ЗА РАБОТАТА И СЕМЕЙСТВОТО - СПРАВЯМЕ ЛИ СЕ ДОБРЕ?

Да ,толкова добре се справям,че ми прилоша в Кауфланд.Не знаех къде съм за зла беда и каката,която е буйно дете изведнъж изчезна.Намерих я на информацията ревяща.За капак и една от служителките си позволи да ми държи тон как съм могла да си изгубя детето.
Всичко това днес.Вечерта после с  лудия комшия и сега немога да се отпусна и да заспя.От седмици немога да спя,спя 3,4 часа и ставам.Ще зарежа работата.Не се чувствам добре физически,не се справям.За протокола -на 28 с 2 деца.Гледам ги сама и вечер работя.Обзавеждане и интериорен дизайн.Предстои ми обзавеждане цялостно на нощен клуб ,но ще го откажа.Нямам идеи,изчерпана съм в момента.След месец може да опитам пак.Сега повече немога.Безкарайно се възхищавам на хората които са точни и организирани.Аз съм разхвърлямна и хаотична.Постоянно у нас се валят мостри платове,покрития,тапети .И имам ли хрумване за дадено нещо не спя докато не го завърша,докато не визуализирам и подбера материали.Вляза ли в серия за 2 дена съм готова с нещо,но имам и дни затишие.Ето на от 3,4 дена нещо ме дразни в едно обзавеждане и незнам какво точно.Та в дупка съм в момента ...

Аман от тази работа. Работя още след завършването на гимназията 
Пропуснах толкова мили моменти с големият си син, започнах да работя отново когато беше на годинка и 2 месеца... сега съжелявам.
Наистина го гледаха детегледачка, баба... Дойде момент в който наричаше баба си "мамо", плачеше за нея.
Нямате си на идея колко трудно отново свикна да живее с мен, от момента в който спрях да работя.
Изживяхме криза и аз и той, може би още я преживяваме, но в по-лека степен. Трудно свикнахме отново с навиците си, с абсолютно всичко... и осъзнах че скапаната работа ми провали отношенията с моето дете, което чувстваше баба си по-близка! 
Сега съм майка 24 часа, само майка, приятел, учител. Опитвам се да наваксам пропуснатото време, няма да мога да изживея минали моменти, но искам да имаме нови, хубави спомени. И няма работа която да ме накара да направя същата грешка и с малкият си син. 

Аз почнах пак заради парите.Почнаха да не достигат в един момент и аз пак почнах да бачкам.Бебето нямаше още месец,когато стартирах с един нов проект.Една новобогаташка къща.Стана страхотно.Вече 7 месеца и доста обзавеждания.Обаче някак работата ме изпива.Незнам мъжа ми почна да мърмори и май е прав.Почна ли с нещо и не ям,не спя и работя.Една вечер ме свари в 3 да слагам коледна украса вкъщи.Тъкмо получих проблясък за едни нестандартни висулки от бинт и ги правех.Почнах да пия по 3,4 енергиини напитки дневно ,за да не дремя и  по цяла нощ откарвам будна.Та може днес да ми стана лошо и от това.3 Ред Бул-а ударих

Работата определено взима много, но когато имаш възможност наистина да направиш нещо ценно, според мен си струва да го направиш. Вярвам, че и децата ще го оценят един ден, ако ще да е и след 20 години.

Справям се според мен не зле. Идва ми и нанагорно, но работата ми носи удоволствие, съвсем съзнателно се върнах на 6-7-ия месец. Не бих била по-добра майка ако си стоях у дома - това поне е сигурно.
Всеки решава сам за себе си - работата ми е такава, че не гоня място в йерархията - важно е проектите ми да ми носят удовлетворение, както и на шефовете , така че и според мен - кариера е много относително понятие.
И това че работя от 9-17.30 - не ме прави просто клатеща крака в офис, защото когато имам важни и гонещи срок проекти се прибирам с купищата папки и флашки и компа ми прегрява - просто мога да си позволя нормално раб. време с ненормирано извънработно - мой избор и превилегия .
Темата дано не се превърне в мерене на п..ки, кой каква кариера има и работещи майки - срещу тези, които са избрали да останат у дома.

сина ми веше на 1г. и 6 м. когато ме одобриха на интервюто за работа - работата беше добре платена, но беше на най-ниското стъпало в йерархията - аз исках да започна работа - беше ми писнало по цял ден с майките в градинките - да слушам само за захранвания, памперси, кое дете какво направило и кая имала по-хубава количка 
усещах, че ако продължавам да стоя така ще полудея.
започнах работа - работа имаше за целия китайски народ - работих цялото лято без нито един почивен ден - от 9 до 19 часа. преди 1 месец, получих първото признание и повишение в живота си - бях на 27 небе от щастие - за пръв път оценяваха труда, който хвърлях.
сега съм на нова длъжност - с много повече задачи, отговорности, работа и нерви - работното време ми е до 17.30 но няма ден, в който да си тръгна преди 20 ч.
правя каквото мога - гледам всяка свободна минута да съм със семейството ми
но работата ми не си я давам - усещам, че имам какво още да дам в нея - усещам, че мога да постигна още - особено при шефка като моята, която помага на хората, които искат да се развиват професионално - това винаги ми е било мечта - да постигна нещо сама - без връзки, без хора зад гърба ми и т.н.
не бих се отказала от това по собствено желание 

parsy   - съгласна съм с теб - ти какво работиш ако не е тайна

Рибозом евала на теб мацка  - сигурна съм, че ще се справиш - хора като теб са като шило в торба - не ги свърта дълго без работа 

Олинце и belinda милички не се притеснявайте - всичко ще бъде наред - и моят син плаче вечер за баба си - пък сутрин за майка си 
не се самообвинявайте - тогава сте мислели, че по един начин - сега по друг - всеки има право на мнение дали да работи или да си гледа детето - и двата варианта са за уважение, защото гледането и възпитанието на едно дете в никакъв случай не е по-лесно и по-малко отговорно от гоненето на кариера 

Mentha - имам една приятелка, която е адвокатка - водеше бебчо с нея в афиса, по дела, навсякъде - справяше се доста добре докато стана достатъчно голям за детска градина - и продължава да се справя страхотно - евала на такива жени 

Аз си мисля, че се справям - въпреки, че компромисите не са малко и то на първо място с домакинската работа - оставила съм я на заден план.
Смея да твърдя, че прекарвам по-качествено времето си с детето отколкото редица майки, които по цял ден стоят по кафенетата с децата си, "отдавайки" се на тяхното отглеждане и възпитание.
А иначе по отношение на репликата, че времето лети и децата мнооого бързо растат - точно заради това си струва да имаш кариера, щото 15-20 години страшно бързо отлетяват и когато птиченцето изхвръкне от гнездото, обичайно оставаш с празни ръце, а на на 40-50 години ако нямаш нищо зад гърба си - какво ще правиш - аз лично нямам желание да шия гоблени.

За мен най-добрата кариера е да работиш за себе си, но представите на повечето хора са свързани именно с израстването в голяма организация с йерархична структура. Истината е, че и двете неща изискват много усилия, но всъщност са коренно различни едно от друго.

Их господин кариерист,не всеки може да работи нещо супер престижно.А един адвокат или дизайнер трябва дълго и упорито да се бори да спечели.Незнам как е при архитектите,аз трудно поемам дадена работа.Не ми е все едно,винаги може да отворя из нета и да свия няколко идеи на друг нали.Но не го правя,имало е моменти само един цвят стена да развали целия вид на стая.Немога да не се похваля-ако влезнете в нечия голяма скъпа къща и видите един уникален разчупен тааван ,боядисан в много цветове и с вкарани светлини  да знаете че е мой.Беше в началото пълно строително недоразумение с безкрай чупки и собствениците мислеха да го покрият просто с гипскартон.Да но височината на места идваше 188 см.Ниско много.Съгласиха се да изчакат да разчертая идеята и да видят какво предлагам,даже не го и видяха проекта,един ден мъжа мина и каза почвай тавана,ако не ми хареса няма да го платя.Аз толкова се бях запалила по него че се навих.Работи се близо 2 месеца тавана,стана уникален.Жалко немога да пусна снимки,не е коректно да кажа и кой е собственика.Гледайте за крив шарен таван,мой е

Зависи от естеството на кариерата, нагласата на човека и житейските обстоятелства. Съжалявам, но всяка система има ограничения и в повечето случаи изобщо не е въпрос на организация, а на стечение на обстоятелствата. ТОва с организацията действа само в идеалния вариант, когато децата никога не боледуват, бабите и дядовците са на разположение, децата са някакви генийчета, които винаги всичко научават в клас и са уравновесени и няма финансови ограничения. Но какво става, когато детето боледува често или има проблеми в с ученето или общуването, ако няма баби и дядовци под ръка или парите не стигат за наемане на бавачка? Тогава вече нещата се закучват отвсякъде и се започва с големите компромиси и чуденки кое е по-важно - семейството или кариерата и се реже откъдето може. И много често се реже от семейството, защото..., защото така правят всички.

Справям се някак си-вероятно не перфектно, но сравнително добре.
Стремя се да не съм максималистка, да не изпадам в крайности, нито да се вманиачавам.
Относно работата-достатъчно ми е да работя по специалността, която съм завършила, да се занимавам с неща които са ми интересни и ми харесват, да се развивам в своята област и да ставам все по-добър специалист и разбира се-да получавам добро възнаграждение срещу труда си. Не се стремя към издигане в йерархията. Мечтата ми е един ден да работя за себе си.
Относно майчинството. Не мисля, че прекараното време с детето по схемата 24/7 ме прави автоматично добра майка. Синът ми ходи на ясла и съм убедена, че това е в пъти по-полезно за него от това да прекарва дните си само с мен. Изпитвам необходимост да работя ( не само по финансови причини) и не съм убедена, че пренебрегването на собствените ми потребности в името на това да бъда неотлъчно до детето си е правилно и полезно. Разбира се, вечерите и почивните дни са изцяло посветени на семейството и сина ни-правило, което спазваме стриктно.
Като цяло считам, че съвместяването на работата с майчинството не е толкова трудно постижимо, стига човек да успява да балансира разумно между двете неща.

Аз не се справих. Опитвах три години да съчетая работата със смейството и накрая се отказах.
Много дълго си мислех, че се справям чудесно, но по едно време установих, че не е така - прибирах се от работа изморена, психически съсипана и нервна. От там се хвърлях да готвя, чистя, прибирам и др. подобни. Детето си играеше и не смееше гък да каже, за да не се развикам, непрекъснато имах скандали и със съпруга ми. Почти го бяхме докарали за развод, а аз продължавах да твърдя, че проблемът е внего, защото не иска да работя.
Сега не работя, домакинската работа я върша през деня, вземаме детето по-рано от ясла, вечерите ги използваме за дълга вечеря заедно, да играем заедно с малката, да си говорим тримата. Няма викане, няма нерви. Къщата е пълна със сладки за Коледа. Аз съм спокойна, щастлива, наслаждавам се на времето.
Нямам нужда да се доказвам на някого, нямам нужда от кариера. Усмивката върху лицата на семейството ми е достатъчно доказателство, че за себе си съм взела правилния избор.
Не че не ми беше кеф и преди - висока длъжност, висока заплата, самочувствие на успяла жена... Така че аз разбирам жените, които са решили да съчетаят семейство и кариера. А има и други, които не могат да си позволят да не работят... Не мисля, че някой има право да съди избора на другите. Всеки трябва да гледа само "мене си".

За момента се справям, намерила съм златната среда - работя по специалността си, достигнала съм, да речем, до предпоследното стъпало  но не искам да го прекрачвам, защото това би означавало много по-голяма отговорност, хиляди непредвидени ситуации - и съответно много по-малко време за семейството.
Детето ми го гледа майка ми, която се занимава и с цялото домакинство - готвене, пране, почистване - така че, когато успея да си тръгна /почти/ навреме, прекарвам по 4-5 часа с детето ми, плюс свободните събота и неделя. Съществен момент е, че малките, понякога и по-големи закъснения след работа не са ми проблем от гледна точка на това, че детето ми си е вкъщи, и "гледачката" не бърза да си тръгва 
Времето ще покаже как ще продължим нататък - когато започне училище и т.н. въздържам се от планове - и в професионален, и в личен план...

момичета, а с личното време за себеси как сте?
изобщо остава ли ви време за вас самите - аз лично се опитвам да отделям време за себеси, но по някога пък се чувствам гузна, че не го прекарвам със сина си 

Е какво сега да вземем всички да се хвалим кой какво работи. Не знам кой е напред или назад, но без да нападам, смятам, че човек би следвало да може да оцени труда и квалификацията на останалите, едва тогава да си позволи да дава определения. И още нещо - опитай се да реализираш проект без необходимите специалисти - тези на по ниските нива, които въобще не говорят този език
По въпроса - не знам как се справям. Тръгнах на работа, когато детето беше на 10,5 месеца. Всъщност работя то 2седмичната й възраст, но работех от дома си. Не съм жертвала времето с нея, но жертвах съня си. Когато тя си легне, тогава мога да работя - обикновено след 23,00 часа. Кариера /без да претендирам, че знам най добре значението на тази дума/ бях започнала да градя преди въобще да забременея и бях на едно относително високо ниво със съответните отговорности. В последствие просто се наложи да се върна на работа. Трудно е, но се налага да намеря начин