Мислите ли, че никой не може да гледа децата ви по добре от вас самите

Нямам представа дали някой може да гледа детето ми по добре от мен. Но да, аз се доверявам и на двете баби, като оставям дъщеря си, когато е болна с някоя от тях. Нямам притеснения, че не могат да се справят с нея!

Както казах е субективно дали ти или друг го гледа по добре. Аз се интересувам от личното ви усещане. Ясно е, че много хора волю неволю се доверяват на други да им гледат децата. Интересува ме обаче, дали имат усещането, че самите те си гледат детето по добре или според тях има друг или други, които се справят по добре с нуждите на децата им

"гледането" на дете е многостранен процес. разбира се, майката е най-навътре в познаването на своето дете и съответно най-добре се справя с голяма част от нещата около "гледането".
но никой не е съвършен. аз не мисля, че съм универсалния човек за моето дете. например, баба му и баща му играят много по-добре с него, отколкото аз. аз пък се справям по-добре с храненето, приспиването, с обгрижването, следя си режима и ежедневните процедури, които пък те често пропускат. да, грешки са, но няма да се случи нищо фатално. а всички неща са важни, затова е добре детето да не е само с един човек.

ако детето се гледа от професионалист, който има правилно емоционално отношение и отговорност към децата, не мисля, че би се справил по-зле от мен.

Да, има моменти, в които съм сигурна, че друг би се справил по-добре от мен, в гледането на децата. Когато съм уморена, когато съм изнервена, когато нищо не ми спори. Отделно смятам, че не винаги съм права за всичко и не се имам за безгрешна.
Със сигурност, обаче, по-добра майка децата ми не биха имали!

Не мисля,че съм перфектната майка,но не бих се доверила и на някой друг да я гледа,по простата причина,че до сега (вече сме на 6 годинки)никой не е пожелал да се ангажира с нея дори и за минути(с изключение на  таткото).
 

ПОнякога си мисля, че не се справям добре.Най-вече когато се изнервя.

Също като теб смятам, че се справям най-добре, особено като става въпрос за възпитание. Но има някои хора, които съм квалифицирала като добре справящи се и това са баща им, леля им и гледачката - това за по малко на ден. Мисля, че болшинството от майките чувстват нещата по този начин, зависи обаче в каква степен. При теб, изглежда, е по-изразено и ми се струва, че целта на поста ти е да се сравниш с другите, за да си отговориш на въпроса "Вред ли съм всъщност или нещо се вманячавам?" Според мен линията е много тънка и често се прескача. От една страна, няма нищо лошо да смяташ, че си най-добрата грижа за своето дете, защото това ще те кара да си повече време край него, а това е много хубаво. От друга страна, ако тази позиция те прави много тревожна /или тревожността ти е оформила тази твоя позиция/, ако не искаш и за момент да се разделиш с децата си или го правиш с голяма неохота и после се чувстваш сума си време раздразнена, че не са те замествали правилно, ако това те прави да си вечно "на нож" с педагогически персонал и роднини, тогава вече е добре да се позамислиш... Постът ти ме кара да смятам, че си от прекаляващите. Ако е така, би било добре да се освободиш от тревожността и префекционизма си, защото може да направят  живота ти ад.
Аз също съм с една идея по-тревожна отколкото ми се иска и полагам усилия да се боря с това. Успех!

Ами честно казано, понякога майка ми се справя доста по добре от мен, по спокойна и по уравновесена е. Има желанието, а и времето да разказва дълги и интересни приказки. Доста добре се справя.

Единствения човек на когото имам пълно доверие и съм на 100% спокойна като го оставя това е баща му.На никой друг.
Бабите му изявяват желание от време на време, а и го гледат ако се наложи, но много го глезят.За да им е мирно на главите го оставят да прави каквото си иска. За храненето пък колко кавги сме имали - царевични пръчици, чипс и т.н.

Убедена съм, че имам пропуски. Но когато нещата ми се изплъзват от пръстите не разсъждавам в посока дали някой би се справи по-добре от мен в конкретната ситуация, а кой е максимално най-добрият начин, по който е трябвало аз да реагирам. По отношение на гледането на децата кусури намирам на всички. Включително и на себе си.

Никой не може да се справи като мен

Това не значи, че бабите, както и още много други хора няма да намерят достатъчно добър подход, но аз си оставам най-добрата за моето дете.

Вярвам само и единствено на себе си и баща им. Може би, защото и без това няма на кого друг...
Случи се веднъж да ги оставя за час на баба им.Ужасно се изнервих, чувствах се виновна и уплашена.Тогава бяха малки.Сега си мисля, че и друг би могъл да се справи добре с тях, но не по-добре от мен.

Да.

И въпреки това повече са моментите, когато съм сигурна, че няма човек, които да се справя по-добре от мен с отглеждането на дъщеря ми.
Говоря за отглеждането на детето като цяло. Иначе се доверявам и на двете баби.При едната ми харесва една част от грижите, при другата друга част.

Аз съм МАМА. Връзката с детето ми е специална. Това, което мога да му дам аз, не може да получи от никой друг.
За да е пълноценен обаче един човек в развитието, той има нужда не от една, а от много такива специални връзки - с баща си, с баба, с дядо, с роднини, братовчеди, приятели, дори и с учителките в детската градина.
Чистото "гледане" - грижата да е облечен според сезона, нахранен и защитен - всеки може да го направи.
Общуването, емоционалния обмен - незаменимо е, затова се опитвам да предлагам на детето си разнообразни контакти.
Възпитанието, формирането на ценности и основни понятия за нещата от живота са основна грижа на СЕМЕЙСТВОТО.
Всичко това, което пиша, обаче, е валидно за сега - когато синът ми е на пет.

Когато беше малък, и през ум не ми е минавало, че може някой друг освен мен и баща му да се грижи за него. Не че е имало и желаещи, де, но така си бяхме организирали нещата, че разчитахме само на себе си.

Чисто субективното ми усещане е, че никой не може да се грижи за дъщеря ми по-добре от мен. 
Оставяла съм я за малко на бабите, но като ги наблюдавам от страни виждам страшно много пропуски.
Познавам най-добре детето си ( това е нормално по цял ден сме заедно) и мога да предвидя доста точно нейното поведение, съответно да предотвратя доста опасни ситуации, които другите не биха усетили предварително.
Само един поглед ми е достатъчен за да разбера дали се чувства добре, дали е здрава.

За гледането на детето си не се доверявам на никого.Случва се да го оставя на бабите за не повече от час-два.И никога не ми е спокойно.

Точно това не всеки може да направи. И то не защото  няма усет за глад или студ, ами защото съм останала с впечатление, че на хората някак си не им пука  как се чувства детето. Собственият им баща не знам защо, но ден днешен не може да прецени колко храна да им даде и дали са яли достатъчно. Не може да прецени как да ги облече според температурата, а не според сезона. Или прекалено ги навлича или прекалено леко ги облича, защото прави всичко механично да отбие номера, не се замисля за конкретната ситуация кое е най правилното. После не може и да познае ако детето реве случайно от студ или от жега и пак ако питате мен защото не му пука да се замисли. За него гледането на деца е някакво досадно задължение, което той прави механично колко да не е без хич. Даже и да му е казано как точно да направи нещата пак не ги прави така, а както на него му е сгодно в момента. Или ги остави да ходят боси по студен под, а самия той с чехлички. Или както наскоро го видях как преобува Давид - сложил го с голия гъз само по една тънка тениска на ледените плочки в банята защото ако случайно омаже с лайно там му е най лесно да изчисти. Знае много добре къде и как се преобува дете и че ще се вбеся ако видя това нещо, затова го прави скришом от мен. Но го хванах. Като го къпе не го трие а му дава хавлията и го пуска гол и мокър да се разхожда изкъщата, докато той си подсушава скъпоценната баня. Резулатат -  болно дете. Ако не съм там да се погрижа ще си е болен  след всяко къпане.  Или докато си пие биричка и си приказва детето му скача в езерото посред зима и ми го води целия прогинал и замръзнал. За щастие поне го извадил преди да се удави. И т.н. Много доказателства за това как някои мъже гледат децата си, ама може би майките си мислят че всичко правят както трябва щом накрая са си намерили децата живи. Сега не знам за вашите мъже, ама моят е такъв и на всичкото отгоре се има за най добрия баща на света  . Верно, играе си с тях игри, които аз не си играя и които са интересни на децата. Но същевременно са и опасни понякога. Примерно обръщаше бебетата още като новородени с главата надолу и ги преметаше като парцали, и дори не забелязва, че тази игра само на него е интересна, а те са се вцепенили от ужас. Не ми се разправя. Исках само да изясня, че наистина си имам причини за това недоверие към хората. А за случайни бавачки, баби и т.н. изобщо не ми се говори.  

