Публикувана: 11 дек. 2008, 15:51 ч.
Последно мнение: 22 дек. 2008, 22:04 ч.

На старите приятели с любов

2 126
30
1

1
2
3
Всички

11 дек. 2008, 15:51 ч.

София
Мнения: 395

Искам да споделя това.
Вървяхме със сина ми по улица в нашия квартал. Изведнъж задъхано спря. „Мамо, виж! Той вече си няма приятели!“. После го видях. Малко плюшено мече. Едното му ухо бе леко разръфано, но като по чудо и двете му очи си бяха там.„Не може ли още да е нужен мамо?“ – попита ме сина ми. И трябваше да му обясня, че нещата – и играчките, и всичко останало понякога просто стават ненужни.
Изхвърлям много играчки на децата си-счупени,скъсани.Понякога те виждат,друг път крия от тях.Никога не бях се замисляла дали всъщност не изхвърлям техен приятел.

# 1 11 дек. 2008, 16:00 ч.

Мнения: 388

Моята Ивана приема куклите и плюшковците си точно като приятели. Редовно им говори, че ги обича, а на мен обяснява "Мачи (Кико, Лили и т.н.) ми е приятел.". Ако нещо я разстрои, уплаши гушва си мечето и му говори. Пътувайки с кола му показва всичко, което я впечатли. Скоро правихме прочистване на коша с играчки - сама реши да запази всички плюшени, защото й били "приятели". Така, че мили мами, дори да ви се вижда странно, често тези играчки са най-близките им същества.

# 2 11 дек. 2008, 16:19 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

Разбираемо, аз още пазя моето мече от моето детство. Наборче ми е, знаме доста от моите тайни, като малка навсякъде го мъкнех със себе си, обличах го, име му дадох.
И наистина си го обичам, за мен е като живо.
Така, че наистина разбирам сина ми който си обича 3-те кученца.
Играчки счупени хвърляме на няколко месеца, скришно от децата. Защото понякога разни парченца незнайно вече какви, още им трябват за нещо Rolling Eyes

Плюшени играчки не съм хвърляла, имаме цял сандък, но най- любими са трите кученца.

# 3 11 дек. 2008, 17:05 ч.

Мнения: 5 940

Иво като се събуди, целува плюшените играчки. Често ги храни, приспива. Кара ги да си подават ръчичките за здрасти, те самите помежду си се целуват благодарение на неговата любовна свързваща помощ. Често го питам "мечо, твой приятел ли е?"и той се съгласява, не знам доколко ме е разбрал. Децата имат нужда от любов, приятелство, състрадателност, почти толкова, колкото от сила и индивидуалност. Трябва да уважаваме приятелите им и правото да им помагат.
Красива, мила тема. Любовно обяснение към детето ти, към децата ни Hug

# 4 11 дек. 2008, 17:18 ч.

Мнения: 1 687

Здравей. А ти откъде си сигурна че не го е изгубило някое дете. ( не искам да се заяждам знам какво е )Моята дъщеря когато тръгна на ясла имаше едно кученце. С него става с него ляга. На ясла веднъж ни се скараха че носело микроби и не можело да влиза с него в групата. Така започна да го оставя в шкафчето си. Милото кученце толкова пъти го ших, а то продължаваше да бъде най добрия приятел. НА 3 години и половина поръча на Дядо Коледа да донесе ново кученце ама точно същото като Бушльо (така се казва). Е обиколих целия град намерих почти същото. Ами игра два дена с него и пак пое със старото. Аз гооврех от негово име. Тя му говореше, питаше го какво прави и т.н. За миналата коледа баща й донесе една маймунка. Ами да ви кажа няма отделяне от нея. Когато трябва да се пита нещо идва при мен и казва. Мамо ще питам Афа или Афелина (така се казва) нещо. Ако не съм обърнала внимание ме блъска и в същото време обърната към маймунката казва: Питам те нещо Афо отговори. ТАка че и ние си имаме най_ добрия приятел. Не знам ако се изгуби някога какъв рев ще е . За кучето е ревала и е пращано по първия автобус.

# 5 11 дек. 2008, 17:58 ч.

Мнения: 8 999

Старите приятели на децата ми отиват на почивка в мазето или ги подаряваме на други, по-малки дечица. Моите стари приятели също са на склад в мазето. Добре, че е голямо!

# 6 11 дек. 2008, 18:45 ч.

Мнения: 9 814

Имаме вила, която дъщеря ми нарича от първия път, когато я посети на около година и половина "Стая пълна с кукли". Там са складирани в една от спалните всички мой оцелели кукли и играчки. Там отиват и нейните стари приятели.
Не знам защо не обичам да подарявам играчките на детето си на други деца. Дрехите да, но играчките....сякаш имат души.

# 7 11 дек. 2008, 20:13 ч.

София
Мнения: 395

А може би наистина имат души.Не мога да си представя да обичаш някой (нещо)толкова силно,че то да не е заредено с положителен заряд.
Имам към дъщеря си грях.Тя имаше едно конче на колела и ставаше и на люлка.Накрая така го счупиха ,че беше вече опасно.Аз го изхвърлих,но тя ме видя.Няма да забравя как плака цял следобед (беше на 1.5г.).Може би ме мразеше в този момент.Затова като видяхме със синът ми мечето в кофа за боклук,се почувствах толкова виновна.Синът ми каза това,което Тя не успя да каже с кончето "Не може ли още да е нужен мамо?“.

# 8 14 дек. 2008, 12:21 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Цитат на: Франческа Салиери в чт, 11 дек 2008, 18:45

Не знам защо не обичам да подарявам играчките на детето си на други деца. Дрехите да, но играчките....сякаш имат души.

И аз се въздържам да и подарявам играчките... Старите кукли ги носим при баба й.

# 9 14 дек. 2008, 12:43 ч.

Мнения: 9 814

Сега се сетих, че като малка горе-долу на възрастта на дъщеря си си мислех, че куклите са истински, но са умрели в завода от много тресене и подбутване, докато ги наредят в камионите да стигнат до магазина. За това трябва много да ги обичаме и да не ги нараняваме повече /т.е. да им вадим ръцете и да им подстригваме косите/. Mr. Green

# 10 14 дек. 2008, 14:34 ч.

Мнения: 17 407

Наистина, сякаш имат души... Едва прочитайки тази тема, се усещам, че аз също не обичам да подарявам старите играчки. Наскоро дъщеря ми изоставила своя мечо сам, на улицата пред къщата. Уж за малко, докато свърши нещо "важно". Излизайки, го вижда в устата на едно куче, разкъсан. После страда много, даже ние с баща и съпреживяхме. Обаче пък осъзна някои неща, надявам се.

# 11 14 дек. 2008, 14:51 ч.

Мнения: 4 784

До скоро се присмивах на майка ми, за това, че продължава да пази някои от играчките, свързани с моето детство.
Сега обаче, предоставяйки ги на Калоян да си играе с тях, сякаш имам усещането, че споделяме общ приятел, приятел, който ме познава от доста отдавна и сега е скъп и за детето ми. Много ми е мило.

# 12 14 дек. 2008, 18:04 ч.

Мнения: 7 914

их, че сладка тема Heart Eyes

# 13 14 дек. 2008, 18:58 ч.

Мнения: 3 456

Моята дъщеря наистина е много привързана към играчките си- с някои от тях спи- те са нейните "пазители", други пък постоянно прегръща и целува като истински приятели.

# 14 14 дек. 2008, 18:59 ч.

Мнения: 3 456

# 15 14 дек. 2008, 19:44 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

Моят син не е привързан чак толкова към някоя играчка

# 16 15 дек. 2008, 08:59 ч.

София
Мнения: 395

Вчера мъжът ми и свекър ми,разчистваха мазето.Намериха на зълва ми(сестрата на мъжа ми) единствената кукла от детството си,която е кръстена на съпруга ми.Той е Петър а куклата е Пепина.
Куклата беше мръсна,леко разпокъсана и те я хвърлили в кофата за боклук.
Свекърва ми се разплака.Каза,че се е разделила с приятел,който дълги години е живял с тях.Много ми домъчня.
Такива кукли имат значение и души.
Моите деца имат много играчки и не уважават нито една така.
Но повече няма да хвърлям.

# 17 15 дек. 2008, 09:31 ч.

Мнения: 1 547

Пъзели, колички, мозайки и всякакви такива неща изхвърляме без колебание, но плюшковци и кукли - не. Преди време направих опит да изпроводя по живо и по здраво една оранжева парцалена кукла, която живееше злочесто без ръка, без крак и с половин коса. Аз я пускам в кофата за боклук, децата я вадят и така, поне три пъти. Купихме абсолютно същата кукла, но в телесна цялост, те обаче не я щат, играят с хромата старица. Тогава ми хрумна, че всъщност тъжат за нея като за приятел. Навремето много страдах, когато майка ми ми изхвърляше играчките, та сега съм решила да предоставя тази дейност на децата - сами изхвърлят ненужните си вещи. /с много, мнооого, мнооооооого малка помощ от моя и на баща им страна/ Mr. Green

# 18 17 дек. 2008, 15:27 ч.

София
Мнения: 395

Играчките, които детето ни хареса, дори след бегъл поглед върху тях, изглеждат ужасно. Лоша направа, кофти цвят, неприятен материал или пък просто – но най-редовно – неразпознаваем вид животно със съвършено антипатично лице, на което очите са кривогледи, усмивката е крива (ако въобще я има), носът – нещо средно между зурла и трактор, а някъде вътре има батерия, която произвежда неприятен и твърде дълъг звук, неуспял да се превърне в мелодия или фраза на английски. И детето казва: „Искам я, искам я!“, и обръщайки се към нас, добавя „Много е сладка, нали?!“

# 19 17 дек. 2008, 15:41 ч.

Мнения: 4 451

Голямата ми дъщеря сякаш си няма любима играчка. Но малката си обожава плюшеното зайче. Още щом отвори очички и започва да нарежда: "Ще гуша зайчето", "Ще взема зайчето", "Ще храня зайчето" и т.н. Гушка го и спи с него.
Аз самата си пазя едно плюшено слонче от моето детство. Не е така пъстро и красиво като сегашните играчки, но в него има живот! И спомени! Връща ме в страната на моето детство... Не бих го изхвърлила за нищо на света!

# 20 17 дек. 2008, 16:09 ч.

Мнения: 2 331

Плюшени играчки вкъщи няма-заради алергиите.Имаме парцалени кукли, с които играят с удоволствие, но не са привързани към никоя играчка.Всяка година приготвяме коледен колет с играчки, които вече не са подходящи за нашите деца и ги пращаме на "бебенца", за да си играят с тях, т.е. даряваме ги на дом или на друг нуждаещ се.Досега не са страдали за играчка.Аз също.Мисля, че е много по-добре да зарадвам някого, отколкото да събират прах някъде играчките, които вече са неизползваеми от нас.НО, аз нямам усещането за живот у играчките, а гледам на тях като средство за развитие и когтао си изиграят ролята, вече са нужни на някого другиго, по-малък от нашите деца... Thinking

Някой, който ще ги обича повече от нас.И аз играчки не изхвърлям, освен, ако не са станали опасни, заради счупване. Thinking

Философии всякакви... Peace

Последна редакция: ср, 17 дек 2008, 16:14 от Били...

# 21 17 дек. 2008, 16:23 ч.

София
Мнения: 395

Били,в кои домове даваш играчките.
Аз преди време се опитвах да дам един кашон със играчки в един дом за сираци ,някои от тях почти нови.Отказаха ми да ги вземат .Направо ми казаха, че не им трябват играчки а пари.

# 22 17 дек. 2008, 16:59 ч.

Мнения: 2 331

Цитат на: Били... в сб, 29 ное 2008, 19:16

p.mariana, кликни върху цитата и ще видиш! Hug

Самоцитирам се, колкото и да не е етично.За тези, които се интересуват.Иначе досега сме дарявали в дом за деца до 3 г. в гр. Хасково.Мисля, че и тук-във форума- се организират базари и дарения от майките.
За мен това също е проява на любов към старите играчки, но по-различна. Rolling Eyes

# 23 19 дек. 2008, 21:33 ч.

Мнения: 3 491

И двете момчета (на 8 и 6г.) са привързани много към плюшените си приятели. Нямаше сигурно да пиша в тази тема, ако не бях видяла случайно под елхата редом с другите опаковки и две малки пакетчета в саморъчно рисувана хартия - едното за Гап, другото за Макс (това са рошавият гущер и рошавият саламандър, които ги придружават къде ли не, в леглото - непременно). И ми стана едно такова мило, и любопитно какви ли подаръци са получили Гап и Макс. Simple Smile

# 24 19 дек. 2008, 22:03 ч.

Мнения: 14 654

Моето дете май не е особено привързано към плюшковците си. Редовно намирам по някой лъв, обесен на колан, защото бил "испанско куче" и му се полага да увисне на мачтата. Не им говори като на живи, но пък си има въображаем приятел, на име Глистец, няма да ви казвам каква е неговата суперсила.

# 25 19 дек. 2008, 23:39 ч.

София
Мнения: 407

Моята щерка си обича една-две плюшени играчки от многото, които има. Другите не ги поглежда. Аз съм малко против да са толкова много, ама те май са повече слабост на майка и. Simple Smile

Какво да се прави. Аз по принцип не обичам да търся душа в материални неща, има доста нематериални, в които да я намеря. Peace

# 26 20 дек. 2008, 01:15 ч.

Мнения: 5 877

Абе да. Обаче все някъде трябва да се държат всички тези играчки.
Много ясно, че не съм садист и любима играчка не бих махнала. На няколко пъти обаче правих обиколка на детската и всичко, което ми се стори излишно и незабелязвано (неиграно с него през последната година) замина кое по баби, кое по други деца, според шансовете да се присети. На боклука не хвърлям, освен ако не е тип настъпана панаирджийска свирка.
Имахме ужасно много повтарящи се неща, три вида кубчета, пет вида кучета и т.н. Сега има по едно. През последната година почти не съм купувала играчки, защото е на предела детската.

Иначе още помня как майка ми ме прати да си изхвърля част от детските играчки САМА. Била съм на дванайсет-тринайсет, тя е правила прочистване някакво на килера и ме прати да хвърля едни гумени патета, запазвайки само едно. Не че, реално погледнато, сега целият комплект би ми бил по-мил от това едно пате (а и всъщност има много играчки запазени), но си спомням колко обидно ми беше да ми хвърлят играчките, бях си скрила патетата из къщи, та ме пратиха втори път. Stop

# 27 20 дек. 2008, 08:54 ч.

Мнения: 3 405

Десет годишния ми син има десет годишен приятел - Мечко. Колко пъти му лепих носа Grinning

Никога няма да го изхвърля.

Но други, не така любими или повредени заминават в боклука, или на тавана на баба му Simple Smile

# 28 22 дек. 2008, 11:51 ч.

Мнения: 4 187

Рая има такъв приятел, плюшена глава на тигър с кърпичка отдолу , викам му парцалчо.

Захабен, със скъсано уше, на нищо не прилича вече, много го обича. Неразделни са! Има абсолютно същата играчка, чисто нова, не и обръща внимание. Иска тигъра със скъсаното уше. Преди това любима и беше една патешка глава от същата серия, пак докарана до същия парцалив вид, загубихме я. Много и беше мъчно, още се сеща за нея. Този който я е намерил, я е пратил в кофата 100% Crazy

, без да знае, че парцалчето е ценно за някого !
Може и случая с Мечето да е такъв.

Последна редакция: пн, 22 дек 2008, 12:06 от star

# 29 22 дек. 2008, 20:55 ч.

Oslo
Мнения: 659

Цитат на: блажка в пт, 19 дек 2008, 21:33

И двете момчета (на 8 и 6г.) са привързани много към плюшените си приятели.

Моите също, само дето са на 11 и 6 г. Laughing

Дино и Кроки са съответно големи динозавър и крокодил, имат ги от бебешка възраст. Винаги са в леглата им, макар и цял ден да не ги забелязват, вечер лягат с тях .... Когато се скарат, най-гадното отмъщение е единия да тръшне на земята животното на другия Laughing

Веднъж с баща им се бяхме ядосали, че не си подреждат стаята и ги накарахме да съберат всичко в чували, като си оставят само по 1 любима играчка. Естествено - избраха тях, за сметка на скъпите и модерни рожби на високите технологии, с които ги зариваме, уж да ги зарадваме...
това, че са големи, а обичат така едно плюшено животно, хич не ме тревожи. Даже се радвам - щом могат да обичат и да се грижат за играчка , ще успяват да ценят и приятелството между хората.

# 30 22 дек. 2008, 22:04 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: СтелиЯни в пн, 22 дек 2008, 20:55

Когато се скарат, най-гадното отмъщение е единия да тръшне на земята животното на другия Laughing

Същата работа е и у дома. Simple Smile

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: