Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 2 172
Започвам с уговорката, че няма да се наричам осиновител.Използвам думата само за уточняване. Иска ми се да имаме тема в която да пишем за нашите чувства.

Не за тези на децата, за първичната рана, за атачмънта, за биотата,или на баба им хвърчилото, а за НАС.
Няма да ми бъдат интересни писания точно в тази тема на други, неосиновители.

Ще ми бъде интересно да чета ВАШИТЕ  писания.

# 1
  • Мнения: 2 172
Та започвам за моите изводи тези дни.
Не искам да се чувствам провалил се родител, а се чувствам така. Добър родител съм на децата си. И въпреки всичко се чувствам виновна за едното от тях (вие си знаете за кое).От другото получавам цялата любов и привързаност на света, а от това-трохи от трохите. Не казвам, че е виновно. Споделям, че се чувствам провалила се в опитите си да отвърна адекватно на отблъскването му. И вероятно отблъсквам.
Е, това е, накратко.
Може би като съм наясно с това , ще ми е по-добре. Иначе плащам със здравето си.

# 2
Ей не спряхте да мрънкате бе!!!

Има 20 теми за мрънкащи осиновители. Защо ви е още една?

# 3
  • Мнения: 2 123
Аист, прощавай, че се намесвам - нямам дете в т.нар. проблемна възраст  Rolling Eyes, което само по себе си е голямо напрежение. Но си мисля... Ако щерка ти знае/предполага/има съмнения, че е осиновена, а вие все още не сте провели разговор по темата, мисля, че няма да те допусне и все повече ще се отдалечавате... Вероятно мнението ми е напълно неадекватно, просто го приеми като предположение - ако искаш да получиш любов и доверие - отговори със същото...

Моля да ме извиниш още веднъж  bouquet

# 4
  • Мнения: 2 172
Не се извинявай. Аз също мисля, даже вчера, че е крайно време да говоря с нея.Само , че ми идва музата все в моменти, когато това ще се възприеме като отмъщение за нейното поведение.В момента са изострени отошенията.
И съм малко песимистично настроена, че един разговор за това , ще ликвидира годините отчужденост.

# 5
  • космополитно
  • Мнения: 940
quote author=Аист link=topic=348750.msg9269010#msg9269010 date=1227115580]
Не се извинявай. Аз също мисля, даже вчера, че е крайно време да говоря с нея.Само , че ми идва музата все в моменти, когато това ще се възприеме като отмъщение за нейното поведение.В момента са изострени отошенията.
И съм малко песимистично настроена, че един разговор за това , ще ликвидира годините отчужденост.
[/quote]


Безспорно няма да ги ликвидира, но ще е ново начало- иска ми се да вярвам на обръщането Ви една към друга. Добре си направила, че си отложила разгоора, когато си усетила, че ситуацията не е подходяща... Самия факт, че тук отваряш тема за лични чувства и преживявания ме навява на мисълта, че от там и така трябва да почнеш: какви мисли, тревоги, страхове, трепети и емоции (не само негативни) имаш за НЕЯ...Даже може да е добър подход да й споделиш/припомниш най-силните ти позитивни преживявания с нея..

Животът непрекъснато ни дава шансове да реализираме намеренията си: ако пропуснем един шанс, често ни се дава последващ... Та не форсирай разговора- когато му дойде времето ще се случи спонтанно, като от само себе си...Hug


А иначе по темата: Нещата при мен, такива, каквито са- са спокойни. Осиновяването е акт, останал зад гърба ни, но все още много силно емоционално зареден в душата ми. В смисъл, че всред приятели още с вълнение разказвам за преживяванията си около него (когато стане на дума)....

Детето ми знае и не знае: знае, че ме е изчаквало, докато го открия, че винаги съм си мечтала за нея и съм страшно благодарна на "БоДородичка", че ми е помогнала да я открия.... "Пробутах" на няколко пъти думата:"осиновила", но те е само дума за НЕЯ не предизвикваща емоции. Никога не съм си позволила  да употребя негативно натоварената и занапред имам намерение да е така: "Изоставена"....

Въвела съм нещата като просто и естествено развитие: Тя е била дете, което е очаквало майка си, а аз съм била жена, която е очаквала детето си и е тръгнала да го търси. Така Тя се е сдобила с майка, а аз -с дъщеря и занапред винаги ще бъдем заедно... Знае и, че я родила друга майка (тя я определи така) и това засега също се възприема като естествен вариант...

Засега се радвам на спокойно, ведро, комуникативно и хиперприказливо и пеещо дете, в поведението, на което няма и намек за първите му две самотни и травматични години в институция...

Аз съм също съм спокойна в настоящето и никакви терзания не ме измъчват, които бих определила като на осиновител....

 Често се чудя защо все още чета и пиша в този форум и мисля, че отговора е в това, че това е първия ми форум и вече разпознавам хората в него като индивиди, със свои специфики-отделно, че с някои успяхме и да се запознаем и в реалния ни живот...

Единствения ми семпъл и контролируем страх е, от пубертета й, но както съм казвала отлагам да мисля за него за като му дойде времето... И тайничко се надявам ТЯ да е от редките явления на девойка в  пубертет без сътресения... newsm78

Последна редакция: чт, 20 ное 2008, 00:30 от Venecias

# 6
  • Мнения: 1 624
Аист, хубава идея- за темата. Още по-добра е идеята да говориш с дещеря си.Според мен обаче не трябва да се отлага непрекъснато. Ако си решила да говориш ти трябва да си готова винаги и да чакаш момента.
По темата моите мисли се прeпокриват с тези на Venecias.

Засега се радвам на спокойно, ведро, комуникативно и хиперприказливо и пеещо дете, в поведението, на което няма и намек за първите му две самотни и травматични години в институция...

Аз съм също съм спокойна в настоящето и никакви терзания не ме измъчват, които бих определила като на осиновител....

 Често се чудя защо все още чета и пиша в този форум и мисля, че отговора е в това, че това е първия ми форум и вече разпознавам хората в него като индивиди, със свои специфики-отделно, че с някои успяхме и да се запознаем и в реалния ни живот...

Единствения ми семпъл и контролируем страх е, от пубертета й, но както съм казвала отлагам да мисля за него за като му дойде времето... И тайничко се надявам ТЯ да е от редките явления на девойка в  пубертет без сътресения... newsm78


Иначе все повече и повече виждам и констатирам с радост, че  за много голяма част от хората около мен осиновено дете не означава нищо по-различно от другото дете. И това не са само близките ми. А нови хора, които срещам . И това ме радва. 
Знам,че детето  ми все още не осъзнава напълно акта на осиновяването. Допускам развитие в тази посока. Времето ще покаже накъде.
Аз вярвам, че всички ние сме щастливи заради времената в които живеем, заради инфото, което имаме и което ни помага.

# 7
  • Мнения: 256
Поздравления на Аист за темата.Чета този подфорум непрекъснато.
Аз съм небиологична мама два пъти.Баткото е на 12, а малката на 6 години.
С него сме заедно от бебе, а с нея от миналата година.
Нещата такива каквито са:Те са прекрасни деца!
А аз дали ще се справя?

# 8
  • Мнения: 2 084
Пубертета ще отшуми един ден.   bouquet
Само да издържиш.

# 9
  • Мнения: 286
Честно да си кажа, не ми се мисли какво ще бъде по-натам в проблемните възрасти на сина ми. Надявам се разбира се, всичко да ОК.
На този етап съм го въвела в темата дотолкова доколкото му разбира главичката. Говорили сме си неведнъж затова, че го е родила друга ЖЕНА, не майка - защото майката е само една и това съм аз. Аз съм го търсила дълго и съм го намерила накрая и му благодаря за търпението, което е имал, за да ме изчака в онези ненормални условия.  Просто Господ е предопределил за нас трудния начин да се съберем.
Във всичко това съм твърдо убедена, както и за това, че децата ни избират нас.
Предполагам, че темата ще се разширява и допълва в годините, но вече не считам за нужно да я вадя често на дневен ред. Когато има нещо, което го вълнува, той сам ми задава въпроси и аз отговарям.
Моята задача я виждам така: да го имплантирам така в обществото, че да не се чувства различен и да намери мястото си в живота.
А не ми се мисли за по-натам, защото се старая да се наслаждавам на всеки един миг радост и щастие, които синът ми ми дарява, а те не са никак малко. Благодаря на Бога за тях.

# 10
  • Мнения: 2 172
Моята задача я виждам така: да го имплантирам така в обществото, че да не се чувства различен и да намери мястото си в живота.
А не ми се мисли за по-натам, защото се старая да се наслаждавам на всеки един миг радост и щастие, които синът ми ми дарява, а те не са никак малко. Благодаря на Бога за тях.
Туй за имплантацията...трудна работа....ако е решил сам да не се имплантира Simple Smile

# 11
  • Мнения: 286
Моята задача я виждам така: да го имплантирам така в обществото, че да не се чувства различен и да намери мястото си в живота.
А не ми се мисли за по-натам, защото се старая да се наслаждавам на всеки един миг радост и щастие, които синът ми ми дарява, а те не са никак малко. Благодаря на Бога за тях.
Туй за имплантацията...трудна работа....ако е решил сам да не се имплантира Simple Smile
Да, права си! Ако примерно реши да се самосъжалява...
Но ние действаме на принципа - правим каквото трябва, пък да става каквото ще!

# 12
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Наскоро имахме дълъг разговор по телефона с наши приятели, които емигрираха преди 11 години. Така се случи, че по едно и също време с тях започнахме живота си почти от нулата. Та с мъжа ми си правехме равносметка и се питахме, не беше ли по добре и ние с тях да заминем тогава.
И първото, за което се сетих, беше: ако бяхме заминали, в живота ми нямаше да ги има Иван и Албена. Може би е щяло да ми се случат много други неща, но тях нямаше да ги има... Е, това е - аз не мога да си представя живота без точно тези две деца. Това наистина са моите деца, с всичките им болки и терзания, радости и успехи. Те са смисъла на живота ми откакто се появиха в него.
Какви изпитания ни е подготвила съдбата не знам. Знам, че когато една жена стане майка, независимо по какъв начин, първата й грижа винаги са децата. Знам, че съм готова да вляза в огъня за тях или заедно с тях, ако се наложи.

# 13
  • Русе
  • Мнения: 8 130
Gankata   Hug

# 14
  • Мнения: 2 172
Коледа наближава.Не искам да си спомням миналата.Тежка, празна. Без нея вкъщи.
Искам да си спомня, че пак около Коледа преди много години ни се обадиха за нея.След погребение- надежда за щастие.
И за толкова много години се научих (надявам се Confused)да не вярвам на думи и да си казвам и това ще мине.Но миналата Коледа си казвах-време, време ни трябва и това да мине, да оживеем.
Почти съм сигурна, че щом преживея пубертета ще съм безсмъртна Wink

ПП с една дума искам да кажа, че ми е хубаво, справяме се вече с пубертета Grinning

Последна редакция: сб, 20 дек 2008, 22:08 от Аист

# 15
  • Ruse, Bulgaria
  • Мнения: 883
Аист, спомням си колко притеснена беше по това време миналата година.
Радвам се за вашата сегашна, различна Коледа  Hug

# 16
  • Мнения: 2 172
Да,.....казахме й....., сега сме по-близки от всякога Hug

# 17
  • Мнения: 6 920
Аист, страхотна новина! Hug

# 18
  • Мнения: 1 624
Аист, радвам се за теб, за нея, за вас! Hug

# 19
  • космополитно
  • Мнения: 940
Да,.....казахме й....., сега сме по-близки от всякога Hug

  Rolling EyesБраво! Поздравления! Не мога да повярвам (за вътрешната си реакция-сякаш камък падна от плещите ми!) Изглеждаше толкова сложно, трудно, невъзможно...., а звучи толкова просто, естествено, логично, честно, справедливо!... Атя?...а, Вие?...

Убедена съм, че отворили нова страница на взаимоотношенията си : на спокойствието, на взаимното доверие и сигурност...Толкова се вълнувам! Cry...

И толкова съм обнадеждена, чувайки вербализирани собствените си вярвания и надежди:

... и да си казвам и това ще мине.....време, време ни трябва и това да мине, да оживеем.
Почти съм сигурна, че щом преживея пубертета ще съм безсмъртна Wink

ПП с една дума искам да кажа, че ми е хубаво, справяме се вече с пубертета Grinning

Браво, още поздравления! Аист, това е страхотна победа! Ти си първата майка, която срещам тук преодоляваща затрудненията и предизвикателствата на една особена възраст за децата! Та на нас ни предстоят твоите "трепети", а ти вече си експерт!

Боже: 2 в 1- и казали й и "тръшнали " пубертетското своеволие... Браво!   bouquet Hug

# 20
  • Мнения: 367
Аист, много се радвам за вас! Дано всички тревоги са останали в старата година!

# 21
  • Ruse, Bulgaria
  • Мнения: 883
Аист,  Hug

# 22
  • София
  • Мнения: 9 391
Ами какво да ти кажа, Аист, честито - започвате нова глава от живота си. Добра, лоша, важното е, че Голямата Тайна вече я няма.

# 23
  • Мнения: 2 123
Честито ново начало   bouquet

# 24
  • Мнения: 3 246
Аист Hug

# 25
  • Мнения: 1 669
Аист,   bouquet

# 26
  • Мнения: 2 172
Боже: 2 в 1- и казали й и "тръшнали " пубертетското своеволие... Браво!   bouquet Hug
LaughingКакто казва моят приятел Норбеков "2 в 1-шампоан с климатик" Laughing
Уф ,ама аз не съм майка героиня. Дано не ви се налага да минете през това, което минахме ние. Нека да са само пуберски своеволия. И Господ да ви пази!
Наистина- станат ли 10 клас се променят, улягат.Преди година не ми се вярваше , че този ден ще настъпи.Е,идва, не губете надежда.
Не знам как щях да се справя без вас!  bouquet
За сега няма въпроси, но ще дойдат един ден , предполагам.
Че камък ми падна, вярно е.

# 27
  • Мнения: 2 084
Аист  Hug

# 28
  • София
  • Мнения: 690
Аист, скъпа, и от мен една голяма  Hug
Вече само хубави неща да ви се случват!

# 29
  • София
  • Мнения: 677
Аист, Hug
Наистина духовната връзка сега между вас е още по-силна,казвам го от опит.
Всичко най-добро от тук нататък.

# 30
  • Мнения: 625
   С пубертетите е ужасно , и аз се надявам на улягане ,ама... Rolling Eyes
Аист, поздравление ,че сте казали, представям си го като " приземяване" - не всичко ,което хвърчи ,се яде  Whistling
     Много се радвам ,сигурна съм ,че изпитваш удовлетворение и радост!!! Hug

# 31
  • Мнения: 2 172
Явно ми е време за изкопаване.
Пак съм вещицата.Току-що, ато забраних нещо, истерията завърши-ти даже   не си ми истинска майка!Мислех, че това са думи само на 5-годшно дете! Но не би, на 16- също е начин за манипулиране или не знам какво. #Cussing out #Cussing out #Cussing out

# 32
  • Мнения: 2 084
Ми, че не е ли право детето. От всички телевизии обясняват за истинските родители. Все капацитети се изказват. Ние сме някакви осиновители.
Тя  си изживява болката като 5-годишна. Затова май като малки е по-лесно... Ще се справите - най-страшното за вас мина. Hug

# 33
  • Мнения: 2 172
 smile3518

# 34
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
А 5 (почти 6)-годишните в къщи при всяко повишаване на тон (напр. 5-то напомняне за преобличане след връщане в къщи) отговарят: Ето, значи не ме обичаш! Каква майка си ти!

# 35
  • София
  • Мнения: 7 089
Аист, спокойно. и аз преди малко чух - аз си нямам семейство, сама съм.
А си знае, че си е родена от мене. Но нали трябва да ни разтревожат, трябва да им отстъпим и да стане на тяхната - както са си наумили в момента. Това, че дъртата няма да спи и ще го преживява, че ще губи нервни клетки, че утре пак заради тях ще стане в 6 и ще отиде на работа - подробности.
А за твоето момиче - като стане майка ще разбере, че ти си му единствената, няма друга.
Ще се осъзнаят диванетата.

# 36
  • Мнения: 3 672
Споко, а моят син иска да ме сменя с една мама Мая от детската градина. Ама аз не й ща детето на тази мама Мая, та това му обяснявам от две седмици. Да им се не види на тези в детската градина не може ли да казват "майката на този или майката на онзи". Сега трябва да изяснявам на детето, че ние не работим майки за заплата и не си сменяме децата. Тъкмо разбра какво е майка и че е различно от лелките в дома и тези тъпи шопи ни разбръкаха понятията. На всичкото отгоре и на диалект говори вече и по цяла вечер се учим да говорим правилно.
Пфуууууууууууу!!!

# 37
  • София
  • Мнения: 9 391
Споко, а моят син иска да ме сменя с една мама Мая от детската градина. Ама аз не й ща детето на тази мама Мая, та това му обяснявам от две седмици. Да им се не види на тези в детската градина не може ли да казват "майката на този или майката на онзи". Сега трябва да изяснявам на детето, че ние не работим майки за заплата и не си сменяме децата. Тъкмо разбра какво е майка и че е различно от лелките в дома и тези тъпи шопи ни разбръкаха понятията. На всичкото отгоре и на диалект говори вече и по цяла вечер се учим да говорим правилно.
Пфуууууууууууу!!!
Абе, Кудку, вие вървите усилено по нашия път - моя упорито си търсеше някъде към 6-8 месец след идването в къщи, друга майка - все се заглеждаше, все избираше и все ми викаше, че не искал аз да съм му майка. Та поне съм подготвена за пубертета. Сега, обаче ми прави четки - "Мамо, много си хубава, мамо, много си добра, мамо, хубавица си ти, мамо, ти си много умна, мамо, ти си най-добрата и хубава мама..." Абе дойде време мед да ми капе на сърцето  Laughing

# 38
  • Мнения: 3 672
Ами аз мисля да говоря с учителките в детската градина, че майките на другите деца за моето са или лели еди-кои си или пък да го учат, че си имат имена, но не са мами. Той си има една мама. Аз за моето дете не съм мама Цвети, а мама. Ми дразня се, не на детето, а на тъпите им селски навици.

# 39
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Той и моят юнак се опита да казва мамо на други майки в Детската преди 2 години. А пък в самото начало на всички мъже викаше "тате". Даже в доста конфузни ситуации сме попадали. Сега пък Албена е на вълна всички мъже да са "тате".

Споко, с малко обяснения минава...  Hug

# 40
  • Мнения: 2 172
Не , че "истинска" майка нямаше и сама да го използва, но го чу наистина в "онова" предаване, първото, що ли я извиках да гледа, с мойте камъни по главата на "неистинската" й майка.

# 41
  • София
  • Мнения: 9 391
Ами аз мисля да говоря с учителките в детската градина, че майките на другите деца за моето са или лели еди-кои си или пък да го учат, че си имат имена, но не са мами. Той си има една мама. Аз за моето дете не съм мама Цвети, а мама. Ми дразня се, не на детето, а на тъпите им селски навици.
Не мисля, че са виновни учителките в детската. По-скоро мисля, че в някакъв период осъзнават, че могат вече да имат майка и почват да избират - нещо от сорта "що не си намеря друга, тази се кара, пък другата не се кара.". Между другото и ние възприехме тази тактика - или по име или наблегнато "майката на ......., която е негова майка, не твоя.". Отминава, Кудку, просто не се връзвай, но знам че боли. От друга страна имаше едно момиченце в нашата градинка - биологично, но с детегледачка, което ми викаше на мен "мамо", гледайки от Исак. Нашия като се ядоса, като започна да й се кара - майтап голям, май тогава осъзна, че не само той може да си избира майката, но и друго дете може да си избере майка му за майка...
Кудку, а не е ли тръгнал още да си стяга багажа и да се изнася при друга майка?
На мен ми е смешно сега, но като се сетя, колко сълзи съм изревала тогава... Hug

# 42
  • Мнения: 3 672
Щял да ходи при мама си Мая, да сме се сменяли. В началото го взех на майтап и казвах, че тъкмо ще си взема отпуска от него, ама това вече продължава цял месец и дори и да ми беше забавно в началото, вече не ми е. Така или иначе в детската градина се отърваха днес от разговора, че ще оставам до късно на работа, ама в понеделник ще си поговорим. Абе и те са виновни, нали ги виждам как говорят с децата. И понеже не искам да обсъждам с тях това, че дребния е осиновен преди няколко месеца и че затова това е важно точно в момента, ще изгледждам дребнава и ревнива, ама чудо голямо.

# 43
  • София
  • Мнения: 1 843
Щял да ходи при мама си Мая, да сме се сменяли. В началото го взех на майтап и казвах, че тъкмо ще си взема отпуска от него, ама това вече продължава цял месец и дори и да ми беше забавно в началото, вече не ми е. Така или иначе в детската градина се отърваха днес от разговора, че ще оставам до късно на работа, ама в понеделник ще си поговорим. Абе и те са виновни, нали ги виждам как говорят с децата. И понеже не искам да обсъждам с тях това, че дребния е осиновен преди няколко месеца и че затова това е важно точно в момента, ще изгледждам дребнава и ревнива, ама чудо голямо.

Душа, с елин пелинчани давай направо. Дървени глави са, но не са лоши.
Много, много не увъртай.

Даже да са "прикари" (пришълци на местен диалект), пак захващат нравите на зоната. Цепи директно: аз съм майка, аз така казвам! И ще те разберат... Wink

# 44
  • София
  • Мнения: 9 391
Цепи директно: аз съм майка, аз така казвам! И ще те разберат... Wink
Това ми напомня защо съм скарана с комшийката... Значи разхождаме ние децата заедно - тяхното е 4 месеца по-малко от Исак, ама тя майка та майка - падне моето дете, аз му кажа "Няма нищо, мамо, ще ти мине", а тя по мен "Няма нищо, ще ти мине", засипе се Исак с пясък, аз го изтупам, и тя след мен го изтупва, а то се обърква детето. Аз траях, траях, ама като почна да му нарежда "Дай му лельо на Митето /нейното дете/ това, с което си играеш, че той виждаш ли, че плаче." и не издържах - лепнах една реч на тема "Защо след като твоето дете е лигаво, моето трябва да му отстъпва и спри по дяволите да му се правиш на майка на моя, че ми писна от глупостите ти." и вече не си говорим  Mr. Green

# 45
  • на път
  • Мнения: 2 604
......"Защо след като твоето дете е лигаво, моето трябва да му отстъпва и спри по дяволите да му се правиш на майка на моя, че ми писна от глупостите ти." и вече не си говорим  Mr. Green

 Joy Joy Joy Joy
Как ме разсмя!

Ние имаме опит със глезенката ни "снаха". Дъщеря на приятелско семейство с която са заедно от първия ден и си я "взехме" и в нашата градина и група.
Та тя преди известно време обидила майка си, която не и позволила да влиза вече с нея в тоалетната зад гърба и.
Казала на сестра си: "Пък мама е много тъпа". И сестрата се възмутила и хоп - докладвала на мама. Мама се обидила и млъкнала, като казала че няма да и говори и да контактува с нея докато не и се извини.
Минали ден, два ... - нищо. Двете се разминават и го "отнася" таткото, който се налага да я обгрижва докато има тиха война.
На третия ден жената, която гледа децата след градина докато си дойдат родителите от работа, се обажда по телефона и казва, че "снахата" има да каже нещо на майка си. Приятелката ми си мисли, че най накрая е дошъл моментът на разкаянието ... но НЕ. Чула в телефона следното: "Измислих! Ще стана дете на майката и таткото на Марти и те ще ме гледат и обичат Mr. Green!"

