Публикувана: 8 дек. 2008, 10:11 ч.
Последно мнение: 9 дек. 2008, 19:20 ч.

Кутия със спомени

3 450
51
1

# 15 8 дек. 2008, 11:57 ч.

София
Мнения: 395

Пазя много хубави спомени,мога да напиша мемоари.Събрала съм куп спомени никому необходими неща,мога да си направя музей на забравата или (не забравата).Какво бихте сложили Вие във един такъв Ваш музей.
По повод празника 8.12.-От студентския си живот съм запазила много празни бутилки.Някои от тях са от домашно вино в пластмасови еднолитрови бутилки.Даже някой вече са изкривени а на други има малко остатъци от вълшебната течност(предполагам станали на оцет).

# 16 8 дек. 2008, 12:02 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

Може да се каже че имам.
Моята стая в апартамента на родителите ми стои като музей. Пазят ми всички пуберски джунджурии от преди да се изнеса.
Някой ден като се разтършувам, кой знае какви забравени досиета ще открия Blush

# 17 8 дек. 2008, 12:26 ч.

Мнения: 4 300

Обожавам кутии, всякакви. Точно за спомени обаче нямам.
Имам един диск със стари логове, от десетина години, не знам дали се брои.
И в главата си не винаги пазя спомени, понякога просто бели петна.

# 18 8 дек. 2008, 12:44 ч.

София
Мнения: 395

Цитат на: Рокси в пн, 08 дек 2008, 12:26

А да това с белите петна и при мен го има.И ако си спомня нещо случайно имам чувството за дежавю.

# 19 8 дек. 2008, 12:55 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

Имам 3 броя белега под формата на татуси,по този начин няма как да забравя...всички броеве на Егоист и един тефтер пълен със записки от една пиянска вечер с Карбовски и безброй диалози и монолози с важни за мен хора... Peace

п.с.
не точно записки,но нека така да ги нарека

# 20 8 дек. 2008, 12:57 ч.

Мнения: 984

Имам една много стара метална кутия от коледни сладки. Подарък ми е от децата за седмия ми рожден ден, който празнувах в училище. Вътре има един пиринчен пръстен със зелено камъче, подарък от моя скъпа приятелка, салфетки-паяжинки /не знам дали ги помните, бяха много ценни за всички, които събираха салфетки/. Четирите писма от Анушка, която изчезна през лятото на 1987 година и никога повече не се върна. Пазя една картичка от Турку-Або, подарена ми в последния ден на един летен лагер, заедно с три изсъхнали розови пъпки, увити в бяла кърпичка. Първият гердан, който нанизах, но не ми го харесаха. Две сребърни монети, подарък ми от баба, Бог да я прости. Позлатен часовник "Ситизен", който получих като абитуриентка. Снимка на Нуф върху телевизора "Електрон" - любимото й място.

# 21 8 дек. 2008, 12:58 ч.

Мнения: 1 447

Имам да и сега, ако я отворя ще се появят куп спомени,които съм събирала много,много време.

# 22 8 дек. 2008, 13:00 ч.

Мнения: 919

Имам да,но в къщата на родителите ми. Peace

# 23 8 дек. 2008, 13:56 ч.

София
Мнения: 1 176

Имам.
Не една кутия. Не само спомени.

# 24 8 дек. 2008, 14:07 ч.

Мнения: 1 897

Имам няколко-от различните периоди в живота ми.
Пазя какво ли не - пълна колекция картинки от дъвки, снимки, бележки, подхвърлени в час, картички, писма, разни джунджурии със сантиментално значение, стихове, писани през юношеските ми години...

# 25 8 дек. 2008, 14:37 ч.

Мнения: 2 070

Не е кутия, цял шкаф е. Вътре има две кутии, огромно количество писма, дневници, бележниците от училище, разни други символични неща... Из самите кутии са предимно най-детските неща, камъните, пясъците и шишарките дори не помня от кое точно екскурзионно, лагер, море или чужбина са. Имам маслинови клонки, пясък от Йонийско море и други подобни... Но за да ги опиша трябва да ида при мама, там е шкафа. Сещам се и че има перца от едно канарче, кето гледахме и умря...какво друго.абе не се сещам вече. Писмата и дневниците са най-важни. Отделно имам чекмедже със снимки.

# 26 8 дек. 2008, 14:39 ч.

Мнения: 3 268

Кутия нямам,но имам бележник с кожена подвързия,в който съм писала стихове,когато бях на 16,17,18 години.Много любовни стихове,които разкриват емоционалното ми състояние в този момент.под всяко стихотворение има датата,на която е писано.Настръхвам,когато ги чета понякога.Имам и есета,писани пак по това време и пак свързани с любовта.Тази любов ме изпепели тогава,толкова влюбена бях,че животът ми беше изцяло подчинен на чувствата ми по онова време.Добре,че човек изпитва тези чувства,когато му е времето,че ако на тези години сега ми се случи такова нещо,ще се разболея.Много ми е хубаво,когато се връщам назад и си спомням дори поводът,по който са писани.Ставам пак на 18 години.

# 27 8 дек. 2008, 14:50 ч.

Мнения: 4 668

Нямам ... изобщо аз не съм нито сантиментална , нито романтична ... този тип спомени нямат никакво значение за мен .
Имам ужасно много албуми със снимки обаче Simple Smile