Майка и баща

  • 2 003
  • 20
  •   1
Отговори
30 окт. 2008, 18:31 ч.
  • София
  • Мнения: 255
Майка и баща когато бях дете до 15 годишна може да се каже, че съм нямала.

Пиша накратко моята история, защото ме боли, защото не мога да разбера много неща... Защото моите приятели ме щадят и не ми казват всичко което мислят. А аз вече имам дете - то расте пред очите ми и немога да разбера моите родители как са могли да ме ...изоставят... макар да не е съвсем така:
Имам по-голяма сестра. Когато съм се родила тя е оставена при родителите на баща ми, а аз при родителите на майка ми.
А те.... войниклък, студентство, нова работа, може би купони..... И аз бях при баба и леля /сестрата на баба/ те бяха и майка и баща за мен.Поклон пред тях!!!  Толкова обич и топлина ме изпълват, когато пиша за тях... Имах страхотно детство, много приятели и мнооооооооооооого любов..., но от бабите. Мама и тате живееха в друг град на 450 км. от мен при другата баба със сестра ми. От 4 годишна летях сама със самолет със стюардесите за да се видим за 5-6 дена.
Ноооооооооо баща ми ме игнорираше още тогава... гледала ме тъща му. Той я мразеше - сега мрази мен. Прави всичко възможно да помага на сестра ми/която обичам много/ , а с мен не говори и се мъчи да ни раздели.
Не дава на майка ми да идва в нас. Не се обажда да честити РД на сина ми. Не си говори с мен.
Боли ме. МНОГО МЕ БОЛИ!!!!!!!
толкова пъти съм опитвала да се оправи всичко. Да се съберем като нормално семейство.... Толкова много опити...., повярвайте много са. Но той ме игнорира, все едно не съм там. Една латерна, която се опитва да ме обезличи и изтрие.....
Не го мразех, бях го отписала от моя живот. Но след като станах майка /вече 4 години/
 болката нарастна, вместо да намалее. Осъзнах и разбрах какво е да си родител.
Не ГО разбирам този мой баща.
Защо го имам, когато толкова хора на моята възраст си искат бащите, а .....тях ги няма. ЗАЩО????????? Незнам защо пиша всичко това. С 20 изречения не се описва цял един живот. Но много ми е мъчно и с всеки изминал ден става по-тежко....

# 1 30 окт. 2008, 18:38 ч.
  • Мнения: 1 492
Не знам какво да кажа. Тъжно!  action032

# 2 30 окт. 2008, 18:49 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
kari, вероятно си много чувствителна.
Аз също израстнах без биологичния ми баща (той създаде ново семейство и си има други деца), но не ми пука особено. Сега, когато и аз имам деца пък още повече.
Има "донори", които не заслужават да се нарекат бащи. Не се измъчвай, а си гледай твоето семейство.

# 3 30 окт. 2008, 18:54 ч.
  • Мнения: 1 243
Много тъжно наистина! Cry Не ми се струва нормално да обича само едното си дете, няма ли някаква друга причина за неговото отношение, пък може и да е нещо, което ти не знаеш. Съжалявам,че така питам, не искам да ти вкарвам филми точно в момента,ама ми се струва много странно такова едно избирателно поведение.  Rolling Eyes Кой знае - хора всякакви. За всеки случай, не се поболявай заради такъв човек, не си струва. Само той губи - от това, че не е способен да изпита радост дори заради внучето си!
 Hug

# 4 30 окт. 2008, 18:58 ч.
  • София
  • Мнения: 255
Цитат на: Bellucci в чт, 30 окт 2008, 18:54
Много тъжно наистина! Cry Не ми се струва нормално да обича само едното си дете, няма ли някаква друга причина за неговото отношение, пък може и да е нещо, което ти не знаеш. Съжалявам,че така питам, не искам да ти вкарвам филми точно в момента,ама ми се струва много странно такова едно избирателно поведение.  Rolling Eyes Кой знае - хора всякакви. За всеки случай, не се поболявай заради такъв човек, не си струва. Само той губи - от това, че не е способен да изпита радост дори заради внучето си!
 Hug

Мен ме е отгледала тъща му. А не неговата собствена майка. доколкото знам той не я обичаше много...... Ох, как искам да знам малко повече неща.... А визуално съм негово копие, а сестрами - на майка ми

# 5 30 окт. 2008, 22:46 ч.
  • Мнения: 3 146
Цитат на: kari в чт, 30 окт 2008, 18:58
А визуално съм негово копие, а сестрами - на майка ми

Ох, като прочетох това, още по-тъжно ми стана... Виж, не мисля, че можеш да обърнеш нещата... Нашите също ме подхвърляха насам-натам, като бях малка, все бабите ме гледаха. И аз, откакто съм мама, все си мисля за тези неща, въпреки че особено като тийнейджър трудно го преглъщах отношението на нашите. А сега всяка седмица се мъкнат да виждат сина ми и особено майка ми, която нищо никога не ми е купувала почти, го обсипва с подаръци... Но аз не съм предизвикала поведението им, дори в началото се дразнех и се страхувах, че ще се държат зле с детето ми.
Ти искаш баща ти да идва, но сигурна ли си, че ще реагира добре пред детето...

Не зная, тъжно е наистина... Просто май трябва да се опиташ да преглътнеш поредната горчива глътка... smile3518

# 6 30 окт. 2008, 23:08 ч.
  • Мнения: 2 229
Радвай се, че си в прекрасни отношения със сестра си, майка си, че имаш семейство и че си имала щастливо детство!
Не си заслужава да се тормозиш заради човек, който явно не заслужава да се нарича "баща". Спри с опитите за сближаване - явно няма смисъл, живей си живота и приеми, че не ти е притрябвал този човек, който не те иска.

Тъжно е, че дели децата си по този начин, жалък човечец! Само се чудя майка ти как търпи това положение...

# 7 30 окт. 2008, 23:09 ч.
  • Мнения: 340
Не разбирам изобщо защо се измъчваш.  Щом си имала щастливо детство и близки хора, те са твоето семейство и те трябва да топлят душата ти.  За какво ти е любовта на почти непознат за теб човек само защото ти е дал генетичния си материал?? Просто наистина не разбирам.

# 8 30 окт. 2008, 23:14 ч.
  • Мнения: 4 784
 Hug
Аз те разбирам, въпреки че за мое щастие имам прекрасен баща и разбирам какво не си могла да имаш.
След като искаш да знаеш повече неща, защо не потърсиш начин да поговориш с майка ти или с който мислиш, че знае отговорите на въпросите ти?

# 9 30 окт. 2008, 23:23 ч.
  • Мнения: 256
Кари, много тъжно. Съчувствам ти.
Обаче нещо ме гложде в твоята история. Незнам, според мен има нещо, което ти е спестено, защото едно такова поведение е абсолютно безпочвено. Бих била склонна да разбера, ако беше единствено дете, но при условие, че имаш сестра - такова полюсно поведение към децата, необяснимо ми е.
Да ти призная честно, има неща, за които моите деца няма да знаят, като пораснат. Не се самоизмъчвай, причината естествено не е в теб. Просто ако сте достатъчно близки с майка ти, поговорете.
Дано ти олекне по-скоро!!!  Hug

# 10 31 окт. 2008, 00:47 ч.
  • Мнения: 393
 Не го мисли ,мила!Нито можеш да върнеш нещо,нито да промениш...не си струва да съсъпваш бъдещето и семейството си Hugкакто описваш-била без него,не е нещо едва сега ще започне да ти липсва.
 Опитай се да поговориш с майка си и сестра си,добре е детето да има връзка с роднините си.но не робувай на това Hug

# 11 31 окт. 2008, 11:50 ч.
  • Мнения: 1 749
Тази история ще я покажа на всички мои роднини(майка ми и семейстовото на мъжа ми),които смятат,че трябва да си оставя детето при тях и да замина да си довърша студентството на 300 км разстояние от него при положение,че дечко не е тийнейджър(примерно)а само на годинка и малко!Студенство може да се кара винаги,но детето ми има само едно детство !

Кари,не  мисли,че непременно ще станеш като твоите родители.Мисли кое е правилно за твоето дете и никога няма да сбъркаш.Това,че някой,който само физически се води родител ,а не е бил до детето си,когато то е имало нужда,си е за него.Разбирам болката ти,но остави нещата в миналото,след като нищо не можеш да промениш,и продължи с живота си!Мисли за своето семейство ,за своето дете,за себе си.Няма да успееш да забравиш ,но не позволявай да се заробваш с болката и миналото.

# 12 31 окт. 2008, 11:57 ч.
  • Мнения: 1 404
Разбирам те...
Майка ми и баща ми се разведоха когато бях първи клас...
Буквално ни захвърлиха мен и брат ми на баба ми (тя тогава гледаше дядо ми, който беше на хемодиализа).  Никога не съм имала семейни празници, изобщо родители...
Тъжно е, защото това ти остава травма за цял живот и колкото и да си пораснал вече, пак си боли....[size=10pt

# 13 31 окт. 2008, 12:00 ч.
  • Мнения: 1 477
За да си родител не е достатъчно само да създадеш деца.Биологичната връзка с тези хора не можеш да прекъснеш ,но те съветвам да ги игнорираш напълно от живота си...най-малкото, за да спре да те боли.Не се измъчвай...вината явно не е в теб... Tired

# 14 31 окт. 2008, 15:18 ч.
  • Мнения: 473
Много хубави съвети са ти дали момичетата. Не можеш да търсиш място в сърцето на някой, който отдавна го е заключил за теб. Тъжно е, че има такива хора. Много боли, когато живи родители не искат децата си. Единственото нещо, което можеш да направиш е да се примириш със съдбата си. Приеми го като изпитание. "Щастлив е онзи, който приема нещата, които не може да промени!" Много често си го повтарям, защото и мен ме мъчат проблеми с роднини, но това е. Понякога трябва да се примирим с независещи от нас проблеми.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата