Занималнята-за или против

По времето, когато аз бях ученичка, на занималня ходеха само онези, които не се справяха с материала сами у дома и се налагаше някой (не от семейството) да им помага.
Още от тогава съм скептично настроена.

  Като дете ненавиждах занималнята, но сега ща не ща, пращам дъщеря си на занималня, за да съм спокойна,че докато сме на работа, тя не се шляе някъде по улиците или пък стои на студено в къщи/ тъй като още не може да  си напали печката/ Иначе с учението нямаме никакъв проблем, а и тя в занималнята първо си пише домашните, а после си рисува и се разсеива, докато отида да я взема. Доволна съм, а и тя не се оплаква- по добре да е там, отколкото сама у дома.

Не съм съгласна за "едно време" и занималня за 2каджиите.
На занималня лично аз ходех само в 1ви клас. За 2ри не съм много сигурна, но май пак ходех. Мама се разведе и живеех с баба ми и дядо ми. И 2мата работеха. Аз бях отличничка.

В момента Дияна ходи на частна занималня, в тяхното у-ще, с деца от нейния клас, в тяхната класна стая. След у-ще у дома, по нейно желание, решава задачи или пише.
Аз съм доволна, защото имат режим. Водят ги на стол, имат време да си напишат домашните, имат време и за игри.

Всички знаем,че сега е много различно в училищата от това ,,едно време,,
Аз лично съм против от държавната занималня и съм,,ЗА,, частната.Съжалявам,че вече всичко опира до пари в нашата държава

Синът ми ходи на занималня.Доволна съм.Винаги си е написал и научил.А и там си играят.

Определено съм доволна, и определено не си представям, ако трябваше сама  изцяло да се занимавам с подготовката на детенце. Все пак в занималнята децата са в добри и опитни педагогически ръце, а това никак не е малко.

За 1-ви, 2-ри клас, става.
За по-нагоре, съм против.

зависи от занималнята - има такива, в които нищо не правят.
Но по принцип съм за.

Против, не защото там се готвят предимно по- слабите ученици /въпреки, че в нашето училище и сега си беше точно така/, а поради:
-Детето ми за точно първите си две години свикна да си организира работата и ученето само у нас, аз провеждам контрол, не ми пречи, но спечелихме ценно време за придобиване на самостоятелност. Само се научи да си разпределя ангажиментите. Да, костваше ми време и нерви, много, но пък този навик е безценен и си е за цял живот. Тези навици се придобиват в точно тази възраст, по- нагоре е по- трудно и това е мнение на учители, не само мое.
-Детето не е вързано в класна стая, независимо частна или държавна е тя, отива си вкъщи, почива си, ако ще лежи, ако иска- ще поиграе, ще излезе навън, ако иска- по пода ще се търкаля, но не седи седнало по цял ден с малки 10 минутни интервали между часовете. Това не е възрастен човек.
-Занималните, които знам, са безсмислени във вида, в който съществуват и тяхната функция основно е да приберат децата за половин ден, тъй като родителите им са на работа, също визирам не само държавните. Твърдя със сигурност, че подготвях детето си по- добре у нас, обяснявайки в І клас и контролирайки, във втори от занималня, посещавана от куп деца. Ако ще ходи на занималня само да избута следобеда, а вечер ще се хващаме тепърва да учим- няма никакъв смисъл, нека следобеда си го "избута" у нас.

Това е "другото мнение", в случая- моето лично.

Синът ми е в пети клас в момента.До 3 клас вкл. ходеше на занималня.Отличник е,ако това има някакво значение и винаги е бил.
В тяхното училище в 1 клас занималнята беше задължителна и случиха на чудесна учителка.
Сравненията с едно време ми се струват неуместни.Например едно време колко деца учеха чужд език извън училище?Сега почти всички го правят,в противен случай стават неконкурентоспособни.

 Ходила съм на занималня до 6 клас,бях един от отличниците на класа,културно масовик на училището и т.н 
 Такива като мен в занималнята имаше много,ходеха по собствено желание.
 Детето ми в момента е в целодневно училище и съм много доволна и по-важното на нея много и харесва.
 Имат си допълнително платен език,спорт,танци,балет,рисуване...
 Няколко пъти ми се наложи да я взема на обяд за да я отведа на лекар или зъболекар,голям пазарлък беше после да я върна пак вместо да се прибираме.

Aз съм за. Предпочитам да е в занималнята, отколкото сам вкъщи пред компютъра. Нямаме възможност да го гледаме, така че това е добър вариант. Пише си там домашните, вечер само проверявам, обяснявам ако има нещо недоразбрано и подреждам раницата (поне в началото го правех). Той също е доволен от занималнята, иначе трябва да си седи сам.

Аз съм ЗА!
Виждам много голям положителен напредък откакто Вики ходи на занималня.
У дома в компанията на брат си едва ли би учил толкова съвестно както там. Освен това аз не съм педагог, незнам учебният им материал, изискванията, нямам нужното време и търпение.
И най-важното, там създават положителни навици за учене на синът ми и той ходи с желание.

Аз съм против. Джуди го е обяснила много добре и подробно.

За

И аз съм с предубеждения, създадени от моето детство - че на занималня ходят децата без добър родителски контрол вкъщи. Сега времената са други - контролът става все по-труден, но като че ли броят на родителите, които оставят всичко - и възпитание, и обучение на отговорността и възможностите на учителите - стават все повече и това си личи най-вече по държането на децата в занималнята. Там пък учителите, ако не успеят да овладеят по-буйните деца, настъпва някакъв кошмар - преживели сме подобно нещо и няма оправия.

Ако с темата авторът прави проучване какви плюсове и минуси намираме ние в занималните /може това да му е бизнесът на човека/ бих дала и препоръки:
-Малък брой деца в групите, до 8- 10 максимум човека. Масово при разговори с учителки /и водещи занимални/, последните просто вдигат рамене и казват, че с деца около и над 20 не се работи /за качество въобще не става въпрос, елементарна работа не може да се свърши/. Следобеда те са изморени- допълнителна причина дисциплината да не е на ниво. Учене /качествено пък- съвсем/ не може да става в такива големи групи, каквито и суперлативи да се изтъкват от родители, които на практика просто нямат друг избор.
-Занималните са често сборни, от различни класове, като подготовката на децата е на различно ниво /това също ми е споделено от класната и от водеща занималня/- допълнителен проблем. Дори в частната школа по език на сина ми децата са около 8 човека. По- големият брой автоматично занижава качеството. Не бих дала детето си да се обучава допълнително при такава обстановка. Имам избор, мога да организирам ежедневието му по- качествено и ползотворно.
-Задължително физическо раздвижване и игри навън. Не е по силите дори на възрастен да виси по шест часа на чин седнал, а след това- на нова сметка същото. Шест часа плюс още 4 правят 10 учебни часа- това не се възлага дори на студенти.
-Самостоятелна работа на децата- не виждам нищо по- вредно от това да "решим всички заедно задачките", да напишем "всички заедно домашното по БЕЛ" и т.н., това е всичко друго, но не и самоподготовка, на която детето следва да се учи още от І клас. Ще имаме просто написани домашни, но самоподготовка, навици и разбиране- не. Детето следва да се приучи и да си създаде навици да се справя само, а ако среща трудности- да пита /това включва да знае какво да пита, което пък предпоставя вече понаучена материя от него и само доизясняване на неразбраното/ само за срещнати конкретни проблеми.
-Лично аз освен домашните /те се пишат тази година за точно половин час/ възлагам на сина ми допълнителна работа по математика и БЕЛ, давам му да чете допълнителна литература и по любимите си предмети- география и история /"ЧО" по настоящем/, след което вечерта говорим само върху неразбрания от него материал. Давам му тестове, които той си решава сам, аз проверявам вечер, обсъждаме грешки и трудни въпроси. Една "занималня", ако не е организирана за слабите ученици и няма за цел просто да събере децата да не са по улиците, следва да обръща внимание върху допълнителна подготовка и надграждане над задължителния материал в училище.

Кое дете какъв успех имало в училище няма никакво значение. Нивото в различните училища, а и отделните класове в едно и също училище често пъти няма нищо общо едно с друго. Това за мен не е никаква база за сравнение. Някакви обективни представи придобивам единствено при организираните национални състезания и олимпиади, както и от свършената работа по допълнителните задачи- тестове, задачи, които давам вкъщи.

Не съм учител, макар и да съм преподавала на студенти, не съм педагог по образование, но това не е и нужно. Не мисля, че не ми е по силите да дам и науча децата си на това, което самата аз знам и мога. Ако не знам и не мога е друг въпрос, ако не искам- трети.
За да има смисъл от занималня обаче бих посъветвала с най- добри чувства организаторите на подобни мероприятия да се вслушат в горното. Достатъчно познати учителки имам, за да погледна и от тяхната гл.т. Тук излагам и нея и моята, родителската. Ако имам на разположение такава занималня, бих си плащала с кеф. Понеже нямам наблизо такава предпочетох детето ми от І клас да стане самостоятелно и да разчита на себе си и на мен- по- сигурно ми е.

Съгласна съм с написаното от Judy.За да бъде ефективна занималнята трябва да е съставена от малки групи и организациата да бъде малко по-различна.
Обаче факта,че детето ми ходи три години на занималня не му попречи да бъде самостоятелно.За оценките няма да пиша /макар нашето училище да е от тези с по-високите критерии или поне така се води/.
Ако олимпиадите са някакъв критерий, то и на тях ходи и се справя успешно.
Чете достатъчно странична литература и т.н.Решава допълнително задачи,в къщи имаме книжарница от сборници.Нямам навика да хваля детето си,макар точно така да звучи.
Просто исках да изкажа мнение,че не винаги занималнята "разваля" децата или ги "отдалечава" от самостоятелността.

За "разваляне" на децата не пиша изобщо, не мисля по този начин въобще. Обсъждам занималните такива, каквито са в масовия случай. Давам препоръки за подобряване работата в тях, с цел да се подобри качеството, тъй като считам, че има смисъл.
Мисля, че това се пита, а не просто "за" и "против" занималните. Ако е само "за" и "против" е безсмислено участието ми по темата изобщо при толкова обща постановка. Върнах се отново на питането и обърнах внимание, че се поставя от гост: "Споделете вашия опит-какво да и какво не в занималнята на вашите деца?". Затова реших, че тук по- скоро се прави проучване от заинтересован по въпроса, питането има точно такъв характер. Затова и обръщам внимание на страните, които намирам за слабост и поради които именно не предпочетох този вариант.

Аз изришно написах,че съм съгласна с препоръките ти.Просто споделих опита си,че моето дете не загуби самостоятелността си заради това,че е ходило на занималня.
Но при нас в 1 клас тя беше задължителна,във  втори клас беше задължителна само занималнята по езика.

С оглед отпадане в голяма част от училищата на занималните въобще, виждам, че пътят е към организиране на частни такива. Ще има, както във всеки бизнес, и качество и плява. Мисля, че дискусията е полезна, тъй като аз и родители в моето положение, държащи на качеството предимно, бихме се замислили и бихме ползвали подобни услуги, стига да има кой да ги предложи по точно такъв начин.

Не съм съгласна, че частните занимални са по-добри от държавните. Като всяко нещо у нас и идеята за частните занимални е опорочена. Единственият минус, който аз виждам в нашата занималня е големият брой деца. Това беше и основната агитация на преподавателката в частната занималня, която идваше на нашите родителски срещи. Иначе нищо по-ралично от държавната. Само че, по-малкият брой деца не означава автоматично по-добро преподаване.

Къде се прави такова сревнение в темата?

Ами защото ти твърдиш, че пътят е към организиране на частни занимални. Аз казвам, че не е това. Отпадане на държавните занимални няма да има, сега се обмисля идеята да станат задължителни до 4 клас (т.е. задължително да са осигурени). Пътят е да се увеличат преподавателите в занималните и да се намали броят на децата.

Не си ме разбрала, ако ти се чете прочети първия ми пост, пиша точно обратното, да не се цитирам сега.
Пътят е натам, защото обстоятелствата са такива. С делегираните бюджети, базиращи издръжката на училището на брой ученици /този критерий са избрали, какво да правим/, редица училища вече затвориха и ще затравят и за в бъдеще занималните, които организираха. А в държавна занималня няма как да "увеличиш броя на преподавателите" и да "намалиш броя на децата" при сегашните условия. Не е въпрос на желание, а на обстоятелства. Обичам да поставям и да говоря за нещата според както са си.
Правителството не може задължителните часове да си организира, ще организира занимални?! Боже, вярвате ли в това? Колкото ще направи ДГ задължителни. То само персонала, който е нужен, няма от къде да се намери, какво остава за организиране и заплащане на мероприятието.

Все пак да те улесня- един от цитатите ми: "Занималните, които знам, са безсмислени във вида, в който съществуват и тяхната функция основно е да приберат децата за половин ден, тъй като родителите им са на работа, също визирам не само държавните..."

Съвсем на друго акцентирам, отделила съм време да обясня на какво. Има и разбрали, надявам се темата да се чете и от бъдещи организатори /а защо не и от настоящи/ на такива заведения. От дискусия в тази насока всички ще имаме полза.

Не мисля, че такава идея е реализируема(ама че дума написах), предвид това, че образованието няма ресурс или поне не отпуска такъв за увеличаване броя и заплатите на учителите и още, че няма и достатъчно учители, особено в големите градове, които да поемат тези часове в занималните.
Сугласна съм с Джуди, че се отваря път на частните занимални, където с парите от таксите биха могли да се привлекат по-добри кадри. Към момента и държавата ако се напъне може да събере преподаватели, но с това, което ще им предложи като възнаграждение, те няма да са с особено добра мотивация, опит и квалификация. Т.е. добрите си знаят цената и си търсят по-доходна реализация.
И след като съм запозната и какви учители назначават за възпитатели в занималните, то точно затова към момента съм против.

При настоящата организация бих предпочела аз да избера къде и как ще прекара детето ми половината си ден. И моят избор не са организираните по настоящем занимални, казах и защо и то от позицията на човек, който наистина има избор- и занималня имахме в училище, и баби на разположение, и пари за човек или частна занималня.
Ако се даде възможност за нещо друго и качествено- може. При тази ситуация- не и не желая да ме задължават. Лиляна е бивша учителка- определено познава практически нещата и начинът, по който и тя ги обяснява, съвпада изцяло с виждането на учителите, които познавам лично.

Judy, мерси за назидателният тон. Почувствах се като ученичка. Обичам изказвания от вида, няма да стане, защото и т.н. Ще стане ако има желание и съответният натиск. Парите за училищата идват от нашите пари, т.е наше е правото да изискваме по-добро образование. Ние не го правим, искаме да си даваме парите в частни занимални, оправдаваме се, че няма как да стане. И не става. Излизам от спора, резултатът ще е като във всяка подобна тема.

Съжалявам, че се чувстваш така, но пишеш нещо, което не съм казвала, нито помисляла, за което и цитат давам.
Като говорим за нашия джоб аз пък не желая от моя да излизат пари, с които някой друг да се разпорежда с целия ден децата ми, да го организира по начин, който не намирам за полезен за тях.
Позицията за поредната задължителност на нещо си, е чисто по социалистически и е нормално не всички да я споделяме. Уравниловките от онези времена ги изживях, не ми се връща към тях.
Лично аз не споря, а споделям мнение точно по темата- кое не ми харесва в занималните и какво бих препоръчала.
Относно това дали щели занималните да са задължителни, как и защо- има други теми, в тази влязох точно по въпроса на автора.

Госпожата в занималнята ни е прелестна. 
И не е вярно,че се ограничават до даденото за домашно.В следобедния блок освен игрите,английския,танците и балета,имат и забавна математика.Решават от сборници,правят диктовки.Детето е доволно и спокойно.Вечер удома си играе,аз само преглеждам какво са правили през деня.Оказа се,че госпожата си върши чудесно работата и няма неразбрали. И за сведение децата са 23,целият клас си върви заедно от сутринта до вечерта.
И кое точно не намираш полезно за тях? Ученето,колективните игри,рисуването...,кое точно?

Ами чети, обяснила съм подробно, изразявайки гледната си точка, без да държа някой тук да я възприема. Ясно ми е, че човек си защитава избора- човещинка е.  Като си харесвате вашият- добре, аз мотивирам моят и отговарям и на други въпроси, които ми бяха поставени.
Отговарям подробно на въпроса, пиша го за трети път, с мотиви. Визирам масовият случай, пак пиша за трети път, такъв, какъвто съм го видяла в не една занималня и за какъвто съм чула отново в не е една такава, както беше поставено "...какво да и какво не в занималнята...", не се пита "дали". Четете, четете.

Не ти отговаряш за всички-всички занимални били такива,всички учители били такива.
Нито си ходила във всички училища,нито знаеш как организират ежедневието на дечицата.
Шапка им свалям на госпожите в нашата занималня. 
Твоите изказвания ги приемам като обида към тези всеотдайни хора,за които детето ми говори с голяма любов.

И други в този дух има, но ги пише в темата, да не повтарям отново, който иска- чете. Ако ми покажете къде съм писала точно "всички"- добре бих се извинила, не съм имала предвид "всички", но май не съм писала такова нещо.

Моля учтиво да не ми слагате думи в устата, които не съм казала /писала/ и особено когато съм писала точно обратното и съвсем добронамерено съветвам-  четете, четете. Ако не ви се чете- недейте, но не си измисляйте и не тълкувайте съдържание на текст, който не познавате.
Като искате- се обиждайте, като искате- недейте, лично аз не смятам, че съм засегнала когото и да било, само защото не споделям избора му. Дали ще се сърдите си е ваша работа, аз нямам нищо общо с това. Аз засягам ли се, когато някой не споделя моя? Определено не. Не ми е приятно да ми се приписва нещо, което не съм помисляла дори, но това е често срещано тук, свикнала съм. Готова съм да дискутирам. Не сме малки деца, нека не се държим като такива.


Та темата не беше кой е добрият избор- всеки си е направил някакъв и за него той си е най- добър по някакви причини, а позитивите и негативите. Ако беше само дали или за и против- определено нямаше да се включа, не би ми било интересно.

И аз мисля като Фантичка.
В занималнята където Вики ходи след училище са точно 3 деца в групата му и всички са първи клас.
След като си свършат домашните, вярно ако времето е хубаво играят на вън ( но това не е нещо лощо) пишат диктовка, решават допълнително задачи, четат приказки (всеки си носи книга и чете). Аз виждам много голям напредък в моят син, наистина голям. Така, това е до 17ч. , аз го взимам в 18ч., в остнаналият един час ги намирам - да работят с пластелин, да рисуват, да играят домино, монополи.

Занималните според мен са безсмислени - Джуди го е обяснила, няма да се повтарям.
Избрала съм децата ми да не посещават занималня, като съм намерила начин да ги контролирам лично.

     http://dnes.dir.bg/2008/11/27/news3660280.html

Хем ви се казва, че не четете, хем продължавате:  Май наистина ви е нужна занималня.


Та статията няма нищо общо нито с поставения въпрос, нито с изразените по същия позиции.

Твърдо против, особено що се отнася до частна такава.  Сина ми смени три, писала съм вече за тях в други теми.  При третата, където се задържа най-дълго, класната ме извика и ми каза, че успеха му рязко се е влошил. Положението наистина беше станало плачевно само за месец и половина.  Справихме се в къщи. Личния ми опит показва, че частните занимални или отбиват номера (гледат на децата буквално като на такива, които няма кой да ги гледа), или са опасни за децата.  За държавните нямам впечатления.

Пп. Писах без да съм чела коментарите.  Прочитайки ги за пореден път виждам, че Джуди е писала вместо мен.

Има Judy,ти твърдиш,че детето ти само се е оправяло,т.е само удома.

 По принцип съм съгласна с Judy, а също и с теб. По всичко изглежда, че са безсмислени, да. Но има частни случаи, които налагат ходенето на занималня, както и занимални, които са наистина добри и резултатите за децата са добри, което ги прави "смислени", което, признавам си, ме учуди. В нашия случай, занималнята е много добър вариант. На сина ми му харесва там, подготвя се чудесно, има респект от възпитателя (мъж е, не знам дали има съществено значение, но така изглежда), като го и обича в същото време (късмет е това - знам! ), в свободното време се забавлява с игри и занимания с другите деца (нещо, от което би бил лишен в къщи, особено през студените месеци), спокойна съм за него през деня, като цяло, за мен остава само да проверя вечер как се е справил с подготовката за следващия ден. На този етап не отчитам нито един негатив за сина си, въпреки, че нагласите и представите ми за занималнята напълно съвпадаха с тези на Judy. По ред причини, все пак, записахме сина ми на занималня и не съжалявам, но отчитам това като чист късмет.

  Наистина става вече забавно- не е нужно да се измислят неказани неща или да се правят несъществуващи асоциации. Така няма да станете по- прави.
Да се "справя само" едно дете не означава, че то е "само вкъщи"- "т.е." не се слага ей- така по лично виждане между нетъждествени неща. Ей, и два цитата дадох току- що и пак не е ясно. Нали все пак правите разлика между наистина различните неща. У нас си имам бавачка за малкото дете- т.е. винаги възрастен човек, който, обаче, не е ангажиран по никакъв начин с уроците на сина. Ако нямах бавачка съм посочила вариантите- е, няма да ги пиша за трети път поне тях, който прочел- прочел. Има и пети- родител вкъщи, но не съм го избрала. Айде де, четете или поне не коментирайти непрочетено и/или неразбрано. За малкия, ако не се намери читава занималня, според моите критерии- пак ще си наема жена или ще плащам на някоя от бабите, отново с условието- само да го прибира от училище, не да му виси над главата.
Статията е, освен това, поредното пожелание, което няма да се реализира. Поне не и по начина, по който народът си представя масово. Още при обсъжданията на сегашния вариант на ЗЗД /не "онзи" ЗЗД, а "този", който имам предвид- за тези, дето се сещат  / категорично бе отхвърлена идеята да се дефинира задължение за осигуряване престой на възрастен с дете до 10 годишната му възраст /предложението беше такова/- държавата няма как да го организира, обикновения масов човек, очевидно и от настоящата и от други теми- също.
Освен това разгледайте точно текста в статията- може да се тълкува и от дете: "Забранява се също децата до 12-годишна възраст да бъдат оставяни без надзор и грижа, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.". Ако тълкуването е трудно- ще си потърси /детето/ помощ на възрастен, може и в занималнята. 


Та ако имате по темата- пишете, аз повече няма да се отклонявам от нея, освен ако някой отново не реши, че ще се самопровъзгласява за коментатор или говорител на друг /на мен/.

Аз да се включа в темата с едно свое мнение.
Не можем да обобщаваме за всички деца дали е добро или не е да посещават занималня. Всичко е строго индивидуално и трябва да се подхожда съобразно индивидуалността на детето.
Ето Judy , има прекрасно дете щом на тази възраст е успяло да се самоорганизира и да изгради отговорност към заниманията си. Само че не съм съгласна, че в един по-късен етап не може или е трудно да се изградят такива ценности като ред, организираност и самодисциплина. Не можем да чакаме от всички деца да са еднакво самостоятелни и отговорни, особено когато са малки, пък и някои си остават за цял живот безотговорни - въпрос на личност и характер.
А по повод занималните, като препатила от няколко такива (частни), мога да кажа само лошо за тях във вида в които са в момента.
В момента имам възможността да бъда до детето си в къщи и да го следя и помагам, но по принцип съм от работещите майки с натоварена и отговорна работа, на които работата не позволява да имат достатъчно свободно време за работа с децата си и въпреки това каквото и да ми струва винаги гледам да съм запозната с учебите постижения на дедето си и пропуските в познанията, ако има такива. Затова избирах варианта със занималните миналата година, като единствена алтернатива за мен, като вечер задължително се проверяват домашни, написани ли са разбрани ли са (не отнема много време). Да плащам толкова пари на някоя съмнително квалифицирана жена за индивидуално обучение ми се стори неразумно пък и някак асоциално, сама в къщи да се самоподготвя дъщеря ми нито иска, нито аз бих позволила.
Единственото нещо което не мога да измисля е как може да се контролират тези частни занимални, за да предлагат по-качествена услуга за парите които плащат родителите? То е ясно, че едни деца ще се справят по-добре, други по-зле с учението, но не може както казва Judy да са нагъчени в една стаичка и да стоят чинно и кротко толкова време, без да излязат навън дори, да плащаме толкова пари за отвратителна или недостатъчна храна и още куп други нередности и не на последно място - да нямаме дори избор на занимални и един вид сме принудени да търпим всичко това, за което и да си плащаме.

"За" - до края на втори клас. Дори може би само до края на първия срок на втори клас. После материалът става прекалено сложен, за да бъде усвоен всред 10-20 гълчащи гърла. Дори и да цари уникална дисциплина /нещо, което не видях нито в държавната, нито в частната занималня/, наличието на други хора в стаята е достатъчно, за да се разсейват децата. Грижата на учителките от занималните е да са написани и проверени всички домашни. А доколко е усвоена материята, как децата са разбрали теорията, никой не се интересува и не контролира. Дъщеря ми спори с мен, че госпожата по английски им е дала домашно да напишат по 10 пъти новите думи, но не трябвало да ги знаят наизуст /в смисъл, не им била казала да ги научат/. И детето прави точно това - преписва автоматично думите в тетрадката, докато му окапе ръчичката, но в главичката нищо не влиза. После аз съм лошата, че я карам отново да ги учи вкъщи.

Това все едно, че аз съм го писала  само че аз до 7 клас и то, защото ми харесваше да съм с приятели, а не да стоя в къщи и баба ми и сестра ми да ме тормозят.
И моят е на ЧАСТНА занималня, с език, това му беше желанието, има и спорт, а на танци си го водим ние. Имаше и други предложения, ама много ще му стане засега. 
И аз не го пуснах два дни на занималня и имаше големи пазарлъци. А сега ще има голямо Коледно тържество в работата на баща му за децата с Дядо Коледа и подаръци, обаче човека се притеснява, че е на училище и как щяло да стане 

Аз съм много доволна от занималнята.
Пишат си домашните, правят им диктовки и задачи по математика.Това в къщи аз не мога да го направя, за това съм доволна.Все пак е по-добра подготовка от тази в къщи.

Детето ми посещаваше занималня от първи до трети клас. Много съм доволна. Всички домашни си пишеше там, дори в повечето случаи учителката ги проверяваше. Освен това приятелките и също ходеха и на нея и беше приятно. За дете с работещи родители смятам, че е добър избор.

Детето ми вече трета година е в частна занималня. Не знам как бихме се справили без нея. От занималнята го водят на Алианс и на плуване, подготвят го за състезания по математика. Детето се чувства добре, ходи с желание, дори и през лятото.

Знам, че не във всички частни занимални е така, даже ние сменихме една, защото не бяхме доволни, но ако човек има възможност си заслужава да се пробва - ако не в първата, то в следващата може да се получи. Пък частни занимални в София - колкото искаш

Между впрочем в първи клас бях доволна и от държавната занималня, смения я само заради страничните занимания, на които нямаше кой да го води сина ми.

Ох.
Аз съм за занималнята (то не че имам голям избор), но за тези пари бих искала доста сериозно отношение към оползвотворяването на свободните часове на детето ми.
Не просто да му помагат да учи, да го пуснат да си играе и да рисува.
Не е трудно да се правят проекти, да се засади бобче, да се сготви нещо, да се правят образователни игри... толкова неща могат да се измислят, направо ме е яд как лети времето на децата ни.

Против занималнята. Ако ще е по цял ден - да е в наистина целодневно училище, където се редуват равномерно движение, учене и арт занимания; Също така детето трябва да има време да остане насаме със себе си и интересите си. И не искам учителката да проверява домашните - грижа на детето е дали и как ще си ги напише. А най-добре въобще да няма домашни, както е в някои у-ща с целодневни занимания.

Не съм против занималните като цяло - предвид алтернативата децата да се прибират и да са вкъщи сами.

Имам много лош опит с държавната занималня в училището на дъщеря ми. Бих се ориентирала към частна занималня или гледачка, която би прибирала детето ми от училище и би помагала с домашните.

До втори клас бях ЗА. От трети насам - ПРОТИВ. От учителка на дъщеря ми чух думите, че децата, които не ходят на занималня, са по-добре подготвени. Сега е в четвърти. Нямат занималня. Все така си е отличничка, но се научи сама да си организира свободното време. Така за нас е по-добре.

Джуди го е написала достатъчно добре, затова няма да повтарям нейните аргументи.
Накратко, ако родителите нямат друг избор, занималнята е вариант детето да не е самичко по половин ден. Ако няма накъде и аз бих ги записала на занималня. Най-добре е детето самичко или с помощта на родителите да си изгради навици за учене и организация на времето. Като компромисен вариант мисля, че може да наеме човек, който да поеме детето след училище.

Тези занимални доста са се комерсиализирали. Събират добри суми, а претупват нещата. И естествено казват "дъщеря ви/ синът ви се справят отлично!!!!!!"
----------
Аз сама се занимавам със сина ни. Нямаме проблеми. Едва ли някой може да му обърне повече внимание. Аз си го знам най-добре.
Това си е мое мнение. Най-вероятно има изключения от общото правило.

Анче,
Остави таз` песен любовна. По-добро образование..., да изискваме... нашите пари... Развитието на учителската стачка миналата година и развитието на протестите на фермерите сега са показателни за това кое как се случва. С трици маймуни не се ловят. Още повече с малко трици няма как да наловиш много маймуни. В нашето училище вече няма занималня, освен за първокласниците. Директорката каза "няма пари да се плаща на учител за занималните до четвърти клас, защото делегираният бюджет не излиза, а трябва и ремонт да се направи на салона. Като сменяха дограмата събирахме пари да се измаже около прозорците, пари за щори събираме, пари за нови бели дъски... Това е положението. Всичко става с пари.

Твърдо против - дори и само заради целодневното стоене в училище - на тази възраст /1.-4. клас/ ми се струва истинско мъчение за децата. Не коментирам качествата на преподавателите, има ги всякакви- мерканитилни или отдадени на работата си. 
Обгрижването на голямата го реших с раждането на малката, някой във форума беше писал за това "соц. явление" 
За малката - благодаря на майка си, която се изявяваше като учителка в занималнията   

Синът ми ходи на частна занималня и от една страна е добре за нас , защото няма кой да го взима от училище и да го гледа докато ние сме на работа. Но пък от друга страна доста му идва цял ден на у-ще  и вечер е невъзможно и аз да го хвана да учи. А индивидуалното занимание е доста важно. Вярно пишат си домашните , но госпожата е с 20 деца и няма как да се занимава по задълбочено. Ако имах друг вариант , вместо занималня определено щях да избера него.

цвети77, споделям мнението ти. Занималнята на този етап е единствената ни алтернатива, но се убедих че заниманията вкъщи и атмосферата са наистина незаменими. Отношението ми към занималнята, като начин за подготовка си остава положително - разбира се, само когато няма друг начин

Аз съм,за занималнята  .Дъщеря ми не ходи,защото тук условията са такива  .Аз не работя (гледам по малкото си дете),следователно съм си в къщи,и мога да се занимавам и с нея.Не ми дават място  .Аз бих искала да ходи,но...В къщи си пише домашните за половин час и толкова.А там ще се занимават 2,3 часа.С деца е различно.Надявам се догодина да почна работа и веднага подавам за място!

Вярно, че става трудно, но ако не настояваме, няма въобще да стане. Примерът с програмата "Без свободен час" е достатъчно показателен - след като им проглушихме ушите за безумието на свободните часове и дори разработихме система за управлението им, най-после решиха да прекратят тази практика и даже отпуснаха пари за решаването на проблема. По същия начин стои и въпросът с целодневното обучение. Въпрос на упоритост, последователност, разработване на решения и хвърляне на усилия от страна на родителите. Не е честно ние да воршим работата на администрацията, но иначе просто не става.

Има разлика между примера "Без свободни часове" и целодневното обучение. Последното лично аз не го желая. Не съм само аз. Докато дупките в задължителната учебна програма са определено нежелателни от всички по разбираеми причини. Та аз няма да настоявам за задължително целодневно обучение, за мен е вредно и безсмислено за децата ми. Особено при по- големи деца, след І-ІІ клас съвсем не желая такова.

Конкретно за целодневното обучение и аз съм против. Не е полезно за децата да са затворени по цял ден в една и съща среда, независимо какво правят. Целодневното обучение е измислено, за да могат родителите спокойно да са по цял ден на работа, а не защото е много добро за децата. Децата имат нужда от разнообразна среда, а не да са като в китайска шивашка фабрика приведени на чиновете в една и съща сграда. Дори възрасните едва издържат с колегите си по цял ден, а какво остава за учениците.

Против .

Ами зависи,според моя 15 г.опит в у-ще мога да кажа,че допреди 5-6г.бях твърдо против,но дойде колега,който изцяло промени представата ми за целодневно оучение.Сега съм ЗА.

Всичко зависи от програмата, учителите, материалната база.

Ако има добри преподаватели, раздвижена програма, повече спорт - състезателни екипни игри, плуване, запознаване с различни спортове, изкуства, добра материална база, нетрадиционни занимания, тогава ще е съвсем различно. Но масовата практика - занималня с пенсионирана учителка, писане на домашни и шляене е много порочна.....

В нашето училище, или по точно нашата госпожа определя кога да си ходи детето. По принцип занималнята трябва да е до 18ч. Обаче тя днес ми се обажда и ми каза :"Твоето дете вчера отказа да си тръгне в 15ч./защото знае ,че баба му е у дома/ и стоя до 16.30ч., ако не си тръгва няма да ходи вече на занималня!" Много често ми се случва да каже:" Написа по еди какво си...нека в къщи да си доучи по еди какво си.." Да ви кажа чесно много се ядосвам вече !
 

Май ще трябва да си поговорите с госпожата на кого какво му е работа и какво не. Особено ако си плащате. За държавната занималня е малко на принципа нищо не си дал, нищо не си взел, но частниците искат солидни такси.

Държавна е ! Когато се опитам нещо да кажа или направя веднага ме заплашва дипломатично и се променя отношението и към децата ми  !

Ох, честно да ви кажа, дори се размислих дали да не отворя сама занималня, за да мога да дам каквото трябва на детето, без да осиромашавам по този повод.

За мен идеалната занималня трябва да бъде с малко деца и да предлага много образователни занимания, които обаче да са под формата на игри и проекти. Да е разделена на зони - за четене, за рисуване и приложни изкуства, за наука (най-подходящо ми се вижда ученето на математика в кухнята, където могат да се въведат естествено дробите (отмери ми половин чаша брашно, четвърт лъжичка сол и т.н.), простите функции - събиране и изваждане на зарзавати, химия (примерно смесване на киселина с основа, оцет със сода бикарбонат), миниградинка - да посадят бобче и да гледат как расте, да отгледат цветя от луковици и т.н., някаква физическа активност - при хубаво време навън, при лошо някакви игри на закрито, може йога; посещения на интересни места - галерии, музеи, ботаническата градина, подходящи спектакли... Като цяло да има уютна атмосфера, по-скоро като стимулираща домашна обстановка, отколкото като продължение на училището.

Това е лесната част, аз на практика я правя със своето дете, като имам време. Обаче като си представя бюрокрация, наеми, събиране на материална база... и се разубеждавам.

Много добра идея, именно заради това аз и моя близка последвахме тази си мисъл и отворихме занималня. Точно по тези критерии и лични изисквания. И да ти кажа честно, много държа на тях и гоня персонала да ги спазва. И има както и рисуване, и приложни, и енциклопедични, и математика, и йога, и Игра. Проблемът е, че тичането е много повече от това което си представяхме, отговорностите също. И не на последно място се увеличават и нашите изисквания с течение на времето. Така, че успех!  Но, всъщност виждам едни хубави, щастливи и усмихнати деца всеки ден, и това прави животът ми пълноценен.!

И аз съм го  мислила това, но в действителност не е лесно осъществимо.
 Всеки ден учим със сина ми, първокласник е. Мисля, че добре се справяме. Харесва ми да го правим.  Пък и срещу заплащане още по-добре

Знам я занималнята ви, мисля, че е добро начало, но сякаш ви трябва време, за да наберете инерция и да развиете повече неща, които да са включени в основния ви пакет.
Йогата е чудесна идея, имате градинка - защо не включите някакви градинарски занимания, съберете малка библиотека, от която децата да могат да четат, направете тема на седмицата, да речем... можете периодично да каните различни гости...
Другото, което търпи подобрение, е доколко е оправдано отделянето на заниманията по приложни изкуства и театър в отделен модул, който се заплаща допълнително. Хайде, за театъра разбирам, но приложните изкуства са нещо много основно за началното обучение, те са от задължителната програма някак си и според мен би трябвало да ги има оп условие (а и да са по-разнообразни, видях само кукли от тишу).
Допълнителни занимания, за които бих плащала отделно, биха били някакъв вид балет - така и така много майки водят децата си на балетна школа и плащат за това, би било удобно да има гост-учител в занималнята; инструмент (имате пиано, което е чудесно) и език (макар че ако аз реша да правя, бих включила някакъв английски в основния пакет).

Сложно е, поздравления, че си се захванала, и браво за резултата. Обмислям я вашата занималня като вариант за детето; затова и така подробно и откровено описах евентуалните си критики

А знаете ли в Бургас да има нещо подобно за лятото?

Дъщеря ми е 3 кл. Ходи в частна занималня и съм супер доволна. Сега са 2 деца и вниматието е персонално!

Здравейте, не искам да оспамвам Темата, а и не е и редно!
Само ще кажа, че занималнята е и Арт занималня и два пъти седмично по 30 мин. децата от занималнята имат приложни, рисуване и т.н., два пъти седмично имат и йога., тоест това си влиза в пакета. Наблягаме на тишу, както и на глина, пластелин, а сега и мартеници. В събота от 10.30 ни започна курса по приложни,ще бъде всяка събота от 10.30 -12.30, така че можете да доведете Ани. Поздрави