Момчето ми май ревнува още преди да се е появило бебето...

  • 1 569
  • 24
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 636
И нашата кака ревнуваше още преди появата на бебето. Редовно ме питаше дали може да не го обича.
Прилича на ревност, но е възможно и да има някакъв елемент на страх за теб, да не ти се случи нещо. Какво знае за раждането, за болницата? Чувал ли е, че боли? Купете "Франклин има сестричка", ако вече не сте го направили. Успех и леко раждане!

# 16
  • София
  • Мнения: 442
Мерси, ще я потърся тази книжка!  Hug

# 17
  • Мнения: 4 555
Но и ние май прекалено много премисляме нещата. Навремето като са имали по 5 деца едва ли са мислили толкова майките този как ще се чувства или другия.
Едно време децата не са били с толкова голяма разлика и второто бебе се е появявало още преди първото да се осъзнае. Да не говорим, че родителите са живели с цялото си семейство и децата са се гледали често от бабите, заедно с цялата група братовчедчета. Така че всяко дете като се появи, вижда около себе си още поне няколко по-големи и никога не е имало възможност да се почувства единствено, а след време и застрашено.

# 18
  • Мнения: 284
Вариант да разберете каква е причината за нещо е да разиграете "театър" - наречете една кукличка (а може количка) с името на детето, друга с вашето име, трета и четвърта - може да са баба или учителка в детската градина. И пресъздавате, в случая, очакване на бебе, ходене на детска градина, там какво се случва. Детето ще ви разкаже какво става в главата му - просто защото ще прехвърли на кукличката (или количката) своите мисли.

# 19
  • София
  • Мнения: 442
Тази сутрин съм направо отчаяна. Такова хленчене и квичене просто не съм виждала. Изпадна в истерия. Първо го милвах, после го шляпах по дупето, мих лицето със студена вода четири пъти. Каквото се сетих да го стресна и освестя....Просто беше в захлас. Знам, че не трябваше да го тупам, просто нервите ми не издържат. Сега сигурно той реве в градината, аз - в къщи. Направо не мога да се побера в кожата си. Понеделник сутрин- егати седмицата ще бъде....Няма и с кой да поговоря толкова рано, освен и аз да си порева...

# 20
  • Мнения: 242
 Hugкупувай му подаръци, обсипвай го с внимание, да ходи на градина ако иска, ако не иска-поне докато се роди бебето-защо да не поседи с теб-бъди изцяло негова-обясни му, че бебето ще бъде негово, че той си го е извикал преди да се родят...и разни такива красиви истории...но преди всичко-не му се дразни-той е само много, много малък и не разбира доста неща, чувствата му са раними, а въображението-оромно...обсипи го с цялата си любов-това е последното време, когато имаш само едно детенце-бъди изцяло негова-според мен това ще помогне.Аз смятам, че глезя идва от ГЛЕдам и  паЗЯ и съм много за това.Дано всичко е наред с теб, с малкото и бъдещото. Hug Hug Hug

# 21
  • Мнения: 242
забравих...при такъв истеричен рев помага много здрава прегръдка-стискаш го в прегръдка докато утихне...аз му и пея за зайченцето бяло.А като се успокои можеш да пробваш да приложиш принципа на обратната връзка..."...не ти се ходи хич на детска, много ти е криво..." т.н. -просто описваш чувствата му-без да ги критикуваш или одобряваш -на мен много ми помагат книгите на д-р  Фицху Додсън" Изкуството да бъдеш родител" и другата му за възпитанието. Hug

http://www.book.store.bg/search?srchstr=%C8%E7%EA%F3%F1%F2%E2%EE … B%E8%20&sin=1

# 22
  • Мнения: 41
 При нас ревността мина доста леко, може би защото много преди да родя второто си момиченце, започнах да и обяснявам, че бебчето, ще се нуждае от много грижи, защото е малко и безпомощно, но това не значи че го обичаме повече от нея. Като се роди, се стремях да показвам повече внимание на каката, да гушкам и двечките и така тя се успокои, че не съм я изолирала, че мама я обича също толкова, колкото и бебчето. Сега, когато е вече ученичка, дори понякога заделя от закуската си  за своята сестричка- преди 2 дни и донесе 1 мандаринка, а миналата седмица и бе заделила парче шоколад, с което ме трогна.

# 23
  • Мнения: 636
  започнах да и обяснявам, че бебчето, ще се нуждае от много грижи, защото е малко и безпомощно, но това не значи че го обичаме повече от нея. Като се роди, се стремях да показвам повече внимание на каката, да гушкам и двечките и така тя се успокои, че не съм я изолирала, че мама я обича също толкова, колкото и бебчето.
Ей това обяснявам и правя и аз по десетки пъти и има ефект, но само временен. Трябва много да се говори, обяснява, демострира обич и нежност.
  kalimbi , сигурно се чувстваш страшно гадно Hug Успех!

# 24
  • Мнения: 1 547
Ако имаш възможност, спри детето за известно време от градина. Говорете за бебето, избирайте заедно дрешки и шишета, искай мнението му за разни неща, ангажирай го! Не му вменявай задължението да очаква това събитие с радост и нетърпение, защото е невъзможно. Помоли го да ти обещае, че ще ти помага; кажи му, че ще разчиташ на него, защото е голямото ти момче, такива неща. Когато родиш, не храни бебето пред него, това е моят личен съвет. Но пък го карай да ти помага в избора на ританки, в къпането, в повиването. Питай го от време на време дали не е изморен и дали не иска да си почине - ако да, предложи му да прекарва половин ден в градината, а после пак да се включва в помагането.

Ако нямаш възможност да го държиш вкъщи, то тогава не допускай изнудване - бъди твърда и не позволявай чувството за вина да контролира действията ти. Знам, че е трудно, но ще се справиш, кураж!  Grinning

Общи условия

Активация на акаунт