Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 ноем. 2008, 09:28 ч.

Детската агресия в училище

  • 10 589
  • 117
  •   1
Отговори
  • Мнения: 29
Здравейте майчета. Търся мнения от тези от вас, които са имали подобен проблем или професионален съвет от детски психолог.  Моят син е първокласник и само 2 месеца след началото на учебната година днес имаме родителска среща по повод побоищата в техния клас, от който 2/3 са момченца.  Класната им вече е вдигнала ръце, защото по-голямата част от учебния час вместо да си преподава урока тя ги разтървава. Това да се спречкат и след 5 мин отново да си играят заедно и след още 5 мин пак да са скарани, мисля че е нормално при малките, но тук се стига до жестокост. Миналата седмица моят син два пъти ми се оплака, че две деца го държат, а трето го рита в слабините, а в петъка го взех от училище  и с насинено око. 2-3 пъти влизам в класната им стая и виждам все по няколко скупчени върху едно дете и го налагат, следващият път се замеряха с шишенцата им с вода....За мен тук има родителка грешка или пропуск във възпитанието. И аз на моя син съм му казала "Първи няма да посягаш, но посегнат ли ти -няма да се даваш", но не съм му казвала "удряй тук, че повече боли или удряй тук, че няма да си личи".
   След насиняването на окото на моя син , аз го попитах : "-  защо не го удари и ти?, а той ми отговори, че го било страх да не го нарани или да му текне кръв. Значи въпреки че е изпаднал в ярост и в положение на защита, той все пак има някаква граница. Какво да кажа на сина ми-"Търпи дори и да те бият или да ги бие наред? Имам усещането, че днес на родитеската среща вместо да намерим някакво разрешение на проблема, родителите ще се изпокараме. (познавам някои от тях и затова го очаквам.) Лично моята позиция ще е да ги накарам да се замислят, след като това се случва в първи клас, какво ще става в 5-ти- тогава би трябвало вече да се гърмят ако продължават така.
  Моля, споделете ако сте имали подобни проблеми. Дали да предложа в часа на класния да ги посещава детски психолог или това би било крайност.

# 1
  • Мнения: 2 405
Имах такъв проблем, ще ти пиша по-късно какво направих. Много ми се ще да чуя как е минала родителската ви. Що се отнася до това да предложиш психолог - не само го предложи, но настоявай! В училището трябва да имат такъв.

# 2
  • Разград
  • Мнения: 2 077
И в класа на сина ми имаше подобни случки миналата година, когато бяха първи клас. Госпожата не ги оставяше сами в класната стая през междучасията, защото ще се сбият. Но каза, че не само момчетата са агресивни, но и момичетата.
На родителската среща говорихме за това и се разбрахме вкъщи всичи да говорим с децата си постоянно за това - за да премахнем агресията в тях.

# 3
  • Мнения: 71
абсолютно си права,незнам на къде вървиме????? #Crazyаз имам момиче,на което предстои да е в първи клас и изтръпвам при мисълта за агресията в у-щата.като я знам каква е добричка и едва ли не чака аз да й кажа какво да прави в дадена ситуация.ооооооох  много е трудно,но искам да ти кажа,че едно време пак имаше агр.,но се обръщаше особено внимание,а сега всички вдигат ръце.според мен всичко идва от сем.А относно психолога-задължително

# 4
  • Мнения: 71
според мен голям % от агр.се заражда подсъзнателно,/отношенията м/у родителите,отношенията на родителите към околните и т.н.за да не им се травмира психиката.незнам това е мое мнение. мисля че трябва да сме заобиколени от мн.приятели.трябва да се обяснява на дечицата че има и по-свити деца на които трябва да се помага а не да ги бият.

# 5
  • Мнения: 75
Имам същия проблем, но в предучилищен клас в училище. Синът ми си дойде с 2 разклатени горни зъба. Опитах се да поговоря с майката на другото момче, но тя ми каза, че такива били момчетата, тя добре го знае от големия си син ( и започнаха едни разкази с примери от "битките" на този син). Скоро моят син си дойде от училище с ударено oко. Този път от момиче. Каза ми, че момичета не бие и затова не отвърнал (то ние така сме го научили, нали все пак и сеста си има). Говорих с учителката, помолих и псохоложката да се намеси, но съм много разочарована. Вместо да говорят по въпроса, общо взето получих следния отговор: "Ами той стои като уплашен, нерешителен, не отвръща на ударите, както е нормално за другите момчета, учителката каза че бил перфекционост, т.е ако кажела: Този час няма да ползваме гумички, той наитина не ползвал гумички, без дори да му хрумне да оспорва, което пак било нормално за децата..., всичко това направо ми обърка представите. И двамата с мъжа ми сме много разоровани, но не искаме да фиксираме вниманието на детето върху това. Само му казахме, следващия път ако някой му посегне, да отвърне подобаващо ( е, без момичетата). Дано тогава го помислят за "нормален".  А всъщност детето си е с напълно добре оформена ценностна система, не е уплашен, а озадачен. Ние едно му говорим в къщи, възпитаваме го да е добър, а то съвсем различно било в училище. Е, в живота винаги ще има различни хора, такива които не са добри, агресивни...той трябва да е наясно с това... той Е наясно с това. По-лесно ще е всичко, ако родители и учители заедно говорим по тези въпроси с децата и категорично отричаме такива постъпки. Споделих това с псохоложката, а тя ме попита: "Често ли говорите така на детето си? Не мислите ли, че затова е така уплашено!!!"...

# 6
Здравейте, момичета! Включвам се да споделя нашия опит как разрешихме подобен проблем в първи клас (оставам с впечатлението, че е масов). Ами... с добронамереност от страна на всички родители и наблягайки не на агресията, а на доброто у децата ни, колкото и идеалистично да прозвучи. Просто се събрахме родителите по наша инициатива и решихме да общуваме по между си, да се опознаем и самите ние да станем екип, който не само да покаже, че е единен и последователен в нетолерантността си към подобни отношения, а и да направи всичко възможно децата ни да се научат да общуват „човешки” помежду си, да станат приятели. Ами стана! С разговори между конкретни родители по конкретен „конфликт”, с общи сбирки по „по-кардинални” проблеми, с желане да бъдем съпричастни и най-вече с много, много „мероприятия”, организирани от нас с цел децата ни да се научат да бъдат заедно – рождени дни с покана за целия клас, екскурзии, излети, тържества по различни поводи, ей такива неща....  Споделих, дано съм била полезна. Успех!

# 7
  • Мнения: 29
Благодаря ви , че се отзовахте на молбата ми. Ние със сина ми вече се приготвяме за родителската среща .Ще ви пиша как е минала и как е протекла. Честно да ви призная не очаквам разбиране, защото децата не се раждат научени и отдавам тяхното поведение на възпитанието, което явно в някои семейства липсва. Единственото което ме топли за сега е, че не съм единствената която има оплаквания. А за детския психолог -ТРЯБВА ДА ГО ИМА ВЪВ ВСЯКО УЧИЛИЩЕ , защото побоищата не са единствения проблем с който да се занимава този специалист. До скоро 

# 8
  • Мнения: 2 405
Нещо такова направих и аз, но самостоятелно, родителите на другите са "безпарични" и "заети".  
Хванах най-проблемното дете и се сприятелих с него..  

# 9
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 7 115
А за детския психолог -ТРЯБВА ДА ГО ИМА ВЪВ ВСЯКО УЧИЛИЩЕ , защото побоищата не са единствения проблем с който да се занимава този специалист. До скоро 

А вие нямате ли? В нашето у-ще има такъв.

# 10
  • Мнения: 15
Моят син сега е трети клас. В първи клас се започна по същия начин-ритници, "мечки"-един ляга на земята, а другите се хвърлят отгоре му...и други подобни ужасии. Тогава говорих с госпожата, с намерение да го прехвърля в съседен клас. Тя ме успокои, че нещата щели да се изгладят. Обаче не само, че не се изгладиха, но и вече се хвърлят чанти от прозореца, разбиват се глави... В съседните класове децата седят мирно и тихо, а в междучасията са спокойни и не дивеят. На нашия клас им излезе име-"хуните". Така че сега ще се пробвам да го изместя. Дори писах тема по този въпрос...
п.с. Моят син не бе научен да се бие и му беше много-много трудно да свикне....в крайна сметка вече почти се е приобщил и се държи по същия начин. Много сгреших, че не го преместих още в първи клас.

# 11
  • Мнения: 1 815
Много агресивни, невъзпитани  и..."хитри" деца има. Аз направо се смаях какви ги разправя моя син, който е 1-ви клас.
Записвам се да следя. Да съм подготвена ooooh!
Той моя като агънце е, чак ме е яд.
Учителката в ПГ ми беше казала: " Ауу , много ви е добричък и мил, грам агресия няма, нито физическа, нито психическа....Да знаете ще си има проблеми по-нататък "Shocked ooooh!
Какви времена настанаха ooooh!

# 12
  • Мнения: 75

Учителката в ПГ ми беше казала: " Ауу , много ви е добричък и мил, грам агресия няма, нито физическа, нито психическа....Да знаете ще си има проблеми по-нататък "Shocked ooooh!
Какви времена настанаха ooooh!

Ето за това става въпрос и при нас, трябвало да бъде по-агресивен, а аз го възпитавам в обратното  newsm78

# 13
  • Мнения: 29
Здравейте майчета. Обещах да ви разкажа за родителската среща и сядам да ви пиша. Всъщност няма много за разказване, защото родителите на двамата най-големи побойници от които има най-много оплаквания не дойдоха разбира се. Ние майките на потърпевшите деца си споделихме болките.....помежду си и това е. Имаше 2-3 дечица които се извиняваха на своите другарчета, че си бутнали тетрадките....и такива разни. Класната апелираше към това да се водят децата на време за първия час както и да им поговорим вкъщи, че трябва да пазят тишина в час, защото много бърборят.
  Колкото до детския психолог - имало в училището такъв   - Педагогически съветник, чийто кабинет е през една стая от класната стая на моя син и се оказа, че честичко идвал в нашия клас. Оказа се още, че децата от нашия клас са с най-високи резултати на тестовете по "интелигенстност", които им е правили в началото на годината и че такива резултати не е имало от 10г насам в това училище. Ще излезе вярно, че по-буйните и палави деца са и по-будни и по-умни. Срещата приключи с предупреждение от класната, че ако не започнат да кротуват и да се държат като ученици, а не като побойници, на следващият съвет ще предложи някои за наказание: мъмрене от директора, предупреждение за изключване и изключване. Сега са 4 дни ваканция, надявам се от понеделник нещата да вървят по-кротко. Дано всичко да се размине само с разговори, но точно тези деца, чийто родители трябваше научат какво правят децата им в клас-ги нямаше. Може би в такъв случей, следващото ми оплакване от някое от тях  да е направо пред директора......(дано няма такова)

# 14
  • Мнения: 115
То и аз да се включа с моя първолак. Подобни побоища имаше в предучилищната му група в 34  СОУ. Когато се опитах да поговоря с госпожата, тя мило ме погледна и каза: "Ами те така си играят..."

Сега сме в друго у-ще, частно. Там класът е 15 души, с лек превес на девойките. Обаче госпожата, нищо че е млада, е с желязна ръка в мека ръкавица. Има само едно момченце с по-буйни прояви, но и то полека-лека влиза във форма. Методите са различни по видове и степени наказания или заплахи за наказания. (най ми хареса следното наказание за провинили се момчета - под строй да пеят момичешки песни от сорта "два калинки с пъстри пелеринки"  Joy Сори, ако има някоя мама феминистка!

На род.среща се разбрахме да сме единни и се наговорихме, как да действаме с децата - от количеството на дневните пари, които им даваме - до дисциплината и т.н. Много е хубаво, ако има такова единодушие между родители и учител - то е залог, че малките диваци няма да ни се качат на главите или поне засега не ...  Laughing

От наблюденията на сина ми и връстниците му приятели оставам с впечатление, че много телевизия гледат нашите деца и много насилие. Не говоря за филми за големи, а за филми, които считаме за детски - Трансформърс, Звездни рейджъри, та даже и Том и Джери. Децата на тази възраст не могат още да отделят фантазията и приказката от действителността. Те просто имитират, това което виждат, в техните игри.

Затова ние се опитваме да му огранчим телевизията на нашия и ако филмчето е с много насилие, сменяме канала - е, не минава без оплаквания, но засега род.авторитет се крепи.

А това е сериозен проблем, особено в някои училища. Усилията полагани само от едно семейство не са достатъчни. Ако учителят е слаб - нищо не става, ако у-щето няма традиции, как да се справя с побойниците - също.

И за мен ще е интересно да се поуча от някой успешен чужд опит.

# 15
  • Мнения: 21 058
Записвам се, за съжаление освен домашното възпитание, трябва и малко контрол в училище, поне в началото! За съжаление ние май не случихме н аучителка, падна ни се голямо мрънкало...за разлика от тази в занималнята, която със същите деца прави чудеса...ние нямаме и родителска среща даже, щото на нашата убавица не й идва на акъла да направи такава....

# 16
  • София
  • Мнения: 36 891
Съмнявам се да има зависимост между палавостта и резултатите. Поведението в училище е повече въпрос на възпитание, а не на интелигентност.  А и това не са били тестове за интелигентност (зная за какви тестове става въпрос, но така и не разбрах какво точно измерват).

А онази учителка от частното училище изобщо няма право да прилага наказания на принципа на полоата принадлежност и свързаните с нея модели на поведение. Още малко и полички ще ги накара да облекат! Да беше имала късмет някоя учителка да направи подобно нещо със сина ми щях да й стъжня живота. ТОва не е наказание, което да има поправителен елемент, а си е живо унижение. Момчетата са много чувствителни на тема мъжественост и никой няма право да им подронва мъжкото самочувствие (това важи и за момичетата и тяхното женско самочувствие).

Последна редакция: сб, 08 ное 2008, 10:49 от RadostinaHZ

# 17
  • Мнения: 115
Така е, Радостина, не е модерно и сексуално коректно. Но пък действа, защото се използва само като заплаха   за наказание и хлапетата се съобразяват.

Да не влизаме в спор за превантивния ефект на обещаните наказания, ако има провинение. Нали за възрастните е написан цял НПК !

# 18
  • София
  • Мнения: 36 891
Има един начин, който май работи доста добре. Учителката кани родителите на трабълмейкърите да присъстват в някои часове. Така хем могат да си видят отрочетата, хем децата няма да посмеят да се държат лошо. Наскоро учителката на съседния клас наказала някои момчета (които се сбили) да вземат парцала и метлата от лелките и да изметат и измият пода на стаята. Чух, че е подействало.

# 19
  • Мнения: 15
БРАВО! ТОВА СЕ НАРИЧА НАКАЗАНИЕ! NaughtyТака нареченото :"полагане на обществено-полезен труд". Ще предложа и на нашата класна

# 20
  • Мнения: 15
упс....грешна имотикона съм чекнала Peace

# 21
Както и да го въртим и сучем,агресията в училището идва от агресия в семейството.
Почти всички агресивни деца са с проблемни семейства,властни родители и пр.
Според мен родителите са тези които се нуждаят от психолог най-вече,а не децата им.
Не може да наказваш някой ,който през целия си живот от 7 години ,е имал определен модел на поведение  в семейството,и да очакваш че този модел ще се промени в училище спрямо съучениците му.
Струва ми се,че май повечето семейства се нуждаят най-вече от ''семеен психолог'' а не от ''семеен лекар''.
Колкото до потърпевшите деца бити от агресивните си съученици,тук нещата са по-сложни.Моят син също беше и все още понякога е от тях.Лично аз съм ходила на срещи с родителя на  т.нар. проблемното дете,и жената всеки път умираше от срам,а аз два пъти повече от нея,като и гледах синините по ръцете.Какво и да и кажа на тази жена:''Защо сина ти бие моя син?''Ами то е ясно защо....
Вярно е също че детето и спря да тормози моя ,след като ме видя няколко пъти да разговарям с майка му,но започна да тормози пък друго дете.
Така или иначе натрупаната агресия трябва да се излее някъде,ако не върху съученик,то ще е или върху някое животно или в краен случай детето я излива върху самия себе си.Като не е задължително агресията да е чисто физическа.
На всички ни е ясно в какво се превръщат такива деца.

# 22
  • Мнения: 71
абсолютно те подкрепям spartae.За съжеление е така.

# 23
  • Мнения: 1 815
Личния пример е решаващ Rolling Eyes

настръхнах като гледах това, вижте го и вие: http://www.youtube.com/watch?v=ZHCuA0KnITY&eurl=http://gradinata.net/?p=318

# 24
  • Мнения: 284
Така или иначе натрупаната агресия трябва да се излее някъде,ако не върху съученик,то ще е или върху някое животно или в краен случай детето я излива върху самия себе си.Като не е задължително агресията да е чисто физическа.

А не са ли затова тези училищни психолози - да помогнат на проблемните деца накъде да насочат енергията си, която иначе се превръща в агресия? Някой от всички вас, които имате конкретни жертви в семействата си - говорил ли е с психолога в училището на детето ви? Потърсил ли му/й е сметка, ако не се справя с тези агресивни деца и какви трябва да бъдат следващите стъпки спрямо такива деца щом не се поддават на въздействие на психолога? Въпросите ми не са риторични.

# 25
  • Мнения: 29
Venera и аз настръхнах като го гледах това клипче. Ама вярно си е -така е - децата копират родителите си. 
 Тъй като аз отворих тази тема, ще ви кажа как стоят нещата сега в нашия клас. След като мина ротителската среща и всеки е говорил с детето си -има ефект -вече не се бият помежду си и всяко срещу всяко. Сега са се настроили против едно момченце което беше най-големия побойник и от което има най-много оплаквания. От началото на учебната година е насинило очичките на 4 деца, а всяко голямо междучасие се бие с пръчки. Попитах го , защо посяга да се бият, а то ми вика :"Тати каза да ги бия наред"-еми какво повече..... С моя син не се закача, защото аз едно междучасие му изкърцах със зъби, че  само ако го видя дори да говори с  моя син, ще го водя при директора (вече три пъти класната го е водила там, заради бягство от училище) или в  полицията, пък ако го удари, аз ще го напердаша после. То ми се изсмя и вика: -"тати ще те набие теб". Значи "тати" бие и то е виждало ...отново примера вкъщи.
 Но в крайна сметка не се закача със сина ми.

# 26
  • Мнения: 284
То ми се изсмя и вика: -"тати ще те набие теб". Значи "тати" бие и то е виждало ...отново примера вкъщи.
 Но в крайна сметка не се закача със сина ми.
Мисля, че не трябва да приемаш толкова буквално думите му - децата като не знаят какво да кажат, отговарят точно по този начин. То е все едно, някой отстрани ако те е чул да му казваш, че ще го набиеш - да реши, че ти биеш детето си или въобще си побойница. Но признавам си, не знам как трябва да се въздейства на подобно дете.

# 27
  • Там някъде......
  • Мнения: 194
Моята дъщеря е в 6 клас.Те са много буен клас.Вчера си дойде от училище много изплашена.Аз я попитах какво става и тя започна да ми разказава как едно дете си стояло на чина и тяхън съученик го блъснал.Въпросното дете паднало на земята  и взело да се търкаля по земята и изпаднало в силен рев.Всички много се изплашили и не знаели какво да правят.Извикали класната  и тя пристигнала.Не могла доста време да вдигне детето от земята ,но след като станало цялото било облято в кръв и по пода имало.Децата взели да тичат по фелшерката за помощ и се установило,че на детето е спукана главата.Веднага го завели в болницата ,но целия клас са много изплашени от този случай.Незнам какво наказание сега трябва да се постави на това дете дето е предизвикало това нещастие,защото му е оставало много малко място и до слепоочието и това е коствало живота му.Днес всички деца са много травмирани

# 28
  • София,
  • Мнения: 4 248
ЗАписвам се и аз да следя темата. И в класа на сина ми има едно дете което тормози всички, но за съжаление се има за голямо нещо и не го интересува нищо. Скоро моят обаче не се е оплаквал, но на последната родителска среща госпожата беше споменала, че въпросното дете е първо в списъка за изключване. Хубавото поне е че в училището има железни мерки за дисциплината! Наистина възпитанието и отношението на родителите към децата и самото семейство са много важни! Hug

# 29
  • Мнения: 1 742
Имам първокласник и почти всеки ден се прибира ревящ, защото едно момченце все го блъскало, удряло, наричало го с обидни епитети.  Нашичкият е по-малък и на възраст, и на ръст и не може физически да му противостои, не че и този е начина.  Учителката наказвала честичко споменатия, обаче резултат няма. Не познавам родителите му, и се чудя дали ще има полза от опит за контакт с тях?

# 30
  • Мнения: 29
Скоро отново имахме родителска среща , но този път от редовните, а не заради дисциплината както беше предната. Класната говори за материала и за всяко дете по отделно - знаете как е. И - стигайки до най-големия побойник тя каза, че : когато си иска влиза в час, когато си иска не, отказва да пише, става разхожда се, дразни се с другите деца по време на час, изобщо не знае учебния материал и т.н , а баща му отговори: "Ми какво да направя Госпожо- и двамата с майка му все му говорим , наказваме го , ама оправия няма-това е. Нищо не може да се направи " . А класната от своя страна заяви, че повече няма да се занимава с него, защото вече няколко пъти оставя по 30 деца сами, за да обикаля из квартала да търси него. Направи забележка, че детето много цветущо псува, а бащата се засмя"Не ги е научил от мен" . Ами и от класната не е със сигурност. Но тя беше много права като каза, че всички деца ги знаят тия думи, но нито едно от останалите не ги употребява. Сега  наблюдавам, че това дете взе да ходи при другите класове и да се бие и заяжда с тях.  Чукам на глава и си казвам " Е, поне не е децата от класа и в частност с мойто".
   Само да напомня , че говоря за първолаци.

# 31
  • Там някъде......
  • Мнения: 194
Олеее ми това дете още от сега как може до толкова да са го изтървали и контрол никакъв да няма.Е,щом не могът родителите да му влезнат на глава то други ще го направят ,а и не после да се оплакват и реват.Всичко си е за тяхна сметка.

