Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 14 юли 2005, 15:50 ч.

ОСИНОВЯВАНЕТО

  • 7 567
  • 36
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
Материалът е предоставен от GALATEIA


Какво е осиновявавето?
Осиновяването е добре обмислено, мотивирано и юридически  регламентирано действие на семейни или несемейни лица, които вземат решение да отглеждат дете, родено от други родители.
В основата на това човешко поведение стоят майчиният инстинкт и желанието на хората да станат родители.
Осиновеното дете има същите права както роденото от биологичните родители дете.
Във всички държави по света осиновяването е равносилно на раждането.

Кой прибягва към осиновяване?
Към осиновяване най-често прибягват семейства, които са преживели съвместно различно дълъг бездетен брак. Понякога единият от съпрузите има деца от първия си брак, но при втория му партньор това желание е останало неосъществено.
Има случаи, когато към осиновяване се насочват семейства, на които злополука или нелечима болест е отнела живота на единственото им дете.
Не са редки случаите, когато несемейни жени осиновяват деца.
У нас най-малък е броят на заможни семейства със свои деца, които желаят да осиновят дете, на което да осигурят дом, семейна среда и любов.

Кое е общото между осиновеното дете, осиновителите и биологичните родители?
Общото между осиновеното дете, осиновителите и биологичните родители е болката. При детето болката е от загубата на биологичните родители, които са го изоставили. При осиновителите болката е от невъзможността да имат биологично дете и да продължат рода си.А при биологичните родители болката е от невъзможността да отгледат детето си поради финансови или морални причини.

Какъв е най-честият мотив на българските осиновители за осиновяване на дете?
Най-честият мотив на българските осиновители за осиновяване на дете е силното им желание да станат родители.
След като са преживялли и преодоляли невъзможността да станат биологични родители, осиновителите след различно дълго обмисляне и обсъждане решават да изберат осиновяването като възможност да се сдобият с дете, което да отгледат, възпитат и дарят с родителска обич, така както, ако беше тяхно биологично дете.
Осиновителите осъзнават, че за детето те трябва да бъдат нещо повече от биологичните му родители, защото трябва да приемат и психологичните проблеми, които може да им създаде осиновеното дете при приспособяването в новото семейство и при разкриването на осиновителската тайна.

Кои са причините биологичните родители да изоставят децата си за осиновяване?
Най-често биологичните родители изоставят децата си за осиновяване по финансови причини. Това са бедни родители, които нямат средства за отглеждане на всичките деца от семейството.
Понякога причина за изоставяне на детето е житейска драма – изнасилване, извънбрачна връзка, когато родителите заклеймяват самотната майка и отказват да я приемат с извънбрачно дете.
По-рядко причина за изоставяне на детето е медицински проблем. При раждане на дете с вродена аномалия, независимо дали подлежи или не на оперативна корекция, биологичните родители най-често изоставят детето си.

Защо българските осиновители отказват да осиновят деца от ромски произход?
Българските осиновитеи отказват да осиновят деца от ромски произход, защото у нас е широко разпространен предразсъдъкът, че у ромските деца има генетически заложена склонност към извършване на престъпления, най-вече на кражби.
Показателен е случаят с американката, която идва в България, за да вземе осиновеното от нея дете от ромски произход. Преди да си замине, тя се разхожда в столичен парк заедно с детето и преводачката. Седят двете жени на пейката, а детето играе около тях. Неочаквано към тях се приближава полицай и казва да внимават, защото наблизо има ромче, което може да ги ограби. След като преводачката превежда какво е казал полицаят, майката се обръща към него с думите – Та това е моето дете, господине!

Какви са изискванията на българските осиновители към детето за осиновяване?
Към детето за осиновяване, българските осиновители имат изисквания за възрастта му, да е колкото се може по-малко бебе, за външния му вид, да е бяло и да прилича на тях, за семейния и етническия му произход, да е от млади, здрави и интелигентни родители и да не е от ромски произход.

Коя е подходящата възраст за осиновяване на дете?
Най-подходящата възраст за осиновяване на дете е възрастта около 5-6 тия месец след раждането, защото тогава се постига пълно емоционално приемане от детето и от осиновителите. От тази възраст детето създава лесни емоционални връзки с грижещия се за него възрастен и запечатва в съзнанието си образа на майката-осиновител като любим човек.
При осиновяването на дете след 3 година има трудности в осъществяването на взаимната емоционална връзка. Тук водеща е ролята на осиновителя, който трябва да отключи доверието и любовта на детето.

Кои са най-честите въпроси, които осиновеното дете задава на осиновителите си?
Най-честите въпроси, които осиновеното дете задава на осиновителите си след 9-10 година са – Как изглеждат биологичните ми родители – Как мога да науча как се казват и къде живеят – Ще мога ли някога да се срещна с тях и други
При отговор на въпросите на детето за биологичните му родители, трябва винаги да се говори с уважение, а не да се настройва детето срещу тях. За биологичните родители трябва да се каже, че са били добри хора, но са нямали възможност да се грижат за детето и затова са го оставили в Дома със съгласие за осиновяване. Конкретните данни за биологичните родители са засекретени в съда и съгласно българското законодателство е забранено да се огласяват.

Защо българските осиновители крият истината от осиновеното дете?
Българските осиновители крият истината от осиновеното дете, защото у нас обществото е нетолерантно както към осиновителите, така и към осиновеното дете. Обществото възприема невъзможността за биологично дете на осиновителите като белег на непълноценност и недъг, а изоставянето на дете от биологичните му родители – като белег на ненормалност.
В Западна Европа и САЩ на осиновяването се гледа като акт на благотворителност, който издига обществения престиж на осиновителите. Там осиновителска тайна не се пази, а детето от малко знае, че е осиновено и се чувства равнопоставено с другите деца.

Кой има право да разкрие на детето осиновителската тайна?
Над 95 процента от осиновените деца в България до края на живота си научават, че са осиновени. Най-често това става в неподходяща възраст и по неподходящ начин.
Особено неблагоприятно е разкриването на осиновителската тайна чрез отмъстителни и злобни бележки от чужди хора, съседски деца, съученици и други.
Осиновителите трябва да знаят, че разкриването на осиновителската тайна на детето е право само на тях и никой друг, освен тях, няма право да му я разкрива.

Коя е най-подходящата възраст за казване на детето, че е осиновено?
Най-подходящата възраст за казване на детето, че е осиновено е 5-6 година, защото в тази възраст детето не само разбира и осмисля, но и запаметява казаното.
Да се говори на детето за осиновяването на 2-3 годишна възраст е рано, защото тогава то няма да разбере за какво става дума.
Между 2-5 година е добре детето да се подготвя за обясняване на родителството, като му се разказват приказки за отгледани животни и птици. Разказва му се как кученце е отгледало котенца, как птица е отгледала пиле от снесено в гнездото и чуждо яйце. Така се нарушава представата на детето, че родителите са винаги и единствено само биологичните. Детето приема за родители тези, които са го отгледали и възпитали, а не тези, които са го създали.

Как родителите да кажат на детето истината, че е осиновено?
Казването на детето истината, че е осиновено, трябва да стане в подходящ момент и по подходящ начин. Разказва се на детето истината за осиновяването му под форма на красива приказка. Разказва се как биологичните родители са нямали средства за отглеждането му и затова са го дали в Дома за осиновяване. Осиновителите пък са нямали деца и затова са го избрали от там. То е било най-красивото дете, което е приличало на тях и те много са го обикнали. Разказва се как са пътували, как са ги посрещнали и как са отпразнували това прекрасно съббитие. Добре е да се покажат снимките, направени в деня на пристигането в дома на родителите му. А показването на специалното мече или зайче, което е било любимата му играчва в Дома, ще създаде връзката Дом-семейство и ще подсеща детето да посети мястото, откъдето е било избрано.

Коя е неподходящата възраст за разкриване на осиновителската тайна на детето?
Неподходящата възраст за разкриване на детето на осиновителската тайна е възрастта на пубертета. Казването на детето, че е осиновено след 10-12 година е закъсняло и може да предизвика психически стрес у детото. Тогава детето се чувства излъгано и обидено на родителите си, отчуждава се от тях, бяга от къщи, отказва да спазва приети в семейството правила, може да посегне на живота си.
Възможно е детето да не изпадне в криза и да се справи спокойно с разкритата осиновителска тайна, без да нарушава отношението към осиновителите си. Детето осъзнава, че не то, а осиновителите му имат проблем, дължащ се на невъзможността им да имат биологични деца, а биологичните му родителли имат финансов проблем и затова са го дали за осиновяване.

В кои случаи осиновителската тайна не трябва да се казва?
Осиновителската тайна не трябва да се казва, когато родителите са в процес на развод, защото разкриването и травмира двойно детето – от една страна с раздялата на родителите, а от друга – с невъзможността да се иднетифицира при новата обстановка. Детето се пита – Кой съм аз всъщност Този, който раздели родителите ми, или този, който няма произход и бъдеще.
Осиновителската тайна не трябва да се разкрива в предсмъртен час от осиновителите, които цял живот са я пазели. Казването на осиновителската тайна е двоен удар за осиновеното дете – от една страна загубата на родителя, а от друга истината за произхода му. Повечето от осиновените деца в тази ситуация изпадат в депресия.

При разкриване на осиновителската тайна, може ли да се използва невярното твърдение, че биологичните родители на детето са починали?
Не е добър вариант използването на невярното твърдение, че биологичните майка и баща на детето са починали и затова то е оставено за осиновяване. Така между осиновителите и детето застава една лъжа, а и детето може да се почувства виновно, че е останало живо. Освен това, когато порасне, осиновеното дете може да реши да потърси гроба на починалите си биологични родители.

Каква е професионалната съдба на осиновените деца в България?
Осиновените деца, като всички деца, най-често избират професионалния път на родителите си.

Лошият шанс на едно осиновено дете
Роднините на осиновителите, техните майки, бащи, братя, сестри непосредствено сед осивяването не са особено ентусиазирани, че имат внуче или племениче, което не е от тяхната плът и кръв. Но постепенно те се привързват към невинното дете и го приемат с обич като свое рождено внуче или племениче.
Докато осиновителите са живи и здрави, отношението на роднините към осиновеното дете е добро, но когато те умрат, в повечето случаи отношението към детето е лошо, най-често заради наслествени претенции.
За недопускане на трагични случаи в чужбина осиновителите предварително по съдебен ред уточняват кой да поеме родителските права над осиновеното им дете в случай на преждевременна тяхна смърт. Най-често това техни роднини или приятели, притежаващи необходимите родителски качества.

# 1
  • Мнения: 441
Във връзка с последните няколко изречения, някой би ли споделил нещо за създаването на попечителски фондове. Как става това и удачно ли е в случай на осиновяване да се създава такъв фонд?

# 2
  • София/ Баня Лука
  • Мнения: 1 690
Във връзка с последните няколко изречения, някой би ли споделил нещо за създаването на попечителски фондове. Как става това и удачно ли е в случай на осиновяване да се създава такъв фонд?



В България още не е разпространена практика, но малко по малко... Фондът е нещо подобно на застраховките, които едно време правиха родителите ни "Женитба" например, но в случая това е влагаш пари в една сметка, която е на името на детето ти, даваш право на някой да управлява тази сметка- счетоводители, адвокати, иневстиционни къщи най- често и определяш условията за това.

# 3
  • София
  • Мнения: 708
ми на мен ми се вижда малко странно това положение...
аз си мисля, че както по закон децата са си мои, не би трябвало при разделянето на наследството да има някакъв проблем..
нещо не ми е ясно..
нали са законни деца, т.е. с равно право за oнаследяване..защо да има проблем?

Последна редакция: пн, 25 юли 2005, 15:12 от Миленка

# 4
  • Мнения: 441
Ами Миленка, все си мисля, че ние сега сме на 36 години. Докато осиновим като гледам с каква скорост се движат нещата... не се знае кога ще стане. Няма да сме най-младите родители и ако нещо се случи с нас (не дай Боже) докато те са още малки да разполагат с наследство, да работят и т.н. искам да съм сигурна или по-точно да знам, че ще има кой да се погрижи за тях. Това си мисля, въпреки, че то малко нероден Петко Wink
Разбира се това се отнася и до неосиновените деца на по-възрастни родители. Нещо като застраховка, така си го представям.

# 5
  • София
  • Мнения: 708
ами да права си, абсолютно..
аз понеже си мислих, като умра на преклонна възраст 89г, да речем и наследството да си го делкат двата дзвера и така..ако не го похарча дотогава хехе
а за годините недей да си мислиш, че са много..мъжът ми е на 50г. и май не възнемерява скоро да умира..бебе гледа все пак..

да, принципно си права, ама недей толкоз черногледо..иначе има застраховки живот..

ти от софия ли си? защо ти се бави осиновяването? имаш ли претенции за произход, години и други

# 6
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Април,не така черногледо миличка!Какво са тези 36 г?В разцвета на силите си сте!Възрастни родители spam2Аз съм на почти 40г,мъжът ми е на 54г и мисля ,че сме си много добре  smile3503като възраст и т.н.При теб е разбираемо притеснението при положение ,че още сте без деца-това да ви е последният проблем миличка  love001Пожелавам ви скорошна радост в къщи-пълен дом със детски смях и рев smile3514/без него неможе/
А колкото до онаследяването-осиновените деца след като мине делото за осиновяване и влезе в сила решението на съда имат всички права като ваши родни деца!

# 7
Дано не прозвучи глупаво въпроса ми, но как да разбера дали наистина съм готова да си осиновя детенце? Вече 5 г. се опитваме да си имаме свое, но все не се получава. Започва да мисля за осиновяване, но не знам дали все още съм готова на това. Желанието ми да си гледам детенце е нетърпимо вече, но не знам дали ...
Моля ви, дайте ми съвет! Дали всичко идва от самосебе си - грижите , обичта,  привързаността...
Благодаря ви предварително!!!

# 8
  • Мнения: 441
Дидка, благодаря за пожеланията Grinning Миленка, чакаме от февруари, писахме, че искаме детенце до една годинка, без значение пол. Смятаме да заявим цялата страна, защото сега сме вписани само в 10 тина града близо до нашия. Не ми се иска да правя компромис с произхода и така...
Момичета, зареждате ме с оптимизъм и добро настроение  bouquet

# 9
  • Ispania
  • Мнения: 4 109
Ами Миленка, все си мисля, че ние сега сме на 36 години. Докато осиновим като гледам с каква скорост се движат нещата... не се знае кога ще стане. Няма да сме най-младите родители и ако нещо се случи с нас (не дай Боже) докато те са още малки да разполагат с наследство, да работят и т.н. искам да съм сигурна или по-точно да знам, че ще има кой да се погрижи за тях. Това си мисля, въпреки, че то малко нероден Петко Wink
Разбира се това се отнася и до неосиновените деца на по-възрастни родители. Нещо като застраховка, така си го представям.
Уф,дай и теб да поканя да дойдеш в Испания мила.Тук хората от 30 нагоре "запо4ват да живеят" а от 35 нагоре мислят за семейства.На теб оЩе даже ти е рано.Я се стегни  bouquet,какви са тези глупости.На испанците да не им е лошо ,един мнооооооооого голям процент от жените раждат след 35 а ти....=?????'Аз като бях в болницата 4ак по едно време ме хвана срам.Жената ,която беше в сьседната стая до мен имаше дьЩеря с една година по малка от мен Rolling Eyes.Така ,4е скьпа забрави тези глупости с вьзрастта Naughty.Ти си САМО на 36,имаш време за вси4ко и вси4ки.
Желая ти от Щастие и деца(дай боже някой ден) да не се отьрвеш   bouquet и пове4е положително мислене ,заЩото то ,Ще ти помогне в моментите на трудност. thumbsup

# 10
  • Мнения: 441
Благодаря и на теб Val  bouquetЕх, ти ме уцели - мечтая си за Испания, но...осъществяването на мечтите една по една. Аз също желая щастие на всички, а на Светулка - успех и не се колебай, сърцето ти ще ти подскаже, че си на прав път, ще видиш Simple Smile
Не знам за вас, но мен лятото и хубавото време ме зареждат с положителна енергия Grinning

# 11
  • Мнения: 810
Април, Вал е напълно права- възраст да си родител няма! Аз имам няколко примера около себе си. Също имам пример на възрастен човек, които има малко дете и бебе, съвсем нормален човек, не е кинозвезда или милионер. А кинозвезда като Анджелина Джоли, колкото и да ми е банален примерът- млада, вероятно здрава, си осиновява и просто...обича, като истинска майка.
Премахни тези мисли и успех в начинанието, вярвам, че ще дойде в къщата ви скоро едно прекрасно същество, което ще ви направи истински щастливи.  Grinning

svetulkata , аз може би не съм най-правдоподобния съветник, при положение, че нямам деца...но бих ти казала давай Simple Smile!

# 12
  • Мнения: 441
Благодаря още веднъж за подкрепата на всички newsm51, следвам пътя си и вярвам...

# 13
Дидка, благодаря за пожеланията Grinning Миленка, чакаме от февруари, писахме, че искаме детенце до една годинка, без значение пол. Смятаме да заявим цялата страна, защото сега сме вписани само в 10 тина града близо до нашия. Не ми се иска да правя компромис с произхода и така...
Момичета, зареждате ме с оптимизъм и добро настроение  bouquet
Здравей April,как вървят нещата при теб?Ако си спомняш, ние  от един и същ месец чакаме с теб. Аз направих това вписване в почти  цялата страна, но няма особен ефект. Ако искаш, пиши ми лично- Ан: miraan@abv.bg

# 14
  • Мнения: 441
Здравей, АН_1. Благодаря, че питаш, но все още нищо няма при нас. Чакаме. Дано скоро се похваля.
Писах ти Simple Smile



# 15
  • София
  • Мнения: 708
Желанието ми да си гледам детенце е нетърпимо вече, но не знам дали ...
Моля ви, дайте ми съвет! Дали всичко идва от самосебе си - грижите , обичта,  привързаността...
Благодаря ви предварително!!!

според мен си абсолютно готова..то привързаността се получава някак си от само себе си..колкото повече отлагаш, радостта е по-голяма, но се губи момента..ние бяхме женени 8г., когато ми дойде акълът в главата..действай..успех!

# 16
  • Мнения: 441
Миленка,  къде се губиш!

Децата ти са големи сладури Grinning

# 17
  • Мнения: 553
Желанието ми да си гледам детенце е нетърпимо вече, но не знам дали ...
Моля ви, дайте ми съвет! Дали всичко идва от самосебе си - грижите , обичта,  привързаността...
Благодаря ви предварително!!!

според мен си абсолютно готова..то привързаността се получава някак си от само себе си..колкото повече отлагаш, радостта е по-голяма, но се губи момента..ние бяхме женени 8г., когато ми дойде акълът в главата..действай..успех!

И аз бих искала да ви задам подобен въпрос. Не съм сигурна в себе си как ще приема осиновено дете. Все си мисля, че ще се чувствам непълноценна от това, че не съм могла да родя. Та затова искам да ви питам как се решихте на тази стъпка. Или аз съм ужасен човек, та не мога да се реша?

# 18
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
За какъв ужасен човек говориш ти  NaughtyРазбираемо е притеснението ти,особено ,ако си нямате деца!Как така" непълноценна,че не си го родила"?! #CrazyМиличка,покрай грижите и радостите около детенцето,когато все пак се замислиш че не си го родила,ще имаш чувството ,че винаги е било твое Heart EyesПовярвай ми -така е!Родител не се става само с раждането на едно дете,а с неговото отглеждане и възпитание,с тревогите и безсънните нощи,с радостите и успехите-всичко това ще те направи много по-пълноценен родител от тази,която по една или друга причина е родила и оставила детето си!
Смело и с много вяра в себе си чакай радостната вест за детенце bowuuи да се похвалиш тук  bouquet

# 19
  • Мнения: 553
Благодаря ти Дидка. Но ние още не сме решли дали да подадем документи за осиновяване. Някак имам чувството, че ако го направим все едно се отказваме да си имаме собствено дете. Надеждата умира последна, но никак не ми се иска да я загубя все още.
А и ме плаши въпроса дали ще се справя с такава отговорност. Все пак като си е твое е друго, а така все ще си мисля дали постъпвам правилно при възпитанието му, дали ако беше мое нямаше да постъпя другояче в една или друга ситуация, дали един ден ще се справя с въпросите му и ако не успея какво ще стане...

# 20
  • Мнения: 441
Някак имам чувството, че ако го направим все едно се отказваме да си имаме собствено дете. Надеждата умира последна, но никак не ми се иска да я загубя все още.
А и ме плаши въпроса дали ще се справя с такава отговорност. Все пак като си е твое е друго, а така все ще си мисля дали постъпвам правилно при възпитанието му, дали ако беше мое нямаше да постъпя другояче в една или друга ситуация, дали един ден ще се справя с въпросите му и ако не успея какво ще стане...

Това все едно аз съм го писала. Аз също не приемах дълго мисълта за осиновяване, не защото имам против, защото го възприемах като предателство към нероденото ми дете. Най-трудно ми беше да подам документи. Това стана преди година. Просто се отпуснах и преодолях страховете си, започнах да откривам един нов свят и с всеки изминал ден нетърпението ми да гушна детето си става все по-голяма! Куража си го давам сама, запознах се с хора, осиновили деца и в реалния свят, и тук. За мен това е безценно.



Желая ти повече вяра и сила!

# 21
  • Мнения: 553
Благодаря ти april. Сега се чувствам малко по-малко лоша, но не бих казала, че ми е лесно. А би ли споделила ти как преодоля тези мисли? Аз за сега не намирам начин за себе си.

# 22
  • Мнения: 441
Не съм се примирила и не ми е лесно. Всеки ден правя по  една малка крачка.  Решението да осиновя беше най-трудното решение в живота ми. Защото е осъзнато, защото е отговорно, защото ме накара всеки ден да откривам един нов свят. И да не се страхувам.

Подкрепиха ме най-близките ми хора. Подкрепиха ме познати, които вече са осиновили. Подкрепят ме и тук, във форума - огледай се и виж - това са страхотни, осъществени, щастливи хора. Родителството не е само да заченеш и родиш - знам, че ти звучи като заучена фраза, но е така. И съм убедена, че колкото е по-труден пътя, толкова ще е по-силна и сладка обичта към детето.

Писах ти на лични

# 23
  • Мнения: 772
Не съм се примирила и не ми е лесно. Всеки ден правя по  една малка крачка.  Решението да осиновя беше най-трудното решение в живота ми. Защото е осъзнато, защото е отговорно, защото ме накара всеки ден да откривам един нов свят. И да не се страхувам.

Подкрепиха ме най-близките ми хора. Подкрепиха ме познати, които вече са осиновили. Подкрепят ме и тук, във форума - огледай се и виж - това са страхотни, осъществени, щастливи хора. Родителството не е само да заченеш и родиш - знам, че ти звучи като заучена фраза, но е така. И съм убедена, че колкото е по-труден пътя, толкова ще е по-силна и сладка обичта към детето.

Писах ти на лични




А за мен това беше най-лесното решение. Ако може да се каже, че това е решение.

# 24
  • София
  • Мнения: 708
Миленка,  къде се губиш!
Децата ти са големи сладури Grinning


 Embarassed благодаря ти..

Все пак като си е твое е друго, а така все ще си мисля дали постъпвам правилно при възпитанието му, дали ако беше мое нямаше да постъпя другояче в една или друга ситуация, дали един ден ще се справя с въпросите му и ако не успея какво ще стане...


това въобще не е така...детето си е твое (родила или не) и го възпитаваш, както сметнеш за правилно

ако си вземеш куче, ще го обичаш, ще се грижиш за него, ще страдаш, ако то страда...а камо ли човешко същество

# 25
  • София
  • Мнения: 708
Смятаме да заявим цялата страна, защото сега сме вписани само в 10 тина града близо до нашия.

Не ми се иска да правя компромис с произхода и така...


извинявай, че те връщам към твой стар постинг
заявете цялата страна...

по повод произхода - нямам предвид мулатче или ромче, но турски произход на бебе, според мен даже е хубаво.

моля, не ме  #2gunfire

# 26
  • Мнения: 553
Все пак като си е твое е друго, а така все ще си мисля дали постъпвам правилно при възпитанието му, дали ако беше мое нямаше да постъпя другояче в една или друга ситуация, дали един ден ще се справя с въпросите му и ако не успея какво ще стане...


това въобще не е така...детето си е твое (родила или не) и го възпитаваш, както сметнеш за правилно

ако си вземеш куче, ще го обичаш, ще се грижиш за него, ще страдаш, ако то страда...а камо ли човешко същество

Цитат

И все пак детето не е куче и отговорнастта по отглеждането му е много по-голяма. Не е достатъчно да го храниш и обличаш, нуждите му не са само в чисто материален план. Кучето няма да те пита от къде е дошло например, нито ще реагира отрицателно като разбере, че е основено. Нито пък "доброжелатели" ще му намекват, че е непълноценно, защото е осиновено.

# 27
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Ох ,миличка ,немисли чак толкова в бъдеще време!Всичко си идва на мястото с времето!Повярвай ми!Аз,която имам две деца едно след друго родени,после осинових голямо момиченце на 5г и нещо,после пък родих отново-ами невиждам разлика,нечувствам разлика-и четирите си ги обичам еднакво и чувствам еднакво!Понякога съм се замисляла-ами няма друго ,различно чувство към "осиновеното"дете!В темата за бабините детинки тук пише за толкова много случаи,в които след осиновяването на детенце идва и така жадуваното раждане!След направеното добро идва и Божията Благословия,разбира се там ,където е възможно!Не е вярно,че ако си осиновите все едно се отказвате да имате свое/ или по-точно да родиш /дете!Сега мислите ти са единствено и само -дали ще забременееш,а при евентуално осиновяване психическата бариера ще отпадне,ще се отпуснете и двамата и чудото ще стане от самосебе си!Не се страхувай!Децата са като цветята-по-добре да се грижим за тях и им се радваме,а не да ги оставяме да вехнат без обич и топлинка по домовете Heart Eyes
Разбира се,това си е моето мнение!Всеки сам си решава!Каквото и да решиш-дано скоро да изпиташ майчиното щастие! newsm10

# 28
  • Мнения: 553
Дидка, много ти б лагодаря за успокоителните думи.
Права си за всичко. Просто имам чувството, че аз още не съм готова за тази толкова благородна стъпка и ужасно се страхувам дали ще се справя. Понякога даже си мисля, че ако осиновим дете само с мисълта, че това ще ни помогне един ден да си родим и наше, няма да е честно спрямо осиновеното дете. Ще бъде сякаш сме го използвали. Не че това ще го остави на заден план, но не знам тогава как бих се справила със собствените си чувства към двете деца. Сигурно си права, че мисля много напред, но не мога да взема такова решение ей така сякаш си взвмам куче или коте. Отговоността е голяма и ми трябва време да я осъзная и да се преборя със себе си, да съм наясно с чувствата си. Може би ако мога да го видя това дете, което ще го осиновим и да усетя как ще се чувствам с него, ще ми е по-лесно. Сега всичко това ми изглежда някак далечно и чуждо, сякаш не се случва с мен.
Май стана много дълго и объркано. Извинявайте. Просто имах нужда да си споделя мислите.

# 29
  • Мнения: 483
Моето мнение е, че то човек никога няма да е напълно готов за подобна стъпка. Важното е да подредиш правилно приоритетите си: Искаш дете на което да дадеш цялата тази любов която съм сигурна, че я има в теб или искаш това дете, но ако е родено от теб.  Ако ти приемаш решението за осиновяване като благородна стъпка от твоя страна, то при мен този момент липсваше. По скоро, сега след толкова години, си давам сметка, че това си беше чисто егоистично решение от моя страна. Исках това дете повече от всичко друго на света, независимо как и независимо от кого родено. Исках го за себе си, исках го за съпруга си и знаех, че ние двамата можем да му дадем много, а то ще ни даде всичко...Та да не се увличам в повече прикази, но времето минава и рано или късно трябва да вземеш решение. И друг път съм го писала тук, че никога няма да си простя, че чаках цели 11 години докато стигна до това решение....но пък ме успокоява мисълта, че съм чакала точно моя син.
Защо приемаш това решение за предателство спрямо още нероденото си дете.  Нито осиновяването е предателство, нито пък обезателно води до раждането на свое дете. Те нещата просто се случват в този живот. Гледай по смело на нещата и каквото и да решиш, ти желая да бъдеш щастлива Laughing  bouquet

# 30
  • Мнения: 553
Благодаря Бени,
Права си, че трябва да взема решение. Но никак не ми е лесно. Все пак ние опитваме от 3 години. Направо не знам как си издържала цели 11 години чакане. Аз имам чувството, че ако продължи това напрежение още малко и ще съм за лудницата  Twisted Evil, а не за гледане на дете, независимо дали е мое или осиновено. И това е още една от причините да се колебая дали ще се справя. Някак изчерпана се чувствам и даже ми минават едни мисли, които не са заразправяне... Единствено ме крепи мисълта, че и съпругът ми има нужда от мене. Ако не е той, не знам дали щях да се боря. И именно мисълта, че той заслужава да му родя негово дете ме кара да не го притискам с подаване на документи за осиновяване.

# 31
Моето мнение е, че то човек никога няма да е напълно готов за подобна стъпка. Важното е да подредиш правилно приоритетите си: Искаш дете на което да дадеш цялата тази любов която съм сигурна, че я има в теб или искаш това дете, но ако е родено от теб.  Ако ти приемаш решението за осиновяване като благородна стъпка от твоя страна, то при мен този момент липсваше. По скоро, сега след толкова години, си давам сметка, че това си беше чисто егоистично решение от моя страна. Исках това дете повече от всичко друго на света, независимо как и независимо от кого родено. [/b] Исках го за себе си, исках го за съпруга си и знаех, че ние двамата можем да му дадем много, а то ще ни даде всичко...Та да не се увличам в повече прикази, но времето минава и рано или късно трябва да вземеш решение. И друг път съм го писала тук, че никога няма да си простя, че чаках цели 11 години докато стигна до това решение....но пък ме успокоява мисълта, че съм чакала точно моя син.
Защо приемаш това решение за предателство спрямо още нероденото си дете.  Нито осиновяването е предателство, нито пък обезателно води до раждането на свое дете. Те нещата просто се случват в този живот. Гледай по смело на нещата и каквото и да решиш, ти желая да бъдеш щастлива Laughing  bouquet
        bouquetПоздравления Beny за неподправената ти искреност и откровеност!Дано те разберат всички, към които са отправени думите ти.Желая здраве, много радост и усмивки в дома ти!!!Ан

# 32
  • Мнения: 441
Ан, присъединявам се към теб в поздравите към Beny! Пожелавам на всички нейното щастие! Аз също не възприемам моето решение за осиновяване като благородна стъпка и в началото се обвинявах, че нещо не е наред с мен. Да дариш едно детенце с цялата си обич е най-прекрасното нещо, надявам се и мечтая тази обич да е взаимна. А това вече си е съвсем нормално, нали?

Ан, моля те, отвори си пощата, писах ти Simple Smile

# 33
  • Мнения: 553
Благодаря на всички момичета за мненията и пожеланията.  Simple Smile
Може би аз съм ненормална.  Embarassed А може би все още не съм наясно със самата себе си.  Sad
Извинявайте, ако съм ви обидила с нещо.  Embarassed
Явно трябва първо със себе си да се оправя, пък после да пиша.  Embarassed

# 34
Здравей мило момиче!Вдъхновена от посланията към теб от Бени и Април, реших и този път да ти пиша, за да ти кажа, че квалификациите, които отправяш към себе си, са най-малко неуместни:ти не си "ненормално" момиче, "по-странно" от останалите - просто си мислеща жена.Бих искала също да ти кажа, че най-важно е да решиш проблема за себе си. Така, както си задълбала в самообвинения, наистина току виж изпаднеш в депресия и усложниш още повече и личния си живот- в стремежа си непременно да родиш на съпруга си дете, не мислиш ли, че натоварваш обстановката с ежемесечни очаквания, притеснения и животът ти може да "натежи от напрежение". Следейки почти от година форума, пред очите ми израстнаха и се създадоха като истински жени много от участничките във форума - някои в началото се страхуваха от мига, в който ще ги видят с детето -сега те са зрели и щастливи в своето осъзнато очакване на събитието. Аз също очаквам този момент и съм щастлива, защото може би съм от малцината, които осъзнават, че ще бъдат избрани от детето си, ние сигурно сме предопределени да бъдем заедно и в момента взаимно се търсим. Дано по-скоро се срещнем.
Април, сърдечни поздрави, ще ти пиша!  bouquet

# 35
Аз са на 38 г. и много бих искала да си осиновя дете.Имаме да6теря на 18. 4акаме ве4е 5 години, ве4е взех да се замислям не само заради годините, но и заради стреса от 4акането, само които него е преживял не4знае какво е.Които иска да пи6е jija@abv.bg

# 36
  • На небето
  • Мнения: 5 522
Аз съм на 26г. имам свое дете, не сме заможни напротив, дори нямаме собствено жилище, но това не ни пречи да искаме да си осиновим дете. Искахме го и преди да се появи сина ни. Ще изчакаме още 2-3 години за да порасне бебо и възнамерявам да се заема с евентуално осиновяване.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт