Университети в чужбина

Преди да следвам, направих то4но едно такова професионално обу4ение, нау4их един zанаят. Ако бях продължавала по тоzи път, Щях преz времето на следването после да посъбера много опит и да потигна и все по високи zаплати.

Поzнавам немалко хора, които реШиха да не следват и те иzобЩо не са zле  Докато няколко бивШи колеги от университета много трудно си намерят работа...

Само дето много трудно се намира свястно стажантско място (за студенти). По мои наблюдения за икономическите специалности е по-лесно. Иначе бачкаш по 40 часа седмично без заплащане или за 300 евро месечно. Ама с тези пари как да живееш, като те само за квартирата и застраховката не стигат?! 
Споделям мнението на Pepelja6ka. 
За книгите - при нас ( www.rub.de ) факултетската библиотека е по-скоро читалня. Книгите имаш право да ги вземеш само от 17ч до 9 сутринта или за копиране. Ако искаш  да си ги купиш са  ужасно скъпи и/или не се намират, поне тези, които на мен са ми трябвали.
Като следвала 1 година немска филология в СУ, мога да кажа, че съм по-доволна и повече ми хареса СУ.  Тук е един ужасен хаос и следването е на принципа "Оправяй се сам, както можеш". 

Татяна, при писането на дипломна работа наученото по системата "оправяй се сам както можеш" много помага. Затова по мои наблюдения учещите в унито се справяха по-лесно с тази задача.

По темата за следване или не - аз съм на мнение, че университетското образование "се изплаща" дори да е след време. Не само с възможностите за израстване в кариерата, а и поради определен начин на мислене и широчина на възгледите, които добиваш учейки.

Глупости.

П.П. А тези, които не са учили в университет са за оплакване - нито мироглед, нито възгледи, нито кариера. 

Хм, моите наблюдения са то4но противоположени. При нас имаШе срок 3 месеца zа да си пиШеШ дипломата работа и само аz си zнам, колко ноЩи не съм мигала, а писала. Поzнавам студенти от Унита, които беz натиск се zагубиха в писането. Пzнавам една студентка по математика, писа дипломната работа, покаzа я на професора си и той й каzа 4е не става zа ниЩо, zаЩото беШе много дълга и тя на 200 страници не успяла да си дойде на думата  И така, нямаШе мотивация да я напиШе наново и така и не се дипломира.... 

Мистик, не задължавам никого с мнението си и не твърдя, че на другите мненията са глупости

Изопачаваш ми мнението или ако съм се изразила недостатъчно ясно - смятам, че изброените неща ги добиваш по-вероятно пребивавайки в университета, но не и само и единствено там. Разбира се, че има прекрасни, всестранно развити хора с различно образование.
А шансът ти да израснеш в кариерата без диплома е определено по-скромен отколкото ако имаш такава.

Татяна, може би истината е някъде по средата. 

За моята специалност се изискваше да направя научно проучване по време на стажа и въз основа на него да си напиша дипломната работа. Имах ръководител на дипломната работа и той не само критикуваше стил, оформление, но и проверяваше статистическата обработка на данните и как съм стигнала до заключенията Тая дипломна работа я започнах още докато карах стаж (карах го 4 месеца) и я довършвах още 3 месеца след това След това втори професор ми преглежда дипломната работа Имаха двамата някакво разногласие, та се наложи нова преработка...Шест кила бях смъкнала по това време (не че се оплаквам, добре ми се отрази ). А имах доста състуденти, които не можаха да се дипломират на време.
В никакъв случай не бих казала, че писането на дипломна работа ми се видя лесно

За стажа и по въпроса дали Университетите или колежите дават по-добра практическа подготовка зависи от специалността. Напр. ако говорим за медицина, две мнения надали има по отношение на това какво образование е нужно...

Съгласна съм с Iventse, че Академията дава подготовка, която извън нея е по-трудно да се добие  Мъжът ми е учил практически курсове в колеж и това му е помогнало да разбере някои неща, които са важни за практикуването на професията му (инженерна, компютърна), Университетът му дава някои теоретични знания, които самият той оценява като важни за развитието му като специалист. Не че без университетско образование не може, но за развитие в кариерата академичната степен е от значение.

