моята самота

  • 3 304
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 138
майка съм.
станах майка.
сама съм.
около мен има един мъж, който иска да е баща на детето ми, но не е.
когато аз бях сама, него го нямаше.
сега сме трима. тя, аз и той.
лоша съм, дребнава съм. не мога другояче.когато моето дете се раждаше, бяхме сами. тя и аз. аз бях много сама, тя също.
тя не ме интересува. научих се да я мразя, после се научих да не я мразя.
тя носеше моето дете. имаше корем. малък. криеше го. сега си давам сметка, че тя се срамуваше от MOETO ДЕТЕ.

моето дете сега е мое дете. руса, синеока, здрава ариика.
ако моето дете беше зеленокосо, оранжевооко и със специални нужди дете, сиреч недъгаво. щеше ли да е пак моето дете. нямаше ли да го отхвърля...........
сега си мисля, че нямаше, ама ако ми бяха дали в ръцете потомъкът на шрек, а.
не съм велика, не съм и безсмъртна. сигурно щях да се шашна.


и пак съм сама. в тези идиотски мисли. сама със себе си. сама до една жена, която знае, че детето и ще умре скоро.
нека да се помолим за  нея. и за детето.......................и за един мъж, който не знае какво прави.

Последна редакция: вт, 28 окт 2008, 01:54 от matakosmata

# 1
  • Мнения: 2 722
Мата, звучи тъжно и депресивно.
И нямам отговори за въпросите ти.
Особено за потомъка на Шрек, защото аз съм си го задавала неведнъж. И сама за себе си не съм намерила отговора.
Моля се за жената и за детето й.
А мъжът, който не знае какво да прави нямам намерение да го мисля. Да се научи. Кърмене - до време.

# 2
  • Мнения: 4 138
трия
господ да пази децата ни и нас

Последна редакция: вт, 28 окт 2008, 02:56 от matakosmata

# 3
  • София
  • Мнения: 9 517
до една жена, която знае, че детето и ще умре скоро.
нека да се помолим за  нея. и за детето........................
Моля се за тази майка, моля се за детето й, моля се да е вярно и наистина да отиде на едно по-добро място. А за майката се моля да има сили да продължи  Praynig

# 4
  • Мнения: 2 172
..... в тези идиотски мисли. сама със себе си. сама до една жена, която знае, че детето и ще умре скоро.
нека да се помолим за  нея. и за детето.......................и за един мъж, който не знае какво прави.
Sadтъжно ми е, че се чувстваш така, моля се за детенцето на другата- да не го боли, за нея няма смисъл, ще си го носи до края, колкото и да се молим.
Радвам се, че тя има някого като теб до себе си сега.Страшно е да си сама, когато детето ти умира.

# 5
  • Мнения: 1 249
майка съм.
станах майка.
сама съм.
около мен има един мъж, който иска да е баща на детето ми, но не е.
когато аз бях сама, него го нямаше.
сега сме трима. тя, аз и той.
лоша съм, дребнава съм. не мога другояче.когато моето дете се раждаше, бяхме сами. тя и аз. аз бях много сама, тя също.
тя не ме интересува. научих се да я мразя, после се научих да не я мразя.
тя носеше моето дете. имаше корем. малък. криеше го. сега си давам сметка, че тя се срамуваше от MOETO ДЕТЕ.

моето дете сега е мое дете. руса, синеока, здрава ариика.
ако моето дете беше зеленокосо, оранжевооко и със специални нужди дете, сиреч недъгаво. щеше ли да е пак моето дете. нямаше ли да го отхвърля...........
сега си мисля, че нямаше, ама ако ми бяха дали в ръцете потомъкът на шрек, а.
не съм велика, не съм и безсмъртна. сигурно щях да се шашна.


и пак съм сама. в тези идиотски мисли. сама със себе си. сама до една жена, която знае, че детето и ще умре скоро.
нека да се помолим за  нея. и за детето.......................и за един мъж, който не знае какво прави.

Ти си била сама в най-важните за теб мигове - когато си ставала мама. Той не е пожелал да е с теб, но не е бил и задължен - нито от природата, нито от морала.
Не можеш да му го простиш.

А ние сме метнати и то от най-задължените и от природата и от морала спрямо нас - родилките.

За това, че не искам да простя и не мога да простя, ме обявяваш за луда !

Защо такава разлика в критериите ?



Моля се за тази майчица и детенцето и !

