Каква ще е реакцията ви, ако сте преподавател и ученик ви напсува?

Ще му стъжня живота, ще ми се моли,
в края на краищата аз дърпам конците.
Но едва ли ще се стигне дотам, доколкото
се познавам. Обожавана учителка бих била.

Ще му бия два шамара, а после за оправдание ще кажа: Е пък, да не съм го убил?!

Ако те псуват по принцип,значи и ако си учител,пак ще го правят.

Liska, а как мислиш, че би станала "обожавана" учителка? Интересно ми е, какви методи би използвала.
По темата - бих сдържала нервите си, за да свърши часа, но не знам какво бих направила след като го заведа при директора и той нищо не направи по въпроса. Не знам и какво бих направила, след като дойде един нахакан родител, който се държи с мен като с измет и който за съжаление със сигурност ме е псувал пред детето си или отношението му към учителите е такова, каквото демонстрира детето му.

Аз затова не станах учителка!
А можех.
Знам какво се иска, за да си учителка в нашенско училище и знам, че мойте способности и нерви не са за там!

Тъй като съм млада и нервите ми са по-здрави бих издържала да свърши часа ,но ако съм пред пенсия не знам.

Абсолютно вярно. Един учител трябва да има АВТОРИТЕТ пред учениците си. Друг е въпросът как ще си го изгради. Определено, с шамари няма да стане.

По принцип изначало учениците и студентите трябва да имат вече изграден, макар и минимален авторитет към самата институция. Отделно е доизграждането от конкретния преподавател.

Учителката,която провокира тази втора тема е просто луда жена.И изобщо има много прости и безинтересни учители.Децата какво са виновни,че псуват?В къщи имат родители,които не са ги научили,че е лошо да се псува и да се мачка.А в училище имат учители,които не посещават психолог и не се лекуват.

Методиката е ясна. Описана е в "Българи от старо време" и се казва "Хаджи Генчовата методика на възпитание". Изпитана е във времето и действа безотказно

Извинявай ама и ти да си на нейните години, цял живот учителка, щях да те питам дали ти щеше да бъдеш по-нормална. Много лесно раздаваме диагнози кой луд и кой не.

Хопала,нова рибка си хванах!
Не се напъвай,имах предвид учителката от темата "Учителка бие ученици".Теб дори не съм те забелязала.Но сега като се замисля,от теб би излязла прекрасна учителка.

Познавам се добре. Няма как да е другояче.

Ще те извиня,щом искаш.Има много учители на нейната възраст,които са обожавани от учениците си.

Но аз ще те забелязвам вече,червенееш ми се като ягодка.    

какво значи "нямаш право да го изгониш от час"? Гоня го въпросния пубер като стой та гледай. Плюс - замъквам го пред директора да дава обяснения. Плюс официално писмо до родителите, с което ги привиквам в училище, за да се запознаят с речника на отрочето си. Плюс, съответната забележка, или както там си се води по регламент.
Щото учителите може и да нямат кой знае какви права да налагат наказания, но никой не им е забранил да викат родителите на учениците при повод, нали. Официално, имам предвид. И всяка една забележка да бъде официално регистрирана някъде. Та като се сигне до онази крайна мярка, как беше... "преместване в друго училище", да е ясно на всички защо.
Та така. Ще разкарвам родителите му всеки път, който тонът ми не ми хареса. Ако пък не се отзовават, директно ще му трупам наказания (нали учителите налагат наказанията, или директорите, пак по предложение на учителите) докато не го докарам до "преместване". Един като изхвърчи, на другите ще им стане ясно да не се еб...ват точно с тази учителка. Пък с повече късмет, може да престанат да го правят и с учителите изобщо. Имам предвид с нормалните такива. Защото и аз до не твърде отдавна бях ученичка и после студентка, та знам - и сред тях има яко изтращели...
Като цяло, мисля че мога да бъда гадна, злопаметна и уважавана даскалица. Ама не искам.

Нямаш право.Ако го бутне някоя кола,докато е изгонен,кой мислиш понася последствията?