# 32
  • Мнения: 1 742
Обадих се на учителката и споделих проблема. Каза, че се държал по същия начин и с други деца, наказвала го е, но няма особена полза. Щяла да говори с него и да го заплаши, че ще вика баща му в училище. Само не знам дали това е заплаха за него.

# 33
  • Мнения: 1 470
Не знам дали с нещо бих ви помогнала...Ще ви разкажа как е при нас...Моите са 3 и 4 клас,и до сега не сме имали проблеми с агресията в класовете...Да случвало се е да се скарат,и дори блъснат,но по скоро по детски,не агресивно...И четейки предишни постове,започвам да се замислям дали причината до някъде не е в това че живеем в квартал-бивше село,и повечето родители се познаваме,да не кажа че половината са израснали заедно...Аз много се бях ядосала когато пред очите ми по големи момчета,започнаха да чупят прозорците на у-щето,и ги спрях,исках да ме заведът при родителите си,и накрая им поговорих...Но това е най-голямата агресия проявена в нашият малък квартал...Пиша това защото може би наистина е хубаво родителите да са по-близки,една общност както се казва...И да инициират дори общи някакви занимания помежду си,и помежду децата...Това ще ги сплоти и самите деца...

Отделно много пъти съм писала,че за мен основата на агресията не се корени само в семейството,а по скоро с липсата на възможности за изява на нашите деца,със себедоказване,и себеотстояване,но в градивна форма...Примерно чрез допълнителни извънкласни програми и мероприятия,клубове с общи интереси,училищен форум и тн...Но вътреучилищни,които да сплотяват децата,и ангажират излишната им енергия в нещо градивно...

# 34
  • Мнения: 29
Аз май вчера наобед избързах с писанията си или уручасах работата. 30 мин след като написах предния си пост отивам да звема малкия от училище и той плаче- оня побойник му взел покимона от раницата и нашия си го иска. Преди да разкажа какво се случи, ще поясня че покимони моя син не носи в училище за да не се карат, но този преди седмица или две ми беше казал, че му е подарен от някакъв батко в училище и съм забравила да му го извадя от раницата. И така-виждам сина си разплакан и се казчвам в стаята им където другото дете се приготвя за занималнята. Събирам ги двамата и питам-на кой беше покимона -естествено и двамата врякнаха"мой". Опитах да накарам детето да го върне-не става, после започнах да убеждавам моя син, че ще му купя други да не спорят повече , а да се прибираме- и моя не отстъпва иска си го. Започвам да им говоря че не бива да си взимат вещите каквито и да са те, защото родителите дават парички за тях , че не трябва да се карат, а трябва да бъдат приятелчета....и т.н. И докато аз си нареждам малкия удари с юмрук сина ми в корема, така че не можеше да си поеме въздух 10-ина секунди. При което аз се разтреперих, казах че ще се оплача на техните, хванах си детето и се прибрах. Моя син ми беше цял следобед сърдит, защо съм му говорила кротко, а не съм му се карала. Обяснявах, че с бой и каране нещата не се оправят и т.н. Настъпи смут и спор с мъжа ми. Единия вика -остави ги да се оправят, днес пък нашия ще го набие да му вземе страха и ще се реши проблема, малкия вика "не искам да го удрям , защото ще го нараня и после мен ще водят при директора, а аз не знам какво да кажа: Нито да кажа-Стой да те бият , ти няма да се биеш, нито да кажа иди го набий , за да се защитиш. Не съм спала цяла нощ-мисля че не трябваше така майчински да говоря на онова дете , а трябваше да го хвана за ухото и да го водя в учителската стая или при директора.не знам кое щеше да е по-правилно. Реших, че просто ще предупредя учителката, че има спор м/у тях и ще оставя да се разберат ако трябва с бой,. Но влизайки в училище видях бащата на малкия говори с класната и с още едно момиченце, при което и аз казах, че имамме оплакване и разказах какво се случи вчера. Бащата му плесна шамар и се опкала, че не може да се оправи с него. Той и на много по-голямата си сестричка налитал на бой. И това беше-извини ми се човека, поговорих ме малко -дано има ефект.

# 35
  • София
  • Мнения: 36 891
Какъв спор, момиче! Какъв спор с юмрук в корема! Това си е чист бой! Нищо не си урочасала, а нещата са се развили така, както са щели да се развият в един момент. Обърни се към училищния психолог. Бащата явно е нормален, но не знае какво да прави. Поискай тристранна среща с психолога и бащата. Може би ще си помогнете взаимно.

# 36
  • Мнения: 1 470
Ох,има и много трудни деца,но трябва да има начин...Като писах по-горният си пост включвах само училището на синовете ми,но имам една много близка приятелка за която и тема съм пускала,тя има двама синове,с които преди много играехме...Но малкият е толкова ужасен че моите деца не желаят въобще да го виждат,и дори на рожденият си ден на Калоян не го канихме,и още не съм казала на приятелката ми че е минал...сигурно ще и стане неприятно...Но пък не искам да си тормозя децата...Той абсолютно винаги ще направи скандал и бой,ще счупи новите играчки на синовете ми,ще мрънка и пищи...И 20 деца да играят на улицата,как се появи той и стават раздори...Затова лятото се криеха всички от него,и ходеше сам из квартала...Мъчно ми ставаше като го видя,но...И лошото е че когато е с моите,провокира агресия у тях...Веднъж Калоян така го беше ритнал в лицето с коляно,че му беше разбил цялата уста,и зъбите,но преди това той му взел 20лв,и ги накъсал на парченца,през това време ние бяхме се събрали в двара ни,с неговите родители на кафе,а те бяха пред нас на улицата...Пиша го това за да покажа че това дете се дсържи така и пред родителите си...Майка му и баща му са много свестни хора...Правят всичко по силите си да отгледат децата си правилно...Но явно бъркат някъде...Аз съм говорила с майката,но пък и тя е склонна все да го защитава...

# 37
  • Sofia
  • Мнения: 2 865
 Искам да ви кажа ,че агресията в училище наистина се провокира от отношението на родителите.Ще използвам темата да соделя и нашите патила.
 Синът ми е 5 клас, и до м.г. беше подтискан от учителката си.Имаше няколко лигави и подмазнащи се деца,които г-жата гледаше като квачка. Сега нещата се промениха.Учителите,които ги поеха са честни и справедливи хора,отлични преподаватели и уважаващи знаещите деца. Да, обаче въпросните любимци на бившата/които между другото са на дъното в класа/, така и не могат да се помирят, че детето ми най-сетне е получило уважение от учителите.От началото на годината, започнаха обиди,бойкотиране на часовете, в които изпитват моето дете и др. такива. Вчера вече злобата е достегнала своя пик, и едно от момчетата ,избесняло е тръгнало да рита моя в корема.От там - бой. Посегналият е свален на земята ,отнесъл е няколко шамара и се е разревал. Учителките са разбрали от децата ,че той е започнал пръв , а и завистта му към детето ми е известна на всички. Не одобрявам боя,но не мога да кажа на детето си "стой да те нарита". Последва разговор с майката,която ми заяви"Аз нищо не знам,за мен проблем няма.Какво искаша да ми кажеш? Аз ще говоря с детето ми ,но ..." Ами аз и казах, че ако нещата загрубеят и се наложи при директорката да се счита уведомена , а тя отговори "Аз при директорката няма да ходя!"
 Аз просто исках, да се вземат мерки на време ,за да не стигаме до сериозни последствия,но за нея явно това поведение е съвсем нормално!
 и знаете ли какво най-много ме притеснява - повода на завистта.Не е нормално едно дете да завижда с такава злоба,сам защото другото чете и знае. Да е за нещо материално ,за обида,за ревност дори, разбирам, но за това...Просто нямам думи. А детето /те са 3-4/ няма никакво желание за изява.Пролемът е ,че моят син не трябва да си показва знанията.
 Стана много дълго ,но наистина имам проблем, и много се ядосвам.А другата майка - не и пука!А на нея наистина не и пука.Интересува я да има пари за екскурзии, за кецове и такива неща, а внимание на детето и - не е нужно. Така е било и предишните 4 год., аз си го знам, но все очаквах поне малко да се впечатли.
Е,кажете как няма да има агресия?

# 38
  • Мнения: 29
В разговора с бащата, той сподели, че гледал по-рядко да го бие, но майката го пердашела постоянно и пак ефект нямало. При което аз се опитах деликатно да му кажа, че може би именно това е проблема-че го бият и той трупа агресия , която си изкарва на децата в училище. А и щом го правят постоянно, детето свиква и едва ли не не му прави впечатление. Аз моя съм също съм го шамарила, но само когато си е заслужавал шамар, а когато провинението е по-леко го наказвам. Наказанията към него са лишаване от негово любимо занимание, като игра на компютъра например , или пък да си изчисти и подреди сам стаята, макар че това последното спрях да прилагам, като наказание, защото му е време сам да започне да го върши и да се превърне в негово задължение, което постепенно започвам да постигам.
   Не знам-това детенце в нашия клас много ме притеснява. След като преди месец то насини окото на сина ми му изкърцах със зъби да го сплаша и видях че ефект няма , този път опитах с доброто-то пък го удари в корема. Не знам кой би бил правилния подход към него, но знам, че със само с добрина може да се предизвика и събуди добрината у някой.

# 39
  • Sofia
  • Мнения: 2 865
jenybon, в класа ана малката ми племенница имаше точно такъм момък. Само че там - бащата беше биещият. Детето ходи по психолози ,при директорката ,1000 родителски срещи, нещата не се оправиха. Бити деца,счупен училищен инвеннтар и т.н. Е, от тази година детето е изключено от у-щето. За протокола - децата са 3 клас.
 Иначе основата на агресията е недостатъчно внимание от страна на родителите. Аз също съм пляскала децата си ,когато са го заслужили. Но през другото време им обръщам много внимание, разговарме на всякакви теми и коментираме проблемите. И когато плясна някой от двамата ,знаят много добре ,че са си го заслужили!
 Снощи говорихме на дълго и широко , детето ми навиза в трудна възраст, даже по едно време се разплака.След 2 часа ,вече се смееше и заключи,че е много хубаво да има с кой да сподели, да му олекне и да го посъветва.

# 40
  • Мнения: 29
Права си Али сън и аз мога да се похваля с това че обгрижвам детето си с много любов и внимание, и  въпреки, че е все още първолак разговаря с мен за всичко което го вълнува или което се е случило около него. Не ме лъже -  белите си признава на момента колкото и големи да са те и  радостите споделя. Аз много се радвам че е така, макар и мъжа ми да ме критикува за прекалената близост помежду ни-щял да стане майчичко и все щял да ми бъде вързан за полата. Смее ми се и ме пита: "Като стане голям, ти ли ще му слагаш предпазните средства Simple Smile) ?"  Е, дано разбира се успея да усетя границата и не прекаля, но съм изплашена от този престъпен, жесток свят и искам да бъда приятел на сина си -всичко да споделя с мен и да търси съвета ми, а не да се крие от страх и да ме лъже. Моите родители и до ден днешен са много критични към мен и този респект , който имам от тях ме е карал да премълчавам много неща, за да не ме корят.  Аз не искам това да се повтори със сина ми.

