Втори бракове

Точно това ме тревожи. На мен ми се налага, като на всяка нормална българска жена всичко да си върша сама. И както е видно на 22 бях майка и почти разведена жена. Освен че нямаше кой да ми гони паяците, нямаше въобще кой да ми помага за каквото и да било. Много бързо ми се наложи още докато бях семейна да се науча да си сменям спуканите гуми на колата сама. Може би загрубях и не разбирам нежните, нуждаещи се от постоянни грижи жени. Защото това с паяка все пак го прави само дъщерята. Сина е самостоятелен и отговорен мъж / съдя по от думите на баща му/. Не ме разбирайте погрешно. Не искам да се откъсне от децата си, напротив, смятам че трябва да бъде до тях когато имат нужда от баща си, но съм убедена че те просто трябва да проявяват разбиране към неговия личен живот - все пак той е все още само на 48 години /sorry, ако на някой от вас звучат като 100/ и все още има нужда от такъв. Не мога да говоря по този въпрос защото всеки опит се сблъсква с "дай им време, те са много добри деца". Мога разбира се, да бъда напълно незаинтересована, да кажа "майната му" /извинете за френския ми/ и да се интересувам само дали аз се чувствам добре. Глупости, не го мога това. Ще продължавам да се побърквам когато дъщеря му се обажда с проблеми да се чудя как да помогна, как да го успокоя и едновременно да не нараня никой и да се питам на кого, защо и как преча.
Оххх, объркано е...... Повярвайте, много е объркано.
В контекста на темата на форума: ВТОРИТЕ БРАКОВЕ СА ТРУДНА РАБОТА, ОБАЧЕ НИЕ СМЕ СИЛНИ И КЪДЕ СА ТРУДНОСТИТЕ ДА ИМ ВИДИМЕ СМЕТКАТА???????
 И ако трябва да съм сериозна. Може би, доста неща ми влияят. Липсата на близките, все още липсата на приятели тук......... и най-вече липсата на моето дете. Но пък живота е затова - за да ние трудно.