Бях учителка в професионална гимназия по транспорт. Води се страшна борба за всеки ученик.Най често са с успех3,00 при постъпване. Не може да говорим за възпитание домашно при голям процент от тях. Деца без изградени навици за учене.
- По правилник нямат право учителите да гонят действително.
- Ако го замъкнеш при директора ,значи че не се справяш професионално.
 - Родителите изобщо не се интересуват от писмата и се присмиват вътрешно.
 В 9-ти клас първите месеци се опознаваме и тогава е възможно да се чуят и псувни и цинизми . Трудно се приучават да мълчат в час и да не се псуват един друг.
 Много ми е било трудно,но в 12-клас ми благодарят и родители и деца. Да покажа ли снимката където ме носят на ръце ,като ме взимат за бала? Много съм щастлива к,когато спечеля любовта им,и когато казват на по малките-Слушайте госпожата ,че е много печена. Трябва индивидуален подход и внимание към всяко дете.
 Когато срещнат човешко отношение в учителите никога няма да го направят. Учителя трябва да възпитава преди всичко.
 Ако някой ученик ме е обидил може чак накрая или след години да се извини. Смятам ,че добре се справях.
 Сега гледам внука ,защото това е мой приоритет, но при първа възможност пак се връщам.

  Много се радвам да прочета това! Дано има повече такива преподаватели - професионалисти!

Съгласна съм с последните два поста, а такива като мен дето като ги напсуват им кипват бушоните ги съветвам да не стават учители

Тийнейджърите не се влияят особено от по големите, но особено много от останалите на тяхната възраст. В момента, в който накараш останалите да поискат въпросния да не прави повече изцепки, той ще престане. Хората са стадни животни, все пак. Ако единия ме напсува и дам контролно на всички, на което те, естествено, няма да изкарат цветущи оценки, другия път той няма да ме напсува. Те няма да му дадат просто.

Иначе не бих допуснала някой да ми лази по нервите цял срок и аз да го чакам да ме напсува. Просто няма да се случи.

И аз така. Обаче, ако се наложи ми минават идеи за административно наказание свързано с почистване на училищния нужник, една седмичка примерно. В голямото междучасие. Дано да има чалъм и на родителството една глоба да се друсна, та да си потягат на дечинките дизгините.

Ще привикам родителите на този или тази хаймана и ще проведа сериозен разговор с тях, с директора на училището и ако не се извини и не си вземе бележка ще "придам" малко горчив привкус на "жалкият" му животец , да се научи кога, къде ,как и кой да псува!!!!

От сигурен източник знам, че контролните в днешно време не се дават изневиделица Трябва да бъдат предупредени децата една седмица предварително, защото инъче се стресират и им се нарушават правата! 

Смешно ми е какви неща мога да прочета от хора,които са далече от училището и проблемите  му -то не са шамари,контролни,викане на родители.Обикновено ученици,които псуват,родителите им с години не се мяркат в училище,даже и с уведомително писмо с обратна разписка.Във всеки клас има 1-2 деца,които биха скъсали нервите на всеки стоик,особено във възрастта 6-9 клас.Права е колежката,че трябва много търпение и индивидуален подход.Мога смело да кажа,че всеки, даже любим учител, стига до конфликти.Когато се работи с много хора,рядко може всички да са доволни.
А по темата,веднъж за 10 год. ме е обидил ученик 5 клас/възраст,когато децата търсят много изява и искат да са много интересни и значими/,родителите интелигенти,дойдоха,детето се извини и после си станахме приятели.Много е важно от враг да направиш приятел.Но в случая е важна ролята на родителите.Ако са простаци войната е загубена.Повечето деца като чуват какво говорят родителите им за учителите-как да имат уважение и респект към тях?

   Ще приключа с преподавателството.

Ако всички толкова бързо се отказват,няма да останат учители.За съжаление наистина има хора,които не издържат и един учебен срок.Но все пак има и много хубави моменти,заради които си заслужава.Не говоря за заплатата

И без да съм учител, пак ще е все същата. Ще ставаме на кълбета.

като наблюдавам тийнеджърите, направо се отвращавам (обикновено). прекарах около една година по градинките и улиците с количката и наистина не предполагах, че учениците са изпростяли чак до такава степен. да напсуваш учител навремето беше немислимо. поне аз не съм чувала такъв случай за 11 години, докато съм била в училище. това е равносилно да напсуваш родител (беше, де).
не знам как ще реагирам, надявам се никога през живота ми да не се налага да бъда учител.

Бях в такава ситуация миналата година. Не направих това, което исках, защото бях в неизгодна позиция (стаж) и се случи точно в края на учебната година. Това момиче имаше безброй прояви на сбивания, псувания и т.н., но никой не беше взел мерки и моят случай беше просто поредният в поведението й. Нямах и време да направя нещо по-значимо, но съм убедена, че винаги има ученици, които не можеш да привлечеш на своя страна (колкото и да казват, че всичко е възможно).

Иначе, ако днес ми се случи, ще го изгоня и ще го привикам на разговор след часовете ( тук, ако са изгонени, отиват при отговорник екип и стоят там), както и родителите ще извикам.

Още по добре, една седмица е крайно недостатъчно време за подготовка на хора, които и без това нямат намерение да се подготвят. Пък и винаги има вратички и така нататък. Мога да реша да изпитам най добрия му приятел на отворкото. И куп такива неща.

Ще го изгоня. Няколко пъти така и  после ще говоря с директора, ще извикаме родителите  и ще им се обясни защо синковеца лети с двеста от това училище. Дори бих цъфнала на вратата на родителите, ако не дойдат доброволно.
Но не съм учителка, не знам какви са им лостовете да укротят някой разбеснял се пубер.
Шамари обаче, не. Това е безсилен акт. Показва на осаналите, че си глупава и  не владееш ситуацията.

В краткото време, когато бях даскалица, през студенството, не съм допускала учениците да псуват. Преподавах на големи ученици и ми споделяха колеги за доста неприятни случки...

Не знам, и досега където и каквато и да съм, не чувам подобни излияния.

1. Нямаш право да гониш. Ако нещо стане с ученика, ще ти спукат гьона от съдене.
2. Директорът ще те обвини теб, че не се справяш, но ученици МНОГО ТРУДНО се гонят от училището, ясно е защо. НА педагогически съвет са оставяли с "последно предупреждение" циганчета с по над 150 реални отсъствия за един само срок. Както и такива с тежки провинения.
3. Родителите няма да дойдат, или ще се извинят, че имат работа. Накрая ще ти кажат "ГОСПОЖИЦЕ(Щото бях госпожица тогава) , Аз вдигам ръце от него/нея, оправяй се ти. Госпожицата тогава беше 50 кг. с мокри гащи и с по-40 см. по-ниска от някои ученици.
4. Никога няма да се върна в този бранш. Нещата са изтървани отдавна, духът е излязъл от бутилката, но така им оттърва на политиците. Предпочитам ако ще си късам нервите, поне да го правя за добра сума.

Бях добър учител.
За седем години никой и никога не ме е напсувал, обидил, подценил, неуважил или каквото ще да е редовно оплакване. Затова пък промених живота на много хора, които са ми благодарни сега и ми се обаждат. Обичам ги всичките до един.

Когато Вълчев напусне, когато системата забрани на некадърните да стават директори - с огромна радост ще се върна отново на работа в полза на обществото и родината ми.

Вече имат право да ги гонят. На последната род среща го съобщиха. Подробности не ме питайте - не знам.

Учител е призвание.Не всеки завършил педагогика става за тая работа!
Децата усещат това.
Учител е = на респект!
Децата не са виновни,не всеки е способен да ги накара да го чуят.
Всяка жаба да си знае гьола!

Не съм учител. Само предполагам какво бих направила.

Ще се запитам как го малтретират родителите, му , за да е толкова агресивен към авторитетите. /Да малтретират не значи непременно да го нараняват физически, а и психически/ Ще се опитам да му помогна с добро, но и с твърдост. Един учител може да покаже на ученика, че разбира неговия свят, но въпреки това не приема грубости.

Имах страхотни учители. Вдъхновяващи и остроумни, талантливи и разкрепостени. Не познавам някой, който би ги напсувал без да се почувства като пълен тъпанар.

На днешните учители не им е лесно. Също както и на онези в миналото. Много от вас са го казали- трябва да си призван, да имаш талант за тази работа. За тези които не са учителската професия вероятно е чистия ужас и с право се чувстват като жертви. Същото важи и за лекарите. И за всички останали, но това е тема на друг разговор.

Ех, слънце, като ги изгонят... идва поредният некадърник. Една свястна директорка имаше - тази във френската гимназия, която поведе крак със своите учители за стачката и какво, сега са й връчили заповед за преждевременно пенсиониране. Какво ти говори това? За да има добри директори, трябва да има здраво правителство, изключителен министър на образованието, който да подмени 90% от своите служители и от "инспекторите", та чак тогава и да се надяваме на добри ръководители в лицето на директорите.

Ех, слънце, като ги изгонят... идва поредният некадърник. Една свястна директорка имаше - тази във френската гимназия, която поведе крак със своите учители за стачката и какво, сега са й връчили заповед за преждевременно пенсиониране. Какво ти говори това? За да има добри директори, трябва да има здраво правителство, изключителен министър на образованието, който да подмени 90% от своите служители и от "инспекторите", та чак тогава и да се надяваме на добри ръководители в лицето на директорите. Сама разбираш, че и без широк обществен консенсус за абсолютната необходимост на образованието също не може. Докато съществуват подобни безпардонни реклами, в които човек говори за важността на образованието, запушват му устата и казват, че има по-интересни теми - ние сме вече умрял народ.

ставаше въпрос за учениците.

Занда, да съгласна съм с теб, но говорих за учениците.

Искам да ви споделя нещо, макар и да не е много по темата.
На последната род среща, се изредиха и почти всички критикуваха поведението на класа. Били шумни и дисциплината куцала. Според мен за да има дисциплина в класа 99% зависи от преподавателя, но...кой ли ме пита.
Влезе зам директорката и каза /тя също им преподава/: "Аз на вас нямам какво да кажа. Ако имам проблем, го решавам с учениците." Злато е! И децата я обожават и им вдъхва любов към предмета си и се скъсват да решават задачи. Евала!
А като влезе учителката по англ. и един от родителите я помоли да се помъчи да мотивира учениците, а нейният отговор беше: Това мен не ме интересува! Цялата група иска да се измести в другата група.

Извинете за отклонението.

Нищо няма да направя.
Аз не съм там да го възпитавам, а да го обучавам.
Виж, ако съм учителка по етикет, ще му обясня с нужното търпение, че поведението му е неподобаващо за случая

Пловдивчанка, че кой изобщо би могъл например да ти обясни какъв родител да бъдеш? Същото и с учителите. В "Педагогика" се учи предимно теория и методика на преподаването. Реалният контакт с децата е нещо коренно различно. Има професори по педагогика, които в живота си класна стая не са помирисвали. Те ли да ти обяснят как да се "справяш" с тийнейджъри?
Що се касае до псуването и изобщо неуважителното отношение, по-скоро си задайте въпроса какво бихте направили ако на улицата ви напсуват. Няма ли да се стресирате? Няма ли да ви падне пердето? Не мисля, че е редно да бъркаме добрия даскал с идиот или безхарактерна натура. Има учители, които са просто върха, но спокойно биха кипнали извън училище в достатъчна степен, за да се нахвърлят и те върху някого било то с приказки, било то с друга защита в критична ситуация. Аз не правя изключение.

Като чуя, че учителите им било "призвание" направо лошо ми става вече. Като нещо ти е призвание значи ли, че ще те тъпчат и унижават, а ти ангелски ще се усмихваш и ще даваш другата буза? Да, да. Това няма да те направи добър учител, а нищожество, с което никой не се съобразява.

Вярно е, че това с призванието звучи като сто процентово клише, но е вярно. И съвсем не означава да си мекотело. Просто "призванието" ти позволява да знаеш  как да си твърд  без да ти "падне пердето". Има начин човек да бъде поставен на място без грубости и истерии- тогава дори е по- болезнено ясно на въпросната персона в каква грешка е. Именно факта, че има учители, които се чувстват като нищожества кара учениците да мислят, че могат да си позволят всички. Убедена съм, че и най- арогантният подрастващ ще си глътне и джойнта, и всичките псувни ако срещне човек, който наистина знае какво прави като педагог.

Естествено, че учителя няма за цел да възпитава, защото това е сторено вече от родителите през първите, не седем, а пет години. Ако, обаче, не се държи и като възпитател просто няма шанс да оцелее сред травмираните малки акули, които са живяли сред грубости и простотии и нямат търпение да го върнат тъпкано на целия свят.

Човек с призвание да бъде учител  и учител, който е потъпкан и унизен от учениците са различни хора.
По-горе дадох пример с учителкатна по математика на сина ми и учителката по английски.

Напротив, учителят възпитава чрез реакциите си и поведението си в различните ситуации.

Не съм съгласна. Възпитанието идва от семейството. Учителят може да поправя / посочва нежелано поведение, но не и основно да възпитава. Голям проблем в системата тук е, че именно  поради факта, че на учителите им се е възлагала / възлага все повече и повече възпитателна роля, то не остава време за образование + родителите си мислят, че децата им трябва да се възпитават в училище, а не в семейна среда.

Ще го изгоня от час и без родител да не се връща отново в моите часове   

И моето виждане е такова. Ако учителите и родителите работят заедно, без да се конфронтират един с друг, ще постигнат чудеса с децата

Ако повече хора мислят така, няма да се стигне до блатото, в което се намират голям % от даден вид  холандски училища.

Да те напсува ученик не  е толкова страшно. Винаги има начин да стигнеш до него, до неговото мислене и да му покажеш как би трябвало да се отнася с теб и той да те разбере. Учениците са деца и с тях е възможно все още да се работи в правилната посока. Колежки по-нагоре са обяснили подробно.
Но по-страшно е, когато работодателят, най-висшият ти се изплюе на ентусиазма и труда, който влагаш от сърце. Тогава вече боли. Тогава си тръгнах аз...

Учениците псуват постоянно, превърнало се е в паразитен израз. Четири години опит имам с най-тежките случаи в  основно училище. Нямах проблеми с децата - те като разберат, че си там, за да им помагаш, отварят душата си за теб.

Един единствен случай имам, който ме разубеди да остана в училище. Родител /баща/, пожарникар, шеф на команда, ме напсува каруцарски, бидейки привикан заради разпасания си син.

Подадох жалба срещу него в Пожарната. Понижиха го. А след две години разбрах, че е сменил изобщо попрището. Определено беше изтрещял, но не й за моя сметка.

Вярно е ,че семейството е основен фактор на възпитание.Няма как да започна възпитанието на ученик като му стана класна в 9-ти клас,но в много ситуации мога да помогна и да моделирам поведението им и по този начин също учителят възпитава-взаимоотношенията в класа,с другите колеги,даже и начина на учене.Мойте ученици са горен курс-голяма част работят,кандидатствам във ВУЗ и  се опитват да бъдат отговорни хора.Радвам се, когато мога да ги насърчавам.

Дано растат повече възпитани, умни и отговорни хора и ДА ОСТАВАТ В БЪЛГАРИЯ, че положението   става все по-зле.

Възпитани и умни ще се намерят, но хора чувстващи дълг към Родината - не.
За да станеш учител е необходимо нещо много повече от призвание. Трябва да има условия и обществена нагласа, а също така търсене и предлагане, абсолютно и бекомпромисно разбиране, че учителят се стреми максимално да подпомогне родителя във възпитанието на детето и чрез обучение и чрез множество други неща. Всичкото това трябва да е подкрепено с държавна стратегия и нарочно повдигане на социалния и материалния престиж на тази профсия така, както направиха в Китай. Тъй като не съществува нито едно от тези неща, умните и възпитаните хора пренебрегват изобщо понятието дълг и служба на полза на другите и просто се превръщат в полезни за самите себе си. Толкова е просто.

А за оставането в България... За чий?

   Аз съм учител. И в другата тема съм написала , че за да се стигне до там ученик да те напсува, значи може би грешката е в теб. Ако все пак ми се случи ... ми... не бих го приела толкова навътре , че да му разбия ченето с шамари. По -скоро бих си поговорила с него, с родителите / може би/ и в краен случай с директора и Педагогическия съвет. Вярвам ,че при едни изградени взаимоотношения на взаимно уважение между ученик и учител тези неща не се случват. Прагът на търпимост на учителите към подобни ситуации е необходимо да бъде позавишен.

  По отношение на гоненето от час - все още не е разрешено ,но присъства като вариант в Проектозакона  за  народната просвета, но това все още не е прието.

Съвсем скоро имах подобен проблем , но той ...... не ме напсува , а ме заплашва че съм щяла да съжалявам за това , че съм му писала двойка ... " Смешник"  му казах и , че накрая ще ми се моли той , а не аз да съжалявам , напротив  Незнам има ли в историята до сега някой да е оставал в същия клас , заради изпит по физическо възпитание , но той може да е първия  Освен , че не разбира грам волейбол , освен че идва без спортен екип - на всичкото отгоре ми пускаше по телефона си някаква овца , която блеееее... А що се отнася до Директора - не мисля , че трябва да го занимавам с такъв нехранимайко , или пък да водя разговори с родитетелското тяло , защото те стоят и защитават синчетата си и ги аплодират и трябва да се  Справям се все още сама с такива празноглави и невъзпитани индивиди 

Само една година съм била учителка и ми стига завинаги.
Ако се е стигнало до там един ученик/ка да псува учител,то това си е изтървано дете отвсякъде и не е моя работа да го превъзпитавам.Просто не обръщам внимание,все едно не е в стаята,въздух, празен чин.Ще го /я изпитвам писмено,за да разговарям колкото се може по-малко с него/нея.
Водене при директора,викане на родители си е само загуба на време и тровене на нерви.
Ясно ми е ,че заобикалянето на проблема няма да го разреши,но това не е мой проблем.Други хора го издържат,хранят,гледат,те да се оправят с него...
А обикновено такива "възпитани " ученици не са особено ученолюбиви,и като нареди двойките, да видим кой кого ще моли накрая...

Ще му наложа яко психо тормоз и ще знае целия учебник на изуст от А до Я.

  

Някои изказвания тук са просто чесане на езици. Толкова далеч от реалността.
От година на година става все по-зле в българските училища. И да ме прощавате, ама семейната среда не знам къде и е ролята вече.
Слава богу не ме е псувал ученик, но като тази година деветокласници сме нямали в училище. Имам чувството, че тези деца са расли в гората, а не в общество. И са деца на лекари, бизнесмени. Пълна трагедия. Мисля скоро да приключвам с тази професия, максимум година две мога да издържа още. Психически се товаря страшно много, което вече рефлектира и върху семейството ми даже понякога. Като се прибера от работа не искам 1 час никой да се движи и да говори из къщи, ако може и да не диша. Пълна тишина, за да релаксирам. Който не е стъпвал близките 2-3 г в класна стая, в гимназия където 98 % от учениците са дошли едва избутали тройките или са им писали 6-ци, защото са деца на НЯКОЙ си, да не пише глупости.
Бог да прости българското образование ако положението не се промени, макар че то вече е мъртво.

Подкрепям на 100 процента По-добре не би могла да се опише реалната ситуация в училище!И аз си нямам идея още колко ще мога да издържа!Тази  работа с ТЕЗИ деца ме изхабява страшно много психически!Искат се нерви като корабни въжета!Ех,има и прекрасни моменти,но....

Амин. И аз това го разправям, ама все се прави народът на бутниколиба.

Напълно те подкрепям и разбирам. Ироничното е, че бих могла да да кажа същото и за холандското масово училище (ниските нива).

Kalinka, може ли да разкажеш за тези холандски училища? На два пъти ги споменаваш, а аз май нищо не съм чувала за тях.

Ще гледам да напиша малко за тях утре.

   

Извини ме. Съвсем не ми остава време тези дни. Имаме отворен ден в университета и подготвям едно изложение и  ...Обещавам, че до края на седмицата ще напиша.
извини ме.... 

Ужасявам се, че детето тръгва догодина на училище.
Аз не бих стъпила там (на сегашното дередже) нито като ученичка, нито като учителка.
За мен държавата превърна образованието в гето.

Имам, нямам право, ще го изгоня на секундата и ще искам да ме чака след часа за разговор. Ако обаче не ме чака, тогава ще мисля за други мерки. Ако учителят се направи, че не е чул благословията, това ще разруши авторитета му завинаги! Някога, когато ние бяхме ученици, на никого не му е хрумвала подобна "гениална"идея, въпреки че и тогава се срещаха доста разхайтени. Причините за подобно поведение според мен са: липса на елементарно възпитание дори и  при неговите родители, желание да се покаже "герой" пред съучениците си  и понижен авторитет на въпросния преподавател. Учениците схващат добре кога  "хлабавото" отношение  към тях  се е изпарило, дори и по-рано да  сме били меки с тях. Важното обаче е, учителят винаги да бъде справедлив, а не отмъстителен!!!  Освен уважение на ученика към учителя е необходимо и обратното. Не е нормално учителка да минава през центъра на игрището, когато учениците играят футбол.  Не зная дали сега се говори за учебно-възпитателен процес, но  в университета по педагогика учихме 1семестър педагогика на обучението и 1семестър на възпитанието. Груба грешка е да се твърди, че в у-ще само се учи, а не се възпитава! Естествено е, че семейната среда има доминираща роля във възпитанието. Но и училището може да направи нещо. Не си  ли спомняте разни филми за отминали времена, когато родителят казва:"Даскале, на теб го поверявам, направи от него човек!" Освен първите 7години има и втори 7, че и трети! Едва тогава личността е формирана. Ако родителят казва:"Остави я тая, какво ще ми говори след като получава 300лв.", тогава вече детето е изпуснато и у-щето не може да направи кой знае какво. Но дори и в този случай се срещат учители, способни да променят донякъде детето. Все пак учителската професия е призвание, не е за всекиго. Ако преподавателят притежава обаяние и дар слово и най-големите калпазани ще го слушат със зяпнала уста. Много важно е например да се обясни връзката на  вс. една наука с реалната действителност, за да не остане впечатление, че това е тебеширена дисциплина, от която няма никаква реална полза.
А когато нашите родители са били ученици(преди и малко след 9.09.1944г.), възпитателната роля на у-щето е била още по-значителна. Тогава е имало и доста обаятелни духовници, така че и църквата донякъде е възпитавала. Но е имало и държавници, които са мислили за вс. това.

не само на него, а и на приятелчетата му. Дежурни по изпитване и домашни. За да им дам малко отдъх-предварително обявено контролно, но пък разходка из целия материал. Един учител винаги знае какви въпроси да зададе, за да не може тупана да схване. Да ходи да се оплаква на ...арменския поп.
След няколко седмична "терапия" цялата му компания ще го намрази. За успеха на процедурата обаче е необходимо да бъде вкл. поне още един учител. Не може учениците да се съсредоточават изучавайки само един предмет . Обучението е комплексно .
Както народа е казал "на бясно куче-тояга". Ще ме псува, ама в мене ножа, в мене хляба (т.е получаването на заветната диплома)