Децата и ние

  • 1 676
  • 26
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 5 940
Променя ли ни съпреживяването на детството? Спирка или ново начало е майчинството?
Какво ви носи, как ви се отразява? Откривате ли пак света? Имаме ли право на ново начало?
Не за възпитанието по линия възрастен -дете ми се иска да поговорим. За обратната връзка. Превъзпитават ли ни децата?
Конкретни разкази, общо усещане. Всичко, което смятате, че е важно за срещата ни с децата.

# 1
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
С появата на децата преставаме да бъдем център на собствената си вселена. Получаваме една голяма отговорност върху плещите си, която понякога е непосилна, а понякога прекрасна. На мен децта ми дават чувството, че животът, битието не свършва с мен. Знам, че има една безкрайна нишка, която се губи някъде напред в бъдещето. Това в глобален план.
А в ежедневието е радостта от една детска усмивка, усещането за едно топло малко телце до гърдите ми, разхвърляните играчки по пода, гоненицата по стаите, скачането по леглата  Grinning
Децата ме карат да не се вторачвам в ежедневието, в проблемите, а да виждам живота от една по-свежа, по-цветна страна. И ме карат да се чувствам полезна и нужна.

# 2
  • Мнения: 9 814
Вече не си спомням какво беше преди да се появи детето.
Сякаш цял живот съм била майка.
Не знам дали съм станала по-отговорна, но със сигурност станах по-организирана и по-внимателна към малките неща в живота.

# 3
  • Мнения: 40
Щастлива съм, че мога да се почувствам отново дете. Завръщане към детството, освен новите отговорности.

# 4
  • Мнения: 5 940
А конкретни умения? Нещо, което за първи път откривате, че можете.
-Научих се да рисувам трактори, не знаех, че мога
- Преоткрих удоволствието да газиш по листа, да събираш цяла купчина и да си правиш дъжд от тях
-Не знаех, че историята за Маккуин Светкавицата може и да интересна. Чета я по пет пъти на ден минимум
- от пясък може да се прави нов свят, миниатюрен и вълнуващ
После ще продължа

Интересни думи, пречупени през детското съзнание. Научиха ли ви на нещо, открихте ли нови връзки?

# 5
  • Мнения: 9 814
Всъщност установих, че мога да рисувам и да ми е приятно да обличам кукли, научих се отново да правя кюфтета от кал, салата от листа и цветя, торти от пясък, да се хвърлям с лицето напред в снега.....
Гледам дъщеря си и виждам от време на време себе си, такава каквато аз се помня в първите ми детски спомени.

# 6
  • Мнения: 789
Научих какво е да си майка,а това включва невероятно много неща.
Да,страхотно е забавлението с есенните листа-обичах и аз като дете да се "ровя" в тях,и синът ми обича.
Колкото и да е странно,научих се да поправям колкички-Иви е обсебен от всичко на колелета.
Заедно със синът ми уча испански-сама щях да се справя сигурно по-трудно.

Темата е страхотна,valerie,браво Peace  bouquet!

# 7
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Аз се върнах отново в детството си.
С възрастта имаме сколност да забравяме, че и ние сме били деца, и ние сме правили бели, че сме гледали витрините с играчки със зяпнала уста...
Напомняйки си това винаги, се чувствам благодарна, че имам деца. Те ме карат да виждам неща, на които не бих обърнала внимание в забързаното си ежедневие.
Харесва ми да гледам, че се смеят на най-обикновенна пръчица или камъче. Че щастливи от нещо толкова дребно като подхвърляне на топка!
Научиха мев да бъда по-добра и по-търпелива.

# 8
  • Мнения: 8 999
Сега осъзнавам колко прави са били родителите ми, като са ме принуждавали да върша разни ужасно досадни за мен неща, супер неинтересни и безкрайно безполезни!
Милите хора, как ли съм им късала и аз нервите и сърцата. Благодаря ви от сърце за търпението и нежността.
Сега се опитвам да дам същото и на моите деца, които се противят и инатят дори повече отколкото аз на тяхната възраст. Дано и аз имам нужното спокойствие и постоянство, с което моите родители са преодолели моите детски инатлъци.

# 9
  • Мнения: 3 367
Хубава тема!
*
Децата ни дават в пъти повече отколкото ние на тях,наум (и не само)им благодаря често за което. Децата макар да допринасят много за него не са смисъла на живота ми.
*
Не е мое ново начало ; тяхно си е,страхотно е че ни позволяват да го споделяме с тях,но не се бъркам прекомерно.
*
Не са ме превъзпитали ; накраха ме обаче болезнено силно да осъзнавам ценността на здравето.
*
По-добра и по-търпелива не съм хич за жалост. Вероятно станах по-толерантна и непукист,помогнаха ми много да си подредя приоритетите и днес (за разлика от преди 5 години) изобщо не мога да се разстоя че колата ми е мръсна,че в неделя нямаме чисти панталони или че по прозорците има следи от пръсти безброй Laughing

# 10
  • Мнения: 2 448
Открих бг-мамма, не знаех, че ще ми хареса да общувам с хора във форум.  Laughing
Конкретни думи ли Валъри - ами на малкия дължа ника си, pasinet наричаше той spiderman, когато не можеше добре да говори.  Laughing

# 11
  • Мнения: 1 749
И аз,като някои потребителки,споменали това по-напред ще кажа,че не си спомням живота си преди да стана майка.В смисъл....сякаш миналото ми е живяно от някой друг.И наистина е така,като погледна:аз съм напълно различен човек,откакто се роди тя.
За мен майчинството е най-хубавото нещо,което някога ми се е случвало(надявам се да мисля така,когато стане тийнейджър и почне да ми тръшка вратите Crazy  Laughing )
Общуването с нея ми харесва повече от това с някой възрастен.
Изобщо....да съм с нея е най-голямото ми удоволствие.

# 12
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 Научих се отново да откривам света. Разбрах, че няма нищо по-хубаво от това да го откриваш с някой друг. Връща ме в детските ми години и ме кара да си спомням, че е напълно възможно безумната драсканица на листа да е огромен камион пренасящ поне 3- 5- 8 коли!  Party
 Майчинството за мен не е нито спирка, нито ново начало. То е продължение на пътя, което носи своите радости и отговорности. Майчинството не ме променило, просто извървявайки пътя си неусетно се променяме, но и да не бях станал майка пак щях да се променям, просто щеше да е в друга посока.  Peace
 

# 13
  • Мнения: 139
мен ме промени-научи ме на търпение.А и много е приятно да виждаш радоста в детските очи.

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Дали си спомням живота от преди епохата "майчинство" ? Разбира се. И още как  Twisted Evil Grinning
Аз - безотговорна, динамична...Децата не ме вълнуваха, не предизвикваха в мен телешки възторг и не ме караха да отронвам примряла от умиление  "а-гууууу" на всяко бебе. Точно обратното - в редките случаи, когато в полезренето ми са попадали хлапета от различни калибри - вълни от раздразнение и отегчение ме заливаха. Детските крясъци и викове ми докарваха уритикария и бях безкрайно щастлива от факта, че всичките ми приятелки бяха така добре подбрани, за да не се сдобиват с отроци неприятно рано.
Сега времената са други  Grinning
Вече съм майка. А децата ми ме отведоха в нова вселена. Необятна, приказна, фантастична. Това е място където няма невъзможни  неща, където всичко е позволено и където аз срещнах отдавна забравени стари свои познайници. Отново повярвах в забравени герои, а сетивата ми пак са отворени за невидимото. Онова, което пораствайки спираме да виждаме, защото очите ни закърняват, а слуха ни става избирателен.
Искам да ви кажа, че родителството е моето най-голямо приключение до сега, това е моето пътешествие назад във времето, където спомените оживяват и стават част от новото ми настояще. Какво по-хубаво от това? Simple Smile

# 15
  • Мнения: 2 257
Нито ново начало, нито спирка. Просто някъде по пътя едно малко скъпоценно камъче се сгуши в дланта ми, мушна се уютно и заблещука оттам, озарявайки пътя навсякъде, където мина.
Винаги съм се умилявала и съм "а-гуууукала" на хорските деца. Когато моето дете се появи, въпреки че дълго го чаках и си мислех, че съм най-подготвената на света, бях в шах - от това, колко малко и беззащитно беше, през безкрайното кърмене и цедене, през нощите на хреми и сополи, когато се давеше и аз освен да го държа изправен, а и себе си с него, докато съмне, друг изход нямаше; до белите му, щуротиите му и всевъзможните гениални идеи, които му идват сега; о да, да не пропусна и ранното ставане - най-големият бич за мен - нямаше нииииищо общо с онази представа за хубавите, розовки, пухкавки чужди деца, които като че ли само ядат, спят и се усмихват. Това било, значи. Хм.
Но онази светлинка, на скъпоценното камъче, блесна още в ден Първи - светлинката, която струи от очите му, светлинката на радостта от първите му усмивки, гукане, думички, прегръдки, общуване, заразителен смях, сърдене, ревове, четене на книжки, водене за ръка навън, помагане да сгъваме дрехите, подаването на кърпата, когато са ми мокри ръцете, тичането към банята да се къпе, миенето на зъби по 16 пъти на ден, разливането на млека и води, които после старателно бърше, пеенето с мен в колата, когато пътуваме нанякъде, рисуването на картинки, танците и игрите, заспиването вечер с една голяма, сънена прегръдка, о боже, толкова светлина има във всяка една секунда от моя - нашият, с баща му - живот.
Не, не е спирка, не е и ново начало - някъде по пътя, при нас се качи най-светлото създание, за което изобщо съм можела да мечтая. Когато си спомня за "ерата преди него", единственото нещо, за което сега, след близо две години съжалявам е, че няма как отново да очаквам да се роди същото дете, със същите радости и терзания, които ми е давал - окъпани, озарени от светлина.

# 16
  • Мнения: 5 940
Толкова е красиво...благодаря ви за удоволствието да чета Hug
Начинът, по който открива всеки нов вкус - изумлението, възхита, потрес. Научих се да ям бавно.
Дългото изследване на пътя на мравките, на овала на камъните -започнах да бързам по-малко
Подкупващата жизненост в пет сутринта и поривът "айдеее", да тръгваме към непознатото - разбирам защо определението за чаровно при англичаните е свързано с жизнеността. Няма как да не те грабне.
Доверчивостта да се гушнеш и да знаеш къде да търсиш утеха - разбрах какво е да можеш да си сто процента отдаден на точния човек, интуитивно.
Необходимостта да назовеш света - схващам пътя на думите, идва от нуждата да стигнеш на всяка цена другите.
Има и още много.

Последна редакция: сб, 29 ное 2008, 21:07 от valerie

# 17
  • Мнения: 176
 Не е спирка,не е ново начало,просто продължение на моя живот,който никога няма да е вече същия.Просто винаги ще има едно същество,което иска постоянно внимание.
 Майчинството ме научи да бъда всеотдайна.Понякога ми се е искало някой да вземе сина ми и цял ден да не го виждам,а когато това стане ми домъчнява ужасно много за него,да се лута в краката ми като мия чините или когато иска и той да чисти с прахосмукачката(моя верен помощник).
 Открих, че мога да измислям доста забавни детски песнички,да създавам приказни герои и разкази само по картинки.Създаваме игри от най- обикновени неща.
 Но най вече се научих на търпение.......

# 18
  • София
  • Мнения: 407
Появата на едно малко човешко същество в живота на човек е изключително събитие и не може да не окаже голямо влияние. Освен това при следващото е различно и ново. Не мога, обаче да преценя как е щяло да бъде, ако нямах деца. То е неразделна част от живота. Знам само, че е нещо много хубаво, от където и да го погледна.

# 19
  • София
  • Мнения: 62 595
Откакто се родиха децата се промених страшно много. Както навремето бях купонджийка, правех сума щуротии и живеех както дойде, така после станах неузнаваема - памперси, манджички, детски песнички, разходки, лигавене, сега учене на уроци, споделяне на сърдечни и не толкова сърдечни трепети и терзания... Превъзпитаха ме и още как! И ще продължават!

# 20
  • Мнения: 868
Има толкова красиви поетични изказвания в тая тема!

 Моите ще са по-прозаични. Майчинството ме научи на 2 главни неща: --(1) да правя компромиси  и (2) че съм зависима от други хора.  О, да, и съзнанието, че вместо по-силна, майчинството ме е направило по-уязвима. Преди не ме беше толкова страх от болести или от икономически кризи.

# 21
  • Мнения: 14 654
Не съм се променила съществено, но това, че имам момче ме накара да си размърдам дебелата трътка и да се бия със сабя, да стрелям с мускет, да беся човечета от лего на бесилка от строител, да прочета "Капитан Блъд" - все неща, които са много различни от моите игри в детството с двете ми сестри. Преди да родя не съм си и представяла колко добре ще се чувствам като майка.
Но появата на собственото ми дете не ме кара да се умилявам от чуждите деца, все така ги намирам за досадни и отегчилни.

# 22
  • Мнения: 290
Аз се промених-станах по търпелива,децата ми ме научиха да изслушвам,да съм по -организирана и отговорна-за,което искренно им Благодаря!
Всеки ден ме връщат в детските ми години-когато ги гледам как се усмихват на една бонбона,или на някоя малка играчка,как се цапат в пясъка,колко мило се сгушват в мен вечер да си четем приказки или да си пеем песнички,всеки ден играя с тях на гоненица или на състезания с коли.
Всеки ден Благодаря на Господ,че ги имам и се моля винаги да са живи и здрави,все така палави и жизнени и усмихнати като сега.

# 23
  • Мнения: 2 477
Не е спирка,а ново начало.Детето ми раздели света ми на две-преди и сега.Сякаш преди съм живяла напразно.
Всеки ден откривам нови неща за себе си,благодарение само и единствено на него Hug
-Не знаех,че мога да си стоя вкъщи без да бързам винаги за някъде и това ще ми носи удоволствие.
-Дори не предполагах какво е усещането да скачаш на батут или в надуваем замък.
-Не знаех каква празнота би ми причинила всяка една раздяла с детето ми дори и за един ден.
-Не съм предполагала до какво умиление може да те доведе всяка новоизречена думичка или първата усмивка за деня.
-Дори не съм си помисляла,че мога да бъда бременна и красива,а бях..
Има още ужасно много открития,свързани с майчинството

# 24
  • Мнения: 934
Ами да, уча се да преоткривам света с тях! Всеки ден!

Както сте го подкарали, ще ме накарате да си родя още едно ooooh!

# 25
  • Мнения: 5 940
RadostinaHZ  и Le Soleil, и аз съм буквално удивена от себе си как мога така да харесвам живеенето на едно място. Как всъщност можеш да откриеш, че физическото непреместване в пространството не те плаши, защото всъщност се случват много и различни неща на друго ниво. Като дойдат приятели на гости, първият им въпрос е "Не ти ли писна вече въкъщи?", а дори и  не разбирам защо питат.  Не виждат ли малкото човече, как да ти писне  Laughing ?
Открих, че щастието не се измерва само  с всяка спечелена битка с шефа  и с еуфорията от всяко ново място, което си посетил, а и с това да дадеш без да чакаш отсреща, да ти е приятно да останеш там, където си

 Майчинството ме научи да бъда всеотдайна....
 Но най вече се научих на търпение.......

# 26
  • Мнения: 1 896
Синът ми ме направи по-добра, а майчинството по-щастлива.
Майчинството е едновременно откритие на нови, непознати чувства, усещания и емоции и завръщане към някогашното ни детско и чистосърдечно аз 'аз' чрез съпреживяното с нашите деца.

Общи условия

Активация на акаунт