Проблеми след развод

Ако имаш универса;на формула...
Надали щеше да има толкова болка и сълзи..

Незнам, дай малко повече инфо за да сме полезни..
Горе главата!

Ето информация за мен-  на 30 год. имам син на 7 год., мъжа ми ме напусна преди една година, а официален развод имаме от април месец. Преди да ме напусне се карахме много, той ме обиждаше пред дтето дори и ми е посягал. Правеше ми всичко напук. Казваше ми, че не е важно за него да съм изчистила и да съм сготвила и че прекалено внимание отделям на сина ми.
Заяви ми, че съм жена без вкус и че без него няма да се справя сама в живота,а ще пропадна и ще проваля бъдещето на детето ми.

Забравих да напиша, че нямам с кой да споделя тези проблеми и в момента съм като в затворен кръг, не излизам, от работа бързам да се прибера при детето, то ми е единствената утеха. След колко време минава чувството за вина и обърканост?

Уф..това звучи доста..злобно
Жалко за такива екземпляри, вярвам че всичко се връща..

Година време все пак не е малко време..може би те боли повече от обидата, отколкото още да ти липсва и да го обичаш?
А защо няма с кого да споделиш?

При мен мина година и половина и аз все още не мога да се отърся от чувството на вина. И аз постоянно това чувам- Ти не мислиш за децата, ироничното"сигурен съм че без мен ще просперираш, че на децата няма нищо да им липсва", "извини ме че изгубих десет години от живота ти" На моменти се обвинявам, на моменти си казвам"Я майната ти, докато беше вкъщи какво направи", Мисля си "Той ми говори така за да успокои собствената си съвест" и в крайна сметка незнам кога ще свърши всичко това......Понякога се обвинявам, понякога съм убедена че постъпвам правилно. Иска ми се и аз да намеря точната формула, но не мога

отчаяна , тези неща които си казваш на себе си ги кажи на него, и всеки път му ги повтаряй, точно както той на теб ти казва другите !
ylen , едва ли ще ти кажа нещо ново , но докато ти сама не престанеш да се чувстваш виновна , няма как да се чувстваш добре емоционално. Най- добре намери някои с когото да говориш за това как се чувстваш, това ще те накара да погледнеш под различен ъгъл на нещата ...
Аз също ходя на работа и след това тичам да взема сина си от градина, обаче винаги намирам с кого да поговоря . Опитай с колежка или приятелка. Не е нужно да ти дават съвети или пък да са съгласни с теб , а просто да те изслушат , без да критикуват.

Говоря разбира се. И с колежки и с приятелки. Със сестра ми също-всички те ме подкрепят, но се успокоявам за момента. Може би трябва да мине време, незнам

Ще мине..
Единственото, върху което трябва да се съсредоточиш..е ТИ да си добре..
Защото иначе и малкото няма как да е добре..
 

От напрежение чета през ред. Благодаря magarence, в такива ситуации трябва да бъдем силни и е добре когато има хора като теб, които да ни окуражават

Защо се чувстваш виновна?  Затова,че си отделяла повече време на сина си , а не на бившия си съпруг ли? А приказките "жена без вкус" няма да провалят бъдещето на детето.

Много ви благодаря за думите! Човек има нужда да ги чува тези неща по- често. Трудно ми е да обяснявам нещата на сина ми. Той не може да приеме, че баща му ни е напуснал. Мисли си, че аз съм го изгонила. Казва ми, че ще напише писмо на Дядо Коледа с едно желание- да се съберем с баща му. И си мисли, че ако е добър това ще се случи. Говоря постоянно с него и по деликатен начин му обяснявам тези неща, но не винаги се получава. Така ли е при вас? Мисля си, че е възможно след време и да избере да живее при баща му.

Не се притеснявай за детенце.Децата са адаптивни и бързо свикват. Моят син сега е на седем, беше на шест когато се разделихме с баща му. Отначало му беше много трудно, и той задаваше въпоси. Сега за него е съвсем нормално, че тате ще го вземе в петък следобяд или събота. В неделя се прибира весел и разказва кака е изкарал почивните дни. Всичко ще си дойде на мястото

Отчаяна, а в какви взаимоотношения сте с бившия? Аз до скоро бях в добри, дори прекалено добри, но той от 6 месеца е в чужбина и се опитва да ме командва по телефона и сега направо родителите му непрекъснато претесняват сина ми. Ако детето не иска да отиде при тях, те му заявяват, че те "не сме ли важни за теб, другите ли са по- важни от нас, ще кажем на баща ти" и такива неща. Като види, по телефона си, че му звънят свекървата и свекъра и почва да плаче, не иска да се обади. Направо е кошмар в момента. Не знам как да защитя детето. А и баща му се озлоби по телефона и му казал да ми досажда, докато не му включа Интернет у дома.

В непрекрасни, аз се старая доколкото мога, но той ми заяви че не може да ми бъде приятел. Та при нас е друг случая, аз треперя като видя че той ми зв по тел. Ако искаш пиши на лични да поговорим, че е дълга история

При нас е още много прясно всичко..
Синът ми е изключително привързан към мен..Преди да предприема "стъпката" му казах какво предстои и да си избере къде и с кого ще бъде..
Повече не е питал.
С баща си почти не се виждат, дори и по телефона не иска да говори с него..(мисля, че му е сърдит..)
Единственото което казва от време на време е .."ако можеше да сме заедно цялото семейство"..

Да, но тези единствени реплики са смазващи. На мен поне ми действат много зле.

Лошото е, при мен, че детето отказва да приеме факта, че баща му ме е напуснал. Според него това "не може да направи моя татко, той те обича".  Страх го е и от свекъра и свекървата, ходи по принуда там. Имало е моменти когато се е скрил някъде и ми се обажда по телефона, защото го е страх, когато и леля му почва да се кара. Аз не спазвам споразумението в договора, пускам го когато поиска, може и всяка седмица, но ако пропусне една- почва се терора.

Скъпа ylen, това са изказвания характерни за една сериозно комплексирана личност, за която единственият начин да гради увереност сам в себе си, е като внушава вина и смачква самочувствието на друг /в случая твоето/. И щом продължава да се държи така, при все че сте разделени от немалко време, значи е наясно че думите му оказват достатъчно силен ефект над съзнанието ти. И осъзнавайки способността си да ти въздейства по този начин, той просто си позволява да си доставя това /бих го нарекла извратено/ удоволствие да се гаври емоционално с теб.  Само от теб зависи да пресечеш това му поведение! Как точно - рецепта не мога да ти дам защото не познавам човека... Но ти си го познаваш достатъчно добре и би трябвало да знаеш какви точно думи ще му въздействат - просто всеки път когато се пробва да ти пробута някакви злъчни приказки, категорично и самоуверено го парирай,    показвайки му че подобни думи не могат да те засегнат, най-малкото защото той до момента с нищо не се е проявил като по-добър родител от теб, нито като по-способна личност!
Що се отнася до чувствата на детенце, както ти е казала и Отчаяна, децата са адаптивни - въпрос на време е... Така че не се само-изтезавай с такива мисли, че синът ти може след време да предпочете да живее с баща си... Пък дори и да се стигне до момент да ти заяви точно това, дали самият му татко /каквато "прекрасна" личност го описваш/ ще се нагърби с отговорността да отглежда сина си?!-Много се съмнявам, щото екземпляри като него /доколкото го преценям от разказа ти/ са силни само на приказки, но когато дойде време за дела... ... А дори да речем таткото се покаже ентусиаст да гледа синчето си и то самото настоява за това.., ами дай им шанс и ще видиш колко време ще изтрае тоя експеримент... Но съм убедена че до там няма да се стигне!
Просто кураж, търпение и най-важното - не се оставяй бившият да те манипулира!  

Аз пък не им се връзвам много..намирам го за нормално..и свързвам тези "приказки" с влиянието на детската градина..там много им говореха за семейство..
А ние никога не сме били истнско семейство..

Момичета - не ви разбирам много..
За какво изпитвате вина? Нали вас са ви напуснали?
Що за "вредни" мисли сами си вкарвате?
Ако вие смятате така, какво остава за детето?

При мен  има, не малко, а  огромно чувство за вина..защото аз си тръгнах, и то в слаб за него момент.
 Костваше ми адски много усилия, безсънни нощи и постоянно себеизтезание дали това е решението..Взех го и направих крачката..Връщане назад - няма..
И когато синът ми нещо "измрънка" - просто казвам: "Това е положението. Случва се. На всеки.. Не си сам, имаш си двама родители, които много те обичат. Това, че не живеят заедно не означава че си без семейство. Има много варианти и възможности хората да бъдат заедно и по различни начини..и тн"

Да, той си тръгна, но неколкократно прави опити да се съберем а аз не желая. И това ме кара да се чувствам виновна. Той постоянно ми повтаря ти реши съдбата на децата ни, ти реши те да бъдат нещастни. Може би вече се повтарям, ако е така ме извинете

Блонди сигурно си права. И според майка ми единственото хубаво нещо, което е направил този човек за мен е да ме остави. Сигурно е така, но когато години наред съм се съобразявала с него това се е отразило и на приятелствата ми. Освен познати майки от площадката нямам други познати. Нерешителна съм да направя някаква голяма стъпка напред. Без да искам се разплаквам когато ходя на тържествата на детето, защото ме е яд, че баща му заряза такова дете и не вижда постиженията му.

Проблеми след развода всеки има и за жалост няма точна формула как да ги преодолее човек бързо и лесно.
Мъжете доста пъти са изключително манипулативни - ти няма да се справиш, без мен си за никъде, ще намериш някой да те пребива и т.н. Всичко това е с цел да ни направят неуверени и зависими.
След раздялата и аз се затворих в себе си, не ми се излиза, не ми се среща с приятели, предпочитам да си стоя вкъщи. За сега това не ми пречи и не го приемам за проблем, просто така ми харесва и знам, че ми трябва още време да се осъзная и да заживея както преди, че и по-добре. При всеки периода след раздялата преминава по-различен начин, важното е да не губим вяра в себе си и да продължим в правилната посока.
 

Освободих се от чувството на вина сякаш бързичко(за около 8 месеца), като за това допринесе той-бившия ми съпруг.
След като се уверих, че всъщност съм по-силна без него(финансово и емоционално) по-уверена в желанията и действията си преодолях всичко.. Е, обидите не ги забравих, но някак си гледам вече на тях с насмешка,защото разбрах, че не са основателни.
Сега съм спокойна, щастлива и всички около мен, които ме обичат и държат на мен виждат разликата.
Трябва ти време вероятно.. Моят бивш съпруг ми отправяше абсолютно същите обиди и заплахи. Че не мисля за детето, което щяло да бъде дете на разведени родители, безотговорна глупачка .. Нека да останеш сама, пък да видим какво ще стане.. Включително и това, че ако съм си мислела, че ще изпадна толкова ниско и може да реша да си продам годежния пръстен(който е с изумруд-изпросен от Картагена и злато от моите родители!!) за да имам пари, да съм го дадяла на него,за да го пази за дъщеря ни..
Наслушах се на куп глупости за цял живот на пред, сякаш бях в някакъв странен сън, от който няма събуждане.
Е вече съм свободна, независима и се чувствам по-добре от всякога.
Времето лекувало, явно е вярно, само дето минава адски бавно, когато имаш нужда да минава бързо..