Момичета, на някои от вас случвало ли им се техните половинки да изпитат страх от появата на новороденото и най-вече от факта, че то ще се превърне в център на внимание и че малкото същество ще ги измести от сърцето на любимата им жена. Знам, че има мъже, които помагат страшно много на жените си и не се страхуват да прегръщат и целуват децата си, но съм сигурна, че има и такива които нямат представа как да изразят обичта си. Според вас защо е така?
- Публикувана: 27 окт. 2008, 16:06 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2008, 17:36 ч.
Защо някои татковци се страхуват от появата на новороденото?
моят мъж не се страхуваше, даже беше нетърпелив да се роди повече от мен 
Не познавам мъж, който да се страхува, че собственото му дете ще му отнеме любовта на съпругата. 
Познавам мъже, които се страхуват от далеч по-прозаични неща - смяна на пампперси, къпане, хранене, дори гушкане.
За щастие мъжът ми не се страхуваше от нищо от изброеното, много приятно бях изненадана и всеки ден ценя смелостта му.
Познавам мъже, които се страхуват от далеч по-прозаични неща - смяна на пампперси, къпане, хранене, дори гушкане.
За щастие мъжът ми не се страхуваше от нищо от изброеното, много приятно бях изненадана и всеки ден ценя смелостта му.
Ми нормално е може би да изпитват някакъв страх в началото.Все пак това е огромна отговорност,по-различна от всяка друга.За отнемане на любовта на майката не си струва да се говори.Всеки разумен мъж би разбрал за какво става въпрос.Моят съпруг не се е страхувал да гушка сина ни,когато той беше съвсем мъничък.По-скоро преди да се роди сме си говорили как ще се справим като родители и сме се убеждавали един друг,че няма начин да не се справим,щом сме заедно.
Но пък иска още деца, което е отговор и на въпроса ти моят мъж не се страхуваше, даже беше нетърпелив да се роди повече от мен
Това е мнението ми за "някои" татковци. Всеки иска да е №1 особенно мъжете 
Повечето обаче се справят успешно, без да изпитват страх и колебания. Може би и моят тайничко се страхува, може би и аз също...
Все пак това е човешко същество и ти трябва да носиш пълна отговорност за него- не знаеш дали ще се справиш, дали ще станеш добър родител....
Все пак това е човешко същество и ти трябва да носиш пълна отговорност за него- не знаеш дали ще се справиш, дали ще станеш добър родител....
подкрепям те
Нашият татко никога не е показал да се "страхува "от децата си като новородени.Винаги е показвал силата,волята ,нежността от която сме се нуждаели в моментите на поява на новия живот в нашето семейство.Естествено е вътрешно всеки да има притеснения от тази нова ,непозната ,отговорна задача -каквато е новия живот....Важното е да покаже на любимата си ,че ТЯ може да разчита на НЕГО,че той не се е панирал ,че е насреща за да помага в трудното ,,да е силното мъжко рамо и прегръдка ,които да ни приютяват и приласкават.
Иначе само съм чувала за мъже ,които искали да заемат първо-второ или n-то място в сърцето на любимата.Според мен мястото ,отредено за любимия мъж и това за децата е напълно различно и нямат нищо общо.
Иначе само съм чувала за мъже ,които искали да заемат първо-второ или n-то място в сърцето на любимата.Според мен мястото ,отредено за любимия мъж и това за децата е напълно различно и нямат нищо общо.
Мъжа ми не се страхуваше.На моменти даже ме ядосваше с прекаленото си спокойствие, сякаш или не осъзнаваше какво ни очаква или не му пукаше.Естествено, че много добре си осъзнаваше и си му пукаше на човека, ама и мен здраво ме беше тряснал хормона и се чудех за какво да се тревожа. 
Когато бебето се роди и най-вече когато майката излезе от следродилната депресия всичко си идва на мястото.
Когато бебето се роди и най-вече когато майката излезе от следродилната депресия всичко си идва на мястото.
Моят мъж беше притеснен някакси, но се стараеше да не го показва. Винаги ме успокояваше и ми вдъхваше кураж, ако имах нужда. много ми помага и разбира.
И двете ни момчета са планувани и желани. Чакани с нетърпение
Като наближаваше моментът мъжът ми беше доста шашнат, но бързо се стегна. То и аз бях много притеснена , особено втория път, та за него ред не остана
И двете ни момчета са планувани и желани. Чакани с нетърпение
Като наближаваше моментът мъжът ми беше доста шашнат, но бързо се стегна. То и аз бях много притеснена , особено втория път, та за него ред не остана
Някак бързо свикна с малкия и всичко си дойде на мястото.Сега като се сетя аз бях много по-уплашена 
ами да споделя и аз. 
влизам в трети месец и днес цяла сутрин ревах..може и параноя да ме гони,но ми се струва,че бъдещия татко се отдалечава от мен.има фикс идеята да пътува(ако няма с кои и сам)сега,защото после не се знае...аз чак виновна се чуствам,че толкова исках дете и мен ме е страх от хиляди неща,но основно искам да си бременея спокоина и обичана.не е много,нали?
влизам в трети месец и днес цяла сутрин ревах..може и параноя да ме гони,но ми се струва,че бъдещия татко се отдалечава от мен.има фикс идеята да пътува(ако няма с кои и сам)сега,защото после не се знае...аз чак виновна се чуствам,че толкова исках дете и мен ме е страх от хиляди неща,но основно искам да си бременея спокоина и обичана.не е много,нали? 
Моят приятел не се страхуваше. Виж, аз се страхувах, че той се страхува и си правех едни такива сценарии в главата...говорех му, че детето ще е много важно и за двама ни, че ще ни промени живота в положителен аспект и пр, а човекът ме гледаше и се чудеше, що му дудна врели-некипели 
Така че не го мисли много таткото, той ще се оправи. И за мъжете понякога има следродилна депресия, но я преодоляват, като посвикнат с малкото човече
Така че не го мисли много таткото, той ще се оправи. И за мъжете понякога има следродилна депресия, но я преодоляват, като посвикнат с малкото човече И за мъжете понякога има следродилна депресия, но я преодоляват, като посвикнат с малкото човече
Напълно съм съгласна
Ами, те мъжете са си едни деца. А ние, жените, като се омъжим, им ставаме втори майки, грижим се за тях и когато се появи бебето на бял свят, напълно нормално е да изпитват някаква ревност, че от този момент нататък вниманието основно ще бъде към бебето. Така си мисля аз.
Друго, което си мисля, е, че те не носят бебето 9 месеца. А през това време майката е създала контакт с детето в себе си и близостта между тях е на съвсем друго ниво. На някои мъже затова им трябва повече време, за да свикнат с появата на бебето, за да се сближат.
Друго, което си мисля, е, че те не носят бебето 9 месеца. А през това време майката е създала контакт с детето в себе си и близостта между тях е на съвсем друго ниво. На някои мъже затова им трябва повече време, за да свикнат с появата на бебето, за да се сближат.
Благодаря ви момичета! Бебето скоро ще дойде, а ние сякаш още не осъзнаваме какво ни чака. Надявам се, че всичко ще се нареди и ще успеем да преодолеем началния тежък период. Поздрави на всички 
