Здравейте на всички.
Не знам дали на правилното място побликувам темата, но тук ми се стори най подходящо. Знам че тази тема ще има както положителни така и отрицателни отзиви, но все пак искам да споделя какво ми се случи и ако не съм постъпила както трябва някой да ми даде съвет как да постъпя ако втори път се случи.
Малкото ми дете е на 1 и 7 месеца. По принцип от бебенце си е ревлива, а като поотрасна стана и палава - да ни е жива и здрава. Никога не съм я виждала да показва че се страхува от нещо, но се оказа че не е така. От около две седмици започна да се държи странно. Имаме една съседка, която е с малко бебенце и често си гостуваме. Забелязах, че не иска да се доближава до нея а имаче е свикнала с присъствието и т.е. не е нов а нея човек. Не и даваше да говори с мен. Но се държеше не само с нея така а и със всички хора, независимо дали ги познава или не. Започна да се циври почти непрекъснато. Все ходи след мен и така до миналата седмица когато ставайки от сън я облякох, обух и обувките както винаги и я пуснах на земята. Тя обаче веднага се разпищя и протегна ръчички да я взема. Направо изтръпнах. Дойде си батко и, татко и - не - детето не иска да върви и това е. Първо си помислих че е лепнала някой вирус, или че си е ударила крака и я боли....изобщо трудно ми е да обясня шока в който изпаднах, защото нямаше нищо от нормалното поведение на детето ми. И така се запътихме към ЛЛ. Там беше много обстойно прегледана - стомахче, крачета и изобщо всичко, което ни дойде на ум. Обаче не - детето цяла вечер стоя в ръцете ни. На другия ден - същото. Обаче като и дадох неща които по принцип не и разрешавам да пипа и тя започна да ходи. И изведнъж се сетих че тя явно се страхува от нещо но не знам от какво. Нищо друго обезпокоително нямаше в поведението освен този отказ да върви. И така имах светена вода и започнах да мия личицето и с нея. И така детето постепенно преодоля страха си и си стана нормално, но продължи да циври почти непрекъснато и да следва по петите някой от нас. Накрая реших да я заведем да и леят куршум. Разликата беше светкавична. Детето си стана каквото беше. Пак си се заиграва сама и вече е спокойна - не циври постоянно. Много неща изчетох за това - за и против. Аз съм християнка и казват че християните не бива да прибягват до тези методи но как да си оставя детето да се страхува?? Много мои познати си водят децата още от бебенца - да им леят куршуми за страх и уруки. Някой ще попита - е хубаво за какво си ги изписала тези неща,направила си това което си сметнала за необходимо.? Така е по принцип но не искам това да става по вече и ми се иска някой да сподели как се справя по друг начин със страха на децата си. Съжалявам ако съм била досадна за някой но знам че много родители имат такива проблеми и се интересуват как да се справят. Защото явно медицината не може - така поне си мисля. Може и да не е така но в нашия макък град определено няма лекар който да се справя със страховете на едно дете, което даже не може да каже от какво точно се страхува.
Не знам дали на правилното място побликувам темата, но тук ми се стори най подходящо. Знам че тази тема ще има както положителни така и отрицателни отзиви, но все пак искам да споделя какво ми се случи и ако не съм постъпила както трябва някой да ми даде съвет как да постъпя ако втори път се случи.
Малкото ми дете е на 1 и 7 месеца. По принцип от бебенце си е ревлива, а като поотрасна стана и палава - да ни е жива и здрава. Никога не съм я виждала да показва че се страхува от нещо, но се оказа че не е така. От около две седмици започна да се държи странно. Имаме една съседка, която е с малко бебенце и често си гостуваме. Забелязах, че не иска да се доближава до нея а имаче е свикнала с присъствието и т.е. не е нов а нея човек. Не и даваше да говори с мен. Но се държеше не само с нея така а и със всички хора, независимо дали ги познава или не. Започна да се циври почти непрекъснато. Все ходи след мен и така до миналата седмица когато ставайки от сън я облякох, обух и обувките както винаги и я пуснах на земята. Тя обаче веднага се разпищя и протегна ръчички да я взема. Направо изтръпнах. Дойде си батко и, татко и - не - детето не иска да върви и това е. Първо си помислих че е лепнала някой вирус, или че си е ударила крака и я боли....изобщо трудно ми е да обясня шока в който изпаднах, защото нямаше нищо от нормалното поведение на детето ми. И така се запътихме към ЛЛ. Там беше много обстойно прегледана - стомахче, крачета и изобщо всичко, което ни дойде на ум. Обаче не - детето цяла вечер стоя в ръцете ни. На другия ден - същото. Обаче като и дадох неща които по принцип не и разрешавам да пипа и тя започна да ходи. И изведнъж се сетих че тя явно се страхува от нещо но не знам от какво. Нищо друго обезпокоително нямаше в поведението освен този отказ да върви. И така имах светена вода и започнах да мия личицето и с нея. И така детето постепенно преодоля страха си и си стана нормално, но продължи да циври почти непрекъснато и да следва по петите някой от нас. Накрая реших да я заведем да и леят куршум. Разликата беше светкавична. Детето си стана каквото беше. Пак си се заиграва сама и вече е спокойна - не циври постоянно. Много неща изчетох за това - за и против. Аз съм християнка и казват че християните не бива да прибягват до тези методи но как да си оставя детето да се страхува?? Много мои познати си водят децата още от бебенца - да им леят куршуми за страх и уруки. Някой ще попита - е хубаво за какво си ги изписала тези неща,направила си това което си сметнала за необходимо.? Така е по принцип но не искам това да става по вече и ми се иска някой да сподели как се справя по друг начин със страха на децата си. Съжалявам ако съм била досадна за някой но знам че много родители имат такива проблеми и се интересуват как да се справят. Защото явно медицината не може - така поне си мисля. Може и да не е така но в нашия макък град определено няма лекар който да се справя със страховете на едно дете, което даже не може да каже от какво точно се страхува.
Страх - психика - психолог - психотерапевт