# 41
  • София
  • Мнения: 395
Синът ми е втори клас и като във всеки клас има по-буйни деца,по - свенливи, по - кротки и т.н.
За сега не ми се е оплаквал да има дете което да го тормози или бие.Като чета вашите постове направо настръхвам и се сещам за по - ранната му възраст,когато беше в детската градина.Имаха едно момиченце (красиво като ангелче),но много агресивно.Като диваче-хапеше до кръв,риташе, скубеше биеше и т.н.Няколко деца имаха стрес от нея и започнаха да заекват.Моето дете също беше травматизиран от нея.Майката беше в градината леличка в другата група.Една сутрин поредната майка се оплака на госпожата от въпросното момиче.Майката беше в коридора и слушаше.На момента се обърна,замахна с всичка сила и удари детето по гърба.Тя падна на пода и майката я почна с ритници и шамари.Ние всички  на входа се развикахме и дърпахме детето да я спасим от собствената и майка.
Тази картинка няма да забравя никога.
Искам да питам по какъв критерий се назначават такива хора да работят при деца?Те дали са минали през психолог който да определи дали са за тази работа?

# 42
  • Sofia
  • Мнения: 2 865
За всички, прочели нашите патила ,искам да споделя развръзката. На следващият ден, синът ми и другото дете си говорят, и то казва на детето ми ,че ме е видял да разговарям с майката. След което отива при нея,пита я какво става , а тя оговаря - НИЩО!
 Е повярвайте ми как се почувствах! Не може да има такова безхаберие.И после - как няма да има агресия?!

# 43
  • Мнения: 2 175
Хм..да поискам и аз малко съвет, може ли? Praynig

Ние май сме от категорията на "побойниците".. Embarassed

И идея си нямам как и откъде се стигна до там..
В градината беше най-милия и обичан..а сега е побойник Н 1?
В къщи също е спокоен, много дисциплиниран и изключително любвеобилен..Не го бия, отдавна не ползвам тези методи, свидетел на насилие в къщи никога не е бил..
Живеем сами с него - много ми помага, послушен и прилежен е.

Не мога да си обясня -тогава защо всички все от него се оплакват?
Госпожите също ме объркват - едната го хвали, а другата все е недоволна от него.. newsm78
Обаче -всяка сутрин ме пресреща някое хлапе и ми се оплаква, че моят го е ударил.. newsm78
А мойто отрича и вика, че друг го е нападнал..
Отделно много се оплаква от четвъртокласниците, че го бият и тормозят следобед в занималнята..Да не би оттам да идва тази агресия?
Как да постъпя?

# 44
  • София
  • Мнения: 36 891
Постарай се да оправиш нещата с четвъртокласниците. Мисля, че той просто продължава веригата. Ако това не помогне, спри го известно време от занималня и виж дали ще продължат да ти се оплакват от него.

# 45
  • Мнения: 2 175
Да..ама като няма кой да ми го гледа.. newsm78

# 46
  • София
  • Мнения: 36 891
Лошото е, че ако веднъж му излезе име на трабълмейкър, това ще го преследва през всичките му години в това училище. Имаше едно такова дете в класа на едното ми дете. Момчето беше просто по-емоционално и в началото имаше проблеми с другите момчета и се е случвало да се сбие. Но му излезе име и доста дълго време го набеждаваха за всичко, което се случи, а детето вече беше променило поведенето си и беше станало доста по-спокойно.

# 47
  • Мнения: 2 175
Уви, и аз от това се притеснявам..
После иди и разправяй, че няма сестра..Моят е адски емоционален и въобще..трудно стои на едно място..
И имам чувството, че вече са го нарочили.
Онзи ден една майка ми се скара, че моят е посегнал да удари синът й в лицето с  молив..а синът ми твърди,че нейното дете му е приятел и че други са го били нападнали.. newsm78 #Crazy
Да не би да имам 2 деца? Щото това, което аз познавам няма нищо общо с това, което ми казват че е в училище?
Верно е, че му е трудно да се сприятели с другите -самият той много пъти ми е плакал от мъка по другарчетата от детската градина и защото сега нямал приятели.. Cry

# 48
  • София
  • Мнения: 395
Хм..да поискам и аз малко съвет, може ли? Praynig

Ние май сме от категорията на "побойниците".. Embarassed

И идея си нямам как и откъде се стигна до там..
В градината беше най-милия и обичан..а сега е побойник Н 1?
В къщи също е спокоен, много дисциплиниран и изключително любвеобилен..Не го бия, отдавна не ползвам тези методи, свидетел на насилие в къщи никога не е бил..
Живеем сами с него - много ми помага, послушен и прилежен е.

Не мога да си обясня -тогава защо всички все от него се оплакват?
Госпожите също ме объркват - едната го хвали, а другата все е недоволна от него.. newsm78
Обаче -всяка сутрин ме пресреща някое хлапе и ми се оплаква, че моят го е ударил.. newsm78
А мойто отрича и вика, че друг го е нападнал..
Отделно много се оплаква от четвъртокласниците, че го бият и тормозят следобед в занималнята..Да не би оттам да идва тази агресия?
Как да постъпя?

Запиши го някакъв спорт да го изморява ,да изразходва повече енергия и да освобождава напрежението.Определено някакво хоби би му се отразило добре

# 49
  • Мнения: 2 175
Записала съм го..
Ходи на футбол, шах, алианс и плуване..
Почти няма време да се "обърне"..а до ТВ и компютър не припарва..
В останалото време - чете книжки, рисува или прави химически опити..))

Какво повече да направя??? Shocked

# 50
  • София
  • Мнения: 395
Знаеш ли какво се сещам.
Моят син е много нетърпелив и бързо се отказва,нервира се хвърля това с което се занимава и накрая си го изкарва на сестра си(дразни я).Разбирам ,че там му избива.
Купих една книжка за оригами и започнахме заедно да се учим да правим оригами.Постепенно започнахме да правим и сложни фигури.Малко или много това го научи на търпение.Сега прави нещата доста по-спокойно.Не се занимавам толкова много с него както в началото,но му купувам списание Шрек.Там има най-различни задачки от нищо да направиш нещо.Сам си ги прави и определено има напредък.Не знам дали ще помогне ,но ако ти се види логично може да пробваш

# 51
  • Мнения: 2 175
Знаеш ли какво се сещам.
Моят син е много нетърпелив и бързо се отказва,нервира се хвърля това с което се занимава и накрая си го изкарва на сестра си(дразни я).Разбирам ,че там му избива.
Купих една книжка за оригами и започнахме заедно да се учим да правим оригами.Постепенно започнахме да правим и сложни фигури.Малко или много това го научи на търпение.Сега прави нещата доста по-спокойно.Не се занимавам толкова много с него както в началото,но му купувам списание Шрек.Там има най-различни задачки от нищо да направиш нещо.Сам си ги прави и определено има напредък.Не знам дали ще помогне ,но ако ти се види логично може да пробваш

Да, сетих се за това..
Карам да го да оцветява картини - като гоблени, доста мудно и пипкаво е..и всеки уикенд го довършва по малко. Взех му и животинче, за се учи на търпение и да го дресира..постоянно му купувам нещо за сглобяване, изрязване или редене..
Обаче..тц Sick

# 52
  • Sofia
  • Мнения: 2 865
magarence,а говорте ли с него? Ама всеки ден, и подробно да разказва всичко,което му се е случило.Може ли децата да го тормозят за нещо , и той да реагира  newsm78.
 При нас има едно момче,което живее само с майка си , и напоследък се забелязва промяна в отношението му към сина ми / в отрицателна насока/.Да не би да му липсва нещо?Просто поговорете, надълго и широко. Има причина за неговото поведение ,и е необходима да разбереш каква е .

# 53
  • София
  • Мнения: 395
Ако не се лъжа ти спомена ,че живеете сами......Да го разбирам без татко ли?.
Ако е така може да ли да му липсва?
Трябва да разбереш точно защо го прави.
Ако се сетя нещо пак ще пиша.А може да е просто по-буйно и темпераментно в което лошо няма.Има такива деца.Да не му лепнем насила сега етикет.
Успех!!!

# 54
  • Мнения: 2 175
Да, говорим си постоянно..
Мисля, че си споделя всичко..засега..)

Да, живеем сами.
С баща му се разделихме през лятото..
И понеже е много емоционален и холеричен го заведох и на  детски психолог  - и той каза, че е много сърдит на баща си...
Макар аз да го напуснах, а не той..
Малкият е наясно с това, обяснила съм му всичко и проявява голяма зрялост спрямо отношението си към мен, а и към баща му. Но той почти не се сеща за него, виждат се 1-2 пъти в месеца и толкова по телефона..

# 55
  • София
  • Мнения: 958
Снощи гледах естонския филм "Клас" - брутално, ненапудрено, истинско, грозно за злото, пуснало дълбоки корени, за уродливата форма на агресията и за един от начините да превърнеш някой, който иска да учи компютърна графика в масов убиец с нечовешки поглед.

Честно казано си легнах сякаш лишена от каквото и било чувство. Някак си попарена. А смея да твърдя, че  професията ми изисква да познавам човешката душа. Филмът не беше продукция на Холивуд, приличаше сякаш сме надникнали в роман на Дикенс, нямаше хепи енд, нямаше нито един човек, който да прозре какво се случва всъщност и някак си незабелязано защитникът на слабия заедно с него се превърнаха в мъстители.
Нямаше кой да възстанови справедливостта, защото един от корените на агресията е системно преживяване на усещане за несправедливост. Правен е по-действителен случай - за съжаление.

# 56
  • Мнения: 166
Здравейте,за пръв път се включвам,но вече незнам какво да правим с агресията в нашия клас.Имаме 3-4момчета 2-3 момичета,който се бият по всяко време,включително и в час.Имахме извънредна родителска среща за дисциплината,на която просто се изумих,защото госпожата ни призоваваше да и помогнем,но в следващия момент каза,че няма да говори с конкретни имена...Само за изминалата седмица имахме 2 деца с разбити устни,1с искаран въздух,1счупени очила и куп по-дребно неща и то само за седмица.Днес отидох в едно от междучасията и като влезнах в класната стая се хванах за главата,4момчета се биеха,едното падно на земята а дрегите две започнаха да го ритат,а третия го удряше с юмруци в главата...учителката викаше,но никй не и обърна внимание.Аз не издържах и започнах да викам да престанат,явно защото съм непозната спряха,но точно след 2мин.боя започна отново.Това е всеки божи ден,просто ме е страх,че някой ден може да се случи и най-лошото като ги видях с каква умраза се ритат в корема и главата.Незнам какво да правим,това са едни и същи деца,но като госпожата не иска да говори на срещите с конкретни имена...предложихме вариант да се говори с училищния психолог,но тя отказа защото другите деца щели да започнат да се подиграват....Моля ви кажете как да постъпим ние които не сме безразлични.

# 57
  • София
  • Мнения: 958
Разговор с директорката, с психолога, има начини, но някой трябва да започне пръв, а не да се чака.............