Личното ми усещане е, че може и има някой друг, който може да гледа детето ми дори по-добре от мен.
Според мен не трябва да се бъркат майчинския инстинкт и това дали правилно се гледа детето. Инстинктът е незаменим, но не трябва да се доверяваме само не него. Моя личен опит сочи, че напълно мога да се доверя на майка ми и на съпруга ми в отглеждането на детето, и че понякога техните действия са много по-правилни, отколкото моите ( подтикнати от емоционалността).

Синът ми го гледа детегледачка ( понякога не съм доволна от нея, от начина, по който го гледа  понякога, въпреки, че тя се опитва да спазва каквото й кажа, но поради ред причини продължава да го гледа тя).

По-добре от мен никой не може Така описано поведението на мъжа ти е дразнещо,аз мърморя за много по-малки неща.като цяло смятам,че майчиния инстинкт е нещо съвсем реално и на бащите просто не им идва отвътре правилното решение за даден момент така,както на майките.На бабите и детегледачките още по-малко.
В заключение-Ния я гледах сама янколко месеца,после по половин ден беше с мен,половин с баща си,Виан вече я оставям за по няколко часа с детегледачка.Гледам да не мисля лоши работи в тия моменти и си повтарям-"Всичко ще бъде наред,всичко ще бъде наред..."

Относно внамиачаването и тревожността, нещо такова се получава и при мен. Непрекъснато се стремя да я предпазя дъщеря ми от разни неща, да предвидя какво би могло да се случи, ако.... Което от една страна е добре, обаче от друга се замислям дали нещо не прекалявам. Иначе според мен аз си познавам детето най-добре. Вярно, майка ми я гледаше две години през деня, та тя е следващия човек след мен и мъжа ми, който се ползва с абсолютно доверие. Оставяла съм я и на каките, но за по 3-4 часа, но това не е гледане, а забавление докато ние с таткото примерно свършим нещо. За съжаление вечер сме уморени и нервни всички и май понякога на дечицата им досаждаме с нашите претенции, обаче няма как...

И на мен ми беше трудно, да не кажа невъзможно да я оставям на някой друг, но с течение на времето, колкото по-голяма става нещата се променят.
По отношение на това дали аз я гледам най-добре - все пак познавам потребностите и особеностите на детето си най-добре и дори само от тази гледна точка ако не най-добре, то поне достатъчно добре я гледам. Макар че и от бабите й не се оплаквам - и те се справят добре.

Не, за съжаление нямам под ръка такива хора.

 Мисля, че гледам детето по-добре от таткото що се отнася до това да  я обличам по-съобразително, да й давам лекарства под час, да й мия ръцете по-често, да съм по-търпелива с храненето и т.н.
Мъжът ми не се замисля много за някои неща. Примерно поръчвам му каквко трябва да прави и всичко спазва с точност. Ако времето е по-топло, но съм казала облечи 3 блузи, си ги облича чинно и мирно. Веднъж беше дал на детето каша само с вода, без да я опита. А кашата ббеше от тези без захар или плод, само чисто брашно.
Затова пък той доста по-добре се справя с забавленията и активните игри. Мен донякъде ме мързи и се насилвам да й измислям забавления с повече движение.
Така че за някои дреболии не мога да му вадя очите.
На детегледачки не съм я оставяла, но си мисля, че е нормално да се грижат до известна степен по през пръсти за децата.
На майка ми също нямам проблем да я оставя, което за съжаление се случва много много рядко.
Мисля, че ако човек няма на когхо да остави децата си, гледа по-благосклонно към за малко открила се възможност някой да го отмени.

Естествено, че никой друг не може да гледа детето ми по-добре от мен! 
До ден днешен не мога да си обясня как майка ми успява да ми го върне здрав, читав и щастлив. Много странно.   
Обаче, със сигурност бих гледала повечето чужди деца по-добре от майките им. Винаги знам кои са недостатъците във възпитанието им и как могат да бъдат преодолени. Но, не знам защо, при моето дете нещата не са така прости и лесни. Пак много странно. 

Не, не мисля.
Уточнявам - при гледане за кратък период от време. Изобщо не се притеснявам, когато ги гледа баща им ако се налага аз да закъснея. Честно, не ми е минало през ума, че аз ще ги гледам по-добре през въпросните 3-4-5 часа (а се е случвало и за 4 дни веднъж).
С бабите - пак така. Когато ги оставя съм сигурна, че ще са добре гледани и не се притеснявам.

Единственото, за което ми е кофти когато ги оставя за повече - например за 5-6 дни при бабите (което се случва 1 път годишно), е че на тях им става мъчно за мен/за нас.

Ами май майка я гледа по-добре. Не говоря за физическото обгрижавне - тук аз най-добре се справям, защото само аз го правя, откакто е родена. Говоря за заниманието и търпението - много често ми е досадно, искам просто да седна и да гледам телевизия, обаче заради нея се насилвам да измислям игри, четем нейните книжки, или просто мерим апартамента хванати за ръка, когато няма угодия и стане свръх капризна. А през това време мъжът ми кротко дреме пред компа, пише си с една дузина хора по скайпа, играе игра или гледа филм. Присъединява е към нас за 15 винути и хайде обратно. Той има своето време, а аз - не. Ще ми се да имам хора, на които по-често да я оставям за няколко часа. Слава богу, че тръгна на ясла, а аз на работа, че съвсем бях изперкала в къщи.
Баща й също я е гледал - една седмица, докато беше болна, той си взе болничен. Добре се справяше, успяваше да я нахрани, правеше сокове, даваше лекарства, извеждаше я. Правеше всичко това не както мен, а по собствен начин, но тя оздравя доста бързо под неговите грижи.
Честно казано, прави ми впечатление винаги как я гледя друг човек (колкото и рядко това да се случва, защото само майка изразява желание), т.е. мислено намирам кусури, но това са все подробности, важното е да й обръщат внимание и да бъдат ласкави и търпеливи.

Мисля,че никой друг не би могъл да гледа детето ми по-добре от мен самата.Аз познавам детето си по-добре от всеки друг.Знам как да разговарям с него,когато го тревожи нещо,знам кога е намислил някоя беля.Няма друг,който да му угоди на всички прищявки свързани с яденето,може би и за това е толкова капризен,почти ,колкото мен Наказвам го ,когато трябва,опитвам се да обясня,защо го правя.Мъжа ми много се старае да задоволи изискванията ми,когато го къпи,когато сядат да се хранят,когато аз отсъствам.Държа стриктно да се спазва режима на хранене,на лягане.Имаме си ритуали преди сън,четем книжки,гушкаме се.
Когато сме на разходка  държа малкия за ръка,защото се чувствам по-сигурна за неговата безопасност,а мъжа ми постоянно мърмори и ми натяква ,че не съм оставяла детето да диша спокойно.А аз как да го оставя спокойно да тича пред мен или зад мен,когато дори и тротоарите не са безопасни,постоянно има някакви малоумници,които си качват колите по тротоарите
Не мога да си изкривя душата и да кажа,че баща му не се справя,но се грижи за него по свой си мъжки начин и на малкия това му харесва...и как няма,когато прави каквото си иска

Все едно описваш ситуацията в къщи.
Не знам дали някои друг ще се грижи по-добре за детето ми от мен, но и с двете ́и баби няма проблем - знам че ще се погрижат добре за нея.

Таткото може да се грижи за детето(и го прави) толкова добре,колкото аз .Майка ми също.
И двамата са по-спокойни и търпеливи от мен...и да,на моменти дори се справят по-добре от мен .Напълно съм спокойна когато се наложи да оставя детето на техните грижи
Иначе се старая да се усъвършенствам и да ставам все по-добра майка ,единствена и незаменима

Чак по - добре, едва ли. Може би еднакво добре. Тук веднага давам за пример майка ми, която гледа малчо през деня. На нея имам най - голямо доверие за дечко. Повече и от на таткото.

Всяко дете е различно и има нужда от различен подход и грижи. Нормално е да знае кое е специфичното за дадено дете човекът, който прекарва най-много време с него. За моето дете за момента това съм аз. В този смисъл смятам, че се справям най-добре. Но това не значи, че се притеснявам, когато го оставя на баща му. На баба му ми е малко съвестно да го оставям, но не заради детето, а заради нея. Все пак това, че аз имам дете, не е неин избор, че да трябва тя да го гледа. Детегледачка или ясла още не ми се е налагало да ползвам, може би в един определен момент този вид професионална помощ може да е ако не по-добър , то прекрасно допълващ моето възпитание

Никой не може да се справя с детето ми по добре от мен, и това е не само мое мнение, но и на всеки който се е пробвал.  Та за това и нямам мераклии за помощ. Всеки казва, как се оправяш с такава фурия, не е за нас такова чудо.
Е, в детската градина, знам, че не е кой знае какво и гледат да избутат , но аз и не очаквам чудеса.

майката си знае най-добре как,не че баба или тати немогат,но майката си е майка.

Не. Обективно  . Всички други имат също незаменимо присъствие, но като мен никой не може да се грижи за него, да го усеща.

 По-добре не, но еднакво добре - да, при това въпреки различията във някои от възгледите ни. Това са майка ми и баба ми.

не, не мисля...аз съм най-доброто за него 

По-добре може би не,но със сигурност толкова добре.
Всеки дава различно на децата,жената к ги гледа ги учи на неща к аз не знам или хич няма и да се сетя например.Изобщо не намирам себе си за съвършенната -можеща- всичко -и- усещаща -безпогрешно -майка.
Не е ? на отмяна,а на светолгед-аз подхождвам с доверие,лошо не съм видяла от никой на когото съм преценила че мога да поверя децата ни.
Да се сравнявам в баща им пък ми е абсол.обидно и за 2ни,що за абсурд?Дали ги облича според сезона ми е толкова маловажно в този сми,има много повече в "гледането на дете" от това какво е яло и дали чорапите му са еднакви

Да, мисля че аз съм най-добрата майка за него.
Също така мисля, че баща му е най-добрият баща, а баба му най-добрата баба.
Никога не съм изпитвала притеснения да го оставям на други хора да го гледат, когато се налага.
Не се вманиачавам как съм единствена и безгрешна, не е поза, наистина го мисля и ми е доста по-лесно.

Нещата не са черно-бели. Ясно е, че за моите деца аз се грижа най-добре. После в градацията са баща им и бабите и дядовците. Бавачките, учителите и др. чужди хора са отделна категория. Зависи от хората и обстоятелствата.

да, може. бабите ги гледат в много отношения по-добре. готвят им всички неща които поискат. четат им приказки до безкрай, толкова че на децата да им омръзнат. имат търпението да ги учат да рисуват, кои са буквите, както и да отговарят на всякакви въпроси.
но ако става въпрос за това кой познава децата най-добре, с кого се чувстват най-сигурни, кой-знае кога са неспокойни психически или нещо ги тревожи. тогава знам, че само аз мога да ги усетя. може всеки да ги гледа, но само аз знам какво им е.

П-добре от мен - едва ли,защото аз най-добре си познавам детето.Но понеже бабите не са при нас,се е налагало да го оставям при учителката му от детската градина,за да работя,и съм доволна от нейните грижи.Синът ми също много си я харесва.

Същото важи и за нас. С разликата, че аз си гледам детето, но с пълно спокойствие й го оставям на нея, когато се налага.

