Да ви е живо и здраво детенцето! 
Всичко лошо се забравя щом имаш най-прекрасното създание в ръцете си!
Всичко лошо се забравя щом имаш най-прекрасното създание в ръцете си!
- Публикувана: 10 ноем. 2008, 21:14 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2009, 15:50 ч.
Естествено раждане и тесен таз?
Първо честит бебок! Да бъде много усмихнато и здраво бебче!
Мен също ме вълнува как е протекло раждането, ако ти се разказва, разбира се и колкото ти се разказва (мен лично ме интересува всичко, което си готова да споделиш). Тъй като съм с по-тесен таз и при мен има опция за секцио, макар да е твърде рано да се каже. Все пак зависи и от размерите на бебето, пък и ми го мериха много в началото, от тогава до края със сигурност ще се разшири....Но все пак е хубаво човек да е информиран и да се поучи и от опита на другите.
Пожелавам бързо възстановяване!
Да бъде много усмихнато и здраво бебче!Мен също ме вълнува как е протекло раждането, ако ти се разказва, разбира се и колкото ти се разказва (мен лично ме интересува всичко, което си готова да споделиш). Тъй като съм с по-тесен таз и при мен има опция за секцио, макар да е твърде рано да се каже. Все пак зависи и от размерите на бебето, пък и ми го мериха много в началото, от тогава до края със сигурност ще се разшири....Но все пак е хубаво човек да е информиран и да се поучи и от опита на другите.
Пожелавам бързо възстановяване!
Много благодаря на всички за поздравленията!
Ето, 16 дни след неуспешно нормално раждане и успешно спешно секцио, събрах енергия да разкажа историята. Тя е доста поучителна, струва ми се, поне за мен. Поуката е - ако трима лекари ти казват едно и също, най-вероятно не е лошо да дадеш едно ухо на препоръките им. Сега ми е малко разклатена представата за дълга редица от неща -винаги съм смятала, че най-добре си познавам тялото и прочее, пък ето, че лекарите се оказаха по-прави
Накратко, постъпих с 1 см разкритие и ми дадоха хапче за предизвикване на раждането. Ако зависеше изцяло от мен, щях да си изчакам естествения процес. Обаче вече отиваше на преносване и лекарката рече, че колкото по-преносен, толкова по-калцирани кости и толкова по-невъзможно ще се очертае нормалното раждане. Беше единствената, която се съгласи да пробваме първо по естествените пътища, така, че си изсмуках хапчето и контракциите почнаха десетина минути след това. Разхождахме се напред-назад със съпруга ми по коридорите, около два часа, докато не пристигна лекарката и не установи 5 см разкритие. Не беше особено болезнено, казах си - а, не е страшно. При 7 разкритие обаче тоновете се влошиха доста, бебето си стоеше високо и лекарката спука водите, след което ми удариха атропин. Бебето моментално се почувства по-добре, обаче за мен лудницата започна. Часове и часове детето не слизаше надолу, аз кротко си припадах от болка на всеки десет минути след постигане на пълно разкритие и чаках да се роди. Ама не се роди, лекарката провери и рече - "Много сме далече от истината, ставай да се разхождаш, пък дано гравитацията помогне". Пробвах да се разхождам, падах, ставах, мъжът ми, горкият, на какво се нагледа ... По едно време лекарката пак се появи и я попитах дали всички раждания болят толкова и аз ли съм най-голямата лигла, че ми се струва чак дотам ужасно. "Не" - рече жената, "теб те боли повече от обичайното, щото напъните ти са безплодни, бебето не може да мине през тесните родови пътища и неестествено силната болка идва оттам". (Тя го обясни доста по-научно, де, аз преразказвам съвсем лаишки). "Е, щом не може да мине, кво точно чакаме" -попитах аз. "Да се умориш, да ти дойде акъла и да се решиш на секцио" - беше отговорът. Тоновете на сина ми си бяха на 6, явно затова не ми даваше зор.
Към този момент, моята съпротива беше тотално сломена. Какво ти - вече направо си мечтаех за секцио и не изпитвах грам страх. Е да, ама не. Нямаше свободни операционни зали и трябваше да чакаме още час и половина. За тях не искам да си спомням. За секциото - също.
Синът ми се роди свеж като краставичка.
За протокола - много великата лекарка ми отне възможността да съм й благодарна, задето ми помогна да се роди детето ми. Нерегламентирано ми поиска двойна такса - и за нормално раждане, и за секцио. Един вид, трудът й бил двоен. Тогава бях твърде замаяна и ошашкана и парите бяха платени. Сега, когато вече съм на себе си, не мога да я погна по съдебен ред за изнудване, защото нямам доказателства.
Ех, че дълго стана!
Та така, мили момичета! Най-нормалното нещо е да се съмняваме в компетентността на лекарите - нашето здравеопазване е ужасна лотария... но... ето че моите се оказаха прави. Успех на всички, очакващи децата си и - да знаете, не се притеснявайте, това, моето, е по-скоро изключение. В моята стая се изредиха 3 жени, родили за по 2 часа!
Ето, 16 дни след неуспешно нормално раждане и успешно спешно секцио, събрах енергия да разкажа историята. Тя е доста поучителна, струва ми се, поне за мен. Поуката е - ако трима лекари ти казват едно и също, най-вероятно не е лошо да дадеш едно ухо на препоръките им. Сега ми е малко разклатена представата за дълга редица от неща -винаги съм смятала, че най-добре си познавам тялото и прочее, пък ето, че лекарите се оказаха по-прави
Накратко, постъпих с 1 см разкритие и ми дадоха хапче за предизвикване на раждането. Ако зависеше изцяло от мен, щях да си изчакам естествения процес. Обаче вече отиваше на преносване и лекарката рече, че колкото по-преносен, толкова по-калцирани кости и толкова по-невъзможно ще се очертае нормалното раждане. Беше единствената, която се съгласи да пробваме първо по естествените пътища, така, че си изсмуках хапчето и контракциите почнаха десетина минути след това. Разхождахме се напред-назад със съпруга ми по коридорите, около два часа, докато не пристигна лекарката и не установи 5 см разкритие. Не беше особено болезнено, казах си - а, не е страшно. При 7 разкритие обаче тоновете се влошиха доста, бебето си стоеше високо и лекарката спука водите, след което ми удариха атропин. Бебето моментално се почувства по-добре, обаче за мен лудницата започна. Часове и часове детето не слизаше надолу, аз кротко си припадах от болка на всеки десет минути след постигане на пълно разкритие и чаках да се роди. Ама не се роди, лекарката провери и рече - "Много сме далече от истината, ставай да се разхождаш, пък дано гравитацията помогне". Пробвах да се разхождам, падах, ставах, мъжът ми, горкият, на какво се нагледа ... По едно време лекарката пак се появи и я попитах дали всички раждания болят толкова и аз ли съм най-голямата лигла, че ми се струва чак дотам ужасно. "Не" - рече жената, "теб те боли повече от обичайното, щото напъните ти са безплодни, бебето не може да мине през тесните родови пътища и неестествено силната болка идва оттам". (Тя го обясни доста по-научно, де, аз преразказвам съвсем лаишки). "Е, щом не може да мине, кво точно чакаме" -попитах аз. "Да се умориш, да ти дойде акъла и да се решиш на секцио" - беше отговорът. Тоновете на сина ми си бяха на 6, явно затова не ми даваше зор.
Към този момент, моята съпротива беше тотално сломена. Какво ти - вече направо си мечтаех за секцио и не изпитвах грам страх. Е да, ама не. Нямаше свободни операционни зали и трябваше да чакаме още час и половина. За тях не искам да си спомням. За секциото - също.
Синът ми се роди свеж като краставичка.
За протокола - много великата лекарка ми отне възможността да съм й благодарна, задето ми помогна да се роди детето ми. Нерегламентирано ми поиска двойна такса - и за нормално раждане, и за секцио. Един вид, трудът й бил двоен. Тогава бях твърде замаяна и ошашкана и парите бяха платени. Сега, когато вече съм на себе си, не мога да я погна по съдебен ред за изнудване, защото нямам доказателства.
Ех, че дълго стана!
Та така, мили момичета! Най-нормалното нещо е да се съмняваме в компетентността на лекарите - нашето здравеопазване е ужасна лотария... но... ето че моите се оказаха прави. Успех на всички, очакващи децата си и - да знаете, не се притеснявайте, това, моето, е по-скоро изключение. В моята стая се изредиха 3 жени, родили за по 2 часа!
Saule, съжалявам, че толкова болка и такова отношение се е наложило да изтърпиш... 
Радвам се обаче, че историята е с щастлив край!
Благодаря ти за разказа, със сигурност ще е от полза на такива като мен, ще използваме не само своя, но и опитът на други.
Пожелавам ти от тук нататък само прекрасни моменти с твоето мъничко съкровище!
Радвам се обаче, че историята е с щастлив край!
Благодаря ти за разказа, със сигурност ще е от полза на такива като мен, ще използваме не само своя, но и опитът на други.
Пожелавам ти от тук нататък само прекрасни моменти с твоето мъничко съкровище!
Здравейте! Бях със същите параметри за таз-2см. под нормата. Опитахме с моя доктор да родя нормално-така беше моето желание, но уви след близо 10ч раждане пак стигнахме до секцио. Бебо беше 3850, ако беше по-малък , вероятно щеше да стане. Та стигнах до извода , че освен размера на таза, има значение и размерите на бебо. От секциото никакви лоши последици, едва осещах някакво слабо придърпване в областта на разреза, но със сигурност не го определям като болка. Ако съм знаела, че така ще приключи раждането, още в началото щях да избера този начин-оперативния. Но при други обстоятелства , бих искала да му дам живот с личните си усилия. Късмет както и да бъде при теб!
За протокола - много великата лекарка ми отне възможността да съм й благодарна, задето ми помогна да се роди детето ми. Нерегламентирано ми поиска двойна такса - и за нормално раждане, и за секцио. Един вид, трудът й бил двоен. Тогава бях твърде замаяна и ошашкана и парите бяха платени. Сега, когато вече съм на себе си, не мога да я погна по съдебен ред за изнудване, защото нямам доказателства
Първо, благодаря че сподели подробно. И второ - съжалявам че са ти поискали нерегламентирано пари. Пари на ръка никога не се дават
Само на касата на болницата.Не се ядосвай от това, но мисля че сте имали възможност да я подведете под отговорност веднага. В най близкото РПУ търсите дежурния полицай, казвате му за искания от длъжностното лице /лекар/ подкуп и устройвате мероприятие с белязани банкноти.
Признателна съм на професионализма на лекарите затова което са учили, но пациентите може и да се наложи да изплащат дълга с години, а в техните джобове се трупат пари + заплата и стаж!
Като им е малко заплащането, защо си мислят, че нашето е достатъчно и достойно?!