# 46
  • Мнения: 3 246
d_iva опасна снаха си имаш, от сега се е заела да привлече "свекървата" на своя страна Joy

# 47
  • Мнения: 2 172
Да , видях, че не е писано одавна тук.
Много си мслех за тази тема последната седмица.

Искаше ми се да споделя чувства , мисли. И знаех, че няма смисъл.
Независимо , че темата е за...то си пише за какво е...Ввсе ще се намери някой , който да реши, че трябва да ти коригира чувствата, да даде акъл как да чувстваш нещата.
И ,за съжаление, не  странични хора, а хора, живеещи с осинвяването, макар и от другата страна.
За щастие единци. Претендиращи , че се стремят към душевна хигиена, а влизащи с кални ботуши в теми, където хора споделят неща, които те  не споделят.
Не съм видяла мами от нас да влизат и да казват в другия подфорум как трябва да усещат отношенията си с родителите, когато някой оплюва или пък казва колко мнго обича хората, които са го отгледали. Поне аз смятам , че не е моя работа да го правя.Нито да обяснявам на "децата" какво чувстват родителите им.
Много ми се иска индуктивно-дедуктивните подходи на някои да намерят другаде поле за изява.

Като цяло мисля, че има нужда от сериозни теми, но защо ли нямам желание да пиша?

# 48
  • Мнения: 104

Много си мслех за тази тема последната седмица.

Искаше ми се да споделя чувства , мисли. И знаех, че няма смисъл.
Независимо , че темата е за...то си пише за какво е...Ввсе ще се намери някой , който да реши, че трябва да ти коригира чувствата, да даде акъл как да чувстваш нещата.

Като цяло мисля, че има нужда от сериозни теми, но защо ли нямам желание да пиша?
Съгласна съм с теб.

# 49
  • София
  • Мнения: 9 391
А пък аз се уморих да мисля за себе си като за осиновител. Уморих се и всичко да се пречупва през осиновяването, затова и мисля да наминавам към Хайд парк, щото сте ми сладки и близки на сърцето, а иначе отивам където ми е мястото - в нашите деца  Hug

# 50
  • Мнения: 2 172
А пък аз се уморих да мисля за себе си като за осиновител.

Аз и не мисля така за себе си (дали е грешка?), наложи се да уточнявам понякога това тук, откакто пиша тук.
Думата в заглавието на темата използвам само за уточнение и то много рядко.
И аз най - често се отбивам в хайда  Hug

# 51
  • Мнения: 6 920
За съжаление , точно от това , от което повечето имаме нужда, няма какво да си кривим душата, знаем, че е така, това е споделени мисли и изживявания на майки на  по- големи осиновени деца,а такива майки пишат все по-рядко. Корнишонко си отиде, Аист е една от малкото, които е  при нас.Винаги съм се чудела защо майки на по-големи осиновени деца рядко се спират тук.Не може по теория на вероятностите кандидат-осиновители и осиновители на малки деца все да се отбиват и застояват тук, а майки на деца на 12, 13 и повече години по същата теория да не се "закачат" за форума.

За мен майките на по-големи / не казвам задължително тийн/ осиновени са неизчерпаемо богатство с опит ,мисли и чувства и много се надявам, че волно или неволно не сме ги прогонили.

# 52
  • от трън на глог
  • Мнения: 955

За мен майките на по-големи / не казвам задължително тийн/ осиновени са неизчерпаемо богатство с опит ,мисли и чувства и много се надявам, че волно или неволно не сме ги прогонили.
Ами има нещо такова, поне това е моето впечатление: кажеш нещо и веднага те наскачат "скорошни" майки...
На Фоксче искам да кажа: децата ни ще си останат цял живот осиновени и ние ще сме цял живот осиновители. Винаги, когато реша, че не е нужно ТОЧНО този аспект от връзката ми с тях да бъде на преден план, става нещо, което ми го припомня...
Ние сме на почивка и онзи ден в ресторанта при нас дойде едни човек от съседната маса да пита дали ни е осиновен малкия (щото е много по-хубав от нас Simple Smile ) разказа си цялата история, почти на осемдесет е, и все пак започна с осиновяването си, с осиновителите си...
Винаги, когато решим, че осиновяването не е важно ЗА НАС, отричаме част от идентичността на децата си.
А за пубертета не ми се и говори, още един остана да мине през тийнеската буря и имам чувството, че ще бъде най-силната...
 Лек ден на всички   bouquet

# 53
  • Мнения: 2 123
За мен майките на по-големи / не казвам задължително тийн/ осиновени са неизчерпаемо богатство с опит ,мисли и чувства и много се надявам, че волно или неволно не сме ги прогонили.

Да, особено ако споделят нещо от личния си опит в позицията  им на майки ... и споделят преживяванията им с децата... Иначе за разтоварващи приказки аз си имам приятелки ...

нямам никого конкретно предвид

А иначе в моята глава не стои нон стоп мигаща червена лампа, която пищи - осиовитеееееел осиновееееееееееен

В живия живот се забравям дотам, че вчера нещо се борим на леглото и аз се опитвам да ухапя Нико по крачето. Той крещи "Нееееееее стигаааааа, не ти давааааааам" И аз казвам "Не ме интересува, ти си моето бебе, аз съм те родила, ще си те хапя когато си поискам...." Не съм вярвала, че ще ми се случи  newsm78

# 54
  • Мнения: 2 172
А, Фуси, появи се, липсваше ми.

# 55
  • Мнения: 2 123
Не се съмнявам. Радвам се, че осветлих деня ти  Laughing

# 56
  • София
  • Мнения: 9 391
Маймуна, никой не оспорва, че са осиновени, никой не го забравя и няма да го забрави. Това, което се опитвам да кажа е, че тук нещата доста често се пречупват през осиновяването, а нашите деца са просто деца и реагират като такива, независимо че не сме ги родили ние. Просто не намирам мястото си вече тук. Не смятам и, че бих била от огромна помощ за начинаещите сега осиновители, има хора, които да помагат.
На морето се срещнах с една приятелка и осиновеното й преди 9 месеца дете. Това ме върна назад, година и 10 месеца назад - видях сина си преди година и месец, погледнах го сега и видях, че той вече не е онова дете. Детето ми е забравило дома, забравило е, че е имало момент, в който не е знаело какво е семейство. Сега ще съм му много по-полезна ако му помогна да изживее детството си по незабравим и уникален негов начин, така както сестра му ще изживее нейното, а не да дълбая в моята, неговата душа, душата на мъжа ми и дъщеря ми. Това не значи да отрека факта на осиновяването, не, ще продължа да говоря с него за това, когато той има нужда. Детето ми порасна, възмъжа и знае, какво иска от живота.
Вчера се научи да кара колело без помощни колела. Защо го споменавам? Защото така, както карането на колело няма нищо общо с осиновяването, така много, много други неща от неговия живот нямат. Приемам първичната болка, разбирам че я има и ще я има, отказвам обаче да прекарвам дните си, чудейки се как да я намаля или преодолея.
Който разбрал, разбрал, който не е, здраве да е  Hug

# 57
  • на път
  • Мнения: 2 604
Моето дете осъзна през последните 6 месеца факта, че не съм го родила а е дошъл "от бебешка" къща. От време на време казва колко е щастлив, че точно ние сме неговите мама и тати и колко много ни обича.

Засега това май не е травма за него, даже се изживява като уникат и като иска да ме ядоса или издразни спекулира с факта, че точно ние сме го взели оттам.

(браво на Исачето!)

# 58
  • Мнения: 1 249
За съжаление , точно от това , от което повечето имаме нужда, няма какво да си кривим душата, знаем, че е така, това е споделени мисли и изживявания на майки на  по- големи осиновени деца,а такива майки пишат все по-рядко. Корнишонко си отиде, Аист е една от малкото, които е  при нас.Винаги съм се чудела защо майки на по-големи осиновени деца рядко се спират тук.Не може по теория на вероятностите кандидат-осиновители и осиновители на малки деца все да се отбиват и застояват тук, а майки на деца на 12, 13 и повече години по същата теория да не се "закачат" за форума.

За мен майките на по-големи / не казвам задължително тийн/ осиновени са неизчерпаемо богатство с опит ,мисли и чувства и много се надявам, че волно или неволно не сме ги прогонили.


Светкавица  Hug,

Изводите за зависимостите сама си ги направила.

За Корни новите списващи може би не знаят.
Корни беше директна и почтена.
Каза тук, че не издържа на тормоза, иска да се прекрати връзката с детето и колкото време и остава да го изживее като човек.
И за детето беше пряма - "той иска да се самоунищожи".

Не влизам да кометирам и да участвам, не ми е мястото тук, а само отговарям за Корни с данни от постингите и тук.

# 59
  • от трън на глог
  • Мнения: 955
Детето ми е забравило дома, забравило е, че е имало момент, в който не е знаело какво е семейство.

Не е забравил. Няма да забрави.

Фоксче, не се заяждам, опитвам се да бъда разбрана. Моите деца също сме ги учили да карат колело, да плуват, да четат и т.н. Естествено. Така че знам разликата.
Бъди здрава.   bouquet

# 60
  • Русе
  • Мнения: 8 130
Детето ми е забравило дома, забравило е, че е имало момент, в който не е знаело какво е семейство.

Не е забравил. Няма да забрави.

Фоксче, не се заяждам, опитвам се да бъда разбрана. Моите деца също сме ги учили да карат колело, да плуват, да четат и т.н. Естествено. Така че знам разликата.
Бъди здрава.   bouquet
  Аз пък все забравям този факт, но и детето ми според мен не помни. Скоро даваха филм за дома от където го взехме, извиках го, помни ли хората,играчките, стаите, изобщо нищо не си спомняше. А моето дете не е такова, че да премълчи нещо, споделя и обсъжда всичко което му направи впечатление, на практика почти не можем да се чуем с баща му от него.
  За мене това е просто факт, който отбелязвам като ме питат как го роди и колко се роди.

# 61
  • София
  • Мнения: 9 391
Маймуна, всеки има право на мнение. Децата са различни, не са еднакви и всяка майка познава детето си най-добре. Твоето е едно, моето друго. Това, че са осиновени не ги прави еднакви. Всяка майка сама избира, кое е най-добро за детето си.
Бъди здрава и ти. Hug

# 62
  • Мнения: 2 084
Аз още не зная какво е мястото на осиновяването в нашия живот. Само чувствата са без ръбове. Без остри ръбове. Не схващам толкова много неща, не успявам да проумея болката, която носят децата ми. Само понякога я чувствам... Не подскачам от думата осиновяване. Само ми е лично. Много, много лично.

# 63
  • Мнения: 344
Това с помненето ми е малко странно.

Преминете го през вашия опит. Например били сте на море миналата година. Супер място, готино време и хора. Но например сте пили кола с лед няколко пъти и най-вероятно престоя ви в тоалетната се е увеличил многократно.

Пропуснали сте ден забавления и плаж гарнирано с коремни болки.

И преди седмица година след случката виждате стар приятел който ви разпитва за същото това море.

Какво ще му разкажете? Всичко най - интересно и хубаво. А за проблемите? Надали. И не само защото ще се опитате да ги скриете.

Защото и вашето подсъзнание се опитва да ги скрива от вас.

Но това, че не се сещате за тоалетната не означава, че е нямало нали?

Същото се случва и с децата ни. С тази разлика, че колкото по-болезнен е спомена толкова по-дълбоко подсъзнанието се опитва да го скрие.

И това не е защото не помним:) Или защото не се е случило. Може да означава и силна болка, от която подсъзнанието ни се опитва да ни предпази.

# 64
  • София
  • Мнения: 9 391
Магьосник, чел си тук най-вероятно много, много пъти, чел си майките на деца, осиновени на по-голяма възраст. Най-вероятно си прочел, че тези деца нямат понятие, какво е семейство. Готови са да тръгнат с всеки срещнат, а за тях ние възрастните сме поредните "лелки" и "Чичковци", грижещи се за тях. Вярвам, че си се замислил по този въпрос, не знам обаче, дали си си го представил.... Представи си детето ти да ти вика "татко" и в същото време да не те приема като татко, така както ти си го представяш. Представи си, че татко и мама - основни думи в моя и предполагам твоя живот, за детето ти са кухи изрази, нещо като .... хималайска мечка или Лох Нес. Можеш ли да си го представиш?

Ако можеш, тогава и ще разбереш какво влагам зад думите си. За моя син аз вече съм мама и мъж ми вече е тати, но не като хималайска мечка, а като мама и тати. Това имах предвид.

А, че някъде там, дълбоко в мозъка му всичко стои и никога няма да изчезне - да, най-вероятно е така, но днес вече той е едно почти еднакво с другите деца дете. Дете, което заслужава останалите 3-4 или повече години от детството си, да ги изживее незабравимо.

# 65
  • Мнения: 344
Аз пък мисля, че много се увличаш.

Остави сина ти за 2 седмици при майка ти и покрай нея ще започне да ти вика бабо в първите дни.

Поне при нас така става. Минавам през вуйчо, дядо и чичо. И трябва ли това да ме обижда? Не мисля.

Също така не мисля, че твоите деца имат нужда точно от теб. (надявам се да не го приемеш лично).

Децата ти, както и моето, както и всички останали имат нужда от грижи, ласки, любов и задоволяване на нужди.

Идея си нямаш колко приспособими са и колко добре оцеляват. Децата де:) Така, че дали ще получат от теб от мен или някой друг това, което им е необходимо практически не е кой знае колко важно за тях. Важното е да го има.

Така, че разпознавам в това желание да бъдете мама и тати във висша форма е някаква ваша необходимост.

Не мисля, че добавя стойност към децата.

Нищо лично. Разсъждения по темата.

# 66
  • София
  • Мнения: 9 391
Не си разбрал, не можеш да го разбереш, дано не ти се налага.

Не смятам за нужно и да го обяснявам повече - всеки си има мнението и е минал по своя път, който е оставил белезите върху него.

Лека нощ   bouquet

# 67
  • Мнения: 1 669
Аз никога няма да спра да казвам: ЩАСТЛИВА СЪЪЪЪЪЪЪМ. Дъщеря ми е с непрестанна усмивка на лицето - най-лъчезарното и спокойно детенце, което съм виждала. Това ми дава спокойствие, това ми дава увереността, че се справям. Залепена е за татко си като гербова марка и повярвай ми, Оз, тя не иска да е с никого друг - САМО С НЕГО. Тя никога няма да обърка някой друг, който й обръща повече внимание с Татттти или Та та ти. Това е най-съвършената обич на света. Тя не може да бъде погубена, защото дядо й или баба й са й обърнали внимание. Това е Татти - нейния Бог.  И това ме прави най - щастливият човек на света.

# 68
  • от трън на глог
  • Мнения: 955
Бобкас,
много се радвам за тебе, че си щастлива! Мога само да се присъединя към тебе. С тази забележка към останалите четящи, че това не е въпреки осиновяването, а точно благодарение на него, така че нямам причина да го забравям.

Фоксче,
има разлика между мнение и заключения на базата на опит. Мнение има всеки. С опита нещата стоят по-другояче. Разбира се, че детето ти има право да си изживее детството щастливо. Само че в един момент ще му помогне да разбере кое му пречи да го прави с пълна сила и без страх.

Магьоснико,
съгласна съм с тебе донякъде. Особено в частта за помненето. Не дълбоко в подсъзнанието, а дълбоко във всяка клетка на тялото са запечатани тези спомени. Ама на нас не ни се иска да ги има, защото ни карат да се чувстваме безсилни.

Не съм съгласна с тебе по въпроса за необходимостта от мама и тате. Привързването към точно тези мама и тате като единствени в света е най-важното, психологически погледнато. Ако децата не са в състояние да се привържат по този начин, възникват трудности, и то големи... Така че са детето на Фоксче е важно точно тя да му е майка, на Бобкас точно нейния тати да е там и прочие...

Отделно за нас това е важно, естествено. За мен един от най-тъжните моменти в живота ми беше, когато бях 7 дни в командировка и големият ми син (тогава на 10 месеца) се уплаши от мене, когато се събуди посред нощ...
 
Бъдете здрави и взимайте пример от Бобкас - бъдете щастливи!   bouquet Hug

# 69
  • Мнения: 344

Не съм съгласна с тебе по въпроса за необходимостта от мама и тате. Привързването към точно тези мама и тате като единствени в света е най-важното, психологически погледнато. Ако децата не са в състояние да се привържат по този начин, възникват трудности, и то големи... Така че са детето на Фоксче е важно точно тя да му е майка, на Бобкас точно нейния тати да е там и прочие...

Отделно за нас това е важно, естествено. За мен един от най-тъжните моменти в живота ми беше, когато бях 7 дни в командировка и големият ми син (тогава на 10 месеца) се уплаши от мене, когато се събуди посред нощ...
 

Май не съм се изразил много ясно. Въобще не дискутирам необходимостта за фундаментална привързаност към мама и тати. Наистина може би това е най-важното.

Но все пак си е необходимост. Можем да я наречем и нужда. За нормалното развитие на детето. То има нужда от него и неистово се бори да го има.

А кой ще му го даде? Моето дете можеше ли да бъде осиновено от друго семейство? Можеше. А вашите деца? Можеха.

Идеята ми беше, че дали аз ще му дам това, което му е необходимо или Фоксчето например за самото дете няма никаква разлика.

Просто има нужда от привързаност например, получава я както и не лоша италианска кухня като бонус и е доволно:)

А защо на мен се е паднало да се опитвам да задоволявам тези нужди точно на Боян и докога ще мога да го правя? Това е въпроса:)

За съжаление нямам отговор. И може би никога няма да го намеря:) И всъщност какво значение има?

# 70
  • София
  • Мнения: 1 843
Аз пък мисля, че много се увличаш.

Остави сина ти за 2 седмици при майка ти и покрай нея ще започне да ти вика бабо в първите дни.

Поне при нас така става. Минавам през вуйчо, дядо и чичо. И трябва ли това да ме обижда? Не мисля.

Извинете, че ще мина набързо и лаконично, но Магьосник, наистина не вникваш в думите на Фокси и слава Богу!  Simple Smile

Тя говори за нещо съвсем различно, но явно в каквито и думи да го облече, не би било достатъчно убедително.

Но пък е хубаво хората да са информирани и отчасти подготвени.
При доста по-големички деца, думата "мама" ("тати"), са някак изпълнени... с празнота. Много време е нужно, за да облекат понятието с нещо топло, със спомен за милувка, за грижа, за песничка преди сън, за целунато ожулено коляно, ако щеш дори за родителски укор...
Нима те учудва?
За да носи някакъв смисъл едно понятие за теб, трябва да си го опознал вече.
За да знаеш какво точно е "мама", трябва да си я имал...
Не жена, която те е родила, такива децата ни знаят, че всяко дете има... за майка иде реч.

# 71
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
От снощи чета след двуседмично отсъствие от форума и ми става мъчно, че така и не можем да се научим да приемаме, че има хора, които мислят и чувстват по-различно от нас и в това няма нищо грешно и порочно, просто е базирано на друг житейски опит, други подбуди да вземеш решението да осиновиш дете, друг мироглед, други възгледи относно методите на възпитание...

Аз съм щастлива, защото СЪМ МАЙКА на две прекрасни деца. Да, станала съм такава след осиновяване, но имам син и дъщеря и това е най-важното. Те са мои деца и ние сме семейство не заради съдебното решение, надлежно прибрано в шкафа с документи, а защото съм ги приела в сърцето и душата си за мои деца. Знам, че нашата връзка се гради не от зачеването, а от малко по-късен етап, не на базата общи гени, а на базата на взаимната ни нужда един от друг, но това не я прави по-слаба от тази на майките, родили децата си.

Лелята на мъжа ми се е развела когато дъщеря й е била на 2 или 3 годинки. Върнала се в бащината къща, на мястото на която по-късно е построен жилищен блок. И в къщата, и в блока майката и момиченцето живели в ежедневен контакт със здравото семейство на свекърва ми - по-голямата сестра - и нейния съпруг. Бащата си живеел свой живот и за дълги периоди от време почти забравял, че има дете. Едва когато "дъщеричката" превалила вече 40-те, баща й като емигрант в чужда държава й помогнал и тя със семейството си да се пресели там. Когато миналата година свекър ми почина, свекърва ми й се обади и й каза, че не е задължително да се връща в България, ако не може. Думите на братовчедката на мъжа ми бяха: "Боли ме за него, защото той беше единственият баща, който съм имала през живота си." Не, не съдебните решения създават истинската връзка между нас и децата ни, както и не брачните халки създават истинските семейства.

Наскоро имах преживяване подобно на това на Фуси с крачето на Никола. Гледайки сладкото голо дупенце на дъщеря ми тръгнах да го целувам. Тя игриво се дръпна: "Не! Това мой дупе". Първата мисъл, която мина през главата ми, беше че аз не мога да и кажа: "Ами и мое е, защото съм те родила и си част от мен", но втората, дошла през усещанията ми спрямо нея, беше: "То е и мое, защото съм ти майка." Това произнесе устата ми, тя се съгласи с мен и играта продължи.

Фоксче има малки деца и няма опит с тийнове, но тя, Аист, Маня (от тези които съм чела тук) имат ценен опит в друго - да имат едновременно биологично и осиновено дете. Не бива с толкова лека ръка да пренебрегваме споделеното от тях за чувствата и усещанията им.

Съгласна съм, че едно е да имаш мнение без да си преживял нещо, друго е сам да го преживееш. Опит с големи осиновени деца имат Маймуна, Аист, Дефи, Корнишонко, отделно съм говорила с мами, които имат опит не само с тийнейджъри, а и с "деца" на моята възраст. Всяка от тях е споделяла своята уникална история и уникалния начин, по който се справят с възникващите проблеми. Родителстването при всеки е различно, както и децата. А и споделянето е различно - едни просто пишат за своите преживявания и вътрешни усещания, други веднага тръгват да ми дават конкретни съвети, без въобще да ме познават мен или децата ми. За мен много по-ценни са първите. В този ред на мисли: много ми липсва по-активното писане на Дефи във форума.   bouquet

Въпроса защо точно на мен се е паднало да задоволявам нуждата от родителска обич, топлина, и защита на Иван и Албена не съм си го задавала никога просто защото с появата им в живота ми аз приех, че точно те са моите деца. Опитвала съм се да "възстановявам" какво точно съм правила в месеците, когато БМ са ги носили в коремите си, къде и какво съм правила в дните, когато са се раждали, когато са се борили с проблеми, за които съм чела в медицинските им картони... Когато говоря на Ваньо, че докато е расъл в коремчето на другата си майка, любовта към него е расла в моето сърчице аз искрено вярвам в това, което казвам.

Това са просто размисли на база МОЯ житейски опит досега.


Фоксче, наистина няма смисъл да обясняваш. Хората, които са осиновили бебета, изрекли за първи път думите "мамо" и "тате" гледайки тях в очите, никога няма да разберат какво означава да придаваш смисъл на тези дума в детската главица.   bouquet  
Когато бях около 4-годишна баща ми го взеха запас за около 40 дена. При появата му на вратата на връщане аз избягах от него и ми бяха нужни 2 - 3 дена за да свикна отново с присъствието му в къщи, защото го чувствах някак си чужд. Този спомен изникна в съзнанието ми при повторния прочит на думите на Магьосника за това как го нарича синът му след двуседмична раздяла. Това няма нищо общо с начина, по който синът ми викаше в продължение на месеци на всеки срещнат мъж (млад или стар) "тате" и с празния поглед, с който ме наричаше "мамо".

Последна редакция: вт, 11 авг 2009, 21:52 от Gankata

# 72
  • Мнения: 2 123
... няма сми

Последна редакция: вт, 11 авг 2009, 13:09 от Fussii

# 73
  • София
  • Мнения: 1 444
Много се двоумих дали да пиша, за да не ме разбере криво някой, да помисли че си вра носа, където не ми е работа.Иска ми се да споделя моите усещания като дете, с което ако съм полезна някому ще съм много щастлива.Ако не съм успяла да съм от помощ, моля за извинение и нека никой не се чувства засегнат, тъй като нямам ни най-малко желание да обидя или притесня някой от вас.
            Истина е, че не целият ни живот и ежедневие минават под знака на това, че сме осиновени, напротив намерим ли истинска обич и топлина абсолютно забравяме за това и се чувстваме толкова обикновени, колкото рождените деца.Лошите мисли или така наречената първична рана се появява тогава, когато не срещаме разбиране, топлина, обич, когато се чувстваме чужди и недостойни.Такива моменти е имало много в моето детство, както и по-късно и те са ме карали да страдам и да си припомням по горчив начин, че не съм биологично дете на родителите си.Естествено има и един друг момент-детската спекулация, осъзнатата спекулация с този факт, когато не получиш нещо, което на всяка цена си искал.Тогава както всички деца обичат да спекулират, така и ние го правиме, но в нашият случай удря точно в целта, което е болезнено както за родителя, така и за осиновеният, който подсилва ситуацията и каприза си със самосъжаление и разни трагични мисли, изсмукани от недобросъвестното си в момента съзнание.
          Повечето от вас са толкова отдадени на децата си, толкова любящи, „че няма как да предизвикат болка в тях поради липса на любов и внимание или друго.Може би останаха назад в друго поколение, това на родителите ми тези чувства като несигурност в обичта към детето, несигурност в самият акт на осиновяване, тайната на всяка цена, поради срамното естество на акта и какво ще кажат хората и всички тези пошли чувства и разсъждения.При цялата отдаденост, която виждам у вас към децата ви, няма как да им причините болка,  да се чувстват чужди и да страдат от това.Рискувате единствено да се натъкнете както всеки родител на осъзнатата детска спекулация, когато кажете "не" на нещо желано, но вредно за тях.Жертва на тази спекулация е всеки родител, затова не позволявайте поради страховете ви малките хитреци да ви намерят слабото място и да ви водят за носа.
        Надявам се да съм била полезна със споделяне на детските си чувства.Ако не съм, моля да ме извините за вмешателството.
        Аист,
страхотно си постъпила като си споделила с дъщеря си "тайната".Изпитах истинска любов и много топли чувства към майка си чак, когато ми разказа всичко за мен.От тогава сме толкова близки, колкото никога преди не успяхме да бъдем.Вече я обичам като истинска, моята майка.Имам чувството, че "тайната" беше изкопала пропаст помежду ни, която ме държеше много настрани и не ми даваше да споделям, да бъда дори откровенна с нея.Едва сега и аз си имам майчица и ценя и най-малкият жест от нейна страна.Пожелавам ти да достигнете тази същинска интимност с дъщеря ти и вярвам, че ще го постигнете. Hug

# 74
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
marypopins,    bouquet

Благодаря за споделеното. Според мен никоя от мамите не би могла да намери нищо притеснително в думите ти. Напротив!  Hug

# 75
  • Мнения: 2 084
Мерипопинс, тайната според мен разрушава всяко чувство. Децата чисто интуитивно усещат това, че нещо премълчано ги прави "други". На мен лично ми беше много трудно да произнеса думата осиновяване. Все си мислех, че това ще ги кара да се чувстват други, немои. Искаше ми се да създам история, да премахна онези 9 месеца и другите почти толкова. Знаех, че не бива, никога не съм била добър лъжец /само майка си мога да лъжа без угризения Mr. Green/. Само убеждението ми, че истинската любов не се започва слъжа ме спря, а и сърце не ми даде да излъжа детето си когато ме попита за коремчето. Само как съжалявах, че не съм излъгала... Когато виждам как се опитва да си обясни всичко, да подреди мислите си и да проумее защо той не е излязъл от коремчето на майка си и коя е тази жена, която не познава, но с която е свързан по някакъв начин.
Много се надявам да е верния начин, да е най-безболезнения.
А спекулацията... Simple Smile Невероятни манипулатори са.

# 76
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
На мен лично ми беше много трудно да произнеса думата осиновяване.

И до ден днешен съзнателно избягвам да я произнасям тази дума в присъствието на децата си. Използвам всички други понятия, за които се сетя при разговорите с Ваньо, само не и "осиновихме те" "осиновен". Вътрешното ми усещане е, че съм била осиновител до влизането в сила на решението, а сега съм просто майка, станала такава вследствие на осиновяване.

# 77
  • София
  • Мнения: 1 444
kalina@  и  Gankata ,
повярвайте ми, за децата ви думата осиновяване няма този страшен смисъл, който има за вас.За тях страшното ще е тайната, която ще ги кара да се чувстват различни и недостатъчно обичани, като нещо срамно и нередно.Самата дума нищо не значи, когато си обсипан с любов, грижи и отдаване, тогава няма дума на света, която да те накара да страдаш-това е истината.Разбрах всичко това в пълният му смисъл, когато го изживях, когато майка ми най-после бе откровена с мен и ми каза истината, когато тайната вече не беше тайна.

# 78
  • Мнения: 1 325
Повече от съгласна съм, че тайните разрушават връзките между хората, вкл. връзката майка-дете. Не искам да крия нищо от детето си, искам да сме откровени една с друга, само така ще преодолеем евентуалните трудности, които ни очакват. Аз разказвам на 2,9 годишното си дете как съм я намерила и как си е дошла у дома, разглеждаме снимките, питам я дали помни, кога се видяхме за първи път, тя ми отговаря "помня", обаче не съм сигурна, че е така. Помни или не, аз ще продължа да й разказвам за най-хубавите мигове в живота ми (когато я открих, когато си дойде у дома и когато не само де юре, но и де факто стана моя дъщеря). Вярвам в силата на нашата връзка и ще се оповавам на нея, когато дойдат трудните въпроси.
А думата "осиновяване" и аз не я харесвам много. Свързвам я с "нетвоя". А дъщеря ми си е моя от много време. И аз съм единствено нейна пак от толкова. Тъй, че просто "мами" си е най-добре. Най си я харесвам тая дума Laughing

# 79
  • София
  • Мнения: 9 391
Не бягам от думите осиновен, осиновяваване и т.н. Това е факт - така детето ми е дошло при мен - то е осиновено и в тази дума няма нищо срамно за мен, още повече че когато порасне ще я чува по различни поводи от други хора, някои от които ще целят нараняване. Затова предпочитам да я приема като нещо нормално.
Между другото напоследък той започна да говори с децата за това, че е осиновен, дошъл е от къщата на бебетата, а не от коремчето на майка си. Децата не го разбират, но аз не го спирам, но според мен това означава, че не намира нищо лошо в това, приема го за факт.

# 80
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Ох, аз по принцип изпитвам затруднение да произнасям и обяснявам думички, в които нашият "мъдър" народ е вложил голям нюанс на презрително отношение към човека, за когото се отнася.  Embarassed
Така например не обичам думичката инвалид. Предпочитам да обяснявам, че някои хора (включително и наши познати деца) не могат да ходят поради някакви причини. Когато знам причините обяснявам и тях, дори илюстрации разглеждаме. Моето дете знае повече за устройството на човешкия мозък, отколкото за понятието "инвалид". Знае, че едно от неговите приятелчета "не може да вижда" и предпочита така да говорим за ...., а не че е "сляп".

А иначе Ваньо също няма никакви задръжки да разказва на всички че той и сестра му не са били в коремчето на мама, а са дошли той от Бургас, а тя от Пазарджик. Даже тази година като отидохме на море и минахме през Бургас ни каза: "Сега тука трябва вие да ме слушате, защото това е моят град, тук съм роден."

# 81
  • Мнения: 1 325
Ганката, съгласна съм с теб. Понятия или етикети като "инвалид", "сляп", "луд", "просяк" и т.н  носят някакъв негативен нюанс в себе си и са прекалено обобщителни и безлични. За мен е проява на елементарно уважение към човека, да не му лепваме етикети, а подхождаме индивидуално към него и към проблема му.
В неделя, чакайки 3 часа за преглед и снимка на рамото на малката, докараха един човек, намерен на улицата в безпомощно състояние. Не беше пиян, просто не беше на себе си и говореше несвързано. Не знаеха кой е, нямаше документи и му правеха пълен набор от изследвания, за да установят какво му е. Та този човек сестрите го докараха на носилка пред ренгена, където чакахме и ние. Вероника веднага прояви загриженост към човека и отиде да го види какво му е. Тя не може да говори съвсем добре, но се обърна към него с "Чичо, чичооо" и с един загрижен поглед. Тоя човек както си говореше небивалици, така изведнъж й отговори :"Кажи чичовото, какво има. На мен не ми е много добре". Много се радвам, че детето ми е състрадателно към чуждата болка, че не е безразлично към психично болния, инвалида, просяка (само напира да слага стотинки в поничката на някой седящ на тротоара), въпреки думите на минаващата покрай човека лекарка : "Тоя смърдящия, не го искам в моята смяна. Не ми го водете". А каква ли е историята на този човек, какво му се е случило, за да изпадне в такова състояние? Май не питаме много, много, а гледаме да се оттървем от "тоя смърдящия".
Май се отплеснах от темата.
 

# 82
  • Мнения: 2 172
Изрових темата, че ми се е насъбрало.Не си ми майка....С една дума нямаш право да ми казваш нищо. То и на една рождена майка могат да се кажат подобни думи, но нали знаете нещата при нас са по-различни, по по-друг начин ги възприемаме, не като тинейдърски бръщолевици точно. И се заформя омагьосания кръг...
Но аз да  пусна духа от бутилката, че белким ми олекне.Не ми се разсъждава на нея какво й е. Какво е искала да каже. Затова и пиша в тази тема.
Мисля си, защо ли не пишат мами на по-големи деца?С малки изключения , де.
Вече си мисля, че много им се е насъбрало на тези дето не пишат и не мислят , че могат да срещнат разбиране. Както и това , че 90% от майките на малки деца си мислят , че при тях това няма да се случи. Нормално. И дано.
И мисля , че тези пораснали осиновени деца, които пишат във форума и се чувстват отхвърлени, онеправдани , ненужно оплюти от родителите си са допринесли  за това състояние в много по-голяма степен  с поведението си , отколкото родителите им нарочно го правят. Да знаете моята каква вода ненапита множе да се докара за пред очите на другите. И и вярват, и им трябват години за да прозрат артистичния и дар божий. Честни. невинни очи, дето все крокодилски сълзи ронят, а иди ги разбери, че са крокодилски....
Съжалявам, който иска да не чете. Не е лицеприятно за мамите с малки деца.
Аз да си кажа.

# 83
  • Мнения: 256
 Аист, моят пубер е на 13. Съчувствам ти.

# 84
  • София
  • Мнения: 7 089
Аист, успокой се, сипи си - каквото пиеш и наздраве.
Пази си нервите, пази си здравето - ще ти трябва, тепърва ще си нужна на дъщерите.
И да те успокоя - у нас от време на време се чува - да не си ме раждала. Та и ние не сме пожалени от думите им. Не се впечатлявам и това ще мине. От възрастта е, не винаги минава на 17-18. Понякога продължава и след 20, докато девойката намери спокойствие.
Но трябва да знаят, че където и да отидат, каквото и да правят  винаги има място, където някой ги чака, държи за тях и ще им помогне. Може и да не са идеални, може да не учат, да живеят както те искат. Важното е да са живи и здрави, другото ще се нареди.
Преди 6 м. загубих племенница - на 4 год. Родителите и биха дали всичко, само Криси да е там и да им вика и да ги обижда.

# 85
  • Мнения: 2 172
Благодаря, наздраве!
Точно това си мислех, че ще има нужда от мен тепърва, може би и  както аз от майка си.
Ами и аз се карах с майка си отвреме навреме, но търсех присъствието й...Тук, ниц.
Поне знам, че скро ще стане на 18 и може да живее както си иска.Тя отдавна проявява нетърпимост да е вкъщи, ще се радвам, когато може да напусне безпрепятствено. И да, ще има нужда от мен , може би няма да я показва, може би ще обвинява мен за всичко, е и баща си, и сестра си...и целия свят. Но поне ще е свободна. И ще се самосъжалява на воля.



Aisha, съжалявам за племеницата ти.... Sad

Последна редакция: сб, 20 мар 2010, 21:24 от аистенок

# 86
  • Мнения: 6 920
Аист Hug

Четох и в "Хайда", преди редакцията ти и тук.Много съжалявам за това, което трябва да преживееш, но нека още веднъж / ако ще и за 100тен път да е/ да приемеш, че тя е по-слабата, по-обърканата, по-нуждаещата се от приласкаване и знам ли още какво.

Мисля си, защо ли не пишат мами на по-големи деца?С малки изключения , де.


И аз така, въпреки, че съм "мама" на малко дете, т.е. от групата на ентусиастите, винаги с жажда съм очаквала да прочета постове от майки на големи деца.В мечтите си се виждам, как сме с Бобо и той е вече голям, споделяме си, говорим си като големи хора, приятели сме...ей такива неща.Затова чакам потвържение на мечтите си, надявам се майки на по-големи деца да кажат, че нишката на разбирателство и доверие се е запазила и в трудните тийнгодини на децата им.

Затова много ми е тъжно да разбера, че си огорчена и неразбрана от детето, но все пак, дай и шанс, хилядният поред навярно, ако ще и милионният да е, но все пак нека още веднъж  да разбере, че я разбираш и приемаш каквато и да е.

Знам, че като майка на малко дете вероятно съм далече от проблемите ти и истинската им болезненост, но все си мисля, че една майка ще намери път към детето си и ще покаже пътя на детето си към себе си, каквито и противоречия да стоят между тях.

Ох, разбирам, че така е на теория , а на практика вероятно е трудно и на моменти безизходно, затова само от все сърце ти пожелавам да се подредят отношенията ви и всичко да е наред ! Hug

# 87
  • Мнения: 2 172
Светкавица  Hug
Това за приказките, как да стане като няма ден в който да си е останала вкъщи.Ама като казвам няма, значи нито един в годината. Прибира се вечер,когато е късно за приказки......
За положението в момента не изключвам и "грижовно" влияние, настройване от други хора.

А за хора с пораснали осиновени деца и на мен ми се ще да чуя добри неща. За съжаление , чувам предимно лоши.

Последна редакция: нд, 21 мар 2010, 13:59 от аистенок

# 88
  • София
  • Мнения: 9 391
Аист, мисля че сама си го правиш - я си спомни в пубертета, дали пък приятелите не бяха за теб повече от майка ти, дали не искаше да станеш на 18 и да излетиш от вкъщи? Че аз се омъжих на 21 години само за да се разкарам... Не търси под вола теле - така мисля аз.

А дали съм ентусиаст за пубертета? Едва ли - по скоро песимист, знам какво е да ти каже - не те искам за майка, и то дете на 3 години, не на 17. Тежко е, но се преживява  Peace

# 89
  • София
  • Мнения: 7 089
няма ден в който да си е останала вкъщи.Ама като казвам няма, значи нито един в годината. Прибира се вечер,когато е късно за приказки.Не мисля, че трябва да съм всеки ден последната дупка в кавала-след всички приятели, приятелки, гаджета, че трябва да я чакам по нощите за да разменим две думи, понякогакато през турски гробища.
Добре дошла при майките на приближаващите 18 год.
като ги навършат няма да бързат да са самостоятелни.
Просто няма как да изтрезнееш след рожд. ден и да започнеш самостоятелен живот. То за всичко пари искат. А те все още ги нямат. Та след така чаканите  и навършени 18 г. историята продължава.
да сме живи и здрави, и това ще мине.

# 90
  • Мнения: 2 123
Детето ми е малко разбира се ... сигурно затова ми е лесно ... но засега твърдото ми убеждение е, е че  в моята глава и в моя свят Никола си е моето дете и ако ще лельо да ми вика -  това няма как да се промени
Цитат
То и на една рождена майка могат да се кажат подобни думи, но нали знаете нещата при нас са по-различни, по по-друг начин ги възприемаме, не като тинейдърски бръщолевици точно.
... ами май ти не си сигурната в случая ... как искаш тя да е ... незнам тежко ми стана като прочетох това...

Изобщо темата Осиновители да кажем нещата такива каквито са (неудачна реплика на осиновени да кажем нещата такива каквито са) на мен ми звучи като шамар за четящите осиновени деца... е какви са нещата ... че не се чувстваме  достатъчно родители на децата си ли ... много е жестоко ...

Темата на осиновените е съвършено друга ... тя е срещу обществените клишета, за които сме говорили и изписали много ...

Аист, нищо не искам да кажа лично на теб ... мисля си, че ако на мен ми се каже "ти не си ми майка", бих отговорила

"Виж, искаш не искаш, аз съм ти майка и така ще бъде винаги. Имаш и друга майка, така е, но за добро за зло, ти си мое дете и колкото и да рипаш и да скачаш и да не искаш, аз те обичам, ти си важна за мен и винаги винаги ще държа на теб. Искам да знаеш, че колкото и да си сърдита и гневна, винаги можеш се гушнеш тук"

# 91
  • София
  • Мнения: 9 391
Ами Фуси, лесно си го мислиш, ама трудното е като го чуеш  Mr. Green

# 92
  • Мнения: 2 123
вероятно...  но съм чувала реплики от възрастни хора "ами ти като не си му майка ..." ми смешно ми е ... засега

Не, лъжа ...  не винаги е е било така ...

истината е, че първите две години подскачах като ужилена ... държах на всякъде да развявам дълбоката си привързаност, любовта си,  да демонстрирам колко го обичам и т.н

После в живота ми се появи една жена, на която цял живот ще бъда благодарна и задължена, която не знам как успя да ми покаже, че няма да бъда детронирана като майка в главата на сина ми. Тя ми показа, че ако позволя това да се случи - аз съм майка на сина ми, всичко останало е ежедневие и минава и отминава ... от нас зависи...

Последна редакция: сб, 20 мар 2010, 22:36 от Fussii

# 93
  • Мнения: 2 172
Неудачна реплика и за мен преди доста години, когато не можех да повярвам, че това се случва. Да , случва се и за жалост и на мен. Бях изумена , когато споделях с малкото хора за проблемите си, как изникваха като гъби истории.Пак си казвах, ама не, тук има някаква грешка, нашата история не е такава. Ами...такава е, оказа се. Боли от отчуждението, от безкрайните неприятности. Ми не казвам, че съм идеална. Ми защо все неидеални са жените на които се случва, по случайност ... със осиновени деца? Когато става въпрос за първична рана...ах, да милите, колко са страдали. А когато тази първична рана загнояса и допре до кокала...А дали го чуствам като мое дете? Колкото и вие вашите, колкото и странно да звучи. Всъщнст не знам как ги чувствате вие, само от прочетеното имам представа.
И не мога да сложа всички пишещи осиновени деца под общ знаменател, както не мога да сложа под такъв и нас.
И не губя надежда, вярвам...

# 94
  • Мнения: 2 172
Аист, мисля че сама си го правиш - я си спомни в пубертета, дали пък приятелите не бяха за теб повече от майка ти, дали не искаше да станеш на 18 и да излетиш от вкъщи? Че аз се омъжих на 21 години само за да се разкарам... Не търси под вола теле - така мисля аз.

А дали съм ентусиаст за пубертета? Едва ли - по скоро песимист, знам какво е да ти каже - не те искам за майка, и то дете на 3 години, не на 17. Тежко е, но се преживява  Peace

А може би е и защото сравнявам  с мен....Да се махна- да, ама тук не е само това.Майка ми ме хвана да лъжа веднъж и до там, повече не съм я лъгала.
А тук е ежедневие. Не ми е за нещата , които е направила или взела, а това , че отдавна престана да си признава, освенако не го докажа. А то да доказваш- забрави, то така и направено, че и да доказваш не можеш...просто изчезнало.Затова нямам угризения , ако съм сгрешила, някакъв минимален процент е това, обаче.
Сигурно, единственото , което не мога да приема е да ме пращат за зелен хайвер.Че и сълзи и истерии- как все тя била виновна за всичко, многострадалната Геновева. Мисля си, дали го прави, за да си повярва и тя.
Смятам, че аз съм си виновна- за мен е непростимо да казваш на черното бяло. Да лъжеш , докато не те хванат.За училище, за това къде е била, за това какво се е случило вкъщи.....
 Не мисля, че това са отношения с най-близкия ти човек.Как пък не ми се случва с другите хора вкъщи, как съм си изградила нормални отношения с тях. Как с нея само не можах??

# 95
  • Мнения: 6 920
Темата, независимо как се казва, май е единствената в този подфорум за това, че понякога е наистина трудно и уморително да сме разбиращи, търпеливи, устойчиви.Въпреки безусловната си любов и убеденост в началото, че ще победим и най-нерешимата житейска ситуация.Сега децата ни са малки и проблемите ни се въртят около хранене, простуди, сън, ДГ ,"не яде", "не спи", "хвърля играчки" и т.н. Но наистина ако ни е невъзможно да се справим в така ужасните тийн години? вас не ви ли е страх? Мен-да, много!

Аист, наистина не зная какъв съвет да дам щом детето отказва комуникация,/ ако точно съм разбрала/,  но ми се свива сърцето, като си помисля, че това може да се случи с моя син.Може би да и дадеш малко "въздух", в смисъл- ако поиска да е самостоятелна и финансово може да си го позволите- защо не и временно отделяне в друго жилище?Разбира се, не и преди да завърши средното си образование!Знам ли, може и глупости да говоря, но след като толкова и е потребна тази свобода, нека да види как е, а след това може и сама да прецени, че у дома е най-мило и уютно?

А аз пуберитет май не съм имала или поне не в често описвания план.Кротка, послушна, тиха, отлична ученичка, без закъснявания, без гадже, абе малоумница с две думи.С което разбира се навредих най-много на себе си, дори и заради това, че заложих очакване в близките,  че винаги ще бъда такава.Затова още повече се боя  какво брашно ще мелим със сина ми след време, в "опасните" му години.


Последна редакция: нд, 21 мар 2010, 21:33 от Светкавица

# 96
  • София
  • Мнения: 9 391
Сега съм във втори брак, пъвият ми съпруг беше се изнесъл от тях на 15 години - работел и учел едновременно - така завършил средно. Каза, че у тях не се живеело - каза ми нещо много ценно, което помня и до днес - "майка ми не искаше това, което е най-добро за мен, а това, което тя си мислеше, че е най-добро за мен - така и не разбра, че разликата между двете е от земята до небето". Дано ти помогне, аз си го припомням всеки път, когато съм на кръстопът с дзеровете.

# 97
  • Мнения: 2 172
Ами мисля , че най-добре беше да се лекува, цяла седмица беше болна и доста преди това. Е, нямаше начин да я задържа в къщи. Надявам се , че поне е пила лекарствата , които й дадох.Не знам какво смята тя най-добре за себе си в тези случаи.
 Лекарите за нея са основно за бележки и свободно миткане след това, независимо колко е болна.
Кажете, какво се прави в такива случаи?!Дали пък не греша какво е най-доброто?

# 98
  • София
  • Мнения: 9 391
В такива случаи я оставяш да прави каквото иска - ако е много болна, сама ще се залежи. Аз не съм си пила лекарства от 16 годишна възраст - просто мразех лекарства, за сметка на това не бях пила антибиотик докато не забременях - тогава ми се наложи. Сега пия Тайлол хот и нищо друго, а майка ми все обикаля около мен като съм болна и ме съветва, кой антибиотик да почна.

# 99
  • Мнения: 2 172
В такива случаи я оставяш да прави каквото иска - ако е много болна, сама ще се залежи.
Е, на едно мнение сме, то и нямам друг избор.Само като я чувам да буха цяла нощ....Взех и на сън  да я чувам и  да си мисля- а, не е кашляла скоро, дали е жива?

# 100
  • София
  • Мнения: 735
Здравей, Аистенок,
Не съм писала отдавна - сестричката ми я оперираха от тумор в мозъка и бях с нея месец и нещо в болница. Не ми е до писане още.
Но като те чета, си спомням за нашите вълнения покрай дъщеричката й в тази тъй сложна възраст и много добре те разбирам, макар случаят при нас да бе от значително по-леките, а и тя не е осиновена. Сестра ми си я гледа сама, че се разведе, когато Надя бе на 2 месеца... Също сложна ситуация.
Те имат невероятна връзка - това бе най-важното за излизане от трудната ситуация, но дойде един момент, когато се наложи да се намеся - спокойно и без укор й казах, че не може да измъчва сестра ми така, че е голяма, да, има право на свои решения и грешки, но че това задължава - да помисли какво прави - унижава и измъчва най-близкия си човек, който винаги я е разбирал и подкрепял. Тя също си бе вдигнала чукалата и при разговор бе груба и непоносима, каквато никога през живота си не е била?!?...

Та си мисля, като намекваш, че някой и помага да се настройва срещу семейството, няма ли някой "нормален и здрав" човек от нейното обкръжение, някой ваш общ познат, който би могъл да й повлияе някак?

С тревога си мисля и за времето, когато Анди ще го тресе - той е чувствителен, прави каквото е решил, и (това от което най-много ме е страх) се поддава много на чуждо палаво влияние още отсега, подвластен е на "общественото мнение"... Освен това е врътлив, енергичен...
Не знам какво друго да ти кажа, ти сама толкова много вече преживя, знаеш, единственото ви спасение е твоята любов и търпение, за да не се изгуби връзката.

# 101
  • Мнения: 2 172
mama-Ira, ох, да се оправя по-бързо сестра ти....
Не знам дали има такива хора, може би, но са малко далеч...но си мисля , че са си казали думата в подходящи минали моменти Peace
Нещата малко поомекват отвреме навреме, затоплят се, и аз като се пооплача ми минава.., но и като ми падне пердето, да му мисли който е около мен. Wink
Е, поне й давам материал за размисъл - кой е виновен за дереджето й bowuu аз, разбира се
Днес чух едно ласкаво изказване за характера на едно момиче от нейна съученичка на около 19г, от което ми стана драго.
Въпросното момиче е осиновено, но все още не са му казали.Е, и за моята не са лоши отзивите , от хора , които малко я познават... Whistling Така, че май не бива да се радвам и на това.

# 102
  • Мнения: 3 672
Аз трябва да си призная, че все ме е страх да не стигна до това дередже. Даже всеки път като му се карам си мисля дали няма един ден да пощурее и аз да съм виновна, защото някъде съм сбъркала.

# 103
  • София
  • Мнения: 767
но и като ми падне пердето, да му мисли който е около мен. Wink

Аист, ей за това те моля да помислиш. От виртуалното ни познанство мога да кажа - ти си силна личност, с много високи изисквания (вероятно и към себе си и към околните) с твърди принципи и мироглед, които отстояваш яко  Mr. Green. Сигурно и на щерка ти не и е лесно с теб, в контекста на високите изискваия, особено ако тя мисли, че не е в състояние да отговори на тях.
И е тръгнала на война.
Така че свали малко гарда, пази своите интереси, но внимавай да не засягаш и нейните що се отнася до нейното чувство за свобода (знае ги тинейджърите колко им е важна) достойнство и право да бъде такава, каквато иска, дори това да не ти харесва.

# 104
  • Мнения: 2 172
Кудку, и  аз съм си мислела , че правим грешки още от 4-5 годишна, но реалността надхвърли всичките ми срахове Hug
Било е писано.
Lindt , Hug

# 105
  • София
  • Мнения: 767
Махам я теорията, щом ти звучи шантаво  Grinning И оставям само хепиенда.

Така че това, което се случва в момента, глобално погледнато е нещо хубаво. Дъщеря ти ще израсне силна и независима личност и когато бурята премине вие ще изградите връзката си отново, вече като равноправни.
Твоята задача е да си там, до нея, когато те потърси за съвет и подкрепа и да се оглеждаш за признаци за по-екстремни форми на опита и да скъса и да изпробва граници си.


Успех  Hug

Последна редакция: вт, 23 мар 2010, 22:37 от Lindt

# 106
  • Мнения: 2 172
Защо да е лично? Твоята теория просто...
Само дано с малката не се обичаме толкова силно, че и тя навлиза във възрастта на пъпнокъсащите се връзки.
Защо ли тази възраст открай време не я обичам?

Иначе, хепиенда ми харесва Wink

# 107
  • от трън на глог
  • Мнения: 955
Твоята задача е да си там, до нея, когато те потърси за съвет и подкрепа и да се оглеждаш за признаци за по-екстремни форми на опита и да скъса и да изпробва граници си.

newsm10

Много е трудно, на моменти ужасно трудно е да повярваме, че децата не ни правят напук, просто ни имат за природна даденост. Нещо като скала в бурното море. Огромната част от това, което правят децата ни, е наистина продиктувано от болка. Да очаквам от тях да разбират и лекуват моята болка е наивно и жестоко едновременно.  Надявам се винаги да оставам способна да разпознавам болката в невероятните и пуберски превьпльщения...

# 108
  • Мнения: 2 123
не вярвам в равноправието във връзките родители - деца. Струва ми се много жестоко, ако родителя иска подобно нещо ... детето има нужда от майка, не от партньор или приятел... има нужда да знае, че ако ще да рита, да блъска, да троши и да е безобразен калпазанин има едно едничко място на света, където ще го гушнат, каквото и л.... да е произвел.
Камо ли стандарта към детето да е по-висок, отколкото този, който родителя налага сам на себе си ...

Моята майка, която е изключително ранявано, отхвърляно и мъчено дете имаше много трудни моменти с мен в спомената възраст ...но никога, никога и след най-голямата караница и след най-дългите конски не пропускаше да каже "Искам да знаеш, че каквото и да се случи, аз съм зад гърба ти и те обичам. Не харесвам винаги това което правиш, не одобрявам поведението ти, но те обичам."

Не мисля, че родителят трябва "да си го мери" с детето ... "Аз толкова много, пък то ....;" Ами така е ... поне за мен е така ... родителя е за това да дава да подкрепя, да прегръща и да обича и да дава свобода в рамките на закона  Wink...  поне лично за мен е така - получила съм това от родителите си и ще го дам на детето си, а то на своето и така...

И още нещо си мисля напоследък това извън темата ... една от целите ми като родител е да създам на Нико спомени... за да има къде да се върне, за да има къде да се спаси, когато в бъдеще му се струпат облаците ...

Последна редакция: вт, 23 мар 2010, 23:59 от Fussii

# 109
  • Мнения: 2 172
Да очаквам от тях да разбират и лекуват моята болка е наивно и жестоко едновременно.  
А ти очакваш ли Thinking...Лошо....

не вярвам в равноправието във връзките родители - деца. Струва ми се много жестоко, ако родителя иска подобно нещо ... детето има нужда от майка, не от партньор или приятел... има нужда да знае, че ако ще да рита, да блъска, да троши и да е безобразен калпазанин има едно едничко място на света, където ще го гушнат, каквото и л.... да е произвел.
Камо ли стандарта към детето да е по-висок, отколкото този, който родителя налага сам на себе си ...


Леле, леле...

# 110
  • Мнения: 2 172
Черпя  всички мами на големи деца Hug

Поздрав и на тези с малки Hug

# 111
  • Мнения: 6 920
винаги когато се скарам или говоря с по-строг тон на детето ,по повод нещо ужасно, извършено от него- като например - вчера се спрял да говори с продавачката от едно магазинче до входа ни, след което току под носа на баща си хукнал към колите, - винаги в такива случаи ,след "конското" добавям- "Искам да знаеш, че аз много те обичам", но това, което ти направи ...и  т.н.Накрая се помиряваме с прегръдка и целувка.Така се надявам в детето да остане впечатление, че укорите и строгия тон не са заради моето отношение към него, а заради моето отношение към постъпката му.

В последно време , два печални примера на безрезервна родителска обич / за биологични деца става въпрос, но тъй като разговорът тръгна за отношения родител- дете/не ми дават мира. Няма да ги разказвам, но тъй като са публично известни, вероятно ще се досетите.И в двата случая деца/ т.е. поотраснали деца/ обичани, отглеждани, подкрепяни са извършили нещо ужасно, което в светския живот се нарича "престъпление", а  в каноническите норми "Смъртен грях".В единия случай съвсем отблизо познавам родителите и бегло детето от бебе.Прекрасни, любящи, създаващи  свят от красота, интереси и какво ли още не около детето. Сега почти ежедневно виждам един съсипан от мъка баща.
И се питам, наистина се питам...никакво решение не съм намерила за себе си -дали един родител трябва безрезервно да подкрепя детето си или  от най-ранна възраст на моменти да се дистанцира не само от постъпката, но и от детето/ колкото и кощунствено да звучи/ за да няма  то куража, че под крилото на родителската обич може да върши каквото и да е и винаги някой ще му прощава.

В друг момент се питам дали и при най- идеалните, разбиращи,  любящи  и грамотни откъм детско възпитание родители има нещо си, някакво червейче вътре в човека, било то раснал в биологично или осиновителско или каквото и да е семейство, което го води към пропастта и никой не може да го извади от тази пропаст.понягога пропастта може и да е по- плитка и не фатална, ама в случаите като в двата примера е пропаст без дъно.

На пръв поглед нямат  много общо нещата , но аз се ужасявам все повече и повече, защото ме гризе мисълта, че май много малко е в ръцете на родителите.Колкото и да сме убедени и да ни се иска да е обратното.
В примерите, които дадох, аз зная какво се предполага и говори - ами да, богати родители, известни родители, нямат време за децата си, децата са презадоволени, ааа, обич и разбиране с децата е важно, а не...

Е, да, де, ама аз като с очите си съм видяла, че не е така.Хайде, единия случай не го зная  добре, но другия- пак ви казвам- близо  20 годишно познанство.Нито са толкова богати, нито са толкова известни, нито чак толкова заети д нямат време за децата си.

По темата- време е да кажем нещата такива, каквито са-  зная, че ще го отнеса, но нещата са такива, че много малко зависи от нас.Важно е да има в семейството обич и спокойствие, много е важно и това се надявам, че осигурявам на детето си.Докато е дете- това е, когато стане зрял човек- изборът си е негов какъв човек да бъде. Ще приема всеки негов избор, но не мога да му обещая че ще адмирирам този избор.

П.С. Аист, пфу, язък че не мога да опитам от бонбоните!От една страна не съм майка на голямо дете, от друга съм на пости, от трета- на лунна диета.Но като минат постите, да вземеш да постнеш една тортичка с кафенце и за нас, с мъниците!/Тук следва весела усмивка за разведряване на мрачния ми пост,  но ми  ги няма вече емотиконите/ Слънчев ден на всички!
 

Последна редакция: ср, 24 мар 2010, 10:28 от Светкавица

# 112
  • Мнения: 2 172
Айде, вземи си, прекаления светец и богу не е драг Wink
Ами май си права.В къщи виждам , че при едни и същи условия се развиват противоположни характери, поведения.А, да не мислиш, че няма приказки, то-едното щото...пък другото щото...
Ама все се пънем да си мислим , че от нас всичко зависи.Хора сме и нищо човешко не ни е чуждо, та  и суетата...

# 113
  • Мнения: 2 123
Камо ли стандарта към детето да е по-висок, отколкото този, който родителя налага сам на себе си ...

само да се поясня ... няма предвид да не изисквам изобщо ... пример - ако аз знам два езика, естествено ще опитам Н, да научи 3, ако аз съм
постигнала 1, ще му дам възможност да постигне 2 и т.н ...

под заложен стандарт имам предвид следното - ако искам да ми се довери, ще се доверя и аз ... ако искам да спазва обещанията си, аз ще спазвам моите ... то затова почти нищо не обещавам, че ... ако искам да не яде шоколад, спирам да ям и аз  Cry Cry
И ми се струва важно тези работи да си ги набия аз самата в канчето от сега, че като дойде ОНАЗИ възраст - да е добър господ да го пази...

# 114
  • София
  • Мнения: 9 391
Ех, Фуси, Фуси, мъничко ти е детенцето... изчакай да стане на 4 1/2 - 5 години да видиш, как се спазват обещания и как се лъже за глупости като, че си е измил зъбите, че си е измил очите и други подобни... а аз никога не лъжа.

# 115
  • София
  • Мнения: 767
Цитат
И се питам, наистина се питам...никакво решение не съм намерила за себе си -дали един родител трябва безрезервно да подкрепя детето си или  от най-ранна възраст на моменти да се дистанцира не само от постъпката, но и от детето/ колкото и кощунствено да звучи/ за да няма  то куража, че под крилото на родителската обич може да върши каквото и да е и винаги някой ще му прощава.

Родителя освен да подкрепя, трябва да създаде и граници и рамки на поведение. Да създаде табута. Да интернализира у детето закона.
Голяма грешка е родителите да поемат отговорност за всички постъпки на детето си, да се опитват да смекчат последствията за детето, да поемат върху себе си негативите от действията на детето.
Мисля, че в примерите които си дала, родителите са правили това.

Да научат детето, че е длъжно да спазва границите на другите. Че ако нарушиш физичните или психични граници на другите, това се наказва. Как се научава това - първо като пазим и уважаваме собствените му граници (и му помагаме да намери къде са те) и второ като наказваме нарушаването на границите на другите.


И моркова и пръчката, е това, което върши най-добрата работа при възпитанието. Само положителната подкрепа не винаги върши работа, защото понякога да наруши правилата (ако това остава безнаказано) за детето е по-голям източник на "удоволствие" отколкото да получи награда, за това че не ги е нарушило.
Като държа да подчертая, че за мен наказание, не означава физиеско насилие или практики, които унижават детето.

# 116
  • Мнения: 2 123
Пример последен за да имам какво съм имала предвид...

Преди 100 години, аз съм в ОНАЗИ възраст и съответо напълно невменяема ... имах връзка с 16 години по-възрастен човек женен, разведен с 2 деца и още куп други красоти около него. Аз влюбена като розов ангорски заек. Изпълних пълен репертоар - неприбиране в къщи, прекъсване на следването си, изчезвания посред нощ, скандали "Живота си е мой" "Не ми казвай как да живея, аз съм си аз, ти не си ми пример ..." - ама пълна програма с излизания на бис ...  Embarassed
Съответно мама също пълна програма - скандали, санкции, дъъъъъъъъълги речи и прочие.

Но колкото и да взимаше мерки - винаги накрая казваше "Ще си строшиш главата, ще пропаднеш, нищо няма да постигнеш, но аз съм до теб ..."

Под безрезервна подкрепа изобщо нямам предвид олигавен родител, който ръкопляска на простотийте на отрочето си. Имам предвид някак си детето да се научи, че ако сгреши, ако се оака - ще си носи последствията, но винаги ще бъде обичано... не знам как да го обясня...

А за лъжите ... засега мисля, че много е въпрос и на лична тренировка ... затова тренирам и аз в момента в къщи на дневен ред е "Няма да те наказвам ако кажеш истината, ще се скарам, но няма да бъдеш наказан"

# 117
  • Yambol, Yambol, Bulgaria
  • Мнения: 358
всички сме минали през тези години на отрицание и доказване но изводите си правим едва сега когато всичко е зад гърба ни. Просто трябва да порстне и сама да осъзнае. Жалко че времето не се връща назад.

# 118
  • София
  • Мнения: 767
не вярвам в равноправието във връзките родители - деца. Струва ми се много жестоко, ако родителя иска подобно нещо ... детето има нужда от майка, не от партньор или приятел...

Айде и аз да поясня  Mr. Green
И аз не вярвям в равноправието във връзката родител-дете, даже смятам че строгата йерархия, докато детето е малко е само от негова полза.

Като казах "като равноправни" в онзи хепиенд  Grinning имах предвид, времето когато детето е вече пораснал възрастен и родителя вече не го владее - не може да взима решения вместо него, не може да налага ограничения, правила и санкции. И порасналото вече дете не е зависимо юридически, финансово и дай боже емоционално от своя родител. Тогава взаимоотношенията са други.

# 119
  • Мнения: 2 123
ами сигурно... ама аз напр. още съм силно емоционално зависима от майка си ... и се надявам така да си останат нещата ...

вероятно е неудачен примера, но с баба ми (любимата) дори когато беше вече на легло, хранех я, бях поела част от грижите за нея, пак отивах при баба си ... пак се чувствах закриляна по някакъв вачин ... ако успея това чувство да дам на децата си - ще съм доволна

# 120
  • София
  • Мнения: 9 391
А за лъжите ... засега мисля, че много е въпрос и на лична тренировка ... затова тренирам и аз в момента в къщи на дневен ред е "Няма да те наказвам ако кажеш истината, ще се скарам, но няма да бъдеш наказан"
Да, и добавям, че винаги ще го обичам - файда нъц. Сега съм направила лист на хладилника - + и - - като каже истината - +, като излъже - -, не действа много-много. Това, което подейства за първи път беше снощи, когато каза че не е направил нещо, но аз му казах, че най-вероятно не го е направил, но понеже постоянно ме лъже, не му вярвам и ще приема, че го е направил. Той се нацупи, а аз му казах, да не ми се сърди, но че не мога да постъпя по друг начин, а той ми отговори, че не се сърди на мен, а на него. Дано е някакъв напредък  Praynig

# 121
  • от трън на глог
  • Мнения: 955
Да очаквам от тях да разбират и лекуват моята болка е наивно и жестоко едновременно.  
А ти очакваш ли Thinking...Лошо....


Никак даже не очаквам, тези камъни бяха за друга градина...
Аист, много ми става тъжно от постовете ти. Разочарование блика от тях.
Дано се намерите с дъщеря си  Hug

# 122
  • София
  • Мнения: 735
Всъщност, всички ние ще го изкараме този път с децата си и това е прекрасно. За себе си знам, че съм негова мама и това е така докато съм жива. Надявам се и той да го чувства и да го усеща винаги, въпреки трудния му старт..

Тревожи ме това, че в тази уязвима възраст, синът ми ще е по-уязвим от другите. Семейството ми (аз и той) ще сме по-неподготвени да се справим с евентуалните бури.

Искрено се надявам, че ако мога да създам между нас трайна връзка на доверие, ако успеем заедно да изградим представи за добро и зло, за правилно и неправилно, за допустимо или не като свой, достоен и горд начин на живот, ще ни е по-лесно в този период. А не е ли това най-трудното?... Много усет и мъдрост ще ми трябват да се науча не просто да го обичам, а да го обичам "умно".

Теориите са хубаво нещо, добре е че ги има и има стремеж да ги следваме, но все пак ме е страх, то е и до натура на детето, а и още нещо (надявам се да не е старческа реакция): не ми харесва светът, който сме създали за децата си, а не мога и не искам да го ограничавам, както никога и никой не е ограничавал мен в допира със света...

Всъщност не знам как ще бъде… Миналия месец и половина бе кошмарен за нашето семейство, голяма беда ни бе надвиснала. Трудно му беше и на Анди. От център на вниманието, потопен в любовта и грижите на мама и сестра ми, на баба си, той за пръв път бе с чужда жена, която го взимаше от детската градина, не само без любимата си леля, но в повечето време от денонощието и без мен… И съм учудена как бързо порасна, как стоически го преживя. Е, дете си е, на моменти пред мен предимно  си искаше своето, но изведнъж стана толкова по-зрял, търпелив и… изплашен. В детската градина от почти най-палав, от деня на първата операция на сестра ми, стана най-послушният, трогна всички учителки с това, че каквото рисува, каквото ръкоделства, все повтаря – „това е за Гуленка, да оздравява по-скоро, мама ще й го занесе в болницата”… Не им обяснявах, че той знае по-добре от другите какво значи загуба…

Аист, не бих могла да ти кажа нищо друго освен: кураж и търпение. Надявам се най-бурния етап при вас да е отминал, знам как много може да боли, като виждаш как се лута болна и объркана щерката. Е, и как обидно може да бъде от хвърлени думи. Не бих могла и да съдя за теб и вашите отношения… Аз като се чета тук в постовете, много мила си изглеждам, а всъщност май съм доста труден и праволинеен човек и понякога май се налагам на детето си…

# 123
  • Мнения: 2 123
Фоксче, мислиш си че не им влиза в тиквите, ама има файда.... убедена съм  Praynig

# 124
  • Варна
  • Мнения: 230
Хайде и аз да се включа в общия хор на тези, на които децата са им малки и си умират от страх от евентуални емоционални сривове в "онази" възраст.
Човек е разнолико същество и винаги е изключителен, независимо кой го е създал и кой го е възпитавал. От една страна има едни безкомпромисно интимни неща, които и най-екстровертната личност пази само за себе си и не споделя с никого. Не е задължително това да е съзнателен процес. От друга страна възпитанието е изключително дълъг и многопластов процес и за щастие не е поверен само на родителите (иначе войната щеше да е неизбежна) - има и любими учители, личности, които ни впечатляват, книги, филми, приятели, лели, приятели на родителите, дядовци...
В хода на тези мисли, както вече сте го казали, задължително е родителят да не идентифицира детето със себе си (всяко дете - и рожденото, и осиновеното). Това е ясно.
Мисля си обаче какви грешки най-често допускаме в неистовото си желание на всяка цена да изградим онази мечтана емоционална връзка с децата си и то така, че да запълним огромната болка (тяхна и наша). Не грешим ли в прекалената си отдаденост на тази кауза? Не следва ли понякога дори и съзнателно да не мислим за това?
И преди, и сега смятам, че и за децата, и за родителите е изключително вредно децата да запълват 100 % живота на родителите (животът е шарен и децата са част от него - най-важната, но само част от живота. Смятам, че родител, отдаден изцяло и само на децата си, е непълноценна личност и това рано или късно ще доведе до разкъсване на връзката родител - деца. Само не ме линчувайте за това!). Вредно е също родителите да доказват непрекъснато на децата си, че са им изцяло отдадени. Смятам, че това е непоносимо бреме за децата.

Аз не знам кое е правилното поведение ден след ден, за да се получат нещата така, както всеки от нас мечтае. Както всяко дете е различно, така и всеки родител е различен. Но все пак има задължителни добродетели, които са като "екзистенц минимум" на възпитанието. Децата просто трябва да станат добри хора. Изглежда много просто на думи.