Последна редакция: вт, 28 окт 2008, 08:42 от Miraetta

# 6
  • Добрич
  • Мнения: 1 144
Моля се от цялото си сърце за детенцето-нека не страда, нека не го боли, нека бъде това което е. Моля се за майката да намери сили да го преживее, моля се и за теб мата космата-майката си е майка /няма значение дали е раждала или не/ така, че и потомък на Шррек да беше твоето дете, пак щеше да си е твое , защото то те е избрало, а не ти него. майката никога не оставя децата си -това е инстинкт, но чувството за майка се придобива ежедневно и ежечастно в грижи за малките Шрековци.
МОЛЯ се за всичките наши деца Praynig Praynig

# 7
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Самотата...
Винаги съм била сама.
Моите родители от незапомнени за мен времена ме намесиха в техните си спорове и всеки искаше да взема неговата страна. Резултат - избягах духовно и от двамата. Научих се да чета на 4,5 години и се скрих сред книгите. Четях всичко попаднало ми, откъсвах се с удоволствие от реалния свят само и само да не участвам в безсмислени войни. Резултат - тотално ми се объркаха представите за реалността и отново бях осъдена на самота сред връстниците си....

После срещнах един човек, той също беше сам, много сам, ужасно сам, беше загубил близък човек, в името на грижата за когото беше жертвал почти 10 години от живота си.
С него обединихме самотите си и като че ли се получи нещо - като в математиката два минуса правят плюс. Спойката стана без да го искам съзнателно.

Научих се да живея с друг човек. Уча се да не съм сама, но моментите ми на бягство от реалността в моя си въображаем свят са ми много приятни...

Мата, моля се за тази майка, дано има сили да продължи напред в живота baby_neutral

# 8
  • Мнения: 4 138
не сьм те обявила за луда, Мираета. Ти си. Hug
за това, че не можеш да простиш..........е друга тема на разговор и няма нищо общо с лудостта.
естествено, че имам различни критерии, отсрани е лесно. ако неглижирам твоите мисли и на мен ще ми е по-лесно.
приеми ме като необходимо зло и факт. по-добре е да ме има, отколкото да ме няма, нали Wink

за детенцето...........той ще си отиде бавно. лично аз още не мога да приема диагнозата, макар, че е окончателна. когато съпоставям моите проблеми с проблемите на тази МАЙКА, си мисля, както казва Мама, че съм пубуяла.
по света има толкова мъка и болка, че се чудя защо ли си създавам ад в своето ежедневие заради глупости.
питам се, защо изгубих умението да прощавам..


и аз се моля за нея. тя е силен човек. а и какво ли друго и остава.

# 9
  • Мнения: 3 246
моля се за тази майчица и за детенцето й Praynig Praynig Praynig

# 10
  • Мнения: 256
 Sad
Много тъжно!Много!

# 11
  • на път
  • Мнения: 2 804
Идваме на този свят сами и си отиваме - сами ...

Няма обаче по-тъжно и тежко нещо от това детенце да си отиде преди родителите. На каквато и възраст да е чедото няма друга такава мъка ... нищо и никога не може да затъпи болката, отчаянието, нещастието от такава загуба на малка невинна душица   Cry

# 12
  • Мнения: 677
Моля се за майката да има сили за всичко,което и предстои.Моля се и за детенцето,да е безболезнено и да стане така както Бог е наредил.А ние никога незнаем какво е наредил,стават и чудеса.
Добре е,че ти си до нея и споделяш болката й. Знам как се чувстваш, защото преди около 4 години бях в същата ситуация и толкова много исках да оздравее детенцето и още по-трудно ми беше като хомеопат,че немога да сторя нищо повече освен да намалим болката му.
А прави са хората, че много от  нас са побуяли, защото никога не са се докоснали до тези болки в собствената душа и в другите хора.
Мислено съм с вас. Hug

# 13
  • Мнения: 2 084
За малката мъничка детска душа дано Бог бъде се смили! За майката ... дано намери сили да прости на Бог!
Аз не се научих на прощавам, дори понякога ми се срува, че не си позволявам да забравя, а искам да помня и да не мога да простя. Зная, че така не бива. И ня, че някой заслужава моята прошка - заслужавам да мога да прощавам. Уча се. И отказвам да се науча. Всъщност - живея. Своя живот.
За човека, който е до нас или не е до нас... Аз искаш моята майка да е била до мен, но нея все я нямаше ...

# 14
  • Мнения: 4 138
пуснах тази тема най-вече за да може малко положителна енергия да се прехвърли въху бебо и майка му, тя в момента има огромна нужда от нея. не пускам другаде темата, защото не искам да става публично. тук все пак сме си в една или друга степен близки, а и не четат много външни хора.
и за да поразсъждаваме за болката.
мисля, че тя е създадена за това, да ни прави по-добри. или пък за да катализира характерите ни. защото някои хора стават по лоши от болката, други тя прави по-добри.

тази майка е за мен пример за здрав разум, доколкото човек може да има такъв в дадената ситуация.
бащата не издържа и реагира по най-неадекватен начин. започна да я тормози, да пие, да я заплашва. слаб човек, но не мога да го обявя за лош.
единствените негативни чувства, които ме обземат от цялата история са срещу собственото ми безсилие да променя ситуацията и най-вече неспособността да излекувам бебето.
и не ми остава нищо друго, освен да помогна с каквото и доколкото мога. това е моят начин да се боря с болката.

Общи условия

Активация на акаунт