Да се прибера ли с детето?

4ета темата от няколко дни и все се каня да пиШа и все не успявам .

Едва ли ние можем да ти кажем какво то4но да правиШ. Аз ли4но бих те посьветвала каквото и да предприемеШ вьв врьзка сьс сьпруга ти ВСИ4КО да е написано на хартия .Ако имате временна раздяла,той ПИСМЕНО да даде сьгласието си детето да е при теб.
На мен това заминаване за БГ с детето малко рисковано ми се вижда без да имаШ никакьв документ за попе4ителство ,ами ако утре каже 4е си му отвлякла детето?
Аз сьм разведена и зная,4е вси4ко най_добре се реШава по писмен пьт,така после няма недоразбрали и недоразбрани.

Момичета,
пак съм аз, Това за не развода ми се иска не за друго, а защото ме е страх като кажат съдебно решение. Тук във Франция толкова е прието че бащата трябва да вижда поне на 15 дена детето или да го гледа една седмица от две, и толкова разказват че дете без баща не расте добре, че все ме е страх да не би съдия да реши друго и бащата да се възползва от това. Знам, че е глупаво. Но дори да нямаме развод веднага, не искам да рискувам. Тук има възможност и за официална раздяла пак със установени условия, и документирана. И при такава раздяла, ако тя трае две години, автоматично може да се поиска и вземе развод. Легална е и раздялата по взаимно съгласие на родителите, с установени от тях условия. Но тогава знам че пак ще ми трябва документ доказващ съгласието  на таткото да се прибера. И искам да се започне леко без развод, само заради този глупав страх от съдии, психолози или какви не още помощи които предлагат тук. А аз си знам че нямам нужда от съвети на социални и психолози. И затова съм решила да мъкна съпруга в дружество за, викат му тука, семейно посредничество, които изслушват, съветват, и помагат за подготване доссието за раздяла или развод, което да е готово за подписване от адвокат и после за минаване пред съдия. Не вземам още среща само заради практична невъзможност.
Свършвам едни курсове средата на декември, и тогава ще мога да си освободя дни за разни срещи. Без да казвам на съпруга смятам да отида и в дружество за помощ с уридически съвети за жената.
Вярно е, че нищи не се знае занапред, и е рисковано да си тръгна така без никакво писмено съгласие, да, това е по рисковано от неразвод пре властите. Както да го мъдря, трябва ДЕЙСТВИЕ, и вече нямам търпение да започне всичко.
И, аз пак да си кажа, формуки БГ Мами, благодарение на тези разговори тук с вас, набирам много повече кураж.
Хиляди, милиони, милиарди целувки на всички ви.
Пак с благодарност,
                                             МсДушата

Според мойто скромно мнение, бидейки в сьщата ситуация, бих се развела, осьдила мерзавеца за издрьжка, получила 100 % родителски права над детето, сменила името на детето с моето фамилно и тогава беж в БГ. Е това е истината за мене. Ако страдаш от скрупули и " ората казаха" ще пропилееш други вьзможности , а времето лети . Не се лутай, не се ослушвай и не си мисли че ще му дойде акьл в кухата кратуна. Ако един мьж не знае да оцени жената до себе си, забрави....мьже като него с лопата да ги риеш- какво от това че ти е направил дете. Или искаш детето ти да расте около двама непьлноценни родители??? Единият не се прибира и спи по цял ден , а другият сломен и мизерен...

Dala,

много ми хареса последното изречение от поста ти. Съгласна съм за нуждата от правна изправност. Вече напредвам с това, че предупредих съпруга ми, че ще вземам среща в едно дружество което помага за съставяне досието за раздяла и развод.
Ако искам издръжка може и да не се съгласи да се прибера с детето. Гледам да съм дипломатична, за де не се озлоби. И не е лесно да си дипломатичен така, че после да не си кажеш че си глупав. Говоря за себе си, но много ме е страх да не би да си промени мнението и да не подпише да се прибера с детето. Та чакам за среща да видим какво ще ни съветват и какви ще са реакциите.
Искам, мога, действам, казват. Аз вече стигнах до третия етап, и си казвам че му се вижда краят. Дано да е така лесно както си го представям и желая.