# 58
  • Мнения: 1 815
lussi17, ама как така #Cussing out
Учителката да говори с родителите на побойниците. Каква е тази учителка, която не може да се справи с такава ситуация. А защо децата нямат респект?
Ако не се поправят ...при директора и съответно наказания.  Направо съм  ShockedСтрашна картина си описала....

# 59
  • Sofia
  • Мнения: 2 865
lussi17 , и ние в 3 клас имахме подобни проблеми /макар и не толкова страшни ,като при вас/. Нашата г-жа също на родителските не говореше с имена ,но периодично привикваше родителите. Ние специално имахме проблеми, но на моето дете не обръщаше внимание.Е, аз започнах да си говоря с родителите по телефона. Най-интересното беше,че те и идея си нямаха, какво става с отрочетата им в у-ще.Мерки бяха взети, проблемите - решени.Остана сръднята от учителката,че съм говорила с родители през главата и ,но това въобще не ме развълнува.Моето дете имаше проблеми, и щом тя не може да ги реши - се оправяме сами.
 Съвета за психоложката също е добър.Ако се стигне до по-сериозен разгавар в присъствието на директор - тя е длъжна да каже как стоят нещата.
 Успех!

# 60
  • София
  • Мнения: 395
Аз също мисля,че една учителка трябва да може да реагира във всяка една ситуация.Това са деца - всичко се случва.Ако няма авторитет да ги спре как ще ги контролира.Представяте ли си да отидат някъде на екскурзия.Как да и имам доверие и да и поверя детето си?

# 61
  • Мнения: 166
Здравейте отново на всички.Днес след като видях какво се случва в класната стая бях меко казано потресена и уплашена.Просто не ме свърташе в къщи и на обяд отидох до у-щето пак.Мойта дъщеря ми каза,че преди края на часовете две от въпросните момчета са се сбили за пореден път днес и края е скъсана блуза,и синина по врътлето на едното момче защото са се душили а учителката викала но никой не и обръщал внимание.....просто  не се сдържах и отидох при госпожата,защото на 23.12 ще ходят на тържество извън у-ще и незнам как ще се справи при положение,че и в у-щето не успява.Помолих я да направим една  извънредна родителска среща,преди да е станало нещо страшно,а тя каза че сега нямало смисъл пък и децата вече са преуморени и превъзбудени и т.н и ако след ваканцията нещата стоят така тогава.Обясни ми, че всяка сутрин говори с родителите на тези момчета но те просто не я слушат....Незнам но с този неин подход че тя няма да говори на срещата с конкретни имена просто няма да стигнем до никъде.Аз вече говорих с 4майки твърдо съм решила,че като  има родителсака среща аз ще започна да говоря конкретно с имена,без да съм груба или да засягам някого,дано само да се получи диалог а не скандал....

# 62
Снощи гледах естонския филм "Клас" - брутално, ненапудрено, истинско, грозно за злото, пуснало дълбоки корени, за уродливата форма на агресията и за един от начините да превърнеш някой, който иска да учи компютърна графика в масов убиец с нечовешки поглед.
.......
Нямаше кой да възстанови справедливостта, защото един от корените на агресията е системно преживяване на усещане за несправедливост. Правен е по-действителен случай - за съжаление.
Много точна констатация.
Аз съм потърпевша майка от неовладяемата агресия на децата в училище. Откакто хлапето ми тръгна в първи клас, не съм спирала да мисля по този въпрос, наред с четенето на всякаква литература, разговори с психолози, дълги разговори с хлапето ми, дълги наблюдения на съучениците му и  и т.н. За себе си стигнах до извода, че една от причините за тази агресия е постоянната /или почти постоянна/ неудовлетвореност /неизпълнимост/ на децата от поставените им от днешното образование трудноизпълними задачи. Като проследявам градацията на желанието на моето дете да посещава училищеп от първи клас, когато искаше дори болен да не отсъства, няколко години по-късно отива едва ли не с отвращение...
Разбира се моите наблюдения са в един доста ограничен кръг деца, може и сериозно да греша, но някак си фразата от поста на Mila 71 ме накара да се почувствам права.
Mila 71, любопитно ми е каква е твоята интерпретация, разбира се ако имаш наблюдение върху днешното българско училище.

# 63
Здравейте, мили майки! Аз съм едно хлапе в 3-ти клас. При нас 1-ви и 2-ри клас минаха без проблеми. Това зависи от родителите на децата в класа, но най-вече от учителите. Аз уча в 32-ро СОУ и там няма никакви проблеми. Препоръчвам ви го bowuu

# 64
  • София
  • Мнения: 958
Тонни - Имам поглед относно това, което се случва в училище понеже имам двама ученици - 5 и 3 клас. Относно причините за агресията темата е необятна, изписани са толкова книги и предполагам с доста теории сте се запознали. Разбира се, че постоянното преживяване на неуспех, неразбиране и липсата на област, в която детето да има своите победи може да бъде фактор, който да засили агресията в нейната жестока форма - желанието да нараниш някого. В българското училище все още се цени не процеса на работа, а резултата и то още от най-ранна възраст. Вместо да се насърчава удоволствието от ученето - се пишат домашни, учи се наизуст, тича се из материала............Но това повдига и други въпроси.............

Изходът - в думите е спасението.. Да говорим с децата си, в семействата си, да изричаме това, което се случва и да търсим отговори..........

# 65
Вина за агресията в училище имат калпавите учители, учителски колективи и най-вече некадърните директори на училища! Задачите поставени от образованието пред децата са смешни! Кава фрустрация, кви пет лева... Децата нямат съвместен живот, защото няма организация който да ги сплотява! Те нямат общи преживявания, а само тъпо съревнование. Даскалите са виновни, че не могат да си свършат работата и да се справят с децата.

# 66
Здравейте,за пръв път се включвам,но вече незнам какво да правим с агресията в нашия клас.Имаме 3-4момчета 2-3 момичета,който се бият по всяко време,включително и в час.Имахме извънредна родителска среща за дисциплината,на която просто се изумих,защото госпожата ни призоваваше да и помогнем,но в следващия момент каза,че няма да говори с конкретни имена...Само за изминалата седмица имахме 2 деца с разбити устни,1с искаран въздух,1счупени очила и куп по-дребно неща и то само за седмица.Днес отидох в едно от междучасията и като влезнах в класната стая се хванах за главата,4момчета се биеха,едното падно на земята а дрегите две започнаха да го ритат,а третия го удряше с юмруци в главата...учителката викаше,но никй не и обърна внимание.Аз не издържах и започнах да викам да престанат,явно защото съм непозната спряха,но точно след 2мин.боя започна отново.Това е всеки божи ден,просто ме е страх,че някой ден може да се случи и най-лошото като ги видях с каква умраза се ритат в корема и главата.Незнам какво да правим,това са едни и същи деца,но като госпожата не иска да говори на срещите с конкретни имена...предложихме вариант да се говори с училищния психолог,но тя отказа защото другите деца щели да започнат да се подиграват....Моля ви кажете как да постъпим ние които не сме безразлични.

Отиваш и шамаросваш наред! Пък каквото стане! Не можете да разчитате некадърни учители и невръстни деца да решат проблема с формирането на колектив! Поставяте на кантар кое е по-важно за вас - спокойствието на детето ви или псевдо морала на разни малоумници!

# 67
  • Варна
  • Мнения: 1 161
Здравейте, за пръв път пиша в тази тема и пиша със свит стомах. Детето ми е в пети клас, момиче. В момента е на лагер. Днес сутринта се чухме и тя ми разказа какво й се е случило снощи. Едно момче, седмокласник, отишъл в тяхната стая защото момчетата от неговата стая го изгонили. Момчето се е държало арогантно и започнал да се съблича. моята щерка, понеже малко по-импулсивна, го ударила с едно пластмасово шише и му казала да си ходи в стаята. Той я хванал за гушата да я души и я ударил в зъбите. Тя избягала в тоалетната, а другите деца извикали госпожата. Момчето било прибрано в стаята на господина по физическо, който уверил децата, че няма да ги притеснява повече.
Аз обаче изпитвам страх. Страх от това, което може да се случи на детето ми.
Какво мога да направя в случая. Да говоря с родителите на това момче ли? Да пусна жалба в полицията? Незнам какво се прави в такива случаи. моля, посъветвайте ме. Искам да предотвратя по някакъв начин бъдещи такива действия.

# 68
Здравейте, за пръв път пиша в тази тема и пиша със свит стомах. Детето ми е в пети клас, момиче. В момента е на лагер. Днес сутринта се чухме и тя ми разказа какво й се е случило снощи. Едно момче, седмокласник, отишъл в тяхната стая защото момчетата от неговата стая го изгонили. Момчето се е държало арогантно и започнал да се съблича. моята щерка, понеже малко по-импулсивна, го ударила с едно пластмасово шише и му казала да си ходи в стаята. Той я хванал за гушата да я души и я ударил в зъбите. Тя избягала в тоалетната, а другите деца извикали госпожата. Момчето било прибрано в стаята на господина по физическо, който уверил децата, че няма да ги притеснява повече.
Аз обаче изпитвам страх. Страх от това, което може да се случи на детето ми.
Какво мога да направя в случая. Да говоря с родителите на това момче ли? Да пусна жалба в полицията? Незнам какво се прави в такива случаи. моля, посъветвайте ме. Искам да предотвратя по някакъв начин бъдещи такива действия.

Такаааа, много типичен случай! Интересно бихте ли споделили къде са били на лагер децата?
В случая вече не можете да направите нищо. Станалото станало! Затова седнете и поговорете с детето , че като се случи другия път такова нещо, тя да не тича и да утря с шише наглия тип, а да си наляга парцалките и да кротува. Ако може да излезе и да извика учител или друг възрастен. Ако не може - да крещи с пълно гърло "Пожар!".. Това сериозно! По добре така откалкото другия път да я сгащат насаме и да я насилят. Защто това келеме имено защото го е праснало хормона скитори нощно време по стаите на момичетата.
Жалба за какво ще пуснете в полицията?
Другия път като я пращате на лагер се поинетерсувйте как е охранизирано денонщното дежурство в лагера. По принцип трябва да има дежурни двама възрастни - мъж и жена! ДЕНОНОЩНО! Особено през ноща!
Ако ви интересуват други подробности ми пишете на лично, за да не разводняваме темата.

# 69
  • София
  • Мнения: 36 891
Макаренко,

И как така да си кратува? За да се възприеме като съгласие и че всичко е наред ли? Я ти си кротувай като ти наскочи някой по-голям от теб! ДОбре, че е ударила наглеца с шише и така го е изненадала. Иначе като нищо щеше да си го отнесе. Я остави хората да правят каквото са решили! Още малко ще посъветваш момичето следващия път направо да го покани в кревата, че да не стане по-лошо! Ама, че си и ти един съветник!

# 70
Макаренко,

И как така да си кратува? За да се възприеме като съгласие и че всичко е наред ли? Я ти си кротувай като ти наскочи някой по-голям от теб! ДОбре, че е ударила наглеца с шише и така го е изненадала. Иначе като нищо щеше да си го отнесе. Я остави хората да правят каквото са решили! Още малко ще посъветваш момичето следващия път направо да го покани в кревата, че да не стане по-лошо! Ама, че си и ти един съветник!

Ясен си ми къв "експерт" се въдиш! Ей така! Седи и си наляга парцалите!
В стаята присъстват няколко деца! "Тя избягала в тоалетната, а другите деца извикали госпожата".
В тази ситуация, който е реагирал неадекватно е привлякъл реакцията на келемето, и е получил каквото е потърсил!
Да ти обяснявам логиката на тази ситуация е безсмислено - няма да ме разбереш!
Проявената агресия е породила само едно - повишаване на агресивността на ексибициониста, който от неосъзнати сексуални мераци е преминал към директна агресия. И ако той не знае какво да направи, за да задоволи избухналия полов нагон, в ситуация, кото му е добре позната т.е. детектира удара с шише като директно нападения е реагирал с ответна агресия. Ситуацията е можела да бъде избегната ако просто едно от децата излезе и отиде да извика възрастен. Без никаква агресия!
А още по-добре щеше да бъде ако организаторите на този лагер са си били на мястото и не са позвалявали омчетата да се мотят в стаите на момичета!
Интересно ми е след като имаш 4000 поста, т.е. много си знаещ, работил ли си с повече от 2 деца на терен? Или просто си поредния българин - дървен философ?

# 71
  • София
  • Мнения: 36 891
Не можеш да обвиняваш организаторите. ТОва не е първият или последният лагер, който е бил организиран някога. И аз съм ходила на зимни лагери, спали сме в хотел (че и по-лошо - в бараки, които не се заключват лятно време), били сме точно на възрастта на дъщерята на авторката. Обаче не си спомням някое момче да е влизало в някоя чужда стая (особено на момичата) и да е започвало да се съблича. Така че нещо в главата на момчето не е съвсем наред. За него няма никакво оправдание. На момичето или на организаторите нищо им няма. Точно защото ги разбирам тези неща, момичето е реагирало точно така, както се очаква - почувствало се е застрашено и е опитало да се защити. Ти разсъждаваш като мъж, който още малко ще каже, че изнасилените момичета и жени са си го търсели, защото са опитали да се защитят.

Между другото, жена съм. Точно затова зная, че постъпката на момичето е била адекватна на ситуацията.

# 72
Не можеш да обвиняваш организаторите. ТОва не е първият или последният лагер, който е бил организиран някога. И аз съм ходила на зимни лагери, спали сме в хотел (че и по-лошо - в бараки, които не се заключват лятно време), били сме точно на възрастта на дъщерята на авторката. Обаче не си спомням някое момче да е влизало в някоя чужда стая (особено на момичата) и да е започвало да се съблича. Така че нещо в главата на момчето не е съвсем наред. За него няма никакво оправдание. На момичето или на организаторите нищо им няма. Точно защото ги разбирам тези неща, момичето е реагирало точно така, както се очаква - почувствало се е застрашено и е опитало да се защити. Ти разсъждаваш като мъж, който още малко ще каже, че изнасилените момичета и жени са си го търсели, защото са опитали да се защитят.

Между другото, жена съм. Точно затова зная, че постъпката на момичето е била адекватна на ситуацията.

Да не набъркваме половете в този разговор!
И кой тогава е виновен?

# 73
  • София
  • Мнения: 36 891
За мен е виновно момчето. То няма работа в момичешката стая, още повече да се разсъблича. Съмнявам се да не знае как да се справи с половия си нагон. По-скоро е решил да се прави на голяма работа и сигурно си мисли, че момичетата си умират да го гледат гол. Същото това момче трябва да се радва, че това не се е случило в някоя по-цивилизована държава, където щяха веднага да го погнат за сексуален тормоз или ексхибиционизъм.

# 74
За мен е виновно момчето. То няма работа в момичешката стая, още повече да се разсъблича. Съмнявам се да не знае как да се справи с половия си нагон. По-скоро е решил да се прави на голяма работа и сигурно си мисли, че момичетата си умират да го гледат гол. Същото това момче трябва да се радва, че това не се е случило в някоя по-цивилизована държава, където щяха веднага да го погнат за сексуален тормоз или ексхибиционизъм.

Много интересна теза издигате.
Угрижената майка пита какво да прави. Решението което предлагате е да пратите "Виновника" в цивилизована държава, защото там щели да го съдят за нещо си....
Проблемът е, че в тази ситуация, угрижената майка може да промени ЕДИНСТВЕНО поведението на собствената си дъщеря!
Другите неща не са и под контрол.
И да го съди пишлемето, то като стане белята файда никаква... освен едното удоволствие от отмъщението. Но на каква цена?
Според мен момичета се е отървало леко... ако е нямало други деца нещата са щели да излязат от контрол. А другия път като стане на 20, а мерклията е на 30 пак ли ще го праска със шишето по главата?
Затова я посъветвах да я няучи да не реагира емоционално, а разумно. Това е единствения начин, по който може да се отърве от насилник.
Пък дори да я прати на курс където да я обучат как да се справя с такива насилници с физически средства. Ако не знаете къде ще ви кажа.

# 75
  • София
  • Мнения: 36 891
ТОва, което може да направи майката със сигурност е да застане на страната на дъщеря си. За съжаление откривам в поста й едва ли не извинение за реакцията на момичето "защото било по-импулсивно...". А какво да прави, да си трае и да започне да се съблича с  с момчето ли? Още малко и ще започне да се извинява за поведението на дъщеря си. Затова да обясни на момичето, че е на нейна страна, че не е виновна за нищо и няма от какво да се срамува или да й е неудобно.

Ясно ми е, че почти нищо не може да направи, пък дори и за отмъщение, защото наказание за момчето едва ли ще има. Да, консултирането със специалист по въпроса с агресията и защитата от агресия е възможен вариант. За чужбина зная, че има такива програми, дори за малките деца в училище, но за нашенско нямам никаква представа как стоят нещата. Но както за всичко друго семейството ще трябва да се справя както намери за добре.

А иначе, не предполагах, че вече се случват и такива неща. Във всеки случай засега лагерите се зачеркват вкъщи като начин на прекарване на ваканцията. "Детските дискотеки" също. Докъде стигнахме - вместо момичетата да откриват любовта да се налага първо да се научат да се справят с насилници! ooooh!

# 76
  • Варна
  • Мнения: 1 161
Andariel и Макаренко, извинете ме, че предизвиках такъв разгорещен спор между вас. И ви благодаря за съветите. Разговарях с педагогическия съветник в училището, която госпожа всъщност е била на лагера. Това момче всъщност май има някакви психични проблеми, от време на време се държало неадекватно. Причината, поради която то е отишло в стаята на момичетата е, че другите момчета от неговата стая са го изгонили защото не могат да го търпят. И той решил, че ще се забавлява при по-малките момичета. До края на лагера всъщност е бил при господина, да го пази той.
Andariel , правилно си ме усетила, че едва ли не се извинявам за реакцията на дъщеря ми. Аз говорих надълго и нашироко с нея по този въпрос. Редовно всъщност говорим с нея по въпроса за побоищата и вземането на отношение в училище. Защото ме е страх за нея, страх ме е като гледам като излъчват по телевизията кадри, снимани с телефон, показващи побой между деца. Плача дори и се страхувам, че това може да се случи и на нея. Тя ми е разказвала как едно момиче от нейния клас заплашва друго момиче: "Ще ти разбия мутрата", "Ще си събираш зъбите от земята" и други такива, които иззобщо не искам да си ги спомням. И винаги й говоря да не се меси в такива неща. Да бяга надалеч. Но ... за мое съжаление, тя е доста импулсивна и не търпи несправедливост. Тази черта от характера й принципно ми харесва, защото не харесвам хора - хамелеони, но тя още е малка и не умее да се защитава сама. В този случай май наистина е по-добре да я научим на това. Направо не мога да повярвам, че го пиша това, но не виждам друг изход. За мен това също е насилие, но в един момент се чувстваш принуден да го направиш - за сигурността на детето си.

# 77
Andariel и Макаренко, извинете ме, че предизвиках такъв разгорещен спор между вас. И ви благодаря за съветите. Разговарях с педагогическия съветник в училището, която госпожа всъщност е била на лагера. Това момче всъщност май има някакви психични проблеми, от време на време се държало неадекватно. Причината, поради която то е отишло в стаята на момичетата е, че другите момчета от неговата стая са го изгонили защото не могат да го търпят. И той решил, че ще се забавлява при по-малките момичета. До края на лагера всъщност е бил при господина, да го пази той.
Andariel , правилно си ме усетила, че едва ли не се извинявам за реакцията на дъщеря ми. Аз говорих надълго и нашироко с нея по този въпрос. Редовно всъщност говорим с нея по въпроса за побоищата и вземането на отношение в училище. Защото ме е страх за нея, страх ме е като гледам като излъчват по телевизията кадри, снимани с телефон, показващи побой между деца. Плача дори и се страхувам, че това може да се случи и на нея. Тя ми е разказвала как едно момиче от нейния клас заплашва друго момиче: "Ще ти разбия мутрата", "Ще си събираш зъбите от земята" и други такива, които иззобщо не искам да си ги спомням. И винаги й говоря да не се меси в такива неща. Да бяга надалеч. Но ... за мое съжаление, тя е доста импулсивна и не търпи несправедливост. Тази черта от характера й принципно ми харесва, защото не харесвам хора - хамелеони, но тя още е малка и не умее да се защитава сама. В този случай май наистина е по-добре да я научим на това. Направо не мога да повярвам, че го пиша това, но не виждам друг изход. За мен това също е насилие, но в един момент се чувстваш принуден да го направиш - за сигурността на детето си.

Ами то форумите нали са за това! За "люти" спорове! Wink
Имаш проблем. Трябва да го решиш.
Учудва ме, може би се повтарям, реакцията на организаторите на лагера. При условие, че се знаели, че това момче е "с неадекватно поведение" не са взели мерки да го поставят под контрол при такава рискова обстановка. Така че съм твърдо убеден, че организаторите са виновни. Лоша организация на мероприятието.

Последна редакция: ср, 07 яну 2009, 23:41 от Макаренко

# 78
  • Варна
  • Мнения: 1 161
Незнам .... за мен на първо място семейството е виновно. После учителите. Като си знаеш детето, че върши зулуми - не го пускай. Или е по-лесно така, да не ти е на главата, други да му мислят. Така мисля аз.
Не казвам, че дъщеря ми е цвете, но смятам, че на никой нищо лошо не е сторила. Реагира ако я предизвикат, не мисля, че тя е провокатор. Като се замисля, то изобщо няма гаранция за нищо. Човек може да пострада и съвсем невинен. Просто се намира в неподходящо време и на неподходящо място.
Моля се това да е последната такава случка с нея.

# 79
Незнам .... за мен на първо място семейството е виновно. После учителите. Като си знаеш детето, че върши зулуми - не го пускай. Или е по-лесно така, да не ти е на главата, други да му мислят. Така мисля аз.
Не казвам, че дъщеря ми е цвете, но смятам, че на никой нищо лошо не е сторила. Реагира ако я предизвикат, не мисля, че тя е провокатор. Като се замисля, то изобщо няма гаранция за нищо. Човек може да пострада и съвсем невинен. Просто се намира в неподходящо време и на неподходящо място.
Моля се това да е последната такава случка с нея.

Както е казал народа "Лозето не ще молитви, а мотика!". Виновини са учителите, а не родителите! Длъго време и аз мислех, че проблемът е в родителите, но... Факт е, че нито един родител не е учил за да стане родител, докото учителите това са улили, това им е призванието, в тази област са професионалисти. Все едно да се сърдим на човек, че не си е ремотирал колата както трябва, ами за това си има майстори. И ние като си караме колата в автосервиз не казваме, че шофьорът е виновен за калпавия ремонт, а е виновен майстора.

# 80
  • София
  • Мнения: 36 891
През живота си съм се убедила в едно нещо - който веднъж създаде впечатлението на страхлив сякаш започва да привлича проблемите върху себе си. В клас е същото - винаги има един, който е жертва на всички, дори на деца, които по принцип са кротки и незлобливи. (малко като в кокошарника, където винаги има няколко кокошки, които всички други кълват). Има йерархия в отношенията. Затова има разлика между това едно дете да се свие и да не отвръща и да си създаде приятелски връзки и да си извоюва авторитет. В случая проблемът е бил с момче, което е от съвсем друг клас и е било чиста случайност, че се е озовало в тяхната стая. Най-вероятно и някое друго момиче щеше да реагира по подобен начин, напросто това момиче е било най-бързо. Оставам с впечатление, че в своя си клас момичето няма проблеми, което е много хубаво. ТОва показва, че явно има авторитет. Но като цяло с времето ще се научи да прикрива импусивността и да не неагира на всичко веднага.
Пак казвам - момичето не е виновно за нищо. Просто е било кофти случайност. Същото момче е можело да влезе във всяка да е стая на по-малки момичета, че и на по-големи.

От вас си зависи дали да подадете жалба при директора или в полицията. Преценете си силите. Ако училището е основно въпросното момче догодина вече да не е там.

# 81
  • Варна
  • Мнения: 1 161
Макаренко, детето се възпитава още от раждането. Учителите се намесват от седмата му година натам. Дотогава то е с някакъв изграден характер, или поне основите са положени.

Andariel, да, дъщеря ми няма проблеми в класа - разбира се много добре и с момчетата, и с момичетата. Надявам се с времето наистина да се научи да не реагира толкова импулсивно и прибързано, защото колкото по-голяма става, толкова по-сериозни са случките.

# 82
Макаренко, детето се възпитава още от раждането. Учителите се намесват от седмата му година натам. Дотогава то е с някакъв изграден характер, или поне основите са положени.

Andariel, да, дъщеря ми няма проблеми в класа - разбира се много добре и с момчетата, и с момичетата. Надявам се с времето наистина да се научи да не реагира толкова импулсивно и прибързано, защото колкото по-голяма става, толкова по-сериозни са случките.

Мариша, а с родителите които не си възпитават децата от раждането какво ще правим. Ще оправдаваме учителите че не са професионалисти, защото в училище идва калпав материал? От 3 до 23 години кой ще ги възпитава, ако учителите дигнат ръце? Пак повтарям родителите не са професиналисти. Те не са учили никога как се прави това!

# 83
  • София
  • Мнения: 36 891
И с професионалистите нещата не са много розови. Не забравяй, че учителите се обучават да обучават деца по определени предмети в училищна среда. Тяхната работа е да работят за системата, а не за децата и да ги възпитават. Въпреки че косвено го правят. И тъй като все по-малко учители са подготвени или имат капацитета да разберат и увлекат децата, пък дори и да разрешават конфликти, предпочитам моите деца да са в училище през минимално необходимото време, т.е. през задължителните часове. Ясно ми е, че събирането на деца по административен принцип не е много сплотяващо и много често разликите между децата от всякакъв вид са големи, за разлика от извънкласните занимания, където децата са събрани по интереси и са сравнително на едно и също ниво интелектуално и всякак (дори и материално, защото всичко се плаща доста скъпо).

Родителите може да не са професионалисти, но за учителите трудно може да се каже, че кипят от професионализъм, особено тези от новото поколение (доколкото млади хора стават учители). И като стана въпрос за пари, за тези мижави заплати са останали тук-там ентусиасти и останалото са хора, които не са способни да си намерят друга работа или за тях са важни други параметри на работата и работното време (особено след миналогодишната стачка).

# 84
  • Варна
  • Мнения: 1 161
Макаренко, може би разсъждавам така защото винаги търся вината първо в себе си и винаги разчитам само на себе си. Не чакам някой друг да свърши моите задължения на родител, това включва и възпитанието на детето  Peace

# 85
Макаренко, може би разсъждавам така защото винаги търся вината първо в себе си и винаги разчитам само на себе си. Не чакам някой друг да свърши моите задължения на родител, това включва и възпитанието на детето  Peace

Да ти кажа дълго време и аз мислех, че родителите са виновни. Но сега не мисля така. Това е големия проблем на днешното образование, че докато преподават учителите нямат отправна точка - цел към която да възпитават развиват личността на децата.

# 86
  • Мнения: 2 175
Искам да споделя с вас, че имаме напредък..)
Смених му занималнята..и поведението му коренно се промени..
Сега по цял ден е с госпожата, която им води класа, а после и частната занималня в у-ще ( междудругото - тя им е по заместване, но веднага ги строи и спазват желязна дисциплина)..
Постоянно го хвали и твърди, че винаги е пръв във всичко.. Shocked
А аз все викам, да почакаме и ще видим.. Embarassed
Но е факт - започна да пише красиво, взима си книжки от библиотеката, правим упражнения в къщи..и тн..
С мен е малко опърничав още, но и з се старая повече.. Wink

# 87
  • София
  • Мнения: 36 891
Много се радвам за вас. Сега е редно и ти да започнеш да го хвалиш повечко. Знаеш ли как зарибява! Laughing

# 88
  • Мнения: 2 175
Хехе, мерси..
То, мойто има нужда повечко от сваляне на земята, отколкото от хвалби..И без това е със свръх самочувствие.. Twisted Evil

Явно си е от учителката - поне аз виждам огромна разлика..
При едната децата се избиват - и съответно моя, като да е най-отгоре, вечно е в екшъна..
А при тази - цари тишина, кротки игри и тн.. newsm78

# 89
В училището на сина ми са изобретили "гениален" метод за справяне с агресията на учениците. Започва се издаването на училищен стенвестник под надслов "Не на агресията". Директорката е "въоръжила" с фотоапарати предварително избрани от всеки клас представители, които ще се правят на папараци и ще снимат моменти на агресия, после естествено уловените ще бъдат "обесени" на стенвестника. Първите впечатления са, че учениците вече си залагат капани, когато някой е определен да попадне в хрониката. Мисля, че ефекта ще бъде обратен - вместо да се тушира, агресията ще ескалира.
Питам се възможно ли е училището да причинява това на децата ни? Има ли право директорката да задължава учениците да се занимават с такова нещо, кой и как ще контролира снимките къде могат да попаднат, след показването им на въпросния опозоряващ вестник?
Моля, кажете ми към коя институция да се обърна за спиране на това безобразие!

# 90
  • София
  • Мнения: 36 891
Към инспектората.

# 91
Имам чувството че със всяко поколение децата стават все по - агресивни.
По мое време се правиха на кечисти, но поне внимаваха да не се нараняват.
А сега като ги гледам, имам чувството че целят да се избият.
Не знам дали телевизията е виновна. Или пък родителите, които не са им казали че това е просто филм, и като биеш другите няма да станеш Арноуд Шварценегер.
Можеби приемат агресията като нещо нормално и не могат да възпиемат че е лошо...
Просто нямам представа. Но днешните деца плашат и мен.
Започват от малки да се правят на големи
Секс, цигари, побойща идиотски спорове, кражби.
Изобщо не зная след време като имам дете как ще го опазя от всичко това.
Става все по - лошо и по - лошо...

# 92
  • Sofia
  • Мнения: 2 865
 За съжаление, агресията се заражда в ранна детска възраст!Малкият ми син е в на 5г., и в групата си имат МОМИЧЕ/умишлено с главни букви/, което бие всички деца.Бие ги за всичко,което не е както тя иска.Следва-оплакване на г-жата,разговор с родителите/от нейна страна/, и отговорът на бащата:"Нищо не мога да направя,моите деца са такива!Оправяйте се както можете!" Shocked
Септември 2010 г.,това дете ще отиде в училище!Всички можете да си представи какво ще бъде там!

# 93
  • Мнения: 2 805
Темата ме вълнува много. Ще я следя.

# 94
  • Мнения: 2 175
Днес отново сме в "издънка".. Sad

Таман започнах да вярвам, че нещата се пооправят и пак..
Госпожата от занималнята явно от време на време отсъства и я замества друга, която не познавам..Днес незнам какво е станало точно, но синът ми се е държал адски грубо и невъзпитано с нея  #Cussing out, та тя заявила, че ако утре той дойде на занималня, тя нямало да влезе.. Shocked #Crazy
Малкият е в истерия и  твърди, че тя е "зла" и не му вярвала и затова той се държал така с нея.. newsm78..
И сега незнам как да постъпя..казвам, че утре трябва да намери начин да се помири с нея и да остане, атой креши и вика, че няма защото тя не го искала..

# 95
  • София
  • Мнения: 958
magarence  - Не се отчайвай!
Не го карай да се помирява с нея. Не е негова работа това, а и думата помирение не е много подходяща. Ако има съветник говори с него да се намеси, ако не, зам. директора обикновено се занимава с проблеми с дисциплината. Намери външен авторитет, който да заяви ясно правилата, да обясни, че от децата не се иска да харесват учителите, а да се учат от тях и да спазват правилата. Наблегни на това - правила, граници, ред, задължение и последици ако това не се спазва.  А не дали харесва учителя или дали се разбира с него. Ти бъди по-пасивна. Обясни, че в училище учителите са авторитетите и ти нямаш власт. Там е да се учи и това е. Не с енамесвай прекалено емоционално - така ще натовариш повече цялостно атмосферата и неговото преживяване изобщо за случилото се. Ако можете работете и с психотерапевт. Успех!

# 96
  • София
  • Мнения: 36 891
и аз това щях да кажа - не го карай насила да се помирява с учителката, да не говорим да се извинява. Просто му кажи да си стои мирно и кротко на чина и да пише. И че има всякакви хора, включително всякакви учители - с някои е лесно да се разбереш, а с други гледаш да си нямаш вземане-даване и е по-добре да се държиш по-резервирано (да не им се навираш в очите), ако не можеш да ги избегнеш. И не става въпрос само за тази госпожа, а за хората изобщо.

# 97
  • Мнения: 2 175
Аз това и му казах- че много добре знае как трябва да се държи в училище и затова утре да стои там - аз не мога да взема на обяд..така че..
Не ми се вярва учителката да го изостави навън или да не влезе в час..

# 98
  • София
  • Мнения: 958
Аз това и му казах- че много добре знае как трябва да се държи в училище и затова утре да стои там - аз не мога да взема на обяд..така че..
Не ми се вярва учителката да го изостави навън или да не влезе в час..


Пълен абсурд ще е ако го направи. А и тази учителка - да прояви такъв непрофесионализъм пред едно дете......... ooooh! Това е направо хистерична реакция - не е за там тази жена. Реагирай, търси помощ от съветник, директор, отговорник някакъв. Все има овластени хора да се грижат за дисциплината и правилата.

Боже, какво доживяхме - учител да каже, че ще си ходи ако детето не слуша.......

Ако не беше тъжно, щеше да е много смешно!

# 99
Аз като ви разправям, че даскалите са виновни! Peace

# 100
  • Мнения: 2 805
Аз като ви разправям, че даскалите са виновни! Peace
Глупости!
Това не винаги е така.

magarence, спокойно нещата ще се уталожат и тогава ще може по-трезво да прецените как да постъпите. Но и аз бих те посъветвала като mila71.

# 101
Ами тогава кой е виновен? Детето? Абсурд! Родителя? Казвате че не е! Е кой остава тогава в цялата система дето не си е свършил работата! Учителят! Защото това е НЕГОВА работа! А не да се прави на ощипана и да се цупи!
Когато дефинирате ясно проблема ще разберете и къде е отговора...
Иначе може акъли да давате и до Светия синод да се пише, но това няма да реши на детето проблемите. Щом детето казва, че е зла, значи е! Там е заровено кучето! NeWS78

# 102
  • Мнения: 16 034
Макаренко, ти тук се явяваш олицетворение на детската агресия ли?
Няма нужда да ни я демонстрираш, знаем я!  Laughing

# 103
Има една притча, за един човек, който лазел на четири крака през нощта около една улична лампа. Когато го попитали какво търси, той отговорил че си е загубил ключа и сега го търси. Започнали минувачите и те да го търсят, но безполезно. Накрая го попитали дали е сигурен, че си е изгубил ключа точно тук. А човекът отговорил, че го е загубил на друго място, но понеже там било тъмно дошъл на светлото да го търси.
Това е с думи прости вашата ситуация. Търсите проблемите там където не са. Всъщност много добре се вижда кой е даскал тука. Ясно е и какво ще се случи с децата ви при тази безотговорност! Може и да ви боли, уважаеми учители, но вината си е ваша! А вие, уважаеми родители, може да търсите да безкрай педагогически съветници, инспекторати и други инстанции... На кой му пука?
 hahaha  hahaha  hahaha

# 104
  • Мнения: 16 034
А ти в качеството си на какъв се явяваш, Макаренко? Учител явно не си, даже и представа си нямаш колко си далече от педагогиката. Родител също не си, очевидно е.
Може би се изживяваш като жертва на учителите и се опитваш да поведеш кръстоносен подох срещу тях, а?
Жертва си, като те гледам, голяма жертва!

# 105
 newsm78 newsm78 newsm78
Споко лелче... Какво общо има моята персона с проблема, който не можете да разрешите?
А тъжното е, че поради слепотата си и тесногръдието си залагате за жертви децата. Това пък е... отвратително!
Вашата теза е... Виновен е някой друг! Амо лошото е, че няма никой друг. Играчите са ясни. Детето, родителя и учителя.
Айде кажете как тази дама ще успее да се справи със ситуацията? Защото това, което предлагате е смешно. То не решава проблема, а само въвлича в него фактори, кото са доказали своето безсилие.
И недей, лелче да се напъваш да гадаеш, кой какъв е. Ясно се видя що за заядливо бабе си! Вместо да дадеш съвет на хората ти се хвърляш да защитаваш даскалското съсловие!   Смешно... и тъжно!

# 106
  • София
  • Мнения: 36 891
Сега остава, момченце (така де, щом ние сме лелчета, ти би трябвало да си момченце и още да си стискаш пъпките), да ни осветлиш с мъдрите си слова и да начертаеш едно планче как да постъпи жената. Ще ми бъде много интересно какво ще предложиш, защото досега предимно отричаш. Напиши кратко и стегнато (както се полага на един мъж) какво да прави - първо, второ, трето и какви резултати да очаква на всяка стъпка. Тогава може и да започна да се отнасям по-сериозно към теб.

# 107
  • Sofia
  • Мнения: 2 865
magarence , а откога е такова детето?В смисъл да посяга и отговаря?
Защото за мен /за пореден път ще го кажа/, най-големият "виновник" за поведението на едно дете са родителите. И то не сега, в момента ,когато детето е на 8-9 или 10 г., а отдавна.Не забравяйте за първите 7. Още преди да ги навърши ,детето следва да бъде научено как да се държи с учителите, с децата и с всички,които го заобикалят.При положение,че агресивн деца си позволяват да отговарят на родителите си ,нещата са изпуснати отдавна!
 Съветът ми-говорене и наказиния!И учителите са хора ,ако ние не успеем да се справим със собствените си деца, какво може да очакваме от другите?!

# 108
  • Мнения: 141
newsm78 newsm78 newsm78
Споко лелче... Какво общо има моята персона с проблема, който не можете да разрешите?
А тъжното е, че поради слепотата си и тесногръдието си залагате за жертви децата. Това пък е... отвратително!
Вашата теза е... Виновен е някой друг! Амо лошото е, че няма никой друг. Играчите са ясни. Детето, родителя и учителя.
Айде кажете как тази дама ще успее да се справи със ситуацията? Защото това, което предлагате е смешно. То не решава проблема, а само въвлича в него фактори, кото са доказали своето безсилие.
И недей, лелче да се напъваш да гадаеш, кой какъв е. Ясно се видя що за заядливо бабе си! Вместо да дадеш съвет на хората ти се хвърляш да защитаваш даскалското съсловие!   Смешно... и тъжно!
Много ти е ясно, нещо. Само че не е добра идея да пробутваш софизмите си тук, личната нападка никога не е била валиден аргумен.  Wink Най-добре развей знамето нанякъде, защото коментарите ти са безполезни.

@magarence, вярно е, че има много луди учители, но мисля, че ще е добре да попиташ едно-две деца от групата знаят ли какво точно е станало, а после да решиш как да действаш.

# 109
  • София
  • Мнения: 958
Непрекъснатото повтаряне колко са отговорни и виновни родителите единствено внушава чувство  за вина, особено ако родителят е поне малко чувствителен относно действията си. Естествено, че родителят е част от проблема и всичко, което е самият той рефлектира върху децата. Но когато семейството има нужда от помощ да му се повтаря непрекъснато колко е виновен - води или до вина, или до дефанзивно поведение и отричане. 

Работа със специалист трябва. Учителите често не са подготвени....понеже в подготовката им се набляга главно да си знаят материала и в най-добрия случай как да го преподават. Те също имат нужда от помощ. Това е реалността!

# 110
  • Мнения: 82
Да споделя как се работи тук по този проблем. Децата тръгват на у4илище доста рано. От 4 годишни са на преду4илищна.Първите години не им дават зор да у4ат въобще, а наблягат на дисциплина и държанието. Имат си и така наре4еният ден на "не подигравките",само как го преведох Shocked Та в този ден се ки4ат с едни лилави панделки в знак на протест, срещу подигравките в у-ще.Прожектират им филми,събеседват,образоват ги ...и така. До ден "не на побоищата" въобще не се стига. Wink  Не у4ат децата  да отвръщат на удара,а с добро, и разговори да решават проблемите си. Peace

# 111
  • Мнения: 16 034
Понеже по-горе ме попитаха аз как бих постъпила в такъв случай, ще се абстрахирам от начина на запитването и ще отговоря.
Щях да си хвана детенцето за ръчичка и да го заведа при учителката. И там, на 6 очи, щях да помоля всеки от тях да разкаже версията си. Защото дотук чухме версията на детето, тълкуванието на майката, но версията на учителя липсва. Бих пожелала непременно да я чуя.
Второ, ако се окаже, че детето ми се е държало безобразно, бих се извинила на учителката, че не съм успяла да го науча как е редно да се държи на обществено място и как да общува с възрастните, особено ако са такива, които са висшестоящи спрямо него. (Предполагам, че майката не се плези, не отговаря и не обижда шефа си, колкото и да не го харесва, нали?) Бих накарала сина си да се извини за поведението си и да обещае, че повече няма да се държи непристойно в час.
А от поведението на самата учителка и евентуалните последици върху детето ми ще преценя как да продължа по-нататък. От личен опит знам, че за учителя е достатъчно да види загрижен родител и дете, което осъзнава постъпката си, за да омекне и да промени коренно отношението си.

# 112
newsm78 newsm78 newsm78
Споко лелче... Какво общо има моята персона с проблема, който не можете да разрешите?
А тъжното е, че поради слепотата си и тесногръдието си залагате за жертви децата. Това пък е... отвратително!
Вашата теза е... Виновен е някой друг! Амо лошото е, че няма никой друг. Играчите са ясни. Детето, родителя и учителя.
Айде кажете как тази дама ще успее да се справи със ситуацията? Защото това, което предлагате е смешно. То не решава проблема, а само въвлича в него фактори, кото са доказали своето безсилие.
И недей, лелче да се напъваш да гадаеш, кой какъв е. Ясно се видя що за заядливо бабе си! Вместо да дадеш съвет на хората ти се хвърляш да защитаваш даскалското съсловие!   Смешно... и тъжно!
Много ти е ясно, нещо. Само че не е добра идея да пробутваш софизмите си тук, личната нападка никога не е била валиден аргумен.  Wink Най-добре развей знамето нанякъде, защото коментарите ти са безполезни.

Правилно! А сега, ако ти стиска, кажи същаото и на Каката Сийка! hahaha 

# 113
Непрекъснатото повтаряне колко са отговорни и виновни родителите единствено внушава чувство  за вина, особено ако родителят е поне малко чувствителен относно действията си. Естествено, че родителят е част от проблема и всичко, което е самият той рефлектира върху децата. Но когато семейството има нужда от помощ да му се повтаря непрекъснато колко е виновен - води или до вина, или до дефанзивно поведение и отричане. 

Работа със специалист трябва. Учителите често не са подготвени....понеже в подготовката им се набляга главно да си знаят материала и в най-добрия случай как да го преподават. Те също имат нужда от помощ. Това е реалността!



Един въпрос! Вие като ходите на работа, ако не си я вършите както трябва какво става с вас? Изхвърлят ви на улицата. Кой го интересува тогава? Никой!
Защо учителите ще имат нужда от помощ? На вас кой ви помага, за да работите според изискванията на работотдателя? Какво значи, че учителите често н ес аподготвени? Ами да се подготвят! С какво право травмират децата със собствената си некадърност? Защото там където педагога е на ниво, това нещо не може да се случи.

# 114
  • Мнения: 16 034
А кой е виновен, че в училищата работят некадърни учители?
Това замисли ли се на какво се дължи?  Wink

# 115
Кой е виновен? newsm78

# 116
  • София
  • Мнения: 958
макаренко - има истина в думите ти, но ще трябва да се опразнят не само училища, а и университети...............Сложна е тази тема... Sad

# 117
  • София
  • Мнения: 36 891
А обръщайки се към една тема, в която се питаше дава ли човек 100% от себе си, повечето отговорили са написали, че дават малко и то нарочно. Та, ако вървим по логиката с работенето би трябвало не само училища и университети, а да изпразним и всички офиси, магазини, болници, министерства и всичко де що е място, където работят хора. На кой работодател му е нужен човек, който дава възможния минимум, че да не го изгонят?

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт