- Публикувана: 26 ноем. 2008, 09:24 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2009, 13:09 ч.
Дискусия - какво трябва да бъде образованието на децата ни?
Приятели, нека съберем отговорите на заинтересуваните от темата на поставените в нея въпроси, да проведем нещо като анкета, аз ще събера и отразя мненията ви и ще имам грижата те да стигнат до хора, от които зависи нещо. Можем до няколко месеца от вашите отговори да направим програма за реформа в образованието и да видим каква част от нея ще прокараме по - нататък - I know people 
Интересно ми е, кои са тези хора, от които зависи реформата в образованието.
Щото ние миналата година два месеца огласявахме исканията си, всички разбраха какво е нужно, но никой не чу и по-лошо стана.
Как ще се върнат добрите учители в образованието?
Как ще мотивираш учениците да мислят и милеят за образованието, като сам министърът им говори колко са жалки учителите и че тях няма да ги слуша?
Как и кой?
Щото ние миналата година два месеца огласявахме исканията си, всички разбраха какво е нужно, но никой не чу и по-лошо стана.
Как ще се върнат добрите учители в образованието?
Как ще мотивираш учениците да мислят и милеят за образованието, като сам министърът им говори колко са жалки учителите и че тях няма да ги слуша?
Как и кой?
И трите елемента са важни и неделими. Но ако трябва да степенувам, то бих ги подредила така: знания, мислене, морал. Но никога нито едно училище няма да даде всичко това и в пълна степен на своите ученици. Най-малкото, защото всички критерии в училищата /независимо дали са държавни или частни/ са усреднени - за основа се взима средното ниво на учениците, а не на по-добрите, или по-лошите. Затова в което и да е училище винаги страдат по-изоставащите деца и по-развитите. За да се преодолее това, единственият изход е намесата на родителите, които, установявайки от кой вид е детето им, го стимулират за допълнителни занимания /с цел да догони другите или пък да успее да надскочи средното ниво/. В това число /като задължение на родителите/ поставям и морала. Той се формира преди всичко в семейната среда.
Къде бяхме,когато учителите стачкуваха? Бяхме ли с тях навън, водихме ли децата си на стачките? Знаем ли какво е солидарност?
Аз - да. А ти?
Цитат
Интересно ми е, кои са тези хора, от които зависи реформата в образованието.
Това сме всички ние. Къде бяхме,когато учителите стачкуваха? Бяхме ли с тях навън, водихме ли децата си на стачките? Знаем ли какво е солидарност?
Бях от солидарните. Дори много хора тук си мислеха, че съм учител. За мен изходът от стачката беше показателен за това как и накъде ще върви или стои образованието. И затова се спасявам поединично. Получи се нещо подобно като със студентските стачки - втори път не мож` излъга хората с празни приказки и обещания и накрая да им се оригнеш в лицето. И затова и учителите, и родителите се спасяват както могат като накрая системата остане куха. Сега се получава нещо като "кипи безсмислен труд".
Хм... тя темата отдавна не е дискусия. Не и от страна на автора й.
Проблемът е, че не мога да пиша във форуми на работа, а се занимавам с не едно нещо извън работа. Моля ви, кажете подробно каквото мислите по тези въпроси, които повдигнах в началото
Моля ви, кажете подробно каквото мислите по тези въпроси, които повдигнах в началото
Трябва да бъдат привлечени и обучени, трябва им и малко стаж навън, да внесат ноу-хау тук. Моята баба е русист, един от най - обичаните преподаватели е и въпреки този светъл пример смятам, че ни е нужен опитът на държавите от ЕС, както и техните най - нови практики в обучението. Специално за критичното мислене, трябва първо учителите да минат сертифициране (а преди това трябва да се направи система за сертификация) и след това има 1001 възможни стъпки напред според мен. Проблемът е твърде голям за един човек, затова се ослушвам тук да събера мнения.
По- скоро ми прилича на приказки от 1001 нощ... 
Приказките се сбъдват, когато повярваш в тях и вложиш достатъчно труд, и любов в тяхното материализиране