Стажът при нас се кара по време на следването, в продължение на година-две студентът работи един-два дни седмично, а на специални срещи с преподавател и с останалите студенти обсъждат работата - един вид супервизия им е. Освен умения придобива и контакти, които след това му помагат да си намери работа. За стаж не се плаща или се дава символична заплата, а на стажанти дават "мръсната" работа, тъй че няма проблеми да се намери място за стаж 

Дипломната работа при мен е както Милен@ е описала, за това и се бавя... Т.е. не е да преразкажа написаното в книгите, а си е доста труд и особено, ако не се бях отказала от докторат, би ми била много полезна за превръщането ми в специалист в професията ми 

Eo, не знам доколко ще съм ти полезна с инфо за САЩ, но все пак се включвам.
Аз правя специализация в най-добрия университет в щата - University of Washington
Специалността ми е Marketing Management, a продължителността и е една година. След това придобиваш документ, удостоверяващ края на специализацията, както и възмoжността да трансферираш кредитите си в магистратура или PhD, като ти се зачитат всички взети изпити ( ако кандидатстваш за non-matriculated status).
Приемните изпити отново зависят от това с какъв статут си в САЩ. Аз не държах TOEFL, но си бях превела, легализирала и евалюейтнала дипломата от България (Икономическа психология, междинна на УНСС и СУ, разказвала съм и преди). Знам, че за повечето чужденци TOEFL е наложително доказателство за нивото на владеене на езика. Тъй като карам следдипломна специализация се изискват всякакви документи, стажове, професионални квалификации и препоръки, с които можеш да ги убедиш, че ''ти си човека за тях'' - въпреки психологическата си специалност и стажа не успях да се класирам за Psychiological Trauma Group, поради недостатъчни препоръки от България. Аз нямах стаж по Маркетинг Мениджмънт специалността, а бяха заинтригувани от мен,затова ме накараха да напиша кратък икономически анализ с бизнес план. Но изискванията (както и приема) са строго индивидуални и понякога са не особено логични, както стана и в моя случай.  Diversity е ключова дума - от 50 души в групата 35 са чужденци, като само българите сме двама 

Самото обучение е класруум + онлайн. За целта разполагаме с виртуална класна стая и discussion blackboard и огромна библиотека с учебници, научни трудове и статии от цял свят, както и препратки към Harvard Business School. Ако липсва дадена статия или учебник - университетът е длъжен да ти набави най-близкото възможно (по територия и съдържание) издание или поне да те упъти в коя библиотека го има в наличност.
Цената страшно много варира според това с каква виза си, в кой университет и каква специалност учиш. Един мой клас е около $1000, но аз съм permanent resident и е възможно сумите иначе да са много по - високи, не знам.
От това, което прочетох, системата ни много се доближава до описаната от Мента - имаме безбройни рисърчи, групови задачи, извънкласни занятия и проекти. Тийм уърк-а и дискусиите в клас носят цели 40% от финалната оценката, затова са много важни.  Учебниците са скъпи, но са последните възможни издания в световен план и се намират с 60-70% офф в Амазон.
Доколкото знам, последният триместър по правило има предимно практически занятия и т.нар. guest speakers от водещи фирми като Боинг, Майкрософт, Амазон, Гугъл и други, намиращи се в района. Веднъж вече имахме такъв гест спийкър и бях силно впечатлена от лекотата, с която разкриваше вътрешна информация и макретингови стратегии на водеща фирма супермаркети. С това искам да кажа, че обучението се базира предимно (но не само) на много, много примерни ситуации, в/у които се разсъждава и се правят заключения, предложения и дискусии; личния опит, придобит от проучванията и груповите проекти и теорията от учебниците, разбира се.
Аз вероятно съм ти най-малко полезна от всички, защото не знам детайли относно цени на общежития, стипендии и прочее, но поне се опитах да помогна.
Питай ако има още нещо. 

Пък аз имам една приятелка, дето не
знам какво писала и какво преписвала,
но не оформила някакви цитати, както
трябва, и й връщат работата - не била
издържала. Та нова тема, нов професор.
Това - в Технически университет берлин.

Иначе в моя дипломният изпит се състои
от дипломна работа, три устни изпита по
специалностите, практически проект към
реална фирма - два семестъра за реална
задача, може и да спечелиш реални пари.

Най-накрая намирам време да се включа. Много интересна темичка, както споменах по-рано имам какво да споделя, надявам се да не се отплесна много 

Началото на студенстската ми кариера беше в СУ- Френска филология. Безумно обичам френския език и култура и започнах много мотивирана, но на втората седмица вече знаех- че няма да я бъде тази работа в този университет  . Тотално съм разочарована от всичко, с което се сблъсках там- немотивирани преподаватели, немотивирани студенти, безкрайно остарели методики на обучение, учебници ( когато ги има) от детството ан баба ми  . Непрактичен подход към материала, ужасно много учене, но това което научаваш е почти практически неприложимо, всичко е едно голямо буквоядство...ох, доста съм разочарована с две думи. Изкарах една година там с ясното съзнание, че тази работа не е за мен. Върнах се към първоначалното си желание към практически насочено обучение в областта на туризма, не ми се ходеше в чужбина о онова време, за това остана само един вариант- Франкофонската програма в Албена.
Считам го към чужбинските университети, защото методологията на обучение е френска, всичко се предава на френски, дипломата накрая също е френска. Специалността ми беше "Маркетинг и мениджмънт в хотелиерството и ресторантьорството" степен BTS ( Brevet de Technicien Superieur) ( извинявам се,но нямам френска клавиатура в момента и затова без ударения). Това BTS отговаря на Бг степен Професионален Бакалавър. Ще спомена само нещата, които са различни от Бг висшето образование. Имахме доста стажове по специалността ( задължителни са 2 във Франция и 1 един в БГ). Забравих да спомена, че освен за френска диплома се борихме и за диплома от НБУ, същата специалност, тоест съчетавахме 2 програми едновременно. За стажове аз направих 3 стажа във Франция и 2 в Бг, след като завърших нямах никакви проблеми с намирането на работа по специалността- отдавам го на стажовете и на доста опит, който имах ( започнах работа на 16г). Семестрите ни започваха през октомври и продължаваха най-много до средата на май, почивка нямаше защото през зимните и летните ваканции бяхме по стажове  . Ходехме на училище всеки делничен ден от 8:30 до 16:30  като учениците  . Особеното беше, че цяла седмица учехме един предмет, например Счетоводство и накрая в петък- изпит. И така всеки петък изпит по нещо. Преподава се от гост преподаватели, които имат силна теоритична подготовка, но най-вече работят активно във Франция в сферата, в която ни преподават. За предметите с по-голям хорариум,  имахме учители на щат и продължават няколко пъти седмично през целия семестър ( това са френски, английски, руски, хотелиерство и ресторантьорство). Всичко, което се преподава е подплатено много добре теоритично, но е най-вече с практическа насоченост,.По счетоводство се правят казуси с реални фирми, по хотелиерство с реални хотели, много ролеви игри за всякакви възможни ситуации. Не учиш просто как теоритично се фламбира или как се правят коктейли, а го правиш на практика. Имахме седмици на практики в ресторанта на хотела,където се помещавахме и по време на тези практики готвехме и сервирахме на останлите студенти и на преподавателите, като всеки път тренирахме различни техники - фламбаж, декупаж и всички там мурафети, които се практикуват из висококласните френски гастрономически ресторанти. Завършва се с 11 държавни изпита за френската специалност, от които зависи дали ще вземеш френска диплома и 3 държавни изпита, от които зависи дали ще вземеш изпитите за дипломата на НБУ. Изпитите са пред френска комисия, засягат целия тригодишен период на обучение, всички изучавани предмети и са както писмени, така и устни с практическа насоченост.
След като се дипломирах там, продължих още една година към НБУ, за да събера достатъчно кредити, за да мога да кандидатствам за Магистратура, тъй като след като направиха реформата и махнаха степента специалист, се оказах с диплома за Професионален Бакалавър, който е някакъв полу-бакалавър и не дава достатъчно кредити, за да се кандидатства за магистратура  . Завърших семестриално, останаха ми само държавните изпити -  само 2 броя този път, но междувремено заминах за САЩ и така стана, че не се върнах и сега отново уча тук 
Сега за тук да разкажа 
Уча в този колеж http://www.rlc.dcccd.edu/ , част от общността на колежите в Далас, които са 7 на брой.
Има страшно много интернешенъл студенти, преобладават азиатските, защото в този колеж има много медицински специалности, а тях явно това ги влече  .
Таксите за международни студентите, каквато съм и аз, са от порядъка на 350-400 долара за клас ( 1 клас обикновено е 3 кредита, за да мога да си поддържам статута, трябва да взимам минимум 12 кредита на семестър, или сметката е от порядъка на 1500-1800 на семстър. ). Ако си местен или с постоянен статут на пребиваване сумите са доста по-ниски 
Учебниците са доста скъпи ( 50-100 долара за учебник), но за това пък са страхотно направени и после лесно можеш да ги продадеш.
Базата е страхотна  , направо не е истина какви неща има, а дори не е някой известен колеж. В общи линии има всичко- компютри на всяко кюше, във всяка зала има мултимедия, всичко е достъпно за студентите с увреждания-улеснени за по всякакъв начин.
Има 30-тина сгради и всичко това е разположено в един голям парк, с много зеленина, има МИЛИОНИ катерички, езеро с фонтан, патици и костенурки, атмосферата е много приятна.
Можеш сам да си правиш графика, да взимаш каквито си поискаш класове, решаваш си сам, не ти го решава някой друг вместо теб, както е в Бг  . Можеш така да си направиш графика, че да ходиш само 2 дена на училище.
Международните студенти нямат право да работят ( единствено е позволено в рамките на колежа до 20ч. на седмица, но да се докопаш до такова място е почти невъзможно).
Начинът на преподаване е коренно различен от европейския и българския, поне това, което аз съм видяла и чула. И тук доста се учи...как с моя луд късмет все попадам на места, където ми скъсват ританките от учене, не знам.Имам още какво да разкажа за тук, но много дълго ми стана писанието и ще се ориентирам към приключване, ако има въпроси, ще се радвам да отговоря, но спирам да ви затормозявам, че в този дух мога да продължа до утре да си пиша  .
Който е успял да ме прочете, получава тиквен медал за смелост 

Я, сетих се да ви питам.
има ли нещо във вашите страни като "Ако не е с право от СУ, въобще не го викай на интервю" .
Т.е. някакви университети/колежи, които са си известни с дадени специалности и работодателите ги искат специално тях и се примиряват с въздишка на други кандидати 

Клерет, я, съвсем същото мисля за френската филология.  Само че аз успях да я докарам до 4ти курс. Само тия последните 3 литератури, вече ми се повръща от зубрене. Все някога ще ги мина, де.  Мен си ме влече филологията и лингвистиката, стига да не ме вкарваха в такива рамки и кутийки на мислене.   Те мен хич не ме обичат, защото  в знак на протест срещу системата, въобще не им ходех на упражненията и въобще не се трогвах от ниските оценки, които ми пишеха  Нйа-странното е, че все пак изкарах успех за българска магистратура, дори да ми пишат 3ки на литературите. Ама не ми се ще да се боря пак със СУ , поне със сигурност не и ФКНФ. НАй-много да уча една, докато мъжът ми събере опит, за да си намери работа в чужбина и да може да ме издържа, докато аз уча друга.   

Ммм не, Ео.
При нас, наример, медицината е  в топ 10 в целия свят, а психологията е топ 1 в САЩ, но това само вдига рейтинга на университета, не намалява възможностите за изява и реализация на останалите специалности - напротив.. Вдига рейтинга на общо основание с две думи.

И аз съм от неудовлетворените филоложки всъщност, но не се гордея с това и не го споменавам често. Учила съм английска филология в Пловдивския Университет, но след като още първата година ми предложиха асистентско място в катедрата (?! ), разбрах, че там няма да науча нищо друго, освен как прави шотове бармана на Безистен-а. И избягах. Разбирам ви добре, много рамкирано обучение, много зубрене ( ЛТЗ-та разни, старогръцки учих даже), а практиката и свободното мислене се свеждаше до един фен Джим Дей, който идваше веднъж-дваж седмично да си разходи сандалите с шушони и (по между другото) да си изкара часовете по разговор и граматика. 

Ще оспамя темата, не мога да се въzдържа 

Clairette, видях ти тортите в подписа. Невероятни са, идейни и много свежи. Това в кой университет/колеж го научи  ?

Котарана това с тортите ми е от един унивеситет " Бг мамма" не знам дали го знаеш 
 Еовин не знам дали ще продпочетат някой според университета, в който е завършил, но предполагам все пак, че ако се явят двама кандидати един от Харвард Лоу скуул. а другият с право от унивеситета в Небраска...мисля си, че ще предпочетат първия 
Иначе за френската филология мога до утре да си пиша  и само негативи - озлобени учителки стари моми, никаква мисъл при правенето на програмата. Не знам пруи теб как е, но с нас си правеха някакви експерименти, точно когато ме приеха решиха да правят някаква нова програма, според която първия семестър имахме 3 изпита, а втория десетина  , всичките важни и трудни  предмети ни ги бяха наблъскали в първата година...абе голяма недомислица.
Ева разкажи повече за тази специализация, допреди ти да споменеш, не бях чувала за такъ вариант. Всъщност мен нещо такова много повече ме устройва от това, което уча в момента, защото после искам да продължа за магистратура, а колежански дипломи не ми трябват- вече си имам няколко  , но както знаеш това малко по принуда го уча.