Поощряване към самостоятелност

Еднояйчни близнаци ли са?
Аз съм близнак, със сестра ми бяхме така и ти препоръчвам горещо да не ги разделяш ако не искат, ще се оправят с годините. Просто едната е по-слаба и има нужда от другата. Каквото и да пишат тук всички майки на близнаци, аз съм го изживяла. По-слабият близнак съм и непрекъснато търсех сестра ми. Сега тя живее във Виена, и щом е така явно сме успели да се разделим и да се оформим като личности, но когато ние сме го решили, а не когато са ни го наложили, защото на сила хубост не сатав, но може да има лоши последствия върху психиката на децата.

Разбира се, ще споделя!
Ние винаги сме били заедно в училище, на лагери. Сестра ми си беше самостоятелна, аз се боях да съм сама. Винаги тя ми е помагала в училище и с домашните, и винаги ми е давала тласък за всичко. Тя ми беше като пътеводител, аз и бях музата да е по-добра, защото тя трябваше да е добра и за двете ни. Но когато трябваше да се защитаваме винаги аз защитавах и двете ни, а тя мълчеше. За това и завърших право, може би. Когато се карахме помежду си  е имало и сълзи, и шамари, но никога не сме били наистина скарани, а когато някой се е опитвал да ни разтърве двете заставахме срещу него. Наистина звучи странно, но и за двете ни това беше важно. Просто в отношенията на близнаците всеки си има роля и единият е по-силен от другия в дадени отношения и обратното. Когато едната беше болна и другата не ходеше на училище и се грижехме една за друга. Вече когато навлезнахме в тийн възраст различията и вкусовете започнаха да се открояват и наистина бяха доста различни от тези на сестра ми,, започнах да се абстрахирам от нея, започнах сама да действам смело на пред, макар че знаех, че дори да сбъркам тя ще ми помогне, но се оправях много добре. Същото е както когато детето прохожда-в началото го е страх, после се отпуска, но знае, че мама ще го хване ако падне и това го крепи и докато се усети хоп! и вече тича!
 Преди да завършим училище един роднина, който беше успял да се устрои в чужбина още по онова време, ни предложи да следваме в чужбина и той ще ни помогне. И двете приехме, и двете бяхме имали шанса да научим добре английски и немски. И тогава решихме да видим какво ще е да сме окончателно разделени, приехме го като предизвикателство и тя кандидатства за университети в Австрия, аз за тук-Великобритания. И така заминахме и на мен ми беше много търсене, но се оправих и то много добре, бих казала. А и с нея се срещахме през ваканциите и си пишехме имейли и  говорехме в ICQ , нямах търпение да и разказвам! Тя беше първата, която научи че съм бременна без да съм омъжена и без да се замисля, ме подкрепи. Дори долетя тук и беше с мен по време на бременността. Тя е кръстница на Вики и когато се скарахме с бащата на Вики тя отново дойде за да ме подкрепи, после ми беше главна шаферка или кума, както му казват . И аз не и останах длъжна, бях до нея когато имаше нужда от мен и съм готова винаги да и помогна с всичко. Сега се виждаве много по-често-понякога сме заедно с децата и съпрузите ни на море и винаги сме заедно на рождения ни ден.-това е ден, на който никога, през целия ни живот не сме били разделени.
Александра, (никога не съм я наричала по име, освен ако крайно не ми се е налагало, не знам защо, тя също никаго не ме е наричала по име-Анастасия,) освен сестра ми е и най-добра приятелка и не знам дали щяхме да сме толкова близки ако някой ни се беше наложил да ни раздели.
Ние сме еднояйчни близнаци, не знам за двуяйчните,но по принцип е важното да не бъдат сравнявани двете деца, защото всяко си е отделна личност, въпреки че иска опора от брат си или сестра си. То по начало не бива да се сравняват децата с други деца, без значение братя или сестри или чужди деца. И наистина е добре да се действа спрямо това дали детето е готово за нещо. Ние имаме още една сестра, с 10 години по-малка от нас и винаги сме я приемали като бебе, а мама обожаваше да я сравнява с нас и мисля, че това до една степен породи у нея някаква ревност и желание да докаже, че е повече от нас, дори инат. Ама какво толкова има да доказва не знам.
Има още толко много да се изпише, но като заключение ще кажа, че ако не бях преживяла цялото това нещо със сестра ми нямаше да съм аз, нямаше да е това, каето е сега. Хората цял живот понякога не намират най-добър приятел, а близнаците се раждат такива и е грехота да се разделя и разваля това, което е събрано от Бог още при самия му замисъл.

Да, това е моята гледна точка. Сестра ми не се е оплаквала, дори се чувстваше по-важна и може би това и даваше кураж за повече. Както казах, всеки близнак си има роля в тези взаимоотношения. А и сигурно щях да се справя сама, а и не мисля, че сегя съм постигнала малко. Но от тази гледна точка дайте да не се грижим за децата ни, защото кой знае утре какво може да стане и как ще се оправят сами, ако им се наложи. Малко груб пример дадох, за което се извинявам, но това си е голата истина-предположения за това какво щяло да бъде, ако еди какво си... Трудно ми е да ви убедя в позицията ми, защото това е едно от нещата, които не можеш да разкажеш на друг и той да го разбере и усети, просто трябва да се изживее.

Е, всяка майка си решава, аз просто казах какви са били нашите взаимоотношения и какво ми е мнението по-въпроса. Ние сме еднояйчни близнаци, а разликата между еднояйчни и двуяйчни е като от небето да земята. В случая наистина двете сме едно цяло, разделено на две и една без друга няма да е същото. Но раздяла за няколко часа няма да навреди, стига детето да е готово, защото пак казвам, ако се правят нещата на сила може да има лоши последствия. И това за психолога-да, помагат, дават добри идеи, но честно, от личен опит казвам, че във взаимоотношението на близнаци не е хубаво да се бърка човек, освен ако няма някои крайно големи тревоги.