Здравейте момичета, аз съм в майчинство и като си помисля че ще дойде време да спра да получавам болнични, а само 240 лв. на месец ме обхваща тревога. Имаме две деца и кредит от банка и с една заплата ще е трудно . Искам да работя нещо в къщи и да изкарвам някакви пари, защото няма кой да гледа детето ми за да се върна на работа. Моля ви за идеи и съвети къде и как да намеря такава, но наистина сериозна. Чудя се защо никой не е създал такава борса. Сигурна съм, че има много майки в моето положение. Благодаря ви предварително да отговорите.
- Публикувана: 5 ноем. 2008, 10:48 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2008, 13:44 ч.
Как помагате в семейният бюджет?
Подпомагах го като работех като детегледачка, т.е. останах вкъщи и гледах детето ни.
Така спестявахме по около 600 лв. на месец за детегледачка.
Последната година от майчинството и аз като Ulia с работа от дома, защото ми беше приятно и ми харесва да се занимавам конкретно с това, а не заради лошо финансовото положение.
Така спестявахме по около 600 лв. на месец за детегледачка.
Последната година от майчинството и аз като Ulia с работа от дома, защото ми беше приятно и ми харесва да се занимавам конкретно с това, а не заради лошо финансовото положение.
Откакто синът ми навърши 5 месеца започнах работа по граждански договор от вкъщи, докато ползвах отпуска си по майчинство.Така подпомагах значително семейния бюджет. Спецификата на работата ми обаче е такава, че позволява да практикувам професията си, работейки от дома.
Същото, само дето от 2-рия месец на децата. Работех така през бременността, понеже трябваше да лежа и прекъснах само 1-вия месец, защото го изкарахме почти целия в болницата (децата ми се родиха 1 месец и 1 седмица по-рано).
И моята професия е такава, че ми дава възможност за допълнителна работа, вкл. и сега в "свободното време" у дома...
.
Печелим еднакви пари,и еднакви пари харчим,професията ни е свободна и освен да я работим надомно няма друг вариант...а мъжът ми също така прави и преводи от време на време,понякога продължава да помага на баща си в семейния бизнес,когато се събере много работа,в тези моменти моят принос е че работя като домакиня... 
Подпомагам го, като работя ефективно нон стоп . За целта обаче от детегледачка не мога да спестя. 
Една година гледах сама по цял ден бебе (баткото вече беше на градина) и работех едновременно с това вкъщи и сега се чудя как изобщо съм извършила този подвиг... просто бебето беше възможно най-кроткото, с нищо не ми пречеше на работата. Ако беше някое ревливо, не знам как бих се справила.
Една година гледах сама по цял ден бебе (баткото вече беше на градина) и работех едновременно с това вкъщи и сега се чудя как изобщо съм извършила този подвиг... просто бебето беше възможно най-кроткото, с нищо не ми пречеше на работата. Ако беше някое ревливо, не знам как бих се справила. 
Откакто синът ми навърши 5 месеца започнах работа по граждански договор от вкъщи, докато ползвах отпуска си по майчинство.Така подпомагах значително семейния бюджет. Спецификата на работата ми обаче е такава, че позволява да практикувам професията си, работейки от дома.
И моята професия е такава, че ми дава възможност за допълнителна работа, вкл. и сега в "свободното време" у дома...
Същата история. Само че Калоян беше на 3 месеца, когато започнах да работя по 12 часа от вкъщи. Работата ми позволяваше това. Като детето беше на 1 година и 3 месеца се върнах на работа.
Ние всякак го мислихме, но не можах да намеря начин да работя от вкъщи. Мъжът ми си намери първо втора работа, а после пък му попадна оферта за по-добре платена работа, напусна предишните две и сега е на нова. А на мен ми платиха доста голяма сума за минала свършена дейност, която не очаквах или поне не в такъв размер и до Нова година може да се каже, че сме позакърпили бюджета. Обаче и на мен ми се иска нещо да поработвам от вкъщи, имам много свободно време, детето ми е кротко. Така не смея една блузка да си купя, после ми е съвестно, че мъжът ми се скъсва от работа, а аз харча за глупости. Не, че ми е казал нещо, ама все пак... Записах и магистратура, а те са толкова скъпи. Дано пък после да мога да намеря по-хубава работа и да си избия парите, все пак ще съм магистър.
И аз не подпомагам бюджета,защото не работя,но пък гледам да харча много икономично.Слава богу оправяме се с една заплата,без да се стискаме много.Тук да дадеш детето си на детска градина е доста скъпо и освен ако нямаш много добра заплата ,няма смисъл да се връщаш на работа,защото заплатата ще отива за детска градина.
Ох,ужас-болна тема!Аз до сега не съм подпомагала с нищо освен с получаваното от държавата майчинство,но от както и то спря 
главоболията ми доста нарастнаха по този въпрос.Записах се на борсата за безработни-от там ще ми изпаднат 400лв.Сега започвам един курс за който ще ми се плаща по 4.5 евро на ден(курса е от 53 дни)(от бюрото по труда)-и ето ти още 470лв. за 2 месеца ей така изкарани-че и диплома си изкарвам за изкарания курс.За почвам да преподавам в 2 детски градини евентуално от средата на този месец от където горе долу ще докарвам една заплата.И така..............а де изпадне и още нещо съм там....на бачкане.Слава богу обаче,че майка ще е в болнични дълго време та ще има възможност да гледа Дейвид за 2 часа през деня докато съм в градината!И така....сложна работа.Мъжа ми започна на ново място работа-та се надяваме,че ще е по-добре!Като се има в предвид ,че само около 500лв. са ни задълженията всеки месец по кредити........ 
ще трябва да се работи яко!Успех.....и не се отчайвай ,просто търси начини!
главоболията ми доста нарастнаха по този въпрос.Записах се на борсата за безработни-от там ще ми изпаднат 400лв.Сега започвам един курс за който ще ми се плаща по 4.5 евро на ден(курса е от 53 дни)(от бюрото по труда)-и ето ти още 470лв. за 2 месеца ей така изкарани-че и диплома си изкарвам за изкарания курс.За почвам да преподавам в 2 детски градини евентуално от средата на този месец от където горе долу ще докарвам една заплата.И така..............а де изпадне и още нещо съм там....на бачкане.Слава богу обаче,че майка ще е в болнични дълго време та ще има възможност да гледа Дейвид за 2 часа през деня докато съм в градината!И така....сложна работа.Мъжа ми започна на ново място работа-та се надяваме,че ще е по-добре!Като се има в предвид ,че само около 500лв. са ни задълженията всеки месец по кредити........ ще трябва да се работи яко!Успех.....и не се отчайвай ,просто търси начини! 
Аз не работя,то всъщност никога не съм работила,а и мъж ми няма да ми позволи за работя за някого .Имаме планове който се опитваме да реализираме и там бих могла да помагам.Но другаде не,поне за сега.Просто не харча кой знае колко,икономична съм,щом става въпрос за мен.За сметка на това го виждам малко.
Аз не работя,то всъщност никога не съм работила,а и мъж ми няма да ми позволи за работя за някого .Имаме планове който се опитваме да реализираме и там бих могла да помагам.Но другаде не,поне за сега.Просто не харча кой знае колко,икономична съм,щом става въпрос за мен.За сметка на това го виждам малко.
Ти самата имаш ли желание да работиш или предпочиташ да не го правиш, но да се ограничаваш финансово и да се виждате по-малко?
При това положение, ти чувстваш ли се реализирана и пълноценна като личност, като жена и като професионалист? Липсват ли ти социалните контакти или си доволна от настоящото си битие?
С първото си дете работех до края на бременността и после започнах от вкъщи веднага щом можех да седя пред компютъра / имах тежко раждане /. Сега с второто подпомагам бюджета само с болничните и после майчинството. За сега не се налага да работя, но като поотрасне Алекс ще го мислим.
Аз не работя,то всъщност никога не съм работила,а и мъж ми няма да ми позволи за работя за някого
Ох извинявайq ама това ми прозвуча като: имам си и каишка с GPS
Какво значи мъжът ти да ти позволява??? 
офф, аз помагам със заплата - ама тя май стига само за моите ежедневни нужди /цигари - кафета и т.н/ , но усилено се стремя да балансирам доходите на мъжа ми със разходи - че то иначе такива пари ще натрупаме, че..... само ще ни завиждат..., отвличат и такива работи - та и това си е помощ един вид...
... а и мъж ми няма да ми позволи за работя за някого .
Аз участвам 50:50 откакто ми свърши майчинството.
И аз така се чувствам по-добре.
Съгласна съм с Олинце, мъжът ми засега изкарва достатъчно, тъй че няма смисъл за момента да работя. Повтарям, за момента. Освен това имам малко дете на две години което ходи на ясли, и често боледува, а и ученик с който се занимавам. Домакинство, въобще всичко свързано с децата и дома го върша аз. Няма на кого да разчитам за тези неща, затова съм си вкъщи. Не съжалявам за което!
Има случаи, в които наистина няма смисъл жената да работи, майка ми не работи нищо от 20 години, но истината е, че на нея просто не й се и работи. Вярно, баща ми печели добре, няма смисъл тя да привнася каквото и да е. Но според мен си е само върпос на желание, особено в случай, че вече нямаш малки деца да речем.
Иначе и на мен самата понятието "достатъчно" не ми е разбираемо, за мен няма достатъчно, винаги може и трябва още
Колкото повече, толкова по-добре. Казвам го в смисъл, че аз лично бих работила дори и за милиардер да бях женена. Макар да има моменти, в които завиждам благородно на жените, които не се товарят с работни грижи, просто не се виждам като една от тях.
Иначе и на мен самата понятието "достатъчно" не ми е разбираемо, за мен няма достатъчно, винаги може и трябва още
Колкото повече, толкова по-добре. Казвам го в смисъл, че аз лично бих работила дори и за милиардер да бях женена. Макар да има моменти, в които завиждам благородно на жените, които не се товарят с работни грижи, просто не се виждам като една от тях. 
работим и двамата, но парите не стигат......
сигурно и на бил гейтс не му стигат
нямаме кредити-живеем в собствено жилище, наследствено/не сме купували/, имаме две коли среден клас, най-много харчим за детето, бензин, храна, разходи по апартамента...
според мен достатъчно означава да не мислиш за ежедневните разходи и да не живееч като скот/да можеш да си позволиш море, екскурзия,...абе като белите хора/.
искам да попитам коя е тази работа, която може да се работи от вкъщи и да е сносно платена?
ако някой има идея-да ми каже, много ми се работи от вкъщи, но ...........
това ми звучи като изказване на малко момиченце-просто чудесно!единствената опасност е ако един ден, когато си на средна/каква ужасна дума/ възраст ти се наложи да работиш и никога не си работила 
, но на теб това няма да ти се случи, нали
сигурно и на бил гейтс не му стигат
нямаме кредити-живеем в собствено жилище, наследствено/не сме купували/, имаме две коли среден клас, най-много харчим за детето, бензин, храна, разходи по апартамента...
според мен достатъчно означава да не мислиш за ежедневните разходи и да не живееч като скот/да можеш да си позволиш море, екскурзия,...абе като белите хора/.
искам да попитам коя е тази работа, която може да се работи от вкъщи и да е сносно платена?
ако някой има идея-да ми каже, много ми се работи от вкъщи, но ...........,а и мъж ми няма да ми позволи за работя за някого .Имаме планове който се опитваме да реализираме и там бих могла да помагам.Но другаде не,поне за сега.Просто не харча кой знае колко,икономична съм,щом става въпрос за мен.За сметка на това го виждам малко.
, но на теб това няма да ти се случи, нали ...
Иначе и на мен самата понятието "достатъчно" не ми е разбираемо, за мен няма достатъчно, винаги може и трябва още Колкото повече, толкова по-добре. Казвам го в смисъл, че аз лично бих работила дори и за милиардер да бях женена. Макар да има моменти, в които завиждам благородно на жените, които не се товарят с работни грижи, просто не се виждам като една от тях.
Иначе и на мен самата понятието "достатъчно" не ми е разбираемо, за мен няма достатъчно, винаги може и трябва още
Колкото повече, толкова по-добре. Казвам го в смисъл, че аз лично бих работила дори и за милиардер да бях женена. Макар да има моменти, в които завиждам благородно на жените, които не се товарят с работни грижи, просто не се виждам като една от тях.Точно затова попитах. Просто и аз съм от този тип жени. Моят баща също взема "много добри" пари, но майка ми работи - и то за неголяма сума. Когато той й каже да спре, тя категорично отказва. Та, въпрос на възгледи. И аз все си казвам, че винаги може и повече...
... искам да попитам коя е тази работа, която може да се работи от вкъщи и да е сносно платена? ако някой има идея-да ми каже, много ми се работи от вкъщи, но ...........
...
ако някой има идея-да ми каже, много ми се работи от вкъщи, но ..............
А каква е професията ти? От това най-много зависи какво можеш да работиш от вкъщи. Не всяка професия го позволява.
искам да попитам коя е тази работа, която може да се работи от вкъщи и да е сносно платена? ако някой има идея-да ми каже, много ми се работи от вкъщи, но ...........
ако някой има идея-да ми каже, много ми се работи от вкъщи, но ...........
в момента съм на държавна работа, но не съм доволна.
имам познания над средните в областта на международната търговия, нормативната база на ЕС в тази област и нашите национални изисквания.също така разбирам от спедиция
друго какво да ви кажа?
нещо дотук става ли да работиш вкъщи?
ако не - може да се сетя, че мога и нещо друго
имам познания над средните в областта на международната търговия, нормативната база на ЕС в тази област и нашите национални изисквания.също така разбирам от спедиция
друго какво да ви кажа?
нещо дотук става ли да работиш вкъщи?
ако не - може да се сетя, че мога и нещо друго
Иначе и на мен самата понятието "достатъчно" не ми е разбираемо, за мен няма достатъчно, винаги може и трябва още
Дори и да започна работа, няма да взема и 1 десета от заплатата на мъжа ми.
Ако пък толкова нямам нужда от пари, ще си давам заплатата за благотворителност- има толкова нуждаещи се, на които искам да помогна... и пак ще се чувствам полезна. Занимаването само с домакинството би ме обезличило и обезсмислило ежедневието ми. И какъв пример ще дам на децата си- като пораснат и те да не се реализират професионално, а да се посветят на своите деца... и къде остава развитието ни тогава?
Мисълта ми е, че мога да си позволя да съм майка, домакиня, възпитателка на децата си, вместо това да го прави друг. Ако бяхме финансово затруднени, тогава е нормално да подпомагам семейният бюджет. Не може две дини под една мишница, но явно повечето тук добре се справяте със всичко. И сте добри майки, добри домакини, изкарвате добри пари. Чудесно е това, странно ви е че съм у дома с децата и си гледам домакинството, или какво?
Рени, човек може да е не по-малко полезен и вкъщи.Когато са малки децата, най-голяма нужда имат от майка си баща си, а не от детегледачка или да учи на занималня. Това си е лично мое мнение, не оспорвам желанието ти да се развиваш. Но недей моля те, да подценяваш труда на жената домакиня и майка. Всеки сам взима решението за себе си и за семйството си
Рени, човек може да е не по-малко полезен и вкъщи.Когато са малки децата, най-голяма нужда имат от майка си баща си, а не от детегледачка или да учи на занималня. Това си е лично мое мнение, не оспорвам желанието ти да се развиваш. Но недей моля те, да подценяваш труда на жената домакиня и майка. Всеки сам взима решението за себе си и за семйството си
Дори и да започна работа, няма да взема и 1 десета от заплатата на мъжа ми.
Ако пък толкова нямам нужда от пари, ще си давам заплатата за благотворителност- има толкова нуждаещи се, на които искам да помогна... и пак ще се чувствам полезна. Занимаването само с домакинството би ме обезличило и обезсмислило ежедневието ми. И какъв пример ще дам на децата си- като пораснат и те да не се реализират професионално, а да се посветят на своите деца... и къде остава развитието ни тогава?
[/quote]
Това съм го писала, защото реално в Бг не мога да се състезавам за американска заплата, каквато взима съпругът ми.
И не съм казала, че сме преситени финансово - изплащаме къща и кола в САЩ, данъци, осигуровки, имаме сметки в БГ...
Но съпругът ми не би ми позволил да работя за 600лв примерно. Ако ще взимам такава заплата, а ще плащам на детегледачка, и няма да имам време за семейството и дома си - не, благодаря
Не приемайте думите ми като заяждане.
Олинце, не знаех, че съпругът ти е в САЩ и мислех, че подценяваш труда си.
Но наистина мисля, че на който му се работи трябва да го прави независимо от мнението на половинката. Това "няма да ми позволи" звучи така, сякащ безправни хора се подчиняват на господаря си.
Олинце, не знаех, че съпругът ти е в САЩ и мислех, че подценяваш труда си.
Но наистина мисля, че на който му се работи трябва да го прави независимо от мнението на половинката. Това "няма да ми позволи" звучи така, сякащ безправни хора се подчиняват на господаря си.
Ами аз не помагам много, поработвам от вкъщи, но за жалост нито имам време да свърша много работа, нито имам толкова много. Така че бююджета го подпълвам от време на време, но пък съм склонна към прахосничество така че и го подкопавам доста.
Но парите са за да бъдат харчени, мъжът ми взима добри пари, нямаме кредит за изплащане, така че скалъпваме разходите.
А на тема майка домакиня, аз лично мисля че си е за възхищение една жена готова да бъде домакиня и да отделя необходимото време на децата си. Общо взето аз се надявам да уцеля някъде средата, не бих си оставила бебето на чужди грижи, за да се върна на работа, но и не мисля цял живот да съм само домакиня.
Но парите са за да бъдат харчени, мъжът ми взима добри пари, нямаме кредит за изплащане, така че скалъпваме разходите.
А на тема майка домакиня, аз лично мисля че си е за възхищение една жена готова да бъде домакиня и да отделя необходимото време на децата си. Общо взето аз се надявам да уцеля някъде средата, не бих си оставила бебето на чужди грижи, за да се върна на работа, но и не мисля цял живот да съм само домакиня.
Общо взето никак - когато работех всички пари си бяха само за мен, че и не ми стигаха трябваше да ми се додава , сега съм по майчинство и след това като започна предполагам отново ще си бъдат на пълно мое разположение - имам късмет, че съпруга ми не разчита на моите доходи, а ме оставя да си ги изхарча както аз реша
milsim1, в ДЕ почти всичко можеш да работиш от вкъщи
, сега съм по майчинство и след това като започна предполагам отново ще си бъдат на пълно мое разположение - имам късмет, че съпруга ми не разчита на моите доходи, а ме оставя да си ги изхарча както аз реша milsim1, в ДЕ почти всичко можеш да работиш от вкъщи
Не мога да кажа, че подпомагам, защото никога не съм спирала да работя. Може би само първата седмица след раждането не работех. Пък и странно, но винаги съм изкарвала повече пари от съпруга ми ( не че той изкарва малко, просто така се стичат нещата , че аз съм с едно 10-15 процента повече) . Дори вече се майтапим с тази ситуация. Ето от днес пак имам увеличение около 60-70 цента на час и той вика - да му се не види, все си отгоре. 
... А на тема майка домакиня, аз лично мисля че си е за възхищение една жена готова да бъде домакиня ...
Аз лично пък изобщо не се възхищавам на домакините, защото домакинската работа винаги ми е била излючително неприятна.
Предпочитам да плащам на друг да ми я върши, вместо да го правя аз.
Иначе, майчинството и работата не си противоречат, когато и двете са достатъчно приятни на жената. Аз нямам желание да изисквам от децата ми да общуват само с мен или да ги огранича от професионалното научаване на нови неща - т.е. аз работя, докато децата ми получават знания и умения от професионалисти, които аз сама не мога да им дам...
Не казвам, че моето мислене е правилното, но така виждам аз нещата.
А и не мога да приема идеята да се ограничавам в нещо, което искам. Бих спряла да работя само ако мъжът ми печелеше сам едно 20-30 000 лв. месечно - за мен толкова са "достатъчно", ама никой не ми отговори колко разбира под "достатъчно"... Тогава най-вероятно щях да раждам деца и да пиша книги...
И пак щях да плащам на друг да ми домакинства и щях да си пращам децата на ясла, градина, курсове и т.н.
Споделям единствено своето мнение. Не коментирам ничий друг избор.
milsim1, със спедиция и с търговия можеш спокойно да работиш и от дома - да организираш поръчки, консултантски услуги и др.
Аз лично пък изобщо не се възхищавам на домакините ...
Споделям единствено своето мнение. Не коментирам ничий друг избор.
Ами не е точно така, азаф.
Хем не се възхищаваш на домакините, хем не коментираш друг избор.
Оценката " не възхитителен" вече е коментар, и то качествен коментар.
Да, директно не даваш оценка на 'друг избор", но всъщност я даваш и то доста категорично...
Истинския не-коментар не обяснява своя избор, чрез друг. А просто го обяснява.
Не знам дали разбираемо се изказвам, надявам се да си ме разбрала.
Да си stay at home mom е избор, като и да си бизнес дама. Сигурна съм, че не си решила да станеш бизнес дама, защото не ти харесва домакинската работа ( а заради други неща). Обратното също е валидно.
10cent's, разбрах те много добре.
Всъщност първият ми коментар единствено беше върху друг коментар, че е "за възхищение една жена готова да бъде домакиня".
Оттам-насетне говорих само за моя избор и за това, че аз не се възхищавам от нещо, което лично на мен ми е неприятно.
Иначе, изборът ми наистина не беше продиктуван от това, че не харесвам домакинската работа - първопричината беше любовта ми към професията ми, но пък тогава и хал хабер си нямах от домакинска работа, семейство и деца.
Впоследствие мъжът ми доста дълго след сватбата ме убеждаваше как добре ще си почивам у дома и самият той би се чувствал добре вечер да го чакам вкъщи с наготвена манджа и изгладени дрехи, вместо да се прибирам 1-2 часа след него. Тогава вече наистина омразата ми към домакинстването и стоенето вкъщи си каза думата.
Иначе, ако се върнем към домакинстването - имам много познати жени, чиито мъже изкарват "достатъчно", но те не пестят семейните финанси, изпълнявайки ролята на домашна помощница, бавачка и др., а просто си стоят у дома и "контролират домашния уют". За другите роли имат наемен персонал. А "ролята" Мама никой друг не може да я изпълни по-добре от самата майка, ако ще и цял отбор бавачки да дундуркат отрочето...
Знам, че ще ме разбереш и ти /чета те често и с удоволствие/, дори и да сме на различно мнение...
На мен лично тази тема ми е интересна основно в частта с определението на "достатъчно" /дори и от професионална гледна точка/.
Всъщност първият ми коментар единствено беше върху друг коментар, че е "за възхищение една жена готова да бъде домакиня".
Оттам-насетне говорих само за моя избор и за това, че аз не се възхищавам от нещо, което лично на мен ми е неприятно.
Иначе, изборът ми наистина не беше продиктуван от това, че не харесвам домакинската работа - първопричината беше любовта ми към професията ми, но пък тогава и хал хабер си нямах от домакинска работа, семейство и деца.
Впоследствие мъжът ми доста дълго след сватбата ме убеждаваше как добре ще си почивам у дома и самият той би се чувствал добре вечер да го чакам вкъщи с наготвена манджа и изгладени дрехи, вместо да се прибирам 1-2 часа след него. Тогава вече наистина омразата ми към домакинстването и стоенето вкъщи си каза думата
.Иначе, ако се върнем към домакинстването - имам много познати жени, чиито мъже изкарват "достатъчно", но те не пестят семейните финанси, изпълнявайки ролята на домашна помощница, бавачка и др., а просто си стоят у дома и "контролират домашния уют". За другите роли имат наемен персонал. А "ролята" Мама никой друг не може да я изпълни по-добре от самата майка, ако ще и цял отбор бавачки да дундуркат отрочето...
Знам, че ще ме разбереш и ти /чета те често и с удоволствие
/, дори и да сме на различно мнение...На мен лично тази тема ми е интересна основно в частта с определението на "достатъчно" /дори и от професионална гледна точка/.
Дори и да започна работа, няма да взема и 1 десета от заплатата на мъжа ми.
и при мен е така, може би дори в най-добрите ми времена съм получавала доста по-малко от 1/10 от мъжа ми. И аз не се подценявам, но няма как да се меря със заплата, която той получава в чужбина.
и все пак -аз работя от в къщи от както малката стана на 1 месец. Не мога да си представя да стоя толкова време и да не работя, а и после няма да мога да наваксам по никакъв начин голямо откъсване от професията. Но просто и работата ми го позволява.
