Възможно ли е едното дете да бъде обичано повече от другото?

  • 6 581
  • 71
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 120
А вие коя ръка си обичате повече-лявата или дясната?
И 10 деца да имам ще ги обичам еднакво.Ако в един момент едното дете има нужда от внимание повече от другото,за мен не означава ,че го предпочитам повече или по-малко.На всеки според потребностите.

# 31
  • Мнения: 13
А да не би да очаквате, че някоя ще си признае, че предпочита едно от децата си повече? Ами няма да стане. Тук всички са перфектни. Амин!

# 32
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
ами явно е възможно  - и аз съм имала такива наблюдения с познати деца - за моите - голямата е дете образец/16г/ - и в училище и най-вече извън него просто няма за какво да се хванеш - като я видя и все едно слънцето е изгряло. малката /9г/ е същински буреносен облак  и винаги знае къде да те "настъпи" ,  как да ти отговори и какво да направи за да те вбеси най-много. но....когато вдигне температура например - целия свят ми се срива - и никой друг не искам да видя. или когато ми донесе двойка и пак тая"тъпа"госпожа" е виновна - и реве - ми идва да  я изям от кеф. та така - не може да обичаш децата си по-малко - просто ги приемаш по-различен начин.

# 33
  • Мнения: 2 478
Разбира се,че всичко е възможно.Особено от родители идиоти.
Въпреки,че аз не съм срещала такова различно отношение към децата нито в моето семейство,нито в семейството на мъжа ми.
А и всичките ми познати и приятели показват еднаква любов към децата си.

# 34
  • Мнения: 2 229
Аз не познавам пък някой който не ги дели.Всички около мен приятели роднини,баби,лели всички имат някакви предпочитания към едното си дете,аз съм едно дете мъжа ми има брат майка му и майка и имат слабост към брат му а от другата страна е обратното.За сега имам 1 дете и честно казано имам страх ако имам 2 да не се получи така и не вярвам,че има такива дето не делят никоя майка няма да си признае,но отстрани всичко се вижда.

Да бе, нали. И майка ми ми е разказвала как са я питали непрекъснато, кое от децата си обича повече и видиш ли, не можели да й повярват, като казвала, че обича и двете еднакво! ooooh! Аз се чудя колко трябва да си прост, да питаш една майка кое от децата си обича повече. Tired

А дори и да имат предпочитания родителите, по никакъв начин не трябва да го показват.

# 35
  • Мнения: X
ОХ,надявам се ,като станат две да нямам такива въпроси.
А иначе,ние сме три сестри. Докато бях малка,са ми минавали такива мисли,признавам си,но сега като се замисля ми е смешно Joy
Децата са различни и от там идва различната нужда от родителско тяло,но за обич...моля ви ,никога не бих обичала едното повече..
Ще ви разкажа за това след няколко години,като станат поне две.. Wink

# 36
  • Мнения: 1 062
А да не би да очаквате, че някоя ще си признае, че предпочита едно от децата си повече? Ами няма да стане. Тук всички са перфектни. Амин!

Дааааа, връх на перфекционизма е, да си обичаш еднакво силно децата. Да ти имам акъла  Tired
А най-голяма мадама си, ако ги делиш, е*ати ценностната система.

# 37
  • София
  • Мнения: 3 752
Ъпсурт! Two Hearts txtloves Two Hearts

# 38
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 382
Аз си признавам, че малкият ми син ми е моята слабост.
Не защото е по-малък... просто характерчето му е такова - отворено, весело и усмихнато.
Баткото е по-затворен, по -намръщен на пръв поглед, но тък е душица.
С двамата заедно полудявам, но когато не сме заедно ми липсват всяка секунда.
Не обиам единият повече , а другият по-малко.
Обичам черти от характера в единият, и други - в другият.
Ще бъда ужасна свекърва, никоя няма да е достатъчно добра за моите златни момчета казвам го на шега!

# 39
  • Мнения: 5 710
Винаги съм искала да знам мнението на Анджелина Джоли по тази тема, жалко че не пише в бг мамма.
Иначе, аз вярвам, че деца се обичат еднакво, просто в резличните моменти се отговаря на различни нужди на децата, което от повърхностните наблюдатели може да бъде изтълкувано, като не достатъчна обич.
Въпреки, че като се замисля, познавам семейство в което едното дете беше доста по-толерирано от другото без видима причина. С годините улегнаха нещата, като че ли.

# 40
  • Мнения: 13
Грешка, извинете!

Последна редакция: вт, 04 ное 2008, 19:16 от Malko diva

# 41
  • Мнения: 13
Публикувана от: Пълнолуние
Дааааа, връх на перфекционизма е, да си обичаш еднакво силно децата. Да ти имам акъла  Tired
А най-голяма мадама си, ако ги делиш, е*ати ценностната система.
[/quote]

Изискано и елегантно! Харесва ми стилът ти!
Още една перфектна - точно по темата.
Какво пък, явно някои толкова си могат.

# 42
  • София
  • Мнения: 62 595
Може би е възможно. Нищо чудно.

# 43
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
ами явно е възможно  - и аз съм имала такива наблюдения с познати деца - за моите - голямата е дете образец/16г/ - и в училище и най-вече извън него просто няма за какво да се хванеш - като я видя и все едно слънцето е изгряло. малката /9г/ е същински буреносен облак  и винаги знае къде да те "настъпи" ,  как да ти отговори и какво да направи за да те вбеси най-много. но....когато вдигне температура например - целия свят ми се срива - и никой друг не искам да видя. или когато ми донесе двойка и пак тая"тъпа"госпожа" е виновна - и реве - ми идва да  я изям от кеф. та така - не може да обичаш децата си по-малко - просто ги приемаш по-различен начин.

Мила, ти говориш за моите деца, само дето те са по-малки. Grinning

Едната е нежна, мила, грижовна, любвеобвилна, засмяна, артистична - направо я обожавам.
А другата е винаги намръщена, сериозна, дисциплинирана и готова да противоречи за всяко нещо, и все пак изпълнена с любов - как да не я обичам, като е точно мое копие, все едно да не обичам себе си.

Просто са толкова различни, че начинът по който ги обичам и им показвам обичта си няма как да е един и същ.
Едното има нужда непрекъснато да го докосвам, галя, глезя, говоря,
докато другото има нужда да се чувства самостоятелно, не обича да го докосвам, и иска само да уважам мнението му.

Едното ме слуша и не е нужно да му викам или давам нареждания,
на другото му трябва строга дисциплина и неотстъпчивост.

Ами това е  кажете, кое обичам повече. Защото ако някой ме погледне отстрани и види как по различен начин се държа с децата си, то кой знае до какви генерални изводи ще стигне Grinning


ПП: Имам, брат, който наистина получаваше повече грижи и внимание по една или друга причина. Само че аз по никакъв начин не съм се чувствала по-ощетена от това. Получила съм толкова обич, от колкото съм се нуждаела и никога не съм си и помисляла дори, че съм пренебрегвана.

Така че количеството грижи и внимание не са критерий за количеството обич.

# 44
  • Мнения: 337
...Възможно е, и какво от това? Според мен не е по-малко обич, а просто по-друга ситуация. Не е нещо странно, стига да не се показва явно.
Аз например както съм треперила и ще треперя за дъщеря ми, съм убедена, че няма да бъде така с евентуално второ дете. Разбира се, ще го обичам, но с нея съм изживяла първите си майчински усещания и хубави и лоши и тя винаги ще е първа! А второто ми евентуално дете никога няма да усети разликата, иначе бих била ужасен родител  Sick

Общи условия

Активация на акаунт