Длъжни ли сме на родителите ни?

  • 9 052
  • 111
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 473
За да не смятат родителите ти, че си им длъжна трябва да се оправяте с мъжа ти напълно самостоятелно. С тези подмятания те ти насаждат чувство за вина. И на мен ще ми е трудно да оставя майка си сама ако заминем в чужбина, но вече трябва да мислим за живота на децата си, а не за този на родителите ни. Ще съм много щастлива ако детето ми расте в по-нормално общество от нашето и учи в училище, в което има ред и дисциплина. Разочарована съм безкрайно от всичко в България. Родителите ти проявяват родителски егоизъм и мислят за себе си, а не за теб. Това е недопустимо!

# 31
  • Мнения: 5 940
Не знам дали се чувствам длъжна, но много си ги обичам. По-скоро усещам, че те непрекъснато ще изпитват желание да ни помогнат по някакъв начин, най-вероятно и те от обич, а не от задължение.

# 32
  • Мнения: 1 559
Ами длъжна не мога да кажа Naughty.Особено след като видях майка ми в друга светлина това лято Sick.Кой както си го направи,са казали хората.Сега съм и дала зелена светлина.... Whistling

# 33
  • Мнения: 6 582
От това, което си написала, не виждам нищо особено притеснително. Не се навивай за глупости. Родителите ти са стандартни, загрижени български такива - радвай се, че са такива. Няма нищо по-хубаво от това някой да го е грижа за теб. Искала майка ти да ви купи нещо, купила го. Знаеш ли колко е приятно да направиш нещо за близък, не й отнемай тази радост.
Искаш ти да им помагаш, щом го искаш ще го направиш, просто още сте доста млади и не ви е дошло времето. След няколко години най-вероятно ролите ви ще се сменят. Но и тогава те пак ще гледат да има повече за вас.
Разбирам желанието ти да можеш сега и веднага ти да си помагащата, но нещата не винаги се получават лесно. Не се ядосвай на тях, а се постарай по-бързо да заемеш ролята, която искаш.
Родителите са също хора и не винаги правят всичко безгрешно.

# 34
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Длъжна не, по скоро благодарна.  Мисля, че те стряска това, че не те взимат за достатъчно пораснала... имаш вече, семейство, а те продължават да те обгрижват ... Така ли е? След време местатана деца и родители се обръщат.

# 35
НЕ !ЗА НИЩО !Каквото са искали д анаправят за нас-направили и толкова.Повече е било за тяхното его,отколкото по наше желание.
Дори вчера пак успяха да ме разплачат,майка да ме манипулира,че не съм можела да си правя каквото си искам,щом са ми дали жилище-да ги уважавам и да мълча.Толкова ми е тежко,че не ме възприемат като майка и родител,а гледат все те да са отгоре.

# 36
  • София
  • Мнения: 62 595
Зависи и от родителите.
 Не че точно съм длъжна на моите родители, но не бих ги оставила самотни и без грижи. Отделила съм се от тях още след завършване на училище и няма как да ме манипулират с това на какво разстояние сме. Аз си имам мое семейство и деца и трябва да решаваме с мъжа ми какво и как да се прави. Зная, че ме обичат и са загрижени за мен и моето семейство и за мен е естествено да им отвърна със същото.
Все се сещам за приказката за копанката. И за една друга се сещам "една майка може да отгледа 9 деца, но 9 деца не могат да гледат 1 майка". И двете са много тъжни.

# 37
  • Мнения: 384
Аз  съм сигурна ,че сме длъжни на родителите си!Това е в нормално,когато родител е синоним на,човек -създал те ,грижил се за твоите интереси,образование и т.н.според възможностите си,естествено!

# 38
  • Canada - Montreal
  • Мнения: 118
Длъжна съм да отгледам и възпитам сина си така, че да стане самостоятелен и отговорен човек и на свой ред да отгледа своите си деца.Не съм длъжна да бъда това, което родителите ми не са могли да бъдат, да живея техния живот и по техните правила.
Винаги съм била и ще бъда до любимите си хора в трудни за тях моменти!

# 39
  • Мнения: 587
Нека и аз да кажа своето мнение по въпроса. От далечината на днешния ден, когато моите родители си заминаха, аз мисля че докато сме живи трябва да ги уважаваме, да ги обичаме, да черпим от мъдростта им, да сме до тях когато имат нужда , както те са били до нас, но без да ги задушаваме. Знаете ли като лекар , колко често получавам отговор - не мога да си купя лекарствата с тази пенсия........ при две деца, но те имат семейства и трябва да се грижат за тях. А кой ще се грижи за болните ни родители? Нима е по добре да ги оставим с 100 лв месечно , и да кажем аз не съм йм длъжна. Да , думата длъжна е много грозна. Любовта се измерва с това какво правим за човека, пък бил той родител. Как искам сега да има на кого да кажа : майко, татко. Но  няма.  Днес е голяма задушница - мир на праха йм. Обичам ги и мисля че направих всичко по силите си , за да не се случи непоправимото. Но все пак живота има своя край. Съжалявам ако съм ви отегчила.

# 40
  • Мнения: 2 660
Аз се чуствам длъжна. Мисля, че с право.

# 41
  • In my tropical dream
  • Мнения: 250
Има синовен дълг, има обич и уважение.

# 42
  • Мнения: 486
Аз се чуствам длъжна. Мисля, че с право.
Всичко което съм, е благодарение на това какъв човек са ме възпитали/живея отделно от тях от 14 годишна/ Те са страхотни родители, надявам се да съм като тях.

# 43
  • Пловдив
  • Мнения: 3 711
НЕ мисля, че нещата трябва да опират до дълг.Все ки сам решава какво чувства към родителите си и съответно така се държи.Аз обожавам мойте родители, много съм им благодарна и винаги ще правя каквото мога за тях!

# 44
  • София
  • Мнения: 13 200
shiva58, права си за това!!! Обаче не е честно родител да вменява вина на децата си, както описва авторката. Тук в ДиС е имало достатъчно теми за този тип изнудване от страна на родители, които не оставят децата си да взимат сами решения. Притискат ги и ги манипулират например със здравословното си състояние. Не е редно това! Достатъчно е ако реша да замина за чужбина майка ми и баща ми да кажат ми сега ние какво ще правим без теб, ми ако се разболеем няма кой да ни погледне и т.н. Всичко това действа на детето. Има родители, които дори и да са зле не безпокоят децата си, което според мен също не е нормално. Надявам се като остарея да не отивам нито в едната, нито другата крайност. Да мога да преценя кое е важно и кое не и никога да не задушавам дъщеря си в стремежа си цял живот да е до мен. Отсега ми е ужадно страшно като си помисля, че някой ден ще хване нейния си път и той няма да е вече нашият път, но нямам право да я манипулирам.  Wink

Общи условия

Активация на акаунт