На този етап - син на близо две години - спокойно смятам, че майка ми и баща ми могат да го гледат толкова добре, колкото и аз.

Въпреки, че съм професионалист в работенето с чужди деца, (това ми е професията) смятам, че собственият ми син академично би бил по-добре гледан в детска градина, където ще може да се социализра и общува, учи и работи в група, а не сам с мен вкъщи.

Мисля, че мъжът ми може да го гледа толкова добре, колкото аз. Не мисля, че може по-добре от мен, както и не мисля, че аз мога по-добре от него Ние двамата сме си един отбор и бих казала, че постоянно се допълваме. Ако единият е пропуснал или забравил нещо, другият се сеща и го прави (без натяквания и забележки). Обикновенно, когато се прибере от работа, мъжът ми веднага започва да си играе с малкия, още преди да се е преоблякъл даже, а аз през това време готвя. След това вечеряме заедно. Обикновенно той го храни. След това аз си играя с детето, той прибира масата, аз го къпя, той го слага да спи. Така в крайна сметка докато единият прави едно нещо, другият успява да седне пред тв-то или компютъра за около половин час та в крайна сметка всеки намира по малко време за себе си. След като малкия заспи, разбира се, си почиваме на воля, ако не сме се заспали с него, де Но да си призная в началото изобщо не беше така, даже напротив, първите няколко месеца нямахме режим и организация и постоянно се дрънкахме кой какво прави и не прави

Здравейте! Дъщеря ми е на 10м в момента и я поверявам от време на време на бабите (обикновено в неделя за 2-3 часа).А 100% доверие имам само на съпруга ми . Когато той остава сам вкъщи с нея знам че все едно съм аз.

За малкия се доверявам само на бабите му. Те имат наблюдения за навиците му и си го знаят. Спокойна съм, когато е с тях, ама съм случила на баби
Обаче за големия ми син /първокласник/за ученето,  виж имам чувството, че само аз мога да го разбера и да му обясня така, че да ме разбере от раз. Затова и нямам вяра на разни занимални. Добре, че имам възможност сега да съм си в къщи и да му създам навици за ученето и занапред. Справяме се отлично. ако чаках само на училището..имаше да си чакам. Нямам вяра за това.

Не мисля, че съм единствената, която може да гледа децата ми добре. Но мисля, че на непознат човек не бих се доверила за това.

Според мен всеки който ОБИЧА детето може да го гледа добре.
Ако е за един, два дена дори и седмица с бабите то се чувства добре,щастливо е ,поглезено,купили са му поредната играчка и така то е щастливо.
Ако е с детегледачка и тя познава детето и го обича - то прекарва ........часове с нея на ден и се чувства сигурно.
Ако е на училище или градина то е  целия ден там - задължение.
От всякъде и всички детето гледа и научава по нещо,всеки остава своята следа върху него и написва по един ред.Според мен е неизбежно.
ФАКТ е ,че майката е незаменима.Някой кой друг да бди над тях.Затова и най-милата детска песен е "Мила моя мамо".Когато са при бабите след седмица искат вече да се прибират,ако са с детегледачка -чакат на вратата да се приберат мама и тате.
Мисълта ми е ,че и другите могат да гледат добре детето ,но то си иска мама и тате.
Даже след години вече когато съм от 12г самостоятелна и 8г. семейна все още най спокойна се чувствам при мама.Да ми е жива и здрава.

  Здравейте,аз на никой нямам доверие,просто защото моята свекърва си мисли че е много способна ,а майка ми пък е точно обратно.На чужд човек пък изобщо не бих си оставила детето,истината е че той много се засинява и никой не може да реагира бързо като мен-не искам да си и помисля какво щеше да стане ако ме нямаше последния път в който Йоан се засиня в ръцете на свекито Майката си е майка-независимо на колко години е и с какво се занимава,ние сме тези които трябва да гледаме,възпитаваме и обичаме децата си,а и при грешки няма да се чудим кой е виновен Мъжът ми също го гледа добре,но понякога май се застоява на компа Приятна ве4ер на всички

Според мен нещата не са еднозначни. Да, в някои отношения аз правя нещата категорично най-добре за децата ми, но в други ситуации те биха могли само да спечелят от търпеливата и супер обичаща децата съседка например или от обучения педагог. Все пак до към 3тата годинка мисля, че родителите трябва да изграждат голяма част от Вселената на едно дете, това е тема на друга дискусия обаче.
Всяко изхвърляне от рода I am the best ми се струва ненужно с две думи. 

аэ до сега малката си дъщеря,която е на 1 год и 6 месеца не съм я оставяла на никой эа повече от 1 час и то е било 3 -4 пъти!просто аэ искам детето да се гледа по начина по който аэ го гледам и въэпитавам  правилен или не!

И аз така.

Естествено, че никой не може да я гледа така както аз. Аз съм и майка. От първата секунда на зачатието и съм с нея. Имам специална връзка 
Което не означава, че другите не я гледат добре. Напротив - глезаната на родата е.

Майка и татко се справят чудесно.Свекърва ми като дойде на гости също.

Според мен въпросът не е 'по-добре' или 'по-зле' от мен. Никой не гледа детето ми като мен, това е. 
Разбира се, че я оставям с баща й, с бабите и съм спокойна, но те я гледат различно. Не мога да давам определения дали е по-добре от мен или не, защото това са субективни възприятия, просто е другояче.

Аз и съпругът  ми познаваме най- добре детето си, прекарваме най- много време с него, най- близките му хора сме, така че ние сме хората, които трябва основно да се грижат за него. Бабите, дядовците и другите близки са важни, но по друг начин.

Относно възпитанието при гледането - мъжа ми я гледа най-добре,след това аз.Бабите и дядовците са за да я пазят когато аз не мога да я гледам,но не могат да я възпитат или научат на нищо.Просто те са възпитавали и учили когато им е било времето,сега вече са изгубили представа за кое - кога.Например свеки се опитва откакто детето е проговорило да я научи да брой до десет,което много я обърка и сега когато е време да я науча й е много по-трудно.
Същото се отнася и за хранителният й режим - ако я оставя на бабите след няколко месеца ще се търкаля.

Мисля си, т.е. усещам, че аз гледам децата си най-добре. Защото са си моите деца, обичам ги и имам желание да ги гледам. За мен това е сбъдната мечта.
Но има моменти, когато умората надлелява и си изпускам нервите и съм много благодарна на таткото, че той е насреща да поема грижата за едното, например, докато аз си поема въздух и обърна внимание на другото.
След нас двамата - най-съм спокойна с майка ми. Тя мен ме е отгледала, явно сходни виждания имаме  Пък и тя най-съвестно изпълнява всичките ми "претенции" 
Но  пък често получавам критики, че отглеждането на децата изцяло от нас двамата ги прави малко като под похлупак, не били виждали друг подход и не знам какво си. Вероятно има нещо вярно, но до към 3 г. възраст държа да съм максимално с тях, пък после мога да съм по-спокойна и те да имат по-разнообразни  контакти 

това все едно аз съм то писала 
Но ако говорим за вътрешно усещане,аз най-добре се справям.Мъжът ми ги гледа точно по указания,свекърва ми също.За гледане ги гледат,но само толкова.Не могат да преценят кое кога,някак си нямат усет в дадена ситуация как да постъпят.Аз просто усещам децата в всякакъв смисъл,другите само ги гледат.

На свекърва си имам абсолютно доверие, но за съжаление тя не е онази слънчева баба, която децата да боготворят. Ходят при нея по принуда и винаги се дърпат и правят опити за споразумение с цел да изкрънкат някоя екстра. Затова си мисля, че тя не ги гледа толкова добре, колкото аз и баща им. Спокойна съм, че ще се справи отлично, но ме гризе съвестта, че децата са като вързани при нея.
Виж, за госпожите от детската градини или яслата, лоша дума не мога да кажа. И двете ми деца се втурваха към тях и се хвърляха на врата им още преди да съм успяла да им нахлузя пантофите. Изводът е ясен - ако не по-добри от мен, тези жени са били добри в гледането на децата ми поне колкото мен. По друг начин не мога да си обясня привързаността на моите зверчета.

Имайки предвид, че аз имам и други неща за вършене мисля, че от една определена възраст по-добро от градината няма за моето дете! Защото ако е с мен вкъщи едва ли ще пеем, рисуваме, играем и тн. 8 часа...Пък и такова прекрасно дете имам - нека и други да му се порадват!

никой не може да гледа синът ми по -добре от мен , ние двамата сме най -свързани и се усещаме
самото дете се чувства най- добре с мен

Убедена съм,че никой не може да гледа децата по-добре от мен

И аз също. Дори понякога и майка ми ме дразни в начина на отглеждане на детето ми въпреки, че когато детето ми е при нея съм спокойна и знам, че е добре.

Aз съм най-добрата , сигурна съм, че никой няма да гледа дъщеря ми по-добре от мен

Да, мисля. Просто никой не ги е гледал толкова дълго колкото аз, и съответно не ги познава така добре като мен. Дори и мъжът ми. Точно вчера се замислих над това, малкият ми син нощува при майка ми, това се случва много рядко - само при нужда. За беда вечерта вдига температура - под 38 - нищо страшно. Еми, побърках я жената да и се обаждам и да я разпитвам, едва ли не и казвах кога какво да го прави като че не е гледала деца или не знам и аз какво.. При мен се е случвало да вдига и почти 40, но никога не съм се панирала и тревожила толкова, просто щом е пред очите ми не ме е страх и това е. Наистина май вярвам най-много на себе си и на своите преценки по отношение на  децата си.

Да,така мисля,защото аз го гледам постоянно и знам от какво има нужда,какво иска.Но когато го оставя на баща му или баби и дядовци,знам че ще се стравят за някой друг час.

и аз така! 

Всяка майка си гледа най- добре детето.Връзката дете -майка е толкова силна ,че сякаш инстинктивно знаеш какво да правиш.

Естествено,че никой не може да ми гледа детето по-добре от мен!
Никога не съм го подлагала на съмнение.Въпреки огромните усилия,които полагат бабите му,за да го гледат по правилата,установени от мен,има неща които не могат да усетят И абсолютно нормално!Нали връзката майка-дете е най-силна.
Точно в тази насока размишлявам през последните дни,защото ми предстои да го запиша да ясла.Много ми е притеснено,не дали бързо ще се адаптира,а колко грижи ще полагат за него и колко внимание ще му обръщат

Да, убедена съм, че аз си гледам децата най-добре.

Това не значи, че не давам да ми помагат, когато се наложи. Е, с първото дете бях страшно критична и паникьосана, не го давах много на бабите, но сега съм по-спокойна и им се доверявам повече.

така мисля, да. поради простата причина, че от ден първи сме залепени и аз първа се научих защо и как плаче, кога какво му има, как изразява различните си състояния и емоции и т.н. баща му го гледа добре, но много от тези сигнали са му непонятни. друг пък изобщо никога не го е гледал. това не означава, че съм супер майка, а просто че познавам детето си, защото се опитвам постоянно да го опознавам и прекарвам много време с него. когато му дойде времето, ще тръгне на ясла. не очаквам чудеса от персонала, не мисля че ще съм истерична за някакви пропуски, но нямам никакво съмнение, че ще го гледат по-зле от мен. затова пък яслата си има други положителни страни 

Най-доброто нещо за едно дете е да го гледа собствената му майка.Не мисля,че някой би могъл да ми гледа децата по-добре от мен,независимо от това колко и какъв опит има!Друг е въпроса,че понякога се налага да се доверяваме на детегледачки или да ги пускаме на детска градина

Симпли много точно го е описала

Мисля, че и двете баби го гледат достатъчно добре, още повече, че и двете са бивши учителки. Има дори моменти в които подхождат много по-разумно от мен, просто защото са педагози. Едновременно с това има и случаи в които не одобрявам как го гледат, но като цяло им имам доверие. Съвършени хора няма, важно е ползите да са повече от вредите! И докато на майка ми и казвам в прав текст какво не одобрявам, със свеки е нужна много повече дипломация, да са живи и здрави и двете!