за наистина добре платена работа от в къщи се сещам само са преводи
азаф,какво имаш против домакините?Може да съм с ролки,но съм гримирана.
НЕ против домакините, Шанел.
Против домакинстването...
Моето тълкуване на "достатъчно" е да мога да си позволя да съм шеф сама на себе си,да не ми се налага да нося часовник по необходимост,а защото искам именно този часовник,да разполагам с времето си както аз реша и да не се съобразявам с който и да било...чувствам се истинска късметлийка,защото мога да си позволя този лукс без да се притеснявам от нищо...
п.с
В никакъв случай не бих била щастлива,ако изкарвам повече пари от мъжа си,то тогава той ми е напълно излишен...
п.с
В никакъв случай не бих била щастлива,ако изкарвам повече пари от мъжа си,то тогава той ми е напълно излишен...
...
за наистина добре платена работа от в къщи се сещам само са преводи
за наистина добре платена работа от в къщи се сещам само са преводи
Всъщност, преводите не са кой-знае колко добре платени.
Оттам-насетне говорих само за моя избор и за това, че аз не се възхищавам от нещо, което лично на мен ми е неприятно.
Така е, но и не е така ( сори не се хващам лично за думите, просто коментирам идеята).
На мен не ми е приятно да бродирам, но се възхищавам на гоблена в хола.
Не ми е приятно да готвя, но се възхищавам от добрата кухня.
Не ми е приятно да спортувам, но се възхищавам от красивите спортни тела.
Тоест, възхищението обикновено е от постигнат резултат. От достигната цел.
Самата работа е работа, резултати навсякъде се постигат трудно. И в корпоративния свят и в домакинския.
Ами аз съм си шеф сама на себе си и все още не съм постигнала това да мога да разполагам на 100% с времето си Но поне за разлика от повечето работещи хора мога да не работя и 2 седмици ако реша, и то без предварително предупреждение.
Майка ми е домакиня от 20 години, не я разбирам и няма да я разбера никога...
Но поне за разлика от повечето работещи хора мога да не работя и 2 седмици ако реша, и то без предварително предупреждение. Майка ми е домакиня от 20 години, не я разбирам и няма да я разбера никога...
...
п.с
В никакъв случай не бих била щастлива,ако изкарвам повече пари от мъжа си,то тогава той ми напълно излишен...
п.с
В никакъв случай не бих била щастлива,ако изкарвам повече пари от мъжа си,то тогава той ми напълно излишен...
И аз не съм против домакините, но това заключение, че ще ти е излишен, ако изкарваш повечеот него
Аз си мислех, че двама се събират по друга причина, не единия да издържа другия
...
п.с
В никакъв случай не бих била щастлива,ако изкарвам повече пари от мъжа си,то тогава той ми напълно излишен...
п.с
В никакъв случай не бих била щастлива,ако изкарвам повече пари от мъжа си,то тогава той ми напълно излишен...
И аз не съм против домакините, но това заключение, че ще ти е излишен, ако изкарваш повечеот него
Аз си мислех, че двама се събират по друга причина, не единия да издържа другия
Никъде не съм споменала,че мъжът ми ме издържа...нито,че съм домакиня...
Цитат
Ами аз съм си шеф сама на себе си и все още не съм постигнала това да мога да разполагам на 100% с времето си
...има го и този момент,че тези които сме си сами шефове общо взето работим по 24 часа,но така или иначе никой не разполага с нашето време,поне в моя случай мога да маневрирам с него както си пожелая без това да се отразява негативно на работата ми...
...
п.с
В никакъв случай не бих била щастлива,ако изкарвам повече пари от мъжа си,то тогава той ми напълно излишен...
п.с
В никакъв случай не бих била щастлива,ако изкарвам повече пари от мъжа си,то тогава той ми напълно излишен...
Ооо, има огромна разлика той да получава 10 000, а ти нищо или 300 или и двамата да получавате по 10 000 /или той 10 000, а ти 11 000 - т.е. повече от него/ - цифрите са съвсем случайно написани за онагледяване, но надали тогава /във втория случай/ ще ти е излишен - ако се обичате и ако си харчите заедно парите, вярвай ми...
Пък "шевовете" са нещо друго - аз също съм си шеф
...
Била съм с мъж,който и да си счупеше краката пак нямаше как да достигне социалният ми статус и в други теми съм споменавала,в тези случаи мъжът става изключително злобен и дребнав,прави всичко възможно да те принизи до собственият си свят и всъщност жената се превръща във вечния виновник за неговите неблагополучия...изпитала съм го на гърба си-не благодаря втори път...
...за протокола,мъжът ми не изкарава много повече от мен,разликата е незначителна...естествено визирам случая,когато семейството се държи на това,което печели жената.
...за протокола,мъжът ми не изкарава много повече от мен,разликата е незначителна...естествено визирам случая,когато семейството се държи на това,което печели жената.
Помагам основно с харченето и палнирането на разходите.
И аз докарвам някой лев вкьщи,които обикновено стигат за тоци,телефони,парно,води и кредитната карта. Ама последните 2 месеца и толкова не сьм изкарала. Той ме издьржа основно-ми студентка сьм и дете гледам Аз сьщо работя от вкьщи,но... Лично мен това ме сдухва. Много ми липсва контакта с хората,времето в офиса с колегите.. Иначе започнах от вькщи ,когато малкия стана на 7 месеца и така до сега. Лошото е,че работата е много натоварващата , а парите са малко. Тьпите немци нещат да дадат малко отгоре,а за сьщата работа в офиса в Германия дават 10 пьти повече 
. Но докато уча ще го изтьрпя.
И аз докарвам някой лев вкьщи,които обикновено стигат за тоци,телефони,парно,води и кредитната карта. Ама последните 2 месеца и толкова не сьм изкарала. Той ме издьржа основно-ми студентка сьм и дете гледам
Аз сьщо работя от вкьщи,но... Лично мен това ме сдухва. Много ми липсва контакта с хората,времето в офиса с колегите.. Иначе започнах от вькщи ,когато малкия стана на 7 месеца и така до сега. Лошото е,че работата е много натоварващата , а парите са малко. Тьпите немци нещат да дадат малко отгоре,а за сьщата работа в офиса в Германия дават 10 пьти повече . Но докато уча ще го изтьрпя. 
Не помагам количественно.Е,тъй като едното ни дете е с увреждане,получавам някакви пари от социалните,но не мога да определя това като доход,поне не като желан доход.
Иначе заплатата на мъжа ми след като бъде донесена у дома,основно с нея се "занимавам" аз.Имам предвид,че аз разпределям парите,колко за къде,сметки,разходи от всякакъв тип.
И,само да вмъкна още нещо-това че съм домакиня,а и вероятно още дълги години ще бъда такава,не означава ,че давам лош пример на децата си.И съвсем не значи,че и те ще бъдат домакини.Е,ако го желаят,аз бих ги подкрепила,но кой ли ще ме пита.Моята майка например цял живот работи,от 18годишна,пък като гледам не съм взела нейния пример.И да бях-нищо лошо.
Иначе заплатата на мъжа ми след като бъде донесена у дома,основно с нея се "занимавам" аз.Имам предвид,че аз разпределям парите,колко за къде,сметки,разходи от всякакъв тип.
И,само да вмъкна още нещо-това че съм домакиня,а и вероятно още дълги години ще бъда такава,не означава ,че давам лош пример на децата си.И съвсем не значи,че и те ще бъдат домакини.Е,ако го желаят,аз бих ги подкрепила,но кой ли ще ме пита.Моята майка например цял живот работи,от 18годишна,пък като гледам не съм взела нейния пример.И да бях-нищо лошо.
...
за наистина добре платена работа от в къщи се сещам само са преводи
за наистина добре платена работа от в къщи се сещам само са преводи
Всъщност, преводите не са кой-знае колко добре платени.
относително е, разбира се,
на мен са ми плащали последно около 8 лв на стр. (все още не съм филолог и не ми е основна професия
)...
относително е, разбира се,
на мен са ми плащали последно около 8 лв на стр. (все още не съм филолог и не ми е основна професия)
относително е, разбира се,
на мен са ми плащали последно около 8 лв на стр. (все още не съм филолог и не ми е основна професия
)Да, разбира се.
Но пък за различни консултантски, посреднически и др. услуги - заплащането е по-голямо.
В сравнение с преводите.
Това имах предвид...
азаф,какво имаш против домакините?Може да съм с ролки,но съм гримирана.
НЕ против домакините, Шанел.
Против домакинстването...
...
относително е, разбира се,
на мен са ми плащали последно около 8 лв на стр. (все още не съм филолог и не ми е основна професия)
относително е, разбира се,
на мен са ми плащали последно около 8 лв на стр. (все още не съм филолог и не ми е основна професия
)Да, разбира се.
Но пък за различни консултантски, посреднически и др. услуги - заплащането е по-голямо.
В сравнение с преводите.
Това имах предвид...
А,домакинството.Моята маминка беше домакин в хотел,страшно й завиждах за многото ключове.
Аааа, против домакинството не съм - изобщо.
Даже ние с колежката отговаряме и за склада с рекламните материали на фирмата /освен всичко друго, че да не вземем да останем без работа и да ни стане скучно
/ - голям кеф - ходя и аз с ключове като на Св. Петър, избираме рекламни материали, а често получаваме доставки и складът ни е до входа за доставки на Офис-1, та момчетата са решили, че го раздаваме склададжийки и ни говорят на "колежке" - много е забавно...
Азаф, нали не предполагаш че някоя от форумките ще каже каква е нейната заплата, или тази на мъжът и. Явно се захвана сериозно за думата ДОСТАТЪчНО ПАРИ. Верно, това е относително понятие, което е мнооого разтегливо, но не съм го споменала случайно. Това че си работохолик, си е много хубаво, но защо всички жени и майки ги сравняваш според своят си критерий. И накрая само с две думи ще спомена нещо: Всяко нещо е според зора. Ако не си на зор, можеш да избираш, дали да работиш или да останеш вкъщи. За момента, това съм избрала - да съм домакиня. А и не съм чула някоя дама тук да спомене, че именно в домакинстването е нейното призвание - просто стечение на обстоятелствата
С последното не съм съгласна, много от майките избрали да останат в къщи, дори при пораснали деца, твърдят, че това е най-добро за семейството им, аз това го разбирам като призвание.
Както и много си признават, че мъжете им блъскат като луди и пак не могат да си позволяват много неща, но не желаят да работят.
Е това не е стечение на обстоятелства - това е осъзнат избор. Ако домакинстването не ми е призвание и не ме задоволява емоционално - няма сила която да ме задържи. Пък нека мъжа ми работи за 5000, а аз за 500, примерно.
Изключвам майки, чиито деца изискват по-специални грижи.
Както и много си признават, че мъжете им блъскат като луди и пак не могат да си позволяват много неща, но не желаят да работят.
Е това не е стечение на обстоятелства - това е осъзнат избор. Ако домакинстването не ми е призвание и не ме задоволява емоционално - няма сила която да ме задържи. Пък нека мъжа ми работи за 5000, а аз за 500, примерно.
Изключвам майки, чиито деца изискват по-специални грижи.
Ооо, далеч съм от мисълта някой да си каже заплатата. Питах колко приемат за "достатъчно" - за някой това може да е над 1000, за друг над 10 000 - питах съвсем ориентировъчно, защото имам позната, чийто мъж /наистина/ не й позволява да работи /ревност ли е, що ли/ и той взема има-няма 1000 лв. Тя твърди, че им е достатъчно, но едва скалъпват месеца и тя не смее едно кафе да изпие...
А това със зора пък не го разбирам. Аз работя за удоволствие, а не от зор...
parsy ме е разбрала какво имам предвид:
А това със зора пък не го разбирам. Аз работя за удоволствие, а не от зор...
parsy ме е разбрала какво имам предвид:
Достатъчно е толкова, колкото ти трябват да се нахраниш здрвословно, да се облечеш ,
да имаш възможност и време да пътуваш, да не живееш като в катун. Това е. Немога да определя достатъчното като сума, защото е много относителна за всеки.
Аз не работя, откакто влезнах в 8 месец от бременноста ми, а това прави вече близо 3 год. Отдадох се изцяло на отглеждането на дъщеря ми и на семейството като цяло, въпреки, че имам на кой да разчитам, така прецених за по-добре и не съжалявам.
Слава Богу, мъжа ми изкарва добри пари и е успявал да ни осигури всичко необходимо досега. Не съм се чувствала зле от факта, че разчитам на него изцяло, защото аз не си кръста краката през деня, ами гледам детето ни, а по-отговорна и изморителна работа от това няма. Сега вече, когато дъщеря ми порасна и тръгна на градина смятам отново да се върна на работа и да обърна внимание на себе си.
Но всяко нещо си има своята цена. Работа цял живот, докато майчинството е един, два пъти в живота и аз смятам, че трябва да си го изживеем пълноценно и да му се отдадем на сто процента!
да имаш възможност и време да пътуваш, да не живееш като в катун. Това е. Немога да определя достатъчното като сума, защото е много относителна за всеки.
Аз не работя, откакто влезнах в 8 месец от бременноста ми, а това прави вече близо 3 год. Отдадох се изцяло на отглеждането на дъщеря ми и на семейството като цяло, въпреки, че имам на кой да разчитам, така прецених за по-добре и не съжалявам.
Слава Богу, мъжа ми изкарва добри пари и е успявал да ни осигури всичко необходимо досега. Не съм се чувствала зле от факта, че разчитам на него изцяло, защото аз не си кръста краката през деня, ами гледам детето ни, а по-отговорна и изморителна работа от това няма. Сега вече, когато дъщеря ми порасна и тръгна на градина смятам отново да се върна на работа и да обърна внимание на себе си.
Но всяко нещо си има своята цена. Работа цял живот, докато майчинството е един, два пъти в живота и аз смятам, че трябва да си го изживеем пълноценно и да му се отдадем на сто процента!
Достатъчно е толкова, колкото ти трябват да се нахраниш здрвословно, да се облечеш ,
да имаш възможност и време да пътуваш, да не живееш като в катун.
да имаш възможност и време да пътуваш, да не живееш като в катун.
Но всяко нещо си има своята цена. Работа цял живот, докато майчинството е един, два пъти в живота и аз смятам, че трябва да си го изживеем пълноценно и да му се отдадем на сто процента!
Достатъчно е толкова, колкото ти трябват да се нахраниш здрвословно, да се облечеш ,
да имаш възможност и време да пътуваш, да не живееш като в катун.
да имаш възможност и време да пътуваш, да не живееш като в катун.
...
Пък и под описаното аз разбирам "нормален минимум", а не "достатъчно"...
Изглежда наистина всеки човек има различни нужди и очаквания...
Аз не работя,то всъщност никога не съм работила,а и мъж ми няма да ми позволи за работя за някого
Ох извинявайq ама това ми прозвуча като: имам си и каишка с GPS
Какво значи мъжът ти да ти позволява???Не ,не е така.Мотивите му да не ми позволява е че не му допада идеята да работя за някого и да ме командват.Понеже образованието което имам не мога да го опражнявам в околкостта.А да отида в някой цех за 300лв. като общ работник и да оставя детето в градината или при баба му,която не живее при нас, еми това е големия му мотив,а аз нямам чак такова желание че да си оставя детето в такава малка възраст.Това че съм в къщи не се чуствам непълноценна.Предпочитам да си отгледам и възпитам детето аз.Може би ще ми се наложи да роботя или да имам такова желание не го изключвам,но за момента се чуствам добре.Не ме следи нито пък забранява на 100%.Просто не си засложава да оставя всичко в къщи на този етап.А и домакинството малко ли ми е.Не съм с GPS ,ходя където искам,с който искам и без да се ограничавам във време.А на него даже не му хрумва да ме пита с кой съм била.
Аз не работя,то всъщност никога не съм работила,а и мъж ми няма да ми позволи за работя за някого
Ох извинявайq ама това ми прозвуча като: имам си и каишка с GPS
Какво значи мъжът ти да ти позволява???Не ,не е така.Мотивите му да не ми позволява е че не му допада идеята да работя за някого и да ме командват.
Аз не работя,то всъщност никога не съм работила,а и мъж ми няма да ми позволи за работя за някого
Ох извинявайq ама това ми прозвуча като: имам си и каишка с GPS
Какво значи мъжът ти да ти позволява???Не ,не е така.Мотивите му да не ми позволява е че не му допада идеята да работя за някого и да ме командват.
пфууууууу, голема работа, че я били командвали булката - ми може тъй да й харесва.... може религията й да указва такова поведение....
като скокнете да надавате еманципиран вой - най-сте ми смешни...
п.п. ами ако някой мъж бива явно и пред хората командван от жена си - кво става - пускат се теми - има ли размера значение, защо ... и т.н.
Караме с парите на милото, моята заплата отива директно по карта в банката и там се събират финансите. Когато ни трябват парички за някоя по-крупна или голяма покупка - имаме ги и това не утежнява или пречи на текущия ни бюджет.
Този вариант ни устройва перфектно и винаги имаме парички за каквото трябва или се наложи
Този вариант ни устройва перфектно и винаги имаме парички за каквото трябва или се наложи
Нека й харесва- тогава е ок, обаче тя отрича.
И не става въпрос за еманципация, а за човешки права.
Мъж, командван от жена си е жалка картинка, но в обратния случай е тъжно.
И не става въпрос за еманципация, а за човешки права.
Мъж, командван от жена си е жалка картинка, но в обратния случай е тъжно.
Какво отричам?Че мъжа ми не ми дава да ходя на работа ли,еми не го отричам.Аз също имам мнение по някой въпроси и той се съобразява с мен,защо и аз да не се съобразя.Не ми го налага религията,не ме и командват,съобразяваме се един с друг по някой въпроси.За момента сме решили че няма да работа и толкова,еми на мен пък си ми е супер така,по-цял ден в къщи с детенце(което е по-важно от това да имам кариера,поне за мен) и като ми писне ставам и заминавам някъде на разходка,я с приятелка ,свеки ,че дори и сама ,естествено с детенце
Какво отричам?
Просто изрязих мнение, че жената ако иска трябва да работи, а не да се подчинява на забраните на мъжа си.
Гледах си детето почти до края на втората му година.След това като тръгнах на работа,че няма прибиране у дома.Няма събота,няма неделя.Вече незнам кога казвам добър ден,и кога довиждане. 
Заплатите ги разпределяме за кредити,сметки,храна и прочие.Каквото искам да си купя отделно на мен или на някой друг го правя,стига нещо да е останало Тоест помагам с колкото мога,и както мога.
Заплатите ги разпределяме за кредити,сметки,храна и прочие.Каквото искам да си купя отделно на мен или на някой друг го правя,стига нещо да е останало Тоест помагам с колкото мога,и както мога. 
Не работих докато гледах детето. Сега работя и осигурявам ежедневните продукти за домакинството, дрехи и обувки за мен и детето, играчки и др. Сметките плаща мъжът. Всеки си има свой пари, които не се коментират. Ако се наложи голяма покупка я прави Вальо. Освободен е от всякакви разходи освен сметките и се подразбира, че можеде да спести повече.
Моята ситуация е по-различна - аз съм работохолик. Не мога да не работя и да не се стремя към по-добре платена работа. Мъжът ми е по спокоен и по-отдаден на семейството от мен, но се допълваме и на никой от нас не се отразява разликата в заплащането. А що се отнася до това колко е достатъчно - няма достатъчно. Нуждите се увеличават с дохода и на това се дължи прогреса на икономиката. Имаше време в което се кефех на 100 гр. синьо сирене, сега вече искам къща с басеин. като си я купим ще искаме може би нещо още по----. въпросът е да не се губи тръпката и да не си губиш ценостите, за да можеш да се възстановиш ако слезеш пак на нулата.
Моята ситуация е по-различна - аз съм работохолик. Не мога да не работя и да не се стремя към по-добре платена работа. Мъжът ми е по спокоен и по-отдаден на семейството от мен, но се допълваме и на никой от нас не се отразява разликата в заплащането. А що се отнася до това колко е достатъчно - няма достатъчно. Нуждите се увеличават с дохода и на това се дължи прогреса на икономиката. Имаше време в което се кефех на 100 гр. синьо сирене, сега вече искам къща с басеин. като си я купим ще искаме може би нещо още по----. въпросът е да не се губи тръпката и да не си губиш ценостите, за да можеш да се възстановиш ако слезеш пак на нулата.
Moeто мнение напълно се препокрива с твоето.Страшно си обичам дечицата,но ме сърбят ръцете за работа.Едва дочаках малката да мине годинка и половина и се разрових да търся.Наех детегледачка и цялото ми семейство изпадна в ужас каква ли заплата ще изкарам,че и на жена да плащам.Да ама човек като знае каквоиска намира начин да го постигне.Днес,след две години мога да се похваля с добри доходи,а дали помагам аз с доходите или мъжът ми
няма значение,важното е да си поемаме поне елементарните разходи,а за другото каквото остане.Абеее сега планирам къща с басейн ама да видим коя година ще стане 
Винаги ми е било странно това понятие"подпомагане на семейния бюджет".За мен-абсолютен работохолик 
моткането без работа си е направо равно на самоубийство.И двамата с мъжо имаме собствен бизнес,като този на единия няма почти нищо общо с другия.Какво печели той не ме интересува изобщо,нито пък той се бърка в моята работа.Такава екстра като майчинство не съм ползвала,защото в далечната 92-ра година когато е роден дзверо бях студентка издържана от родителите си .Гледах си детето и учех и не съм се оплаквала.После като се замисля години наред не съм почивала повече от два дни,докато бизнеса си стъпи на краката.Сега го давам малко по-спокойно,но пак почивам не повече от 1м.за годината и то не на веднъж.Печеля достатъчно,за да задоволявам собствените си потребности и тия на две 16-годишни тинейджърки.Всички сметки в къщи се плащат по банков път/купчини спам в пощата /Имам и спестявания естествено,но опре ли до крупни покупки от сорта на нова кола или имот думата има съпружеството,защото сериозните пари са в неговата банкова сметка .
моткането без работа си е направо равно на самоубийство.И двамата с мъжо имаме собствен бизнес,като този на единия няма почти нищо общо с другия.Какво печели той не ме интересува изобщо,нито пък той се бърка в моята работа.Такава екстра като майчинство не съм ползвала,защото в далечната 92-ра година когато е роден дзверо бях студентка издържана от родителите си .Гледах си детето и учех и не съм се оплаквала.После като се замисля години наред не съм почивала повече от два дни,докато бизнеса си стъпи на краката.Сега го давам малко по-спокойно,но пак почивам не повече от 1м.за годината и то не на веднъж.Печеля достатъчно,за да задоволявам собствените си потребности и тия на две 16-годишни тинейджърки.Всички сметки в къщи се плащат по банков път/купчини спам в пощата /Имам и спестявания естествено,но опре ли до крупни покупки от сорта на нова кола или имот думата има съпружеството,защото сериозните пари са в неговата банкова сметка . 
КАто го разтоварвам!
и аз като теб
...какво друго може да се очакво от Бургазлийка родена във Варна
КАто го разтоварвам!
и аз като теб
...какво друго може да се очакво от Бургазлийка родена във ВарнаБройте ме и мен в отбора
Работя в къщи и се стремя да се самообучавам и самоусъвършенствам. Работата ми носи голямо удоволствие. Парите, които изкарвам отиват изцяло за мои нужди - козметика, дрехи, книги, подаръци за близки и т.н. Не мога да си представя да искам пари от мъжа си за чорапогащник и червило.
Не одобрявам паразитното съществуване на някои жени, които по цял ден обикалят от мол на мол, от кафене на кафене, от масаж на фризьор, а в същото време в дома им се въртят всякакви помощнички - детегледачки, чистачки, готвачки, че и шофьори. Това за мен е празен живот като изключим жените, които се изявяват в сферата на изкуството, писането, благотворителността, различни социални каузи и др.
Не одобрявам и свръхеманципираните дами, които забравят, че са майки, че са любими, че са жени. Смятам, че работата не е всичко в живота, човек трябва да има време и за близките си и за себе си - за духа и душата си.
Не одобрявам паразитното съществуване на някои жени, които по цял ден обикалят от мол на мол, от кафене на кафене, от масаж на фризьор, а в същото време в дома им се въртят всякакви помощнички - детегледачки, чистачки, готвачки, че и шофьори. Това за мен е празен живот като изключим жените, които се изявяват в сферата на изкуството, писането, благотворителността, различни социални каузи и др.
Не одобрявам и свръхеманципираните дами, които забравят, че са майки, че са любими, че са жени. Смятам, че работата не е всичко в живота, човек трябва да има време и за близките си и за себе си - за духа и душата си.