до колко се чувствате интегрирани

  • 6 395
  • 69
  •   1
Отговори
3 ноем. 2008, 22:08 ч.
  • Мнения: 18
живеете ли с пулса на мястото където сте или все още се надявате да дойде и този момент... Минавали ли са ви мисли, че този не е истинският ви живот, а онзи който сте оставили в БГ. Аз за себе си да кажа, че съм все още от тези надяващите се  Simple Smile.. Вече трета година сме далеч от България, цялото семейство, мъжа работи, детето учи а аз си чакам разрешителното за работа. Може би се дължи на това че сме още "пресни", може би е това че общуваме само с други българи, може би е това че съм вкъщи и все още не работя..споделете вашия опит със живота в чужбина  Wink

# 1 3 ноем. 2008, 22:15 ч.
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 664
Аз съм леко на крастопът. От тази година почнах работа, посвикнах с езика и като че ли не съжалявам. Но винаги се чувствам странно - когато съм си в България, мечтая за живота тук, когато съм тук, мечтая за България и това, което съм оставила.
Ако не работиш е по-трудно и някак си не може да се потопиш напълно в атмосферата. Ще я има винаги носталгията, чувството, че не си се интегрирал...

# 2 3 ноем. 2008, 22:41 ч.
  • Мнения: 4 399
Цитат на: miglenalight в пн, 03 ное 2008, 22:08
живеете ли с пулса на мястото където сте или все още се надявате да дойде и този момент... Минавали ли са ви мисли, че този не е истинският ви живот, а онзи който сте оставили в БГ. Аз за себе си да кажа, че съм все още от тези надяващите се  Simple Smile.. Вече трета година сме далеч от България, цялото семейство, мъжа работи, детето учи а аз си чакам разрешителното за работа. Може би се дължи на това че сме още "пресни", може би е това че общуваме само с други българи, може би е това че съм вкъщи и все още не работя..споделете вашия опит със живота в чужбина  Wink

Да, бих казала Че живея тук, ако това е въпросът.  Wink Интересува ме какво се слуЧва тук, живея с местните проблеми и отдавна не знам какво става в България. Отдавна не мисля къде е животът ми. Той е там където е домът ми и семейството ми. Ако това е да си интегриран, знаЧи съм интегрирана. Много неща не мога да приема, но това по никакъв наЧин не ме кара да изпитвам носталгия към БГ. Всъщност веЧе май запоЧнах да забравям какво е носталгията.  Grinning В последно време дори когато съм в БГ си меЧтая да се прибера вкъщи, защото моето 'у дома' е тук, макар Че за това има някои субективни фактори.

Да те успокоя обаЧе, Че не винаги е било така. Отдавна живея в Чужбина, но още си спомням първите 3 години и не знам дали някога ще ги забравя. Може би това беше преломният момент за мен. Много тъгувах, макар Че винаги съм работила, не ми е липсвало нещо материално и съм имала възможности за доста разнообразие и интересни дейности. И въпреки всиЧко, не ми беше добре, докато не изтекоха тия 3 години. И между другото съм Чувала и от други хора Че най-трудното време са им били първите 3 години.

# 3 4 ноем. 2008, 00:24 ч.
  • Мнения: 3 804
за интеграцията-успях да се интегрирам и то доста добре,но все пак съм тук от  доста време,пък и зная езика.но няма какво да се залъгваме-колкото и добре да живее 4овек в друга страна,няма да може да се оттърве изцяло от носталгията-аз си взех бг сателит,и следя по4ти вси4ки програми,а и сега с нета е много по лесно-когато дойдох нямаше нет-пишехме си писма,сателитни канали нямаше,слушах само новините на радио България и то само в 18 4аса за 10 минути-но се свиква-важното е ти с каква нагласа си Peace

# 4 4 ноем. 2008, 00:59 ч.
  • Мнения: 59
 Peace да исками се да разбера повече по темата а и да допринеса за избистяне на въпроса! Laughing
Интеграцията е като любовта - нужни са двама Blush
Сериозен въпрос....много сериозен, като се замисля то и в родното си място мойе да не се интегрираш Naughty

Записвам се и.....................обещавам да споделя опит Peace

 Hug Hug Hug

# 5 4 ноем. 2008, 01:30 ч.
  • Мнения: 18
Хм, ако погледна цинично на нещата щом сме стигнали до философия, материалната страна на живота е разрешена, нали така..от такава гледна точка въпросът не стои сериозно щот' иначе щях да опъвам врат на работата ако бях в България, по обичаен бг модел и нямаше и да ми хрумне да се питам интегрирана или не съм  Mr. Green
съгласна съм с dtti, колкото и добре да живее човек май няма изцяло отърване от носталгията

# 6 4 ноем. 2008, 02:23 ч.
  • Ispania
  • Мнения: 4 483
Много тьжно ми зву4и,4е има хора които никога не се интегрират изцяло Sad,това зна4и 4е цял живот Ще им липсва неЩо.(сигурно и аз сьм от тях).Адски много се радвам на хора които се 4увстват напьлно добре в своя дом който е извьн БГ Peace,това са животи изживяни пьлноценно и в пьлно Щастие.
НИЕ,които все мислим за неЩо в БГ........винаги Ще ни тежи по неЩо Confused...няма спокойствие и пьлен мир Confused.
За себе си мога да кажа ,4е смятам ,4е сьм се интегрирала  newsm78,така аз си смятам,какво смятат другите е друг вьпрос Joy.
На мен ми липсват роднините Confused,и най_ве4е мисьлта 4е един ден няма да ги има Cry......,то май моето не е носталгия.....ами страх от неизбежното.
miglenalight ,много е важно да имаШ познати и приятели от местното население Peace,врьзките с БГ няма да ти помогнат много много да се интегрираШ в 4ужда дьржава.Когато запо4неШ работа Ще видиШ разликата Wink.
Аз пьрвите 4 години Joy(при мен преходният период трая пове4е време Joy)вси4ко което си купувах го праЩах в БГ,вси4ко което не използвах си отиваШе в БГ Shocked hahaha.Така де,за да мога да си го използвам като се прибера hahaha.През следваЩите две години ми носеха вси4ко обратно Joy.Сега......ами май сьм се интегрирала прекалено Joy,заЩото евентуално врьЩане в БГ виждам когато се пенсионирам и децата ми трябва да дойдат и те в БГ Laughing.За сега сьм се поиспан4ила hahaha,както каза една БИВША приятелка Tired.

# 7 4 ноем. 2008, 02:32 ч.
  • USA
  • Мнения: 559
Чувствам се достатъчно интегрирана.  Laughing Разбира се, че ми е мъчно за България. Според мен на който не му е мъчно, не е имал хубав живот там. На мен и на двете места ми харесва и се чувствам у дома си. Бих искала да прекарвам повече време там. Понякога си мисля, че имам 2 паралелни живота.

# 8 4 ноем. 2008, 08:02 ч.
  • Мнения: 868
Цитат на: Winx в вт, 04 ное 2008, 02:32
Според мен на който не му е мъчно, не е имал хубав живот там.

Mm, аз имах много хубаво детство в България, но не ми е "мъчно"  за нея. Мъчно ми е за няколкото хора, които са там и които ми липсват. Но моят живот е тука. Аз никога не съм работила в България така че съученици и колегите ми са тука. Политическите ми вълнения са свързани с държавата, в която сега живея; тревожи ме икономиката и качеството на училищата тука, не на друго място. Законите ги познавам по-добре тука отколкото в България.  Знам какво е работна етика тука, но не в България.

Какво точно означава интеграция в тоя контекст? Език? Работа? Контакти? Храна? Познаване и практикуване на културни традиции? Интеграция не може да се определи само чрез един фактор. И още, ако ти се мислиш и чустваш за интегриран, как те приемат другите, тези с които се опитваш да се интегрираш?

# 9 4 ноем. 2008, 08:58 ч.
  • Мнения: 18
Май, че не е езика, може да знаеш езика много добре и пак да не се чувстваш част от там, от тях тия дето живеят там, местните, може да работиш, може контакти да си създал и пак да не си  от тях. Всичките тези неща безспорно помагат, пък и особеностите на характера, някои са си общителни други не толкова, адаптивни и прочие. Може би и времето си е фактор само по себе си, не само защото свикваш, а и защото трупаш общи преживявания с тамошните, защото започвате да имате общо минало точно както е с нас българите, постепено изграждаш принадлежност...

# 10 4 ноем. 2008, 10:18 ч.
  • Мнения: 3 371
10 години - 100% неинтегрирана.

омъжена съм за местен, ако има значение.

живея между два бряга. товае балансът за мен.

# 11 4 ноем. 2008, 10:26 ч.
  • Мнения: 3 241
Аз пък съм на фази. Понякога се чувствам спокойна и интегрирана, но има и дни, в които местните ме нервират и се чувствам различна. Важното е, че първите са повече Simple Smile

Определено мисля, че без език, местни приятели и работа трудно се интегрира човек.

А за живота в БГ - не не смятам, че там изпускам нещо Wink

# 12 4 ноем. 2008, 10:42 ч.
  • Мнения: 3 521
В момента се чувствам съвсем на място. Реално, обаче и аз съм като Iventse на фази. Има моменти, когато просто ми се ще да възкликана "Хубава работа, ама българска", но просто не става Wink

# 13 4 ноем. 2008, 11:48 ч.
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
Цитат на: Палмира в вт, 04 ное 2008, 10:18
живея между два бряга. товае балансът за мен.
така е и при мен.

# 14 4 ноем. 2008, 12:19 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Аз се чувствам интегрирана. Първите години все казвах, че съм интегрираща се, но постепенно се потопих доста надълбоко в тукашния живот и вече се чувствам пълноценен член на обществото, така да се каже...

Знанието на език и на обществените порядки е задължително условие за адаптацията, според мен  Peace В този смисъл, моята интеграция беше първо забелязана от външни хора, докато аз все се колебаех дали "не ми личи" твърде много, че не съм местна  Mr. Green По-лесно е, когато и околните те възприемат като един от тях  Peace

Не се разкъсвам между България и Израел, макар че семейството ми липсва, а и винаги с удоволствие се връщам към родния дом  Hug Но чувствам, че животът ми е тук, домът ми, просто моите потребности се задоволяват тук, а не там...  Критична съм към ставащото в "новата" ми държава, но това не е знак на липса на интеграция, напротив - критичността ми е породена от това, че ми пука (и за хората тук, и за държавата като цяло, и за личната ми реализация в тази държава в частност))

# 15 4 ноем. 2008, 13:09 ч.
  • Мнения: 2 907
Тотално интегрирана съм.

И тотално дезинтегрирана в България.

# 16 4 ноем. 2008, 13:46 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
В момента се чувствам много интегрирана, което е благодарение на работата ми. Ако, обаче, я сменя и в началото се чувствам много по-малко интегрирана. Докато свикна....Което според мен значи, че степента на удовлетвореност и чувство на щастие / хармония оказва голямо значение. Чувството за интегрираност настъпи най-вече, когато започнах доста добре да се справям с холандският.

Още от самото начало проявявам интерес към това какво става тук, пътувала съм и пътувам из страната повече от някои холандци, знам и доста за страната като цяло. Но и през цялото време чета и следя нещата в БГ. Наистина малко става два паралелни живота.

# 17 4 ноем. 2008, 13:53 ч.
  • Мнения: 1 783
След 7 години в чужбина съм от 1 година в България, уж временно и ще се връщам 2009. И двата пъти, като заминавах си мислех, колко ще ми липсва това, колко онова, плаках, страдах и ... нищо не ми липсваше с изключение на семейството и някои приятели Grinning. И в двата случая не бях права и се интегрирах сравнително бързо. Дори ми харесва, това да съм запозната отблизо с нещата и на двете места. Естествено, недостатъкът е, че никога не си напълно интегриран по този начин, но веднъж осъзнаеш и приемеш ли го този факт е лесно, важното е да се чувстваш комфортно със себе си, такъв, какъвто си. В интерес на истината, връщането ми в България много помогна за това.

# 18 4 ноем. 2008, 14:12 ч.
  • Мнения: 945
Тук съм си в къщи. Чуствам се напълно на мястото си.

За мое съжаление в България се чуствам абсолютно не на мястото си и ми е много неприятно да ходя там.

Бал, колко си права, че е жалко, че има хора, които никога не се интегрират. Много е тъжно така да нямаш свой дом...

# 19 4 ноем. 2008, 14:25 ч.
  • Испания и Стара Загора
  • Мнения: 1 036
Вече 5 години съм тук и още не съм се интегрирала.Не мисля,че това ще стане някога.Не мога да свикна с начина на живот,традициите и изобщо с цялата обстановка тук.Моя живот е в България,където са всичките ми приятели и роднини. Peace

# 20 4 ноем. 2008, 15:10 ч.
  • Мнения: 5 710
Ами не винаги се чувствам ОК, но аз и в България имах моменти, в които се чувствах чужда.
Човек преминава през различни моменти, насторения, живота го среща с различни хора.
Приех 'италианския' си период, като шанс за ново начало. Буксувах известно време
(не се характеризирам с особени хъс и амбиция), сега нещата се нареждат точно така, както искам, щастлива съм.
Интегрирана съм до степен да се чувствам у дома си ( което не ми пречи да си мисля, че мога да имам дом и другъде Wink)

# 21 4 ноем. 2008, 15:31 ч.
  • Мнения: 2 786
Много е важно да се изясни какво влага човек под думата "интегриране".
За мен това е да си външен и чужд спрямо местните и да се впишеш в средата така, че да станеш част от нея, да живееш пълноценно, да си щастлив, но да не изгубиш и обезличиш себе си като личност.
Уф, май сложно го обясних, ама карай  Laughing
Чувствам се добре тук, напреднах доста с езика, гледам телевизия, следя новините, чета вестници, интересувам се какво става в тази държава, създадох приятелства и с българи, и с норвежци, имам мъж, който ми помага с разясняването на някои норвежки особености, изграждаме дом и семейство заедно ... имам се за успешно интегрирана и доволна от живота си и това, което съм постигнала за една година.
Но това не означава, че напълно съм прекъснала емоционални връзки с България, че ще спра да се развивам или че Норвегия някога ще стане моя родина.
България не ми липсва определено, липсват ми двама души, които са там и един, чийто гроб е там.
Именно заради тях и заради силната връзка, която имаме, се интересувам какво става и в България.
Когато си ходя в България, се чувствам дезинтегрирана (както спомена мистик) и като на гости.
Все едно не принадлежа на онова място там, а само минавам за малко да видя любимите си хора.
Факт е, че когато един ден тези хора няма да са там, няма да има нищо, което да ме тегли към тази част от света.
Най-важното е да сме щастливи там, където сме, независимо какво казват и мислят другите   bouquet
И да, мисля, че всеки чужденец малко или много винаги ще се чувства мъъъничко различен от тези, които са израснали в същата държава.
Неизбежно е.
Важното е тези различия да не пречат на нормалното ни функциониране като зрели, отговорни и развиващи се същества.

# 22 4 ноем. 2008, 15:40 ч.
  • Мнения: 3 423
Седем години ти трябват.
Сега си ни тако, ни вако.
Да си знаеш.

# 23 4 ноем. 2008, 15:48 ч.
  • Мнения: 166
Аз мисля, че в голяма степен съм се интегрирала там където живея в момента. Но това не пречи да си мисля понякога за БГ и в по-голяма степен за семейството ми е приятелите.
Но като цяло като си отида там вече почвам да се чувствам много странно и да ми се иска да си се прибираме, защото тук е нашия дом, а там сме на гости.
А и все повече се дразня от обстановката там. Мечтая си за момента когато там ще стане като в Германия. Тогава бих се замислила дали да не се върнем.

# 24 4 ноем. 2008, 16:39 ч.
  • Мнения: 117
Цитат на: 10cent's в вт, 04 ное 2008, 15:10
Ами не винаги се чувствам ОК, но аз и в България имах моменти, в които се чувствах чужда.
Човек преминава през различни моменти, насторения, живота го среща с различни хора.
Приех 'италианския' си период, като шанс за ново начало. Буксувах известно време
(не се характеризирам с особени хъс и амбиция), сега нещата се нареждат точно така, както искам, щастлива съм.
Интегрирана съм до степен да се чувствам у дома си ( което не ми пречи да си мисля, че мога да имам дом и другъде Wink)
Така стоят нещата и при мен Peace, изключая "италианския период", който все още не ми се е случил Wink

# 25 4 ноем. 2008, 17:21 ч.
  • Мнения: 489
Определено съм интегрирана. Знаех езика още като дойдох, завърших висшето си образование тук (е, втората специалност още я мотая  Laughing), познавам тукашните закони по-добре, тук съм работила повече и имам приятели и колеги. Но, честно казано, през първите години ми беше по-леко, по-интересно всичко. С времето виждам много недостатъци и тук, България ми липсва все повече, за роднините да не говорим. Сега, след 8 години, се питам - заслужаваше ли  си?!
Мъжът ми също се чувства интегриран - говори добре езика, успя да се докаже в работата си, има много приятели и познати немци (направо е като в родния си град  Laughing ), но и на него му липсва БГ.
Тук създадохме семейството си и домът ни е тук, защото в БГ си нямаме свой, но ще си го създадем и там дома като се върнем!  Heart Eyes

# 26 4 ноем. 2008, 20:36 ч.
  • Мнения: 3 367
Работата и децата ни ме интегрират 100%-мисля че така би било където и да съм; не ми харесва да съм недоволна,ако бях щях да се опитам да променя нещата,а не да живея с "ако..то" сценарии.

# 27 4 ноем. 2008, 20:45 ч.
  • Мнения: 402
Отвън погледнато съм 100% интегрирана (визирам език, работа, независимост, социален кръг), но ментално съм си "полуинтегрирана", духовен емигрант.

# 28 4 ноем. 2008, 21:45 ч.
  • Мнения: 340
Цитат на: mireille в вт, 04 ное 2008, 20:45
Отвън погледнато съм 100% интегрирана (визирам език, работа, независимост, социален кръг), но ментално съм си "полуинтегрирана", духовен емигрант.

И аз нещо такова.  От към обективни критерии съм по-интегрирана и от местните.  Разбирам културата напълно и когато общувам със северно-американци съм напълно адекватна и неразличима от тях.  Но моята си идентичност е друга и не смятам да я сменям.  Харесва ми да живея тук, но с моята си идентичност.  А осъзнавам, че децата ми ако израстнат тук, ще имат тукашната идентичност.  И тази мисъл ме плаши.  Та затова обмисляме някакво местене преди да е станало много късно.  Лошото е, че съм се доста "дисинтегрирала" от БГ за 15 години извън нея и не разбирам доста неща от съвременната българска култура.  Та и там сигурно бих се чувствала не съвсем на място... Ще видим къде ще му излезе края...

# 29 5 ноем. 2008, 03:01 ч.
  • Мнения: 3 932
О-да-а-а, яко съм се интегрирала  Crazy, по-канадка от канадците!
Даже те като си поръчват в работата, китайско, мескиканско и пр, аз винаги си плюскам пиле с картофи Mr. Green и това ако не е интергация, здраве му кажи!

# 30 5 ноем. 2008, 12:56 ч.
  • Мнения: 11 314
Цитат на: Liska в вт, 04 ное 2008, 15:40
Седем години ти трябват.
Сега си ни тако, ни вако.
Да си знаеш.
А, и по-малко стигат, зависи от настройките в главата.
Аз съм интегрирана отдавна. Тук си е моето място. България вече ми чуждее (това, в което се е превърнала сега).

# 31 5 ноем. 2008, 15:51 ч.
  • Мнения: 2 786
Цитат на: Вечерница в ср, 05 ное 2008, 12:56
Цитат на: Liska в вт, 04 ное 2008, 15:40
Седем години ти трябват.
Сега си ни тако, ни вако.
Да си знаеш.
А, и по-малко стигат, зависи от настройките в главата.
Аз съм интегрирана отдавна. Тук си е моето място. България вече ми чуждее (това, в което се е превърнала сега).

Точно така  newsm10
Според мен скоростта на интеграцията в новата държава е в пряка зависимост от скоростта на "дезинтеграцията" в България  Simple Smile
Колкото по-чуждо ти е в България, толкова по-старателен ще си в интегрирането на новото място.
Защото е съвсем нормално човек да има чувство на принадлежност към дадено място, където да се чувства добре, комфортно и у дома.
Когато това място не е родната му страна по една или друга причина, става много лесно да се приобщи към новото.
Не става с щракване на пръсти, разбира се - отнема време и най-вече усилия, старания, изучаване на местните културни особености, порядките в отношенията между хората и правилата, по които фукнционира обществото.
Но дали ще е 1-2-7-20 години или повече, това е индивидуално.
Хората, които са в чужбина с нагласата, че ще се върнат в България един ден - те никога не се интегрират, в мислите си те са другаде.
Тези, които са с нагласата, че ще остареят в чужбина и ще създадат свое местенце там - те се интегрират по-бързо и по-безболезнено.

# 32 5 ноем. 2008, 16:47 ч.
  • Мнения: 4 399
Цитат на: щастлива в ср, 05 ное 2008, 15:51
Колкото по-чуждо ти е в България, толкова по-старателен ще си в интегрирането на новото място.
Защото е съвсем нормално човек да има чувство на принадлежност към дадено място, където да се чувства добре, комфортно и у дома.

С това иzобщо не съм съгласна. Има много хора на които България им е чужда по някакви причини, не искат да се връщат в БГ, чувстват се много комфортно в страните където живеят и са абсолютно неинтегрирани. Особено в Европа където има раzвита социална система, има много хора zа които е достатъчно че могат да живеят от таzи социална система, не си дават никак zор да научат еzика, нямат ама никаква представа какво се случва в държавата в която живеят, а ако по случайност научат, не им пука. Такива хора се чувстват прекрасно и са 100% неинтегрирани. На всичкото отгоре са и доста често срещани.  Mr. Green

# 33 5 ноем. 2008, 17:20 ч.
  • Мнения: 7 914
интегрирана, не интегрирана не знам, ама определено дома ми е тук в НЛ...това лято изкарах цели 4 месеца в БГ и се чувствах  като пришълец или както си казвам -  оттук съм , но съм за малко Peace

# 34 5 ноем. 2008, 18:54 ч.
  • Мнения: 2 786
Вяра, аз не познавам хора, които хем наистина се чувстват комфортно в чужбина по всички параграфи, хем не са интегрирани.
Щом ти познаваш такива хора, значи сигурно има  Rolling Eyes
Но за мен "чувствам се комфортно там, където живея" е до голяма степен същината на "интегриран съм".
Защото ако не са интегрирани, то има чувство на дискомфорт, което пък не се съвместява с комфорта.
Интеграцията не е само научи езика, намери си работа, омъжи се и роди деца, но и познавай държавата, в която живееш, имай приятели от местните, изгради среда, бъди пълноценен човек.
Интеграцията става именно в душата и сърцето на човека, точно когато наистина се чувства комфортно там, където е.
Затова и в първия ми пост в темата започнах с това, че е добре да се изясни какво разбираме под "интеграция".
За мен или ти е комфортно -> си интегриран, или не ти е комфортно -> не си интегриран.
Тия чужденци, дето живеят само от социалната система не знам дали успяват да си купят къща например само със социални помощи или пък са добре третирани от местните  newsm78
Ще ми дадеш ли пример за държава, където чужденец може да живее прекрасно цял живот на социални помощи, може да си купи къща и да не бъде обществен аутсайдер?
Просто не вярвам, че визираната група от теб наистина се чувства много комфортно с такъв начин на живот - паразити, аутсайдери, недобре приети от местните, абе непълноценен живот  Rolling Eyes
Пък и аз говорех за интелигентните хора, които искат да постигнат нещо в живота си, не за паразитиращите  Peace


# 35 5 ноем. 2008, 20:11 ч.
  • Мнения: 4 399
Щастлива, няма да споря с тебе защото в действителност не мога да знам как се Чувстват такива хора. Мога да съдя единствено по приказките им. Казват Че са щастливи и се Чувстват добре и аз им вярвам, защото не мога да докажа противното.  Wink Разбира се Че не си купуват къщи, обаЧе те нямат и такива потребности, къщата не им липсва. ДостатъЧно им е да си купят обувки на намаление. Как са третирани от местните, също не ги интересува особено, защото те нямат контакти с тях. Ами това е, всиЧко опира до разбиране. Голяма Част от тях се имат и за интелигентни, независимо какво си мислим ти и аз. Хора разни, идеали разни...

# 36 5 ноем. 2008, 20:41 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: Vjara в ср, 05 ное 2008, 20:11
Щастлива, няма да споря с тебе защото в действителност не мога да знам как се Чувстват такива хора. Мога да съдя единствено по приказките им. Казват Че са щастливи и се Чувстват добре и аз им вярвам, защото не мога да докажа противното.  Wink Разбира се Че не си купуват къщи, обаЧе те нямат и такива потребности, къщата не им липсва. ДостатъЧно им е да си купят обувки на намаление. Как са третирани от местните, също не ги интересува особено, защото те нямат контакти с тях. Ами това е, всиЧко опира до разбиране. Голяма Част от тях се имат и за интелигентни, независимо какво си мислим ти и аз. Хора разни, идеали разни...

Напълно съм съгласна с това мнение.Моите съседи са типичен пример за този вид хора.....и са щастливи.

# 37 5 ноем. 2008, 20:56 ч.
  • Мнения: 2 786
Да, Вяра, какво казват те и какво е всъщност може доста да се различават като понятия  Peace
Пък и както казваш - разни хора, разни идеали   bouquet

# 38 5 ноем. 2008, 21:47 ч.
  • Мнения: 5 710
Цитат на: щастлива в ср, 05 ное 2008, 18:54

Пък и аз говорех за интелигентните хора, които искат да постигнат нещо в живота си, не за паразитиращите  Peace




Историята е пълна с щастливи не-интегрирани и не паразитиращи емигранти. Които са работили, изкарвали са си парите и са си изхранвали децата в рамките на общността. Италианските емигранти например в началото на 20в. в Америка. Едва второ, трето поколение се сеща, че има нещо извън италианския квартал. Китайците - чудесно виреещи и досега в малка общност. Да, презирани, но в рамките на самата общност живеят и се множат, кой може да каже "Те са нещастни".  Китайците не паразитират. Напротив. Продават ни китайските си стоки и видимо нямат голям мотив да знаят език и да са.. интегрирани.

# 39 5 ноем. 2008, 22:57 ч.
  • Мнения: 3 638
Цитат на: щастлива в ср, 05 ное 2008, 18:54
Тия чужденци, дето живеят само от социалната система не знам дали успяват да си купят къща например само със социални помощи или пък са добре третирани от местните  newsm78
Ще ми дадеш ли пример за държава, където чужденец може да живее прекрасно цял живот на социални помощи, може да си купи къща и да не бъде обществен аутсайдер?
Просто не вярвам, че визираната група от теб наистина се чувства много комфортно с такъв начин на живот - паразити, аутсайдери, недобре приети от местните, абе непълноценен живот  Rolling Eyes
Пък и аз говорех за интелигентните хора, които искат да постигнат нещо в живота си, не за паразитиращите  Peace

Не искам да се заяждам, на защо ли човек трябва да си купи къща, за да се почувства интегриран и да не е обществен аутсайдер  Rolling Eyes Съжалявам, но мнението ти ми звучи точно като мисленето на много от холандците, на които все чужденците им са виновни, защото идвали тук да използват "системата", чувала съм дори изказвания, че ако ги нямало чужденците местните щели да работят 4 дни, а не 5  Tired Лично аз не бих се чувствала нито по-щастлива, нито по-интегрирана с огромна ипотека (защото тук недвижимите имоти са страшно скъпи).  Въпрос на личен избор.
А по въпроса за интеграцията си мисля, че зависи много и от това дали все пак имаш местен човек до себе си. В Италия, откъдето е съпругът ми, в началото също ми беше трудно, но смея да кажа че се интегрирах много по-лесно. Просто и хората са по-отворени. Тук в Холандия сме вече почти 6 години и не мога да кажа, че се чувствам нито особено интегрирана, нито особено приета. Говоря езика, работя, имам познати, но някак си все се чувстваш различен, дори само защото сандвича ти за обяд не е като техния. Всяко нещо, което не е според техните разбирания е меко казано "странно" и честно казано понякога ми омръзва това отношение. Не смятам, че трябва да залича напълно себе си и да се "претопя" според местните порядки, за да бъда приета. А пък уж Холандия се слави като много толерантна страна - поне в чужбина  Simple Smile

# 40 5 ноем. 2008, 23:05 ч.
  • Мнения: 340
Не знам за Европа, но в Северна Америка е пълно с щастливи и неинтегрирани хора.  Всички етнически квартали са пълни с хора, които имат къщи, не си ходят в родината с десетилетия, но не знаят грам английски, нямат си хабер от доминантната анго-саксонска култура и се движат изцяло в тяхната си общност.

Така че, определено може да има щастие без интеграция.  Въпросът е колко са тези, които са интегрирани, но не напълно щастливи.  Сигурно доста по-малко...

# 41 6 ноем. 2008, 04:30 ч.
  • Мнения: 2 563
Интегрирана се чувствам. Почти не са ми останали български навици, дори и българите в Америка понякога ме отблъскват. Но следя какво се случва в България.

Но все пак - не празнувам и не възнамерявам скоро да празнувам Деня на благодарността и разни други национални празници.

# 42 6 ноем. 2008, 05:21 ч.
  • Boston, MA
  • Мнения: 3 105
Интегрирана. Даже и Денят на Благодарността празнувам (най-хубавият американски празник за мен).

Но българка ще си бъда винаги, родителите ми са там, корените ми. Приятелите все по-малко.

# 43 6 ноем. 2008, 10:38 ч.
  • Мнения: 2 786
10 цента, сиси и фата моргана, имаме различни мнения, но това не е лошо като се има предвид, че сме различни хора  Peace
Или просто говорим за различни неща, което също не е толкова фатално  Peace

# 44 6 ноем. 2008, 17:26 ч.
  • Мнения: 5 710
Цитат на: щастлива в чт, 06 ное 2008, 10:38
10 цента, сиси и фата моргана, имаме различни мнения, но това не е лошо като се има предвид, че сме различни хора  Peace
Или просто говорим за различни неща, което също не е толкова фатално  Peace



По-вероятно да е второто  Wink

# 45 6 ноем. 2008, 18:02 ч.
  • Мнения: 1 107
Днес си мисля, че ще се чувствам интегрирана в момента, в който се запознавам с някой не ме пита откъде съм с поглед.... (възпитанието им пречи да любопитсват, но погледът им ги издава)

# 46 6 ноем. 2008, 21:22 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: Girl from Ipanema в чт, 06 ное 2008, 18:02
Днес си мисля, че ще се чувствам интегрирана в момента, в който се запознавам с някой не ме пита откъде съм с поглед.... (възпитанието им пречи да любопитсват, но погледът им ги издава)

Ха ха....Мен направо ме питат и гордо им казвам. Не мисля, че някога ще спрат да питат, защото тук и на родените в Холандия турци, мароканци и антилианци редовно им се напомня...

# 47 6 ноем. 2008, 21:35 ч.
  • Мнения: 59
Koнкретно- в тази част на Италия НЕ ИСКАМ ДА СЕ ИНТЕГРИРАМ


Последна редакция: чт, 06 ное 2008, 23:51 от Yo-ho-ho

# 48 6 ноем. 2008, 23:38 ч.
  • Мнения: 85
Няма да се почувствам напълно интегрирана никога, но и не искам! Така ми харесва  Wink

# 49 6 ноем. 2008, 23:47 ч.
  • пак на Рив Гош
  • Мнения: 2 630
От 10 години съм тук, за себе си смятам, че съм много добре интегрирана. Животът ми и семейството ми са тук, говоря езика, празнувам тукашните празници, следя тукашните събития, тук работя, тук плащам данъци, тук гласувам, имам свой "социален кръг", проядох и миризливо сирене  Laughing
Разбира се, една част от мен завинаги ще си остaне тъмния балкански субект  Wink дошъл с един куфар и много ентусиазъм, езика ще го говоря с акцент сигурно до гроб и ще ми е все така приятно да се събирам с форумки на по чаша кафе и приказка на български.  Grinning

# 50 7 ноем. 2008, 00:15 ч.
  • Мнения: 4 399
Цитат на: Kalinka в чт, 06 ное 2008, 21:22
Цитат на: Girl from Ipanema в чт, 06 ное 2008, 18:02
Днес си мисля, че ще се чувствам интегрирана в момента, в който се запознавам с някой не ме пита откъде съм с поглед.... (възпитанието им пречи да любопитсват, но погледът им ги издава)

Ха ха....Мен направо ме питат и гордо им казвам. Не мисля, че някога ще спрат да питат, защото тук и на родените в Холандия турци, мароканци и антилианци редовно им се напомня...

И мен ме питат, хиЧ не им преЧи възпитанието или пък са невъзпитани.  Mr. Green ОбаЧе мен това не ме дразни и не мисля Че има връзка с интеграцията. Единственото което показва е Че са Чули акцента ми. А пък аз си знам Че имам акцент, не се срамувам и дори не се опитвам да убеждавам себе си и всиЧки останали Че нямам.  Mr. Green ОбаЧе и аз питам като Чуя акцент. Лошо ли е? Wink

# 51 7 ноем. 2008, 00:23 ч.
  • Мнения: 1 550
Почувствах се интегрирана откакто спрях да се вълнувам как ме възприемат холандците.

# 52 7 ноем. 2008, 12:31 ч.
  • Мнения: 2 786
Вяра, темата за акцента е много интересна  Laughing
И мен все ме питат от къде съм, защото чуват акцента ми, и като кажа България възкликват: А, ходил/а съм на море там!
След което задължително добавят колко съм флинк с норвежкия, макар че аз си знам, че имам още тънкости за усвояване  Laughing

# 53 7 ноем. 2008, 17:50 ч.
  • Мнения: 3 932
Цитат на: fata morgana в ср, 05 ное 2008, 22:57
Цитат на: щастлива в ср, 05 ное 2008, 18:54
Тия чужденци, дето живеят само от социалната система не знам дали успяват да си купят къща например само със социални помощи или пък са добре третирани от местните  newsm78
Ще ми дадеш ли пример за държава, където чужденец може да живее прекрасно цял живот на социални помощи, може да си купи къща и да не бъде обществен аутсайдер?

О-о-о, веднага ти давам пример със скъпата ми провинция Кебек, и къщи си имат живеещите от социални, и коли си карат лъскави...Нямат впечатлението, че някой се чувства обществен аутсайдер, по простата причина, че обществото, в което се движат ги разбира прекрасно на...роден език.

Цитат на: щастлива в ср, 05 ное 2008, 18:54
.....Пък и аз говорех за интелигентните хора, които искат да постигнат нещо в живота си, не за паразитиращите  Peace

Разни хора, разни идеали, някои са по-лесни за постигане, други не съвсем...

# 54 8 ноем. 2008, 16:03 ч.
  • Мнения: 289

Много сложна тема. На мен дори ми е мъчно за звука на строшения трамвай пред блока на
булеварда. Най- голямо значение за мен е владеенето на езика ,перфектно с добър акцент,
хубава работа да носи самочувствие, за която се отчайвам направо, тук чужденците са само чистачи ,оххх, малкия е роден тук, той е важен, на него си му е добре, ние вече няма за къде толкова да му мислим....

# 55 8 ноем. 2008, 17:00 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: Kalinka в чт, 06 ное 2008, 21:22
Ха ха....Мен направо ме питат и гордо им казвам.

Чак пък гордо. Наистина ха-ха.

# 56 8 ноем. 2008, 18:35 ч.
  • Испания и Стара Загора
  • Мнения: 1 036
Цитат на: Liska в сб, 08 ное 2008, 17:00
Цитат на: Kalinka в чт, 06 ное 2008, 21:22
Ха ха....Мен направо ме питат и гордо им казвам.

Чак пък гордо. Наистина ха-ха.

Защо да не е гордо? newsm78С гордост казвам,че съм българка и дори им казвам къде се намира България.Защото много често ме питат,дали България е провинция на Румъния.  Shocked

# 57 8 ноем. 2008, 18:36 ч.
  • Мнения: 868
Не искам да отвличам темата в друга посока, но понякога не разбирам защо много тука приравняват "акцент" с владеене или не на език.  Наистина ли толкова важно където живеете?  Аз познавам добре уважавани професионалисти с явен, съвсем не-европейски акцент, но комуникират успешно и  имат добър лексикон.  Между другото, Щатите са толкова големи, че от едно място на друго акцентите и на родените тук се различават.  

Не съм сигурна и за само-отричането в името на децата. Ако мама или тате нямат шанс да са щастливи или да имат самочуствие на пълноценни хора на което и да е място, какъв пример даваме на децата си?  

# 58 8 ноем. 2008, 19:01 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: anita29 в сб, 08 ное 2008, 18:35
Цитат на: Liska в сб, 08 ное 2008, 17:00
Цитат на: Kalinka в чт, 06 ное 2008, 21:22
Ха ха....Мен направо ме питат и гордо им казвам.

Чак пък гордо. Наистина ха-ха.

Защо да не е гордо? newsm78С гордост казвам,че съм българка и дори им казвам къде се намира България.Защото много често ме питат,дали България е провинция на Румъния.  Shocked

Да, защо да не е гордо? По трудолюбие и старателност + умения съм се доказала ( и добре го виждат), така че съм си много горда.

А "ха, ха" беше, че питат с поглед в дадената държава на дадената потребителка. Холандците са по преките неща.

При нас акцентът не се свързва с владеенето на даден език. Мисля, че по-скоро е първият въпрос, който им изниква, защото образа за чужденците тук малко или много (по разбираеми причини) е свързан с дадени групи, които 30 години живеят тук и нивото им на владеене на езика е доста ниско до никакво. Та този въпрос го задават някак си с идеята "тя от таи група ли е и виж, че може да се говори езикът ни". Аз поне така си го обяснявам.

Последна редакция: нд, 09 ное 2008, 12:56 от Kalinka

# 59 9 ноем. 2008, 12:53 ч.
  • Мнения: 580
Да, чувствам се напълно интегрирана и си мисля, че това е защото през първите години от престоят ми тук, нямах никакви контакти с други българи.

И все пак смятам, че носталгията и интеграцията нямат нищо общо едно с друго.
Всеки може да си има някаква носталгия и това не му пречи да е интегриран.

# 60 9 ноем. 2008, 13:10 ч.
  • Мнения: 2 926
Не, не се чувствам интегрирана.
Приела съм, че пребивавам временно и отказвам да приема факта,че живея в чужбина.
Правя го подсъзнателно.
Не искам да се интегрирам.
Живея с мисълта, че това е временно и в най-скоро време ще си заживея отново в къщи.

# 61 9 ноем. 2008, 22:05 ч.
На всички ни е ясно, че чужденецът че си остане чужденец, където и да е. Важна е вътрешната нагласа, защото както се представиш пред хората, така ще те приемат. За нас мога да кажа, че се чувстваме много добре тук, има си и плюсовете, има си и минусите, като си имаш работа всичко се нарежда, но за мен е най-важно, как се чувства детето ми и преди всичко що се отнася до здравеопазването. И аз мисля, че за да се интегрираш, малко или много е необходимо да се намалят срещите с други българи. Споделям и мнението на dolcezza: "че носталгията и интеграцията нямат нищо общо едно с друго.
Всеки може да си има някаква носталгия и това не му пречи да е интегриран." Поздрави на всички, които се чувстват интегрирани. family newsm10

# 62 9 ноем. 2008, 22:37 ч.
  • Мнения: 289

Теди, какво лошо има да си останеш чужденец ,тъкмо малко да разнообразим и без това скучното ежедневие, специално за Запада, тук любопитстват, интересно им е, ходим си до България, не  като туристи, мъжа ми разказва и го гледат с интерес като се върне, дойдат родителите ми и те ги позабавляват малко и така ,просто забелязах, че имат нужда и от нещо по различно.

# 63 11 ноем. 2008, 11:03 ч.
Е, и аз да се изкажа.
Всичко опира до пари и социален крьг. Това е , поне за мене.
Работата не е фактор, и вкьщи да стоиш , пак можеш да се чустваш уютно, зависи какви са хората около теб и как те приемат. Е да , нямам нищо какво да си кажа с хора които прекарват свободното си време дьрт байк райдинг или игрят плей стайшьн по цяла вечер. Леле кьде се насадих... добре че  крьжа в академична среда три пьти седмично, иначе да сам си била камшика отдавна. Незнам дали сам интегрирана, ама ми е по-лесно да пиша на другия език. Това не е критерий. А в БГ се чуствам най- на място. Знам какво ще кажат некои от милите сьфорумки- и тоя ден ще дойде и си вервам. . .

# 64 11 ноем. 2008, 11:13 ч.
  • Мнения: 1 910
Аз се чувствам променливо интегрирана. Ту повече към съвсем, ту никак.

# 65 13 ноем. 2008, 01:47 ч.
  • Мнения: 295
Това, че съм интергирана, не ми пречи да се чувствам българка.

# 66 13 ноем. 2008, 07:01 ч.
  • Мнения: 3 461
Интегрирането съм го докарала най-добре от към килограми, станала съм пикантна арабска трътка. Laughing  Това в кръга на шегата, не че тук няма много слаби и елегантни жени. Имам късмета да се намирам в космополитно и толерантно общество, интегрирането го свързвам с възможността да живея пълноценно, общувам и работя без никакви проблеми и в същото време да бъда себе си, да не се налага да правя компромиси с усещането си за идентичност.

Последна редакция: чт, 13 ное 2008, 07:43 от Noia

# 67 13 ноем. 2008, 08:15 ч.
  • Мнения: 4 916
Цитат на: Карамел` в нд, 09 ное 2008, 13:10
Не, не се чувствам интегрирана.
Приела съм, че пребивавам временно и отказвам да приема факта,че живея в чужбина.
Правя го подсъзнателно.
Не искам да се интегрирам.
Живея с мисълта, че това е временно и в най-скоро време ще си заживея отново в къщи.

И аз така. На 100 процента.

# 68 14 ноем. 2008, 06:00 ч.
  • Мнения: 2 386
Променливо интегрирана, но никога на 100%. Просто не искам.

# 69 15 ноем. 2008, 15:40 ч.
  • Мнения: 168
Аз пък не мога да се интегрирам все още в Бг. Установих, че мисленето ми се е променило, както и маниерите, абе стоя някак си неадекватно в много ситуации и разговори с хората. Толкова се сконфузвам понякога, че чак се питам дали всичко е наред със социалните ми умения. Започнах работа и странното е, че с чуждестранните колеги се разбирам много по-добре (там отношенията са само делови), отколкото с българските (много от тях прехвърлят нещата някак си на личностна основа, т.е излизат от рамките на служебните, а така се дава храна на интригите).

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата