Бихте ли се обидили ?

  • 7 070
  • 130
  •   1
Отговори
# 45
gergandi благодаря ти,изпреварила си ме споменавайки възпитанието.
Да така е,на тези които ми казват,че никой не ми бил длъжен ще отговоря,че прекрасно знам това.
Малко неща сме длъжни да правим ,но доста от тях правим заради възпитанието си и защото не живеем в гората а с хора.
Моето възпитание казва,че на гости не се ходи с празни ръце .Етикетът повелява да се носят цветя на домакинята за да и се изкаже уважение ,бутилка вино на домакина а ако има деца вниманието към тях е задължително за добре възпитания човек.
Това ,че на мен като домакиня не ми еподнесено цвете не ме обижда,но като майка ми домъчня за това пренебрежение към детето ми.
Или аз ,като възпитан човек трябва да съм в ролята на глупачката,която е приготвяла специална вечеря,сосове,аранжирала,подреждала (както всеки път за въпросната особа)а тя не го е оценила.Или аз съм длъжна да я посрещам в дома си?
Не не съм длъжна нали?
И пак казвам доста неща сме принудени да правим от възпитание а не ,защото закона го изисква.
И все пак ролята на глупачка някак не ми допада.
Не ми допада да купя бижутата за бала на дъщеря и (по нейн избор без значение цената ,като обикалях с нея по всички магазини ,защото девойката я е срам от продавачите,а тя да подхвърли на 2 годишното ми моченце един боклук,не ми допада до късно да избродирам перлички и цветя по шала на дъщеря и а тя да не напише една картичка,не ми допада да и поднасяме на рожденните дни маркови бижута (които тя си е поискала),има още много но няма смисъл,ясно е ,че така излизам в ролята на глупачката.Е криво ми е.

# 46
  • Мнения: 1 217
Сега се сещам едно старо гадже на леля ми как и подари кафеварка за Нова година,а тя цял живот не е близвала кафе Crazy hahaha Една кутия бонбони да беше взел.Разкара го мигновенно Mr. Green Той и без друго си беше един,с извинение за израза ожмуан... Mr. Green И къркаше,и стипца,та сам си подписа присъдата Simple Smile

# 47
  • Мнения: 4 784
Много бих се подразнила от такова отбиване на номера. И аз съм имала подобни случаи.

# 48
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 370
Моите деца се радват на всичко, малкият дори и на опаковките от подаръците, големият на най-елементарен ключодържател...
Не е важна цената на подаръка, жестът и фактът, че някой мисли за тях е по-скъп.

# 49
  • космополитно
  • Мнения: 941
Не, не бих се обидила. Просто човекът остава назад в класацията на значимите за мен хора- и не в случай, че е изолиран акт: възможно небрежността да е характеристика на даден индивид; възможно е той да не инвестира в подаръците, опаковката и начинът им на поднасяне такива мисли чувства и значение, каквито ние.... Пък си мисля, че не е изключено хора, които са добре материално(по принцип) да бъдат сварени в момент на липса на средства, време, грижи, дори депресивност и т.н...

# 50
  • София
  • Мнения: 958
Разбирам те добре. Познато ми е чувството ти и е напълно естествено да ти стане мъчно. Поне според мен. Има семейства и родове с много силни родствени връзки, обичат се, топли са един към друг, помагат си много и са загрижени. Има, обаче и противоположните примери - безразличие, студенина, формални отношения..........Причините са много - характери, грешки във възпитанието, лични слабости, зависти и какво ли още не.....

Радвай се на хората, които те обичат и ги радвай и ти! Това е, което помага......

# 51
  • Мнения: 789
Бихте ли се обидили ако някой подари на детето ви  Коледен подарък от магазините за един лев,при условие,че е човек с големи финансови възможности и е много близък роднина(ляля,която не е виждала детето повече от година)?
Бихте ли се обидили ако този подарък не е дори опакован,няма картичка а все пак става дума за Коледен подарък за дете?
Питам ,защото ми стана много болно не от стойността на подаръка ,детето ми има достатъчно играчки а от отношението към него и от това,че близък роднина сякаш отбива номера Sad
Дребнава ли съм,моля бъдете честни.


При това положение да, бих се обидила.

# 52
  • Мнения: 959
Прочетох цялата тема и всички дадени мнения...

Доколкото разбирам, обидило те е отношението на въпросната особа, а не самият подарък.
Може би, ти я чувстваш или поне би искала да я чувстваш по близка и сега си разочарована, защото си осъзнала, че ти и детето, особено детето не сте така важни за нея, както на теб, би ти се искало.
Разбирам те, тъжно е когато по някакъв начин почувстваш, че детето ти е пренебрегнато, но не можеш да промениш чувствителността на никой.
Направи  преценка за себе си, и не се раздавай прекомерно повече за въпросният човек.

# 53
  • Мнения: 4 187
Не ми се е случвало, не мога да преценя  Rolling Eyes. Сега си мисля, че не би ми пукало, но може да се окаже обратното  Confused.

# 54
  • Мнения: 4 629
Не бих се обидила. Не ми прави впечатление стойността на подаръка, а жеста

# 55
  • Мнения: 1 849
Малко неща сме длъжни да правим ,но доста от тях правим заради възпитанието си и защото не живеем в гората а с хора.

Наистина е трудно когато даваш без да получиш нищо насреща. Но децата не с виновни какви са им родителите. Каквото си направила то било за дъщеря й и хлапето със сигурност е било щастливо.

Може би не се изразих правилно, но ние не бива да правим нещата, защото очакваме да ни похвалят, да ни благодарят, да ни подарят нещо... Знам, че трудно, но разочарованието за теб и всички негативни емоции около него ти вредят на теб, а жената си е щастлива и не и пука. Няма да може да я промениш, дори да и кажеш колко си разочарована от нея. Хората са на различно интелектуално и душевно равнище, та със сигурност няма да бъдеш разбрана. Ще ти останат негативните емоции и одумването зад гърба ти.
Давай без да очакваш в замяна и повярвай ми, ще ти е много по-леко.
 Hug

# 56
Маги ти явно си по благороден човек от мен или не си била в моята ситуация.
Аз няма да продължа да давам (не на дъщеря и,която не е хлапе а е 2 години по малка от мен,въпросната леля е 22 години по възрастна от мен)ще изпратя лелята в Б група,защото не ми харесва да съм в ролята на глупачката.

# 57
  • Мнения: 284
Или аз ,като възпитан човек трябва да съм в ролята на глупачката,която е приготвяла специална вечеря,сосове,аранжирала,подреждала (както всеки път за въпросната особа)а тя не го е оценила.Или аз съм длъжна да я посрещам в дома си?
Не не съм длъжна нали?
И пак казвам доста неща сме принудени да правим от възпитание а не ,защото закона го изисква.
И все пак ролята на глупачка някак не ми допада.
Не ми допада да купя бижутата за бала на дъщеря и (по нейн избор без значение цената ,като обикалях с нея по всички магазини ,защото девойката я е срам от продавачите,а тя да подхвърли на 2 годишното ми моченце един боклук,не ми допада до късно да избродирам перлички и цветя по шала на дъщеря и а тя да не напише една картичка,не ми допада да и поднасяме на рожденните дни маркови бижута (които тя си е поискала),има още много но няма смисъл,ясно е ,че така излизам в ролята на глупачката.Е криво ми е.
Сигурно и аз бих се чувствала като теб, въпреки че от години се опитвам да се "превъзпитам". Донякъде мисля, че съм успяла, защото проумях, че тези подробности, които описваш не се правят и не са знак на възпитание (вечерите, ходенето по магазините) - те са проява на твоето отношение и ти явно искаш да покажеш своето отношение като ги правиш. Ако ги правиш, за да получиш същото отношение - не е това начинът. Тоест научих се да правя нещата така, както ще ми е приятно, а не защото така трябва или така се очаква.

 Така че ако не ти е приятно каквото правиш - недей да го правиш, спести си усилията и направи минималното - това е "по възпитание". Зълва ти е направила точно това - "по възпитание" трябва да донесе подарък, е - донесла е. Това, което ти си разбрала е, че няма никакво отношение към детето ти и това те е подразнило. Ами - няма! Поне е ясно. Дали голям подарък, хубаво опакован щеше да ти покаже това - нямаше. Но сега си мислиш, че е по-добре да е донесла големия подарък - да прояви отношение. Добре де, ама нейното отношение е такова. А ти сякаш предпочиташ тя да го прикрие. Хубавото от цялата история е, че ти си наясно и си освободена от необходимостта да правиш неща, които твоето възпитание ти налагат. Понеже съм отраснала в семейство с различни култури - ще ти кажа "възпитанието" е твърде относително нещо, но това, което се цени е отношението, вниманието и някак си всяка култура много ясно разграничава едното от другото.

# 58
  • Разград
  • Мнения: 2 102
Бих се подразнила от такова "внимание"!
Понякога и децата ми са получавали подобни неща от доста близки роднини.

# 59
  • Мнения: 24 467
Да се обидя- определено не бих, бих си направила изводи за човека, който ни приема твърде повърхностно и просто не бих била близка с него- толкова. Чак пък да се обидя- Боже, че защо? Хора има всякакви.  Когато считам, че някой има несериозно или неприемливо от моя страна отношение към мен /включително и към близките ми/, просто се отдалечавам и толкова.

Общи условия

Активация на акаунт