Мю 
- Публикувана: 5 ноем. 2008, 13:42 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2008, 21:13 ч.
Вярвате ли че човек има "душа"
Душата е метафизично понятие и е неизменно недостъпна за опита на физиката да обясни началото с естеството на физическото съществуване.
Метафизичнто няма маса и тегло, и поради тази причина не може да тежи 21 грама.
Това е , което аз знам за себе си.А ти може пък да имаш друго виждане.Лично аз се оглеждам в това огледало/божието слово/ и там пише , че всички имат душа, без оглед на вяра , цвят , ръст, ум и таланти.За себе си открих, че имам душа и тя е безценна, точно когато прочетох библията.Въпроса е накъде отива тази душа, но този въпрос не е за тази тема.Всъщност защо не, но обикновено се пораждат едни кофти спорове...
Ще го кажа както аз си знам, да ме прощават богословите и по-знаещите 
.Духа за който пишеш си е Святия Дух и ние се кръщаваме /потапяме/ в Него.Той ни изпълва, т.е. ни ръководи в живота, ако му даваме място за това, разбира се.Без него душата е празна.Човек е като една празна съдинка и каквито и ветрове /философии/ да подухнат я пълнят с всякакви боклуци / секти, суеверия, поквара, страсти, лакомия, гняв, ...и пр./. Ако тази съдинка не е пълна до капака със Святия Дух/Бога/, то тя ще се напълни с нещо друго и това друго ще я направи негодна за ползване.Кой обича да яде от гранясала чиния?...Е, Бог да не е по-глупав?Той ни е направил съвършенно красиви , изваяни, майсторски сътворени, за да ни постави за почит в дома Си, а ние да се загрозяваме така ли 
.Вероятно такъв съд се изхвърля навън, или в него сипват на прасетата.Това ли искаме за себе си?С това ли да е пълна душата ни?Но ето, че вече всеки има избор.Защото, както казах, то душа дали имаме е важно, но по-важно е , скакво я храним и накъде се е запътила.
Човек носи недостатъците си без дори да ги подозира.
А да желаеш безсмъртие на душата е равносилно да желаеш безсмъртието на грешките!
Не става въпрос за глупавите грешки на човекия ум!!!
Метафизичнто няма маса и тегло, и поради тази причина не може да тежи 21 грама.
герик, четох, повторих и из дълбините на жлезите ми с вътрешна секреция се понадигнаха някои страсти, а и въпроси. Имат ли душа неграмотните? Мюсюлманите? Невръстните? Слепите? Божието слово от стария завет или евангелията? Душата само в ортодоксална църква ли мога да я получа или и в католическа? Ще ми я вземат ли, ако се проваля на Тълкуване на светото писание, примерно?
...Душата се състои от УМа, Чувствата и Волята /т.е осъзнатия избор/. Така че и слепите и неграмотните и всички изброени от теб имат душа.Тя не се получава в никоя църква, а в утробата на майката още при зачатието. А Духа е този, който се появява с вярата В Бог Отец, Син и Святий Дух. Доколкото знам и трите клона на Християнството т.е ортодокс, католици и протестанти изповядват тази света Троица и ако вярват имат Дух. А ако са проформа т.е дет се вика вярват ама не са много вярващи - те нямат Дух, а са си една гола Душа. 
Всички те имат тяло сега. Ще го имат и после , но как е съвсем друг въпрос. Стана ли ясно или съвсем се сдушихме тука... 
Всички те имат тяло сега. Ще го имат и после , но как е съвсем друг въпрос. Стана ли ясно или съвсем се сдушихме тука... .Духа за който пишеш си е Святия Дух и ние се кръщаваме /потапяме/ в Него.Той ни изпълва, т.е. ни ръководи в живота, ако му даваме място за това, разбира се.Без него душата е празна.Човек е като една празна съдинка и каквито и ветрове /философии/ да подухнат я пълнят с всякакви боклуци / секти, суеверия, поквара, страсти, лакомия, гняв, ...и пр./. Ако тази съдинка не е пълна до капака със Святия Дух/Бога/, то тя ще се напълни с нещо друго и това друго ще я направи негодна за ползване.Кой обича да яде от гранясала чиния?...Е, Бог да не е по-глупав?Той ни е направил съвършенно красиви , изваяни, майсторски сътворени, за да ни постави за почит в дома Си, а ние да се загрозяваме така ли .Вероятно такъв съд се изхвърля навън, или в него сипват на прасетата.Това ли искаме за себе си?С това ли да е пълна душата ни?Но ето, че вече всеки има избор.Защото, както казах, то душа дали имаме е важно, но по-важно е , скакво я храним и накъде се е запътила.Човек носи недостатъците си без дори да ги подозира.
А да желаеш безсмъртие на душата е равносилно да желаеш безсмъртието на грешките!
Не става въпрос за глупавите грешки на човекия ум!!!
Това е тегло на издишания въздух от дробовете на здрав дишащ човек в зависимост от обема на белите дробове.
Душата няма нищо общо с диханието!
Вярвам, че има хора, които имат душа. Но има и такива, които нямат. Не в преносен, а в буквален смисъл.
Именно, вярата няма тегло.
И в буквален, и в преносен смисъл и душата няма тегло.
Ум, разум, психика повече ми харесват.
Не ми е ясно значението на думата "душа". Чувала съм го в разговорната реч на ромките.
Не ми е ясно значението на думата "душа". Чувала съм го в разговорната реч на ромките.
Според мен, бездушието си е достоверен факт.
Душата е отрицание на факта - бездушие.
Лошото е, че на практика това отрицание метаморфозира през малодушието и точно тогава се възползват разни измамници, религиозни мисионери, врачки, тарикати, далавераджии и други асоциални парадигми.
И в момента, в който аха, аха успешно да отречеш факта бездушие, той се стоварва със страшна сила върху човека.
Откъдето и да го "погледнеш" - пак диалектика.
Повечето хора са склонни да обвиняват всеки друг за последиците, но не и себе си, и да повярват на всеки друг, но не и да си признаят малодушието.
Вероятно, и въпросът на Хамлет е бил по-скоро диалектичен, отколкото реторичен, и може да се "разкодира" като:
"Да бъда, или да не бъда ... малодушен?"