Искам да попитам вашите майки как реагират, когато ги помолите да ви гледат децата? Дотук ми се наложи два пъти за цяла вечер да оставим малкия на майка ми. Първоначално казва "Добре, няма проблем", но когато го взема тя вече е видимо изнервена. Вече се зарекох, че няма да го оставям, но не това ми е проблема. Болно ми е някакси. Тя го обича, но така за малко да му се порадва и стига толкова. Засега не съм го оставяла на свекървата, защото е още малък и не го водя на гости. Дано поне тя да не реагира така. Знам, че никой не ни е длъжен да ни гледа детето, но все пак ми е майка и не съм очаквала това. При вас как е?
- Публикувана: 1 дек. 2008, 10:13 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2008, 13:19 ч.
Само моята майка ли е така?
Малко ти е бебето и майка ти сигурно още не е свикнала с него. Моята майка няма нищо против да гледа калпазаните, но и до ден днешен я е страх от задавяне и падане. Ако нещо такова и се случи после трепери със седмици. Свекървата пък категорично отказа да пази децата. Иска да и се водят чат- пат да изнесат някоя забавна програма и толкова. Различни хора. Забелязала съм, че повечето от "новоизлюпените" майки очакват бабите да правят ивършат всичко, както и да са безстрашни. Ама не е съвсем така. Трябва си време и бабата да свикне с внучето. Поговори с майка ти от какво е изнервена и какво точно я притеснява и се опитай да я успокоиш. Сигурна съм, че с времето ще намерите правилния ритъм. Успех 
Не е само твоята майка така, ако това ще те успокои. Аз със сина един, два пъти си направих устата да го гледат - беше доста по-голям от твоето бебче - че да излезем и ние, но и двете ми отказаха, та сега с дъщерята хич не си правя труда да ги моля за това.
Според мен се притесняват и не им се сърдя.
Според мен се притесняват и не им се сърдя.
МИ какво да ти кажа. Марти е на 2 год и 9 месеца. Студентка сьм,работя,мьжа ми работи в друг град,идва си само 2 дни в седмицата. Свекьрва ми НИКОГА не е виждала малкия,да не говорим да го гледа. И двете не живеят в чужбина. Лятото имах здравословен проблем и се молих на майка ми в продьлжение за 2 месеца да го погледа за малко-за седмица-две. В началото ме льжеше-другата седмица,по-другата седмица и така 2 месеца. Накрая се убедих,че няма на кого да разчитам и да ти кажа ми олекна. По-добре не се надявай на чужда помощ да не се разочароваш като мен,а повярвай ми такова разочарование е много болезнено.
Ами и моята майка е така, изнервя се като и оставям децата особено малкия ми син. То големия е на 5г. За това вече не я занимавам с това изобщо. Но ме боли че не се обажда да попита как са, и че не изявава желание да ги погледа. Когато и отидем на гости тя не им се радва, а гледа на тях като на натрапници едва ли не, брои часовете когато ще си тръгнем. Когато видя някоя баба да се радва на внучето си се сещам как на моите даца няма кой да се порадва. 
Не знам може би си е до характер.
Не знам може би си е до характер.
Извинявай, ама детето си е твое. 
Защо очакваш майка ти да го гледа?! Ако има желание - чудесно, ако няма - твой проблем. На мен досега за повече от 2г са ми гледали детето веднъж - имах дипломна защита. Иначе го влача с мен навсякъде или се комбинирам с приятелка (аз гледам нейното, тя гледа моето друг път). Иначе свекърите живеят през един етаж от нас и го виждат всеки ден, но не и "да го гледат". А малкия ми син съвсем не е оставян, единствено аз и баща му го гледаме.
Защо очакваш майка ти да го гледа?! Ако има желание - чудесно, ако няма - твой проблем. На мен досега за повече от 2г са ми гледали детето веднъж - имах дипломна защита. Иначе го влача с мен навсякъде или се комбинирам с приятелка (аз гледам нейното, тя гледа моето друг път). Иначе свекърите живеят през един етаж от нас и го виждат всеки ден, но не и "да го гледат". А малкия ми син съвсем не е оставян, единствено аз и баща му го гледаме. 
По същият начин е и моята, само дето това не ме учудва и не ме депресира, нито ми е обидно. Колкото хора- толкова виждания по въпроса за можене/ неможене да гледат чуждите деца. За бабата внучето също е "чуждо", т.е. е не "нейно" собствено дете. Даже е по- притеснително именно защото не тя е майката. Самата тя се чувства по- сигурна, ако и баща ми е с нея, когато трябва да гледа малкото. Ами такава си е, приемам я такава, какво да я правя. Свекърва ми е по- "окомуш" в това отношение.
Организирам си така нещата, че да не разчитам на моята майка.
Организирам си така нещата, че да не разчитам на моята майка.
Извинявай, ама детето си е твое. Защо очакваш майка ти да го гледа?! Ако има желание - чудесно, ако няма - твой проблем. На мен досега за повече от 2г са ми гледали детето веднъж - имах дипломна защита. Иначе го влача с мен навсякъде или се комбинирам с приятелка (аз гледам нейното, тя гледа моето друг път). Иначе свекърите живеят през един етаж от нас и го виждат всеки ден, но не и "да го гледат". А малкия ми син съвсем не е оставян, единствено аз и баща му го гледаме.
Защо очакваш майка ти да го гледа?! Ако има желание - чудесно, ако няма - твой проблем. На мен досега за повече от 2г са ми гледали детето веднъж - имах дипломна защита. Иначе го влача с мен навсякъде или се комбинирам с приятелка (аз гледам нейното, тя гледа моето друг път). Иначе свекърите живеят през един етаж от нас и го виждат всеки ден, но не и "да го гледат". А малкия ми син съвсем не е оставян, единствено аз и баща му го гледаме.Не ми казвай,че ти не си ходила при бабите си,не си прекарвала време с тях,не си стояла вакнциите.
Аз сьм прекарвала много с време с моите баби именно защото майка ми беше студентка и ме гледаше сама. И някак си не мога да си обясня как сега точно тя не ме разбира,как не й е мило за детето. Не ме е яд,че си го гледам сама и не ми тежи. яд ме е ,че лишават детето точно от тия мили спомени и незабравими моменти с бабите.
Често оставям децата си на майка ми и до сега не е показала,че и е неприятно.Но дори и да покаже,че е изнервена бих я разбрала.
Все пак е по цял ден на работа,дори и събота работи и в малкото свободно време тя гледа децата.Ако съм на нейно място бих се изнервила.
Много пъти съм си казвала тази седмица няма да водя децата,ще я оставя да си почине,но дъщеря ми започва да иска да ходи при тях ,
да се обажда на баба си по телефона да дойде да ги вземе и на края пак са при баба си.
Все пак е по цял ден на работа,дори и събота работи и в малкото свободно време тя гледа децата.Ако съм на нейно място бих се изнервила.
Много пъти съм си казвала тази седмица няма да водя децата,ще я оставя да си почине,но дъщеря ми започва да иска да ходи при тях ,
да се обажда на баба си по телефона да дойде да ги вземе и на края пак са при баба си.
Извинявай, ама детето си е твое. Защо очакваш майка ти да го гледа?! Ако има желание - чудесно, ако няма - твой проблем. На мен досега за повече от 2г са ми гледали детето веднъж - имах дипломна защита. Иначе го влача с мен навсякъде или се комбинирам с приятелка (аз гледам нейното, тя гледа моето друг път). Иначе свекърите живеят през един етаж от нас и го виждат всеки ден, но не и "да го гледат". А малкия ми син съвсем не е оставян, единствено аз и баща му го гледаме.
Защо очакваш майка ти да го гледа?! Ако има желание - чудесно, ако няма - твой проблем. На мен досега за повече от 2г са ми гледали детето веднъж - имах дипломна защита. Иначе го влача с мен навсякъде или се комбинирам с приятелка (аз гледам нейното, тя гледа моето друг път). Иначе свекърите живеят през един етаж от нас и го виждат всеки ден, но не и "да го гледат". А малкия ми син съвсем не е оставян, единствено аз и баща му го гледаме.Не ми казвай,че ти не си ходила при бабите си,не си прекарвала време с тях,не си стояла вакнциите.
Аз сьм прекарвала много с време с моите баби именно защото майка ми беше студентка и ме гледаше сама. И някак си не мога да си обясня как сега точно тя не ме разбира,как не й е мило за детето. Не ме е яд,че си го гледам сама и не ми тежи. яд ме е ,че лишават детето точно от тия мили спомени и незабравими моменти с бабите.
Както Кремена е написала - не ми тежи да го гледам, напротив /благодаря за разбирането/. И специално написах, че знам че никой не е длъжен да ми гледа детето. От съвсем друга гледна точка ми е мъчно. Незнам защо трябваше веднага да ме изкарате, че едва ли не се чудя на кой да си тръсна детето да ми го гледат. И мен баба ми ме е гледала много често, всеки уикенд и ме е водила на почивки /разбира се като съм била по-голяма/ и ми е оставила прекрасни спомени. А така ако той е само с мен по цял ден всеки ден, то и за него не е толкова добре. Незнам, може би съм си представяла нещата по-различно. Благодаря за отговорите.
Извинявай, ама детето си е твое. Защо очакваш майка ти да го гледа?! Ако има желание - чудесно, ако няма - твой проблем. На мен досега за повече от 2г са ми гледали детето веднъж - имах дипломна защита. Иначе го влача с мен навсякъде или се комбинирам с приятелка (аз гледам нейното, тя гледа моето друг път). Иначе свекърите живеят през един етаж от нас и го виждат всеки ден, но не и "да го гледат". А малкия ми син съвсем не е оставян, единствено аз и баща му го гледаме.
Защо очакваш майка ти да го гледа?! Ако има желание - чудесно, ако няма - твой проблем. На мен досега за повече от 2г са ми гледали детето веднъж - имах дипломна защита. Иначе го влача с мен навсякъде или се комбинирам с приятелка (аз гледам нейното, тя гледа моето друг път). Иначе свекърите живеят през един етаж от нас и го виждат всеки ден, но не и "да го гледат". А малкия ми син съвсем не е оставян, единствено аз и баща му го гледаме.Не ми казвай,че ти не си ходила при бабите си,не си прекарвала време с тях,не си стояла вакнциите.
Аз сьм прекарвала много с време с моите баби именно защото майка ми беше студентка и ме гледаше сама. И някак си не мога да си обясня как сега точно тя не ме разбира,как не й е мило за детето. Не ме е яд,че си го гледам сама и не ми тежи. яд ме е ,че лишават детето точно от тия мили спомени и незабравими моменти с бабите.
Ама тук говорим за 1 месечно бебе... то няма ваканции
Аз също съм на мнение, че майка ми и свекърва ми не са длъжни да ми гледат детето и за минутка дори. Ако имат желание - да, ако не, не се сърдя. Майка ми 3 деца ни е отгледала, породени сме, братята ми са близнаци. Аз имам само едно и знам как откачах като проходи, после се затръшка и т.н. Така че няма какво да се сърдя. Майка ми има нужда да се погрижи за своето спокойствие в крайна сметка. Сега дъщеря ми ходи понякога и остава при баба си. Занимават се много, рисуват, играят, пеят. Ама тя е вече голямо момиче и разбира от дума.
Vlubena наистина явно си представяш нещата по-различно. Това донякъде идва от българския манталитет бабите да са на разположение винаги. И нещо друго много ми е чудно... всяка млада майка не щеи да чуе за съвети от бабите, остарели били, незнам си какво, ама като опре до "да изляза с мъжа ми" бабата трябва да е на рапзоложение и да не се спича от това, че ще гледа малко бебе. Между другото аз моята майка я слушах какви съвети ми дава. Всичко обмислях допълнително, но почти във всички слуаи съветите й са били адекватни, с изкл. на шала през устата зимата
