Ох, трагично е положението и с шишето и със залъгалката - нищо не иска, ама нищо! Айде денем някак иди-дойди, но нощем е кошмар - той си суче по 3-4 пъти и става война за цицата....
Ако трябва обаче - ще се справяме, нямам как.... Ако е истина диагнозата ми - не мога да си позволя да падна някъде занапред и да си пребия детето или най-малкото да им създавам стресови ситуации когато съм сама с тях. Не се чувствам добре, но с бебчо някак се "лекувам" по време на прилошаванията - те не са и чести, но....Никога не съм припадала, дори не ми е причернявало, но....перспективите били такива ако не се вземат мерки....Та тъй....Мисля обаче, че ще се покърмим още, някак чувствам, че ще можем...
Пак благодаря на всички и ще пиша какво е казал доцента - във вторник съм там.