Понеже четох и слушах много истории за кошмарни, ужасяващи и прочее раждания, се замислих как ли биха реагирали на тях момичетата, на които раждането тепърва предстои...
За това реших да пусна тази тема и да помоля мамите, които като мен са имали страхотни раждания (естествено без упойки и други екстри) да разкажат за тях, за да се види, че раждането не е само болка и ужас, а нещо наистина красиво и неповторимо...
Мисля, че темата ще е от полза не само на тези, които за пръв път ще минат по този път, но и на другите, които вече са го преживяли веднъж, но поради някаква причина пак се страхуват от предстоящото раждане...
Давайте, момичета - вие сте...
П.С. Пропуснах да кажа нещо много важно:
Моля тези от вас, които не споделят моето виждане за нещата, просто "прескочат" темата и не се включват с постове, нямащи нищо общо със самата тема...
Има достатъчно други теми, в които да разкажете колко ужасно е било вашето раждане...
А сега аз искам да ви разкажа за моето раждане (всъщност за второто и третото)...
Вторият и третият път, аз намерих акушерка, която сигурно и на смъртното си легло ще споменавам и ще я обичам (да, това е точната дума)...
Тази жена е човек в пълния смисъл на тази дума и аз не знам дали има някой, който да каже обратното за нея...
Тя в буквалния смисъл изроди второто ми дете сама, само в присъствието на още една акушерка (нейна приятелка), защото докторката, която беше на смяна, реши, че не си заслужава да си нарушава нощния сън и да се занимава с мен...
Както и да е ...
Нямаше системи, нямаше лежане на леглото, каквото исках - това правех...
Ставах, лягах, разхождах се...
Тя ме масажираше, казваше ми как аз сама да си масажирам кръста, където болките бяха най - силни...
Накрая ми позволи да видя как детето излиза от мен, даде ми го току що излязло от утробата ми, все още неизмито и необлечено...
После, по моя молба ми показа и плацентата, защото много исках да я видя...
Дори се шегуваха с приятелката й, че искам да им взема професията...
Такива моменти не се забравят...
А сега, за третото раждане - то просто беше мечта...
Какво да ви кажа за него ?!
Както съм казвала и преди - болките си ги изтърпях у дома, ако изобщо мога да ги нарека болки (честно казано, в сравнение с първото ми раждане с чиста съвест мога да кажа, че не е имало болки!!!)...
Но вкъщи е друго, разбирате ли ?
Можеш да седиш, да пушиш, да ходиш в тоалетната...
Въобще всичко, което ти помага да се чувстваш по - добре...
Аз последния един час, честно казано почти го изкарах в тоалетната...
Накрая се обадих на акушерката ми и тя ми каза:"Ако прецениш, че е време - ела, аз съм тук и ще те чакам... Дори и да ти е рано, ще пушим, ще си говорим и ще си правим компания!!!"...
Когато отидох я стресирах, защото тя не е очаквала да съм с пълно разкритие...
Думите й бяха: "А, стига бе, ти ме уби !!! Ставай внимателно от магарето, дай да ти нося багажа, и лекичко върви, като си спирай и дишай, когато имаш контракция, защото ако плиснеш тия води тука, ще го изтървем на плочките.... Аз направо не те взех насериозно, като ми се обади - такава свежарка ми звучеше !!!"
Казах й, че аз наистина се чувствам така...
Както и да е - качи ме директно в родилна зала, нямаше време за клизми, за окситоцини, за нищо...
Направо в родилна, доведе доктора, на който аз изнесох една лекция...
Ако се наложи форцепс или вакуум, да забрави...
Ако е заради бебето - направо да минаваме към секцио, без да се двоуми...
Ако се наложи да ме шие - с какви конци...
Той беше много готин и ми каза: "Каза ли ми всичко, което си беше решила да ми кажеш ? Спокойна ли си сега ? Може ли вече да започнем да раждаме?"
И така - в шеги и закачки, аз наистина започнах да раждам...
А моята акушерка говореше с лекаря и двамата бяха на мнение, че епизиотомията е най - голямата глупост...
Техните думи бяха:"По - добре да зашиеш една разкъсана лабия, отколкото грозно срязан белег"
И действително, не ме ряза човекът...
Бебчо се роди...
Тя пак ми го даде да го пипна още мръсничък, след това, по - мое желание извика една друга акушерка да ни снима...
Та, така - имам си сега снимки, на които току що съм родила, а бебето и акушерката ми са ме гушнали...
Просто - това е истината - човекът, който ти помага, просто трябва да бъде Човек с главно Ч...
Аз просто имах късмет...
Желая го на всички вас от сърце.....
И после - тук, в темата, за да разказвате...