Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 1 854
Уважаеми Господа,
кажете ми трудно ли стигнахте до решението да станете татковци,страх ли ви беше преди жените/приятелките Ви да забременеят?,как и кога половинките Ви подхванаха темата за бьдещото Ви поколение,докато вие бяхте заети с работа,Формула 1 и сьрфиране в Интернет? Simple Smile Wink Laughing
 За брака ве4е ми е горе-долу ясно,4е мьжете са тези които пове4е се страхуват и "се дьрпат"....ама така ли е и сьс запо4ване на бебеправенето?
Разкажете ми как се "хванахте на вьдицата" за бебе и какви "+" и "-" Ви донесе това.
 Peace

# 1
  • Мнения: 242
При нас с приятелката ми / тя си ми е направо жена, живеем повече от 10 години заедно / решението дойде спонтанно. Просто една вечер докато  luvbed си казахме хайде и работата стана  Laughing. В началото изпитвах някакво особено чуство което не мога да определя и след това свикнах. След раждането на сина ни живота ни се промени тотално, но и стова свикнахме много бързо. Сега жена ми си гледа малкия и аз доколкото мога и помагам.

# 2
  • Мнения: 1 250
Въпроса отнася ли се и за дами?

Защото на моя съпруг му трябваха около 1,5 години да ме убеждава (първия път).

Втория път на мен ми трябваха 2 часа  Wink и той се съгласи. Признавам, не се съпротивляваше много.

# 3
  • Мнения: 1 854
Да,може и да дами,пьк и мьжете нещо нямат голяма активност в отговорите си....но какво да се прави-нали са примерни и заети татковци на сладки бебета feeding

# 4
Ние работихме по план Laughing за 3дена гаджета за 3седмици сватба,за 3месеца бебе Hug За въдицата не знам ама червейчето е от мен smile3521 fertilization EFP newsm07

# 5
  • Мнения: 3 777
Ами и мен ме убеждаваха ... за 5 деца, месец след като се познавахме Shockedно засега сме с едно. Wink Човека си беше готов-сега е страхотен баща.

# 6
  • Spain
  • Мнения: 3 645
ами незнам .някак естествено стана .казах иска6 ли бебе и мъжо каза да - и по4нахме да опитваме ..на втория месец имаше резултат.за мен е някак стествено продължение на вси4ко ..
за него ..ами незнам ..нямаше нужда да го убеждавам ..но не съм го питала за ..конкретните му "4уства и мисли"  по въпроса

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 1 259
При нас беше ужас,с тоя песимист"Козирог",направо не ми се спомня,добре ,че аз съм инициативна.И сега не съм сигурна,дали ще е добър татко,нищо че е бебе номер две.С дъщеря ни се осъзна,когато щеше да я изгуби за малко.Ама карай,разчитам предимно на себе си,той пари да носи.Simple Smile)

# 8
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 650
При нас нямаше никаква въдица... Бяхме двойка почти от 7 години... Не сме живяли заедно, но... Не бяхме правили точни планове - сега бебе, сега сватба, сега дом и прочие такива... Просто в един прекрасен ден мама забременя и стана спонтанно... А бяхме спрели да се пазим две години преди това... И нямаше никакво "риболовство"... Просто любов...

# 9
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Мислех си да пусна мъжа ми да отговори, но нали жените сме такива...
Никога не съм била обсебена от идеята за деца, за разлика от мъжа ми, който счита това за най-важното нещо в живота на човека. Един ден стигнах до извода, че часовникът тиктака, а и беше естествено продължение.
Отидохме на профилактичен преглед, да разберем има ли нещо, което трябва да знаем и така... До момента, в който разбрах, че съм бременна, не вярвах, че ще се случи, но свикнах с идеята, а сега почти и забравих тегобите на бременността.
На въпроса, мъжът ми беше нагълтал въдицата още отпреди да се сгаджим.

# 10
  • Мнения: 4 351
При нас мъжа ми трябваше да залага въдици Mr. Green. Той беше навит за това още преди да се оженим, но аз се дърпах и издържах до година и половина след сватбата. Сега очакваме първото си бебче newsm07.

# 11
  • София
  • Мнения: 5 122
И при нас стана естествено. 2 години след сватбата един ден аз му казах искаш ли, той каза искам и на втория опит стана  Grinning

# 12
  • Мнения: 3 570
Някак си и двамата бяхме осъзнали, без да го изказваме гласно, че е време да си имаме детенце. Подходихме плахо, т.е. страх ни беше малко (или поне мен), и на втория месец стана работата. След 8 годишна връзка жаждата за детенце някак си дойде от самосебе си ... Не знам как сме живели без малечка ... Simple Smile

# 13
  • София
  • Мнения: 1 510
Много въдици,много риболовки в тази тема  newsm62

Ние не сме говорили за бебе,имахме връзка от 3 месеца,но и двамата бяхме убедени,че сме се намерили...
И така една вечер просто усетих,че мъж ми свърши в мен...нищо не казах,на другия ден летях от щастие....
А чак след 6 месеца успяхме да сътворим Тано  baby_neutral

# 14
  • Мнения: 3 219
Ние на майтап все айде айде, но винаги съм казвала да ме пази. Една вечер тъкмо се бях върнала от очни от Варна/цели 7 дена ме нямаше/ решихме, че имаме да си наваксваме и хоп бебе. 10 дена преди да разбера майка му ме пита нещо за сватба и бебе и аз отрязах темата още в зародиш. Че защо са ми???? И след 10 дни щъркела прати телеграма. Мъжа така се радваше  Laughing

# 15
Искам да ви дам едно свидетелство и затова ще започна малко по отрано да ви раказвам. Ако някой ми беше казал преди две години, че това ще се случи на мен никога не бих повярвал. Бях един обикновен млад човек в един малък провинциален град на 28 години безработен мотаех се от една работа на друга и нищо градивно. Имам специалност електрически машини и апарати но нямаше много полза от нея. Мотаех се с неподходяща компания и нещата отиваха на провал. Последните месеци усещах че това не е моя живот че имам призвание за нещо по голямо.Татко ми е свещенник винаги ми е говорил за вярата в Бог но на мене тия неща ми убягваха, вярвах, че има Бог но само до там.Един ден майка ми и баща ми ми предложиха да се запиша в местния Библеиски институт VISION. От този момент животът ми се промени коренно. Може да ви звучи прекалено но всичко това е истина, което ще ви разкажа сега.
Запознах се с нови хора много по добра компания от старата започнах да ходя на ллекции и неусетно придобивах нови и нови знания за Бог докато в един реших да педам живота си на него.
Ако някои е запознат с протестанството най-точно казано аз се спасих.Приех Господ Исус Христис за мой спасител изповядах с устата си, че той е умрял за моите грехове покаях се за грешния си живот и го приех в сърцето си.
Е от тогава вече всичко тотално се промени.
1. Пушех доста години и съм се опитвал да спра цигарите но неуспешно но този път с помоща на Святия Дух те просто престанаха да съществуват за мен.Просто казах пред Господа една вечер когато пушех последната цигара Господи от утре тези цигари престават да съпътстват моя живот и така и стана. Просто забравих за тях.
Същото стана и с алкохола просто загубих интерес към него
Молих се на Бог за това да имам работа и той ми я даде не беше кой знае какво но аз бях доволен.През това време не претсвах да се моля на Бог за това да имам съпруга.А за деса мечтаех оше преди да се оженя. Бог отговори и на всичко това. Запознах се с една прекрасна дама в местната църква, която посещавах и двамата имахме откровение от Бог, че сме един за друг.Ние с нея сключихме свещен завет пред Бог че ще сме заедно докато смъртта ни раздели.Както се казва тройното въже най-трудно се къса. Сега имаме свещен съюз между нас двамата и нашия Бог. След три месеца беше сватбата от както се запознахме. После Бог ме издигна и на по добра работа и сега съм компютърен специалист в една кмпютърна фирма. Много съм щастлив от новия живот, който имам.Вече имам много добра работаскъсах с старата компания не пуша и не пия имам Прекрасна Съпруга, с която много се обичаме и имаме прекрасно дете казва се Михаил. Никога не сме поставяли под въпрос дали да имаме малкия Мишо и двмата си го искахме и той не се забави.Просто малкия Мишо е най-голямата награда от Бог в нашия живот и ние сме му много благодарниза него и, че Мишо е това дете за което сме си мечтали.Бог да ви благослови и нека всички да сте така щтастливи като нас.

# 16
  • София
  • Мнения: 1 510
SecretMind,дано има повече хора като теб! Вярващи във Всемогъщието и Истината!


Нямам думи,след безверието,което срещам напоследък ти и хората като теб сте като Манна Небесна,но това е друга тема!

Поздрави  Peace

# 17
  • По-близо до звездите
  • Мнения: 274
Ние сме женени от 1 година и 5 месеца. Бебето ни е на 5 месеца и половина. Съпругът ми си мечтаеше за деца още 2 години преди сватбата (аз го разбрах след като се запознахме Grinning), но на мен ми трябваше време, за да се реша.
Оженихме се през март и аз исках да забременея в края на лятото, за да отдем на море и за да мога да се фръцкам с късите си и тесни роклички Praynig. Само че... Само че забременях в средата на юни hahaha и цялото фръцкане отиде на кино Mr. Green
Сега съм щастлива мама на мъж и с нетърпение чакам морето Laughing

# 18
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Искам да ви дам едно свидетелство ...
Ами, хубаво, на мен не ми е трябвала църква, за да вярвам в Господ или да променя живота си.
Всеки, както намери за добре, успех. Дано сте щастливи.

# 19
  • Мнения: 1 462
нагълтал въдицата още отпреди да се сгаджим.
Аз съм глътнал и плувката. thumbsup

# 20
  • Mediterraneo
  • Мнения: 21 017
При нас въпросът не беше да се хване той,а аз.Татето искаше бебе,още откакто бяхме гаджета на няколко месеца Simple Smile

Последна редакция: сб, 20 авг 2005, 17:24 от dimana78

# 21
  • Мнения: 1 259
От две г. живеем заедно и той от началото искаше бебче,  въпросът беше кога ще се реша аз? Преди няколко месеца реших и ето го резулата Heart Eyes

# 22
  • Мнения: 5 183
При нас мъжа ми трябваше да залага въдици Mr. Green. Той беше навит за това още преди да се оженим, но аз се дърпах
И при нас така. разликата във възрастта ни е 5 години. На мен все ми се струваше рано за по-сериозно обвързване /брак и деца/, а той все за това говореше. Сгодихме се, после стана така 4е "му се отвори парашута" за 4ужбина и замина. Последвах го след година. Една година разделени и после - познайте ... още в първата нощ заедно ме попита:"Искаш ли бебе?" и запо4нахме. Аз малко на майтап, ама ... след 2 месеца бурни нощи/все пак година не се бяхме виждали/ имаше 2 4ерти4ки на теста!!!

# 23
  • София
  • Мнения: 5 228
Явно само при нас,аз съм била готовата,а за мъж ми се налагаше 1 година ,че и повече убеждаване. Rolling Eyes

# 24
За първото беше много лесно - стана напълно естествено. Но за второто бях много против - не че няма да го отгледаме но ще ние много трудно да дадем добро(скъпо) образование и на двете.
Овен това таман се бяхме закрепили финансово а сега се налага от време навреме да илизаме на червено - за ремотни на къщата, колата и почти не спестяваме. А в Англия кадето живеем без пари си за никъде.

Не мога да съжалявам, че ни се роди второ, но все още ми е трудно да направя план за бъдещето на семейството и съм много депресиран.

Извиниявайте че развалям шеговития тон но това е истината....

Има ли някой друг от притесняващите се?

# 25
  • Мнения: 2 724
И двамата искахме бебе, но мъжо пръв заговори по въпроса. Не му трябваше много време за да ме убеди. Направихме бебето 2 месеца след като се запознахме Heart Eyes

# 26
  • Пловдив
  • Мнения: 903
Ами той сам се хвана на въдицата, бебето стана случайно.

# 27
  • Мнения: 44
С моя мъж седем години се пазихме, защото все не бяхме готови, а в деня на сватбата той сам се отказа от защита, но в същото време го е страх от бебето, защото както той казва когато говоря за бебета 'ще ни изяде' eat Аз се чувставм готова за едно бебе, но ми се иска и той да е толкова ентусиазиран, ама какво да го правя. МЪжът каза то само ще дойде и толкоз, не мога да го разбера  newsm78 иска ли или не бебе. Иначе е много сладък като се заиграе с бебешорите на приятели и роднини  Heart Eyes

# 28
  • на село
  • Мнения: 1 980
Първия път решихме още след годежа да си правим бебе, а то взе че стана след 5-6 месеца, чакало е да мине сватбата  Grinning.
А втория път... ами трябваха ми 12 години мъжът ми да ме убеди за 2-ро дете  Grinning

# 29
  • Мнения: 4 116
 При нас нещата станаха малко странно.... понеже около година бяхме гаджета, а нещата не вървяха, въпреки че аз страшно много го обичах, бях решила да замина да уча магистратура в Германия, да се разделим и така лека полека да забравя мъжа на моя живот. Но ... в една от  нощите, прекарани заедно, уж за последно, гаджето (сега мъжа ми) взе че свърши в мен! Аз побеснях и се развиках, а той човека от доволен, по- доволен. Правих си тест след няколко дни- отрицателен, успоих се и се заприготвях за Германия.... Само че в един хубав ден осъзнах, че ми закъснява с 2 седмици, направих пак тест - положителен! Бъдещия татко  беше много щастлив, направо летеше, а аз ревях като магаре.
Историята нататък е дълга и широка - направих по- късно спонтанен аборт и загубихме бебето, но се оженихме и ... сега си имаме две синчета, а мъжа се опитва от сега да ме прилъже и за щерка Mr. Green

# 30
  • UK
  • Мнения: 1 306
ами то бебето ни хвана на въдицата Grinning. приятелите на мъжа ми още не могат да повярват,че има дете,нито пък моите. той е имал много кофти детство с разводи,скандали и т.н. , в моята глава пък имаше място само за учене и работа. не сме говорили за дете.като стана обаче,след първоначалния шок ни обзе голям ентусиазъм. той е много добър тати, помага,занимава се. ама като си помисля,казвал ми  е няколко пъти,че ще съм добра майка така без повод, може пък бебето да е било изненада само за мен Grinning

# 31
  • Мнения: 733
Аз какво да кажа. Още първия месец от както се запознахме и оп бремена, за жалост направих аборт по лекарско предписание. После последва операция и сега сам с корем  Embarassed. А никога не сме говорили за бебе. Първия път не сме мислили, но 2 знаехме, че ако пак е в мен най-вероятно ще стана мама. И хич несме се пазили. Май си е мълчаливо съгласия, само дето незнам кой кого е хванал на въдицата  Wink

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт