Да така е,на тези които ми казват,че никой не ми бил длъжен ще отговоря,че прекрасно знам това.
Малко неща сме длъжни да правим ,но доста от тях правим заради възпитанието си и защото не живеем в гората а с хора.
Моето възпитание казва,че на гости не се ходи с празни ръце .Етикетът повелява да се носят цветя на домакинята за да и се изкаже уважение ,бутилка вино на домакина а ако има деца вниманието към тях е задължително за добре възпитания човек.
Това ,че на мен като домакиня не ми еподнесено цвете не ме обижда,но като майка ми домъчня за това пренебрежение към детето ми.
Или аз ,като възпитан човек трябва да съм в ролята на глупачката,която е приготвяла специална вечеря,сосове,аранжирала,подреждала (както всеки път за въпросната особа)а тя не го е оценила.Или аз съм длъжна да я посрещам в дома си?
Не не съм длъжна нали?
И пак казвам доста неща сме принудени да правим от възпитание а не ,защото закона го изисква.
И все пак ролята на глупачка някак не ми допада.
Не ми допада да купя бижутата за бала на дъщеря и (по нейн избор без значение цената ,като обикалях с нея по всички магазини ,защото девойката я е срам от продавачите,а тя да подхвърли на 2 годишното ми моченце един боклук,не ми допада до късно да избродирам перлички и цветя по шала на дъщеря и а тя да не напише една картичка,не ми допада да и поднасяме на рожденните дни маркови бижута (които тя си е поискала),има още много но няма смисъл,ясно е ,че така излизам в ролята на глупачката.Е криво ми е.