да имат всичко и така е редно ,не може да се лишиш от пералня прахосмукачка и т.н. сега на толкова години разбирам след като съм получила всичко от живота - всички предмети и имоти не са нужни на един човек...трябва само любов и уважение и здраве,ако имаш тези 3 неща -давай не се страхувай-децата са любов!!!! 

Аз имам едни близнаци на почти 9 г., вторите щяха да са на 5 и кусур в момента, ако ги бях родила.
Връщайки лентата назад, мисля, че щеше да ни е ужасно трудно да се справим с 4 деца. И все още щеше да ни е. И ми беше ужасно трудно да взема решението тогава. Но сега не съжалявам, че нямам 4 деца в момента, а само 2. И, не, децата не се нуждаят само от пари, нуждаят се от посвещение. Готова ли си да се посветиш тотално и изцяло на тях? Да загърбиш всичко, което ти би искала да правиш за себе си? Знам, че звуча почти еретично, но сложете ръка на сърцето тук всички и кажете - бихте или не бихте? Бихте ли се отказали от работата си? От малкото свободно време за четене на книги и самоусъвършенстване? От времето, което можете да откраднете за съпруга си? За нещо, което обичате?


Чета много езотерична литература. И съм убедена, че с аборта не убиваш ничия душа. Душата е безсмъртна.   

Divana , има логика в това, което казваш и отчасти съм съгласна с теб, но... аз лично съм готова да се откъсна от любимите си занимания, за да имам още едно дете. Готова съм и да им се посветя тотално, както казваш ти. Наистина!  Единственото, което ме спира са парите, защото наистина гледането на децата до училищна възраст не е трудно - износват дрехи, ядат в къщи, водиш ги, където няма чак толкова скъпи занимания, купуваш дрехи според възможностите, без да гледаш марки и т.н., но като станат ученици идва страшното - поне за мен.  Аз лично съм в такова състояние, че се надявам да не забременея, защото ще съм в състоянието на тази жена - много ще го искам, но ще си мисля и за лишенията, които ще изпита цялото семейство и то самото, ако го родя. В същото време не мога да си представя да направя аборт. Много е сложно!
Дано съпругът й я подкрепи, каквото и да реши и после да живеят спокойно с три или четири хлапета край тях! 

ами ей това е проблема, че не можеш да си егоистка и да мислиш само за собствените си чувства. искам го, не мога да го махна и това е. именно лишенията, на които ще наложи да се подложат всички и най-вече децата, ограниченията на заниманията, които са свързани с пари (тук включвам разни курсове по танци или китара, ходене в патиланци и т.н.) всичко това няма да може да се даде на децата. това за мен би бил водещ момент в решението. друг е въпроса, че има моменти, в които колкото и да е оправна жената не би се справила без чужда помощ, а ако така липсва? разбира се е трудно едно такова жизнено важно решение, разбира трябва да се научим да живеем с последствията от него.

Ех, Дивана, за първи път срещам в този форум някой да мисли за броя на децата като мен. Все ме нападат, че като не желая (по описаните от теб причини) да имам 2-3 и лишавам едното от брат/сестра и едва ли не го осакатявам за винаги. Никой не приема, че човек може да е щастлив и без тълпа роднини около себе си. Познавам хора, които жадуват за усамотение и не отчитат като "дар божи" факта, че са 5 деца.

Млада баба, извинявай но сега не е като едно време. Сега изискванията за добро отглеждане и възпитание не се свеждат само до това да има нещо на масата. Всеки родител мечтае децата да ходят на танци, спорт, езици и т.н., никой тинейджър не желае да преносва стари дрехи и да споделя стая с родителите си. Ние може да си мислим, че децата ни са щастливи 'щото сме много и сплотени, но дали е така?! 

1. Това дали едно семейство е готово да има повече деца трябва да е въпрос на желание и разумна преценка и от двамата родители, защото понякога дори и това да родиш повече деца, защото ти самият го искаш, е вид егоизъм.
2. Аз лично не съм си променила особено начина на живот, заради децата ми /не броя повечето отделено за тях време и чисто физически грижи, нито повечето разходи, но животът ми е почти същия като преди/. Няма да го променя и след време, когато имам още едно дете.
3. Когато едно ново бебе с нищо не променя начина на живот на останалите членове на семейството, тогава наистина е въпрос само на това дали искаш да отделиш от времето и усилията си за едно ново същество, както и да получиш насреща всички хубави неща, които може да изпиташ само като майка...
Аз лично съм невероятен егоист, но /освен първите месеци, когато децата ми изискваха физически да се посвещавам на грижите по тях постоянно/ никога не съм се чувствала по някакъв начин ощетена от факта, че ги има - и лично време имам, и за себе си се грижа; че покрай "висенето" по пейките в парка в началото дори защитих 2 магистратури; няма вечер да не сме седнали с мъжа ми да се видим и да си обърнем внимание, и книги чета /е, като заспят децата, защото аз съм нощна птица/, и пътувам... Относно себеотдаването - под формата на мисли, притеснения и т.н. - те са си с мен 24/7 и биха били същите и за 1, и за 10 деца. Сега дори съм по-спокойна, че има и друг кой да ги мисли, освен мен - т.е. мислят и една за друга. Не си представям, че още едно дете /стига да е живо, здраво и нормално/ би ми променило начина на живот /освен за кратко в началото/ или би откраднало цялото ми внимание...
Още повече, че аз не съм от типа майки, които искат да са нон-стоп с децата си и да ги обгрижват постоянно, вкл. на 5-10 г. още да го храниш в устата и да му бършеш д-то...
 

Иначе, аз съм едно дете. Мъжът ми са 3. Завиждам им за отношенията, които имат помежду им; за силната връзка, за подкрепата; за това, че знаят, че винаги има някой да ги подкрепи във всяка ситуация и на всяка цена. В момента едната му сестра е в чужбина /вече няколко години/, другата е много ангажирана с работа и пак намират време да си звъннат и да се питат "как си, добре ли си, наред ли е всичко при теб?".

Разбира се, ясно ми е, че има всякакви ситуации - аз говоря от моята позиция...

Всяка майка има достатъчно ръце за децата си! И достатъчно място в сърцето си! И достатъчно ...... , достатъчно всичко за всичко!

Лично аз си мечтая за още едно детенце........Мъж ми изтръпва от тази мисъл, въпреки че ми казва, че след някоя друга година може друга песен да пее..........

Решението трябва да си вземете ти и таткото, аз само ще кажа,че аз съм ЗА живота!


Все си мисля,че ако моите родители чакаха по-добри финансови и материални времена.......то сигурно още щяха да си бъдат бездетни........

Михалко,не съм казала че трябва да се лишиш от всичко заради децата си,напротив-това са съвременни удобства без които и аз вече няма да мога-говоря за друго....познавам достатъчно богати хора на които децата са абсолютни лигльовци и безотговорни мамини синчета защото родителите искат да им тръшнат всичко на готово от къщата до леката кола...пък после се сърдат че направили къща еди къде си пък децата им искали да живеят-еди къде си и "горките родители"започват всичко от ново в името на "безценното им създание" защото то в повечето случаи е едно........та мисълта ми е че ние родителите сме им създали погрешно отношение към децата.....вярно е че при нас е трудно в Б-я имам в предвид но защо тогава не научим децата си че е по-важно да сме заедно пък било то с дънки и от 20 лв. вместо от 100.
  Пък що се отнася до танците...езиците ...и т.н. -важното е да им развиваш любознанието и мисълта а това повярвай ми не струва скъпо-достатъчно е добро желание ,пък и в големия процент на нашата държава играят танци само в къщи и мечтаят.......

и как ще им обясниш на децата, че комшийчето може да ходи на плуване, на танци и на английски, а твоите не могат да ходят, щото парите едвам за ядене стигат, камо ли такива глупости
а за дънките от 100 лева ( примерно ) си права 

Напълно съм съгласна с Дъмпер. Децата не се гледат с една гола любов. 

Колко деца са достатъчно, всеки сам решава за себе си. На мен моите две близначета са ми напълно достатъчни за сега, но след време кой знае. Хубаво е дацата да растат в по-големи семейства, но за това се иска и смелост.